Hendo

Здравей!
Петнадесет години години работих, като началник на психологическо отделение в армията. Като такъв, ще ти кажа, че във всяка армия има специални отделение за водене на психологическа война / моето не беше такова/. Една от основните дейности на тези отделения е анализ на получената информация – да се, прецени, тя истинска ли е или целенасочена дезинформация от  страна на врага.
Как се преценява истинността на дадена информация?
Правилото е следното / аз го спазвам винаги/ - всяка информация   се преценява и анализира на базата на два критерия.
Първата е ,,надеждност ,, на източника.
Надеждност означава, да  се прецени, източника, който я предоставя компетентен ли е областта на това, за което пише или донася .
Например, аз съм лекар, психиатър и психотерапевт.Ако, прочетеш моя статия, за някакво психично заболяване, ти търсейки сведение за мен, може да намериш достатъчно информация, че аз  над тридесет години, работя в тази област и най-вероятно съм достатъчно надежден източник за сведения в тази област.Но, представи си , че прочетеш статия от мен, написана за лечението на артрит  на раменната  става. В първият момент, може да решиш, че понеже аз съм лекар и като такъв, разбирам от този вид лечение, но ако сериозно се замислиш, ще стигнеш до правилият извод - след като 30 години съм работи в областта на психичното здраве, то няма как да имам достатъчно добри и актуални знания, как се лекува раменна става.Тоест, аз съм ненадежден източник, за това лечение и ти би трябвало да ме игнорираш напълно.
Вторият критерий е ,,достоверност,,.
 Достоверност означава,  дали източника, който вече е преценен като компетентен и надежден и иска да предаде тази информация точно и достоверно  или има някакви мотиви, да я изопачи или  непредаде непълно.
Ще дам пример – по време на различни симпозиуми и конференции на лекарите, има лектори, които изнасят репрезентации за нови лекарства. Обикновено за тези презентации се избират едни от добрите специалисти в дадената специалност – те напълно отговарят на критерият ,,надеждност,,. Но, дали отговарят на критерият ,,достоверност, след като се знае, че съответната фирма им плаща за съответната презентация?
Друг пример е в рекламите – дават възрастна жена, заобиколена от внуците си, да ,,споделя,, как прането с даденият прах е ,,най – бялото пране, което е прала през живота си . Надежден източник ли е тази жена? Разбира се, че е надежден, за нейната възраст тя пускала поне 1000 перални и ползвала различни прахове, но дали е достоверен, след като и се заплаща от съответният производител на конкретният прах?
 
Много важно е и да знаеш, склонност да спорят за нещо имат обикновено некомпетентните в дадената област.
Това е обусловено от една мисловна грешка наречена
Ефектът на Дънинг
/копирам  - Костадин Зашев, 20.10.2017/
В психологията ефектът на Дънинг-Крюгер представлява когнитивна склонност, при която некомпетентни в дадена област индивиди страдат от илюзорно превъзходство и погрешно оценяват познанията си като много по-високи от действителното им ниво. Тази склонност се обяснява с неспособността на некомпетентния и неподготвен човек да разпознава и признава грешките си . Той е напълно уверен в своята въображаема компетентност и на практика не знае какво не знае .
Обикновено хората, жертва на тази когнитивна заблуда, не само че взимат лоши решения или достигат до погрешни изводи, но и не разбират, че това се дължи на липсата на достатъчно познания и осведоменост. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг установяват, че по-често именно „невежеството поражда увереност, отколкото знанието“.Тъй като невежеството стои в основата на некомпетентността, според Крюгер и Дънинг некомпетентните хора по-скоро
1) ще надценят способностите си,
 2) ще са неспособни да разпознават истинските способности у другите
 3) ще са неспособни да видят екстремността на своята некомпeтентност.
С прости думи ефектът на Дънинг-Крюгер показва как някои хора са прекалено некомпетентни, за да разберат колко са некомпетентни. В сила е обаче и обратният ефект: компетентните хора често подценяват своите способности, когато се сравняват с другите. Тук става дума за т.нар. „синдром на самозванеца“ — неспособността на успелите хора да осъзнаят и оценят като такива собствените си успехи.
/ край на цитата/
Действителната компетентност при успелите хора може да не е достатъчна да запази и повиши самочувствието им, защото допускат, че и другите хора знаят колкото тях. Относно този синдром Дънинг и Крюгер правят следния извод -
Погрешната оценка на некомпетентните хора тръгва оттам, че грешат по отношение на самите себе си, докато погрешната оценка на високо компетентните хора се дължи на това, че грешат по отношение на другите.
В съответствие с този извод в живота често може да чуем добре подготвен и „вещ“ човек да казва: „Научих достатъчно за ….., за да знам, че имам още много да уча за него“. Обратно, самонадеяните и самоубедили се по даден въпрос хора стават жертва на Дънинг-Крюгер ефектът именно защото нямат никакви или достатъчно познания по дадената тема. Те губят представа колко много има да учат и силно надценяват нивото си на познание.
Ефектът на Дънинг-Крюгер показва защо „малкото знания са опасни“ и колко лесно подвеждат човек да мисли себе си за експерт. Или както казва Стивън Хокинг — главният враг на знанията не е невежеството, а илюзията за знания.
Дънинг обяснява:
"Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание."
И още една интересна страна на ефекта:
"Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания." - казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията "Уроците на Дънинг-Крюгер" отново се връща към този любопитен ефект:
"Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание."
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Искам да се извиня за дългите обяснения, но те бяха необходими за да може сам да вземеш правилното решение, на базата на максимално обективна  информация по въпроса ти.
Предполагам се питаш, аз самият, доколко ,,надежден,, и ,,достоверен,, източник на информация мога да ти бъда?
Ами, не съм надежден.Психиатър съм, а не имунолог или вирусолог, за да имам компетентни знания за ваксините.За това, ще ти изкажа моите разсъждения по въпроса, които ми се сториха, лично на мен, основателни за да направя моя избор да се ваксинирам.
1.    Като всеки медик зная, че средната продължителност на живота към 1900 –ната година е била около 42 години.Днес тя е почти 80 г. и това се дължи основно на двете най-големи открития на медицината – ваксините и антибиотиците.
2.    На девет – десет годишна възраст, майка ми се разболяла от дифтерия и едва оживяла, но сърцето и остава увредено за цял живот и всъщност от това и почина/  тогава е нямало ваксина, днес това не би се случило/ .
3.    Миналата година брат ми се разболя от онкологично заболяване.Налагаше се, често да посещавам болницата и се срещам с различни колеги.Всички бяха уплашени и притеснени от това което става. Говорих с лекар / работещ в интензивно ковит отделение/ когото познавам като весел и склонен към майтапи човек.Общо взето го смятах за човек, на който не му пука от нищо.Но познатия с който говорих, нямаше нищо общо с миналото, бе притеснен, унил и уплашен, пропушил на над шейсет годишна възраст, за да успокоява нервите си.Друг, мой най – добър приятел, психиатър, се бе заразил от съпругата си, която работеше инфекциозно отделение.Бе прекарал много тежко заболяването  през ноември месец и още  на края на януари се ваксинира, за да  не попадне пак в същата ситуация.
4.    От началото на пандемията шестима колеги, работещи с ковит болни потърсиха психологична помощ от мен, във връзка със стреса от това, което виждат и преживяват. Единия, който работи в голяма частна болница в  Плевен ми каза ,, В нашата болница рядко е умирал човек,а  сега има дни в които изнасят по няколко черни чувала с хора починали от ковит, това е ужасно,,. Друг, студент пети курс, който доброволно работи през седмица в ковит отделение на голяма софийска болница ми звънна късно в неделя, да поговорим и се успокои малко, преди да влезе за седмица в отделението.Това което ме впечатли от разговора му бе ,, Най-много ме е яд, че още има глупаци които не вярват, колко сериозно е заболяването,,. Попитах го, кого визира и той ми отговори ,, Собствената ми майка една е от тях.Ти знаеш, тя работи в администрацията на болницата и знае какво става и въпреки това не вярва в ковита,,.
5.    Преди години преживях тежка катастрофа.Бях седмица в реанимация, бях интубиран два пъти, с постоянен катетър две седмици. Повярвай ми, не е най-приятното нещо, което съм изживявал и не исках пак да го правя влизайки в болница в ковит.
6.    Когато започна ваксинирането, аз говорих с приятелите си лекари. Някъде през март беше.Всичките или се бяха ваксинирали или щяха да го направят.
 
