Орлин Баев

Много си недоверчива..просто, прави това, което ти казвам.

Вероятно да. Да си прозрачен е отвъд-ментален, над асоциативен, далеч отвъд философстването процес. Смирено молитвен, стихнало медитативен акт е. Умът не може да го разбере - преживелищно е. Разбирането на емоциите става именно от позицията на това стихване, през призмата на зрителя, на душата. Тогава умът може да облече в думи, но това е следствие. 
При окр, както писах, за да работи медитативният подход, се преминава през специфични стъпки, които подготвят, учат, смиряват, променят разбирането, гледната точка, развиват спокойна непривързаност. 

Вероятно да. Да си прозрачен е отвъд-ментален, над асоциативен, далеч отвъд философстването процес. Смирено молитвен, стихнало медитативен акт е. Умът не може да го разбере - преживелищно е. Разбирането на емоциите става именно от позицията на това стихване, през призмата на зрителя, на душата. Тогава умът може да облече в думи, но това е следствие. 
При окр, както писах, за да работи медитативният подход, се преминава през специфични стъпки, които подготвят, учат, смиряват, променят разбирането, гледната точка, развиват спокойна непривързаност. 

Ето ти го отговора. ОКР се е появило, за да те защити, да отклони трайно от мисленето за онези неща, които душата ти още не може да преживее. Сама виждаш, че когато кризите на ОКР се активират, спираш да мислиш за всичко, което дълбоко те разстройва и "забиваш" на фантастичен сюжет с невъзможно продължение. 
Ето това е "помощта" на ОКР. Тя обаче е неефективна, защото докато не се върнеш там, където те боли истински. Не се ли престрашиш да го изговориш "до дъно", да позволиш на терапевта да те поведе към различни гледни точки, към осмисляне и осъзнаване на загубите, окр ще идва, за да те разсейва всеки път, когато животът те срещне с нещо напомнящо на твоя страх, на загубата, на терзанията ти. Дори и чисто технически да отработиш ОКР, емоционалната преработка е гаранцията, че то никога няма да се върне. 
А относно загубите пускам ти една прекрасна притча, през която може да погледнеш по друг начин на развода, изневярата, аборта и всичко друго което си губила напоследък.
http://lammen.bg/корен-от-горчица/

Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но... 

Ставаш прозрачен - смирено, любящо приемане. Докато има борба, пренасочване, префокусиране, разсейване, за малко работи и после пак се връщат натрапливостите. Защото са поведения и отношения, наситени с отхвърлящо нежелание, изтласкване на мислите. За малко работи., но... 

