Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1721
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    9

Всичко добавено от Ники_

  1. Най-добрата медитация, която съм правил в живота си до тук, това е т.н. "Випасана", но реално това е от гледна точка на собствените ми, индивидуални нагласи. За друг може да е съвсем различно. Обобщено медитация е "привеждане на ума в покой", каквато е същността на думата "Шаббат", същността на онази заповед от Стария Завет (книга "Изход") относно т.н. "събота" - "помни и свети седмия ден", който е деня на Божието Успокоение, на Божията Почивка. Преди да обобщим горното, може би е редно да се спомене, че медитациите биват общо взето два големи класа - съзерцателни и аналитични. Другото име на аналитичната медитация е дълбокото разсъждение върху даден въпрос, върху даден принцип или върху каквото и да е. Целта на съзерцателните медитации и да се осъзнае дълбочината природа, сякаш постравяме пред ума си огледало. Целта на аналитичната медитация е отново да познаем дълбоката си същност, но чрез метода на анализа, който да е предпоставката за трансформация. От тези два големи класа... нататък медитациите, като разновидност, биват безброй много.
  2. Едно е да осъществява човек тъмните си емоции на гняв, на агресия, на ярост и ненавист и на омраза, на злоба, на ревност и завист, а съвсем друго е да дава осъществяване на мира и на любовта, при това на всеки миг. Всеки миг, в отговор на това какво човек допуска като проявление от ума, сърцето и с действията си, от това в него се оформя съответната вътрешна био-химия, която съответно или го убива, или го оживява и тъй всеки миг и колкото повече мигове човек заформя унищожителна био-химия, толкова по-бързо смъртта и страданието (болести и немощ) идват към него. В същото време се случват и натрупвания на т.н. отрицателна карма. Лично съм наблюдавал как непосредствено при проявлението на тъмнината се случват блокировки по важни канали и центрове, в същия момент на проявлението дори. Така действа кармичния воал. И колкото повече се проявява тъмнината от съществото, толкова по-блокирано става то и толкова по-мътно му става в ума, губи разбиране, осъзнатост. Тялото, кухини и плексуси блокират, блокират канали и чакри, поради деградивна, тъмна и демонична психо-емоционалност, пореди егоистичното и егоцентрично съзнание. Всеки един гняв, всяка една агресия, всяка една омраза, всяка една жестокост, злоба, завист, ревност, всяка една неудовлетвореност, всяко едно такова съзнание, което оперира с тези неща, поради възглед и "разбиране", поради погрешни възприятия и слепота, именно то е причината за блокажи на енергийно и на физическо ниво. Които блокажи съсипват правилната и хармонична циркулация на енергията, правилното секретирана на жлезите с вътрешна секреция, правилното инервиране на органи, тъкани и системи, правилното кръвообръщение и правилната обмяна на вещества. След като няма правилна обмяна на вещества, няма и правилно вътрешно-клетъчно хранене. Оформя се натрупване на отпадъци от клетките, от тях се отделя киселинност, създава се киселинна среда, която става благоприятно условие за развъждането и съществуването на паразити, където те си правят "гнезда" и популации. Дадените средища стават слаби и податливи към вируси, а от там и болнави. В края на краищата се появява възможността за мутиране на клетъчни структури и появата на тумори. Сам човек може да види в себе си какво се случва с тялото му при гняв, при яд, при омраза, при агресия, при злоба, при ревност, при завист, при неудовлетвореност... Сам може да проследи как в тези момнти сработва дишането му, дали в него нещо не е под напрежение, дали не е сковано, блокирало, дали не е патогенна тревожност... Тачно там, в тези зони на блокаж, се оформя гореописаното. В крайна сметка човек боледува остарява, и умира, но най-вече на вместо да преживнява на всеки миг мир и любов, той преживява и съществува в зловредните емоции, които стават негово битие, негов свят. И тъй миг след миг прецаква живота си, прецаква изначалното предназначение, което е заложено от Твореца в него. Човек трябва да разбере, че психиката, емоционалността и тялото не са различни неща, че са Едно. Докато не разбере това, той ще губи тялото си, а тялото е "билета", както и посочи Христос. Безусловната любов не отхвърля тялото и материалния свят. За нея всичко е с Един вкус. Човек може да си каже "Какво толкова, просто съм нервен, това е просто гняв!", но реално този компромис е компромис преко стоящ на любовта, срещу нея, защото човек не избира нея, а избира да е в гняв, да е в злоба, в омраза, в агресия... Той не живее любовта, а живее тъмнината си. Следователно компромисът е неуважане към любовта и към живота въобще, следователно и неуважение към Бога, неуважение към себе си, към собствение живот, защото по този начин живота чезне, пропада. Човек трябва да "убие" в себе си всички тези видове съзнания, които го вкарват в Рова, в Преизподнята. Ако ли не, той е просто обречен.
  3. Ники_

