stoqnovvv1

Орлин ти е дал правилни насоки за срамежливоста-много екстровертност,почти никакво стоене вкъщи,постояно запълване на времето да нямаш време да подхранваш страха....

,,в моментът в който настъпят мислите желанието да ги изпълня е толкова силно и реално, че аз се сковавам , стъписвам не смея да мръдна и да направя каквото и да било от страх да не станат те реалност. ,,
Ще те коригирам, в момента,  в който ти мине натраплива мисъл, се блокираш от страх, а не от желание да не ги изпълниш.
Ако, наистина в теб има такова желание не би се парализирала.Ти имаш желание да пиеш вода, да ядеш, да чете6 и още милион други, те са твои желания и не те парализират.
Тук, преди години, едно момче писа, как има напрапливи мисли, че ще се самоубие.Най-накрая взема един нож, опира го в гърлото си и си казва, ,,е, щом искам да се самоубия нека най-после да го  направя,, ....и идва спокойствието.Имаше такъв пример и с друго момче, само, че със скачане от тераса.В момента в който застава на ръба и си казва същото, осъзнава истината, че никога няма да скочи и се самоубие.
,, понеже за момента  нямам финансовата възможност да си позволя психотерапия с цените ,които са в София,  ,,
 
Виж, ти искаш да работиш в кол център.Ако предположим,че терапията ти ще е година, то тя за този период ще ти струва максимум две месечни заплати.Както се разбира, тези пари няма да ги дадеш наведнъж ,а разпределено по месеци.За мен цената е много приемлива.Има и друг проблем, без започване на психотерапия, няма как да се справиш в работа си.С лекарства ще е два пъти по евтино, но ...нищо не решаваш.В края, на краищата, пак ще се стигне до психотерапия и така излиза ,че парите похарчени за тях са дадени напразно.
Съвета ми е, не да пестиш пари за психотерапия, а да ги поискаш, дори като заем, от родители или роднини. Започни терапия и след 6 месеца ще си готова за работа и то добре платена. За тези 6 месеца, ще си дала максимум една заплата , която след започване на работа, бързо ще може да върнеш-ако е взета на заем.

Практикувам интензивно дишане с хора, които имат да разрешават тревожни проблематики. Не го правя самоцелно. При тревожностите симптомите са пряко свързани с подсъзнателни наличности, невротични програми. Обикновено дифолт реакцията на преживяващия симпатикотонични симптоми е силно негативна, отхвърляща ги ментално и като емоционално отношение, което дисоциира съзнание от подсъзнание, изтласква невротичните програми още по-дълбоко в подсъзнанието, откъдето действат още шп-спокойно и се проявяват през още по-устойчиви и силни симптоми. А тревожността се проявява неслучайно - следствие е на характерови изкривявания, на сривове в ценностите, начина на живот и мислене. Тревожните симптоматики са като пътепоказатели, сочещи към определени уроци, свързани с характеровите програми и движения, към които водят. Самата симпатикотонична симптоматика е проява на един зов на цялостната личност (Азът, Селфът) към разширение на съзнанието и акордирането му до пулса на целокупния живот. Същите симпатикови прояви на изток се наричат активност на кундалини енергията. Това, което така или иначе се случва при човека с тревожност, е нужно да бъде догонено от разбирането му, от разширяващото се съзнание, от отношението му на кооперация към неслучайното, синхронично и подканящо към развитие случване на състоянието му. 
Не правя интензивно дишане, въртене, психотеатър, травма освобождаване упражнения и т.н. самоцелно. Когато ги правя с човек, умишлено събуждам и свръхзасилвам симптомите, от които обикновено бяга, на принципа на парадоксалното намерение, докато се учим на променено отношение, на сприятеляване и свързване между съзнателното възприятие на умишлено засилените симптоми и несъзнаваните, все повече осъзнавани наличности и преработката им. Това е майсторски процес, който е добре да се води от терапевт. Затова препоръчвам самостоятелна практика с интензивни дишания само когато вече е работено с тях в лична терапия, когато има известно разширение на съзнанието, приемане на симптомите и вече протича наситен процес на преживелищно учене от извадените на бял свят характерови програми и преработката им до адаптивни. Както казах, не препоръчвам самоцелното правене на дишане. Ако някой го търси като помощен метод за духовното си себеосъзнаване, молитвата, медитацията, дисциплинираният живот, любящата доброта, плавните дишания, отдадеността на Бога в ежедневието са далеч по-добри помощници по пътя.