Орлин Баев

Привет vitalina,
Вероятно знаеш, че още през бременността бебето се запознава с хранителните навици в семейството, с вкусовете на храните, които майката приема, както и трупа запаси от желязо, които ще са му необходими след раждането. Бременността, раждането и кърменето са естествения ход, който се следва от природата, а майчиното мляко е уникално за нашия биологичен вид, като състав, усвоямост и т.н. Когато се роди, с кърмата детето продължава да получава разнообразно меню всеки ден и в различните часове от деня. То приема чрез кърмата всички необходими вещества, които са му нужни, а в това число е и желязото. При бебетата желязото се усвоява изключително добре чрез кърмата. Неслучайно адаптираните млека ги обогатяват с желязо, имитирайки майчиното мляко. С избора си да кърмиш, след раждане би продължила да му осигуряваш желязо, при това във възможно най-подходящия за обработка от организма му вид. Изключително кърмените бебета и бебетата, които са плавно захранени, рядко имат недостиг на нещо, тъй като майчиния организъм осигурява първо всичко за бебето. Между 6-тия и 12-тия месец, кърмата би трябвало да съставлява 75-85 % от хранителните нужди на детето и едва след 12-18 месеца % се измества 50-50 кърма-твърди храни. След захранването то вече има представа за вкусовете на много храни и по-скоро се запознава с техните текстури. Много често кърмените деца не изпитват физическата необходимост от повече от 30-50 гр. твърди храни, защото тяхното меню си е разнообразно, а кърмата ги засища все още достатъчно добре. Между 6-тия и 12-тия месец има физиологичен спад на желязото, който често се компенсира скоро след това, а при някои деца дори не се наблюдава такъв.

Желязото в храната съществува под две форми хемово и нехемово желязо. Най-общо казано хемоглобина се състои от хем и от глобин. Хемовото желязо се съдържа в хема на хемоглобина, а нехемовото желязо не е част от хемоглобина.
Хемовото желязото, което е около 40% от желязото в месото (включително яйцата, в частност жълтъка), майчиното мляко и рибата се усвоява добре.
Нехемовото желязото, 60% от желязото в животинските тъкани, и всичкото желязо в растенията (плодове, зеленчуци, зърнени храни и ядки) е по-слабо усвоимо, но все пак усвоимо.

Храни богати на желязо са:
майчината кърма, сух боб, тиква, сладък картоф, броколи, гъби, зелените (спанак, броколи, цвекло, домати), изсушени плодове (смокини, кайсии, сини сливи, стафиди), зърнени (покълнало жито, булгур, царевично брашно, просо, кафяв ориз, трици, хляб, желязо обогатени зърнени храни), меласа, бирена мая, ядки (без фъстъци).

Витамин Ц подпомага усвояването на желязото, затова е добре да се приемат и храни богати на витамин Ц:
цитрусови плодове, ягоди, малини, боровинки, зелени зеленчуци като броколи и зеле, праскови, ябълки, банани, домати.

Някои от горепосочените храни, не са подходящи за бебето, можеш да ги приемаш ти самата, тъй като с кърмата детето приема желязо и вит.Ц.

Витамин В12 (фолиевата киселина) също подпомага организма да усвои желязото.

Калция пречи за доброто усвояване и е добре да не се приема едновременно с желязо-обогатяващите храни.

Когато се правят изследвания за желязо има значение дали са правени венозно или е взета кръв от пръстчето. Ако желязото е взето с венозна кръв и е под референтните стойности е добре да посетите хематолог. А ако е взета кръв от пръста е добре да знаеш, че изследването не е показателно и е добре да поискаш венозно изследване и на двата параметъра хемоглобин и желязо.

Предвид гореописаните неща и когато му дойде времето, обикновено е добър вариант да се провери действително ли детето е със занижен хемоглобин и желязо, и ако това е факт да се включат в менюто и на двама ви подходящи храни, с които да се компенсира допълнително намалялото желязо. Желязото в изкуствените препарати не винаги се усвоява добре от организма и често по-голяма полза има от храните богати на желязо, вместо от препаратите, които се изписват. За лекарствата е най-добре консултация с хематолог, който да препоръча адекватно лечение, в случай на нужда.