В тази и в други теми не веднъж някои потребители са омаловажавали България и българите.  Vorfax беше писал някъде, че ние българите нямало защо да се гордеем с това или онова, понеже и други народи също са имали това или онова, че даже и повече от нас.
Според християнството гордостта е грях. На мен ми се струва, че в умерени дози би могла да е полезна. Тя донякъде е нещо естествено. Да приемем, че все пак ще се гордеем малко (оставяме настрана виждането за греховността и).
Какво като нещата с които се гордеем не са уникални и единствени по рода си? Какво като и други народи също са допринасяли и допринасят за света (че дори и повече от нас)? Какво като са имали или имат повече от а, б, в..., какво като са по - древни от нас и т.н.
Замисляли ли са се тези, които омаловажават България опирайки се в немалка степен на сравнения с другите страни, че по света е имало и има хиляди етнически групи? През вековете общо е имало и има хиляди държави. Някои ги е имало преди, а сега ги няма - България е сред съществувалите преди и сред съществуващите сега; може би ще я има още векове наред. Преди години бях чел, че е останал само един единствен човек говорещ еди какъв си език (ставаше дума за един от индианските езици). Има множество езици говорени от много по - малко хора от говорещите български (множество езици са изчезнали, а други са на изчезване).
Колко от етносите по света са имали или имат свои държави? Огромната част от етническите групи на планетата нямат и никога няма да имат. Българите сме държавотворчески елемент, имали сме не една държава във времето.  Колко от етносите имат свои литератури (и то появили се през Средновековието)? "И ний сме дали нещо на света." - Вазов. Колко от етносите и държавите са изиграли ролята на люлка на нова писменост, използвана днес в различни вариации от стотици милиони хора по света?
Всяка страна и всеки етнос си има своята роля. Но като ще сравняваме... България и българите може да не са най-най, но ако ще търсим поводи за национално самочувствие, то те не липсват и не смятам, че ако искаш да се гордееш, това че не си №1 трябва да е пречка.
Може да не сме най - големите, най - богатите, най - силните и т.н., но има и по - малки, по - бедни и по - слаби от нас. В България има абсурди предизвикващи възмущение, даващи повод за омаловажаване на страната и народа и, но абсурди има навсякъде. Има много места с повече бедност, престъпност, неграмотност, примитивизъм.
България не е велика сила, както е била някога, но самият факт, че след 7 века византийско и турско владичество все още съществуват български народ и българска държава си е чудо.
Да се появиш на картата на света след 5 века османска тирания, след 5 века потисничество и геноцид не е шега работа и не всяка народност би се справила. И не само да се появиш, но да започнеш с бързи крачки да наваксваш пропуснатото, та чак в началото на 20-ти век да те сравняват с японците и германците... Въпреки упадъка в последните 30-тина години все още имаме хора, които чрез дейността си в различни сфери ни прославят по света. България е възкръснала не за пръв път като феникс из пепелта! Българите имат дълбок корен и явно сериозна небесна подкрепа.
Човек не е длъжен да се гордее или да одобрява гордостта, но е редно, ако ще се търсят аргументи против гордеенето и ако ще бъдем сравнявани с други, то сравненията да бъдат с по - широк обхват. Добре е да се изобличават митовете и преувеличенията (правил съм го и аз), но не ми допадат опитите за омаловажаване, отричането на поводите за гордост. Освен това всяко едно обобщение за дадена група хора в една или друга степен се разминава с точното състояние на нещата.
България и българите са един от стълбовете на човешката цивилизация! Според Учителя Дънов България е едва в началото на своя златен век!
 

Един мит - "България е малка."
Правилно е всъщност да се каже, че България е средна страна. Веднага подкрепям споделяното не само от мен виждане с факти.
По площ Република България се нарежда на 101 място в света от общо 193 страни (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_площ). Тоест - среда. Ако включим Косово и някои други необщопризнати държави (например един Северен Кипър се признава само от Турция), то тогава ще сме още по - близо до първото място.
Население (въпреки демографската катастрофа от последните 30 г. с последствия по - тежки от тези, които са ни носили много войни) - отново на 101 място в света (https://bg.wikipedia.org/wiki/Списък_на_страните_по_население). Според втората статия от общо 196 страни (тук например Косово е включено). Тоест, пак среда.
Нито сме най - малките, нито сме най - бедните (средностатистическият българин е сред 15-те процента по - богато население на планетата). Може да сме затъпяваща нация, но не сме и най - ... неуките и примитивните.
 

Позитивното мислене принципно разболява, а при окр, директно захранва обсесиите и компулсиите, мощно. Префокусирането - донякъде, но е слабичко. Аз не го ползвам. при по-силно окр, самите опити за префокусиране стават част от механизма на изтласкване, на неразбиращо нежелаене на плашещите мисли. Уж подобен, но всъщност много различен, е медитативният подход - там обаче няма силово отхвърляне, а непривързано и спокойно пропускане, като отношението към мислите е разбиращо добрата им основа, приемащо. За да работи обаче медитативният подход, има поредица от поведенчески прийоми, които подготвят. Без тях, уж медитативно приемаме, а всъщност отново се борим и презахранваме ставащото... Та, има си тънкости. Не ги изсипваме тук масово, защото ползването им е много деликатно, а са ефективни предимно през силното лично присъствие на терапевта и взаимното доверие. В статиите си съм казал доста за някои общи жалони по пътя в справянето с окр. 

