edelvaisvpirin

Участници
  • Общо Съдържание

    21
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За edelvaisvpirin

  • Рожден Ден

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  1. ,какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо! ,, Това, защо е? Задължително ли е? Нужно ли е? Не те разбирам.Винаги съм мислил, че живота е само един театър, нищо повече.В този играя роля на психотерапевт, в другия предполагам ще искам да бъда луд или каквото и да е различно.Важното е ,,купона,, наречен живот да тече. О, да при мене купона тече постоянно!Аз съм 24/7 щастлива и само слушам музика и си фантазирам неща и си мечтая и съм д сруга реалност в 90% от времето!Току виж ми хрумнало нещо свързано с творчеството и съм измислила нещо!В останалата част излизам на кафета и се държа като луда, направо шизофреничка и се смея постояноно и говоря шеги, добре че поне нямам халюцинации все още!А относно ролите вие добре си играете ролята на психотерапевт, да ама сте учил на времето и разполагате с необходимите знания, за да я играете добре тази си роля!Аз няма нещо,в което да съм компетентна и да имам необходимите познания, за да се развивам в него!Даже наскоро ме уволниха от някаква работа, а докато го пиша това се смея сама!Попринцип нормалната реакция на един нормален човек е,че да си вземе бележка от това,което е получил като обратна информация за себе си и да работи по това!Дори би се натъжил,че са го уволнили, това беше нещо за което си мечтаех да опитам!А аз като ми казаха,че ме уволняват си тръгнах с усмивка и се смеех!Не вземам наркотици,не пия алкохол и не пуша цигари и не съм влюбена, но съм в настроение по 100% постоянно!Това,ако не е шизофрения,тогава какво е? Освен това се оказа,че жената ,която ми беше шефка ми направи доста забележки относно външният ми вид и работат ми и се оказа че дори и допускам пунктуационни грешки и правописни!Аз обаче си се харесвам така външо и въобще не ме засягат думите на тази жена!Няма нещо,което да ме тласка към развитие в дадена сфера,а аз трябва да си намеря работа все пак!Има риск да остана безплодна и да не направя нищо в тоя живот,освен да го карам на въображение!То няма да ме храни обаче,а аз се справям добре в интеректуална работа,нещата дето се правят с ръце не ми се отдават, където мога да се хвана без образование и подобни!Не знам докога ще я карам така, сигурно като умрат всичките ми роднини и остана гладна и съм на 70 години и тепърва да се уча да пиша правилно!Мен и де ме одрежат на 1000 работи,аз пак ще съм си щестлива и ще се смея!Какво да првая в този случай? Освен това има притча за талантите,където се казва,че Бог ще ни съде за това,че сме си закопали талантите и не сме ги развили!
  2. Извинявам се, че отново се вмъквам в темата!Искам да попитам едно нещо, което не разбирам много!Ако примерно чавека се приема и се чувства комфортно, приема се и като красив и като грозен и като млад и като сбръчкан и характера като слаб и като силан и и не му пука за общественото мнение или пък това пукане е сведено до минимум някакси чувствато, което се зафоррмя в човека е да не се стреми към доказване пред другите и това желание за публична известност някакси отпада и човека се чувства щастлив да прави нещата,които просто обича без оглед да става известен за пред другите и вижда,че живота е преходен е всичко е преходно и нищо не може да вземе със себе си и след 100 години никой няма да си спомня нито лошото, нито хубавото за него, то какво може да го тласка към развитие и това да бъде все по-добър и по-добър в нещо!Не се ли получава така,че човека може да остане безплоден?Като не търсиш социален успех и знаеш,че всичко е преходно ,то тогава какво ще те тласка към това да се развиваш каквото и да било?Аз мога да обичам да свиря една и съща мелодия на китарата например и до там...
  3. Да, прав сте д-р Тодор Първанов! В грешка съм!
