Константина

Здравей човек 123.Преди 7 години, когато започнах на работата, която работя и до момента изпитвах същите притеснения и ситуации.Бях нова, неопитна доста млада в един колектив от жени над средната възраст, уверени, знаещи.Все ми правиха забележки и намеци, че "хал хабер нямам", и т.н. Чувствах се ужасно и въпреки, че се държах добре, бях както казваш "миличка и добра",отзивчива, се чудих, защо те не се държат добре...От сегашната позиция осъзнах, че аз не съм била сигурна в себе си и способностите си на тоя етап на работа от една страна и от втора-стремеж да ме харесат.Това желание да се впиша, да ме харесат и т.н граничеше да си замълчавам за лошото отношение, както и това, което ти наричаш "миличка и добра" .Нормално е човек да е притеснен особено в началото на работата, но когато си мълчим и се свиваме от лошо отношение даваме обратна връзка с мене може така да се държите и всеки си позволява това.С времето, когато придобих знания и се почувствах уверена почнах да "отговарям" на тези забележки, да отстоявам свършеното от мен, дори и да повиша тон на "тарторката на която всички и мълчат".Повиша тон е силно казано, но тя ми се развика-а аз с малко по висок и суров глас и казах-аз ти помагам както сега и преди съм вършила нещо, което е твое задължение, защото сме екип и сме колежки и исках да ти .А оносно помогна,а ти ми повишаваш тон-това нормално ли е?Щом моята помощ те кара да ми викаш аз няма да помагам....Ехеее..не е нужно да казвам, че освен няколко извинения тая жена до ден днешен на мен не смее повече да ми вдигне глас, нарича ме скъпа, мила и т.н..-на мен на миличката и добричката :).Та с две думи-щом така се държат хората с нас, не сме показали по спокоен но уважителен начин, че не може така.Колкото повече вътрешно се свива човек толкова отвън "някой ни изяжда".Така мисля аз.А относно тоя човек който първо чака да получи и след това дава не смятам , че това говори за злоба, лошо сърце и зъл човек,а по скоро за човек който не дава, защото на тоя етап няма какво да даде и не знае какво и как се дава.Аз също преди бях от тези които искат само да вземат без да дават, не защото имам лоши мисли цели и подбуди, а защото имах толкова големи липси, че освен да "искам" друго не знаех.По-скоро смятам, че този е един ранен човек и имащ травми за преодоляване. Всичко което казвам е лично мнение през личния опит...

Здравейте, бих искала да попитам за добър детски психолог в Добрич или Варна. Детето е момче на 9 години, мрази храната, тотална липса на апетит, яде с хиляди молби, дразни се само като чуе "искаш ли да хапнеш".Детето като цяло е доста изнервено и раздразнено за всичко-от това да си напише домашното до това да иде до магазина или да влезе в банята-всичко става с караници и хиляди :хайде, хайде...За всяко нещо плаче, за всяко нещо първата му дума е не, не искам, за всичко е недоволен,а откаже ли му се нещо което е поискал било то дори и някаква дребна играчка започва сърденето, плаченето.Събужда се сърдит, че му се спи, ляга сърдит, че не му давам да стои до късно и така всеки ден...Подозирам, че започва на училище да се преструва, че му е зле, за да го прибера...от няколко месеца боледува често.Момченцето живее в един дом с майка си,баба си и дядо си(родителите са разведени от 4 години).С бащата се вижда 1-2 пъти в годината, защото е в чужбина и се чуват всяка седмица за около 15 мин. В къщи майката и бабата са в постоянен конфликт, тъй като има сериозен сблъсък на поколения и гледни точки за възпитанието, образованието и почти всичко.Като цяло детето няма желание да се запознава с деца и да играе с тях.Има двама приятели и то задължително играе с тях поотделно-т.е да са само двамата, защото в компании с повече деца някак отново не се забавлява и весели, а се сърди или дистанцира.Не успявам да го зарадвам с нищичко, за всичко е недоволен, дори и като играем някаква игра, ако не победи изпада в тотална драма,рев сърдене,обижда , хвърля възглавници, рита ги, много бързо се ядосва.Мисля, че на детето не му понася тази среда, в която живее и затова от години направо е намразил храната и съответно и физически не е устойчив.Майката(аз)-старая се да съм по-спокойна и да говоря и обеснявам много , но доста често повишавам тон.Определено не намирам правилния път.Бабата-силна ,властна,контролираща, грижовна и изцяло с фокус върху детето,, но само на ниво физика, ядене , учене, без емоционални потребности.Дядото пасивен-добър, мълчи и изпълнява.Детето е свидетел на всекидневните ни спорове с майка ми.Не знам към кой специалист да се обърна, за препоръчване е някой от Добрич, за да ми е по удобно, но съм склонна и да ходя до Варна, защото смятам, че ситуацията се отразява много зле на детето и съветите от книгите не помагат Ще съм благодарна за всеки съвет!

Миличка, няколко пъти прочетох написаното от теб-и май аз не мога да разбера.Първо пускаш ситуацията, и уж беше открила грешка в твоето поведение,върху, което да поработиш, а казваш той да изчисти ситуацията и той да дойде при теб.Искаше да си уточните отношенията, а си почнала с друг, и на всичкото отгоре си продължила да го търсиш.Ти не искаше ли само прошка-какво още опитваш(казваш спираш беше да опитваш)Казваш, че и той отказва да пусне миналото-теб ли отказва да пусне?После се самообвиняваш, че ти си съсипала всичко.И доколкото разбрах той ти е казал, че е безразличен към теб?От цялата история едно разбирам и съм напълно съгласна-и двамата имате да работите за себе и не сте готови. Ти на колко си?

