Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Петко_П

Участници
  • Общо Съдържание

    28
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Петко_П

  1. Здравейте, Sleda мерси много за: Установен метод за Духовно Развитие Част II – Ретроспекция Според мен е добре ако някой практикува или реши да пректикува упражнението Ретроспекция да прочете: "Ефекта от разкаянието – Опасността от твърде често къпане" Цитата е част от книгата МРЕЖАТА НА СЪДБАТА ЧАСТ V ЕФЕКТА ОТ РАЗКАЯНИЕТО – ОПАСНОСТТА ОТ ТВЪРДЕ ЧЕСТО КЪПАНЕ Тъй като измежду розенкройцерските ученици има много които изпълняват предоставените от Старшите Братя упражнения с цел да подпомогнат растежа на душата, въпреки че те не се чувстват задължени да встъпят в Пътя, хубаво е да се вземе под внимание окултния ефект на емоциите породени от тези упражнения. Когато при упражнението на ретроспекцията* стремящият се към възвишен живот преглежда случките за деня в обратен ред и се среща със случай когато той наранява някого или пропуска да помогне на друг или по някакъв друг начин не е живял така както той смята за идеал, той бива обучаван да култивира интензивно разкаяние за това което е извършил неправилно с цел да изтрие записа от семенния атом в сърцето където този запис се е бил отпечатал вследствие на стореното и където той ще остане докато не бъде изтрит чрез страдание в чистилището, ако преди това не е бил изчистен по неестествен начин, както посредством това упражнение. В чистилището изчистващия процес се осъществява посредством центробежната сила на отблъскването която дърпа и откъсва веществото на желанията от тялото на желанията в което изображението на случката се е формирало прехвърлено от етерната матрица. През това време душата изстрадва това което е причинила на другите поради определените условия в долните области на Света на Желанията където се намира чистилището. Някои ясновидци, които не са в състояние да осъществяват контакт с висшите региони, разказват за Света на Желанията като за илюзорен свят и те са прави доколкото става въпрос за долните области, защото там всички неща изглеждат обърнати както ги виждаме в огледало. Тази особеност не е без определена цел, нищо в Божието царство не е без определена цел; всичко обслужва процеса на достигане на един мъдър завършек. Това обръщане поставя грешната душа на мястото на свята жертва, така че когато се извърти лентата и се появи сцената когато тя е съгрешила спрямо някой друг човек, душата не гледа само като страничен наблюдател, а вижда сцената отново като действие и тя става, за известно време, жертвата на злото и усеща болката почувствана от наранения, защото центробежната сила на отблъскване приложена за да изтрие картината от тялото на желанията на причинителя на злото, трябва поне да е равна на омразата и яда на жертвата, които са отпечатали картината върху семенния атом когато се е случило събитието. ___________________________________________________________________ ‘’упражнението на ретроспекцията’’ – или обредът/ритуалът на ретроспекцията ___________________________________________________________________ По време на ретроспекцията ученикът се старае повторно да възпроизведе тези условия; той се опитва да си представи сцените когато той е действал неправилно, а разкаянието което се мъчи да почувства трябва да е поне толкова силно, колкото е раздразнението и негодуванието изпитани от наранения човек. Тогава то ще има същия ефект като заличаване на записа на злодеянието от центробежната сила на отблъскване която осъществява изчистването на злото в чистилището с цел да се екстрактира от него качеството на душата което ние познаваме като СЪВЕСТ/добросъвестност, съзнателност, което качество действа като спирачка или средство за отказване в момента на изкушение. Когато е използвана по този начин емоцията на разкаянието изчиства тялото на желанията от бурени, оставяйки почвата чиста и подхранвайки растежа на множество добродетели които разцъфтяват в духовен напредък и създават отлични условия за служене в Божията градина. Но както силата латентна в барута и експлозивните вещества може да бъде използвана за подпомагане на великите достижения на цивилизацията или да повтаря най-дивашките прояви на варварството, така също тази емоция на разкаянието може да се употреби неправилно по такъв начин, че да стане вреда и спънка за душата вместо помощ. Когато се отдаваме прекомерно на разкаяние всеки ден и ежечасно ние всъщност изразходваме много енергия, която би могла да се използва за много хубави начинания живота, защото непрекъснатото разкаяние се отразява на тялото на желанията подобно на това което става при прекомерно къпане на физическото тяло, както е описано в ‘’Опасността от прекомерна чистоплътност’’, статия отпечатана в нашето списание ‘’Лъчи от Кръста на Розата’’. Там се твърди, че водата има силен афинитет към етера и го абсорбира в голяма степен, дадени са няколко примера за да демонстрират този факт; също така се твърди, че когато се къпем при нормални условия водата отстранява голяма част от отровния масматичен етер от виталното тяло, ако стоим под водата достатъчно дълго време. След къпането виталното тяло става като че ли изтощено и съответно придава чувството на отпадналост, но ако ние сме в добро здравословно състояние и ако не сме се къпали прекалено дълго, недостигът се възстановява скоро от потока на енергията която се влива в тялото през далака. Когато тази постъпваща вълна от пресен етер е изместила отстранената зловредна субстанция във водата, ние се чувстваме с подновена енергия което с право отдаваме на къпането, но въпреки че обикновено не осъзнаваме напълно изложените тук факти. Но когато един човек който не е в перфектно здравословно състояние си създаде навика да се къпе всеки ден или може би дори по два пъти на