  4. Извинявам се предварително,че се намествам в темата,но прочетох поста и реших да попитам!Задължително ли е целта ти да е да бъдеш известен и затова да помагаш на хората?Не трябва ли това да е безкористно и да идва от сърцето ти?Ти можеш да си известен и като си лидер на някакъв отбор по спорт примерно и хората да те знаят или да създаваш компютърни програми, където човешкия фактор е сведен до минимум и да си гениален в конкретната сфера и пак да си известен? Аз смятам,че ако мотива ти е да помагаш на другите,за да бъдеш известен и да си надуеш егото пред другити как си "Голямата работа" малко ми е като благотворителността,която се прави за пред другите публично, за да пакажеш пред другите,че и ти се нещо!Аз лично смятам,че в даването и помагането едната ръка не трябва да знае да кога дава другата!Разбира се,ако това ти е професия и си добър в нея няма как да се скриеш, пък и това не е нужно!Съвсем едно е да имаш сърцето да помагаш на някого,но да имаш желанието да си значим и да работиш повечко и постоянно за да си прекалено добър в сферата си, а съвсем друго е да нямаш заложено като любов към хората и желанието да помагаш ,а да го правиш,за да ставаш известен и да си "Голямата работа", понеже е много важно да се докажеш пред "Важните" други, въпреки ,че ти си много зрял и наясно със себе си и видиш ли имаш голямата самоувереност, която уж не идвала от това как другите те виждат ,а как се самоопределяш ти!Може и да греша!Знам ли?
  5. Да,благодаря за отговора!Това,което казваш е точно така!Оцели го!Аз си мислля главно затова,че работата е 8 часа и искам нещо,което да не ме натоварва,а да го се чувствам посвободна в ежедневието.Затова ме интересува темата за призванеието главно!И не само разбира се.Това е дълга тема.
  6. Благодаря за отговорите!Студент прочетох ,това,което си написал,но сякаш не разбрах според теб какво би било удачно да направя в този случай?Според теб дали въобще да се захващам с нещо,свързано с правото!Ти все пак имаш поглед върху това!Ти чувстваш ли се удовлетворен от това,което работиш?
  7. Хей,благодаря за отделеното време и възможността за споделяне! Как се чувстваше когато свиреше или мислеше мелодии? Чувствах се страхотно,сякаш летях от щестие! Мислиш ли, че ти се отдава свиренето, танцуването, писането на мелодии? Еми мисля,че свиренето донякъде,танцуването не мога да преценя,защото никога не е било нещо към някаква група или подобно нещо,писането на мелодии и текстове към тях се случва само,ако съм вдъхновена от нещо,ако трябва някой да ми постави задача да измисля музика и текст не знам дали ще мога,ако не съм на творческа вълна Можеш ли да си се представиш на сцена или да преподаваш пиано, примерно? На сцена мога да си се представя,да!Да преподавам пиано по-скоро не,защото нямам необходимият опит и достатъчно познания в конкретната сфера,за да уча другиго!Аз нямам професионални умения,трябвя освен и уроци по пиано да знам и солфеж и др.Аз съм посещавала уроци една учебна,дори не астрономическа година ,а това е твърде недостатъчно за целта! Мислиш ли, че това е твоето призвание и ще си щастлива да се занимаваш с музика, независимо от негативите на тази сфера (например: несигурни доходи, участия късно вечер и т.н.)? Еми ще съм щастлива много да се занимавам с музика,ще се чувствам емоционално удовлетворена,но като призвание винаги ми е стоял въпросът с оказване помощ на другите! Надявам се да съм ти помогнала Ще ми е интересно да споделиш какво си избрала за своя професия (независимо дали е свързано с музика или не ) Нещо не съм избрала да си призная честно!За това и потърсих съвети тук във форума,за да мога да се опитам да се ориентирам!По метода на изключването мога да кажа,че не ми допада идеята да се занимавам с туризъм и ресторантьорство,бизнес някакъв да правя и да бъда управител на нещо,да работя при прекалено голямо напрежение също и силно структурирани организации.Не знам призванието на кои въпроси трябва да отговоря за себе си,за да го открия?
  8. Благодаря за отговорите!Това да се занимаваш с деца не изисква висше специално образование.Можеш да бъдеш аниматор,можеш да бъдеш възпитател в детска градина,без да си учил педагогика !Въпросът е,че аз не виждам мястото си там!Аз не обичам малките деца .Родителите ми искат да се занимавам с деца,защото мислят,че това била най-лесната работа и всеки можел да я върши,но аз смятам,че и за това се изискват определени личностни качества,които не всеки притежава
  9. Простете невежеството ми!Да разбирам,че трябва да си закупя книгата,вътре има тест,който да реша и там е посочен сайт,където да провера резултатите,което може да е платено или безплатно?Така ли?