Посвета има много родители вегетарианци, вегани и суровоядци, които отглеждат децата си според собствените си разбирания. При едно здравословно хранене и внимателно отношение към развитието на детето, дори и да възникне проблем, вероятно ще е в самото начало и ще можете да се обърнете за консултация към когото е необходимо. Ако детето се развива добре, жизнено и енергично е и ако педиатъра смята, че то е добре, най-вероятно всичко е ок. Има не малко деца вегетарианци с изключително високи стойности на хемоглобин и на желязо, защото в много случаи те се хранят много по-балансирано (разбира се всяко правило си има изключения), с много повече плодове и зеленчуци, поради начина на отглеждане на тези деца и културата на родителите им относно храненето. Има не малко деца, които не консумират месо, въпреки че родителите им го правят. В крайна сметка до определена възраст родителите са тези, които са отговорни за децата си и които взимат своите информирани решения как да постъпят и за всяко семейство този избор е много личен.

И тъй като говорим за история, а тя се гради от събития, случили се преди, ще ми се да споделя, че миналото за мен има тяга, сравнима с гравитацията. Толкова много ме вълнува, защото е забулено с пръст, камъни, с мъглата на отминалото време, затрупано с измислени и преиначени слова, отразено в кривите огледала на на неискрени летописци, а то е там, истинско, случило се е и е непроменимо, въпреки опитите да бъде преоблечено. Забравено е, а трябва да се спомни и помни. Бъдещето...е примамливо с неизвестността си, но в линейното време то не е станало и предполага различен ход и случване. �”окато статичността на миналото и завета, който то носи, са смисъл на осъзнаването ни като хора, като българи.

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

Според мен словото въздейства по-силно днес!

Живеем в информационна епоха! Днес мислим по-бързо от преди сто години. Знаем повече, синтезираме много повече и по-бързо повече информация. Енергията днес е по-нагнетена и став все по-нагнетена. Това, което преди е било достъпно н амалцина, сега е призив към мнозина. А именно духовното продвижение и преживявания. Ако преди години постигането на състояние на духовно вдъхновение при молитва, влизането в съзерцание и недуална когниция са били достигани след тежки изпитания след години и години отричане и тежка практика, днес тези състояния се достигат по-лесно и бързо. Достъпът до тях е по-отворен от самите нови енергоинформационни показатели на епохата ни. Макар че мракът на материализма и следващите го безпринципна аморалност и духовно безсмислие са все по-повсеместни, в същото време и възможностите за духовно продвижение стават вс епо-реално постижими! Поне аз така го чувствам, с цялата ми малка грешна натура и обикновеност.

Казвате по-горе, че живият Учител е нещо различно... А нима учителят днес е мъртъв? Учениците на Учителя днес са по-свързани с него и чрез беседите му, но и чрез директния сърдечен резонанс с вибрацията на учението на братството. И това не е имагинерна връзка, а реално преживяема, в обикновения ни живот, в дните и нощите ни, в този социален и икономически контекст!

Според мен връзката с Учителя почти не зависи от външната биологична личност на малкия му телесен носител. Той е само плът-носител, носеща всичките минуси на тази временна ножница на силния му дух. Връзката с Учителя зависи от степента ни на свързаност със собствения ни вътрешен център, вътрешен учител, висшият ни Аз, безмълвният координатор на малките ни физически животи - проекции на Реалността! Във всеки един момент човек може да се свърже с Учителя, да получи ръководството му, подкрепата му, насоките му. Това става чрез множество синхроничности, податки, чрез сърдечната недуална когниция и живата психоенергийна енергийна връзка между душите на ученика и Учителя! Така мисля, чувствам и преживявам тази важна тематика!

Има, но са по-малко

Друг е въпросът, че за много хора и на български няма запетайки

Днес всички хора искат да се осигурят, без да подозират, че цяла Европа ще мине през такива страдания, каквито през ума им не са минавали.
Не се плашете.

Ще ви дам един пример за изясняване на мисълта си. Преди 30-40 години аристократите от американския град Джонстон пожелали да имат в града си езеро, да прекарват горещите летни дни по-приятно. Понеже край града им минавала една голяма река, те се посъветвали с няколко инженери, как биха могли да запушат реката, да образуват едно езеро, върху което лятно време да плуват с лодки, а зимно време да се пързалят с кънки. Инженерите проучили въпроса и се произнесли, че идеята може да се реализира. Наели много работници и в скоро време гражданите се радвали на приятната забава. На реката била построена голяма стена – бент, която задържала водата. Един ден се случило голямо нещастие: реката придошла толкова много, че стената не могла да издържи големия напор на водата и се пробила. С голяма сила водата нахлула в коритото и заляла близката част от града, като завлякла къщи, хора и добитък – около две хиляди души били удавени.

Питам: Не можа ли. това езеро да се направи под града, а се направи над града, да станат толкова хора жертва? Ето, сегашна Европа е поставила бент на реката, които един ден ще се отпуши и пробие. Затова, който е над града, да търси спасение в планината; който е в долния етаж, да се качи в горния.

