[Нищо особено]

Така е, усещането е все едно аз самата съм се променила заради това, че не се държа естествено. Въпреки това аз съм си все още тук, защото ако не бях нямаше да се чувствам зле.

[Планове и притеснения]

За съжаление незнам коя е правилната посока, така че действам по интуиция, макар и да рискувам да ме отведе в грешна посока... каквото и да значи това.

[Ново хоби?]

Не, че ме питаш, ама аз да си кажа Това беше един водопад, който трябваше да се излее. Доста време преди това потисках нещата, които си мислех, защото по някаква причина, която вече не помня, бях решила че не трябва да мисля и да разсъждавам. Нещата се поуспокоха от вчера, след като вече се случваше достатъчно около мен за да ме поразсее. Мога да се похваля, че откакто си позволих да пиша се чувствам доста по-наясно с това, какво искам. Не, че няма опасност от нов водопад по някое време

[Облекчение, засега...]

Аз така си обяснявам нещата - преди в този период аз бях налучкала някакъв по-подходящ метод за справяне с проблемите си и най-накрая съм разбрала къде трябва да търся решението и съм го намерила. Лошото е че преди това доста време съм действала по друг начин и това е било като навик, който по-късно пак ме е завлякъл.

Всичко изглеждаше толкова просто в онзи период, чудех се на себе си как така преди съм страдала - искаш да мълчиш пред другите? - ами мълчи, искаш да кажеш нещо? - ами кажи го. И аз се чудя какво ме върна към старото състояние на страх и неувереност.

[Невротичните въпроси нямат край :(]

Радвам се, че все пак явно правилно съм се насочила, щом и ти си стигнала до такъв извод Ще се опитам да си напомням вече, че няма как да съм сигурна и че трябва просто да оставя нещата така понякога. Наистина имам прекалено много време и като не смея да споделя с другите, главата ми се препълва. Имах нужда някой да ми каже, че не съм единствена все пак. Едно е да четеш, че другите имат проблеми из интернет, друго е някой наистина да сподели

[Облекчение, засега...]

Здравей

Не е от сега това осъзнаване, че искам да съм идеална, съвсем правилно си усетила - сега открих, че мога да споделя тук и това много облекчава душата.

А относно олимпиадата и на мен ми е малко странно. От една страна е така, както съм писала - явно много вярват, в това което правят за да влагат толкова усилия, но от друга страна и прекалено много влагат в тази битка да победят. Много ми е странно и не го разбирам добре това състояние на ума. Може би и те очакват като мен нещо външно - постижения, медали - да ги направи щастливи.

А пък мисля, че има спокойни, напълно осъзнати хора, не за друго, а защото аз бях такава за един много кратък период. Това най-вече ме кара да страдам и понякога даже се ядосвам защо трябваше да ми се случи, ако не беше станало нямаше да знам какво изпускам. Сигурно паметта ми изкривява нещата, но какво да се прави... Като търся в другите да открия такъв човек - напълно осъзнат и спокоен не откривам, наистина няма никой, който напълно да се вписва в идеала ми, но като знам че аз съм била такава не мога да си го изкарам от ума. Спирам със словоизлиянията и благодаря, че се спря да ме "видиш"