    Тантра

    Буда Дхарма 1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) 2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни) 3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма 4. (4) Четири Благородни Истини 5. (4) Четири Печата 6. (2) Развиване на Бодхичитта 7. (5) Пет Правила 8. (5) Пет Скандхи (агрегати) 9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции) 10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда 11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази) 12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи) 13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход) 14. (5) Пет препятствия 15. (10) Десет Злодеяния 16. (10) Десет Благи Действия 17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения) 18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми) 19. (4) Четирите неизмеримости 20. (7) Седемте части на молитвата _______ 1. (3) Трите Скъпоценности (тройното убежище) Убежище в Буда, в Дхарма и в Сангха "Буда" има общо три главни значения. Първото е отнесено към личността на Сидхарта Гаутама, който постига пробуждане на ума за природата на ума, за реалността, и бива наречен "Буда" - пробуден. Второто е за т.н. "Буда природа", която е дълбоката същност на всяко същество и която остава скрита за обусловеното съзнание. Съществата не виждат и не осъзнават ясно, че са Мир и Любов, или казано с термини от Будизма - Пустота и Състрадание. Третото е за всеки осъзнал себе си като Пустота и Състрадание, всеки който е премахнал неведението, слепотата. Всеки, който се е пробудил за реалната природа на ума/на всичко. "Дхарма" има три главни значения: първото значение е като "Учение". Второто е "Закон". Третото е "Път" в еволюционен смисъл. "Сангха" е - всички онези същества, които са поели, или извървeли пътя към осъзнаването, стремящи се и реализирани. Сангхата бива два вида, но тя е една - обикновена и благородна. Обикновената я съставляват стремящите се, а благородната е съставлявана от реализираните/просветените същества. Това е групата от спътници и постигнали/водители. 2. (4) Четири подготвителни практики (обичайни) - медитация/размишление върху скъпоценното човешко прераждане; - медитация/размишление върху смъртта и преходността; - медитация/размишление върху карма (закона за причината и следствието); - медитация/размишление върху несгодите на самсара (цикличното съществуване); 3. (3) Три завъртания на колелото на Дхарма Трите завъртания на колелото на Дхарма - това са три периода, в които историческия Буда Шакямуни е преподал три нива от Учението (Дхарма). Респективно спрямо тези преподавания са се оформили т. н. Колесници (главни разделения) в Будизма - Хинаяна (малката колесница), Махаяна (голямата колесница) и Ваджраяна (или "Тантраяна", диамантената колесница). В тези три части на Учението има различия в крайните възгледи. Накратко при първото завъртане Буда е преподал основни неща, че имаш ум, чувства и тяло, че има карма/закон, че има непостоянство, болка/страдание, че има причина за страданието и че има път за изход от страданието. Накратко с това се отсича възможността за Нихилизъм - нещата фактически съществуват, няма как да се отрекат. Първото завъртане накратко се нарича "Ум". При второто завъртане Буда е преподал идеята за Пустотата и за Угасването (Нирвана), че не съществува нищо, нито път, нито просветление, нито "буда", че всичко е илюзия, че няма ум, няма болка, няма дхарми..., няма "нирвана". Чрез това учение пресича възможността за попадане в Етернализма. Накратко второто завъртане се нарича "Няма ум". При третото завъртане Буда е преподал, че всичко е просветено, без разлика - и Сансара и Нирвана, че не само пустата изначална и естествена природа на ума е "Буда", но и че всички ментални проявления са "Буда", че всички емоционални проявления са "Буда", че всички форми от материално естество са "Буда". Третото завъртане накратко се нарича "Умът е сияйност" - всичко е Светлина и е свещено - и пустия ум и умът изпълнен с мисли, концепции, идеи. 4. (4) Четири Благородни Истини Буда формулирал Четирите Благородни Истини (Чатвари Ария Сатуани - сансткрит), основата на Дхарма. Те са: 1. За страданието 2. За възникване на страданието 3. За прекратяване на страданието 4. За пътя към прекратяването на страданието 1. Истината за страданието е: „Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.” Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие. 2. Истината за възникването е: „Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.” Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията). 3. Истината за прекратяване на страданието е: „Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.” 4. Истината за Пътя е: „Наистина, това е арийски осмеричен път: - правилни възгледи - правилни намерения - правилна реч - правилни действия - правилен начин на живот - правилни усилия - правилно самообладание - правилна концентрация 5. (4) Четири Печата - Всички съставни неща са непостоянни; - Всички емоции са болезнени; - Всички явления са пусти; те не притежават присъщо съществуване; - Нирвана е отвъд крайностите. 6. (2) Развиване на Бодхичитта Бодхичитта бива два вида - относителна и абсолютна. - относителна бодхичитта - това е желанието/стремежа за/към просветление в името на всички чувстващи същества. - абсолютна бодхичитта - това е самото Буда състрадание (Маха Каруна). 7. (5) Пет Правила - въздържане от убийства на живите същества - въздържане от кражби - въздържане от неблаго сексуално поведение - въздържане от груби думи, лъжи, сплетни и празнодумство - въздържане от опиати 8. (5) Пет Скандхи (агрегати) - тяло/форма - чувства/усещания/сетивност - възприятия - оформления/семена/памет - съзнание 9. (5) Пет Клеши (зловредни емоции) - неведение/слепота/невежество - копнеж/страст/желание - омраза/гняв/агресия - завист/ревност - гордост/високомерие 10. (5) Пет Трансцедентални Мъдрости на Буда - интуитивната мъдрост - различаващата мъдрост - огледалната мъдрост - всеизвършващата мъдрост - равнопоставящата мъдрост. 