ден, по-голямо количество от етер се извлича от виталното тяло. Снабдяването през далака с етер освен това е понижено поради загубата на сила на семенния атом който е разположен в слънчевия сплит и виталното тяло се изтощава. Затова възстановяването при тези хора е невъзможно във времето между толкова често повтарящите се изчерпвания и като резултат физическото тяло страда; тези хора губят непрекъснато сили и могат да се разболеят сериозно. ‘’Както горе, така и долу и като долу, така и горе’’, гласи Херметичния афоризъм, като по този начин формулира великия закон за аналогията който е главния ключ за всички мистерии. Когато ние използваме центробежната сила на разкаянието за да изличим злодеянията от нашето сърце по време на вечерното упражнение-ритуал на ретроспекцията, ефектът е подобен на действието на водата която изхвърля миазматичния отровен етер от виталното ни тяло когато се къпем и по този начин отваря място за нахлуване на чист здравословен етер. След като сме изгорили погрешните си действия в жертвения огън на разкаянието, зловредната субстанция отстранена по този начин отваря място за постъпване на вещество на желанията което е нравствено по-здравословно и е по-добра почва за благородни дела. Колкото по-добре сме се прочистили чрез това разкаяние, толкова по-голямо празно пространство ще се отвори и повече нов материал ще привлечем към нашите ефирни тела-носители. Но, от друга страна, ако се отдаваме на съжаления и разкаяния през цялото време когато сме будни както някои правят, ние надминаваме дори чистилището защото все пак там се изчиства злото, съвест е отговора на всяка изтръгната от силата на отблъскването картина. Тук, поради вкопчващата връзка между тялото на желанията и виталното тяло, ние не можем да съживяваме картината в паметта толкова често колкото искаме и докато тялото на желанията постепенно се разтваря и изчезва в чистилището по време на изчистването на панорамата на живота, едно малко количество би трябвало да бъде добавяно когато сме във физическия свят защото трябва да заеме мястото на количеството изхвърлено при разкаянието. Така съжалението и разкаянието когато се практикуват непрекъснато имат същия ефект върху тялото на желанията както прекомерното къпане върху виталното тяло. Силата на двата носителя се изчерпва при прекомерно прочистване и поради тази причина за нравственото и душевно здраве неконтролираното отдаване на чувство на съжаление и разкаяние е така опасно както е фатално твърде многото къпане за доброто физическо здраве. В двата случая ръководно правило трябва да бъде умереност. Когато изпълняваме упражнението-ритуал ретроспекция би трябвало да се отдаваме на чувства на съжаление и разкаяние с цялата си душа; ние би трябвало да проливаме огнени сълзи които да изгарят дълбоко същността ни; ние ще трябва да направим процеса на изчистване възможно най-обхватен за да заслужим накрая възможно най-големите милост и опрощаване. Но когато сме завършили упражнението, би трябвало да направим същото което става в чистилището – да смятаме лошите случки през деня за приключили и да забравим напълно за тях, освен ако те не изискват поправящи действия, да се извиним за нещо или да направим нещо за да удовлетворим изискванията на съвестта. И след като по този начин сме платили дълга си, душевната ни нагласа трябва да бъде само оптимизъм. ‘’Въпреки че греховете ни са черни, те ще станат бели като сняг’’, ‘’Ако Бог е с нас, кой би могъл да бъде против нас?’’. При тази нагласа ние умираме всеки ден за стария живот и всеки ден започваме нов духовен начин на живот защото нашето тялото на желанията по този начин се подновява и пригажда за по-възвишен живот. И понеже разсъждаваме върху предмета за съжалението и разкаянието във връзка с проблема за растежа на душата и за тяхното въздействие върху нашите ефирни тела, би било от полза да споменем ефекта на разкаянието върху други области. Има хора които живеят с разкаянието като с най-добър приятел, които си лягат вечер с него и стават сутрин след сън с него; взимат го със себе си на работа, на пазар или на църква, те сядат да се хранят на масата с него, те си го кътат като най-ценното си притежание и те по-скоро биха се разделили с живота си отколкото с разкаянието за нещо си. Както вампирът изсмуква етера от виталното тяло на свята жертва и се храни с него, така непрекъснатите съжаление и разкаяние за определени неща става елементал от веществото на желанията, който действа като вампир и изтегля не друго, а живота от бедната душа която го е създала и чрез използването на принципа на привличане между подобностите, той подхранва продължаването на този болезнен навик. Ние не помагаме на близките си хора които сме обичали и които са напуснали този свят със скръбта си която си мислим че е доказателство за вярата ни, ние им пречим по този начин. Те са напуснали тази област на опитност и са се отправили към други нива където има други уроци за учене, а ние ги задържаме чрез нашите мисли защото известно време след като са умрели те имат остро усещане за нас и ние им дължим обични и окуражаващи мисли вместо егоистични скръб и тъга които нараняват и нас и тях. Съжалението е разрушително за целия душевен растеж защото докато така създаденият мисъл-елементал се задържа около нас като вампир ние не можем да се изкачваме по стръмния път. Празното и суетно разкаяние което се отнася до болезнени размишления относно миналото и грешките му е отвратително като лешояд който кълве разлагащ се труп. Длъжни сме да го изгоним от мислите си както не бихме допуснали лешояд до тялото си. Вместо това, нека да култивираме една душевна нагласа на оптимизъм за всичко, защото всичко работи в посока на доброто. Бог е на кормилото, нищо не би могло да стане истински лошо и всичко ще се оправи с Бога напред. Поздрави, Петко
  2. Петко_П

