Jump to content
Порталът към съзнателен живот

edelvaisvpirin

Участници
  • Общо Съдържание

    27
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  1. Отлагане

    Привет! Извинете ме, но имам нужда от насоки по един въпрос! Имам проблем с отлагането и то доста сериозен, даже вече започвам да се притеснявам, защото се задълбочава! Имам един изпит, който ми трябва за практикуване на специалността, но не мога да го взема и не мога! Проблемът е ,че все отлагам ученето на темите и затова ме късат и не знам колко пъти вече или въобще не се явявам, защото отлагам за още по късно на посочената дата, а този изпит е в София и това постоянно явяване и късане или отлагане ми отнема финанси! Четох едни статии в нета за отлагането и там се казва да си разбием темите на по-малки задачи и да ги изпълняваме последователно! Пробвах го, но не става! Много е сериозно щом и това не става, започвам да се плаша. Като бях ученичка имах отлични оценки по всичко и ми се отдаваше ученето на теоретична информация, тъй като доста бързо запомням такъв тип информация, затова и избрах тази специалност ! Като станах студентка първата година нещо ми стана и взимането на изпити ставаше с отлагане, а с времето оценките спаднаха и в последните години едвам ги взимах, а сега въобще не мога! Пробвах да си направя план и дадени дни да уча определен брой теми, но просто не мога да го спазя и този план го отлагам и накрая резултатът е научени няколко теми от доста голям брой. Единственото, което ми е помогнало до сега е , че запомням много бързо и така кретах до сега, но вече не става! Затова съм толкова отчаяна!Загубих и способност да се концентрирам по време на учене! Случва се следното сядам да уча и чета 20 изречения, става ми много нервно и натоварено и ставам и пускам телевизора , после се връщам и уча 10 нови изречения, после отивам и пускам музиката и после отново се връщам ,уча 5 изречения и си казвам ох колко ми у зле ще го оставя за утре. Сложих като план да уча 1 тема, но дори нея не мога да науча, казвам си има време оставям я за утре и така не спазвам плана и го отлагам и после трябва да чета по 5 теми за да успея да се справям с времето, после се увеличават и стават още повече и в крайна сметка нищо не научавам или съвсем малко теми. Някак си в ума ми е водещо забавлението и почивката и се стремя към тях, когато трябва да уча нещо го приемам за нещо много тежко и ме натоварва, сякаш умът ми е свикнал да е някъде във въображението си и ми допада да слушам музика и да гледам филми, трудно ми е да се фокусирам върху задължения свързани с умствена работа.Единствено не отлагам къщната работа, с нея поне се справям добре. Реших,че искам да работя по специалността,но това няма как да стане ,заради това отлагане. Избрах си и дисциплина, която ми е интересна, запомням я бързо, но заради това че отлагам четенето няма как да ми се налее с фуния информацията. Не искам да работя като сервитьорка или магазинерка, искам да се развивам по специалността, но не става, заради това отлагане. Ако някой е имал същия проблем и се е справил може ли да ми каже какво да направя, за да си взема изпитите? Ако отида на психолог в каква насока трябва да работа и за колко сесии бе се решил такъв проблем??? Докато отделя финанси за да отида какво да направя по въпроса? Да правя някакви визуализации или какво?
  2. Безкраен страх

    Аз ще си позволя отново да се включа! Защо трябва да се страхува някой от липсата на съзнание! Живееш си и после просто заспиваш, нито работиш, нито се трудиш, просто си във вечна почивка!Мисля,че ако има живот след смъртта е по-страшното, защото ако Бог съществува и се изправим пред съда му и има рай и ад, тогава не се знае къде ще попаднем!Този страх може да накара човек да преусмисли живота си и как ще живее от тук нататък като знае, че всичко е временно , а само Бог е вечен и какво да цени в живота
  3. Безкраен страх

    Извинете ме! Аз съм некомпетентна, но просто имах същите мисли и реших да споделя тази част за самоубийството!
  4. Безкраен страх

