Светлина и Хармония

Между нас се простира една необятна земя
и притиска в сърцата ни още невръстния извор.
Аз протягам ръка, и достигам небето сама
под безкрайния купол на стегнат
в съмнения избор.
Търся теб... но следите ти зеят с дълбоки дула
и след всяка молитва дочувам разкъсана песен.
И от своята малка, покрита с прозрачни була
неоткъсната обич, питам още, и още...
Къде си...
И мълчат небесата. А трябваше някъде там
да приготвят за нас малка къщичка, в розово - бяло.
И да бъдем изваяни стълбове в светлия Храм,
в неподвижния сън на Живота. До тебе ли...
Зная ли...
И мълчи Тишината. Притварям след нея очи
уморена от опити нейната сила да нося.
Но дълбоко отвътре в безмълвие, тихо звучи
онзи тежък въпрос, преобърнал света ми...
Защо си...

Ние с теб се стремим към еднаква на вид Светлина
и утъпкваме близки по своята трънност пътеки.
Ние с теб разораваме рано, по изгрев деня
и засяваме в топлата прах зрънце против-човека.
Ние с тебе копнеем да бъде последна нощта,
приютила в сърцето си лунна корона и жезъл.
И отдаваме себе си в дар на света и пръстта,
за да бъдем пречисти за огъня, Него понесъл.
Ние с теб... Но посреща ни с двойна целувка смъртта.
Ти летиш... в одаяние бяло, от златни пътечки.
Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта
на безкрайния преход от огън, към още човешко.
И оставам в съня... в ароматния сън на едно
неразлистено никога, малко, измамено цвете.
С две Голготи - от черно, и прелестно златно руно
ние с теб в светове недокоснати тихо ще светим.

Зад ресниците
в сиво-зелена тъга
плува малък оазис надежда.
И прокарва в сърцето
дълбока река,
синьо-пулсно към мен я повежда.
А вълните помитат
по пътя си всяко
неразумно проболо доверие.
И кънтящите стъпки
на някога някой.

Ще доплувам сама
до преддверието.

Ще поседна
на второто стръмно стъпало,
над което посока вали.
Ще послушам в сърцето си зрънцето бяло.
То е верния път, Амели...
То е малкото
тайнствено
златно
ковчеже -
непотребното вчерашно зрънце.
И е цял океан
от прекрасна надежда.
Късче обич, от другото слънце.
Късче пламък, разпалил
светилника седем.
Дъх от чисти, смълчани води.
Цвете, в най-разцъфтелия облик
на Едем,
чийто сън моят Друг ще роди.



16.02.2010

Какво да им прощавам. Аз съм простичка.
Устроена съм само да обичам.
Да ми прощават ленената рокличка,
и розите, с които ще се кича.
Да си прощават друг на друг усмивките.
Че ги прераждат като покаяния.
Небе напал, и лешояд в копривата.
Простени нека са им подаянията.
Простени нека тръгнат да убиват.
Простена е душевната им смърт.
А всеки ден без прошка си отива
момиченце, в бърлогата на кърт.
Новородена още, Палечка на дните,
в просията на бедните ни същности.
Без прошка ще се залича в следите и.
Дори и не помислям да се връщам.

... как утрото на белите мечти
разтваря устни
подобно жаден цвят
за стихнали крилца на пеперуда...

Пролетно



вдъхновено от Uff

Извиха се косове,
облаци черни,
запърха небето,
огромен харман,
над улици мръсни,
зловещи каверни,
човешки
зловония
на Ариман
И сякаш
душата
от мен се откъсна,
свободна се стрелна
далеч от калта.
Сърцето
от радост
в гърдите ми блъсна-
отворих прозореца за пролетта.

Как да настроя своя Блог?

За да промените настройките на своя Блог, трябва да направите следното:

1. Влезте в секцията Моите настройки

2. Щракнете върху таба Блогове

3. Ще видите надпис Вашите Блогове и под него името на вашия Блог.
Точно до името на Блога ви ще видите бутон Опции. Щракнете върху него.

