Диан Георгиев

Не съм предложил "систематизиране", а структуриране на връзките между мненията. Систематизирането се извършва на основата на възприета система от критерии и затова не е уникално, структурирането показваме само как авторите свързват мнението си с предходните и с темата на обсъждане. Кой с какво е свикнал си е негова работа, важно е като пише да помогне на четящите като покаже връзките на написаното. Вярно е че в науката и философията може да се пише само структирирано, но това е цената на взаимното разбиране и на яснотата, благодарение на тях в сегашната епоха невиждан до сега брой хора могат да обменят идеи и да творят заедно. Има на какво да се научим от това, Христос неслучайно е казал: "Синовете на света са по-мъдри от синовете на виделината".

Форумното обсъждане не е ефективно, особено на големи теми, защото гледните точки, лирични отклонения, странични мнения, разговори между участниците и т.н. се сумират в една обща плоска последователност от постинги. Структурирането на подтемите би помогнало за това, в някои интернетни форуми като dir.bg мненията се подреждат дървовидно и така става по-ясно как са свързани смислово едно с друго. Тук обаче всичко се нарежда едно след друго и се губи яснота. А в крайна сметка най-важна е яснотата, иначе при толкова много поврати на обсъждането, ползата става минимална. А притчата която се обсъжда тук последно отразява една реална техника за лов на маймуни в Африка, художествено представена тя може да се свърже с всяка проява на живите същества защото желанието за придобиване на нещо е базисно за всички и първия подход за това е директния. Христос е използвал притчи за външните, на учениците е говорил ясно какво е искал да каже. Едва ли някой тук би искал да го поучават с притчи, не са такива времената, трябва да говорим ясно доколкото можем и с колкото се може по-малко квалификации на другите участници.

Наградиха младежа разнасял хляб и лекарства през зимата в планината с 300 лв., по btv казаха че за пръв път виждал толкова пари накуп http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=222&newsid=4919

Това е добър пример за влиянието на външната среда: каквото ни е пред очите, това е и в ума ни, включително и като се включи на духовни теми. Все пак добре е че Буда не е пробвал с празна бутилка водка дали средния път ще му свърши работа. Както и да е, честит празник на всички жени!

В тази посока бях чел един пример на Буда: "Ако някой младеж ви каже че възнамерява да се ожени за най-красивото момиче в Индия, но не знае в коя част на Индия е, от каква каста е, висока или мисля е, не знае с какъв цвят на кожата е и т.н., ще приемете ли това сериозно?". Според мен сигурна е само личностната промяна на всеки търсещ или очакващ нещо важно, макар да назовава обекта на своето търсене като "най-красивото момиче", "нов свят с нови хора" и т.н., все неща вън от него. Само че "Царството Божие вътре във вас е" и вътре в нас промените са важни, не местата и времената, макар да има взаимодействие между външно и вътрешно. Левски е изказал това с "Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме".

Продължете мисълта си докрай: и понеже условията на Земята са такива, работим в малки групи. Това изтъкнах и аз в моя постинг с който не бяхте съгласна понеже някой си от Сириус се изказал различно. Аз вярвам че имаме умове за да ги развиваме и за да мислим какво да правим в условията в които сме поставени, такава е според мен Божията воля. Затова признавам доводите на тези които са вложили усилия да развиват ума си и изказват смислени твърдения, не признавам самозвани говорители на същества от Сириус и на който и да е авторитет, включително П. Дънов. Това ме е водило към духовността и към много други неща.

Именно затова не е толкова просто "всеки с всеки ще се обича, разбира, харесва и приема", както го предложи по-горе и както било на Сириус. Тук на Земята всеки е фокусиран върху своите си задачи и в най-добрия случай може да намери малка група от съмишленици със сходни идеи и добродетели. А как всеки разбира духовните закони и как ги формулира е необятна тема, каоято е и много непродуктивна.

Едва ли тези послания са от Сириус, в това имам силен съмнейшън. Но дори и да са от там от подобно знание едва ли има нужда на Земята, тук се учат други уроци. Те може да изглеждат като уроци за деца на съществата от Сириус, а уроците на Сириус да изглеждат като за деца за съществата от Еди-коя-си-звезда, но това не е важно, важно е всеки да учи своите уроци. Все пак това е добър пример защото точно такива хора с послания отнякъде са създали най-големите проблеми на общността Финдхорн и била на ръба на разпадането. Наложило се да решат всеки да използва своите вярвания за себе си, но по отношение на общата работа и живот да спазва приетите от всички правила без да се налага на основата на избраните за себе си авторитети.