  10. А защо бързаш да учиш пак нещо? Много млади хора (и не само млади) попадат в капана на вечното студентстване. Ще запишеш нещо и ще минат 4-5 години ще разбереш, че и то не е за тебе. После ще се хвърлиш на трето висше и така безплодност до безкрай. И без това не си наясно каквоискаш. Еми потърси си работа, може да не е с правото а нещо по-малко квлаифицирано. Какво от това? Еми защо бързам за уча ли?Еми,хубаво е всичко да е до време!Едва ли аз започвайки работа като продавачка или сервитюорка,без да имам нищо против тези две професии,защото съм ги работила, ще получа прозрение да стана например пилот или архитект.Ако не опитам няма как да разбера,дали ще се реализирам в конкретната сфера.Права си не мога да пробвам до безкрай,но мога да пробвам професия,която отговаря донякъде на посочената от мен характеристика. Нали искаш контакт с хората, искаш да помагаш и да разбереш кое е твоето нещо? Идии на сайта на "Заедно в час", можеш да кандидатстващ там. Изглеждаш ми идеална да опиташ. Пробвай, сега набират пак кандидати. Благодаря за насоката!Все пак пропуснах да спомена,че бих се хванала до уча нещо,което е в близост до моя град!Би ме устроила нещо във Варна например!Това,което си посочла ти е в Пловдив,а аз няма как на този етап да си го позволя!Благодаря отново!
  11. Здравейте отново!Благодаря ви за отговорите!Проблемът е,че а мен тази материя ми е скучна и безинтересна!Като стигна до 20 тема от 100 и няколко от конспекта се отказвам и отивам,колкото да взема изпита!Средният ми успех е 4 .10,а на трите държавни изпити изкарах 3.00, като се има превид,че почти половината от тези,които завършиха право от моя курс са отличници!Уточнявам това,тъй като повечето места се заемат с конкурсни изпити,в които взимат участие средният успех и изпити отделни,на които аз не виждам как ще се справя,тъй като се учи огромен обем информация,който аз зарязвам по средата!Не се виждам адвокат,защото ще трябва да продължа да уча още години такава материя,която не ми е интересна и ще трябва да се явявам на изпити,на които няма да се справя и ще трябва да ме приемат в Адвокатска колегия!Не вярвам,че ще оцелея в тази силно кункурентна среда!Аз не обичам спора и конфликта,а хармонията!Не ме бива в преговорите,не се интересувам от сделки и дела,искове.Съдия също не бих станала,поради подобни причини,заради това,че няма да се справя с изпитите и ще трябва да уча още много години неща които не ме вълнуват,освен това аз не бих искала да поставям наказания на никого,нито да осъждам никого!Мислих си евентуално за преподавателска професия в някоя област на правото,но няма клон от правната сфера,който да ми е интересен и да науча толкова информация за него,че и да го преподавам!Не виждам към какво да се насоча в правото,за да продължа с него!Освен това ми остава след държавните изпити да карам стаж за определен срок и да положа изпит за правоспособност!Ако трябва да съм честна правото не ме вълнува като материя и сходни дисциплини,които се учат в него като политически науки и пр.Аз не се интересувам естествено от тези неща!Например като дават нещо подобно по телевизията веднага сменям канала.Не смятам,че ще съм компетентна,за да се занимавам с право!Не знам какво да правя?Ако някои има някои идеи,моля да сподели?