4. След като щракнете върху бутона Опции ще се отвори падащо меню със следните избори за настройки на Блога ви:
-> Разглеждане на Блог
-> Добави Нова Публикация
-> Управлвявай Настройките
-> Управлявай Категориите
-> Управлявай Коментари
-> Управлявай Публикации
5. Изберете опцията, която ви е нужна и направете нужните настройки.

Не е трудно нали?

Неразумен електрон съм и блуждая в пространството, и се удрям в някакви частици...
Чувствам се като в люлка, лю-лю, лю-лю...
О-ох, стана горещо, ударите зачестиха! Приятно беше, но вече не издържам!
Как да се измъкна?!
Мисли, мисли!
Как да мисля с това неразвито съзнание?! О-ох, боли!
Мисли, мисли!
Трябва да намеря изход. Нужна е целенасоченост!
Мисли, мисли!
Ще се устремя към нещо положително!

КАК ДА ПОМОГНЕМ ПРИ ПРЕМИНАВАНЕТО В ДРУГИЯ СВЯТ


Джулия Палмър, февруари 2011 г.



Публикувано от Юлия Пал


Превод от руски език Рената Александрова
Има ситуации, когато умиращият човек, преди да си тръгне, трябва да прости на самия себе си и емоционално да освободи членовете на семейството си, но не може да направи това съзнателно зарати тежкия си характер, физическа или умствена немощ. Вие можете да направите заради него следния ритуал за прошка и освобождаване от вътрешния си свят:

Прошка (за "трудни" хора)

Първо медитирайте. Поканете цялото семейство да медитирате заедно. Ако този човек ви е обидил много силно или ви е измъчвал през живота ви, нека всеки член на семейството изкаже чувствата си към него и да поиска отговор от него. Разговорът трябва да помогне на всеки от вас да облекчи и освободи сърцето си. Внимавайте разговорът да не прерастне в кавга.

След известно време този човек ще бъде готов да поиска от вас прошка и от този момент вие също ще бъдете готов да му простите всички минали обиди. Простете му и поискайте и от него прошка. Прошката не означава одобряване на поведението му. Това е емоционално освобождаване за всеки участник. Ще усетите невероятно чувство на свобода и радост. След време емоцията ще се забрави, но опитът ще остане с вас, като житейска мъдрост.

Ако решите да не простите на този човек, знайте, че ще "влачите" неговата енергията в своята аура през целия си живот. Още по-лошо, обидата кармически приковава хората един към друг в продължение на много животи.

Чуйте

Ako reshite da ne prostite tozi chovek, nali znaesh, che shte "drŭpne" ot energiyata si v neĭnata aura na zhivota si. Oshte po-losho, prestŭplenieto karma okovan khorata edin s drug v prodŭlzhenie na mnogo zhivoti.

Речник - Преглед на подробен речник

Кажете «Прощавам ти на всички нива и с любов те освобождавам!»

Следващия етап е прощаване на самия себе си. Попитайте този човек, може ли да прости на самия себе си. Не го карайте да бърза, дайте му време да осмисли всичко. В крайна сметка, той ще каже: "Да." Простете и вие на себе си. Всеки от вас е действал в съответствие със своето ниво на съзнание.

Може да добавите: "Боже, прости ни, както ние си прощаваме взаимно, защото Ти си самата Прошка."

Помислете, какъв енергиен подарък бихте могли да направите на този човек в момента. Подаръкът ще се материализира незабавно във всякаква форма. Дайте му го. Обикновено хората са много доволни да получат подаръка. Вероятно, той запълва енергийните нужди на този, които го приема.

Освободете човека с думите: "Иди си с мир"

Това е модифициран и съкратен метод за емоционално освобождаване, който се използва в хипнотерапията. Може да се използва за опрощаване на "трудни"хора, при всякакви обстоятелства в живота.



"Научих от Юлия един много интересен метод на работа с личните негативни емоции. След това научих на този метод много други хора - и духовни и не толков духовни. И всички казваха, че той помага. Техниката за прошка не само ми помогна за нормализиране на отношенията с шефа ми, но моят приятел успя да прости на бившата си приятелка от първия път. "(Ekta, Ню Делхи, февруари 2011 г.)



