jul

Синът ви е съвсем нормален човек. Малко хора биха издържали липсата на приемане и силния контрол от страна на родителите и роднините, без да изградят защитната реакция на лъжата. Моите двама най-близки приятели са непоправими лъжци към...своите родители, които в детството по всякакъв начин (мил и прикрит най-често) са налагали своето мнение. Не случайно подчертавам налагането на Вашата воля над неговата, защото щом това очевидно продължава и досега, не би могло да породи друг резултат. Подкрепям напълно по-горните мнения - нужен му е въздух, въздух, въздух и поне малко вяра от Ваша страна в способностите му и...приемането на различията му, на него самия, без желание да го промените според вашите критерии, които може и да се окажат спорни. Защо е правил всички тези нелепи кражби, раздавайки ценни вещи на другите...как иначе да компенсира липсата на приемане? Много бих се радвала да споделите за случаи, в които сте се съгласили с негово решение и сте го подкрепили от сърце. Визирам негово решение, а не съгласието му да реализира вашето. Лъжата при децата най-често е плод на неразбиране и противопоставяне от страна на единия или двамата родители. А относно липсата на висше образование - това ни най-малко не е белег за незрялост, неспособност и безотговорност. Фактът, че работи от толкова ранна възраст говори сам за себе си! Нищо не споменахте за вероятно най-съществения фактор във възпитанието - неговата майка. Освен вмешателството от страна на нейния род, как бихте характеризирал през годините отношението й към Вашия син? Поздравявам Ви за добрата воля да потърсите помощ, защото това ще помогне на Вас самия да опознаете по-добре детето си, а никога не е късно да го приемете с обич и разбиране. Ще видите какви чудеса ще последват!

Наср Хамир е един невероятно талантлив тунизийски режисьор, писател, разказвач на приказки и художник. Освен Баб`Азиз, той е известен с още два филма, които печелят награди, но и двата мога да ги предложа само с английски субтитри. Те не са толкова известни и със сигурност ги няма преведени на български. Но...не са по-малко пленителни. Този, който сега споделям, от 1991г. независимо от френското название и диалога на класически арабски, е с превод на английски. Нарича се "Изгубеното колие на гълъба" и се разказва за млад калиграф от ал-Андалус, който се опитва да разбере любовта, търсейки изгубените фрагменти на древен ръкопис. Пленителен и автентичен. [media=]

Няма значение - нагоре, надолу - наляво, надясно - със и без глава - пак опираме до числото на златната пропорция φ!

Субтитрите се включват допълнително най-често. На същото поле, където се включва за "play", където се регулира звука, само че отдясно до знака за цял екран, има един червен символ "СС" - там са субтитрите - кликваш и избираш езика.

Точно 1.6180339887498948482…

Ех, Теодора! Благодаря ти много! Това е прекрасен филм наистина, радвам се, че ще мога да го споделя и с други, благодарение на субтитрите

http://tv7.bg/spodel...ails&id=9311052

Христо много точно насочи темата към променливата същност на тази система от правила за поведение. Да, тя се е променяла в историята според ценностните норми в съответния културен, философски и най-вече религиозен аспект, като по правило....винаги е подчинена на дуализма. А, както добре знаем, отсъждането на добро/зло, е пряко свързано с осъждането. За мен моралът няма отношение към вътрешния импулс на душата да въплъщава Божествените добродетели в земен план, защото там, където има любов, няма съдене, мерене, сочене и следене. Моралът, така както аз го разбирам, по-скоро има отношение към лицемерието и разнообразните методи на манипулиране, използвани и до днес от властта - "духовна" и политическа.

Привет, Димитър! Супер си, мога само да те поздравя! Личи си колко добре изпълняваш ролята си на Мъж като активност, подкрепа, инициативност и топлина. Евала! В най-пълна сила мога да кажа същото и за моя партньор - точно такива мъже като вас вдъхновяват жени като нас, да провявим природата си по красив и креативен начин и това е един взаимен процес. Няма нужда и ти да месиш )) няма нужда да отговаряш на провокации и измислени критерии. Аз съм удивена колко думи се изписаха за тези няколко седмици. А коооолко хляб ли се изпече в онези пекарни по света, които видяхме в клипчето... Успех на всички вас, които вършите нещата от сърце. Прекрасно е, струва си. И това стига до хората.