    И аз реших да се включа! Ще получиш някакъв отговор некомпетентен, но от някой, който наистина е правил опит за самоубийство!Бях в ситуация,в която ме тормозиха много хора и се почувствах без изход и тогава пробвах с лекарства,но не се получи! След известен период от време имах по-голям конфликт и се качих на една висока сграда, но тогава събрах сили и се върнах и не скочих, беше си бая високо и ме хвана и страх от високото и от това как ще се почувствам като се ударя в бетона! Сега след време е ужасно. Постоянно си спомням този момент и как щях да извърша най-голямата грешка в живота си!Щях да напусна този живот без да съм живяла! Щях да затворя очи и да не се събудя никога повече! Животът се дава само веднъж, това е най-големият дар! Да се родиш да може да се храниш, да дишаш, да пиеш, да пееш, да танцуваш и още 1000 неща! Постоянно си спомням как роднините ми щяха да дойдат да ме видят на бетона на сградата и нямаше да знаят защо! Нямаше да имам възможността да се уча и да правя грешки!Нямаше да знам какво е да си на 25, на 30, на 60 и колкото изкарам! Никой не е се е върнал от оня свят за да ни каже как е там! Ние отиваме в едно неизвестно място! По-добре е да останем тук на тази земя, където все пак знаем правилата на живота донякъде! Аз също съм християнка и знам, че самоубийците не отиват в Божието царство! Не си заслужава човек да прави такова нещо и да мисли за такова нещо! По-добрият вариант е човек да си набележи цели! Например да се дипломира, да усети какво е чувството да че преминаваш от един етап към друг в живота си, да почувстваш удовлетворен от нещо с което си се справил, да се запишеш на пеене или танци, нещо, което е твоето нещо и си мечтаеш! Животът така или иначе ще свърши, но имаш ПОДАРЕНИ няколко години живот, в който ти ще си решиш какво да правиш!Може да си ходиш на кафе с приятелки и да се смеете, да си мързелуваш, да се занимаваш с любимо хоби! Почва се от нещо малко! Аз към това добавям и молитва към Бог, където искам от Бог да ми помогне да моето състояние! На мен Бог ми помогна!Благодаря му!И в самата молитва се формулират и изясняват нещата ,които искат да се променят! Важно е да се промени и отношението на теб към околните и тяхното одобрение при започването на нещо, с което се занимаваш например твоето нещо! Аз имах същия проблем и подобни на твоите мисли, но се справих! Трябва и време! Просто започнах да излизам с приятели, после почнах и да се моля, после започнах с пианото и уроците в университета и всичко се избистри в ума ми! Всичко изглежда безмислено, защото накрая пак ще умрем!Не можем да отнесем нито дипломите си, нито телата си, нито нищо, но можем да се забавляваме докато живеем тук на тази земя да сме щастливи!Господ си знае за какво ни е създал! Той е по-мъдър от нас и не прави грешки!
  5. Приятел

    С две думи, търсиш нещо което не ти е нужно и е понякога много опасноНаправи друг избор, избора да обичаш.да обичаш за мен означава да избереш да те е грижа за някого, да ти ,,пука ,, за него и се наслаждаваш от възможността да му даваш, без да имаш очаквания. еми аз съм вярваща и вярвам попринцип в това, че любовта е в даването и обичам всичките си приятели без да имам очаквания, но не ги харесвам като мъже и имаме разлика в мисленето! Ако искате да изследвате любовта, погледнете хората, които се жертват за другите дори когато не са ценени или обичани в замяна. Ако сте родител, вгледайте се в любовта, която изпитвате към собствените си деца, за които сте направили толкова много жертви. да, това е хубаво, когато човекът ти е роднина, приятел или съпруг, който все още си стои вкъщи и не се е изнесъл! Да, но при мен се получава, когато съм харесвала някого аз да си давам, но насрещната страна не иска вече, тъй като влюбването е отминало! Аз си представям връзката с някого аз да бъда себе си и да си подрежда вкъщи да готвя и всичко да е спокойно! Въпросът е,че никога не мога да стига до там! Никога не мога да имам връзка дългосрочна! Отсрещната страна винаги се отказва! Какво да правя?
  6. Приятел