11. (12) Дванадесет Аятан (класификация на дхармите по опори/бази) (6) - орган на обонянието, нос; - орган на вкуса, език; - орган на зрението, очи; - орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви; - орган на слуха, уши - орган на мислителните способности, ум. (6) - обоняемо; - вкусвано; - видимо; - осезаемо; - чуваемо; - помислено. 12. (18) Осемнадесет Дхату (класификация на дхармите по елементи) (6) - орган на обонянието, нос; - орган на вкуса, език; - орган на зрението, очи; - орган на осезанието/тиктилността, сетивни нерви; - орган на слуха, уши - орган на мислителните способности, ум. (6) - обоняемо; - вкусвано; - видимо; - осезаемо; - чуваемо; - помислено. (6) - съзнание на обонянието; - съзнание на вкуса; - съзнание на зрението; - съзнание на осезанието/тиктилността; - съзнание на слуха - съзнание на мислителните способности. 13. (12) Дванадесет Нидан (зависим произход) Първият нидан е неведението (1) - авидя, за който се казва че е: "погрешно възприятие на феномените - считаме, че обусловените, преходни явления могат да ни удовлетворят или да ни доведат до трайно щастие;- приемаме непостоянното за постоянно;- вярваме в присъщото съществуване или неизменната същност." Това (ядрото на индивидуалното съзнание) съществува в първия нидан - неведението. Там е идеята и отъждествяването с аз-а. Вторият нидан е санскарата (2). Санскарата са всички онези „записки“ (семена) на впечатления и неосъществени желания, привързаности/зависимости, подтикващи към действие и проявление, както и към преинкарнация. Третият нидан е съзнанието (3) - виджняна.Тъй като вече имаме част от съзнанието в първите два нидана, тук става „запълването“ с останалите му части.То ест неведението и санскарата оформят:- 5 сетивни съзнания- менталното/вътрешно сетиво В четвъртият нидан се запълват останалите от 5-те скандхи, оформяйки се пълното нама-рупа (4).Съзнанието и Санскара вече ги има. Те предизвикват явлението на останалите скандхи:- саджня- ведана- руппа После това се явяват/стават възможни (за опознаване и допир) шестте сфери на познание – петата нидана (5) – саятана. Това, което може да се види, чуе, помирише, осезава, вкуси и обмисли. След това е Кантактът със самите сфери на познание, чрез сетивността – шестата нидана (6) – спарша. После се появява възможността да се направи оценяване на добро и зло, приятно, неприятно – седмата нидана (7) - ведана. Осмата нидана (8) е желанието към приятното и отблъскване на неприятното – тришна. Деветата нидана (9) е привързването към приятното – упадана, при което става опит да се задържи приятното. Всичко по-горе гарантира съществуването в Сансара, както с раждането в ниските сфери – десетата нидана (10) – бхава. В същото време човек остарява – единадесетата нидана (11) - джара. И умира – дванадесетата нидана (12) – марана. 14. (5) Пет препятствия - сетивни желания - недоброжелателност - леност и апатия - безпокойство и съжаление - скептични съмнения 15. (10) Десет Злодеяния Първите три са свързани с действията на ниво тяло: 1. Убийство 2. Кражба 3. Прелюбодеяние и разврат. Следващите четири са свързани с речта: 4. Лъжа 5. Клевета и сплетни 6. Груба реч 7. Безсмислени разговори, голословие/празнословие Последните три са свързани с ума: 8. Алчност 9. Недоброжелателност 10. Неправилни възгледи 16. (10) Десет Благи Действия (отново свързани с тялото, речта и ума) 1. развиване на правилни деяния (основното тук е развиването на щедрости служенето - отдаване на помощ/подкрепа,при нужда) 2. развиване на нравственост (състрадание) 3. развиване на мъдрост (осъзнатост) Или с други думи работа по пречистването на ума, речта и тялото (Трикая). В каноничните коментари се посочват още 7: 4. отдаване на почит 5. услужливост 6. отдаване на заслуга (разбирането, че за личното щастие заслуга имат всички същества - и "добрите", и "лошите") 7. съпричастна радост (от щастието/успехите/заслугите на другите) 8. слушане/изучаване на Дхарма/Учението/Пътя 9. изправяне на собствените погрешни възгледи 10. разпространяване/разясняване на Дхарма/Учението 17. (8) Осем Джхани (медитативни постижения) 1. "Рупа джхани" (свързани с грубото, с тялото): Първата джхана е преодоляване на "препятствията" и успешно насочване и задържане на вниманието в една посока. Втората джхана е стабилност на вниманието, липса на усилие в задържането и насочването на съсредоточеността. Третата джхана е появата на поток от блаженство. Четвъртата джхана е разбирането, че болката и удоволствието са едно. 2. "Арупа джхани" (свързани с финото, със съзнанието): Петата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното пространство". Шестата джхана е навлизане и пребиваване в "безграничното съзнание". Седмата джхана е навлизане и пребиваване в "отсъствието на всичко". Осмата джхана е навлизане и пребиваване в "нито възприятие, нито невъзприятие" (най-висшето самсарично състояние). 18. (8) Осем Лоджонг (осем светски дхарми) - Желание за похвала / Нежелание за критика - Желание за печалба / Нежелание за загуба - Желание за щастие / Нежелание за нещастие - Желание за слава / Нежелание за лоша репутация 19. (4) Четирите неизмеримости - Нека всички същества имат щастие и причините за щастие. - Нека всички същества бъдат свободни от страдание и причините за страдание. - Нека всички същества преживяват щастие, което е напълно свободно от страдание. - Нека всички същества останат във велика равнопоставеност, която е без привързаност и отблъскване. "Четирите брахма-вихари (приблизително се превежда като "състояние на божествен престой", защото се счита, че водят до прераждане в Брахма-лока): - любяща доброта (майтри), - състрадание (каруна), - емпатична/съпричастна радост (мудита) - липса на пристрастност (упекша). В Махаяна-будизма това са качества необходими на един бодхисатва, за да доведе до освобождение всички същества и затова се наричат и "апрамана", т.е. неизмеримости." 20. (7) Седемте части на молитвата 1. прострации 2. извършване на приношения 3. разкаяние, или признаване на твоята предишна недобродетелност 4. наслаждаване на заслугите на другите 5. молба към Гуру да преподава 6. молба към него да не напуска този свят 7. посвещаване на заслугата
  4. Ники_

