Jump to content
Порталът към съзнателен живот

edelvaisvpirin

Участници
  • Общо Съдържание

    45
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

edelvaisvpirin last won the day on Август 28

edelvaisvpirin had the most liked content!

Профил Информация

  • Пол
    Жена

Последни Посещения

845 посещения на профила
  1. А не, аз не съм от хората, който искат да отказват някого от нещо. Аз казах,че какъвто и път да избереш Бог ще е с теб!Последното нещо,което написах е във връзка с това , че всъщност от цялата работа и цялото писане тук ,това с практиката в медицината ще е кулминационният момент в който ще разбереш питането си. Защото на този етап всеки само предполага и си застава зад позицията но , няма как да знае. Аз мога примерно да уча за учител по история или друг предмет и да съм взела успешно теоретичните изпити и то с отлични оценки и да обичам децата, но на практика да нямам дар слово да застана да говоря пред децата и да представям материала по интересен начин и да не мога да привлека вниманието им и да поддържам реда и да не съм в силна в това нещо.Или почти сходни дейности да свиря на китара , но на цигулка да съм не добре. Когато дойде време за практиката ,тогава става ясно това ли е, не е ли това. Хората отстрани не могат да кажат, докато не го пипнеш лично с ръцете си. Аз няма как да знам дали не можеш да зашиеш ръка или да правиш интервенции. Ти ще разбереш по време на практиката. Аз трудно взимам решения и в последните години съм на принципа правя това, което ме ентусиазира и ако продължи дълго време, просто го правя и не го отлагам. Щом Господ е дал енергия за това нещо и мечтание към това нещо значи има причина. Никой не може да каже дали след 5-10 години това ще е същото нещо, ама сме хора и се променяме. Мен родителите ми всеки ден ми говориха да не уча това,което съм завършила, но не съжалявам въпреки,че учих нещото години и си изпатих, защото така се убедих сама, какво искам и какво не и разбрах неща за себе си. Научих и доста ценни неща за живота и не съжалявам, защото срещнах хора от тази сфера и тн. Всеки си има начин за взимане на решения. Не искам да давам уклон, но ако правилно съм разбрала, при положение ,че не искаш да работиш по тази специалност , която си завършила вече и не се чувстваш удовлетворена, ти остава като опция да се насочиш към нещо друго, което да учиш, а в случая няма друго нещо, което да те привлича освен медицината. Ако не запишеш медицина излиза, че ти трябва да продължиш старото нещо. Все едно да си стоиш на същата позиция, вместо да търсиш варианти за промяна, при наличието на неудовлетворение.Според мен рискът не е толкова голям за провал, при положение ,че зад гърба си имаш диплома по специалност и си работила на нея. Дори в трети, четвърти да ти щукне да се откажеш от медицината, ти вече зад гърба си имаш специалност и практика и може винаги да започнеш работа.Дано да си щастлива в избора си. Успехи!!! ПОЗДРАВИ!!!
  2. Lady Gaga,ще разбереш дали си направила правилен избор, според мен ,когато още в процеса на обучение стигнеш до практиката, когато ти се наложи да зашиеш ръката на някого или да извършиш някаква друга интервенция. Съвсем едно е да се чете медицина, съвсем друго е практика
  3. Имам съученичка, която учи медицина и баща и е лекар. Сега си има собствен кабинет в някаква клиника, където се занимава с разкрасителни процедури . Работата и не е натоварена и тежка. Работи с жени,който искат повече обем на устните или попълване на бръчки. Г-н Баев , извинете, но какъв тип клиенти би обслужвал един човек занимаващ се със социално консултиране .Примерно като не се занимава с паник атаки. Каква е разликата между социален консултант и такъв който е психолог-психотерапевт. Не разбирам спецификата на работата на социалния ковсултант
  4. Аз доколкото знам, ако си завършил психология може да станеш психолог в училище или да преподаваш нещо, ако си психотерапевт тогава вече работиш с паник атаки и разтройства, обаче ако си завършил социално консултиране какво правиш?
  5. Когато човек има мотивация и талант в психологията и това е призванието му ще се реализира.При всяка специалност е така. Обичаш нещото и се развиваш постоянно и това се вижда в работата и хората просто искат да работят с теб, защото предлагаш резултат. Има и успешни психолози и психотерапевти в България , който са открили нишата си. Извинявам се за включването и отклонението. Господин Баев, виждам,че частните университети предлагат като вариант и избор магистратура по специалността Социални дейности и консултиране за срок от 2 години , ако си завършил друга специалност нямаща нищо общо с това. Всъщност като не си учил психология и не познаваш психиката в дълбочина какви съвети може да даваш въобще и в каква насока?
  6. Аз се включвам като една "късметлийка", която изкара късмет и въпреки ,че не беше учила почти нищо за приемните изпити ми се падна тема по която писах и ме приеха в специалността ,която бях избрала , после пак на късмет 80% от изпитите без да преувеличавам са ми на късмет и ми се падаха теми ,който съм чела и така на късмет завърших без да съм преписвала и учене само на избрани теми.До взимането на дипломата всичко на късмет .По-скоро този късмет мога да нарека Божие благоволение, тъй като съм се молила преди всеки изпит. Въпросът е че на мене този късмет не ми върши много голяма работа, защото диплома без знание няма много полза. Дори и да имаш някакъв познат, който да те уреди на работа пак с късмет и връзки, ти ако не вършиш работата както трябва,не след дълго ще те шкартират.Аз допуснах грешка в избора на професия и учих години. И правото и медицината се учат дълги години, това са "тежки"" специалности.Изискват се много труд, умения, учене, практика, много ум. Затова и много хора искат да се асоциират с тези качества и затова именно са в листите сред водещите престижни специалности . Независимо дали ще избереш да учиш медицина или не в крайна сметка има няколко посоки или ще разбереш, че това е твоето нещо и ще си много щастлива и ще си от хората, който са попаднали на "точното място "или ще си вземеш "уроците", който не са като тези от университета, а са чисто житейски и ще поемеш по друг път, но ще имаш определена опитност и яснота може би какво би искала да правиш след грешния избор и как да инвестираш парите си и времето си и този път това да е успешно или ще избереш да не учиш медицина и ще продължиш по друг път. Като човек, който е учил дълги години и се е прецакал мога да кажа,че има няколко въпроса с който според мен човек трябва да е наясно преди да реши да инвестира толкова време в нещо. Какво стои зад избора ми на професия? В случая ти казваш,че това е защото искаш да лекуваш другите. Аз също обичам хората и ми изглежда много хуманно да защитавам правата на онеправданите, но в случая аз не мога да работя под напрежение и да водя спорове и съм емоционален човек, който по-скоро проявява емпатия, отколкото човек който е логичен и взима решения на базата на факти, което е противопоказно за професията ми и ме прави неефективна в практиката. Какъв тип човек съм? Логичен и рационален,който взима решения на логика и факти или по-скоро емоционален и взимам решения на базата на чувства, морал и принципи.Човек, който може да работи в структурирана среда и може да спазва правила или по-скоро човек, който обича свободата и е гъвкав. Човек, който е насочен към голямата картина или човек, който има отношение към детайла и е прецизен.Човек, който обича адреналина и може да работи под напрежение или човек, който става неефективен в такава обстановка. Прецени качествата, който имаш като личност дали отговарят на професията, която си избрала. Независимо какъвто и избор да направиш знам,че Господ ще бъде с теб. Надявам се в избора си да бъдеш щастлива. Бъди благословена.
  7. Здравей! И аз реших да се включа, защото когато кандидатствах не знаех дали да запиша медицина. Почти две години го обмислях.Аз всъщност се двоумях между право и медицина и в крайна сметка правото спечели. Понеже бях завършила с пълно отличие и само тези две специалности виждах като алтернатива , защото в тях се изисква здраво учене. Прецених, че медицината не е удачен вариант,защото се изисква практика с кръв и подобни неща, въпреки че биологията ми беше най-силният предмет, постоянно четях за различни болести и поради интереса ми запомнях много бързо материята. Тези "тежките" специалности поглъщат много време. Когато човек е сам е едно, но ако има деца и семейство става трудно.Господин Първанов е прав,че изпитите все някога ще се вземат и е важна реализацията след това, но още по времето на обучението се учи като луд, ако искаш да научиш необходимото за да може да практикуваш после, а не просто да отбиваш номера с изпитите и после да имаш налице диплома без знание. В случая трябва много добре да ти се отдават биология и химия за да те приемат въобще и за разбираш материята.Ако медицината е твоето призвание както казваш трябва да гориш в него, постоянно да се интересуваш от тази материя за да може да напредваш бързо и да стават нещата с по-голяма лекота. Медицината си е учене 5- 6 години и би било загуба на житейско време ,ако после практиката не е твоето нещо.Аз също чувствах,че ако не запиша право или медицина после ще съжалявам и в крайна сметка записах, но това не е моето нещо. На първо място според мен човек трябва да си зададе въпросът какво стои зад този мой избор? Защо смятам,че това е моето призвание? Трябва наистина доста подробно човек да разгледа причините поради които иска да запише даденото нещо. Все пак вече имаш зад гърба си образование и работене години, това ти е дало някаква яснота кои са ти силните страни кои са ти слабите. Има хора, които работят добре под напрежение и това ги мотивира .
  8. edelvaisvpirin