Способност е за вчувстване - показва, че имаш живо сърце, че си добър човек. Но и че проектираш неувереността си. Върху смелостта си именно имаш да работиш. С общи насоки в този форум няма да стане - потърси брилянтен в работата си психотерапевт, който е силен в работата с окр и тревожни състояния!
При тревожност един от симптомите, е дереализацията. Сам по себе си е безобиден и дори полезен. Показва, че имаш да се учиш на загуба на контрола, да оставаш систематично в страха си и го преобразуваш. Сега го преживяваш, но с неискането му, изтласкваш го, което о препоражда. А дереализацията те учи да се довериш на тази загуба на контрола и умишлено "скачайки" в страха, да се учиш на това смирено доверяване, което го преобразува в смелост, любов, сигурност, самоувереност и смисъл.
В останалата си част от поста повтаряш едно и също. 
С малко ти казах доста!

Никита, лесен начин за справяне с проблема няма. Споделям мненията и на Орлин и на д-р Първанов, хипнозата е прекрасен метод, но не е панацея. Очакванията, че като преминеш хипнотичен сеанс ще се случат чудеса, особено при ОКР, са несъстоятелни. 
Ако работиш със специалист, който знае как да работи с ОКР и ползва хипнозата като метод е чудесно. Той ще прецени, кога и как да включи метода в терапията. 
Когато ОКР се появи, то показва проблем на личността, с който тя не може да се справи. Но проблемът НЕ Е самото разстройство, то е индикация за истинския проблем.
Вероятно имаш голям проблем с приемането на промените в живота си, независимо дали са позитивни или негативни. А може би, загубите те травмират, или неизвестното за теб е голям проблем. Или нещо съвсем друго, което не можеш да осъзнаеш и решиш. ОКР идва, за да те фокусира в пълните си глупости, само и само да не се сблъскаш с истинския си проблем. Така че, префокусирай се в действителността и управлявайки ОКР то, реши истинския си проблем. Това с помощта на терапевт.

Планът рана...

Чичо ми е коляч! Баща ми също е участвал в коленето на прасетата много често. Аз съм от Виница, сега квартал, бившето гагаузко село Кестрич до Варна. Всяка коледа в цялото село квичат прасета - с десетки минути, масово, по цели седмици, по всяко време на деня. Отрасъл съм с това. Многократно съм ходил с чичо ми и баща ми на коленето. Чичо ми с ножа, четири "мъжаги" държат прасчо за краката, а чичо реже гърленцето. Животното се мъчи дълго, задушава се в собствената си кръв и умира не от загубата и, а именно от задушаване. Квичи, вика, моли се на голите маймуни над него, но не би. Тогава, понеже бях дете, приемах всичко това за абсолютно нормално. След коленето и одирането на прасето ядях сурова, само опърлена кожа. Беше масова практика. После се почваше правенето на луканки и бахур. Луканките висяха по терасите с месеци, преточваха се периодично от мама с точилката. Та, расъл съм на кръв, не на мляко. Като споменах как в булгаристан се колят традиционно прасетата на работодателката си в Канада, жената се разтрепери, изтърва волана на трака и трябваше да се сменим. Не можа да си представи, че това се случва в 21-ви век и нарече цялата ни нация варвари. Разбира се, после се извини. Поради коляческата традиция в семейството ми, докато растях, смятах животните за нищо. Котките мяукаха по двора за храна, кученцето плачеше за малко вода с веригата, протрила врата му - аз нехаех безчуствен. Мислите ли, че съм бил виновен за това - не, просто възпитание. Та, любовта ми към животните сега не идва от родителите ми и от ранните ми години. Разтвори се заедно с пробива на духовността в живот ами, когато бях на 21. После се затвърди. В Канада доих две щстливи кравички, които силно обикнах - на различни места бяха двете. Те също ме обикнаха и ми се довериха, а връзката помежду ни можеше "с нож да с ереже" - доверие и взаимност. Но не крави в краварник, което е гавра с природата на тези изискващи свободно пространство и движение същества. Кравички, живеещи свободно в огромно заграждение от 100-150 декара. А в него гора, поляни, рекичка. Когато викнех името на кравичката, тя дотърчаваше отдалече. В канада дивият живот е невероятно богат, за разлика от избитата от ловците фауна в Б-я. Та, ежедневният допир до стада елени и сърни, муфлони, диви кози, до мечки, орли, бобри, лалугери и т.н., проникна в мен. Видях в каква пустиня съм живял в Б-я. Видях каква илюзорна представа за природата си имаме българите, в сравнение с наистина богатата природа на нормалните държави. Тук ако зачекна темата за ловците, ще се отклоня - за тях отделна тема! После, като живях в института ИДЕАЛ, в неговите огромни земи често влизаше стадото на съседите. Стадо от говеда за месо, катълс. В цяла канада в огромните, от стотици и хиляди акра дворове, с еотглеждат по този начин такива говеда. Те са на стада, размножават се естествено, щастливи са, пият вода от реките, които са в преизобилие там, само зимата им се дава малко зърно. Това вече прилича на кооперация между човека и животното - въпреки, че пак е компромис, коленето на така отглеждани животни е по-нормално. Още повече, че първо се стреля с упоително вещество, а като се закара добичето на мястото з аколене, първо се застрелва. Няма мъки, няма страдания. Хайде стигатолкова, темата наистина е безкрайна и много болезнена за съзнателните хора!

