hipathia

Мило дете, недей да подценяваш толкова много "другите". Никой не е случаен и нищо не е случайно. Ако беше ме разбрала правилно, щеше да коментираш не моето водевилно изказване, а онова преди него - " интервюто на Селена".

Мило дете, всеки вижда това, което иска да види. Лека вечер.

Това е процес, ще откриете пътя от само себе си, както реката намира пътя си към морето. Такива са нещата - не е необходимо да наставлявате никого по никакъв път." А бе, тоя Петър Дънов за къв се е мислил, че да си позволява да ни отваря очите?! Ма ние щяхме да си ги отворим и сами, що ли ми трябваше да го чета?! Нежели - да са мъча да го разбирам?! Май има няква разлика между тия двамата?! Коя ли е тя?!

Благодаря ти, Мел, много си мила. От сърце ти желая живот в Любовта. Може би сме се срещали някъде в минал живот? Все пак внимавай и се пази! Не всичко е такова, каквото ни се иска. Лека нощ!

Мислех, че всички хора са приятели по причината, че всички произлизат от един източник. Извинявай много ако съм те обидила с това предположение. За мен всички хора са братя. Ето какво имах предвид по отношение на Любовта: Тя, Любовта, естествено има две страни - да дава, което е активната страна и да взема - което е пасивната. Повечето хора обичат да пребивават в пасивната страна, на получаването. Това именно се прави при човешката обич. Всеки иска да е на мястото на детенцето, което получава подаръци. Всеки иска да има материален комфорт. Има хора, които повече пребивават в активната страна - в даването. Тук влизат такива като майка Тереза и пр. Колкото и много да са взели - те са го раздали на другите. Но май никой не иска да е на тяхно място. Работата стои там, че само чрез активната страна - даването, може да се активира Сърцето. И никога - чрез пасивната, получаването. Това се усеща реално и физически. А също така има реалната сила да върши разни добри дела.

Приятелю, повече да даваш, отколкото да вземаш изисква голяма самодисциплина, смиреност, липса на безсмислени желания, минимализиране на битието, себераздаване и прочее. Което може и да ти дава някаква духовна удовлетвреност от живота , но не и комфорт. Когато имам някакви съмнения как да тълкувам нещата - тогава гледам живота на Големите - Петър Дънов, майка Тереза, Петър Димков, Едгар Кейси и прочее. Всички те са водили скромен, много скромен живот, но са дали мноооого повече, отколкото са получили.

Като гледате живота на Петър Дънов или на Христос - как мислите? Повече са вземали или повече са давали? И в коя именно любов са живели - в човешката обич или в божествената любов?

Здравей, Дриада. Невъзможно е да не се усети "онова нещо", което е вътре в теб и в сърцето ти. А също и в ума ти - защото трябва и разбиране, и различаване, и пр. То ме зарежда и вдъхновява всеки ден. То придава смисъл на живота ми. Всъщност, животът е едно невероятно вълшебство.

Прекрасен цитат, изпълнен с дълбоко съдържание. Както винаги, намираш точните цитати. Благодаря ти.

Виж, вместо отговор, прочети отново поста на Станимир. Щом той вижда някакво обръщане на посланието, мислиш ли ,че и други не го виждат?! Любовта повече дава, отколкото взема. Ако на някои им се иска повече да вземат - тяхна си работа. Всеки си има път. Да, обичта взема. Това именно е човешката, егоистична обич. Любовта дава - това е божествената любов, без капка човешки егоизъм. Всеки решава сам в коя от тях да живее.

Така е. Има Бог. Само че хората го наричат с различни имена. И не виждам защо трябва да се самообиждаш. Не си ми прозвучал грубо, няма такова нещо. Ако аз вярвам - вярвам не само със сърцето, но и с ума. Поне при мен всичко тръгна от ума, а чак след това се задвижи енергията на сърцето. Сега като си давам сметка - май прекалееено дълги години съм мислила и анализирала. Бог е Любов, но и Истина. Как ще намериш истината - това е твое решение и право. Не зная кое точно отричаш, казано от Петър Дънов, но често истината не стои на повърхността и някои от нещата са казани метафорично. Любовта може да ни утеши, но само Истината ще ни направи свободни.

Учението на Петър Дънов не е религия. По твоята логика и Христос не е учител. Ами учи си се сам, и така става. За мноооого повече животи. Успех!

Има огромно, супер огромно значение кое е вярно - това което цитира Странимир, естествено. Обратното тълкувание обръща учението на Петър Дънов точно на 180 градуса. И тогава ще живеете в Нелюбовта, тоест в егоизма. Като резултат - ще видите отрицателните последици в собствения си живот съвсем реално.

Просветление е да откриеш законите, по които действа, работи животът. Това са верни, практически приложими неща. Ако успееш да изживееш живота си оттук нататък според Божиите закони, или още живееш в Любовта, тогава нищо не е страшно. Нито безпаричието, нито болестите - просто такива няма. Има книги, в които са описани верните закони. Трябва само да се приложат на практика. А излизането извън тялото е съвсем друго нещо и невинаги е свързано с просветление. Затова именно различавам литературата на Кастанеда и Доринда от духовното учение на Петър Дънов. Последното дори мога да го нарека наука, защото при науката има уреди, инструменти, с които се регистрират някакви физически промени, при духовното учение на Дънов - ролята на този "уред" играе самият човек.