    въпрос

    Нали това да бъдеш прав също идва от егото, какво упражнение човек може да направи за да не се натоварва от това? Аз вдигам кръвното от това,че разни хора ми лепят етикети и от това,че някой ми налага неща, които не обичам. Започвам да се защитавам и отбранявам по два часа и се натоварвам много. Даже започвам да имам проблеми със здравето от това? Има ли някакви упражниня или тактики?
  9. edelvaisvpirin

    въпрос

    Начин по който се чувстваме, но ако развием различни дарби и таланти и постоянно ни хвалят и тогава става гордост
  10. edelvaisvpirin

    въпрос

    Как можем да изградим самочувствие без да се възгордяваме?
  11. edelvaisvpirin

    въпрос

    Аз бях слушала,че егото отговаря за това например да спазваме диета или да постигнем даден резултат, примерно да ставаме всяка сутрин в 6 часа и да бягаме или да довеждаме докрай нещата, също и че ако всеки ден си даваме задачки ,който изпълняваме така егото придобива малки мускулчета и малко по малко самочувствието нараства, ако имаме ниско самочувствие. Също и че хората,който имат психоза нямат его. Така че, това да нямам его малко ме плаши. В тази насока попитах!
  12. edelvaisvpirin

    въпрос

    А за какво е полезно егото?
  13. edelvaisvpirin

    въпрос

    Благодаря Ви за прекрасните отговори!
  14. Как разбираме, кое искане идва от нашето Его и кое от нашата душа и от християнска точка как разбираме кое е нашата воля и кое волята на Господ Бог? От нещата, които чета излиза,че ако искаме да следваме душата и това,което Бог иска трябва да избираме неща едва ли не, който не харесваме и които не ни се нравят.Как избираме примерно професия не от нашето Его?
  15. А в какво точно се състои работата на съдебните психолози и какво трябва допълнително да се учи, ако искаш да работиш в тази сфера!
×