Jump to content
Порталът към съзнателен живот

v.kolev

Участници
  • Общо Съдържание

    31
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

1 Следващ

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

The recent visitors block is disabled and is not being shown to other users.

  1. Здравей!Не се чуди ами граби направо от живота,без излишно умуване.Все пак си е твой и имаш пълното право да му се радваш.Тук би се появила мисълта "Ами ако" в теб.Недей да и даваш да ти извади нейната гледна точка(в почти всички случаи е грешна) а направо направи каквото ти дойде първо без да премисляш.Опитай и няма да съжаляваш.
  2. v.kolev

    тревожност

    Наред си,но се тревожиш излишно.Това те кара да си мислиш,че не си наред.
  3. Аз ти казвам,че със сигурност не е нищо сериозно,няма да полудееш и си в пълна безопасност.Изглежда толкова реално,наистина но това е една голяма лъжа .Трябва ти терапевт да ти покаже как да се справиш.
  4. Специално за дереализацията,ако се пуснеш по течението и и се наслаждаваш, вместо страхуваш може да си изкараш страхотно.Същото като при паник атаките е,дойде ли,уплашиш ли се става все по силно.В интерес на истината нито ще загубиш контрол,нито ще паднеш нито нищо.Имал съм случаи когато съм шофирал и дереализацията е идвала и съм имал чувството, че ще катастрофирам-е от поне 50 такива случая нито веднъж не се случи.Честно и искрено ти казвам, че избора е само и единствено в теб как ще реагираш.Отнема време,но ако си постоянна се получава, но имай предвид че няма да стане за ден,седмица месец.Трябва си време,постояннство,да вярваш,че ще успееш и да спортуваш задължително.Казва ти го като човек минал през паник атаки,дереализация и тревожности вследствие на употреба на марихуана.
  5. Здравейте! Обръщам се пак за помощ.Всичко погледнато отвън мен изглежда добре-справям се добре в работата,от 2 месеца имам приятелка,започнах да реставрирам мотоциклет,от както се помня все съм бил пълен - е, успях да сваля 12кг с тренировки и режим на хранене.Волята която се събуди в мен буквално ме кара да успявам във всичко с което се захвана с исключение на това.Наистина,като погледна от тази гледна точка много се радвам,защото тази воля винаги е липсвала в мен.Искал съм да ги постигна тези неща и ето че сега успявам,чувствам се можещ.Но за сметка на това постоянно в мен са всички симптоми - буцата в гърлото, стегнатия стомах, трудното заспиване,струва ми се че виждам всичко около мен по различен начин, по скоро виждам всичко като сиво.Погледа ми постоянно се стрелка навсякъде, задържам го само като се съсредоточа за нещо много важно, мисля за няколко неща едновременно и то без да искам,но с каквато и дейност да правя всичко става без грешка и бързо,макар и да се чудя често как изобщо става предвид всичко това.Имам моменти дето всички тези неща взимат връх и пак започва цялото това мислене да не получа ПА и всички кофти неща дето съм изпитал и всичко това става автоматично,мислите буквално се стрелкат и се чувствам безпомощен срещу всичко това, паникьосвам се и в един момент усещам все едно се поглеждам отстрани и ми става смешно.Успокоявам се и след 5 мин пак се повтаря и така няколко пъти!Имам чувството, че ще изперкам накрая. Опитах се да го приема- е не става.Опитах да го усиля без резултат, опитам ли изчезва и след малко пак се връща.Знам че звучи глупаво но всичко вътре в мен е в страшен хаос и не мога сам да го подредя..
  6. Здравейте! От доста време не съм писал и реших да споделя до къде съм стигнал.След последния ми възход разбрах, че всичко мога да направя ако реша.Говоря за пътуване с кола надалеч, излизания на кафе с приятели и т.н.Излизам, пътувам тревожноста си е с мен, кога по малко кога повече.С две думи да върви на м*йната си,аз въпреки нея ще живея.За успеха се радвам, постигнах добри резултати в работата си, колегите ми ме харесват повече както и шефа ми.Това ме кара да продължавам да затвърдя името си.Забелязвам че като цяло виждам света по някакъв по различен сив за мен начин.Нещо което не съм споделял - от малък мисля винаги какво ще кажа, дали няма да обидя някой, същото е и с писането.При писането съм малко по освободен и казвам повече неща които на някой няма да се харесат.Усещам в себе си нещо като бариери, които не позволяват да не обръщам внимание на глупавата тревожност и да се радвам напълно на живота.Знам че съм напълно здрав, но нещо в мен ме гризе, всичко това отвътре ми нашепва не си напълно здрав.Симптомите се появяват,но вече ме дразнят, досадни са ми.Когато се появят знам вече че не е кой знае какво и ще мине, по скоро ми е тъжно че все още ги има.Опитах се да приема всичко това но не ми се получава.Знам че това е урок за мен - друг човек ставам, усещам го и се радвам, станах по организиран, по отговорен, по смел.Ще бъда благодарен ако ми дадете съвет.Виждам, че успявам, аз мога но виждам тези пречки с които не намерих сам начин да се справя.
  7. Привет! Справям се лека полека с доста страхове, разбрах че нищо не може да ме спре, нито симптом, нито усещания.Всичко се случва както аз искам въпреки всичко това.Единствено ме дразни, че постоянно имам свиване в стомаха, все едно гърлото е стегнато.Изтръпване в краката от време на време, тези неща провокират мисли, че още не съм се измъкнал, което е така.Въпреки това вярвам че ще успея.Само че въпросът ми е как да ги отработя тези мисли, за да не ме дразнят.Тях и преди си ги имаше барабар с всичко останало, с разликата че вече само ме дразнят.