    Тантра

    Като цяло трите яни - Хинаяна, Махаяна и Ваджраяна могат да се отнесат към към трите Каи (трите тела на Буда - Трикая) - тяло, реч и ум, въпреки че тази аналогия е много относителна. Старият Завет, подобно на Хинаяна/Тхеравада също завършва с Покой - с Божието Успокоение, в което биват въведени праведниците. Практикува се "шаббат" - прекратяване на деятелността (устревна, на рационалния/логичен ум и на тялото), което си е същинска медитация, идентична на шамата в Будизма и някои нива на Самадхи в Хиндуизма. Докато Новият Завет започва с раждането на Христос, което съотнесене на микрокосмическо ниво, към човека, е същинското събуждане на човешкото сърце за Любовта, или т.н. "Вселяване/Изобразяване" на Христос в сърцето. Аналогично на започването на Пътя на Бодхисатва. Изглежда малко стряскащо, но всъщност идеята на това е човек да осъзнае Трансцеденталната си природа (Хинаяна/Тхеравада), което дъблоко* осъзнаване разрушава страха от смъртта. Тази Трансцедентална природа е тотално различна от Природата на Проявлението, или иначе казано на Сансаричния свят, с всичките му аспекти и спрямо този свят/битие, Трансцеденталното се явява противоположно. Двете заедно оформят дуалност - от една страна Нирвана на Покоя/Трансцеденталеният Покоя, а от друга - Сансара/Проявлението/битието/ти. Това осъзнаване на въпросната Трансцеденталност, в Хиндуизма се нарича Самадхи, Нирвикалпа/Асампраджнята, без калпи, без семена. Махаяна и Ваджраяна разширяват въпросното просветление, като го водят отвъд двойствеността на "този" и "онзи" свят, отвъд Сансара и Нирвана, отвъд Покоя и Движението, т.е. те показват, че Покоя и Движението са едно и също нещо и обявяват тъждественост. Сахаджа и Соруба Самадхи. И ако човек погледне с чисти очи към всичко, което го заобикаля, или навътре в себе си, ще открие точно тази тъждественост, което е и идеята на практиките. Всъщност само това виждане, тази осъзнатост прави човека истински Свободен и способен на Любов, не на онази чисто ч„овешката, която често е твърде болезнена, а на Любов, каквато изпитват Будите, равна на светлината на всички Слънца, взети заедно. Маха Каруна.
  5. Ники_