Споделям с вас един странен сън, който имах преди известно време. Сънувах басейн, в който плуваше огромен делфин. Той беше болен и умиращ. Това, което ме шокира е, че към него се втурнаха седем кучета. Те започнаха да го хапят, но реално не го нараниха, а излекуваха и ...той оздравя! Бях шокирана, защото в първия момент ми се стори, че го нападат, но реално "хапейки" го, те му помогнаха и делфинът оживя.

Да. Първият пример, за който се сещам, е Христос. Христовата любов.... на думи - най-прославената, на дела - най-отричаната и низвергнатата. Най-страдащи са били именно "децата" по сърца в човешката история - светлите, гениални души дошли като благословия. Знаем техните истории.

Знаете ли, Inseparabile, първото нещо, което нахлу в мен, прочитайки думите Ви бе...сама не е ли малко опасно - без учител, ръководител...? Защото въртенето, както съм убедена, че знаете... не е просто физическо упражнение, след което се продуцира екстаз, по-скоро екстаз или особен вид вътрешен мир, който позволява на дервишите да направят тези на пръв поглед непосилни за нас движения. Това е особен вид концентрация около свещения сърдечен храм, който произтича и от пряката връзка с учителя. Разбира се, не желая да Ви се бъркам, просто споделям... Вятър*, лекциите в център "Ирфан" ли се проведоха?

За мен приготвянето на хляба е специален и съкровен процес. Обичам да го правя, както и да внимавам с какво настроение съм и какво влагам самата аз при замесването. За това съм леко чувствителна, ако друг го прави за мен Случвало ми се е да откажа да хапвам от хляба или някое ястие на мой близък, който докато го е забърквал, си е излял яда. А иначе хлябът е подаръка, който най-често съм поднасяла на всички свои близки и прятели, опитвайки се да вложа всичко най-прекрасно в това. Много от тях възприеха рецептата, тъй като слагам различни сурови семена и сами си го правят сега. Затова хлебните къщи, където хората се събират, за да се радват и общуват, докато приготвят хляб, под формата на изкуство и терапия, ми се струват добра идея.

Често се случва, съсредоточени в парадирането на велики каузи, групите за "просветляване и повдигане на целия свят" да пропуснат да видят онези малки искри, откъдето пламва промяната. Защото истинските служители често остават невидими. Не от скромност, а просто защото са неразбрани. Сещам се за много такива велики души....ако е имало и шепа хора около тях, която да е разбирала посланието им, добре.

