ani_san

Какво имаш предвид?

Аз,както сигурно повечето ученици от гимназията,четях произведенията ща,не ща,нямаше как.Важното е не дали ги четем а дали ги разбираме! Да,проочетох ги,но ми бяха доста безинтересни и скучни!Може би ние знаем,че е задължително това прочитане,което ни кара да вършим с нежелание задължението си.Да,ние четем!Но не това което трябва-това е моята теза!!!

Хубава тема, поздрави, Аделаида!

Българският език е много изразителен език. Като погледне човек думите МЪЖ и ЖЕНА, с просто око се вижда, че мъжът завършва там, от където жената започва.

Просто приемай и харесвай себе си такава каквато си и не мисли дали другите те харесват.
Няма такъв човек, който да се харесва на всички.

Виртуалното общуване и кореспонденция нямат нищо общо с общуването "на живо"



Tака е , но момичето търси подкрепа и някакви конкретни насоки , продиктувани от опита на човека отсреща .

peace !!!

Задай си един простичък въпрос - Ти харесваш ли всички?
И след това - Те трябва ли да се променят, за да ти се харесат?

А колкото и да се променят, ще ти се харесат ли всички?
И ако се променят толкова, че да ти се харесат, няма ли да ти станат скучни?

Поглеждайки хората по този начин .......Искаш ли всичко това за себе си?

Казваш "критики"...казваш "винаги губя".......Казваш "не ми се живее", това не е твое, това е чувството на някой друг, прехвърлено върху теб, вероятно ти по- добре знаеш кой. Не е нужно да се харесаш и на него/я.

Това е първокласна агресия към останалите хора, подсъзнателно или направо осъзнато желание и действия, насочени към управляване на мисленето и мненията им. Затова се усеща страхът и блокировката - заради повишеното ниво на вътрешна агресивност. В такова състояние човек по-добре да не взема важни решения - за него самия и за другите така е по-добре, да е блокиран от страха.

Дори самият интерес към това, което мисли другият за нас е вече сам по себе си семенце на агресия към него и неговия свят. Ако той сам иска да сподели с мен какво мисли за мен, нека споделя - но това, което ще ми каже ще бъде само информация за него самия и неговия свят, а няма да ми служи като някакъв стимул аз да правя нещо със себе си. освен ако информацията, която съм получила оттам не ми е отворила очите за нещо, което досега не съм забелязвала. Тогава вече аз ще се променя не заради мнението и отношението на друг човек, а защото аз самата съм си решила така.

И да споделя, че това горното го практикувам от десетина години, а до 43тата си година и аз бях същата, така че отлично разбирам състоянието. Светът ми се промени, когато разбрах, че това, което съм смятала за свое добро качество - внимание към другите, доброта и куп още такива щуротии, се оказаха точно обратното - чиста проба агресивност. Много е лесно да се откаже човек от нещо, когато осъзнае, че то не е добро, а зло за другите.

Не е необходимо човек да се променя. Колкото и да искаме не можем да се променим, можем просто да избираме това което да преобладава в нас.
А за общуването има една страхотна техника наречена Фрейлинг.
http://www.lekar.bg/news-49/info-141/%D0%A4%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B3/
Фрейлингът е чаровна технология на човешките отношения. Искате ли да оказвате влияние върху хората, за да постигнете успехи? Това е най-неефикасният и твърде съмнителен начин. Не е нужно да прилагате натиск върху околния свят. Ще се убедите, че светът върви насреща ви с отворени обятия. Хората ще почувстват необяснима симпатия към вас.

Ани, не можеш да си перфектна, никой не е перфектен. Също и не можеш, пък и няма смисъл да се харесваш на всички. Нали си чела приказката "Хорското мнение" - каквото и да правиш, все ще има хора, които да не го харесат.

Единственото, което ти е нужно, е да приемеш тези две неща - че е невъзможно човек да е перфектен и невъзможно да се харесва на всички.
Сигурна съм, че много хора те харесват, но ти сама неволно спъваш общуването, поради тези предубеждения, които имаш за себе си.

Какво да направиш - харесай се ти сама! Такава, каквато си. Човек, който се харесва, който се чувства добре в кожата си, излъчва една самоувереност, едно спокойствие, една уютност, които действат привличащо на околните и те го търсят охотно за компания. Замисли се, колко хора познаваш, които са по-грозни, по-глупави и изобщо всякакви такива "по-" спрямо теб, но това не им пречи да общуват добре и да бъдат добре приети от другите. Причината е именно че се харесват и имат добро самочувствие.
Ако човек сам не цени себе си, не може да очаква другите да го оценят високо, защото самия човек с цялото си държание, дори стойка на тялото, мимики и т.н. неволно излъчва към останалите тази своя ниска самооценка. Така дори хората отсреща са доста объркани - примерно виждат пред себе си красиво момиче, но същевременно невербалните сигнали, излъчвани от момчето са: "Аз съм грозна, смотана, не съм за харесване, никой не ме харесва, то и за какво ли да ме харесат ...".
Това е.
Успех!