    Тантра

    продължение... Та, Пътят на Бодхисатва се пътува най-вече с т.н. парамити - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0, като се преминава през 10 нива - http://religiology.org/religions/buddhism/mahayana/way_of_boddhisattva. Общо взето, както писах по-горе, се впряга пустотата и състраданието. Пътят на Бодхисатва е почти на 100% идентичен на Пътя на Вайшнава, във ведизма. Ваджраяна е доста по-различна от Махаяна, най-вече от към методика. Във Ваджраяна се прави едно по-различна подхождане към осъществяването на тоталната осъзнатост, сиреч на окончателната и най-висша Нирвана. Говори се за външни и вътрешни тантри, за които е писано някъде в началото на темата, като най-висшата от тях е Ати Йога, или Дзогчен. Във Ваджраяна се работи много с визуализазии, с мандали и идами, като не на последно място с подсъзнанието и въобще с всички аспекти на съзнанието. В Ати Йога/Дзогчен има нива: - семде - лонгде - менгагде Но за тех си трябва специално и директно въвеждане от реализиран учител и няма как да бъдат обяснявани, освен от такъв. Само ще спомена, че при седме има четири нива и само първото е свързано с успокояване на уча, чрез съзерцание на тибетската буква "А". Това си е шамата медитация. Като цяло Дзогчен се отличава по това, че в него става директно въвеждане в природата на ума. Просветлението, окончателното става от 3 до 12 години.
  6. Ники_

    "New Age"

    :-) Ей, Ина, ако се сетиш, ще е много добре! https://www.youtube.com/watch?v=pfLTDT2YlPI&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=1
  7. Ники_

    Тантра

    Привет на всички! Това, което мога да напиша за тантра по-обстойно, е от т.н. "Тантричен Будизъм", Диамантената колесница (Ваджраяна) и най-вече от страна на Дзог-чен. Няма как това да мине без анализ и съпоставяне с останалите два колесници в Будизма - Хинаяна и Махаяна. От т.н. Малка колесница (Хинаяна) в днешно време не е останало почти нищо, като школи. Най-видно идеята и методиката на Хинаяна може да се открие в школата Тхеравада. Тхеравада изцяло се основава на Палийския канон - сутрите, в които са побрани думите на Буда Шакямуни. Разбира се и на шастрите - коментарите към тези сутри. Това е общо взето канона, на който леши Тхеравада. Изучавайки тези сутри и шастри, смело може да се направи заключението, че цел в Тхеравада е т.н. "встъпване в потока", до това човек да се превърне в Арий (Благороден), което най-високо ниво е т.н. Архат. Има четири вида Арий: - встъпващия в потока/всъпващ на пътя водещ към Нирвана - един път възвръщащия се - не възвръщащия се - архат/архант Тези четири нива се разделят спрямо това до колко човек се е откъснал от 10-те окови. 1. Възгледът на "аз". 2. Съмнения относно това кое е добро/благо и кое е не е. 3. Фанатично придържане към правилата и нормите. 4. Сетивни желания, привързаност към тях. 5. Недоброжелателност. 6. Жаждата за фино материално съществуване (света/сферата на форми). 7. Жажда за безформено съществуването (в безформените светове/сфери). 8. Самонадеяност. 9. Безпокойство. 10. Невежеството. При първото ниво - "вспъпващия в пока", има преодоляване само на първите три окови, при това на относително ниво. При "веднъж завръщащия" се се наблюдава относителното преодоляване на първите три окови и разхлабването до голяма степен на първите три т.н. "клеши" (зловредни емоции). Ако пред "всътпващия в потока" има още максимум 7 преинкарнационни цикли, или 3, или 1 в светът на хората, при които да завърши освобождението от оковите, то при "веднъж завръщащия се" остава директно само едно завръщане, при което той със сигурност постига Нирвана. При "не възвръщащия се" има преодоляване на първите пет от оковите и след смъртта на физическото тяло, такъв ще се пренесе/роди в една от петте чисте сфери/свята, или ще му е нужно да се роди във всеки един от петте чисти свята/сфери, където и ще постигне Нирвана. Такъв няма да се завръща повече в ниските сфери на Сансара. И накрая - нивото на "архатите", които още в тази сфера постигат Нирвана. Архатската Нирвана, или Нирвана на Покоя, която се счита за връх в Тхеравада, респективно и в Хинаяна, тя приблизително може да се опише като Блаженство и Покой, в което няма аз-ност, нито двойственост/дуалност. Аналогично е на Нирвикалпа/Асампраджнята Самадхи в Хиндуизма. Постига се с ясно опознаване на дхармите (Сансара) - скандхи, аятани и дхату и с разграничението от тях, което е отново абсолютно аналогично на метода във Веданта "нети, нети", където се разглежда и опознава цялата Природа/Пракрити - татвите/таковостите и се прави дистанциране от нея - нито това, нито това. Методът може ясно да бъде видян в Праджняпарамита сутра, или Нирвана/Атма шаткам на Шанкара Ачаря. Същия стремеж може да бъде видян в песните на Учителя - "Нагоре още да вървим" и в "На белия цвят". Тоест това е стремежът към Трансцеденталния най-висш "свят", които, според християнските разбирания наричаме "Бог", или "Божието Успокоение"/"Божията Почивка" (Седмият ден). Общо взето това е целта на Хинаяна/Тхеравада - тази Нирвана на Покоя. В Махаяна се казва, че Будите вадят архата, възвръщат го от тази Нирвана, защото тя е дуалистична спрямо Сансара и го въвеждат в Пътя на Бодхисатва, който също има 10 нива. Тук вече за основен мето се ползва състраданието и пустотата, като вече идеята не е само твоето лично освобождение, а и освобождението на всички чувстващи същества. Цел в Махаяна и Ваджраяна е недуалистичната Нирвана, която е отвъд Покоя (Нирвана на Покоя) и Движението (Сансара), тоест при нея се достига до тъждественост на двойственостите и те изчезват в недвойственост - Сансара и нирвана се виждат като Едно. –––– следва продължение
  8. Ники_

