krasidim1

Искам да изкажа и възторга си,а не само да се оплакваме.Пуснах си ваш запис,в хода на медитацията за пръв път отдавна се срещнах със себе си.Не знаех,че имам такова кътче на спокойствие,където умът ми не е в постоянно предъвкване.Опита се на няколко пъти да се намеси,имаше на моменти страх,дискомфорт,леко нетърпение. Но чак сега разбрах за тази среща с подсъзнанието,за която се говори.Видях се като дете,почувствах се смела и безкрайно щастлива .Мислех,че това състояние вече не съществува...невероятно е.Смятам да продължавам със записите и се надявам да съм на прав път.

Току що се връщам от обучение по хипнотерапия, където преподавах на психолози и лекари. Силен метод е хипнотерапията, така е. Благодаря за добрите думи сърдечно! Аудио сесиите хипноза и нлп затова са сложени свободно - за да се ползват и помагат. Искам да кажа обаче, че докато продължавате с тях, помагайте и на терапевта си в живите сесии и помежду им. Промяната към смисъл и щастие е сигурна, когато той е силен в работата си, а вие мотивирана! 

Както казва Орлин проблема е в отношението ти ,,избутваш ,не желаеш , не приемаш" някои усещания .Трябва да се научиш на неутралност . За сега не можеш да се разграничиш от предпоставеното си отношение . Приемаш го за единствено и неоспоримо ... Но това е разговор за терапевта ти .

Благодаря за отговора  
Ако написаното е 100% искрено, тогава не би следвало да се безпокоите да поискате прошка - вие очевидно сте готова да приемете всякакви последствия от това. Смятам, че е добре самото поискване на прошка да се направи дискретно и неангажиращо за отсрещната страна. Нещо като мейл или картичка, писмо (старомодно, но най-доброто средство за такива случаи). Не препоръчвам очи в очи - това ще предизвика напрежение и обяснения, очаквания и най-вероятно разочарования. Нека другият човек има време и свобода да реши дали изобщо да отговори и как. 

- ако пожелае да останем приятели временно или окончателно,за мен е най-добрият вариант...така ще се чувствам по-спокойна и ще мога да бъда човекът,в който както той каза се влюби,а не изискващият,вечно нападателен и т.н. аз бих се радвала да можем да се погледнем топло отново... па макар и да нямаме интимни отношения,просто като го видя се изпълвам с радост,дори отдалече да е,не искам да ме гледа с този сърдит,разочарован поглед
- ако щастието открива с друг човек,нека бъде с него,ще ме заболи,да,но аз пак ще запазя топлите си чувства към него
- ще ми е тъжно,защото се срещнахме в лош за мен момент,това,което той видя бяха моите страхове,несигурност,решението обаче си е негово,има право на свободна воля и аз пак бих го приела с усмивка
 
 

Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия.Бях груба,обвинявах постоянно,защо не ме взимаш с теб като излизаш,защо не ми звъниш толкова често,аз не съм приоритет за теб и други подобни излагации, а не осъзнавах,че истинския егоист в случая съм аз.Не уважавах правото му на реакции различни от това,което е в моята глава.Атакувах го с изисквания,атакувах го със страховете си...убих магията на красивите човешки отношения.Тълкувах неговото поведение страшно грешно,като непукизъм,като- той не полага достатъчно усилия за мен.Той накрая наистина спря да полага усилия.
Отдръпна от мен,разбираемо.Събрахме се след това.Опитах се да оправя нещата,но не си бях научила урока.Не му дадох възможност,не му дадох време да надживее обидата,поведението му беше различно,изпитваше ме,а аз се провалих.Просто не знаех как да го тълкувам.Продължавах да бъда егоист ,чувствайки,че вече не ми дава любовта,която получавах преди го притисках с въпроси,със заключения,с обвинения.Да говоря и мисля само за собствените си нужди.Как така,аз съм си преглътнала гордостта и съм се извинила,направила съм усилия да бъдем отново заедно,а той ще се държи като принц .Така и един път не се замислих този човек,защо се държи така дистанцирано вече с мен,може би защото вижда,че не го разбирам.Че искам прожекторите винаги да бъдат обърнати към мен.
Мина близо месец и половина откакто се разделихме.Вече прогледнах. Ама аз наистина имам чувства към този човек. Никога не съм му го казала,връзката ни беше кратка и се страхувах,че ще го уплаша.Той се затвори заради моето все недоволно поведение.Аз нямах почвата и сигурността да му го призная,мислех,че няма да ми отвърне,че ще загубя интереса му.. Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ  да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И  знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва  на  сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех  и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Изгубих човек,на когото държа...чрез обидни думи и действия.Бях груба,обвинявах постоянно,защо не ме взимаш с теб като излизаш,защо не ми звъниш толкова често,аз не съм приоритет за теб и други подобни излагации, а не осъзнавах,че истинския егоист в случая съм аз.Не уважавах правото му на реакции различни от това,което е в моята глава.Атакувах го с изисквания,атакувах го със страховете си...убих магията на красивите човешки отношения.Тълкувах неговото поведение страшно грешно,като непукизъм,като- той не полага достатъчно усилия за мен.Той накрая наистина спря да полага усилия.
Отдръпна от мен,разбираемо.Събрахме се след това.Опитах се да оправя нещата,но не си бях научила урока.Не му дадох възможност,не му дадох време да надживее обидата,поведението му беше различно,изпитваше ме,а аз се провалих.Просто не знаех как да го тълкувам.Продължавах да бъда егоист ,чувствайки,че вече не ми дава любовта,която получавах преди го притисках с въпроси,със заключения,с обвинения.Да говоря и мисля само за собствените си нужди.Как така,аз съм си преглътнала гордостта и съм се извинила,направила съм усилия да бъдем отново заедно,а той ще се държи като принц .Така и един път не се замислих този човек,защо се държи така дистанцирано вече с мен,може би защото вижда,че не го разбирам.Че искам прожекторите винаги да бъдат обърнати към мен.
Мина близо месец и половина откакто се разделихме.Вече прогледнах. Ама аз наистина имам чувства към този човек. Никога не съм му го казала,връзката ни беше кратка и се страхувах,че ще го уплаша.Той се затвори заради моето все недоволно поведение.Аз нямах почвата и сигурността да му го призная,мислех,че няма да ми отвърне,че ще загубя интереса му.. Страхувам се обаче,че ако му разкрия чувствата си,ще го отблъсна.Той знае,че аз още имам пламък към него,вижда го в очите ми,аз също виждам интереса в него,макар че ми демонстрира и обида .Знам,че това да кажеш - Обичам те,независимо от отговора на другия е сила,а не слабост. Но ако той няма вече чувства към мен.Как да поискам прошка,как да постъпя, твърде късно ли е.

Има хора,към които изпитвам приятелство и уважение,но това значи ли,че ги обичам,че ако станат моя половинка ще се получи между нас. Сексуалното влечение,очакването,тръпката ги няма.как бихме могли да имаме връзка,в която да се чувстваме щастливи.Наясно съм,че тази тръпка е само в началото,после следва обичта,уважението,но първо припламва искрата,не е ли така.

Аз пък сънувам човек към когото имам чувства да извършва полов акт с някаква жена и аз ги наблюдавам...луда работа 

Не е нужно да се пренапъваш. Може сънищата просто да са отражение на вътрешните ти трансформации, а не знаци, че не вършиш достатъчно.