    Ще си позволя за цитирам от друга тема: Когато работиш и печелиш пари, виждаш, че имаш нужда да се развиваш, за да бъдеш по-проспериращ, преставаш да зависиш от родителите си. Така стигаш до мисълта, че по-високата образованост ти предоставя повече шансове в живота. Съответно започваш да учиш желана от теб специалност, като успоредно с това завързваш връзки с момичета, трупаш опит в общуването с тях, влюбваш се, разлюбваш се, разбиват ти сърцето, разбиваш нечие - което е нормална част от опитността в този живот. Когато след няколко такива връзки, докато продължаваш да учиш, работиш, спортуваш, зает си и активно си ангажиран постоянно - когато в живота ти не след дълго се появи момиче, с което и двамата си допаднете, И аз споделям съдбата на този човек донякъде! Аз за разлика от него обаче имам много голям приятелски кръг от хора и ми се отдава да общувам с различни хора, но никога не мога да си допадна с някого и да си намеря човек до мен! Господин Баев как да подходя и какво да направя за да променя това? Хората около мен предимно са със средно образование /за мен това не определя човека като същност/, но това създава предпоствка за разлика в начина на мислене. С тази група приятели се шегуваме, с тях мога да бъда себе си. Почти повечето от тази компания имат интерес към мен като жена, но аз не гледам на тях по този начин. Има друга хора, с които съм учила в университета, които също са искали да имаме различно от приятелското общуване, но отново не съм била влюбена тях, а и тази група хора мога да определя като прекалено сериозни и не винаги мога с тях да бъда себе си. А Нямам много приятели, които са вярващи, а аз съм и вярваща и искам да спазя някои неща не само заради вярата, но и защото не обичам сексуални отношения с различни мъже, не ми е приятно това! Как да намеря връзка, която да е дългосрочна и да спазя това, което искам?Много рядко харесвам някого! В последната си връзка направих компромис! Реших да бъда зле придружена, отколкото сама!Реших се да бъда с човек, в когото не съм влюбена, но не ме отблъсва външно и с който имаме разминаване в мисленето, но с който мога да спазя това, което искам!Съответно връзката не се получи! Най-дългата ми връзка е била точно месец! Аз знам, че влюбването е кратко и отминава и остават само уважението и гледането в една посока!Какво да направя за да направя като се влюбвам толкова трудно, а и това не може да крепи връзката? Какво трябва да търся във връзката в човека до мен за да се получи!?
  7. ,какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо! ,, Това, защо е? Задължително ли е? Нужно ли е? Не те разбирам.Винаги съм мислил, че живота е само един театър, нищо повече.В този играя роля на психотерапевт, в другия предполагам ще искам да бъда луд или каквото и да е различно.Важното е ,,купона,, наречен живот да тече. О, да при мене купона тече постоянно!Аз съм 24/7 щастлива и само слушам музика и си фантазирам неща и си мечтая и съм д сруга реалност в 90% от времето!Току виж ми хрумнало нещо свързано с творчеството и съм измислила нещо!В останалата част излизам на кафета и се държа като луда, направо шизофреничка и се смея постояноно и говоря шеги, добре че поне нямам халюцинации все още!А относно ролите вие добре си играете ролята на психотерапевт, да ама сте учил на времето и разполагате с необходимите знания, за да я играете добре тази си роля!Аз няма нещо,в което да съм компетентна и да имам необходимите познания, за да се развивам в него!Даже наскоро ме уволниха от някаква работа, а докато го пиша това се смея сама!Попринцип нормалната реакция на един нормален човек е,че да си вземе бележка от това,което е получил като обратна информация за себе си и да работи по това!Дори би се натъжил,че са го уволнили, това беше нещо за което си мечтаех да опитам!А аз като ми казаха,че ме уволняват си тръгнах с усмивка и се смеех!Не вземам наркотици,не пия алкохол и не пуша цигари и не съм влюбена, но съм в настроение по 100% постоянно!Това,ако не е шизофрения,тогава какво е? Освен това се оказа,че жената ,която ми беше шефка ми направи доста забележки относно външният ми вид и работат ми и се оказа че дори и допускам пунктуационни грешки и правописни!Аз обаче си се харесвам така външо и въобще не ме засягат думите на тази жена!Няма нещо,което да ме тласка към развитие в дадена сфера,а аз трябва да си намеря работа все пак!Има риск да остана безплодна и да не направя нищо в тоя живот,освен да го карам на въображение!То няма да ме храни обаче,а аз се справям добре в интеректуална работа,нещата дето се правят с ръце не ми се отдават, където мога да се хвана без образование и подобни!Не знам докога ще я карам така, сигурно като умрат всичките ми роднини и остана гладна и съм на 70 години и тепърва да се уча да пиша правилно!Мен и де ме одрежат на 1000 работи,аз пак ще съм си щестлива и ще се смея!Какво да првая в този случай? Освен това има притча за талантите,където се казва,че Бог ще ни съде за това,че сме си закопали талантите и не сме ги развили!
  8. Извинявам се, че отново се вмъквам в темата!Искам да попитам едно нещо, което не разбирам много!Ако примерно чавека се приема и се чувства комфортно, приема се и като красив и като грозен и като млад и като сбръчкан и характера като слаб и като силан и и не му пука за общественото мнение или пък това пукане е сведено до минимум някакси чувствато, което се зафоррмя в човека е да не се стреми към доказване пред другите и това желание за публична известност някакси отпада и човека се чувства щастлив да прави нещата,които просто обича без оглед да става известен за пред другите и вижда,че живота е преходен е всичко е преходно и нищо не може да вземе със себе си и след 100 години никой няма да си спомня нито лошото, нито хубавото за него, то какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо!Не се ли получава така,че човека може да остане безплоден?Като не търсиш социален успех и знаеш,че всичко е преходно ,то тогава какво ще те тласка към това да се развиваш каквото и да било?Аз мога да обичам да свиря една и съща мелодия на китарата например и до там...
  9. Да, прав сте д-р Тодор Първанов! В грешка съм!
  10. Извинявам се предварително,че се намествам в темата,но прочетох поста и реших да попитам!Задължително ли е целта ти да е да бъдеш известен и затова да помагаш на хората?Не трябва ли това да е безкористно и да идва от сърцето ти?Ти можеш да си известен и като си лидер на някакъв отбор по спорт примерно и хората да те знаят или да създаваш компютърни програми, където човешкия фактор е сведен до минимум и да си гениален в конкретната сфера и пак да си известен? Аз смятам,че ако мотива ти е да помагаш на другите,за да бъдеш известен и да си надуеш егото пред другити как си "Голямата работа" малко ми е като благотворителността,която се прави за пред другите публично, за да пакажеш пред другите,че и ти се нещо!Аз лично смятам,че в даването и помагането едната ръка не трябва да знае да кога дава другата!Разбира се,ако това ти е професия и си добър в нея няма как да се скриеш, пък и това не е нужно!Съвсем едно е да имаш сърцето да помагаш на някого,но да имаш желанието да си значим и да работиш повечко и постоянно за да си прекалено добър в сферата си, а съвсем друго е да нямаш заложено като любов към хората и желанието да помагаш ,а да го правиш,за да ставаш известен и да си "Голямата работа", понеже е много важно да се докажеш пред "Важните" други, въпреки ,че ти си много зрял и наясно със себе си и видиш ли имаш голямата самоувереност, която уж не идвала от това как другите те виждат ,а как се самоопределяш ти!Може и да греша!Знам ли?
  11. А,сега на къде?