Сондирах мнения и реших да го направя с рнк ваксина и понеже в Плевен за такива се чакаше, качих колата и отидох от Плевен до София, за да го направя в един от дните на свободните коридори.В момента всички пет човека от моето семейство сме ваксинирани.
Това е от мен, дано съм ти бил полезен.

Само се хващай и оправяй нещата навреме, недей да се бавиш изобщо. Аз така съм бил цял живот, малко по-трудно ми е с комуникацията и с момичетата като цяло. общо взето съм на интернет любов цял живот. Като бях на 20 си казвах, че има време, само че няма никакво, направо лети, сега съм на 30 и няма промяна, хората на 30 вече са семейни и успели в работата си, а пък аз си търся приятелка, искам само да ти кажа, да не ставаш плужек като мен и да се хванеш в ръце докато е време, но наистина да се хванеш, не да прочетеш един коментар, че има измъкване и да се успокоиш и да си кажеш от утре, от другата седмица, след нова година...като стана на 80...защото  аз все така подхождах и стана едно голямо нищо, не отлагай и секунда, защото ставаш Асоциален задръстеняк!

Само се хващай и оправяй нещата навреме, недей да се бавиш изобщо. Аз така съм бил цял живот, малко по-трудно ми е с комуникацията и с момичетата като цяло. общо взето съм на интернет любов цял живот. Като бях на 20 си казвах, че има време, само че няма никакво, направо лети, сега съм на 30 и няма промяна, хората на 30 вече са семейни и успели в работата си, а пък аз си търся приятелка, искам само да ти кажа, да не ставаш плужек като мен и да се хванеш в ръце докато е време, но наистина да се хванеш, не да прочетеш един коментар, че има измъкване и да се успокоиш и да си кажеш от утре, от другата седмица, след нова година...като стана на 80...защото  аз все така подхождах и стана едно голямо нищо, не отлагай и секунда, защото ставаш Асоциален задръстеняк!

Само се хващай и оправяй нещата навреме, недей да се бавиш изобщо. Аз така съм бил цял живот, малко по-трудно ми е с комуникацията и с момичетата като цяло. общо взето съм на интернет любов цял живот. Като бях на 20 си казвах, че има време, само че няма никакво, направо лети, сега съм на 30 и няма промяна, хората на 30 вече са семейни и успели в работата си, а пък аз си търся приятелка, искам само да ти кажа, да не ставаш плужек като мен и да се хванеш в ръце докато е време, но наистина да се хванеш, не да прочетеш един коментар, че има измъкване и да се успокоиш и да си кажеш от утре, от другата седмица, след нова година...като стана на 80...защото  аз все така подхождах и стана едно голямо нищо, не отлагай и секунда, защото ставаш Асоциален задръстеняк!

Да, просто си играе, засега. Наживо, докато сте на работа, за десетина дни (или малко повече) общувай с нея по-активно, но без да я каниш и искаш нещо - просто чаровно и в същото време, присъстващ във вътрешната си стабилност. Тоест, отсъствие на онова просешко усещане за липса, на дай ми, защото нямам, а просто силно, през мъжественоста общуване без очакване и искане. След това, без да казваш нищо, спокойно се оттегли - неутрално и ведро. Оттегли се за известно време с разговорите на работа (освен по работа, кратко, но нищо повече), погледите, в соц. мрежа и емоционално. Получава се преливане, "игра на ластик". Ако има нещо към теб, като оттеглиш вниманието си, сама би те потърсила. Тогава каквото става понежду ви, става. Ако не те потърси, значи просто си е играела, държала те е "на кукичка", в позиция на един от хранещите я с внимание... 
Кязаното не е формула и ти го пиша не през психотерапевтичния, а през личния си опит. 

Фантазии и догатки. Нищо от което казваш няма конкретика. Колежка те пита, ще излезете ли на по питие. Най- нормалното нещо сред колеги. От тук нататък всичко е сюжет само в твоята глава.