Това е кармата на европейските народи, която се е събирала от години.
Тя е узряла вече и произвежда страдания на цялото човечество.
Страданията показват, че хората трябва да изменят живота си и да приложат Божественото учение. Защото, казва Йезекиил: „Който ходи в повеленията на живота и не струва неправда, непременно ще живее, няма да умре.”

Казвате: Какво ще стане с Европа, не ни интересува; какво ще стане с нас, това ни интересува. Ако сте в закона на необходимостта, не можете да не се интересувате от това, което ще става; ако сте в закона на свободата, ще бъдете зрители.

Ще живее
(Неделни Беседи, 07.12.1919 Неделя, София)

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

Според мен словото въздейства по-силно днес!

Живеем в информационна епоха! Днес мислим по-бързо от преди сто години. Знаем повече, синтезираме много повече и по-бързо повече информация. Енергията днес е по-нагнетена и став все по-нагнетена. Това, което преди е било достъпно н амалцина, сега е призив към мнозина. А именно духовното продвижение и преживявания. Ако преди години постигането на състояние на духовно вдъхновение при молитва, влизането в съзерцание и недуална когниция са били достигани след тежки изпитания след години и години отричане и тежка практика, днес тези състояния се достигат по-лесно и бързо. Достъпът до тях е по-отворен от самите нови енергоинформационни показатели на епохата ни. Макар че мракът на материализма и следващите го безпринципна аморалност и духовно безсмислие са все по-повсеместни, в същото време и възможностите за духовно продвижение стават вс епо-реално постижими! Поне аз така го чувствам, с цялата ми малка грешна натура и обикновеност.

Казвате по-горе, че живият Учител е нещо различно... А нима учителят днес е мъртъв? Учениците на Учителя днес са по-свързани с него и чрез беседите му, но и чрез директния сърдечен резонанс с вибрацията на учението на братството. И това не е имагинерна връзка, а реално преживяема, в обикновения ни живот, в дните и нощите ни, в този социален и икономически контекст!

Според мен връзката с Учителя почти не зависи от външната биологична личност на малкия му телесен носител. Той е само плът-носител, носеща всичките минуси на тази временна ножница на силния му дух. Връзката с Учителя зависи от степента ни на свързаност със собствения ни вътрешен център, вътрешен учител, висшият ни Аз, безмълвният координатор на малките ни физически животи - проекции на Реалността! Във всеки един момент човек може да се свърже с Учителя, да получи ръководството му, подкрепата му, насоките му. Това става чрез множество синхроничности, податки, чрез сърдечната недуална когниция и живата психоенергийна енергийна връзка между душите на ученика и Учителя! Така мисля, чувствам и преживявам тази важна тематика!

из "Спомени за Учителя и учението на Никола Николов"





Ще живее НБ

Паневритмията е наистина динамична медитация! Докато я учим, вниманието ни е изцял ов тялото, движенията. После започваме да чуваме повече текста на думите и да го преработваме визуално в динамични картини, наситени със светли чувства. После предполагам и това се автоматизира и вече идва съзерцанието - а то е "летеж с разтворени свободно криле". Който го е преживявал ил преживява ежедневно, знае какво е...

Днес по време на паневритмията започнах с фокус в дишането. Плюс движенията. Започнаха да ми се "навръзват" все по-ясни връзки между движението и дълбинния му смисъл. А не съм чел за това. Но още много път имам да вървя с паневритмията, което е чудесно ! Както и да е... Та, след това само една малка част от вниманието ми просто наблюдаваше енергията, течаща през тялото, ръцете и краката по време на движенията - просто като наблюдение, без никакъв контрол и усилие. А останалата част от вниманието си насочих в текста на песните - за птичките, пчеличките, природата, божественото... Тогава стана нещо почти изумително за мен. Енергията ми, която чувствах само в тялото си и ограничено в земята и небето наоколо, се сля с енергията на всичко наоколо. Играем в западен парк, над факултето, н аполянка с борове и други дървета. Сякаш аз самия и всичко наоколо стана флуидно и гъвкаво. Сякаш дърветата и аз потекохме един в други. Сякаш всичко запулсира с гъвкаво променящи се цветове и форми, а границата между моята енергия и тази на парка наоколо изчезна. В същото време минувачите наоколо подвикваха на кучетата си, в мен течаха по едно време разни съпротиви против виковете им, но посе ги приех и тях като "неидеалната идеалност" на владеенето на привидния хаос.