    Да,благодаря за отговора!Това,което казваш е точно така!Оцели го!Аз си мислля главно затова,че работата е 8 часа и искам нещо,което да не ме натоварва,а да го се чувствам посвободна в ежедневието.Затова ме интересува темата за призванеието главно!И не само разбира се.Това е дълга тема.
  12. А,сега на къде?

    Благодаря за отговорите!Студент прочетох ,това,което си написал,но сякаш не разбрах според теб какво би било удачно да направя в този случай?Според теб дали въобще да се захващам с нещо,свързано с правото!Ти все пак имаш поглед върху това!Ти чувстваш ли се удовлетворен от това,което работиш?
  13. А,сега на къде?

    Хей,благодаря за отделеното време и възможността за споделяне! Как се чувстваше когато свиреше или мислеше мелодии? Чувствах се страхотно,сякаш летях от щестие! Мислиш ли, че ти се отдава свиренето, танцуването, писането на мелодии? Еми мисля,че свиренето донякъде,танцуването не мога да преценя,защото никога не е било нещо към някаква група или подобно нещо,писането на мелодии и текстове към тях се случва само,ако съм вдъхновена от нещо,ако трябва някой да ми постави задача да измисля музика и текст не знам дали ще мога,ако не съм на творческа вълна Можеш ли да си се представиш на сцена или да преподаваш пиано, примерно? На сцена мога да си се представя,да!Да преподавам пиано по-скоро не,защото нямам необходимият опит и достатъчно познания в конкретната сфера,за да уча другиго!Аз нямам професионални умения,трябвя освен и уроци по пиано да знам и солфеж и др.Аз съм посещавала уроци една учебна,дори не астрономическа година ,а това е твърде недостатъчно за целта! Мислиш ли, че това е твоето призвание и ще си щастлива да се занимаваш с музика, независимо от негативите на тази сфера (например: несигурни доходи, участия късно вечер и т.н.)? Еми ще съм щастлива много да се занимавам с музика,ще се чувствам емоционално удовлетворена,но като призвание винаги ми е стоял въпросът с оказване помощ на другите! Надявам се да съм ти помогнала Ще ми е интересно да споделиш какво си избрала за своя професия (независимо дали е свързано с музика или не ) Нещо не съм избрала да си призная честно!За това и потърсих съвети тук във форума,за да мога да се опитам да се ориентирам!По метода на изключването мога да кажа,че не ми допада идеята да се занимавам с туризъм и ресторантьорство,бизнес някакъв да правя и да бъда управител на нещо,да работя при прекалено голямо напрежение също и силно структурирани организации.Не знам призванието на кои въпроси трябва да отговоря за себе си,за да го открия?
  14. А,сега на къде?

    Благодаря за отговорите!Това да се занимаваш с деца не изисква висше специално образование.Можеш да бъдеш аниматор,можеш да бъдеш възпитател в детска градина,без да си учил педагогика !Въпросът е,че аз не виждам мястото си там!Аз не обичам малките деца .Родителите ми искат да се занимавам с деца,защото мислят,че това била най-лесната работа и всеки можел да я върши,но аз смятам,че и за това се изискват определени личностни качества,които не всеки притежава
  15. А,сега на къде?

    Простете невежеството ми!Да разбирам,че трябва да си закупя книгата,вътре има тест,който да реша и там е посочен сайт,където да провера резултатите,което може да е платено или безплатно?Така ли?
×