    Красивото в живота

    Здравейте, Красивото е навсякъде около нас и в нас. Според мен да виждаме, усещаме, чустваме Красивото трябва да ни е дадено (може и да се отнема). Преди това трябва да сме се потрудили. Поздрави, Петко
  3. Здравейте, Mecholari мерси много за книгата. Мария Арабаджиева има лекция на част от книгата. https://www.youtube.com/watch?v=OMoksLNoHZs Поздрави, Петко
  4. Здравейте, Опитвам се да се придържам към: Това което знаеш-научиш, трябва да започнеш да го живееш и да го прилагаш чрез ежедневни малки усилия. Поздрави, Петко
  5. Петко_П

    Целта на духовния Път

    Здравейте, Мисля че целта на духовния път, както и на всеки друг път е да ни обогати и да разширим възприятия и съзнание Поздрави, Петко
  6. Петко_П

    Свободният избор и свободната воля

    Здравей Kipenzov, Мерси много. Поздрави, Петко
  7. Петко_П

    Свободният избор и свободната воля

    Здравей Kipenzov, Мислех си че е кратко и ясно, а то само аз си го разбирам. Ще опитам по друг начин. Съжалявам че не е ясно. Да стигнем "съзнание на светец": да започнем да възприемаме и усещаме светът такъв какъвто е, да имаме ясно усещане за Бог, да разширим съзнанието, да разберем че сме част от всичко, да не съдим, да не критикуваме, за дадена ситуация да виждаме и вземаме предвид всички гледни точки и страни, да сме безкритични, да не определяме нещата(добро, лошо, хубаво, грозно и т.н). Това е само една част която се сещам в момента. С такова съзнание, ще имаме свободна воля и като направим каквото и да е промяна ще имаме представа какво сме направили, сътворили. В този случай ставаме и сътворци – знаем какви последствия ще има след прилагането на нашата свободна воля. Друг пример: Представи си малка поляна в двор на къща. В нея има трева, цветенца буболечки, червейчета, мушици и каквото друго си искаш. Сега опитай да получиш усещане за всяко нещо поотделно в картината –почувствай го като част от теб, едно цяло сте. Едно цвете ти казва че го е затиснала клонка и не може да изпълни задачата за която е израснало. В този момент ако имаш „съзнание на светец‘ и нагоре ще знаеш какво да направиш. Ако може един въпрос. На тази Земя, в този свят, има ли значение дали имаме или нямаме свободна воля. Поздрави, Петко
  8. Петко_П

    Свободният избор и свободната воля

    Здравей Kipenzov, Мерси за въпросите. На този етап мисля че: Разберем-Осъзнаем реалността в която живеем. После най-вероятно получаваме свободна воля. Поздрави, Петко
  9. Петко_П

    Свободният избор и свободната воля

    Здравейте, Ако се позамислим всеки ще открие няколко отговора за и против. Георги Изворски има според мен добро определение, че трябва първо да стигнем съзнание на светец. Джорджия Николова също споменава че може да Осъзнаем че сме сътворци. Поздрави, Петко
  10. Петко_П

    Eгрегори

    Здравей Донка, Дали може да посочиш някои Поздрави, Петко
  11. Петко_П

    Eгрегори

    Здравейте, Донка мерси много за отговора. Доколкото разбирам, според автора(ите) на материала, около 18 век. Има и опит за връзка с книгата на Енох. Може би има други доста по-раншни. Поздрави, Петко
  12. Петко_П

    Eгрегори

    Здравейте, Кои са най-раните източници където се споменава егрегор. Поздрави, Петко
  13. Петко_П