Практическа процедура за улесняване прехода на умиращите хора (по мастер Чоа)Чуйте

Ekta napisa: "Nauchikh ot Yuliya edna mnogo interesna metod na rabota sŭs svoite negativni emotsii. Sled tova go nauchi na mnogo drugi khora - i dukhovno i malko dukhovno. I vsichki kazakha, che tya pomaga. Tekhnikata na proshka ne samo mi pomogna za normalizirane na otnosheniyata mi s shefa mi, moyat priyatel e v sŭstoyanie da prosti bivshata si priyatelka v daden moment. "(Ekta, Nyu Delkhi, fevruari 2011 g.)

Речник - Преглед на подробен речник



1. Обърнете се към Всевишния за благословия.

2. Вътре в себе си се обърнете към умиращия за разрешение.

3. Отрежете всички нишки на миналото и на бъдещето, на всички чакри и енергиийни тела, на всички нива.

4. Направете общо очистване:
• със светло зелена Прана - 3 пъти.
• със светло лилава Прана - 7 пъти.
• с пурпурна прана - 2 пъти.

5. Може нежно да почистите всички основни чакри, за да се улесни освобождаването на душата от тялото.

6. Освободете енергията.

7. Благодарете на Всевишния.

Повтаряйте процедурата един път на ден в продължение на три дни, ако е необходимо.

Може съвсем тихо, едва доловимо, да си пуснете диска „Ом” на Мастер Чоа за повишаване на вибрациите и (или) да включите лампа с мека виолетова светлина.

Народните предания от векове разказват

за ангели-хранители, за пратеници божии,

които в дни на изпитания пред нас показват

пътеката, която ако следваме, ще се избавим.



Но тези покровители не са самата свята Мощ.

Над тях стои и движи всичко сила по-могъща,

която пръска Светлина в космическата нощ

и заблудените души към бащиния дом завръща.



Тя бди и направлява хората по праведния път.

На унижените и оскърбените утеха дава.

На тънещите в мрак изпраща Светлина.

На жадните за мъдрост просветление дарява.



Пред нея са треперели или изпадали в екстаз.

Покланяли са се и са се молили горещо.

На нея са се уповавали в най-труден час.

Очаквали са прошка за деянията грешни.



Варуна, Вотан, Митра или Ра,

Серапис, Йехова, Озирис и Изида.

Различни атрибути, разни имена,

Ала зад тях - все същата велика сила.



Брахман, Параматман, Върховен личен бог,

безличен Абсолют, Творец или Душа всеобща,

понявга благосклонен, други път жесток,

създател и крепител на света с десница мощна.



Така във Ведите и Стария Завет,

в Махабхарата, Зенд-Авеста, Илиада,

в свещени книги и предания безчет

най-първият и най-последният ни се представя.



Безстрастен съдник на човешките дела,

добри и лоши, но и не свършени добри,

роса живителна за кълнещите семена,

вихрушка огнена - за плевелите зли.



Безформен, вечен, безначален, вездесъщ,

недостижим за сляпо служещите на тъмата,

ала на следващите неотклонно праведния път,

Той в Облика си най-прекрасен се показва.



Тъй както стълбата на Яков с всяко стъпало

издига към Небето стъпилия върху нея,

така Йерархията на всемирното добро

насочва пътя на духа към висшите предели.



На тях, преодолелите робуването на плътта,

освободените от гордост, самолюбие и алчност,

избрали пътя каменист и стръмен към върха,

са отредени вечността и Божието царство.



И ако някой във тъги, неволи, бедствия и самота

зов искрен към Йерархията сам отправи,

то помощта – безмълвна или във слова

в решаващия миг не ще да се забави.

Отвъдния свят

Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши
аскети строги, и монаси, и дервиши
постигнали са истина неоспорима:
че “над” земята свят невидим има.