За пръв път подобни преживявания имах на курса по НЛП. Там се работи много с въображението. Водещият (Алекс) е голям фен на Кастанеда и сам казва, че въображението е равно на магия. Тогава въображението ми някакси проби през рамките на разума. Осъзнах, че наистина всичко зависи от собствените граници на ума, които си поставяме или не. А въображението ми преля през бента на логиката - без да я губя и нея, разбира се ! Та, паневритмията за мен е предизвикателство по развитието на въображението. При това динамично, а не статично седнал. Динамично, заедно с координация на движенията, равновесието, вербалността на текста и т.н. Имам много да уча в паневритмията! За което благодаря на Учителя, на великото братство, на нас, малкото физическо бяло братство. Благодаря и на групата, с която сега играя в западен парк!

Хей, има ли желаещи да получат томчета (стари и нови) с беседи и лекции на Учителя, за да знаем какво количество да докараме с Донка и Изгрев. Не съм ги броил, но разполагам вероятно с около 200 томчета, които са отделени за даряване. Може да ми пишете и на лични. "Подаръци ще има за всички от сърце!" Приемам и специални поръчки за "Евангелие на Любовта" и "Мистерията Лим".

Колкото донесеш, ще ги вземем. Проверих, във Варна имаме нужда, имаме и място .

Относно часът, нека да е 12, за да може до 13 часа да се съберат средствата и да приключим с този организационен въпрос...

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

Учителят понякога говореше за българите и България. Казваше, че сме дебели глави ние българите и че вижда бъдеще за нас само ако се прихване семето на това божествено учение в душите ни. Казваше, че от нас зависи дали ще я бъде България или не. "Давам ви огромно духовно съкровище!", говореше учителя, "Вие сега трябва да го разпространите по целия свят! То е като огъня - може да запали много души, без да намалее пламъка, ами още по-голям да стане!". Аз станах вегетарианец под влияние идеите на Учителя. После се ожених. Жена ми беше евангелистка. тя ядеше месо, но за мен готвеше отделно постно. Разбирахме се. Всички тези, които говореха, че за да си здрав и силен, трябва да ядеш месо, отдавна си отидоха...

Цял живот съм работил все обикновена работа. Бях санитар в болница много години. После прокарвахме девненския канал с една баржа, с компресори с въздух. Орал съм, копал съм. Каквото и да съм правил, Орлине, все в името на Учителя е било. На Учителя и на божественото учение. Не мога да се оплача от живота си, доволен съм! Учителят винаги е бил над мен и ме е пазил от беди. Веднъж бях ходил при него да го питам, да ми даде съвет за едни работи. Той ми каза, че ми е силен ангела и да не се боя, да го слушам и всичко ще бъде наред. Така и стана, доволен съм от живота си, Орлине!

По-долу пиша спомени от разговорите ми с Никола Николов за Учителя и учението. Брат Никола или както му казвах, дядо Кольо беше пряк ученик на Учителя, цял живот следвал заветите му не толкова по мъртвата буква, но по дух и на дело! Източникът на думите на дядо Кольо се намира в паметовите следи/ енграми в дългосрочната ми семантична и епизодична памет . Нямам записки от тези разговори. Те бяха непринудено общуване между двама различни по възраст, но близки по сърце и дух човеци - дядо Кольо и моя милост...

....................................................................

Когато Учителят говореше на изгрева, имаше много хора. Всеки изкаше да бъде по-напред някъде. Аз като един прост човек, заставах някъде най-отзад и слушах. Гласът на Учителя беше силен и се носеше надалече. Аз съм обикновен човек, тогава и средно не бях завършил, а после карах вечерно. А много от братята и сестрите бяха висшисти, хора учени и знаещи. Затова им оставях правото да бъдат близко до Учителя, а аз си траех отзаде.

Учителят говореше завладяващо. Като го послуша човек за няколко минути и умът влиза в едно особено, хипнотично състояние на спокойствие и мир и те се иска да го слушаш още и още. А думите му проникваха до нещо толкова дълбоко в тебе, че целият свят сякаш се преобръщаше и пренареждаше в един друг, по-различен и хармоничен порядък, отвътре навънка! Учителят говореше убеждаващо. Думите му имаха една специална мъдрост, която не идваше от този свят. Никой земен оратор, колкото и школуван да беше в изкуството на завладяващото говорене, не можеше да доближи дори тази въздействена сила. Защото тя не беше от този свят. Това божествено знание идваше от едни други земи, различни простори, от една различна земя на абсолютно знание, абсплютна истина, ред и красота! А учителят говореше с обикновени думи. Другите пастори и реторици, от църквите или от политиката, гледаха да блеснат със специални думички. Думи, които и те не разбираха, взети от разни латински, гречески и американски езици. Учителят говореше с прости думи от обикновения ни език - но всяка дума акордираше със струните на вътрешната душевна арфа така, че човек целият завибрираше. Една беседа на Учителя можеше да те накара да преобърнеш живота си на 180 градуса. Да промениш посоката си, целите си, приоритетите си. Учителят сякаш знаеше всичко. Може ли обикновен човек да има такъв възвишен поглед върху нещата, да вижда така отвисоко и познава природните закони толкова добре?