С най-искрена благодарност към тази велика душа... Предлагам ви откъси от СУГЕСТОПЕДИЯ -ДЕСУГЕСТИВНО ОБУЧЕНИЕ (КОМУНИКАТИВЕН МЕТОД НА СКРИТИТЕ В НАС РЕЗЕРВИ) Десугестопедията е изкуство - непрекъснато вибриращо, адаптирано изкуство Лекционно резюме 1995-2004 Известно е, по официални данни, че в училищата преумората, невротичните заболявания и явната и скрита дидактогения (разболяване или подтискане развитието на децата поради нетактичен подход на учителите) вземат големи размери. Вместо да създават условия за радостно удовлетворяване на основната потребност на личността - жаждата за информация -като се съобразяват със закономерностите на главния мозък, преподавателите често искат като че ли „да научат мозъка как да работи". Ето, например, някои от противоречията, които възникват с основните физиологически и психологически закономерности на личността: 1. Известно е, че няма случай, при който мозъкът да работи само с коровите си структури или само с подкорието, или само с дясното (лявото) полукълбо. Функционалното единство на мозъка е неразкъсваемо, независимо от обстоятелството, че в някои случаи на преден план изпъква една или друга активност. Следователно, емоционално-мотивационния комплекс, образното мислене и логичната абстракция трябва да се активират едновременно, комплексно и в неделимо единство. Но най-често се правят следните два типа отклонения от тази природна даденост: А) Обучението се адресира само към хоровите структури и към лявата хемисфера на ученика, като че ли той е беземоционална и безмотивационна кибернетична машина (с.44) * 1. Известно е, че аналитико-синтетичната дейност в главния мозък при нормални условия се извършва едновременно - няма чисто аналитичен етап и чисто синтетичен етап. Тази едновременна и неделима свързаност на физиологичните процеси има и своя психологически израз. Тя лежи в основата и на познанието - от общото към частното (като елемент на общото) и пак към общото (като осмислена структурна цялост на елементите!). (c.45) ~ ~ ~ МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ Принципите и средствата на сугестопедията, ако се анализират внимателно, ще подскажат и как да разбираме междупредметните връзки. Те подсказват, че учебният процес не може да бъде повече „линеарен". Това означава, че не трябва да схващаме обучаващото се дете като някаква многоетажна машина, всеки етаж на която работи независимо от другите. В часа по математика „матема-тичният етаж" се захранва с математически знания, в часа по музика „музикалният етаж" получава необходимата информация и така по всички дисциплини - всяка дейност откъсната от всички останали. Отречената от сугестопедията линеарност на учебно-възпитателния процес обхваща и сухото логицистично обучение, откъснато от неоткъсваемото по същина „емоционално присъствие". Особено вредно се отразява линеарността на един учебен процес по отношение на прилагането на криворазбрания „принцип на съзнателност". Това е довело до несполучлив опит за противопоставяне на естественото единство на съзнаваните с парасъзнаванието процеси. Същевременно това е довело и до демотивиращото, неприятно съзнателно изучаване на отделните безсмислени елементи преди да е получена предствава за смисленото цяло, за приятната мотивираща глобална единица, която тези безсмислени елементи в крайна сметка съставят. Различните форми на междупредметните връзка, при сегашното развитие на сугестопедията, могат да се подредят по важност и да се разгледат така: 1. Прави се по-емоционално обученето при логично насочените дисциплини, без да се губи спецификата на предмета, т.е. емоционално-логичен баланс. Това не означава редуване на емоционални етапи и разсъдъчно-логични етапи при обучението, а импрегниране и едновременност на тези две основни страни на човешката личност. Например, по математика въвеждането в глобалната тема да бъде сочно и артистично, както при работата с детските сугесто-педични опери в първи клас. На същия принцип да се работи и в по-горните класове на началното училище. При разработването на подтемите, при решаването на задачи, текстовете да бъдат от актуалния живот, с много емоционалност и от интерес за децата. Настроението на учителя да бъде стимулиращо, без да преиграва и без да държи децата в непрекъснато изкуствено напрежение. Да се решават задачи и из областта на изкуството. Да се пеят песни и да се рисува или моделира в часа по математика, но с оглед някаква математическа задача. Решаването и на най-трудната и суха задача да се свързва с емоцията на някакво приятно очакване. Да не се забравя, че приятните емоции стимулират висшата интелектуална активност. Обратното, по музика например, наситеното с емоции пеене или слушане на записи да се обогатява с някое логическо обяснение за структурата на музикалното произве-дение, с някои обяснения от теорията на музиката или - в първи клас - с четене на текста под нотите. Емоционално-логичният баланс трябва да се търси по подобен начин при обучението по всеки друг предмет. 