  12. Здравейте,тук във форума!Ето ме и мен с диплома в ръка по право!Реших да помоля за насока какво да правя сега!Проблемът е следният :аз не смятам,че това е моето нещо!А,защо се записах да го уча ли?Еми това беше моята мечта,когато бях ученичка!Това е лично мое решение.Родителите ми не ме подкрепяха и ми казаха,че тази специалност не била подходяща за мен,а това,което трябвало да уча е детска педагогика!От друга страна съучениците ми и учителите не ме питаха въобще какво ще уча,а знаеха отговора,защото ме виждаха как се справям в училище!Та,нещата в онзи период стояха по следния начин!Аз бях пълна отлична ученичка и завърших на първо място по успех!Бях перфекционистка и си налагах високи стандарти.Обичах всичко да е подредено,в ред,поставено в определени рамки,всичко вкъщи беше чисто и в ред.Когато завършвах и трябваше да избера своя път,аз исках да избера това,което е мое призвание.Дълго мислих и само правото ме удовлетворяваше и отговаряше на мен като личност.Само то отговаряше на високите ми стандарти и аз го виждах като най-висшата специалност,която стои на върха на йерархията от специалности,а аз разбира се се справях на първо място в нея!В онзи период от моя живот не ми се отдаваха неща,които бяха свързани с креативност и въображение,не можех да въра нещата спонтанно и от вдъхновение и муза.Когато разглеждах специалностите си представях как работя в държавната администрация например и работата е рутинна и стабилна и има ясно зададени правила и рамки.Другите специалности ми се виждаха непосилни за мен.Не се виждах в специалности,където трябва да имаш по разчупен,креативен начен на мислене и където се дава свобода.Въпросът е,че това си беше за онова време и за онзи си период.Бях чела една статия за невротичните характери и мисля,че моя характер тогава е отговарял на определението за ригиден характер.Когато бях ученичка имах говорен проблем,след това промених това с помоща на логопедична помощ,мисля,че това също е допринесло за определени мои възгледи на онзи етап.Малко пради да завърша,започнах да посещавам християнска общност и тогава нещата за мен се промениха.Започнах да общувам с голяма група хора.Попаднах в ситуации,които започнаха да променят мирогледа ми.Насочих се към духовното и оставих настрани ученето.Посвещавах времето си в духовно израстване и молитви.Още в първата година в университета се усети промяната и вече не се стремях към отличие и това да съм на първо място.Интересът ми към правото вече се промени.Вече не го виждах като перфектната за мен специалност.Успях да си вземам изпитите,защото ми се отдава да уча теоретична информация и защото запомням много добре неща.Сякаш към края на обучението характера ми се смени изначално.Започнах да се занимавам с музика,започвах да свиря на пиано,да измислям мелодии на песни и текстове,да танцувам.Започах,да харесвам това да бъда креативна,да използвам въображението си,да бъда спонтанна,даже и стаята ми стана разхвърляна,а не в реда,в който я привеждах преди.Това,което си остана като постоянно желание в мен,независимо от промяните ,които се случиха с мен,беше желанието да открия своето призвание и това да оставя следа след себе си и да има смисъл,че съм живяла на този свят.Когато бях в четвърти курс от обученнието си исках да реша дадени проблем и посетих терапевтка за няколко сесии,там поставих и въпросът за правилния избор на професия.Това,с което ми съдейства тя беше,че реших определени тестове,които ме определиха като тип Хора с чувство на полезност и посветеност на кауза и до там.Това с нищо не успя да ме насочи да взема крайно решение какво да правя.Затова реших да поискам насока ,тук в този форум,защото попаднах случайно на него и това ми даде насоки за други неща.Сега ще си нямеря работа и ще се запиша да уча друго,но не мога да реша какво да бъде то!Затова ми трябва вашата помощ и насоки как да избера от толкова много възможности.Това,което мога да кажа за себе си е ,че това,което най-много ме вълнува е да помагам на другите.Обичам да комуникирам с различни хора,да говорим за потенциала им и мечтите им да изслушвам проблемите им ,да им преподавам неща,коита разбирам и това ме зарежда изключително много и мога да го правя до безкрай почти.Обичам да съпреживявам с другите техните чувства и емоции ,ако ще и негативни чувства.Вярвам в безусловното обичане на другите и това да общувам и помагам ме зарежда изключително много.Вярвам,че е по-благословено да даваш,отколкото даполучаваш и смятам,че помоща към другите трябва да се дава безвъзмездно.Осъзнавам факта,че това са много идеалистични възгледи и ако човек е избрал да помага на другите и това му е работата трябва все пак да се издържа от нещо.Аз лично бих се задоволила с минималната работна заплата,ако знам,че това е призванието ми и съм на моето място.Освен това съм склонна да влагам пари за това,в което се занимавам ,за да се развивам!Например,родителите ми не искаха аз да се занимавам с музика,но това беше моя мечта и аз ,за да я осъществя отделях пари от дневните си джобни за закуска и така посещавах определени уроци и придобих определени умения в тази област,но не са професионални.Другото,което мога да правя до безкрай е да слушам музика.Обичам да работя върху личностния си потенциал и да се променям.Преминавайки през различни ситуации,успях да промена едни от най-трудните неща за мен,а именно зависимостта си към хора и да стана относително самостоятелен човек,успях да се преборя с една от другите си зависимости към определени действия около десетина и повече пъти на ден и гледане на филми до нула такива за период около две години и половина,но все пак това не е предмета на това,кото пиша и ще спра до тук. Успях да променя и други неща,но няма да ги посочвам.Тази вътрешна работа я извърших интуитивно,с въображение и с мои си визуализации,след което попаднах и на помощни статии. Искам да работя през чувствата и емоциите.Искам,когато започне новата учебна година да се запиша да уча нещо,което е подходящо зе мен,но не мога да реша,какво е то!Ще трябва като заначало да работя в някоя държавна институция или дори работа за средно образование,защото съм на възраст,в която вече не могат да ме издържат родителите ми и не смятам,че е редно.Опасява ме да не се случи същото и да запиша нещо,което в последствие да не отговаря на същността ми и да съм вложила средства немалко за нещо,което няма да е мойто нещо.Не искам да си колекционирам дипломи за висше образование,награди,грамоти и отличия,а да правя нещо,което има смисъл..