Така си е  Често съм го чувал... Това, което премахва този страх, е себепознанието - целият ти живот стои зад него, цялата ти житейска история, възпитание... 
Това, което Донка ти казва, принципно е така, когато отношенията са на по-високо ниво, между зрели хора. Когато обаче сме позадръстенички със страхове, до там има път и няма как да се скочи с лъвски скок, а има постепенни стъпки, за които споменах по-горе. Да виждаш жената като равностойно човешко същество, на което с удоволствие да се възхитиш и да рзбираш, общувайки непринудено, е наистина прекрасно. Тогава и решаваш/ те докъде и какво искате. Но, това е когато страховете св преработени и в теб живее автентична смелост и спокойна харизма.  Няма как директно да си в тази позиция, без споменатата работа, твърдя го. Сега пробвайки я, би дал съвсем различно от желаното впечатление - просо засега не си там... 
За терапевта и терапията - всичко е свързано, да! 
Виж тези статии - дават добра светлина по въпроса:
Какво иска жената от мъжа (всъщност!)?
Отхвърляйки бащата (и мъжкия принцип въобще)
Обмен между мъжа и жената
Зад великия мъж - велика жена

Благодаря на всички за искреността. Много ни е полезна.
на Хендо пак ще повторя същото, но с други думи. Ти се фокусираш в себе си и жената я мислиш само като мишена, като обект на твоята смелост или мъжественост. То много мъже са така. "Отстрелват" жените. И ако падне супер, ако не здраве да е. 
Жената за теб не е от типа "плячка" - за тях си има мъжкари. Твоята жена е твой приятел - такава търси и там нещата стават сами, няма нужда да се ежиш и мъжкариш. Само че ако ти със себе си не можеш да се сдобриш и да се опознаеш с любов, то как ще опознаеш нея? А без да я опознаеш, тя ще бъде плячка, не приятел. Възможно е дори тази жена отдавна да е близо до теб, но ти да не я отразяваш... Това отблъсква жените - мъж, фокусиран в себе си, като капак и не се харесва. С такъв мъж да чакам да ме опознае и хареса - изгубено ми е времето.... 

Знаеш ли, аз съм пелтек и пълен смотаняк. Бях и ще си ходя такъв...
Това, че си виждаме минусите и си ги признаваме, вее е силен старт за промяната им. Преди ако ми бяха казали, че ще мога да говоря що годе разбираемо пред хора, мислех, че ми се подиграват и не разбират. А сега мога да говоря пред двама или милион и двама и ми е все тая - харесва ми. А не преди дълго не беше така - ама никак не беше така. По отношение на жените - разбирам те прекрасно, през опита си. Пълен дришльо бях и съм си и не го крия от никого... Не можех да заговоря която и да е. Направо онемявах, като хипнотизиран, плюс пелтеченето и ...зле... Също като теб, въпреки смотаността ми, когато мадамата ме е харесвала, сам съм развалял всичко - от страх, задръстеност и скованост, неувереност и изцъкленост... Същото желание за бягство като теб - от социума в манастири, в духовност (ама нездраво, като опит за спасение от собствената сянка...),  от самия живот... Разбирам те, не от изсмукана от пръстите теория ти говоря. 
Всичко се променя, приятелю! Представи си, че искаш да станеш добър в мма. Отидеш един два пъти, умориш се на кондиционната тренировка, разтупти се сърчицето, праснат те два пъти, хвърлят те три пъти на земята, почувстваш се слаб и ... бягство. Да си признаеш, че си слаб, вече е сила! Когато приемеш ясно вижданите си минуси и систематично ги предизвикваш с непреклонна мотивация и дисциплина, отстъпват и започват да се превръщат в плюсове. Защото започваш да вземаш силата си от страха. А сега страхът ти е взел силата. За да си я вемеш обратно, правейки аналогия с мма, е нужно просто да продължиш, да укрепнеш, да прокараш мотивацията си освен през уменията и издръжливостта, преди всичко през собствените си слабости, които активно се вадят, но колкото повече смело излизат, повече се и преобразуват. Слабостта става на сила. Страхът на смелост. Няма мистика, има здрава работа. Същото е по отношение на социалните умения, мацките, живота! Иска се да минеш активно през собствената сянка, през страховете, да се окаляш здраво в тях, но вече градивно, преобразуващо, все по-надъхано и смело. Хъс за живот! Разбираш ли, приемайки смотаняка в себе си, можеш да го моделираш, да го превърнеш в яко копеле. С униние, мрънкане и бягане от активните усилия обаче не става. Променя се мисленето, работи се ментално, емоционално, много важно - в група и групи... Работата тук е тегава, но абсолютно сигурна, когато се следва посоката качествено. Ако за усвояване на един мма се искат няколко години, не мислиш ли, че също толкова са нужни за преобразуване на страховете в сила - когнитивно, поведенчески, хипнотично, медитативно, социално! Стабилните резултати идват още след няколко месеца такава работа, а стратегически устойчивите след 6 месеца, година... Тази работа не спира - защото нивата на силата са много, а творчеството започва да иска да се излива през теб и виждаш, че да, много различен си от преди, но можеш още повече... При това, не е гонене на моркова със сопата отзад, а все по-изгарящ хъс за живот! Мотивация, взета не от другаде, а именно от страха и отчаянието, ползвани като прекрасно гориво на силата ти! Няма мистика, а здрава работа! 
Жените ти пишат, че няма проблем да си фин и т.н. Да, няма, когато си смел и мъжествен и да, за да чуваш да-та, е нужно да минаваш смело през много не-та. Обаче и това са клишета, ако първо в себе си не превърнеш себемразенето в себеприемане и на този фон, всичките л. стават, както вече много пъти казах, суперско гориво! Има път към мъжествеността и не е загадка! С мрънкане не става, брат, Сега те боли и се самонаказваш още повече - ялова посока е това. Когато активно работиш по мъжествеността си, предизвикването боли, истински боли, смазващо е това нужно ежедневно предизвивкване в социални ситуации, на фона на когнитивна и т.н. работа. Обаче вече е градивно, израстващо напрежение, идващо не от самомачкане, а от декапсулиране, пълна искреност със себе си и света, от постоянното активизиране на старите програми и преобразуването им - тъгата, вината, страховете, унижението, слабостта. Не само, че не бягаш от тях, но активно ги вадиш на бял свят и преобразуваш самата основа на базисните себе и светоотносни вярвания в тях. Ако измрънкаш, че не може, означава че не си опитвал достатъчно дълго, силно, упорито, ежедневно и качествено! 
Път има. Можеш да го вървиш, можеш и да се приемаш за жертва или да осъзнаеш това си вярване и разграничавайи, се от него, да го ползваш като ядрено гориво за все по-изгарящата си мотивация! Път има, вървян е от мнозина. Бъди от тях! Има една тайна - колкото от по-долу тръгваш, по-нависоко стигаш!