    "New Age"

    Привет! Фотографии няма ли? :-)
  9. Ники_

    Тантра

    Общо взето тантрическия път излиза извън потискането, което се случва с човек. То ест човек по начало потиска т.н. подсъзнание, чрез евентуалната и различна по големина нравственост. Едва ли не тук тантра "развръзва коня", но това развързване е абсолютно премерено от учителя. Например човек има страст, привързаност към някоя храна и чрез дадено специфична практика, напримерно чрез "приношение към гладните духове" той може да отработи тази своя маниакалност и т вече да не го тревожи. Същото се впряга и към всяка друга маниакалност в човека. Като цяло човек се лута между това да се отдаде на нещо или да е възпре, ако счете на съзнателно, или подсъзнатено ниво, че това нещо е нередно, че не е в норма. Отдаването - ето с кое борави тантра, като то в повечето случаи стига единствено да развиване на визуализация, сиреч до т.н. "намек" - правя ти намек за нещо и в теб изгрява дадена санскара (спомен/предишно впечатление, запис на съзнанието), и ти работиш с нея, чрез даден метод (общоприето са три основни - отречение, трансформация, самопостигане).
  10. Здравейте, приятели! Повдигам тази интересна тема с оглед днешните и бъдни времена в света. Що е това бес? Имате ли опитност с това? Какви са начините за справяне с бесовете?
  11. https://www.facebook.com/events/474028742681217/ Здравейте, Пиша тази нова тема в "Духовни мостове", ако модераторите и админите преценят, нека да я преместят на по-добро място. Та, това е събитието, на което лежи самата тема. А темата е дали сме узрели да излезем от предразсъдъците, от страховете ни, тесногърдието ни!? Знам, много от нас биха реагирали, че видиш ли ние когато сме се събирали, тези още са ходили под масата. Както няма да е чудна появата на въпроса: "Когато ние се събирахме, вие къде бяхте?" Нарочно подчертавам "ние" и "вие" за да се усети разделението. Точно то, разделението е главен обект в темата. Разделението е факт от хилядолетия и това е една много негативна черта на българина. Всички сме чували и живяли в стил "Нане и Вуте", макар не всички да сме шопи. Още от тракийски времена разделението е на лице по тези земи, в този народ, а може би и много преди това. Днес разделението продължава да съществува по един, или друг начин, впрегнато от слепотата разбира се. Не, не с тази цел пиша, не искам да обиждам никой, още по-малко последователите на ББ и на Учителя Беинса Дуно. Цел на тази тема, освен да се посочи разединението помежду ни, е да се изгради и Духовния мост, до колкото това би могло да бъде възможно, с оглед на нашите собствени ограничени разбирания. И тъй, може би, би било добре да питам "Що е то Йога?", и успоредно с това да дам някакво разбиране по този въпрос!? Може би не е нужно?! Вече хората са достатъчно интелигентни и всеки би могъл да разбере и сам този въпрос, ако потърси. Може би е добре по посоча допирните точки между Йога и останалите учения и религии, включае и това, което е дадено чрез Беинса Дуно?! Също мисля, че не е нужно, пък не му е и тук мястото, не и в тази тема, но все пак именно "различията" ни държат разединени, да тези също, религиозните убеждения, виждания и влияния. Знам, че в момента е трудно за мнозина. Хора напускат този свят, а други се раждат. Някои напускат света в безкрайно страдание, смазани от болката на онкологичното заболяване, или от което и да е друго заболяване, или от град, студ, от насилие, а ние продължаваме да не работим, да не бъдем и да не живеем заедно, което завърта още и още отново същия този порочен кръг от страдание, защото нашето разединения е причината за него, нашия егоизъм. Каква е ролята на учението? Каква е ролята на религията? Дали тя се изчерпва с това да сме част от него, да се наричаме един друг последователи. Да, това също, но не напълно, защото това е само междинен стадии и е добре никой да не си прави илюзиите (това е невъзможно), че всичко е вече пито и платено. Учението, религията (знам позицията на мнозина от вас срещу религията и срещу религиозността, само дето същите не изхождат принципно и прибързано отхвърлят нещо, някаква дума дори, без да съзнават нейния същински смисъл) има за цел да доведе човека до онова "място", или иначе казано състояние, при което той самия да е Любов, а това означава край на всякакви различия, в абсолютен смисъл. Проблемът е, че все още мнозина от нас са/сме в разделението. Не е лесно. Съумяваме ли да бъдем заедно? Тази тема е и покана, съвсем официална към последователите на Учителя Беинса Дуно, както и към всичко останали потребители на Порталът Към Съзнателен Живот! С много за всички!
  12. Привет, Андрей! :-) Преди години, когато реших да преминавам към вегетарианството, също имах тези "проблеми". И до ден днешен нямам нищо против вкуса на храните направени с животински продукти. Вкуса е сетивото на втория център, образно казано. Не консумирам храни от животински произход, защото това е против вярата ми - свързано е с убийството, с отнемането на живот, с насилието. Не че като ям марула не е пак свързано с насилие с убийство и пр.. Свързано е, но от езотерична гледна точка, нещата са различни, още повече ако се консумират само плодовете на растенията. :-) Вегетарианец не се става от раз. Добре е да се направи плавно, за да може организма да се приспособи и за да няма стрес. Какво направих аз? В началото спрях само месото, изключае рибата, въпреки, че и тя е месо. Тъй една година. Втората година я спрях въпросната, както и яйцата. Третата година спрях млякото - кисело, прясно. Така изкарах няколко години, може би четири. Едва тази година спрях кашкавали и сирена, макар, че през цялото време, през целия период от вече общо осем години, съм ги ограничавал значително. Да, не е лошо на вкус. Човекът е хитро същество - измислил е подправките и различните топлинни методи за приготовление на нещата, които иначе трудно би сдъвкал. Защо? Защо не ядем месото сурово, ако сме всеядни? Защо ни е вторична обработка? Помисли. :-) Интересно е, нали? Защо подправяме храната си? Най-рядко човек подправя плодовете, когато ги консумира. Представи си колко сме кривнали от нещата, след като на ягодите слагаме сметана, или сладолед, или мед! Разбираш ли колко много ни липсва насладата от живота?! Същото е и с подправките. Направи си експеримент - сготви си нещо без да го подправяш и виж каква е разликата, ама без сол, без нищо. Ей тъй. :-) Това е което мога да ти вметна. Леко да е сърцето ти, брате!
  13. Питаш точния човек. Живее се и така. Трудно. Но винаги, когато не ме боли ( а често дори и тогава) усмивката е на устата ми. Не заменям това за обикновения живот преди. 1. не пътувам в градския транспорт, поставила съм си го за цел. 2. Не се движа през такива места, освен ако е крайно наложително ( не ги наричай гнусни, там са хората с много страдание) 3. Има кой да помага за всичко. 4. Ще се събираме все повече, динозаври като нас и по-млади. 5. Чистиш всичко - затова всъщност сме тук. 6. Можеш да забавиш процеса, ако пожелаеш много силно. Дали си струва? 7. Чела ли си Сал Ракели? Трудно е преминаването от Кристалното ниво към Диамантеното. При първото лесно, от само себе си се оцветяваш, докато при второт си напълно независим от външните условия, от средата в която се намираш, от влияния и пр..
  14. Борис Сахаров също разяснява тези неща, както и практиките, които водят целенасочено до тях, в книгите си - "Третото око" и "Йога без учител". Ето нищо от тук:
  15. Аз не знам да са изчезвали 10-те колена/рода израилеви. Историята е свързана с разцеплението на колената след смъртта на цар Соломон. Юдино и Веняминовото (като в последствие Веняминовото коляно "влиза" в Юдиното) / Симеоновото, оформящи южното царство и останалите оформящи северното царство, което първо, заради географската си близост, бива завладяно от Вавилонската империя и отведено в плен, но по-късно освободено и завърнало се, като след въпросното завръщане вече не е имало вътрешни разделения/раздори между колената. На практика уж излиза, че ужким само две от колената оцеляват, но всъщност въобще не е така. Алегорично погледнато сърцето, в качеството си на начало на 12 (13) връзки бива постепенно завземано от съзнанието "Вавилон" и бива пленено от него. Този плен няма как да продължи дълго, защото бог се грижи за човешкото сърце (праведността) и го води към Светлината по обещание. Храмът, Соломоновия, е разрушен, но после това се изгражда Втория Храм и т. н.. Наричам го просто сърдечен урок, поради сърдечното разделение и падение в чувствата, като следствие от това.
  16. Ники_