    Изкуствен интелект

    Здравейте, Струва ми се че всички специалисти работещи в областта за създаване на изкуствен интелект, след определено духовно развитие са пред дилемата как да продължат. Поздрави, Петко
  14. Здравейте, Според мен всеки един от нас живее в реалността. Реалността в която е добре да е всеки от нас. Абсолютната Реалност надали можем и е нужно да я разбираме тук. Поздрави, Петко
  15. Здравейте, Защо соред вас са нужни черната ложа и черните учители. Колко често се срещаме с тях. Мерси за отговорите. Поздрави, Петко
  16. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, По-долу прилагам два линка от клипчетата на Галя Йосифова свързани с текущата тема. Галя Йосифова си е направила труда да направи над 100 на различни теми. Може би всеки ще намери нещо за себе си. https://www.youtube.com/watch?v=JxuRUGLWrjI&list=PLRYkAa71dBZDP0G0UOOcQye9q9vzb0VJO&index=30 https://www.youtube.com/watch?v=dnStLYP-TZg&list=PLRYkAa71dBZDP0G0UOOcQye9q9vzb0VJO&index=32 Поздрави, Петко
  17. От една страна е така... От друга - не. Човекът може да си мисли, че се моли, но всъщност да изисква и очаква изпълнение на някакви желания. Никой не ни учи какво съдържа една молитва. Особено след десетилетията атеизъм и в един технократически свят, "молитвата" може да бъде проекция на ценностите на този свят. В темата доста е коментирано по това, така че само ще спомена двете основни отличия на молитвата от искането - благодарност и приоритет на Божията воля. Започва с първото и завършва с второто. Здравей Донка, Струва ми се че добавеното от теб е само част от възможностите или… Поздрави, Петко
  18. Здравейте, Извинявам се ако повтарям някой отговор. Според мен човек може да се моли за каквото си иска, когато и където си иска и на когото(каквото) си иска. Всичко зависи докъде е стигнал човека. Поздрави, Петко
  19. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    А и също да напомня, за всеки случай, че в окултните практики, доколкото съм чел, се използваат линейни времево похвати за нелинейни времеви "натрупвания". Същият принцип се използва и при "несвързания" словоред. По тази линия, ако не си запознат с "Орденът на Златната Зора", е добре да се замислиш за текстовете, които пействаш. Hermetic Order of the Golden Dawn Здравей kipenzov, Мерси много за бележката. Всъщност определено не бях погледнал цитирания пасаж както ти споменаваш. Ако той е дело на някой редактор има голяма възможност да си прав. Мерси много и за линковете. Поздрави, Петко
  20. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, Ето и част от книгата на Влад Пашов – Богомилството Път На Съвършените. ПРИНЦИПЪТ НА ПОЛЯРНОСТТА, ОСНОВА НА ЛЕГЕНДAТA ЗА САТАНАИЛ Дуализмът съществува навсякъде в Природата и живота, но трябва да се знае какво се разбира под това понятие. Този въпрос може да бъде изяснен само в светлината на окултната наука, която изследва нещата по-дълбоко и в тяхната основа. Според херметичната наука, която е изградена върху седем принципа, които са седемте принципа на Природата, четвъртият принцип е наречен принцип на полярността, според който всички сили в Битието и Природата са поляризирани на положителни и отрицателни. Това е факт, познат и на съвременната наука, без да може да го обясни. Но тя го приема като факт, който съществува в Природата. Тази полярност съществува както в Природата, така и в човека. Затова във всеки човек се води една вътрешна борба между тези сили, която Гьоте гениално е изразил по следния начин: „В мен живеят две души. Едната ме тегли нагоре, към светлото и възвишеното, а другата ме тегли надолу към низките страсти и удоволствия." Това го преживява всеки човек. В Природата този факт е изразен с идеята за положителния и отрицателния полюс на енергията, и е ясно показан в електричеството. Доброто и злото в живота, светлината и тъмнината, както в съзнанието на човека, така и в Природата, са също израз на този принцип. ДВАТА ПРИНЦИПА -ДВЕТЕ РЪЦЕ НА БОГА В окултната наука този принцип на полярността е изразен с идеята за двата Принципа, чрез които се изявява Абсолютният Дух в проявения свят. Те са наречени Първи и Втори Принцип. Първият принцип е символизиран в християнството и Богомилството със Сатанаил, а Вторият принцип е символизиран с Христа Това са двете Ръце на Абсолютния Дух, с които Той си служи при Своето проявление. Тези два Принципа са двете страни на Проявения Бог в света. Според окултната наука, чрез Първия принцип е създадена цялата физическа Вселена с всички форми, които съществуват в нея. Краен израз на дейността на този Принцип е физическата материя. А Вторият принцип организира и внася живот в тия форми, създадени от Първия принцип. Тази идея богомилите, като окултна школа, са я предали в легендарна форма за дейността на Сатанаил като творец на видимия свят и за неговото отношение към Бога, който в случая е Христос. Те са двамата актьори на световната сцена и богомилската легенда ги нарича двамата Синове на Отца. Сатанаил е първият, по-големият син, т.