Hendo, докато се възприемаш като недоразумение - ще бъдеш само недоразумение. Като жена ти казвам, че ако срещна притеснителен мъж последното, което си мисля е, че е смотан. Напротив, възприемам го като чувствителен, което за мен е много положително качество. Няма да ти казвам да се отпуснеш и да бъдеш "естествен", просто не спирай да опитваш. Както казва господин Ибрахим в "Господин Ибрахим и цветята на Корана" на Ерик Еманюел Шмит: "не-то ни е в кърпа вързано, въпрос на усилия е да получим и "да"-то". Ти в момента май си зациклил на "не"-то и не желаеш да положиш и грам усилия, за да получиш "да"-то, което е крайно непродуктивна тактика. 

Ти какво би си помислил, ако някоя жена ти каже,че те харесва?
Ще ти изглежда ли тя, слаба и неуверена, поради този факт?

Ако се опиташ да видиш в тази жена същото такова човешко същество като теб, може би ще помогне?
Защо отказът на една жена да се тълкува като провал на мъжа? Възможно е тази жена (този човек) да не е готов за връзка в момента, възможно е да има вече връзка, възможно е в момента да преживява или минава през лични изпитания, които правят такава връзка трудна или невъзможна.... Подкрепям д-р Първанов - опитай се да се поставиш на нейното място... 
Преди много години аз самата бях в подобна ситуация. Отказаха ми с много странно за тогавашните ми разбирания обяснение. Нещо от рода на "аз също много те харесвам и ми е много хубаво с теб, но не искам да проваля живота ти отново... а знам, че ще го направя... познавам се и знам, че не мога да се променя. Достатъчно ми е, че провалих вече няколко други живота...." Тогава и аз го приех трудно, но година по-късно осъзнах с благодарност, колко прав е бил човекът! И досега съм му дълбоко признателна за този отказ. 
Ето част от днешната беседа от Учителя: 
Работа и почивка. Любов и мъдрост

Офтопик - как се става автор и творец от жертва? Възможно ли е? 
По въпроса на автора - от това, което си написал личи че имаш проблеми не с това момиче, а с жените като цяло. Единтвеното, което мога да ти кажа е, че докато поставяш някой над себе си, шанса да го спечелиш е нулев, камо ли жена. Това не значи да го унижаваш, или да показваш колко си ти по-важен, а просто да не "инвестираш" толкова от себе си в друг в човек. Нямаш теми за разговор (според мен), защото се чудиш как ще бъдеш приет. Дори прочетох нещо, че си ставал само за да ѝ носиш чантите и други такива глупости. 
Носенето на чанти =/= (не е равно) на секс! Това най-добре го запомни, ще ти е от полза. 
Трябва да ти кажа, че голяма част от момичетата ще те режат, и не го приемай лично - някои просто не са в такъв период, други са във връзки, а за трети просто не си техен тип. Махни коравата външност и се опитай да разбереш , че това че дадена жена не те харесва, не винаги е лично спрямо теб. 
Просто опитвай, и имай нагласата, че е по-вероятно да не стане. Махни си егото от уравнението, отиди, говори си с нея, предложи ѝ да излезете или каквото там искаш да правите, но знай че шанса нещта да не станат е по-голям отколкото да станат, просто статистически е така. Ако те отрежат - случва се, проявяваш разбиране и не го приемаш лично. Колкото си по-фокусиран върху даден човек, толкова повече го задушаваш, жените бягат като дявол от тамян от това. 
Отделно много мразят лепки, или хора които използват "тактики" за да се доберат до секс. Усещат го и няма как да ги заблудиш. Просто не го прави, бъди си себе си (клиширано), и уважавай избора им, който може и да не си ти, но не го приемай лично. Това си е нейният избор, а ти страдаш защото знаеш, че изборът може да не си ти и го приемаш лично, защото си "инвестирал" много чувства в човек който не познаваш. Тук ти е грешката. 

Това което си описал не е неувереност, а мрънкане. Ние изживяваме живота си през една от четирите основни житейски позиции - автор, творец, паразит или жертва.  От това което пишеш, Жертвата се хили много сериозно. Сграпчила те е и те е вкарала в мрънкане и оплакване, без изобщо да си даваш сметка, колко си се сдружил с нея. 
Характеристики на Жертвата - постоянно жертвено изражение на лицето, вид на страдалец, който носи целия товар на света на плещите си, постоянно търси причината за нещастието си някъде и никога не пристъпва към решение на ситуацията. Определя себе си като нещастник, който съдбата или хората са наказали. Представя живот си като низ от неудачи и неуспехи без да има някаква особена причина , често. Търси внимание през представяне на трудни житейски ситуации и често  се отказва от живота си, защото той така или иначе не струва.
Hendo, грабнала те е жертвата и ще те задуши, ако не я разпознаеш. Проблемоориентираното ти мислене, е наложително да мине към мислене ориентирано към  решения, иначе един живот остава неупотребен, а е жалко. Почети малко Норбеков и по специално "Опитът на един глупак, стигнал до прозрението как да се избавим от очилата"
 

Нищо ти няма освен че си се фокусирал твърде върху себе си и последиците за всеки биха били същите при подобно фокусиране. Нищо друго не ти трябва освен да изместиш фокуса си. Например към момичето...ти казваш, че непрекъснато мислиш за нея, но подзирам, че не за нея мислиш, а за себе си как ще се изложиш и как ще те отхвърлят. Щото ако наистина мислиш за нея, т.е. наистина ти е интересно тя що за човек  е , как си прекарва свободното време, какви филми обича, каква музика слуша...какви книги чете....има ли хоби, има ли домашен любимец, обича ли кучето, котки....цветя....има ли много приятелки и обича ли да излиза навън или предпочита да си седи вкъщи...обича ли да пътува....къде би искала да отиде.....ехеее...за толкова много неща можеш да говориш с нея и да я опознаеш.....за какви теми на разговор бълнуваш, никой не измисля теми предварително...темите възникват в процеса на общуване, когато хората наистина се интересуват от другия човек и от нещата около себе си, а не само от себе си и от това какво би се случило ако..
.Измести фокуса...тренирай всеки ден по улиците - гледай света около теб....нека ти стане интересен....защото в момента сам ти си си най-интересен , но това те съсипва...затова зарежи тая работа..махни с ръка и си кажи, че в този свят има толкова много неща не по-малко интересни от теб самия и си заслужава да им обърнеш внимание.
Отмести фокуса от себе си.
 