    Душата

    А в Хасадизма: Бааль Шем Тов - http://en.wikipedia.org/wiki/Baal_Shem_Tov#Elements_of_Besht.E2.80.99s_doctrines http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B0%D0%BB%D1%8C_%D0%A8%D0%B5%D0%BC_%D0%A2%D0%BE%D0%B2 Един или трима: каква е разликата? http://www.pravoslavieto.com/history/20/1934_mitr_Kallistos_Ware/choveshkata_lichnost_ikona_na_Troitsata.htm http://www.pravoslavieto.com/books/istinite/3_svTroica.htm
  17. Ники_

    Душата

    Баал Сулам "прахта" и метафора за Малкут. "Шохен" е Светлината на Твореца. Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур. Поздрави! в Библията се използват предимно термините "руах" и "нефеш". По-рядко се ползва термина "нешама". Защо? Защото писанието (Стария Завет) свършва в изграждането на Ецира (Зеир Анпин - малкото лице на Бога). Какво означава това? Библията е алегория на духовната еволюция е представя всеки един етап от нея, засягащ човешката душа. Всичко записано в писанието се отнася към вътре в самия човек, в душата му - растежа и, ако въобще може тъй да се нарече по груб начин. В "началото" душата си е о.к., докато не пожелае познание и самоосъществяването си. Това я вади вън от Рая. Следва етап на инволюция в който душата стига дъното - прахта, ада, шеола... Мъки, страдания, последствия от материализма и от привързванията и от слепотата. Дъното е нещо много хубаво. Както се казва в Будизма - Само от калта може да израсте лотус. Та там, на дъното, в Малкут, материалното царство, аналогично на материалистичния начин на мислене и светоусещане - там е "заробена", затънала душата - Нефеш. От тук на сетне няма на къде освен "нагоре". Душата започва да се издига, правейки опит да излезе от този начин на мислене, на световъзприемане, на живеене. Започва да търси. Това в писанието е символизирано с историята от Авраам до Моисей и Исус Навин... до стигането на човека до убеждението, до разбирането, че именно чрез сърцето си бива да живее, чрез любовта, чрез себеотдаването, защото в това е смисъла и щастието. Преди това се минава през червено море, през пустинята... където се получава Закона/Тора, чрез която става познанието върху греха (правилно/неправилно)... Та човек се установява в сърцето си и започва да изгражда връзките, правилните взаимоотношения със себе си и със света/ближните си. Тези връзки са 12 (13) на брой колкото са и Израилевите колена/родове. Чак когато този връзки са правилни, праведни, което става чрез Шохен (Светлината възвръщаща към Твореца), чак тогава може да се говори за "Руах", защото той спада към Ецира, изградена от правилното взаимовръзка между 6 от сефиротите, под патронажа на Тиферет (сърцето). В тази правилна всаимовразка изгрява Шхина - което се описва с възможността на човек да отдаде на свой ред Светлина (Любов), посредством това, че е допуснал, че се е явила в него Светлината на Твореца (Шохен), за което се казва: "ние отдаваме твоя от твоих". Тук свършва Стария Завет, с идването на Светлината в човека, която е аналогия с раждането на Христос в човешкото сърце. Който Христос поправя душата и дава Нешама, Хая и Ехида, но това вече е описано в Новия Завет
  18. Тъй като много пъти употреби "Его" фокусирах отговора си към обяснение за него. Пропуснах горното, обаче. Зад цялата история с его - то, всъщност стои любовна мъка, която не можеш да обясниш и се опитваш да характеризираш или да премахнеш, чрез т. нар. осъзнаване. Поне аз така го "чувам". Това, че си се разделил с приятелката си, не означава, че имаш проблем с его - то или с обичането. Не знам защо определяш , като тръгване надолу, този период, може би защото не успяваш да се справиш с емоцията. След всяка раздяла, независимо дали е в следствие на развод, партньорска раздяла, прекратяване на приятелство, смърт на любим човек, има период с различни етапи. При смърт се нарича траурна реакция, при другите е реакция на загуба. Има няколко етапа през които преминава човек в този период и е важно всички да се изживеят с правилна насока, за да не се получат после емоционални проблеми. Един от етапите е периода на тъгата. Тъгата е много важна. Има няколко варианта да я изживееш. Да и се отдадеш, да потънеш в нея, да забравиш за всичко и всички, да си се самосъжаляваш известно време, или да говориш за това с близки, познати, с всеки който е готов да те изслуша. Но може и да се обърне като обвинение навътре и човек да започне да се самонаказва по различни начини - аз съм лош, аз не съм достатъчно добър, трябва да направя нещо проблемът е в мен, какво ще правя сега, без изход съм и т.н. Случи ли се това човек остава в този етап и не може да продължи качествено напред. Започва да преекспонира определени идеи, да се хвърля в каузи, които са непосилни, изпада в зависимости, залита в духовни крайности, и прочее действия, които не са в негова полза. Разбира се напълно неосъзнато. Постовете на потребителите, които искаш да коментираме са подобни на казаното тук. Те ти обясняват, че са премили през любовната тъга или раздялата с любим човек. Никъде не става въпрос за его -то и разделяне с него. Фокуса към нещо, което си възприел за пример е твърде силен и в момента ти е трудно да излезеш от него. Но щом си започнал ще успееш. Що се отнася за обичта - вътре и вън. Когато спреш да я мислиш, коя е вътре и коя вън, а я заживееш тя ще се намести по най - добрия за теб начин. На 20 години имаш нужда от преживяване преди всичко, има време да се разправяш с егото. Желая ти от все сърце, нова и красива емоция. Да, аз също често съм бил "жертва" на подобна мотивация - да стана по-висш, по-духовен, по-добър, по-чист, само и само за да бъда харесван, уважаван и обичан. Да, в корена на нещата е желанието за любов, копнежът за Любовта и щастието. Когато се влюбим в някой човек ние сме много близко до съвършенството, защото любовта към човека отсреща, която по-късно се превръща в обич по една или друго причина, е част от нашето развитие, от нашето разширение и всеки един стремеж да търсим тази Любов, това чувство в нови изживявания, е всъщност стремежа на нашата душа към Светлината и към Божията Съвършена Любов. Това е наш несъзнателен копнеж. Всичко което правим в живота си е търсене на това, а ние правим хиляди неща - купуваме си дрехи, книги, накити, коли, къщи, подаряваме си ваканция, излет, среща с приятели, осигуряваме си забавления и пр., и пр., - всичко това са "одежди" на дълбокия ни стремеж към Любов и щастие. Всичко което търсим, всичко което придобиваме е всъщност опит да придобием наслаждание, Любов и щастие. Това е корен на нащата. Нарича се Живот! "Другия" корен се нарича Смърт, или нещастие, тъмнина, самота и пр..
  19. Ники_