2. Баланс на съзнавано-парасъзнаваното в организацията на урока. Това означава, че преподавателят трябва да си изработи усет за съзнаваните и парасъзнаваните съставки в учебния процес. Не трябва да се акцентира само на осъзнаването на материала, нито само на интуитивното възприемане. При обучението по всеки предмет може да се наклони информационният процес към съзнаваните или към парасъзнаваните съставки. Когато не достига необходимият контролиран парасъзнаван фон, трябва да се увеличи подаването на информация чрез периферните перцепции и чрез емоционалния стимул. А когато не достига логифициране, трябва да се засили осъзнатото рационално осмисляне на подавания материал. Това оптимално балансиране на съзнавано паразъснаваните функции може да се подпомогне в някои случаи и чрез въвеждане в часовете по даден предмет елементи от часовете по друг предмет, който предлага повече възможности в желаната насока. Например, ако в часа по математика преподавателят не се досеща как да оползвотвори периферните перцепции в математическия кръг от дейности, той може да се обърне към помощта на литературата, музиката, изобразителното изкуство, които предлагат повече възможности за ангажиране и хармонизиране на неспецифичната психическа активност и главно - на периферните перцепции и емоционалните стимули. Обратното може да се подпомогне при предметите от естетическия цикъл, където преподавателят може да осигурява съзнавано-парасъзнавания баланс с предмети от логичния цикъл, ако в момента не се досеща как да оползотвори логичните страни в самия предмет на изкуството. 3. Междупредметна глобализация на темите. Това означава, че глобалните теми не трябва да обхващат сухо дидактично само определени раздели от дадена дисциплина. Те трябва да обединяват по възможност голяма част и от други предмети, които имат отношение към темата, без с това да се заличи разликата между предметите. Водещо си остава знанието и творческото развитие по конкретния изучаван предмет, а другите дисциплини само дооформят обемно въпросите и от друг поглед. Например, в една глобална тема по музика може да се направи бегло обогатяване и с някои изучавани в момента математически действия, които имат място и в музиката. В часа по математика може да се дадат примери от математиката в изкуството. И двата предмета могат да се обогатят с примери от поезията, където и музиката и математиката също имат място. А и трите предмета могат да бъдат открити в родинознанието, физическото възпитание, изобразителното изкуство, трудовото обучение. Навсякъде има математика, необходимост нещо да се прочете, ритмика, музика. Но всичко това трябва да се прави с много тънък усет, без прекаляване. Работата по междупредметните връзки може да подпомогне затвърдяването на материала по тези дисциплини, по които има изоставане. Например, в началото на първи клас, трябва да се търсят всички случаи за четене. Четат се текстове под ноти, условия на задачи, инструкции за игра по физическо възпитание и т.н." ~ ~ ~ ЗЛАТНА ПРОПОРЦИЯ Сугестопедията, особено в нейния последен вариант - десугес-тивното, депрограмиращо „всмукване"" на знания, умения и навици - е единствената методика, която е съобразена със законите на златните пропорции. Но какво всъщност е златната пропорция? От векове златната пропорция е привличала умовете на редица изтъкнати философи, учени, архитекти и др. Тя е считана за най-съвършената пропорция. За първи път тя се споменава през III век преди н.е. от Евклид. Леонардо да Винчи е посветил много време в проучването и. Той е илюстрирал една книга за златното сечение, публикувана във Венеция през 1509 г. Намирано е като основен и най-съществен принцип къде ли не: в размерите на египетските прамиди, в съразмерността на човешкото тяло, в размерите на картините в художествените галерии, в архитектурата, в природата - в пропорциите на цветя и дървета. Школите на Платон и Питагор разработвали въпросите за златното сечение. Известно е, че веднъж Буда е произнесъл своето „Слово за цветята ", непроиз-насяйки нито дума, само държейки мълчаливо пред слушателите си едно цвете. Чрез модела на цветето той вероятно е искал да им покаже единството и хармонията в природата. ~ ~ ~ От особено значение е хуморът, смехът в класната стая. Известно е, че смехът е най-сигурното успокояващо средство, но когато не е злостен и когато е спонтанен. Смехът е характерен за нашата система на обучение, особено за последния вариант - десугестивното, освобождаващото, спонтанното комунициране на нивото на потенциалните възможности на мозъка и ума. При това трябва да се отбележи и дебело да се подчертае, че смехът при нас не е хаотичен. Той е система в системата. Преподавателят е обучен кога и как, на кои места и с какви средства, а също и на какво ниво да създаде на пръв поглед съвсем естествени условия за спонтанен смях. Това е обучение със смях! Смях! Смях! Не забравяйте."