Всичко се променя, когато мотивирано и дисциплинирано го искаш и работиш за това. Действай!
Медитацията - има йогийски, будистки, даоистки и т.н. школи за това. Има си стъпки, нива, докато стигнеш до самата медитация - тяло, ум, енергия, канали, преодоляване на подсъзнателните самскари (програми), молитва и чак тогава реална медитация. Избери си школа, която ти резонира. В психотерапията с медитацията се работи, защото тревожните състояния сами подтикват и насочват към нея. Основно се учи обаче в споменатите школи. Дерзай! 

Благодаря за изчерпателният отговор,г-н Баев! Явно наистина въпроса не е между България и чужбина,а до това какво да правя с живота си и като прочетох първата статия,в която сте споделил за това как сте се чувствали,колко объркан сте бил,ами сега го чувствам същото,само въпроси без отговори,ниско самочувствие в изобилие. Но все пак си мисля да си пробвам късмета в България,искам да говоря на български. Най-малкото ,което мога да опитам е,докато следвам да пробвам принципа на проба-грешка,за който споменахте.
За статията реализация в България или чужбина ...ами всичко е вярно..и Вашите разсъждения и на момчето разказа. Поне съм тук и го виждам,заемаме най-ниските позиции масово,приятелите ми в Англия също,като цяло източноевропейците,берат ягодите на англичаните...но наистина сами сме си виновни,вместо да се обединим и отстояваме правата,ние бягаме ,всеки се спасява,както казахте, и не правим нищо за да се чувстваме добре в собствената си държава,макар че имаме и по-хубав климат и по-красива природа и език,богата история,но явно не ценим нищо и ме хваща яд ,но чак като дойдох тук се замислих над това,преди някак си не ме интересуваше. Сега гато чета новините и постоянно говорят за миграция на българите,застаряването....някак си по-голямо внимание обръщам на това и го вземам навътре...

В България или Ирландия, най-важното е да учиш, да се развиваш постоянно, да влагаш в себе си, в знанията и уменията си - непрекъснато, life long, доживот. Успоредно с формалното учене в университет и различни школи и курсове, добре е човек да чете, да чете много, бързо  качествено усвояващо в дълбочина. Такова четене учи на мислене, памет, аналогия, дедукция и индукция, на преобразуване на писмените графеми в жива, образна визуализация и картина. Книгите са незаменима храна за мозъка, културата, за развиване на творческия ти потенциал. 
Друго - опитът. Външният, социално професионален опит, това е смелото скачане в различни направления, професии, занаяти. Човек се учи бързо, когато му бъде обяснено правилно и с доверие. Спомням си как в Джефри, Канада, работех за един строителен предприемач. Наложи се да се прокарват жиците за електроинсталацията. Представа си нямах, но човекът търпеливо ми обясни и след половин час вече си имах... Наложи се да се слага външна и вътрешна изолация - вата един метър (за - 60 там), гипсокартон, мерене, закрепяне - показване, правене, можене. Та така, опит, богат и всякакъв - смело!
Вътрешният опит, това е четене, съотнасяне със собствените преживявания, практика на дишане, медитация ежедневно. Четене на какво? Йога, тантра, бяло братство, будизъм, вътрешно християнство, даоизъм, майндфулнес, когнитивна наука и психология - съпоставяне, аналогизиране, вадене на добри заключения и прилагане към вътрешния свят и практика. В даден момент психотерапията може да се окаже ключова за справянето със страховете, целеполагането, мотивирането. 
Това е процес на активно живеене, излизащ от зоната на комфорт, но в зоната на възможностите. Там границите са безграничността на творческия ти, събуден дух! 
Дерзай!

Благодаря за изчерпателният отговор,г-н Баев! Явно наистина въпроса не е между България и чужбина,а до това какво да правя с живота си и като прочетох първата статия,в която сте споделил за това как сте се чувствали,колко объркан сте бил,ами сега го чувствам същото,само въпроси без отговори,ниско самочувствие в изобилие. Но все пак си мисля да си пробвам късмета в България,искам да говоря на български. Най-малкото ,което мога да опитам е,докато следвам да пробвам принципа на проба-грешка,за който споменахте.
За статията реализация в България или чужбина ...ами всичко е вярно..и Вашите разсъждения и на момчето разказа. Поне съм тук и го виждам,заемаме най-ниските позиции масово,приятелите ми в Англия също,като цяло източноевропейците,берат ягодите на англичаните...но наистина сами сме си виновни,вместо да се обединим и отстояваме правата,ние бягаме ,всеки се спасява,както казахте, и не правим нищо за да се чувстваме добре в собствената си държава,макар че имаме и по-хубав климат и по-красива природа и език,богата история,но явно не ценим нищо и ме хваща яд ,но чак като дойдох тук се замислих над това,преди някак си не ме интересуваше. Сега гато чета новините и постоянно говорят за миграция на българите,застаряването....някак си по-голямо внимание обръщам на това и го вземам навътре...