"Като влизаме сега в съзнателните сили, отиваме при животните. Там трябва да бъдем по-внимателни. От животните сме научили много хубави работи, но и много лоши работи. От вола сме научили трудолюбието, от вълка сме научили свирепостта, от овцата сме научили кротостта и смирението, от мечката сме научили непримиримостта в живота.
...
Каквото животно човек обича, той е в състояние да възприеме качествата на туй животно, влияе се, понеже съзнателните сили, като минават през животните, те внасят и добри и лоши качества. Запример, от котката може да научиш чистотата, но същевременно може да научиш тази алчност, тя няма търпение да очисти жертвата си, много нечиста е, от лакомство изяжда мишката с козината...Сега всичките животни, като кучето, котката, лисицата, мечката, вълка и т.н., всякога упражняват влияние върху хората. И от астралният свят често си служат с тия форми. Когато вие спите, във време на сън те ви ги представят...Един символ на животно, не е лош, той означава известна Божествена идея или в положителна или в отрицателна форма.
...
И тъй, ако искате да знаете какви сили действуват, ще видите за кое животно, или за коя птица мислите повече. И ще си направите диагноза, какви сили функционират в вас. И в окултната наука има известни системи. да кажем имате сили от съзнателните сили, от животински вид. Тогава ще прекарате други форми, като формите на някоя овца, или вол, или кон, за да противодействувате на лошото влияние на други форми. Ще вложите форми на животни, с положителни черти, които да противодействуват на тия с отрицателни черти. Силите на животните може да се разделят на 2 лагера, на положителен и отрицателен или разрушающи и съграждающи."

Живите сили в природата

"Седите и мислите вие дали някой ви обича. Хубаво, казвам, че ви обича. Какво ще излезе от това? Ако вие се убедите, че едно куче ви обича, какво ще добиете от кучето? Туй куче ще ви забавлява. Не мисля, че е лошо. Много хора има, които потупват кучето по главата. То скочи, ходи край тях, обикаля, седне. Но какво ще ви допринесе едно куче, след като знаете, че ви обича, и то знае, че го обичате? Щом го обичате, ще му дадете хляб, ще го погалите.

Всичко туй са външни признаци. Зад кучето седи нещо по-разумно. От кучето вие трябва да се запознаете с другото, вие трябва да съзнаете защо кучето е станало куче. Думата куче – Божествен ли е произходът [ѝ] или човешки? Писанието казва, че Бог направил всичките животни и ги турил при Адама, който им турил имена. Всичките имена, които сега съществуват, са Адамови. Каквото име Адам турил, това останало. Не казва Господ, че всичките имена, които турил, са добри имена. Понеже нямаше по-умен от Адама… Сега на български – куче, на английски е Dog, на турски е кюпек, на френски е chien. Разнообразие има в имената. Произходът на думата куче показва едно същество от астралния свят, същество на чувствата, [което] разбира живота в ядене и пиене.

Кучето в своя характер е нечистоплътно. Единствената [му] хубава черта е, че то, като се привърже, приятелство държи. Като обикне господаря си, го обича на свят. Има кучета, които след десет години могат да познаят господаря си, не забравят. Но в друго отношение кучето е нечистоплътно. Понеже по еволюцията, която минало, минало е то един път, и от чисто еволюционно гледище тази енергия […] е скрита в кучето или [в] тази душа, която не е пробудена, кучешката душа. Ку значи искам, кой е значи. Или този слог значи нещо. Онзи другият слог казва чини ми се, че то е потребно. Аз искам или ми се струва, че туй, което искам, е необходимо заради мене. Щом ти искаш, щом се счита, че е необходимо, ти си в състояние на едно куче. Кучето е мярка. Трябва да опиташ работите.

Често кучетата допринасят нещо, понеже облагородяват хората, които са груби. Които имат кучета, придобиват малко техните качества. Ние казваме, че кучетата са груби, но хората са много по-груби от кучетата. Кучетата са много груби. От привързаност ще се хвърли на когото и да е. От любов към господаря се хвърля към когото и да е. Човек е още по-груб. Казваме, че кучетата са груби. Към господаря си кучето няма престореност, лицемерие няма. Като дойде към другите, показва лицемерие. Като дойде до господаря си, той ще го помилва и то казва: „Като мене няма кой да те обича.“ Това е психологически.