е. това, което в окултната наука се нарича Първи принцип, понеже той пръв започва да действа. След това започва да действа Вторият принцип — Христос. Сатанаил извършва другата работа, а Христос моделира и одухотворява това, което Сатанаил е създал по идея, дадена от Бога, и внася живот в него. Според окултната наука, Великата Реалност в света е това, което на религиозен език се нарича Бог. Той е Първата Причина на света и живота и е една Абсолютна Реалност, която прониква цялото Битие. Тази Абсолютна Реалност е извън всяко познание. И най-великите Учители на човечеството, както и Ангелите и Боговете не знаят нищо за тази Абсолютна Реалност, освен това, че съществува. Учителя казва в томчето: Степени на съзнанието следното: „Окултната наука в своето развитие е стигнала до там, да познава проявите на Божествения Дух. Но над тези прояви има още много, за което тя знае, че съществува, без да знае нещо конкретно." Дейността на Божествения Дух се простира в първото космично поле, което включва в себе си седемте свята, за които се говори в окултната наука, които западната окултна наука свежда към три — физически, духовен и божествен. А над първото космично поле съществуват още шест космични полета, в които се проявява този възвишен абсолютен живот. Тази Абсолютна Реалност е наречена общо Абсолютен Дух. Но в тези възвишени светове съществуват много напреднали същества, които стоят над серафимите и за които окултната наука сама загатва. Учителя споменава за тази реалност, като говори за Всемирното Братство, което ръководи целия Космос. Това Всемирно космично Братство е връзката между нашето космично поле и Абсолютния Дух, Който в еврейската окултна наука е наречен Ен Соф или Великото Нищо — това, на което не могат да се припишат никакви качества и определения, защото ще го ограничат, а Той е безграничен. Когато този Абсолютен Дух, тази Абсолютна Разумност реши да се прояви, Той се еманира, излъчва от Себе Си това, което в окултната наука се нарича Логос, Проявен Бог или Божествен Дух. Той създава обективния свят. За него е казано в първата глава от Евангелието на Йоана: „В начало бе Словото и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог." Този Проявен Бог е това, което Учителя нарича още Божествен Дух. Това е една разумна съзнателна енергия, която в своето проявление се поляризира, защото законът на полярността е закон на творчество. Без поляризиране никакво творчество не съществува. Това ни показва житното зърно или кое да е семе, които докато не са посадени в земята, съществуват, но не живеят, не растат, не се развиват, които са свойствата на живото същество, на живота. Като се посади в Земята житното зърно се поляризира — пуща коренчета надолу и след това стъбълце нагоре. От този момент започва творческият процес в него, почва вече растене и развитие. Така че Бог, в Своето проявление, се проявява чрез два Принципа, които в окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука се наричат положителен и отрицателен полюс на енергията, катод и анод. Понеже това е важен въпрос, затова ще предам някои мисли от Учителя, които той изнася по този въпрос в „Двамата господари" от Трета серия. „В света работят два разумни Принципа. В окултизма тези два Принципа се наричат Първи и Втори, а в науката положителен и отрицателен полюс на енергията. Положителният полюс е всякога по-силен, а отрицателният — по-слаб. Творческата сила се проявява предимно в слабия Принцип. Това, което гради в света, то не е силното, а слабото. Затова онези хора, които разрушават, са всякога по-силни, отколкото добрите, меките хора. Вие може да усетите тия два Принципа у вас едновременно. Запример, когато станете активен, когато се разгневите и извикате: Тук трябва да има ред и порядък, това е Първият принцип. Но този Принцип не е творчески, той нищо не създава. Само като се оттеглите вътре в себе си, когато се успокоите, тогава всичко взема своя нормален ред. Първоначалният Принцип, от който произлиза злото, омразата, лъжата, сам по себе си не е лош. Това е Първият принцип. Христос казва: „Не можете да служите едновременно на Бога и на Мамона." Не можете на служите на Любовта и на омразата. Това са две неща, които се изключват, понеже са диаметрално противоположни: и не се движат в еднаква посока. Под думата Господ се разбира най-възвишеното, най-благородното Начало, което твори. Този Принцип е мекият, пластичният, но с това той не е ограничен и е безсмъртен. В този Принцип, Втория, не съществува смърт. В Първия принцип съществува смърт и то само затова, защото силният, със силата, която има в себе си, сам се разрушава. Първият принцип е създал Космоса, материалния свят, всички видими светове с нашите тела и техните сили и енергии, които са необходими за съграждането им. Когато искате да се откажете от Първия принцип, вие трябва да му върнете всичко, което той ви е дал. А като му върнете всичко, какво ще остане във вас." — Вие ще се върнете във Втория принцип и ще станете едно с Бога. Няма да има нито Иван, нито Драган, няма да има нито ангели, нито дяволи и в света ще настане едно общо състояние на тишина и спокойствие. Когато човек иска да стане енергичен, трябва да се подсоли. Злото в света е подсоляване и човек трябва да стане лош, за да се осоли. Когато човек се обезсоли, Бог праща Първия принцип, за да образува солта. Христос го взема, както се проявява на Земята, а не както се проявява горе между ангелите. Човек не може да бъде едновременно богат и благочестив — аз не вярвам в това благочестие. Всичкото богатство в света принадлежи на Господа и в момента, когато помислиш, че славата и величието, което имаш, е твое, ти слугуваш на Първия принцип. Този Принцип е индивидуален. Той разединява всички същества, защото не е майстор да обединява, а да разединява. Той може да създаде хиляди хора, но не може да създаде условия, при които те да живеят и най-после той се разгневява и започва да бие и ги умъртвява — говоря по човешки. Но когато дойде в света Вторият принцип, който хората наричат Любов, меката сила на нещата, той веднага смекчава Първия принцип