  8. Ето ме пак.Изкарвам си перфектно, страховете си приемам като предизвикателство.Има напрежение и какви ли не мисли не ми минават, но осъзнах че въпреки тях всичко се случва както аз поискам.Имам усещането че се обезстраших доста и като ме е страх от нещо веднага го правя.Майтапа на страна, но май ми харесва хаха Започнах още по усилено да тичам, това ме радва защото вече виждам добър резултат в тялото си, което изглежда доста по добре.Гледам на всичко това като на един урок и ме радва факта че ми дава гориво за промяна.Дори и заспиването вечер - успявах когато реша да спра да мисля за всичко, отпусках се и неусетно заспявах.Всяка сутрин се събуждах с кеф!Нещо обаче тази вечер не успях, четох случайно за хора с безсъние и какви ли не мисли направо ми обстрелваха съзнанието.Важното е че вървя нагоре и дано нищо не ме спре
  9. От личен опит мога да ти кажа, че колкото по малко си осведомен за всички тези неща, толкова по добре ще е за теб.Четеш и дори малко му трябва на човек с тревожност да почне да си открива всякакви симптоми, а винаги тези симптоми са илюзия.
  10. Здравейте! След препрочитане на всички мнения в темата преди седмица и с увереност да не се опитвам да имам контрол над това имам възход!Днес дори успях да пропътувам цели 140км шофирайки, може да ви се стори смешно, но това за мен си е напредък и се радвам от това!Отхвърлям всички кофти неща с обяснения, че това няма да стане и се сещам за съветите на всички тук.Днес ме гонеше тревожност докато пътувах, въпреки всичко успях, аз знаех че ще успея но симптомите и мислите ме натоварват и не мога да се израдвам напълно.На половината път спрях и пляс от нищото сърцебиене, исках да се връщам почна да не ме свърта.Въпреки това някак си върнах рационалното мислене и си казах, ще мине след малко и ще продължа.Така и стана, отмина продължих, стигнах и се върнах ! Усещам как това ме учи волята ми да стане по силна.Всичко опира до време.Ако успея да се справя и с тревожноста ще е още по добре.Благодаря ви, че ви има !
  11. Наистина сте прав.Явно аз съм от хората, които не обичат трудностите.Поста ме накара наистина да се замисля и бих потвърдил, че не обичам трудностите.Впускам се в тях когато е крайно необходимо.Но и си мисля, че след като изпадна в дупка, едва едва излизам, а усилията са много.Следователно трябва да стана по силен в това отношение.Но как, като ме връхлети рационалното мислене направо ми се блокира, не мога дори да стоя на едно място ?
  12. Диди, търся съвети тук защото бях при 3 терапевта.Нито един от тях не пожела да даде срок на терапията.Първия беше на мнение, че всичко това винаги ще го има, в моменти на стрес ще е силно, просто трябвало да не се тревожа толкова.Втория още след първата среща се отказах да ходя при него, искаше да посетя психиатър с който работели заедно да ми изпише антидепресанти.Третия обширно говорехме за миналото, общо взето от 5 срещи само за детството ми говорехме.Трудно ми е да се доверя вече, това също повлия на вярата ми.За това и пожелах да се срещна с г-н Баев, понеже знам че е способен да ми покаже как да се справя.
  13. Правя всичко по силите ми и това което ми е дадено като съвет от всички тук.Обаче в последно време просто не мога да се справя, онзи ден все едно видях изхода от всичко това, днес абсолютна противоположност - постоянна тревожност, каквото и да опитам и колкото да настоявам ума ми казва това е грешно.Все едно ми се блокира разумното и вярно мислене.Съгласен съм г-н Баев, хвърлете ме във всички мои страхове и ужас, аз нямам против.И аз не мога да разбера защо съзнанието ми ми играе тези номера.Не, не съм мазохист и тази тревожност не ми харесва, изключете го като вариант.Разбирам какво ми казвате, знам и изпитах сам че паник атаките са просто неприятно усещане, нито се умира нито ще ми стане нещо.Бих казал, че проблема е в това, че не успявам да ги приложа всички съвети, въпреки усилията и желанието ми.Когато го няма това вътрешно напрежение и тревожност мога да направя почти всичко, но хване ли ме край, нищо не важи все едно.Дори сам се питам, аз ли греша?Аз сигурно не правя нещо както трябва..
  14. Хахахаха, наистина е така.Развесели ме доста с този виц.Между другото по настояване на личния лекар отидох на психиатър, който ми обясни че проблема е в недостига на серотонин.Аз му казах, че успявам да се справя и без лекарства, но той рече и отсече:Това се лекува минимум година, до 5 години.Дори ми стана смешно, при положение че аз самия успявам да вървя нагоре и без лекарства.Изписа Есцитил по половинка сутрин на през 3 дни.Някак обаче хич не вярвам и не смятам да го пия, след като видях, че силата е в мен самия
  15. Здравейте! Пиша по повод възход, за което се радвам.Когато усетя напрежение в стомаха си казвам какво толкова и гледам да остана спокоен, след малко отминава.По същия начин и с всички кофти мисли, съсредоточавам се върху нещо друго.С две думи не оставям ума ми да мисли върху нещата, които ме карат да се чувствам кофти.Чувствам се щастлив, изпълнен с радост и сила, прекрасно е.Само се надявам да удържа и да не позволям пак да изпадам в тези дупки, а когато съм в тях губя наистина ценно време.
×