Ванка, напълно те разбирам, толкова е красив този трепет отвътре, разтърсващ и незабравим. И чувството за обреченост те следва по петите... Познавам това състояние и те уверявам, един ден времето ще ти даде нужните отговори, дори и да страдаш сега. Аз така преди години се разминах с момче, в което бях много влюбена. На пръв поглед имаше толкова много знаци, които ни събираха, сънувах дори пророчески сънища за нас, които се доказваха реално в рамките на няколко дни. Признавам си, че го преживях доста тежко това наше "разминаване", но просто му пожелах да бъде щастлив, макар и в себе си да нямах обяснение ЗАЩО така се разминахме, макар и да бях в плен на драматичната представа, че повече Няма да срещна друг. Трябваше да минат години, докато разбера. Само след като едно събитие е приключило, и си навлязъл в нов период, ще можеш да се освободиш и да видиш по чист и по-обективен начин всичко.

Когато нещата се поднасят наготово и ОТВЪН, без човек сам да е вложил някаква инициатива, най-често има силно негативен ефект. И за двете страни. Дали това ще е лечение, където човекът стои като парцалена кукла и пасивно чака отвън, дали случаят ще бъде пренесен в социален план, идентично е някак. Затова, аз също не виждам как така просто можем да избегнем малките стъпки, които са насочени именно към обединяване на хората с добра воля. На нас хората всеки ден ни се изсипва "манна небесна", но ние я възприемаме едва когато сме отворени за нея. Това е наистина една безкрайна благодат, която е едно Нищо за човека с кепенца и мрачно гледище. Пробвали ли сте да убедите такъв един човек в нещо позитивно? Може да ви изяде главата Подобен проект, ако не е свързан със искреното участие на хората, на обединяване чрез труд и съдействие на единиците в множеството, е обречен. Това е опит за материално закърпване на нещата отвън, когато проблемът с теча е на ниво съзнание.

Инициативата вече е започната - именно от българка, при това вече от няколко години. Но понеже като всичко, което започва от малкото, бидейки все още малко стръкче, е убягнала от полезрението ни. Аз също чух за нея едва наскоро. Ако имате нерви (по отношение на представяне, звучене...) и търпение, изгледайте видеото, където въпросната българка Надежда Савова разказва за хляба. Вътре ще чуете за т.нар.Къщи за хляб, обединили различните традиции и ритуали на хляба от всички краища по света. Хора, които се събират, за да месят заедно и да го раздават - групите стават все по-големи, сред тях има деца от сиропиталища и болници, слепи хора (това става в България! Но и не само ) които се събират, за да месят хляб заедно. Прилича малко и на арт терапия. Радостно е, че подобни движения нарастват по света - не помня колко страни е посетило момичето, но очевидно е едно световно движение вече. И тук бих искала да обърна внимание на един конкретен детайл, който си струва да хванем за ушите Започнато е от мЪнИчКоТо. От зрънцето. Затова и не сме чули (предполагам, иначе досега някой щеше да е споделил..) Хората идват сами, желаещи да се включат, т.е. никой никого не убеждава, няма насилие, упреци, огорчение между "братя" и "сестри". Участниците не само, че се разтоварват чрез работата и научават нещо ново, тези къщи за хляба не само че се превръщат в едно прекрасно социално средище, но и хората се радват (видимо) и лекуват се чрез това изкуство. Аз също бях от отблъснатите в тази тема - чистосърдечно да си призная. Гръмкият лозунг действа така. Освен това, не мисля, че начинът да представим нова идея е чрез напън върху съзнанието. Затова и винаги страня от дискусии - в спора истината не се ражда, а се Изражда. Поздрави

Мила valiamaria, нека не забравяме, че обикновено правителствата по света нямат за цел хората да бъдат съзнателни и свободни, защото това ще създаде трудност в тяхното дресиране (манипулиране). Най-лесно се обработват децата и схемата е ясна. Всеки излязъл извън шаблона не е желан. Имаме за пример великите гении в историята на света - преследвани, убивани, отричани. Изпреварили времето, ние обикновено оценяваме техните дарове след смъртта им. Често... И друго, аз не виждам как в близко време един такъв прекрасен метод, чиито идеи никъде не срещат противодействие с Учението, може да бъде признат в България в по-широк план, когато дори ние, уж с по-широки разбирания и духовен поглед, го отричаме преди да сме го опознали. И не, сугестопедията няма нищо общо с внушението и промиването на мозъка (май клипчетата по-горе никой не ги е видял...) - различава се с това, че стъпва на базата на класическото изкуство, музиката, теорията за златното сечение при структурирането на урока и на първо място - любовта на учителя и отношението му към учениците, неговата вяра, че те са добри и можещи. Аз спирам дотук, някак нямам желание да пиша.

Метод има....не е като да няма. В тон с принципите на Учението. Работещ със скритите резерви на мозъка. Признат от ЮНЕСКО като най-иновативния в света. Щадящ детската психика, поддържащ интереса на децата, които успяват да вземат материала, предвиден от традиционната система за двойно по-бърз начин и без излишни травми. По очевидни политически/ икономически причини, министерството на образованието го пренебрегва.