и, съединени така двата Принципа, раждат най-великото, най-възвишеното в света. Като служите на Господа, само чрез Него може да влияете на Първия принцип. Само Господ е в сила да ви избави от смъртта. Не служите ли на Господа, ще бъдете погълнати от Първия принцип, защото законът е такъв. В Любовта имаме едно проявление на Абсолютния Бог в света, Когото никой не знае какъв е — Незнайният Бог, за Когото хората нямат никакво понятие в света. Само Той държи в Ръцете Си тези два велики Принципа, чрез които се проявява. И тъй, понеже единият Принцип разрушава, а другият — гради, вие не можете едновременно да разрушавате и да градите. Когато мразите, вие разрушавате, а когато обичате — градите, създавате. Някои мислят, че Първият принцип има наглед у хората желание да съгражда, но той пак поглъща. Той казва: Обичам те, обичам те, но ще те изям — така както котката си играе с мишката и най-после я стисне и погълне. Някои, като говорят за индуската философия, под Нирвана разбират сливане с Бога, а не съграждане. Това отчасти е вярно. Има и сливане, и съграждане. Трябва да се влезе в съгласие с Втория принцип и да се живее в него. Във Втория принцип има вечен стремеж да докара всички същества в едно, да ги обедини. Той е стремежът на Христа, да се прояви Бог индивидуално във всяка душа. Бог иска да си създаде в света малки къщички, в които да живее. Велико е онова същество, което може да разбере този дълбок принцип. Там, където се явява въпрос за първенство, кой да вземе първото място, кой да е водач, там действа Първият принцип. Тази борба съществува навсякъде в света. Тя е естествена, тя е един велик Божествен процес, през който са минали всички ангели. Много от тях са минали изпита, минали са през Първия принцип и са влезли във Втория, и сега служат на Бога. А други не са го минали, паднали са и са останали служители на Първия принцип, на Мамона, затова ги наричат демони. И между тях има служители и на Първия, и на Втория Принцип. След време, когато човечеството завърши своето развитие, вземе своя венец, всеки ще отиде на своето място. Затова Христос казва: „Без Мене" — подразбирайки Втория принцип — „нищо не можете да направите." Тук е дълбокият смисъл — останете ли сами да се борите в света, ще станете слуги на Първия принцип и тогава ще се явят във вас всички отрицателни качества: омраза, завист, отвращение, недоволство, които постоянно разрушават. В този Принцип не може да намерите благото на света, не може да видите никакъв смисъл в живота. Затова Христос казва: „На Бога и на Мамона едновременно не можете да служите." Ако служите на Мамона, ще бъдете на дъното на ада, ще бъдете вечно недоволни и никога няма да разберете дори, защо сте мъж или жена. Може да минете през всички форми на създанието, но всякога ще бъдете недоволни, понеже човек сам по себе си никога не е доволен. Когато се казва: Правото е на силния, това е Първият принцип. А когато се казва: Правото е на слабия, това е Вторият принцип. Когато човек е в борба със себе си, това показва, че Първият принцип действа в него. Щом се разедините в себе си, трябва да се дигнете над това разединение и да работите вътре в Бога. Само тогава ще разберете смисъла на тези сили, които действат във Вселената. Та онези, които са тръгнали в Пътя, Посветените, имат поголяма опитност. Защото те страдат повече отколкото светските хора, понеже в християнството едновременно с Втория принцип се усилва и Първия. Дето се проявява Любовта, ще се прояви и Първият принцип, който представя само една сянка на Битието. Под сянка разбирам Принцип, който умъртвява. Първият принцип сам по себе си е тъмен и носи вътрешна тъмнина, а Вторият принцип всякога носи светлина в ума. Щом дойде Първият принцип, усещате голяма скръб, безсилие в живота. Дойде ли Вторият принцип, всякога се разполагате, повдигате се. В Първия принцип като търсите изход и не го намирате, дохождате до мисълта на скорпиона — да се самоубиете, за да се освободите от неблагоприятните условия на живота, които сами сте създали. Първият принцип е крайно алчен, ненаситен, в него желанията нямат граници. Първият принцип е създал много илюзии в човешкия ум. Понеже той носи всички сенки, създал е комбинации, с които може да даде възможност да се изрази Божествената Любов. Любовта намира в него израз, той й става като почва. Неговото желание е да подчини Втория принцип — Любовта, но тя не се подчинява. Тя е закон, който регулира нещата в света. Първият принцип се бои от Втория, защото когато се изпречи пред Втория, появява се Светлина и като види своя образ, почва да се плаши. Когато Първият принцип вземе надмощие в човешкото сърце, човек става сух, корав, започва да се втвърдява. У него всичко закоравява: сърцето, мускулите, краката, артериите и т.