Той съществува и не съществува-
царство на сенки и на привидения.
За някой - свята истина,за други пък лъжа.
Убежище от всякакви тежнения
или каторга за човешката душа.

Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата.
Но не за “златната среда” тук става дума
или за “пътя златен”, начертан от Татхагата,
а за онази област сумрачна, в която
безличните и безхарактерните пребивават.

За праведните – Рай: с прекрасни плодове и птици,
реки от мляко, масло, мед или нектар;
постелки меки, дългокоси пламенни девици –
приготвени от Йеова и от Аллаха в дар
на сключилите Стария зявет със своя Господар.

Зелени пасища, потоци бистри и пенливи,
свещени дойни крави – за млеко и гхии,
пастири с флейти, увенчани гопи,
танцуващи в захлас на лунна светлина –
за предано-отдадените, жертващи храна.

За не позналите молитва, пост и благочестие:
лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци –
казани врящи със катран сред дим от сяра,
където виковете им за милост само нови мъки
все по-ужасни и болезнени ще им добавят.

Така религиозната фантазия с картини страшни
на мъки нечовешки и сега заплашва
чедата божии, отдали се на Сатаната.
Или с примамливи и чувствени наслади
към праведност и непорочност ги приканва.

Дори Христос - самият Той докрай възвишен,
в беседите си прости пред тълпата,
за да повярват и да си спасят душите,
използвал е картината позната:
че там, във рая, щастие смирените очаква.

Ала наред с познатите ни догми и легенди,
създадени да вдъхват страх или надежди
сред не налучкалата праведния път тълпа,
за търсещите истинската Светлина
доктрина друга, много по-богата има.

За Свят обширен, светъл и красив,
където вечният стремеж към Истината свята-
преследван, поругаван и подтискан на земята-
освободен от плътските си букаи
се устремява без баласт към звездни викоти.

Там също има планини, реки, морета
(защото “както на земята, тъй и на небето”)
и градове, и общини, и слънчеви зари,
но и сумрачни области, лишени от лъчи,
където не виделите духовна светлина
във сън до новото си раждане ще пребивават.

Но съградилите си дом с основи здрави,
с духовен устрем срещнали “смъртта”,
във облик нов живота продължават;
талант и сили неуморно като влагат
в труда безкористен намират радостта.

Там всеки облика си с мисъл сътворява
и ако този орган в някого е неразвит -
поради слаба употреба в земния му бит -
той ням и глух задълго ще остане,
ако застъпник и водач пред него не застане.

С тържественост и устрем от сега се запасете -
те ключ вълшебен са за тежките врати
и “Царството небесно” тутакси отварят
на чистите сърца, лишени от поквара,
щом пламъкът на любовта във тях гори.

А дойде ли часът, “покойниците” близки изпратете
не с погребален звън и траурни слова,
а с пожелание “на добър път” и химн тържествен,
за не бъде поривът към светлина естествен
на вечната душа прекършен от скръбта.

Той някога е бил възвишен светъл дух,

наречен Луцифер – за облика си лъчезарен.

Дошъл от Висши светове преди епохи тук,

но бил със суета и властолюбие покварен.



От светъл принц той станал княз жесток

на мрака, злото и всеобщата разруха.

Хармонията на света със хаос най-дълбок

решил да замени, за да пребъде тука.



Така от ангел Светлоносец станал Сатана-

хилядолетен зъл властител на Земята,

обрекъл този свят да тъне в мрачина,

докато новия Спасител не дочака.



Вместо блажени бъднини - живот нелек

отрежда на човеците по пътя на раздора,

В заблуда и невежество от век на век

държи умело сляпо вярващите хора.



Вместо към райски висини - към ад дълбок

от времето на Атлантида той Земята води.

Ала печалната съдба на този стар народ

поука трябва да е за сегашните народи.



Че всяка непомерна гордост или страст,

природните стихии силно разбунтува

и ако разумът над тях не придобие власт,

той няма дълго над материята да царува.



Но има Сила похода на тъмните да спре

и да прогони Луцифер от земните предели:

Архангел Михаил от същата звезда дойде,

родила Сатаната, но и Братята му Бели.