    Душата

    Направи справка с вещи лица, а може и с лингвисти, но пък всъщност нека да е както ти е угодно. Ето от ТУК може да си извадиш думичката, при желание. Факт неотменим си остава, че Дух и Душа са различни неща. Едното се превъплъщава, докато другото е само възможност за завръщане към Дома. Затова за справка дадох цитати от Библията. При желание може да разгледаш съзерцателно ТУК тези 436 резултата, като библейски текстове, свързани с думата душа. Това, което са ме обучили в богословския е да споря, но явно не са се справили с правописа ми по евейски език. Нищо, сега мога да се опитам да ти препиша два или три учебника и да те сборя с тях, но защо да го правя?! Важното е твоето натрупано знание да те доведе при Бога, ако обаче това не се случва - преразгледай го. Бъди здрав Станимир! п.п. Така е. Прегледах старите писания във вехтите ми тетратки и излезе точно така, че буквите използвани от мен по-горе за думата "Руах" не съвпадат с истинския правопис на тази дума. Думата "Руах" в преводите се употребява най-общо казано за: 1. Полъх, повей 2. Вятър, буря 3. Желание 4. Дух, дъх 5. Божий Дух 6. Мисли, планира, планува Ето и начертание за "Руах" - רוח - което е без въпросните вокали. Дано този път да са верни буквичките, но те нямат голямо значение. Изводът, който съм направил въз основа на Писанията е, че Нефеш отговаря за чувствата, емоциите и страстите на човека, докато Руах за неговите по-горни тела - менталните, включае мислите. Въпрос: Кое се преинкарнира? Всъщност истината е доста проста Нефеш е производно на Руах, т.е. Душата на Духът. Какъвто е Духът (възвишен или не) - такава ще е и Душата на Човек. Темата е много интересна. Доколкото слушах разни лекции - "нефеш" се реинрарнира, за да поправи грешките си. Според кабалистите душата може да се реинкарнира в: *човек със свободна воля; *дете с аутизъм или даун ( т.е. без свободна воля); *материали ( камъни), *растение ( растящи материали- дърво, треви); *животно (куче, змия) ( според вида на греховете си - в името на всяко животно е кодирана причина за прераждане като това животно). Ария Кадош често е споменавал фразата "мярка за мярка", т.е. често бащата или дядото се реинкарнира, за да даде/върне това, което са му правили/причинили ... Линкът е ценен, но пак може има специфика с преводите и нюансите. Юдейте (равини, кабалисти...) меко казано не приемат идеята за светатата тройца и поради това няма как в техните книги да кажат "светия дух". Ако правилно се досещам - може би става дума за шхина - "Божието присъствие", "облакът на шхина". Поне за това често говори Моисей, това е което " свети на лицето му", което му дава сила и мъдрост, което го води. Привет! Нямам представа що за кабалисти са разправяли тези истории... Съсъдит/душата има различни деления, според различните гледни точки и според това какво се опитват да ни представят. Нефеш е само едно от тях, но успоредно с този термин вървят термините Руах, Нешама, Хая, Ехида, съотнесени към 5-те свята: Асо говорим за Малкут, за латериалния свят, да - Нефеш бива да се поправи. Поправянето става чрез Шохен, а Шхина е следствието от това поправяне - присастъвието на Светлината в самия Съсъд: Баал Сулам "прахта" и метафора за Малкут. "Шохен" е Светлината на Твореца. Троичността може да бъде изразена с Айн, Айн Соф и Айн Соф Аур. Поздрави!
  20. В следствие на това желание е настъпило сериозно объркване, което е довело и до тази твоя криза на идентификацията. Ще се опитам с няколко думи да обясня, защо това твое желание е невъзможно. То може да се трансформира малко - "да заживея в хармония с егото си". Както физическото ни тяло си има отделни части, така и психичния ни живот си има отделни елементи. Трите основни, формулирани от Фройд и създали една солидна основа за развитие на психологията са - Ид, Его и Суперего. Това са трите неделими части на всяка психика. Премахването на някоя от тях е равносилно на премахването на някой крайник или орган от физическото ти тяло. Хармонията между трите оформя един стабилен психичен живот. Защо? Идът е представен от нагоните и е изцяло несъзнателен. Егото ( бих казала една от най - важните части) са функциите , свързващи индивида с околната среда. Суперегото обхваща моралните ценности и идеали, към които се стремим в него се включват съвестта и Его - идеала. ... Точно е подчертаното от гледна точка на психоанализата, но и неточно, от гледна точка на същината на думата "его". "Его" значи "аз". Кой иска да се освободи от его-то си и да заживее в хармония? Аз, сиреч пак его-то. Това ли всъщност искам - да се отсвободя от себе си? Май не, защото в същото време аз не искам да спра да съществувам. Между тези двете назрява т. н. вътрешен конфликт. Да, много е правилно, че его-то е необходимо. Без него няма развитие. Id-а (То) - без него също няма развитие, защото именно този аспект от съзнанието се явява поущрител, също така е и предизвикателство. Къде без него?! :-) Без Супер Его-то също няма как. Коректорът ни. Там е работата обаче, че това нещо, което описваш и което всеки психоаналитик и всеки психолог описва като "стабилен псиичен живот", е нещо относително стабилно - до колкото в него има равновесие между То и Супер Его-то. Ученията, Религиите и пр., в същината си, предлагат нещо много по-голямо от тази относителност, макар че пътя към него, към това нещо е подплътен с не малко, както си вижда и на практика, маниакалност в желанието. Та това което се предлага, като избавление от иначе вечния сблъсък между То и Супер Его-то, е абсолютната хармония, абсолютната стабилност и непоклатимост, при която То е трансформирано, или казано на религиозен език - душата е избавена от рова (от бездната, от ада, от "Шеол"), поправена е. Няма как този вътрешен стремеж заложен в Его-то да отпадне и да бъде задоволен от относително стабилния психичен живот, защото самата душа, или иначе казано психика, копнее за тоталната хармония. Това, което дава психоанализата е правилната насока - а тя в същината си е в това да се прекрати борбата, да се намали маниакалността, да се стигне до приемане на несъвършенството в човека, да се приемеш такъв какъвто си и да се възлюбиш, да се харесаш и уважаваш и това е достатъчно! Ако психолога, или психоаналитика доведат пациента си до тук, то значи са си свършили работа. От там на сетне Любовта е тази, която води до всичко най-добро, до колкото въобще самата Тя не е това всичко най-добро! :-) Не его-то, а Любовта. До преди Любовта да господарува над/в човека, то същия бива да прилага правилото 49 към то 51. Правилото, разбира се е еврейско и спада към Лурианската Каббала. Човек бива да подържа у себе си 49% егоизъм и 51% алтруизъм. Като егоизмът е добре да бъде зорко наблюдаван - дали не излиза от рамките на градивността и дали не попада в деградация.
  21. А това "зло" е породено от нашата (най-вече от моята) слабост, от нашия (най-вече от моя) недоимък, от пасив, от дефицит на любов. Ето защо, погледнато по-дълбоко, човек не е лош сам по себе си, а е просто нищ и сляп, жаден за любов. Погледнато още по-дълбоко човека не е човек, а е ... Поради това, че не умея да направя света по-добър, по-щастлив; поради това, че не умея да направя себе си по-добър и по-щастлив, аз ставам груб и лош, рязък, суров, студен и пр.. Всичко произлиза от моята дълбока необходимост от любов и мир. Душата... душата си иска своето, душата ми иска Светлина.
  22. Ники_

    Медитация

    Откровение от Йоана 2 глава
  23. Амма "За това не бива да се говори": Ошо
  24. Ники_

    Кое е вярно?

    М. Лайтман http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13352#entry177411 http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12436&p=169092 Запрограмирана грешка На прага на разкриването
  25. Ники_

    Кое е вярно?

    Защото по Божие допущение съществува т. н. "зло". Съсъд: http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1055&p=181684 Това, което Бог е сътворил е Желанието (душата/съсъда). Бог - абсолютната аутруизтична Сила е създал нещо, което да може да възприеме тази Сила - нещо, което да има полза от Силата, нещо, скоето да има нужда от Силата. Това нещо се нарича Душа, или Желание/Съсъд. Желание за получаване на Сила, на Светлина. И тъй в Битието съществуват (е изградено) от две природи - с егоизтичен характер и с аутруизтичен характер. Едното е Светлина, а другото - Тъмнина. В Бхагавад Гита се говори за Пуруша и Пракрити, като Пракрити (Материя) е сревнена с Поле: http://chitanka.info/text/2057/14 Отдръпвайки се от полето и от неговите феномени, от желанието (според Будизма - "произход на дукха") се стига до Светлината/Началото (изНачалното), но това е само единя от общо двата подхода по Пътя.
×