н. Тогава лекарите казват, че у такъв човек се явява болестта артериосклероза. Аз казвам, че това се дължи на Първия принцип, който втвърдява сърцето и обсебва човека. Когато забележи, че Първият принцип е завладял човека, Бог започва да действа с Втория принцип, с Любовта, която започва да го организира в себе си. Това е борба, която действа навсякъде в света. Тя се явява във всички слоеве на обществото — навсякъде. Тя ще продължи дотогава, докато Вторият принцип вземе надмощие и организира нашето тяло, нашето сърце и ние станем безсмъртни. Желанието на Христа, желанието на Втория принцип е да вземе надмощие над клетките, монадите и да ги направи неразрушими, безсмъртни. Само тогава ще минем от преходното към неизменното, ще влезем в областта на вечното съединение, на вечната Божествена Хармония. Затова е създаден светът, за да минат умовете и сърцата на хората от Първия принцип във Втория. Процесът е отляво надясно. Отивате наляво, за да действа дясната ръка по-силно. Има изключения, някои са левичари, но изобщо, когато се работи, отива се отляво надясно. Този Принцип е станал причина да се измести сърцето малко на лявата страна. След време сърцето трябва да се премести в средата между двата дроба и само тогава ще има равновесие между Любовта и Мъдростта, между ума и сърцето. Когато вашите косми станат остри и груби, Първият принцип е взел надмощие у вас. Когато кожата ви стане суха и почне да надебелява, у вас действа Първият принцип. Този Принцип ще ви погълне, както змията поглъща жабата. Когато Христос казва: „Любете враговете си", Той подразбира, че ти не може да победиш този враг, Първия принцип, с друго, освен с Любов. Зло със зло не се побеждава. Философията в Любовта е да даваш и да вземаш едновременно, та обмяната да е правилна. Когато казвате: Той не ме обича, това е Първият принцип. Недоволен си — това е Първият принцип; съмняваш се — това е Първият принцип. Няма Господ — това е пак Първият принцип. Първият принцип е във вечно движение. Но животът се проявява във Втория принцип, в съграждането на нещата. Всеки трябва да съедини тези два Принципа с Христа. Само така ще бъдете навсякъде полезни — на обществото, на народа, на жена си, на децата си и т.н. Това е казал Христос на евреите преди две хиляди години, но те приеха Първия принцип и отхвърлиха Втория и затова ги сполетя голямо нещастие. И днес хората с тази война /беседата е изнесена в края на Първата световна война/ изпитват влиянието на Първия принцип. И той ще действа, докато хората се изтощят. След като си свърши работата този Принцип, ще се прояви Любовта, т.е. Бог. Бог предоставя енергиите Си на Втория принцип, и когато той дойде, започва да гради разумно. Не можеш едновременно да любиш и да мразиш. Светлината и тъмнината не представят нашия живот, но когато те се съединят в един Принцип, появява се Животът — Третият принцип, а този Принцип може да се прояви само на екватора на живота. Прочее, не можем да служим едновременно на Бога и на Мамона. Ако служим на Бога, ще бъдем щастливи; ако служим на Мамона, ще бъдем нещастни. Ако служим на Бога, ще бъдем здрави; ако служим на Мамона, ще бъдем болни и бедни. Ако служим на Бога, стомахът ни ще бъде здрав; ако слрким на Мамона, ще бъде разстроен. Ако служим на Бога, ще бъдем почитани в обществото; ако служим на Мамона, хората ще ни презират. Ако един народ служи на Бога, ще бъде възвишен; ако служи на Мамона, ще се снишава и изражда. Ако служим на Бога, умът ни ще се развива правилно; ако служим на Мамона, умът ни ще се смущава и съмнява. Това са два Принципа, които действат в живота. Ставаш сутрин, смутен си, ще отидеш при Господа, ще отправиш ума си към Него и ако Той положи Ръката Си отгоре, ще придобиеш равновесието си и настроението ти ще се измени. Затова Христос казва: „Елате при Мен всички, които сте обременени, и Аз ще ви успокоя и утеша." За да избегнете лошите последствия на Първия принцип, който носи нещастие, всеки ден дружете с Христа. Първият принцип сам по себе си не иска да носи нещастията и ги туря на гърба на другите. Такова е неговото естество. Христос е бил преди Адама, преди Аврама, Той е, Който се нарича Син на Бога Живаго. Христос, като дойде, каза: „Аз съм онзи, който беше преди Аврама и преди Адама" Той е живял в онази велика епоха, велика култура, когато ангелите са пеели, в Божествената Зора на Живота, в Златния век на човешкия живот. Когато дойде грехът в света, тогава дойде вашият баща — дяволът, който живее сега във вас и затова вие сте чада на дявола. Ако не познаете, че сте, в греха си ще умрете, всякога ще служите на Мамона и няма да бъдете щастливи. Когато казваме Втория Адам, подразбираме Христа. Той е втори по отношение на Закона на Любовта, но по изявление на Бога е Първото Начало." Горните мисли на Учителя за двата Принципа са ключ за разбирането на т.нар. дуалистически разбирания на богомилите, които са и разбиранията на всички окултни школи и които са основа на окултната космогония, която по-долу накратко ще изложа. Казвам т.нар., защото всъщност нито богомилите, нито манихеите са имали такива разбирания, каквито им приписват техните врагове. Те са имали една окултна космогония, която е предадена в образна форма, за да бъде достъпна за широките народни маси, а техните врагове ги наричат дуалисти в култов смисъл на думата, т.е. признават двама богове в света, които са във вечна борба. Двата Принципа, както се изтъкна в горните мисли, са във вечна борба, докато Вторият принцип вземе надмощие, но тези два Принципа са само двете Ръце на Великата Разумност, Която ръководи всички световни процеси. И тази Велика Разумност, този Абсолютен Дух се изявява чрез Втория принцип, а Първият принцип е само като една сянка, едно отражение, необходимо, за да изпъкне Реалността. Поздрави, Петко
  21. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, Ето една книга, може да е за вас, може и да не е. http://www.spiralata.net/biblioteka/kn_bul/sv_kniga_na_chernoto_bratstvo.zip http://www.spiralata.net/biblioteka/ - Свещената книга на Черното Братство Поздрави, Петко
  22. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, На базата на някои от предишните отговори се чудя дали Беинса Дуно продължава да ни учи не само чрез учението което ни е оставил, а и чрез някои от текущо живеещите хора (души)? Поздрави, Петко
  23. Петко_П