"Малкото е красиво" и чрез него разбираме голямото. Не съм гледал филма, но мисля че не е проблема в парите, а в намиране на баланса между желанията и възможностите, това важи и в материален и духовен план, но в материален план е по-трудно да се намери поради ограничеността на ресурсите. Парите са само един възприет количествен измерител на обмена между две общности от хора в материалния свят, вътре в тези общности те може и да не се използват ако има други възприети критерии за обмен. Тези критерии трябва да съответстват на ценностите на общността от хора, ако тя е малка те са разбираеми и естествени и съотвестват на връзката между учасващиъе хора. Например традиционните общности са базирани на кръвна връзка, такива са семейството и рода, новите общности за които се говори в духовните учения са базирани на духовна връзка. И все пак хармонизирането на общността е най-важно, а тя може да се постигне по-лесно при малки размери, растежа трябва да стане естествено, т.е. постепенно и плавно, иначе ще се разпадне както се е случвало много пъти в историята. Най-голямата трудност идва от балансирането на натиска на външните общности, които имат други ценности и други постижения, затова например няма връзка между духовния и материален план на съществуване, в древността са използвали йога за връзка, тя означава буквално това.

Интересен феномен е ксеноглосията - внезапно проговоряне на чужди или изчезнали езици, случаи на която са описани на доста места, например тук http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=656854 Свързана е с внезапно отключване на памет и речеви способности които явно присъстват в мозъка предварително: "Професорът определя ксеноглосията като неочаквано проговаряне на език, който до този момент е напълно чужд. Събира такива случаи още от 1974 г. и пише няколко книги. Стивънсън настоява за разграничение между рецитативната ксеноглосия и класическата. "При рецитативната човек просто произнася думи и фрази, без да ги разбира. Това е пример за отключване на механична памет и не е нищо изключително или паранормално. Класическата е коренна противоположност - от нищото в нас е изплувало знание за непознат език и неговата граматика, лексикология и семантика" - изброява Стивънсън. Според него "духът и части от личността оцеляват след всяка поредна физическа смърт и се проявяват в следващо тяло - или като го обсебват временно, или като се прераждат в него". "Духът и части от личността", но все пак свързани с латентни области на мозъка, иначе не биха могли да се проявят. Това Буда е дефинирал с понятието "ум" на времето и е оборил абстракциите на брамините за Атман, Браман и прочие същности сами по себе си, които съществуват на основата на религиозни постулати, катехизиси и прочие символи на вярата.

Тогава ни остава да вървим по пътя на безкрайните дискусии използвайки термини от прочетени книжки с надеждата че тези които са ги написали са ги разбирали повече от нас. Това до известно време може да задоволи някои, други продължават използвайки това което могът да дефинират, за тях доводите на Буда са ценни.

Това е добър пример на въпрос който неявно предполага съществуване на заложени предпоставки, в случая че има някой, който се заблуждава. Само че какво означава да има някой? За да отговорим трябва да дефинираме съществуване и качества на съществуването. Тези качества съставни ли са, променят ли се, зависими ли са от съществуването и ако са такива, то как дефинираме тази изменчивост и съставност? Подобен диалог се е водил между Буда и неговите наставници когато той е постигнал просветление и е започнал да излага виждането си. В крайна сметка той е наблегнал на простия факт, че единственото сигурно е наличието на информация идваща от сетивни органи, които принадлежат към тяло, тази информация постъпва за анализ от съзнание (ум в будизма), който също е свързан с това тяло. Други понятия като аз, личност, дух, душа и т.н. са екстраполации, които могат да бъдат обяснени чрез функционирането на това тяло с този ум в тази среда и в този свят, който може да е потопен в други светове, които също могат да бъдат обяснени. Тази теза е много близка на съвременната психология, разликата е че се признава действието на кармата и наличието на други светове, които също въздействат на ума, за тази цел има се приема за сетиво доставящо информация от тези светове. В сегашната епоха има доста добри илюстрации на виждането на Буда породени от средствата за виртуална реалност. Например някой играе електронна игра, има ли значение кой е, как се казва, от къде е, анонимен ли е и т.н.? От гледна точка на факта на играта няма значение, единствено важно е че има съзнание което има достъп до информация свързана с тази игра, има тяло което му позволява да играе и се ангажира да играе. Някои висши животни също могат да играят игри и да бъдат обучени за това. Реални или не, щом съзнанието им е ангажирано с игрите, то е зависимо от тях. Това е важния факт, ако съзнанието може да се освободи от тази зависимост тогава става възможно да разбере повече.