Прочетох думите от статията "Реализация в България или в чужбина?!". Тъй като са силни и важни, копирам целия кратък текст тук:
 
Реализация в България или в чужбина?!
Познавам Митко от обучението "Краткосрочни подходи в психотерапията", водено от Алексей Бъчев в София, 2009-та год. Направи ми впечатление като много будно момче, амбициозен такъв, надъхан, в същото време и умен. Дълго време беше живял в Канада, а след няколко години в България, пак се върна там.    Долният текст е негов фейсбук постинг. Споделям го в блога си, поради ценността му. Аз също съм обикалял доста света и знам, че ако в България си льольо, такъв ще си навсякъде. Ако в България се справяш, ще се справяш навсякъде. Нещо повече. Западът трудно допуска източни специалисти на високо ниво, различни от лекари, зъболекари и програмисти - не се признават дипломи, обучения... Сега, ако работиш като проститутка, рецепционистка, камериерка, готвач, дете или възрастни хора гледачка, строител, шофьор, заварчик, монтьор и т.н., о'к. За действително на високо ниво професии обаче, западналият като ценности запад действително поставя сериозно сито, за да не се отнеме реализацията на местните галошовци. Защо говоря така? Ами, като знам как в психотерапията (това, което правя), в България носим вода от 99 кладенеца, учим се безкрай, пенкелери сме, влагаме огромни усилия, пълно отдаване, справяме се с много широк спектър състояния, а на запад специализират едно р-во, школа и това е... Четейки кой да е от приеманите за гоуема работа психолози и терапевти, сега след 11 год, практика, виждам, че огромна част от популярността и инфлираното им величие се дължат на факта, че са живели и творили в силния икономически, политически и налагащ себе си глобално в коя да е сфера запад. Не принизявам знанията, таланта, уменията и труда на колегите ни най-малко. Просто казвам, че докато един психотерапевт, писател, актьор, музикант от щатите, Канада, Западна Европа е достатъчно просто да е талантлив и напорист, за да разпространи творчеството си глобално (поради споменатите икономически фактори), то в същото време за творци дори гениални, но от изтока, от малки и в сянка държави, никой не е чувал. В същото време качеството на творчеството на последните често е далеч по-високо от това на лелеяните им западни псевдовеличия... Както писах, това се отнася далеч не само до психологията и психотерапията, а до музиката, киното, актьорските умения, режисурата, сценария, театъра, рисуването, вокалните умения, писателското майсторство и т.н. и т.н.

Що се отнася до психологията и психотерапията - има едно отвратително и негласно съгласие, приемащо "великата" хамериканска пси асоциация като водещ ориентир. Учат се предимно хамериканските плитки автори, четат се основно техните нерядко посредствени статии, виждани през автоагресивния стокхолмски синдром (несъзнавано) като велики... Такива ми ти весели динамики...

Освен това масата от народ на запад има действително много по-ниска обща култура. Жените им освен, че са масово грозни (говоря предимно за Канада и Щатите и без извинение), са станали някакви болно еманципирани мъжкарани, забравили дори да ходят и да се обличат, камо ли да имат излъчване и поведение на жени... Наблюденията ми са, че като цяло, като една обща извадка, българите сме и по-умни, по-знаещи и по-можещи. Да, имаме една грубост и автоагресивно неуважение към самите себе си, брата си и родината си... Но, именно към промяна на това мислене е насочен този текст.    В началото на 90-тте работех въоръжена охрана в ОББ, Варна. Шефът по сигурността, Бранимир Славов (Бранко), казваше: "Който се справя, тук се справя най-добре. За какво ходят хората в чужбина? Защото не се справят тук, затова. Аз се оправям добре в България и знам, че сега, в дивия изток, са златните мини!" - човекът успоредно с работата си в банката имаше автокъщи, магазини, търгуваше стабилно.  След време, когато пътувах по корабите, в една от ваканциите между два договора, срещнах случайно Павлин, съученик от електротехникума. Разговорихме се, кой накъде е и какво прави. Като му споделих, че съм моряк и че за два договора мога да си купя апартамент в България (тогава разликата в стандарта бе сериозна, докато сега не е така), той се засмя и каза нещо от сорта: "Слушай, много се радвам, че пътуваш. Такива като теб ми осигуряват доходите. " - Оказа се, че е станал строителен предприемач...  Та, който си го може, си го може много по-добре в България, където го е поставил неслучайно Господ, Животът. Преди време започнах да осъзнавам процесите, върху които разсъждаваме в този разговор. Осъзнах, че докато неможещият търси през незрелостта си трошички подаяние навън, знаещият и можещият изковава съдбата си без мрънкане. Разбрах, че реализацията на истински високо ниво в чужбина е много по-рядък факт от масовото заемане на работни позиции, за които кой знае какъв акъл и можене не се искат. Видях, че в България има много минуси (както и навсякъде), но плюсовете никак не са по-малко! А отвъд тук и там, където и да си, ако служиш на Бога, ако провеждаш Любовта, само тогава животът ти се изпълва със смисъл!  Започнах да уважавам родината си и включих това здраво национално достойнство в стабилната си самооценка!    Благодаря на Митко и отговорилите за смислената дискусия!    Ето го откровението на Митко Тошев:   "За седемте години, които прекарах в София, оставих доста хора учудени и замислени заради начина, по-който гледах на средата. Постоянно ме питаха как така не ми пречи простотията, как така си намирам работа толкова бързо, как така нещата, които ядосват 99% от населението, по никакъв начин не ми влияят толкова много. От бая време ми се иска да дам реалното обяснение за това. Просто е, живял съм в чужбина и имам различна база за сравнение. Защото животът в чужбина те учи, че нещата в България не са толкова зле колкото ги виждаме: - Учи ни, че не само у нас имаме глупави и немотивирани хора по съответните институции.
- Учи ни, че не само у нас имаме прости и некадърни хора, че не само у нас има несправедлива система и корумпирани политици.
- Учи ни, че нашата здравна система всъщност никак не е зле и, че имаме кадърни, мислещи и знаещи доктори. Доктори, които можеш да видиш на другия ден, не след 6 месеца.
- Учи те, че тъпата ти колежка дето не може да прати мейл без да осере нещо всъщност е богиня в сравнение с голям процент от хората, с които работиш в същата корпоративна среда, но в чужбина.
- Учи те, че Пешо, най-слабия ученик във вашия клас, има по-богата обща култура от повечето ти "интелигентни колеги". Кара те да се замислиш над това дали интелекта определя стандарта на живот. И те учи, че отговорът е НЕ.
- Учи те, че живееш там където имаш доста повече лична свобода на действие отколкото си мислиш. За да виждаш нещата по различен начин и да можеш да усетиш всеки ъгъл на даден факт, случка или поведение, ти трябва опит. Опознавайки и другите алтернативи, ти осъзнаваш, че имаш адски много неща около себе си, които не оценяваш, защото са даденост. По стар дебатьорски навик (занимавам се с дебати, ораторство и продажбени умения), аз винаги се опитвам да огледам ситуацията от колкото се може повече ъгли, за да мога да я видя такава, каквато е. Не такава каквато си я представям, когато я виждам само от един ъгъл. Това е тайната ми!"  Митко Тошев   Фейс отговори:   Костадин: Ние обичаме да се оплакваме и както един познат казва за всеки е различно да няма пари един няма за хляб друг за яхта... Надежда: Истината,казана най-просто,че всички да проумеят! Мариана: София вече е много по-добър град за живеене от много европейски такива. Ани: много ама много точно казано, ще ми се всички българи поне за година да поработят в чужбина. Но за съжаление дори първите 3 години само ахкаме.. вай вай колко е хубаво навън и колко лошо в БГ... след 6 обаче нещата вземат обрат.. , но вече си се "устроил", полагайки неимоверни усилия да те приемат и докато се усетиш.. си пуснал корени. но това което все още ме спира да се върна е , че няма еквивалент на това което правя , а финансите а си важна част от ежедневието. Мария: Съгласна съм с прочетеното. Изпитвам същите мисли.и чувства , връщайки се от чужбина. Жасмин: Подкрепям, живея в чужбина и в момента, България никак даже не е зле в сравнение с прехвалените'западняци' - има много повече мислещи и вдъхновени хора, вместо зомбита с луксозни притежания и кухи мозъци. Илияна: Дай боже,повече хора да имат вашия поглед към живота в България,само ако можехме да ценим! Генка:  Браво най после ще започнем да се осъзнаваме че родината ни е прекрасна и ако искаме някаква промяна то това сме ние народа които трябва да го променим всички заедно.А не да бягаме и само да плюем родината си. Тя е прекрасна. Румяна: Така е, абсолютно вярно е. Нека всички да го разберат и да не възхваляват другите държави на запад. София: Прекрасно написано. Сега живея в Канада и също имам база за сравнение като авторът. Напълно споделям вижданията му.   Орлин