    Бялата ложа и Белите Учители

    Здравей Донка, Познанията ми по тази тема не са много големи, но според мене Джорджия Николова има доста добри размишления по темата и като цяло. Прилагам два интернет адреса (не са изцяло по темата): https://www.youtube.com/watch?v=Yn_Z3ewXLKc https://www.youtube.com/watch?v=EVR20w05284 Поздрави, Петко
  24. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, Мерси много на mecholari за лекцията от Елеазар по темата. Аз лично като чета, слушам лекции или интервюта с Елеазар Хараш винаги откривам по нещо ново което някак си съм пропуснал. Поздрави, Петко
  25. Петко_П

    Черната ложа, черен учител

    Здравейте, Мерси много за точните отговори и линкове на АлександърТ.А. Всъщност АлександърТ.А. е прав че всеки ден близо до сто процента ние все още сме под влияние на черното братство. Може би на този етап все още ни е нужно, и както казва Петьо Йорданов трябва с ежедневни малки (или по-големи) усилия да минем през школата на пречистване и постепенно да преминем от другата страна. Това е доста трудно особено в големите градове. Мерси много и на Донка. В момента преглеждам книгата от линка и още в самото начало попадам на (цитирам): „...в живота на човека конкретното зло винаги може да се разглежда като черно учителство - тоест като изпратено от Бога пре­пятствие, което, веднъж преодоляно, позволява индивида да се прид­вижи по пътя на своето развитие - тогава поставеният по-горе въпрос за природата на злото се оказва несъществен.“ На този етап предполагам че не може да познаваме само едната страна. Ако не бъркам мисля че бях срещал от Петър Дънов че ако в едно населено място има само добри хора то задължително трябва да се присъединят няколко лоши. Това предполагам че е заради градивната и разрушителната енергии в природата, зад което може би е идеята за ритъма и противоположностите на Хермес. По въпроса за бездната на този етап не знам нищо. Нещо друго което ме смущава е че се опитвам да разбера неща които за мене(като човек) са необясними, и ако нямам побутване отвънка може би никога няма да ги разбера. Още веднъж мерси много за отговорите и линковете. Поздрави, Петко
×