Така завършекът на тъмната епоха зла

с Армагедон открива ерата крилата,

в която вечната борба за хляб и свобода

ще бъде само от изкуството позната.



Тогава мечът ще се прекове на плуг.

Реката на живота ще пои полята.

Сам Бог ни обеща да бъде раят тук.

Мир, труд и радост ще царуват на Земята.

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.

Отмерва всеки миг с везните на Темида.

Постъпки, мисли, жестове, слова -

незаличимо вписва в вечния регистър.


Безстрастен съдник на отминали дела.

С цветя и тръни пътя ни постила.

С приятели и врагове ни среща пак,

след като някога съдбите ни е сплела.



Така сеячът на добри и здрави семена

заслужен урожай от Благодат ще жъне,

но който на подобните си готви участ зла,

сам в ямата, която е изровил, ще потъне.



Не удар на съдбата зла, не отмъщение,

а ехото на собствения гневен глас,

изрекъл хула, клевета или проклятие,

усилено се връща неотклонно пак при нас.



И ако днес съдбата щедро те обгръща

с пари, любов, талант или късмет,

то знай, че заем с лихвите се връща

и за полученото ще дължиш отчет.



Затуй с постелка мека днес леглото,

си постели, за да не трябва утре да лежиш

на тръни и бодли върху земята гола,

дългът пред кармата докато издължиш.



Не даром всичко на земята ни се дава.

Не без отчетно пеем или пък скърбим.

Но който на земята “даром” получава,

ще трябва двойно своя дълг да заплати.



За блянове и за мечти не чакайте награда.

Делата, думите и мислите -те дават плод.

И не по жребий, а като вещо право ще се пада

сполуката, ако с любов е пълен целия живот.



Сън кратък е животът на земята

и няма спирка за човешката душа,

докато заблудена сред тълпата

живее в плен на страстите си тя.



И както Сизиф - вечно устремена

нагоре към върха със труд и пот,

тя с бремето на кармата унаследена

започва отначало всеки нов живот.



Ала от всеки сблъсък или съпротива

духът излиза все по-закален,

защото еволюцията без борба замира

и без препятствия не можем да растем.

Не всеки би понесъл бремето да е Учител.

Не всеки може да заслужи да е ученик.

Ала докато има на света Учители и ученици,

в застой духът човешки няма да заспи.


Дори и да не е те обучавал Йог-ананда

и да не си живял години във ашрам,

бъди уверен, че Учителят е винаги до тебе,

щом духом винаги и ти си с него сам.


Невидим, той те наблюдава без да знаеш

и чака оня миг, когато ти ще си готов

пред блясъка на Истината да застанеш,

почувствал ясно дълго чакания Зов.



Той никога не укорява и не отегчава,

макар и някога да ти изглежда строг.

Но ако преданост и твърдост му покажеш,

застъпник сигурен ще имаш ти пред Бог.



От сили тъмни и опасни той ще те опази.

Искра от своя огън жив ще ти даде.

Щит най-надежден ще е от стрелите вражи.

До извора на мъдростта си ще те отведе.



Той може да не е във този свят, ала е жив.

С небесна Благодат заслужиш ли, ще те поръси.

Но трябва само да си много търпелив

и да успееш да го убедиш във верността си.


В сърцето и дома си най-добрия кът

вий, ученици, за Учителя си запазете.

Той може да почука на вратата всеки път,

когато го очаквате. Така че, бдете!

Тя неотклонен страж е на душите наши.

И като сянка вечно ни следи.

Със мрачния си облик все ни плаши.

С присъствието си наблизо ни гнети.


За вярващия е представяне пред Бога.

За атеиста-мрак и сън дълбок.

За праведните-път към райските чертози.

За грешните-възмездие и съд жесток.


В прегръдка топла тя едни приема.

А други сграбчва в ледени обятия.

За някого е като майка и любима,

но други я посрещат със проклятие.



При някой идва със усмивка мила.

За други е озъбена и страшна.