Невъзможно е да се харесаш на всички. Каквото и да правиш винаги ще има такива, които да не те харесват и те няма да са малко. Това важи за всеки човек.


Намали изискванията към себе си, като например за това, че трябва да правиш нещо специално за да се харесаш на другите. Не си налагай да общуваш с хора, с които не ти е приятно да общуваш, освен когато е неизбежно. Най-елементарна учтивост при общуването с хората е напълно достатъчна. Има хора, които могат да приказват десетки минути без да спрат и да изговорят купища глупости, други (вероятно и ти си в това число) трудно намират теми за разговор. Това зависи от водещата стихия в характера на човека и от други неща, а плюсовете и минусите при различните типове характер са нещо, което е обект на друга тема.

Бъди такава, каквато ти е приятно да си, а не каквато другите искат да бъдеш. Бъди спокойна и отстоявай себе си. Само така можеш да постигнеш искреност в отношенията с другите. Ако ти носиш маски за да им се харесаш, никой няма полза от това.

Здравей ани , според мене не трябва да имаш предразсъдъци , мисълта дали ще се харесаш на някого.Така , или иначе , неможе на всички да се харесаме , нали !?! Нека промяната да тръгне от мисленето ти. Бъди себе си , своята персонална уникалност и ще намериш сродни души , като тебе.Оттърси се от тези страхове и прегради и започни да мислиш положително , градивно , весело дори . Поздрави и успех !!! (((:

Най-сигурния начин да превъзмогнеш страховете си е да се изложиш на опасността (това не е моя мисъл а едно тотално правило в психологията) тук говорим за онези опасности които в действителност незаплашват с нищо твоето същестуване и срещата ти с които само би променила начина по който те възприемат околните и ти тях. Осъзнай колко много мразиш страховете си и колко щастлива би била - не ако станеш перфектния човек а щастлвия човек който се обича такъв какъвто е. Когато откриеш че в душата ти вилнеят тези два фактора на промяната тогава и ще се мотивираш и да действаш по посочения начин. По правило човек осъзнава грешките в мисленето си (и въобще в живота си като цяло) едва когато станат твърде болезнени, този момент явно вече е дошъл при теб, успех

От малка ме е било страх какво ще си помислят другите за мен..Може би затова ми е толкова трудно да заговоря някого(когото и да е) . Просто не съм достатъчно уверена в себе си и затова губя винаги!Искам да се променя,но не знам как.Самочувствието ми е високо само ако реша че съм перфектна,иначе не ми се живее.От критиките съм се научила,че трябва да се харесвам на всеки.Но не мога.Искам да се променя,просто не знам как...Усещам,че ще губя само ако продължавам така-да чакам нещо да стане, а не аз да започна първа.Моля Ви,кажете ми какво да направя,за да превъзмогна това?

общуването е различно при различните хора! Някои хора се дъжат толкова естествено,когато общуват с други хора(и така трябва) докато на други им е трудно. зависи с кого общуваме ние се държим по различен начин.Ако се отпуснем,ние се държим естествено и човека срещу нас усеща нашите симпатии.Бъдете уверени и общуването няма да ви е проблем

Здравейте. Просто реших да попитам. Отдавна си задавам въпроси, още от малка ме наричаха момичето с тъжните очи. Поглеждам се отстрани... както ме виждат другите: хубава, умна, амбициозна, дори ми завиждат... не мога да разбера защо. Всичките ми връзки са провал, не съм успяла в живота, чувство за несигурност, обреченост, провал... това усещам и с това се боря. Всяка вчер благодаря на Бог за отминалия ден, всяка сутрин Го моля да не ме оставя и в този ден. От дълго време съм сама, последната ми връзка, ако може да се нареча така, също си отива в небитието. Някой... от Вас , ако вижда това, което аз не виждам... нека ми каже. Помогнете ми да прогледна. Ако това ще помогне... родена съм във Варна, 02.12.1972г 05:45ч. Благодаря предварително.

Хубаво е, че сте се намерили
Какво като е срамежлив? Направи ти първата крачка! Може би те спира това, че отвсякъде сме обработени за идеята, как мъжете са непременно активната страна - като се почне от любовните романи и се стигне до рекламните клипове. Обаче, ако се замислим, това е нищо повече от едно клише, от един наложен стереотип, който очевидно не може да е общовалиден, защото хората са твърде различни и на всичкото отгоре се и променяме с времето.
И защо да не се получи? Това, че не го бива с жените, не е минус, а плюс

А дали той не гледа на тебе по същия начин? Той е срамежлив, не се решава на първата крачка, но очевидно ти също. Била си с мъже, които първи са поемали инициативата по изграждането на връзка помежду ви. Сега явно ще трябва самата ти да се постараеш малко повече.