Бъдеще имаш, когато имаш в себе си много енергия, пробивност, предприемачески дух, вдъхновение, радост от живота и в крайна сметка, връзка с Бога, тъй като всичко това идва от тази връзка. Когато имаш бъдеще в самия себе си, ти изграждаш бъдещето си там, където си. Сега питаш от пасивна позиция: "Дали държавата ще ми осигури пенсийка и колко пари ще ми дава някой си?"... Силният вариант е ти да правиш парите си и вложенията ти в подходящ бизнес, пасиви и активи, да бъдат пенсионната ти полица. 
 
Има си хора за всичко, така е. Фактът, че мислиш и питаш обаче говори, че имаш потенциал за повече от нискоквалифициран труд. А разсъждението ти от по-горе се явява оправдание, извинение над желание да се развиеш, все още задържано от страх,  да тръгнеш в посока, която ще ти харесва за цял живот. Доколкото разбрах, си на 30 - не си закъснял за нищо. Аз съм на 45 и ми се учи, а започнах с ученето на психология от нулата на 33. Не си закъснял за нищо - напротив, дошло ти е времето най-малкото да се замислиш "Какво искам да правя в този живот, какво е призванието ми, каква е целта ми, какво иска душата ми?!"
 
На запад съществува една убийствена инертност, подхранвана именно от уредената социална система. не че няма алчност - има и още как. Но, държавите са силно социално ориентирани, помагат, уредени са много, което в маса народ с ниска вътрешна мотивация създава инертна безперспективност и живуркане заради живуркането, без цели и развитие. Да, в България не може така - няма държава, стояща зад теб и се налага да държиш духа си буден, да дерзаеш постоянно. Пари ще имаш достатъчно, когато знаеш какво искаш да правиш, добър си в него и следваш съдбата си интензивно и отдадено. В България или в Ирландия, Китай или на Марс, важното е да си наясно какво си, къде ти е силата, накъде ти като душа искаш да вървиш, за какво си слязъл на тази грешна земя - тогава си там, където те постави вдъхновението ти, там където можеш да реализираш Себе си. 
Тук споделям напълно чувствата ти. Но, да видим какво щеше да се случи, ако в Ирландия политическите мутри така крадяха, продаваха родината, подчиняваха се на международни олигархични интереси в името на собствената си изгода и смачкваха на народа, ако превръщаха Ирландия в жалка, умишлено икономически и културно съсипвана колония на някого, размножаваха умишлено с привилегии малцинствата и дискриминираха ирландците, ако там цареше беззаконие и дива антисоциалност и т.н. ? Ирландците щяха да се съберат много бързо, умеейки да бъдат заедно, да бъдат колектив, да работят задружно в името на общата кауза - когато политиците в рамките на месеци не ги чуват, просто биха ги свалили физически и заменили с културни, нравствени, честни, желаещи да работят за цялото на страната си. А българите, затворили се мазохистично в крайния си индивидуализъм, бягат спасявайки задниците си поединично, за да работят обща работа в чужбина, разрешавайки на психопатите политици, магистрати и олигарси садистично да съсипват и буквално унищожават държавата, българщината, културата, икономиката, бъдещето. Та, каквото повикало, такова се обадило. 
 