Сега вие мислите, че тази душа е малкият кръг, в който тя живее. Има доста хубави понятия и схващания. Казвам, когато изучаваме живота, трябва да изучаваме онзи материал, вложен в кучето, от който може да се ползваме. Има нещо в кучето, от което човек може да се ползва, защото, ако тия животни не бяха потребни на човешкото развитие, те не биха се създали."

Из беседа "Скръб и радост"


"Само човек е запознат с духовния свят. Животните абсолютно никаква представа нямат от духовния свят. Те виждат някои работи от другия свят и се плашат. Те считат, че всички тези неща, които виждат, че са от този свят. Има животни, които виждат умрели хора и се плашат от тях. Кучето вижда умрелите хора. Седи в някой ъгъл, гледа някое видение и лае. Човек казва: „Това куче лае въздуха.“ Това куче вижда човека и го гони. Кучето не може да предположи, че има свят на духове, за кучето това видение е разбойник, неканен гост, и лае."

Из беседа "Законът на подмладяването"

Паневритмията е връзка с Природата. В нашето забързано и стресирано общество изпълнено с нови технологии, Паневритмията по един естествен начин възстановява изгубената връзка на човека с Природата. Тази динамична медитация се практикува рано сутрин малко след изгрев. Играем боси (когато не е много студено) в контакт с майката земя, по двойки и в кръг. Слънцето усмихнато ни поздравява и ние вдишваме неговите животворни лъчи. Радваме се на чистия въздух, чуваме птиците да пеят около нас, дърветата разцъфват, небето е наситено синьо, музиката гали слуха ни. Природата ни нашепва своите тайни на онзи древен език, толкова познат на нашата души, но и в същото време някак си далечен и смътен, потънал в прахта на забравата. Здраве, радост и жизненост - ето това ни носи връзката с природата по време на Паневритмия.

Слушаме внимателно текста, така наситен със символи и съзнанието ни рисува красиви образи:

"Цялата природа пее...
Слънце топло вече грей...
Пълни всяка твар с живот...

Химни в гората весело птиченце пей...
Бодро играем по росни треви и цветя....
Лъчи, въздух и роса радват нашите сърца...

Реки текат, извори бликат чисти,
върхове белоснежни във розови сияния...

Цветята ухаят, зреят плодове.
Всичко расте, живее, радва се целий мир.

Кой на ранина става да играй
по зелената трева и на бистрата роса,
той ще бъде вечно млад, здрав и хубав и богат; "

Моля споделете как усещате връзката с Природата по време на Паневритмия?
Чувствате ли се свързани с Живота около вас? Чувствате ли се едно цяло с космичния ритъм на природата?
Представяте ли си образите от текста докато играете? Остават ли те в съзнанието ви? Докосват ли ви?
Прави ли ви впечатление природата около вас, чувате ли шепота и, разбирате ли езика и?

Споделете всичко в тая връзка.

Иво,с тая тема си направо в 10,от моя гледна точка.Тъкмо снощи си мислих за това,че като не успея да изляза някоя сутрин и ми липсва контакта с природата.
Има една народна поговорка "Кучето от гледане не станало касапин".
Мълчанието на форума, по теми като тази, ме навежда на мисълта,че все още сме деца на цивилизацията.Гледаме красиви картинки с природа и си мечтаем за истинска природа по време на летния отпуск.Т.е свеждаме контакта до броени дни в годината.Ето и ти в една друга тема се надяваш на хубаво време ,за да сте сред природата по-дълго в Априлци.Не си споделил къде играете паневритмия във вашия голям град.Парковете са добър бонус на градската среда,но са само сянка на истинската природа.Споко, едно птиченце днес сутринта изпя ,че в Априлци ще изкарате много хубаво .
На въпросите,които поставяш в тази хубава тема.