  13. Благодаря на Диди за отговора!Уточних за себе си това,което исках!Това,което тя казва,обаче "явно приятелят ти обича сексът и жените и това няма да се промени"и това,че "ти искаш да се нагоди към твоите изисквания,но явно му е невъзможно" и,че"всеки нормален млад мъж няма да може" не смятам,че е точно така!Аз не съм му опряла пистолет в главата,той сам не иска да прави секс и понеже и аз не искам,затова започнах връзка с него!Той казва,че за него сексът не е важен и би го искал от мен,ако се оженим само!Мен това ме устройва и затова го допуснах до себе си..Той не търси секс от другите жени,а само определена интимност,която той има с мен всеки ден!Той казва,че тази близост му е достатъчна и от нещата,които прочетох,които той е писал установих,че само това търси и от другите!Зададох питане тук във форума,защото ситуацията е малко специфична!Доколкото разбирам се окава,че това,че това момче иска да има приятелка и в същото време иска да се целува с други и счита,че това не е изневяра се приема за нормално и трябва да очаквам,че това ще се случва и в другите взаимоотношения с мъже и това е неизбежно?????
  14. Думата задоволявам не знам дали е много на място!Ние нимога не сме стигали до краяСтава въпрос за нещо,което е конкретно и на моя приятел му харесва!Няма да влизам в подробности,но не става въпрос за орален секс и подобно!Ние се прегръщаме ии докосваме по различни начини,целуваме се,но това не е секс! Доколкото разбирам от написаното от Диляна Колева за нормално и общоприятно се приема Нормален секс с постоянен партньор!Ако оставим настрани вярата и не говорим за секс преди брака,а приемем,че е нормално да се прави нормален секс с постоянен партньор,аз не смятам,че за два месеца с някой можеш да прогнозираш,че ще имате дългосрочна връзка!Има период на опознаване на двама души,в който да разберат дали са подходящи един за друг!Аз не приемам за нормално да спя с всеки,с който съм започнала току-що връзка!До сега трябваше да имам завидна бройка любовници,не че бройката е важна,но аз не обичам да сменям партньорите си! Това,което мен ме вълнува е дали ще е грешка да продължа връзката си с това момче при това разминаеане,ако някой може да сподели мнение ще бъда благодарна!
  15. Получава се,че искам хем вълкът да е сит,хем агнето цяло!Връзките с вярващи мъже не ме устройва,защото аз бих искала да правя с пратньора си тези неща,които съм гледала от еротичните филми,а за тях е недопустимо това!А другите мъже,които не са вярващи искат секс,а за мен е недопустимо!Знам,че има парадокс във вярата ми!Аз съм пробеала варианта да не гледам еротични филми въобще, да не задоволявам потребностите си въобще,а да си гледам само вярата!Като минаха 2 3 години и аз бях в това състояние,видях,че няма скоро да си намеря партньор и не мога така да изкарам още!Не мога толкова годино да подтискам сексуалността си!Задоволявването на потребностите сам е е грях,така,както е грях и извънбрачния секс!Аз съм избрала по-малкия грях,защото се сърахувам от Бог!!!Избрала съм да напраея компромис с вярата си!Мен ме устройва това,че това момче не иска да правим секс ,но не ме устройва това да иска близост и с други жени и да не счита това за изневяра!Ще е грешка ли да му дам още един шанс?