п.п: Ани, виждам, че също не си била на паневритмията днес . Аз с моя пусти сън пак не можах да стана навреме...

Според мен, ако човек яде свинско е по - достойно сам да си коли прасетата, отколкото да ходи в някой хипермаркет и да си купува месото и децата да не знаят от къде идат мръвките (макар че купуването може би е по - добро от друга гледна точка). За хората по селата (най - бедните в страната) животновъдството е основен поминък. Не е много хуманно, да...
То да беше само в онази година...! Замислям се дали пък не е умишлено, дали няма план за обезлюдяване на онзи район от страната...! Знаем, че в природата вакуум няма... Или просто става дума за западна чиновническа тъпотия и българско държавно безгръбначие.

Хм, явно не е само мой протестът от това. Току що една колежка от Бургас сподели, че там е същото...

...и това е. И съвършено веж е и несъвършено невеж в същото време е. Как теб те кара да се чувстваш, ако е несъвършен и невеж?

Еми, 16 години си е добро време... За закриване, или за продължаване... В сегашното пасивно мъждукане, практически е закрит форумът. Пишем пет души... A именно форумът прави този портал истински, на фона на темите за Учителя и лекциите му, естествено. Но, без форума остава само една визитка, насочваща към добри думи, безспорно, но само визитка...

Понастоящем форумът е обект на спам - някой с добри технически познания хаква и автоматизирано поства рекламни теми и мнения. Няма кой да погледне в техническата поддръжка на по-базисно ниво и спре процеса - вече доста време си тече, а пълна неангажираност. Последните дни съм изтрил стотици спам мнения и теми - поне там, до където имам достъп. Едно по едно, ръчно - нямам нито техническите познания, нито достъпа за по-мащабна намеса. А честно казано, не ми е и работата да разбирам от компове и кодове - не е моето нещо - непредизвикващо и скучно ми е ...
Запитах се - какво символично и синхронично изразява този спам симптом в общата картина на динамиката на този сайт?! Досега в такъв мащаб не се е случвал. Или е, но са били парирани такива опити от адекватна техническа намеса, от присъстващи емоционално, ментално и поведенчески админи, вършещи започнатото от самите тях. Сайтът е на 16 години - не е малко. Аз участвам активно от 14 - не е малко... Такова наводняване със спам е нямало, не е било допускано. Та, какво става?
Симптомът в една невроза (или заболяване) изкривено изразява липси, нужди, дефицити, слаби и нуждаещи се от внимание звена в тази система. Ето го този масиран спам - стотици теми и мнения, автоматично генерирани от човек с технически умения и настъпателна липса на скрупули. Символично какво ни казва това? Аз виждам две неща:
- Липса на централизирано админ присъствие, което както технически, така и като енергия, да задвижва процесите около заряда си - мотивационен, виртуално социален, грижовно поддръжнически, структурирано развитиен и т.н. Пасивност, оттегляне, неналичие на такава емоционална вплетеност в процеса на сайта от админен център. 
- Липса на потребителска активност, случваща се поради проективните идентификации, идващи от горния фактор (извън социални мрежи и т.н. извинения). 
......
Симптомът ни показва неща: активен е, насища, смело поставя присъствието си, не се съобразява с ответните реакции, но ги предизвиква безжалостно и се заявява. Да, симптом е, не му се радваме твърде - но, можем да видим посланията му. Липсва активност, защото дълго време бе кастрирана проявата ѝ, под презумпции за чистота, явяващи се псевдодуховен байпас, превърнал сайта в изключително пасивен. Пасивност, енергийно тръгваща от оттеглянето на създателите му и динамиката в самите тях, пренасяна през отношението им във форума. Просто проследявам - не влагам емоция. Нямам претенции за правота или изчерпателност. 