И трите източника са свързани със системи на духовно познание които имат различни цели. Те не трябва да се степенуват като по-нисши и по-висши, те са просто различни, както например в едно училище химията, физиката и биологията са различни предмети въпреки че всички те са природни науки. Всеки учащ избира за себе си кой предмет отговаря по-пълно на желанието му да познава природата, на тази основа той може да ги степенува за себе си като любими и не любими, познати му повече или по-малко и т.н. Буда говори за освобождението от всичко сътворено въобще, т.е. на всеки план на съществуване: физически, астрален, ментален и т.н. Хиндуизма цели единение с Твореца на съответния план на съществуване, а християнството цели хармоничен живот в даден план на творението в унисон с Твореца. Помненето на предишни животи има смисъл доколкото спомага за тези цели, то не е цел само по себе си, защото не дава нищо ново нито пък издига съзнанието на ново ниво, по-скоро е обратното: издигането на съзнанието разкрива предишни животи и трябва да го предшества. Затова всяка духовна система се стреми да опише това целево състояние на съзнанието и пътя по който може да се постигне. Познанието на предишните животи се описва само като страничен продукт на това ново ниво на съзнанието, не като цел сама за себе си. Тези описания се различават защото и постигнатите състояния на съзнанието се различават. В каква степен, по какво и т.н. се различават са големи теми които не биха ни помогнали да ги постигнем и трите състояние, само ще ни натоварят с информация.

Крайния вариант е ницшеанското "ако не може да полети, бутни го да падне", няма смисъл да се занимаваме с него. По-интересно е второто изречение, но то съвсем не следва от първото. Ако под еволюция се разбира теорията на Дарвин, тя всъщност гласи че не най-силните, а най-приспособените видове оцеляват, налагат се и развитието на живите същества върви напред. Например най-силните същества на Земята са били динозаврите, но тях отдавна ги няма, останали са тези които са били по-дребни и по-слаби, но и по-приспособени към оскъдни условия. Те са се развили после до нови форми, които живеят и днес. В този смисъл смятам че най-важно е какви ще са последствията на помощта ни. Ако смятаме че чрез нея силните ще допринесат повече за развитието отколкото слабите, тогава тя е оправдана. Но ако силните спират прогреса използвайки силата си, помагайки им ние също заставаме на пътя на развитието. Такава ситуация се получава винаги когато има добри условия за растеж, силните стават още по-силни, големите стават още по-големи, богатите още по-богати докато Земята се напълни с мастодонти, само че преди са били животински, а сега са корпоративни. "Нищо ново под Слънцето" както резюмирал Соломон, той е казал и още "Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях." (Еклесиаст 9:11). Добре е да се замислим когато помагаме, например плевелите в една градинка са по-силни от цветята и зеленчуците, но ако не помогнем на тези които използват силата си да творят вместо да се налагат, каква реколта ни очаква?

Не знам дали е критика, споделям просто опит. И нямам претенциите да съм мъдра. Може и да съм мъдра, но нямам претенции. Мнението ми е по темата както е обяснена в началото, не конкретно към вашето мнение което не съм чел. Форумната обмяна на мнения понякога подвежда, и аз съм се обърквал така.

Всеки може да стане художник за себе си, както и певец за себе си, учен за себе си, поет за себе си и т.н. Преди да стане такъв и за други хора се изисква доста труд и учение, които могат да бъдат вложени само в една или две области, така че в другите области пак си остава творец за себе си. А като потребител на чужди творби всеки намира кой художник е художник и за него, кой музикант е такъв и за него и т.н. Например за мен много от съвременните художници не са никакви художници, преди време бях гледал една картина със заглавие "Три цвята бяло" на която нямаше нарисувано нищо, т.е. бе едно бяло платно.

Чак "духовни имитации" не бих ги нарекъл. Така разбират хората духовното - така го правят. Духовните дейности са част от живота въобще, а всяко живо същество живее както разбира и както му е възможно да живее. Защо го разбира така и защо са му такива възможностите, са големи въпроси които изискват доста познания за да бъдат отговорени. Значително по-лесно е да се разкритикуват различните от нашия начини на живот, на духовност и т.н. А критикуването също е елемент на светоусещането който може да се нарече "имитация на мъдрост" поради леснотата си.

Отговора който съм намерил аз е че гледната точка на Буда е най-точна: тя започва с това което Вие изтъквате: първопричина са силните желания. Те са двигател на движението напред, но могат да бъдат и причина за страдания, зависи как биват управлявани. Ако съзнанието (или умът в терминологията на будизма) може да ги насочи към постигане на спокойствие и анализ на себе си и околния свят, тогава огънят на желанията постепенно ще задвижва съзнанието към все по-голямо разбиране на своята природа и тази на околния свят. Това познание на свой ред освобождава съзнанието от силните желания, и собствени и повлияни отвън, които биха го ангажирали в занимания водещи до верижно удовлетворяване и генериране на нови желания. Тази способност за избор на желанията, на намиране на т.нар. правилни желания, е ключова, тя позволява на съзнанието да върви по пътя на освобождението от ситуацията в която се намира в момента към по-добра и носеща му по-трайно щастие. Всичко това се извършва в непрекъснат обмен със заобикалящия свят, обмен на идеи, емоции, ресурси от всякакъв род и произход, затова се изисква будност към себе си и околните, към собствения и техен огън на желанията който движи света напред. Това е накратко и както го разбирам аз.