Не питаш само за Ирландия или за България. Питаш въобще за целите в живота си, за смисъла си и посоката си. Ще споделя (клик за статия): преди време работех няколко години на кораб нискоквалифицирана работа. Връщах се от дългия работен ден, сядах на койката и всеки път се питах: "Това моят живот ли е, това аз ли съм, това ли е всичко, което мога и ще правя в живота си?!". Не знаех отговорите, както и ти не ги знаеш сега. Но продължавах да се питам, да търся Себе си, да работя по стапянето на страховете си. Докато го правиш, през освободеното пространство и смелост, все повече се появява досещане накъде да вървиш и кое е твоето нещо в този кратък живот. А през това време, на принципа проба - грешка, сменяш професии, занаяти, учиш, решаваш от его позицията си да правиш нещо. ако е близо до зададеното от душата ти в този живот, го продължаваш. Ако не е, сменяш. Това е опит, който ще ти е полезен до смъртта ти, че и след това. Колкото повече отвътре се освобождаваш от страховете, толкова повече познаваш призванието, мисията си в този живот. Винаги си я знаел, но през его ума си я дисквалифицирал като невалидна, прекалено слабичко е било гласчето на душата на фона на крясъците на его обусловения ум. Това е пътят. Работа отвътре и работа отвън. В даден момент просто се доверяваш на усета си отвътре той се съединява с външната ти посока. Парите тук са вторични. Когато следваш призванието си, удовлетворението е голямо, а пари има колкото са нужни, без вече да са зомбирана и водена от страхове самоцел. 
За годините. 30 са едното нищо. Дадох ти пример със себе си. Парите и работата - добре е човек да осъзнае, че не някой го взема на работа и му плаща, а той отива някъде, защото много може да даде и развие дейността и си прави сам парите. Пак стигаме до това, да си добър, много добър, брилянтно добър в това, което правиш. А си такъв, ако то идва от душата ти, ако ти е това, което си дошъл да правиш в този живот.
Не, не ти е глуповат въпросът. В теб протича процес по търсене. Отговорите могат да дойдат само от теб самия. Дай ход на процеса. Да, напрежение си е да стоиш в неизвестността, докато се питаш, но е ценно напрежение. Няма да дойдат мигновено отговорите, но не спирай да ги търсиш. Отвътре, като се чистиш от страховете, допираш до Себе си все повече и отвън, чрез непрестанно учене и работа. Не се страхувай да опитваш, докато осъзнаеш какво е точно твоето нещо в този живот. Ето някои главни въпроси , извлечени от тази ми НЛП сесия:
Кой съм Аз? Какво правя тук, през краткото съществуване в земното училище? Какво искам? Кой го иска? Аз, Вечността или малките социални сугестии в егото ми? Какво ако правя, цялата Вселена стои зад мен? Какво винаги съм знаел, че искам, но съм изтласквал това знание през недоверието, идващо от страховите ми програми? Какво бих правил пак и пак и още и още, дори и когато съм уморен, с радост? На какво си играех като дете? Какви са хобитата ми? За какво си мечтая - а тези мечти от душата ми ли идват или от илюзиите на социално обусловения ми ум? Готов ли съм да материализирам и конретизирам мечтата си до реално изпълнима в обществения контекст цел? Колко силно искам това? На какво съм готов, за да го постигна? Ще искам ли тази цел и след 5,10, 20, 30 години или е само мимолетна приумица? Какви трудности бих имал при постигането на тази цел и как ще мина през тях? Радва ли ме следването на тази цел? От сърцето ми ли идва или от "трябва"? С кои хора ще постигам целта си и какви са общите, евентуални времеви параметри в хода на следването и? Какви са ресурсите ми - вътрешни и външни, с които постигам тази цел? Танцува ли любовта ми, когато следвам целта си?
Виж и тази ми скорошна статия с касаещи въпросите ти размисли: "Реализация в България или в чужбина"
 
  

Здравей, чудя с се с тази настройка, как изобщо стигаш до решението да тръгнеш да правиш новите неща в живота си. Правиш си страхотно самовнушение - слаб съм, за нищо не ставам, смотан съм. И по - лошо - вярваш си. Как можеш да покажеш нещо различно? Как може друг да види в теб нещо, което ти самият не си позволяваш да видиш в себе си?
Не разчитай на терапевтите- те не са панация. Никой терапет на света не може да те направи смел без твое участие, това е лична кауза. Методите също са много лични. Виктор Франкъл е казал нещо много ценно по въпроса, той говори за метода на логотерапията, но то е идентично за всички методи:
 

"....какво всъщност е логотерапията, препоръчително е първо да кажем какво тя не е: тя не е панацея] Определянето на „метода на избора" във всеки отделен случай се свежда до уравнение с две неизвестни:
у = х + у,
при което х е неповторимостта и своеобразието на личността на пациента, а у - не по-малко неповторимата и своеобразна личност на терапевта. С други думи, нито всеки метод може да бъде използван във всеки случай с еднакви изгледи за успех, нито всеки терапевт може да прилага всеки метод с една и съща ефикасност."
 
 
 
Аз бих добавила, че какъвто и да е метода, трябва да имаш доверие на терапевта си и когато той ти даде насока да я приемеш като най- доброто, което можеш да направиш за момента. Ако не можеш, значи не си готов или имаш съпротива спрямо човека, специалиста и т.н. Отиваш и намираш своя.
 
Сега очаквам резултат от поведенчески експеримент на клиент, който има за задача да тренира отказване и сблъсък с чувството за излагане и отхвърляне. Задачата му е, да влезе в максимален брой магазини да премери по 5 ризи и да си излезе, като откаже да купи която и да е. Има насоки какво да наблюдава в себе си. Ако не успее сам ще отидем двамата /динамична консултация/ Така той влиза в конфронтация. Но той е готов приема това с желание и интерес въпреки страховете си. При теб явно е приложен същият експеримен, но с момичета, Не си бил готов, или не си чул насоките или настройката ти е била да си успешен от първия път, нещо което е немислимо. Необходимо е да го правиш с настройката, колко от тях ще ти откажат и как ще се случи това. Едва тогава има конфронтация. Ти просто си я отхвърлил. Това е най- бързия метод. Другото е поредица от вайкане и спор със себе си и специалистите, колко не можеш, а това отнема време. Съпротивата е най- голямата спънка в терапветичния процес, особено когато е подплътена с нещо невротично.
 
Така че поведенческата техника е добра, но не се самонадъхвай, преди да отидеш при момичето, а отиди с любопитство и готовност да приемеш всико което ще се случи, приеми го като експеримент със себе си, а не като война, която трябва да спечелиш.

Прочети ''Играта'' от Нийл Строс.
Никога не задавай подобни въпроси моля те! Можеше да и кажеш: ''Хей готина блузка имаш, видях отвън едно момиче със същата...''
Хем проявяваш интерес, хем и показваш, че не е най актуалната да речем. Това обърква и провокира интерес разбираш ли?
За останалото прочети книжката. Там има отговори и за правилна настройка на самочувствието.
Успех!