Еее, как да не се преклони човек пред този сенсей (обучител) - паническите атаки. Външно непреклонен, изискващ, но вътрешно изключително благ и любящ! Поклон, сенсей п.а.! 
 
Благодаря за тези преживелищни прозрения, които споделяш с нас! 

Рекламите - в сайта остана активна най-вече психотерапевтични насоки онлайн. Съответно, няколкото пишещи, плюс админите, пращаме колкото можем за хостинга и т.н. Тук няма грам комерсиалност, печалби и т.н. А рекламите - дълго време ги нямаше, после се появи дебат дали с тях да се подсигуряват средства за плащането на сайта. Сега ги има - не са най-доброто решение, съгласен. 
Захвърлянето - да. Едва ли обаче сегашният спам е свързан с бивш потребител - по-скоро има технически пропуски, има възползване, това е. А какви отвъд техническите пропуски - по-горе пиша мои предположения.

Еми, 16 години си е добро време... За закриване, или за продължаване... В сегашното пасивно мъждукане, практически е закрит форумът. Пишем пет души... A именно форумът прави този портал истински, на фона на темите за Учителя и лекциите му, естествено. Но, без форума остава само една визитка, насочваща към добри думи, безспорно, но само визитка...

Ако счупиш огледало - чакат те 7 години нещастие. Ако счупиш огледалото на мутренска лимузина - нещастието ще трае много по - кратко.
Ако пуснете песен на Джорджано на обратно, може да се чуе послание от Дявола. Обаче има и по - лошо: ако пуснете песента нормално, ще се чуе Джорджано.

Еми, 16 години си е добро време... За закриване, или за продължаване... В сегашното пасивно мъждукане, практически е закрит форумът. Пишем пет души... A именно форумът прави този портал истински, на фона на темите за Учителя и лекциите му, естествено. Но, без форума остава само една визитка, насочваща към добри думи, безспорно, но само визитка...

Има, без значение дали количествената наука си има представа от това. Но не е само до знака - до цялата карта е. Луна, домове, секстили, тригони, квадрати, опозиции. Динамиката на транзитите при прогресията на картата - не е само до слънцето. 

Рекламите - в сайта остана активна най-вече психотерапевтични насоки онлайн. Съответно, няколкото пишещи, плюс админите, пращаме колкото можем за хостинга и т.н. Тук няма грам комерсиалност, печалби и т.н. А рекламите - дълго време ги нямаше, после се появи дебат дали с тях да се подсигуряват средства за плащането на сайта. Сега ги има - не са най-доброто решение, съгласен. 
Захвърлянето - да. Едва ли обаче сегашният спам е свързан с бивш потребител - по-скоро има технически пропуски, има възползване, това е. А какви отвъд техническите пропуски - по-горе пиша мои предположения.