Едни погалва нежно и грижливо.

А други с костеливи пръсти хваща.


Така едни със страх, а други със надежда

посрещали са простия завършек

на земните си грижи и премеждия,

когато жизнения полет е прекършен.


Ала откакто свят светува не един адепт,

постигнал висша мъдрост и прозрение,

ни е оставил своя свят завет:

че за душата няма смърт и няма тление.


Тя съществува вечно и не подлежи

на разрушаване или пък на промяна.

И няма земна сила, дето да й навреди

с оръжие, вода, студ или пламък.


Неканената гостенка спокойно посрещнете.

Тя идва със заръка да ви отведе

в един по-светъл свят, където

духът без болести и немощ ще расте.


А като дойде времето отново на земята

ти в друго, ново тяло да се въплътиш,

то с устрема предишен на душата

във новото си битие ще се внедриш.



И ако някога си имал на света любими

или пък близки на духа ти същества,

то знай, че те отново ще са тук със тебе,

насочвани от кармата през вечността.

Аз съм Божие подобие

и Божията сила в мен е,

затуй какъв ще бъда с вас

избирам само Аз.



Тъмнина и Светлина-

две основни начала,

на кое ще служа всеки час

избирам само Аз.



Защото Бог е

милостив, любящ, всеблаг

и ме дарява в свойта власт

да избирам само Аз.

В небето гонят се с чистота
игриви облачета в простора
отново почват своята игра
омаяли с нея всички хора !

Светли , тъмни - ето бликнал дъжд
малки капчици се гонят вред
обливат те земята изведнъж,
чистят всичко мръсно наведнъж.

Виждаш как земята се пробужда,
след калния изтичащ веч поток,
измива всичко старо и ненужно
да направи съдбовния си скок !

След миг се взираш в небето чисто,
където вече облаците спят...............,
оттам те грее слънцето лъчисто,
капките поемат своя път .........!

Да станем чисти , нови хора
да няма злоба , слепота и мъст ,
да можем на мечтите да отворим
да счупим вече своя земен кръст !!!

Утро е ! ефирът чист и пълен с красота
изгрява слънцето в безмълвна самота.....
изпълва погледа с ореол на чистота ,
поглъща ни в необятната си свобода !

Усещаш свежестта на Пролетта.......... !
чуваш ромона на едри капки дъжд ,
които са поели своя път от небесата,
дали живот на всичко живо изведнъж !

Всеки кът земя поглъща жадно..........,
блаженно пратениците на този ден,
приема своя дъжд дарен.................!!!
денят започва чист и обновен !!!

Хвърчащите хора -Валери Петров

Tuk

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

Дария вървеше по улицата. Напоследък случайните съвпадения, чудесата, които и разкриваха един друг свят бяха зачестили. Разхождаше дъщеричката си и се заплесваше по витрините. Наближи спирката на трамвая. Срещу нея изскочи от някъде жена-възрастна, поокъсана, беззъба. Прошепна, но ясно, и някак настойчиво:

- Момиче купи ми хляб!

Дария се стъписа. Беше и омръзнало да я подръпват, явно изглеждаше глупава. Където и да мине просяците я обикаляха и откакто един се намръщи на левчето и каза, че иска два лева тя се възмути...

Направи крачка, да отмине, но в нея нещо трепна. Изведнъж чу ясен, силен глас. Огледа се, но гласа звучеше в главата и. Проехтя в цялото и същество.

- Тя ти иска хляб!


Дария бързо влезе в магазина на ъгъла и купи един хляб. Помоли да го разрежат на две половини. Плати и излезе. Жената, се беше запътила към пристигащия трамвай, Дария и подаде хляба, жената се усмихна, а очите и лицето и грейнаха.

Вцепени се. Няколко минути осмисляше случката. Знаеше, че хлябът е Слово, а огънят-Любов. Беше минала през един изпит. И го беше издържала. Благодари на Невидимите приятели, които и помагаха. Благодари на Бога. Разбра, че трябва да работи със Словото. Да раздава и споделя това, което е разбрала...