Първородството не е било важно при българите, макар да е било и е все още повод за уважение (бат Баян например от синовете на Кубрат). Борис е търсил баланс между светската и духовна власт, както и между традицията и новото, чрез синовете си, но не се е получило.

Турция наследява много рецепти за приготвяне на храни от Източната римска империя, или още наречена Византия, която пък ги използвала от античността. Едно сравнение с храните на народите в Централна Азия, откъдето идват турците показва разликата. Българите също приемат рецепти от Византия. Симеон е искал да стане византийски император, това е била неговата фикс идея, а не да просъедини Византия към България. Даже и да беше успял българите пак щяха да загубят независимостта си защото следващите императори нямаше да се чувстват българи. Така се е получило например с манджурците които завладели Китай и техните владетели направили нова династия, но вече като китайски императори. Оттогава Манджурия е част от Китай. Борис явно е бил наясно с личните амбиции на Симеон и е поставил Владимир на власт, който безспорно е бил патриот, но пак не е разбирал накъде върви света, за добро или зло. Въобще цялата ситуация тогава е добра илюстрация на опазване и вписване на национална идентичност в световната мозайка от нации и култури, което е намиране на правилния баланс и свързаните с него компромиси.

Информацията от сетивата е вътре в съзнанието, но това не означава че източника на въздействие върху сетивата (т.е. т.нар. външен свят) непременно не съществува.Той може да съществува независимо от нашето съзнание. Важно е че каквато и преценка да се изкаже за някакъв (духовен, материален, астрален, божествен) свят, тя винаги минава през нечие съзнание. Тази оценка може да бъде определяна като субективна, обективна, животинска, човешка, ангелска, божествена и т.н., но тя винаги идва от нечие съзнание с налични сетива към даден свят и с ментални способности повече или по-малко адекватни на възприеманите аспекти на този свят. Освен това тя е комуникирана и вписана в някаква друга преценка щом е класифирана като субективна, обективна, човешка и т.н. Това взаимодействие на преценките прави комуникирането им важен етап на развитието на съзнанието, но то не може да изпревари наличието на сетивна информация и затова идва по-късно. А за да има сетива пък трябва да има тяло, следователно последователноста за всеки свят е: тяло - сетива - съзнание - обмен с други съзнания.

Напротив, всяка преценка е факт за съзнанието, което я е произвело. Това важи и за примитивните съзнания, при които няма ясна мисловна дейност, защото за произвеждане на преценка са нужни сетивни органи и съзнание което регистрира информацията поступваща от тях. Така че и изкуственият интелект може да произведе преценки и да реагира съобразно на тях. Съзнанията могат да произведат единствено преценки, така че за тях светът не се състои от неща, а от факти, това е поставил Витгенщайн в началото на философията си. При по-развитото съзнание има памет, способност за учене, създаване на логически вериги и други продукти на мисловната дейност. Все пак резултатите от тази дейност са отново преценки. Те могат да съвпадат с преценките на други съзнания, тогава те са факти за всички тях. Тези преценки се изразяват чрез възприета среда за комуникиране между съзнанията, която може да включва сигнали и абстрактни понятия, които са продукт на обучение и памет с резултати от предишни комуникации. Истината е пример за едно абстрактно понятие, а субективността и обективността са други понятия за измерване на степента на общност на преценките между съзнанията. Думите на Христос са преценка на полезността на едно абстрактно понятие, като за критерий се дава постигането на по-голяма свобода за съзнанията, която на свой ред може да се оцени по-конкретно. Буда е описал много по-детайлно това.

Това е интересно.

След Смирненски се случиxa доста неща през 20 век и стана ясно че времето на авторитетите, героите и спасителите на обикновените хора мина. Вече `Спасението на давещите се е дело на самите давещи се`. Всеки трябва да изкачва стълбата, да се научи да тьрси и намира отговори на вьпросите си, да променя себе си в посоката която изискват жизнените му интереси и така да напредва. Натрупаният опит и познания в сьвременната епоха обуславят този пьт на самоспасяване, това го прави естествения път за нея, без значение дали целта и подхода са духовни или материални.

Всеки човек е такъв, какъвто му стига ума да бъде. От това се определя и духовността му, и материализма му, и агресията и мира му. От гледната точка на нашите умове може да правим съответни коментарии за всичко това и после да правим коментарии на коментариите, и "така до края на света". По-разумно е да видим каква е положението и да вървим напред както го разбираме. А агресивността съвсем не е присъща само на хората, духовни или не, например едно куче може да ни нападне само за да покаже на стопаните си че си върши работата. Кое е добро и зло тогава? Толкова му стига ума, а и на стопаните му. Важното за нас в крайна сметка е да продължим пътя си.