Когато започнах да излизам сутрин през седмицата и да играя,след като съм посрещала изгрева,отначало се чувствувах странно и даже малко не на място сякаш.Чух забравените звуци -пеенето на птичките,шума на вятъра в листата на дърветата.Видях сякаш за пръв път искрящите капчици след дъжда.Песничките на паневритмия,едни такива по детски наивни ми се струваха,като спомен от детството.А аз нали съм зрял човек,с отговорности и прочее.Но тези "безпокойства " се разсеяха бързо и сега се чувствувам не на място на други места.Например като пътувам в служебна комадировка .Влизам на летище София в новия терминал и излизам в Люцерн.Като сдъвкана и изплюта съм.Няколко часа сред стъкло,бетон,магазини,забързани хора и природа,която съм наблюдавала през огромните стъклени тунели на летищата,на които слизаме за връзка.Последния път си казах,дано не стане така,децата ни да гледат природата ,както аз в момента ,иззад дебели стъкла.То каква природа има на летищата,но все пак при хубаво време виждаш слънце,синъо небе и равномерно окосени зелени площи край асфалтовите писти.
Заниманията ми с паневритмия ме върнаха към възможността макар и за един час на ден да стъпвам боса по земята,да вдишвам свежия утринен въздух и да се зареждам с песните на птичките.От няколко дни започнах по-ясно да откроявам новите звуци и сякаш ми се струва,че когато играем добре ,те ни поздравяват.А таз годишната пролет е вълшебна .Сигурно и преди е имало такива красиви неща.Всъщност те винаги са си били там,но аз съм отсъствувала и наистина съм си позволявала да им се порадвам за кратко в някой зноен летен ден на отпуска си,или в откраднати съботно-неделни излети.
Поздрави на всички.

Орлин .Толкова красиво и образно си описал преживяното,че направо я излъчи тази вълна от добра енергия през времето,пространството и компа.
А вчера, като те четох в темата за кучетата, си мислех,че сигурно не си бил на паневритмия сутринта(за вчера ставаше дума).Прав си за опитността-личната.Това е пътя.
Ето какво може да допринесе едно ку-че.Хех.Надявам се имаш чувство за хумор.
Благодаря за споделеното.Наистина само с практикуване можем да открием,да разберем или да отхвърлим за себе си дадено знание.
Аз чета материали за паневритмия в търсене на сламки(както казвахме едно време в следването),та да съкратя за себе си времето за откриване на Америка в паневритмия.Много ме заинтригува един коментар на Георги Стойчев в книгата за паневритмия.Коментара е следния.Можем да разделим с два перпендикулярни диагонала кръга на паневритмия на 4 сектора.Нали си го представяте?Двата сектора,които остават в долния полукръг съответствуват на :
1.-Първите 10 упражнения на паневритмия = старозаветни (според Учителя) хора
2.Следващите 18 упражнения на паневритмия =новозаветни
3.Двата горни сектора,тези,които се образуват над хоризонталния диагонал след пресичането му с вертикалния са:Слънчеви лъчи = праведни
4.Пентаграм =ученици.

Сещам се за това в неделя по време на моята паневритмия и започвам да регистрирам усещанията си.Докато играя първите 10 упражнения мислите в ума ми все още препускат и са много ,най-различни.В края на тези 10 упражнения започвам да усещам,че успокоявам мислененто,съсредоточавам се все по-добре върху текста и някак забравям за битието,от което съм дошла на полянката.Мисля си,че не е случаен факта,че тези 10 упражнения се играят без прекъсване ,с голямо натоварване в ръцете и ако не си играл от доста време към 10 упражнение вече не усещаш нищо друго освен болката в ръцете и се мобилизираш с тая доминанта,за да завършиш упражнението.А когато се излиза ежедневно,след три дни ,няма болка,упражненията се играят с лекота и доста по-бързо постигам приклюването с разсейващите мисли.
С Евера сякаш отварям нова страница и усещането е за лекота ,полет,нежност.
До скоро не можех да усетя Слънчевите лъчи.Като изживяване паневритмия се свеждаше до първия цикъл от 28 упражнения.Когато няма достатъчно хора не се стига изобщо до Пентаграм.
Сега с всяко следващо излизане се постига ново усещане.Определено за практикуването допринасят хората,които излизат.Да играеш в кръг,който е пълен ,е съвсем различно от индивидуалната игра.Така,че и аз благодаря на всички,с които имам честта да играя ,макар и за сега два пъти седмично в разширен състав.

Паневритмията е метод за развиване на ума и усвояване силата на мисълта. Мислите се успокояват, концентрацията се засилва, мисълта става по-ясна и силна. В главата нахлуват свежи идеи, така както когато сме отворили широко прозореца на домът ни и слънцето влиза и осветява всички негови части.

Ето какво се казва в текста на Паневритмията:

"Всеки ден, всеки час, всякоя минута ний сновем и тъчем най-красиви мисли...
ще работим, ще растем и добро ще сеем, и в душите си красиви мисли ние да втъчем...