Още в старото българско царство тогавашните водачи изгониха богомилите, които бяха носители на едно велико учение за реформирането на живота и социалния строй по най-идеалния начин, но за това изгонване българите платиха с пет вековно робство под турците, защото когато един народ не приеме Великото, Божественото Слово, което му се праща от провидението, и не приложи това Велико Слово в живота си, бива изоставен да понесе последствията на своята неразумност и тогава го постига най-голямото зло. Изгонените от България богомили занесоха своите идеи и културата си на Запад. Народите, които разбраха и приложиха на практика идеите им за социални реформи, процъфтяха. А сега, ако българите разберат грешките на своето минало и не повторят същите грешки спрямо сегашните идейни течения, ще имат много по-добри резултати в обществения си живот. http://triangle.bg/b...98/new-age.html

И понеже по-горе стана дума за д-р Лозанов и сугестопедията, която е толкова малко позната у нас, а така известна навън, ще го съчетая с един прекрасен пример относно "отваряне на вратите", за да влезе малко светлина и чист въздух. Конкретно визирам човека, който седи днес зад фондацията. Бях впечатлена, когато прочетох за Ванина Бодурова. Ето малко информация: "От 1996 до 2008 живее и работи последователно в Холандия, Франция, Мексико, Испания. Получава степен като бакалавър Английска Филология в Испания. Пак влюбена в испанския език, участвува в конкурси, организирани от Института за Жената в Кастейон де ла Плана с разкази на испански. Получава кралска диплома за владеене на Испански Език, както и най-високата оценка в изпита на Cambridge Proficiency. Публикува в местни списания очеркът за България „ Allí cuando los poetas mueren, dejan al pueblo llorando” („Там, когато поетите умират, оставят народът да плаче”, посветен на Николай Искъров) . Преподава в университета Жауме I, в Кастейон де ла Плана, откъдето е изпратена на обучение при проф. д-р Георги Лозанов от професор Мария Анхелес Фернандес Искиердо и доцент Мария Хесус Муньос Торрес. През периода 2006 до 2008 се обучава като преподавател – сугестопед и започва тясно сътрудничество с д-р Лозанов. Публикува в специализирани списания и насочва младите учители и изследователи в областта на Сугестопедията. През 2008 се завръща в България и се установява в Сливен. Причината е приемът на д-р Лозанов и неговото дело от сливенските граждани." Разбирате ли какво се е случило? Испанци я запознават с Лозанов и метода. А тогава той е във Виена, защото в България е отречен и държан под домашен арест цели 10 години... Без коментар.

хахах, това май специално ще си го запиша в някое тефтерче с цитати. Наистина ли сте убедени, че проблемът в България е икономически? Може би гледаме прекалено много новини, които промиват мозъка ни със специален препарат, за всеки случай...не с избелващ ефект! В чужбина не е по-лесно, не е по-хубаво, не е ПО-ПО-ПО...Ах, тази илюзия!!! Да, постоянно ни натякват, че заплатите на Запад били по-високи - да, такива са, но елате вижте и цените. Вижте колко струват билетите, храната, дрехите, всичко - и ще видите, че повод за мрънкане няма. "The grass is always greener on the other side of the fence" Нещата са пропорционални. Имат си по-добри градски условия, ние пък редовно си счупваме новите, прерисуваме със спрей новобоядисаните сгради, т.е. градската ни среда леко намирисва, но....имаме невероятна природа! Имаме фантастична природа! Нещата винаги са компенсирани. Да, аз определено не смятам, че проблемът се крие в икономическия недоимък и видите ли, ние българите ЗАРАДИ него сме така. Уви, не точно. Пукнатината е другаде - в характера, песимизма, мрънкането, озлобление към ближните. Един ширещ се атеизъм...защото човек с вяра и любов, носи друг заряд. Това, което постепенно ще внесе светлина в тунела е излизането навън на хората. България доскоро бе една затворена страна. Ами представете си я като стая. Какво става, като не е проветрявана дълго време? Чист въздух и светлина...от това има нужда. Затова и на Запад има някакви наченки на космополитизъм, защото тези изкуствени граници малко или много се преодоляват и хората пътуват, приемат за естествено да общуват ежедневно с хора от разнични националности, раси и религии.

Само да допълня: с изказаното по-горе не ангажирам никого, защото ми е ясно, че това е валидно лично за мен, за моят начин на възприятие, защото съм по-пряма, директна и предпочитам дори с цената на болка да съм в сърцевината на искреността. Пределно ясно ми е, че не всеки цени подобни методи и не всеки ги преживява лесно. Затова и сме различни. И разбирам твоя човек, Илен. Но и дъщеря му.