Един съвършено прост пример: ти обичаш детето си. В какво се изразява тази любов? В даване. Даваш - пари, внимание, нежност, разбиране и пр. Но получаваш ли нещо? Да, получаваш. Любов, привързаност. В любовта както се дава, така и се получава. Ако има разбиране. Да, добре е дотук. Но детето расте - ти продължаваш да даваш - то , обаче, използва любовта ти , тоест това, което даваш - единствено за егоистични нужди. Само и единствено за себе си, без значение дали са наркотици. Тогава - какво? Виждаш, че любовта е обвързана с духовното развитие на този, когото обичаш, с мъдростта. Трябва да си помислиш кога точно да намалиш даването, да спреш да даваш, да стимулираш детето по друг начин или поне да разговаряш, да осмислите заедно нещата от живота.

С най - прости думи - Любовта обича заради самия човек и неговата вътрешна същност, а не заради плодовете, които той би могъл да принесе. Доста често обаче виждам обратното - обича се човека заради плодовете, които носи. И щом спре да ги носи - и с любовта се приключва. Няма нищо страшно, ако любовта послугува. Тя няма да се прецака. Въпросът е - каква полза би донесло това за любимия?! Дали ще подпомогне неговото израстване или обратното - ще го закопае в кладенеца на егоизма ?!.

Здравей,Асичка! Най - много ми хареса в постинга ти това, че сякаш не се самосъжаляваш. Или поне аз така го усетих. А това е много добре. Ти разбираш, вероятно, че кармата се определя от миналия живот, поне в началото. Считай, че вече си изкупила предишни "прегрешения". Да , страдала си. Но знай, че има смисъл от това. Първо, имаш доста зрели за твоята възраст, разсъждения. И най- важното - не търсиш някаква вина у другите. Отсега нататък пак не всичко ще бъде цветя и рози. Но намери начин да бъдеш полезна другиму. Включително и на домашния любимец, макар че сигурно вече е престарял и е нормално да си отиде. Не прави тази грешка, обаче, да очакваш, че хората ще те обичат заради помощта, която им оказваш. Човек често е неблагодарен. Но тава всъщност няма никакво значение. Защото ти израстваш и без чуждата благодарност. Бъди доволна и щастлива, че си помогнала- нищо, че не са те оценили. Има кой да те оцени. Всеки от нас има един, единствен родител- и това не е този, който ни е родил по плът. А този, който ни е родил по дух. Надявам се искрено, че разбираш със сърцето си това, което казвам. Мисля си, че това, което имаш за липса на късмет е всъщност, огромен шанс за високоскоростно израстване. Бог не би ти дал тези изпитания, ако не беше толкова силна да ги понесеш. А ти се справяш и вече се измъкваш напред. Дори и без нашата помощ.

Възможни са всякакви сценарии. Някои са невероятни, други - съвсем обикновени. Около човек често има хора, които не са му съвсем симпатични, а се оказва, че точно те са били най- полезни за развитието му. Да се вслушваш във всеки,но и да умееш да отсяваш, да различаваш. Това умение идва с опита и страданието. Вселената винаги подсказва, но дали самият човек е готов да чуе и да възприеме - в това е въпросът. Имала съм и неприятели преди години и точно от тях съм получила най- добрите си уроци. За което им благодаря. Някои от тях по- късно се преобразуваха в приятели. А други - не. Понякога добър урок може да получиш и от напълно неосъзнат човек. Но систематичните познания, свързани с разбиране - изискват усилия и от теб.

Мел, след прекрасния цитат на Дриада от първа страница, който е като истинско откровение, наистина, каквото и да се добави, би било само хабене на думи.

Да поискаме помощ от Бог, казваш. Познавам доста хора, които искат помощ от Бог. И още как искат! И най- вече - в материален аспект. Когато Бог дава - доволни са от Него. Когато взема - хич не са доволни. Това именно е техния Бог- този , на когото се молят. Бог за лична употреба. И си вярват. Колкото по- добре са в материален план, толкова повече смятат, че Бог ги обича. Това ли е Бог??!

А защо мислиш, че искам да се освобождвам от кармата? Освен това се подразбира, че ако спомена за добрите неща ти дава сила, споменът за лошите съответно ти я отнема. Неизплатената карма те връща отново в земно съществуване. Ако сега ти е много приятно, защото си млад, здрав и готин, друга песен ще запееш след две- три десетилетия. Споменът за добрите неща ти дава по- скоро самоуважение. Ако ти не преоцениш грешките си, няма и как да ги поправиш. Освен ако не си безгрешен. Без майтап, ако си безгрешен от предишен живот и сега не си направил грешки във взаимоотношенията си с другите, тогава може би си от шестата раса. Тази, която вече е изкупила кармата си. На тези хора им предстоят големи постижения.

Истинската любов следва да отчете какво ще донесат действията ни. Истинската любов е съчетана с мъдрост. Именно. И това е много, много важно. Саможертвата не е гаранция за любов. Защото може да има точно обратния ефект за този, към когото е насочена. Изобщо, с любовта трябва много да се внимава. И да не бъркаме любовта със слугинаж.

Казнано по- просто - човек губи земното си аз, тоест егото си, а се докосва и намира висшето си аз - служенето на другите посредством индивидуалните си качества. И на всичкото отгоре - е доволен и щастлив от това.

Светът около нас не е изграден само от противоположности. Това е основното ти твърдение, а то не е вярно, както и всичко останало след него. Пропуснал си да вмъкнеш в света на противоположностите и непротивоположности. А те си съществуват, независимо дали ги виждаме или не. Теорията за фракталния свят е най- близка до твоите умствени упражнения, но там са включени и непротивоположности.

За коя любов говориш, Божидар? Човешката или космическата, духовната? Идеалният случай е да съвпадат, но това е повече хипотетично, засега. И за коя истина става въпрос - твоята, нейната, неговата или обективната? Струва ми се, че правиш сполучливи литературни упражнения, браво.