/цяло упражнение посветено на мислите/
Мисли, право мисли. Мисли, право мисли.
Свещени мисли за живота ти крепи. Свещени мисли за живота ти крепи.
Крепи, крепи, крепи. Свещени мисли за живота ти крепи..

Вдъхновени мисли в нас да потекат...
Мисли красиви вредом посяваме...
Светла мисъл приеми, тя живот ще ти дари, радост нова и красиви бъднини ще изгради...

Tи си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя..."

"Всяко движение без мисъл няма смисъл. При тях е нужно едно вътрешно концентриране. При движенията силата на човека седи в в концентрирането... Действието на тези движения се усилва още повече, понеже се придружават и с музика. Особено е силно действието на Паневритмията, понеже в нея имаме музикална мисъл! Музикалната мисъл прониква дълбоко... Ако във време на тези упражнения човек не мисли за други работи, но се концентрира върху възвишените идеи, които им съотвестват, то тогава тези мисли ще пратят своите вибрации, своите радиовълни чрез движения на света! " (Боян Боев) из "Въведените в Паневритмията"

"При паневритмичните упражнения човек влиза в обмяна с живите сили на Природата. Но ако имсълта на човека не работи при тези движения, ако той не прокара своята мисъл и воля през ръцете, краката, мускулите и пр. той не може да се ползва." (Боян Боев) из "Паневритмия - кратко описание на упражненията"

"Като играете Паневритмията, движенията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена нагоре, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънцето... После, като правите упражненията вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията мисълта ви трябва да бъде концентрирана... С тези упражнения ще коригирате вашите мисли и чувства... При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението." (Учителя) из Паневритмията – разговори при Седемте Рилски Езера

Моля споделете опит и наблюдения

Как Паневритмията влияе върху мислите ви?
За какво си мислите докато играете Паневритмия?
Мислите ли върху смисъла на упражненията? Вниквате ли в идеите?
Мисълта ви проектира ли се в движенията ви?
А разконцентрирате ли се понякога? Мисълта ви отвява ли се в друга посока?
Кога и колко често се случва? И как успявате да запазите концентрацията си?
Съзнанието ви будно ли е? Как го поддържате такова?

Споделете всичко в тази връзка

Паневритмията е наистина динамична медитация! Докато я учим, вниманието ни е изцял ов тялото, движенията. После започваме да чуваме повече текста на думите и да го преработваме визуално в динамични картини, наситени със светли чувства. После предполагам и това се автоматизира и вече идва съзерцанието - а то е "летеж с разтворени свободно криле". Който го е преживявал ил преживява ежедневно, знае какво е...

Днес по време на паневритмията започнах с фокус в дишането. Плюс движенията. Започнаха да ми се "навръзват" все по-ясни връзки между движението и дълбинния му смисъл. А не съм чел за това. Но още много път имам да вървя с паневритмията, което е чудесно ! Както и да е... Та, след това само една малка част от вниманието ми просто наблюдаваше енергията, течаща през тялото, ръцете и краката по време на движенията - просто като наблюдение, без никакъв контрол и усилие. А останалата част от вниманието си насочих в текста на песните - за птичките, пчеличките, природата, божественото... Тогава стана нещо почти изумително за мен. Енергията ми, която чувствах само в тялото си и ограничено в земята и небето наоколо, се сля с енергията на всичко наоколо. Играем в западен парк, над факултето, н аполянка с борове и други дървета. Сякаш аз самия и всичко наоколо стана флуидно и гъвкаво. Сякаш дърветата и аз потекохме един в други. Сякаш всичко запулсира с гъвкаво променящи се цветове и форми, а границата между моята енергия и тази на парка наоколо изчезна. В същото време минувачите наоколо подвикваха на кучетата си, в мен течаха по едно време разни съпротиви против виковете им, но посе ги приех и тях като "неидеалната идеалност" на владеенето на привидния хаос.

За пръв път подобни преживявания имах на курса по НЛП. Там се работи много с въображението. Водещият (Алекс) е голям фен на Кастанеда и сам казва, че въображението е равно на магия. Тогава въображението ми някакси проби през рамките на разума. Осъзнах, че наистина всичко зависи от собствените граници на ума, които си поставяме или не. А въображението ми преля през бента на логиката - без да я губя и нея, разбира се ! Та, паневритмията за мен е предизвикателство по развитието на въображението. При това динамично, а не статично седнал. Динамично, заедно с координация на движенията, равновесието, вербалността на текста и т.н. Имам много да уча в паневритмията! За което благодаря на Учителя, на великото братство, на нас, малкото физическо бяло братство. Благодаря и на групата, с която сега играя в западен парк!