Аз си позволих да дам толкова категорично и крайно мнение, защото съм минала и все още до някаква степен минавам от там и тези чувства(страхове, мисли) са ми познати, знам и какво се крие зад тях.Знам какво значи само да искащ да получаваш(защото имаш вътрешни липси) и каквото и да се случи, никога да не е достатъчно...И знам, че, ако не се обърнеш към дългия път навътре към себе си доникъде(до нищо хубаво) няма да се стигне нито с този, нито с който и да е.Но мога да те уверя, че тази почва на сигурност няма да я имаш дори и да се съберете, отново, дори и да не е толкова дистанциран.Така ти се струва на думи, че си си научила урока, но не си-с времето ще го разбереш, като най-вероятно попаднеш отново на същата ситуация.Дано греша естествено и двамата да можете да си помогнете да израстете един с друг,а не през играта топло-студено!Пожелавам успех и ще следя, защото темата ми е интересна и много близка до мен.

Преди време във връзките си бях същата-товарих мъжа на много ранен етап с очаквания, изисквания, недоволство за всяко действие или бездействие и съответно хубави и трайни отношения така и не се получаваха.Ти казваш, че не си си признала и показвала чувствата си от страх да не го отблъснеш и уплашиш,а то точно това е станало...и така и ще става с него или с някой друг докато се фокусираш върху другия през тези страхове(безкрайно са ми познати).Другото нещо е, че само с думи не става, мислиш, че си си осъзнала грешката, но не си Дори и да ти прости и да се съберете след време пак ще стане абсолютно същото-защото това е в теб и докато не се преработи не води до нищо добро!

Аз също познавам такъв мъж, който повтаря точно това, че живота е един и трябва да се взема от него с пълни шепи.Само че това, което той взема е жена, след жена, след жена, а е женен с две деца, но като види малко по-добре изглеждаща дама и веднага си поставя за цел да бъде с нея, успява и така следващата.Самия той ми е казал, че въобще не е въпроса в секса и разнообразието му а най-зареждащо е това, че успява да покори жената, флирта, играта и т.н Винаги съм се чудила какво му липсва в семейството,а той е казал, че нищо и аз съм се чудила, за какво са тези изневери нон стоп.Е, отговор не съм намерила.А той е млад успял мъж, със самочувствие, положителен..

Разбрах,че съм сгрешила като не го попитах за неговата гледна точна и затова питах как мога да се извиня или поправя случката.

Аз питах как да походя сега към него- с извинение ли?

Аз ако можех сама да си обесня ситуацията нямаше да пиша тук.Не че не иска да ме взема по скоро се ядосах, че лъже, че идва специално за мен а не казва че докато си върши работата ще намине и да ме види.Хвана ме яд, че крие един прост факт, че се налага да иде по работа до град в близост до моя.Сега се чудя как да походя към него, дали да му пиша или обадя, какво да кажа.

Т.е той е реагирал правилно, аз не. Ще ме посъветвате ли по какъв начин а го потърся, извиня, какво да му кажа, защо той толкова е обиден и т.н.Все пак докато потърся специалист най-вероятно тая връзка ще приключи а аз не искам.

Искате да кажете, че дори и да го потърся да поговорим няма да има смисъл, защото аз бих искала да продължа с него и не знам как да походя.Интересно ми е да коментирате и неговата реакция

Публикувах си въпроса, но мисля в грешния раздел, затова го пускам и тук.С приятеля ми сме от 2 месеца,От време на време като типична жена се сърдих за някои неща,.Но винаги в разговори сме си оправяли отношенията..И на мен и на него още в момента, в който обесняваме кой за какво се е ядосал и как се е почувствал и ни минаваше.И той и аз бяхме отворен към разговори и изясняване на проблемната ситуация.Но преди 10 дена се случи нещо и от тогава насам нито той ме е потърсил нито аз.А ситуацията е следната: Аз знаех нещо, което той не ми сподели, т.е той щеше да пътува по работа в близост до моя град(не сме от един град).А ми каза че идва при мен да ме види, защото му е домъчняло(което знам, че също е така).Подразни ме факта че не ми казва , че всъщност има нещо да свърши в град до нас и после ще дойде и при мен.Почнах да го разпитвам да завъртам по всякакъв начин само и само да ми каже, с кой ще пътува, до къде и защо.Аз знаех от друго място,, но ми беше важно той да ми го каже, защото го изтълкувах че крие от мен.Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината.Той каза че това че нещо е премълчал не е лъжа, аз още повече взех да го нападам че е лъжец, .Тогава той ми каза какво те интересува с кой ще пътувам, това не касае нас, не съм лъжец , не заслужавам тея думи.Каза ми ти каква си, че да ме обиждаш така.Щом съм лъжец няма да дойда, не ми е важно вече не ми пука..... и до тук Незнам аз ли прекалих с реакцията си от една страна, питам и себе защо така ме заболя това и толкова грубо го нападнах , от друга защо и той толкова остро реагира?Не ми се разделя с него, но смятам ,че имам право да се ядосам че не ми казва истината, и е редно той да ме потърси, но той не го прави.И може би това значи ,че не съм му важна?Разбрах, че казал, че вече не му се идва в моя град при мен.Дали въобще може да се оправим?Възможно ли наистина от едно такова нещо да спре да му пука или е наранен?Толкова въпроси на които не мога да си отговоря... Ще съм благодарна ако ми дадете правилна гледна точка, че аз много реално не мога да преценя ситуацията

С приятеля ми сме от 2 месеца,От време на време като типична жена се сърдих за някои неща,.Но винаги в разговори сме си оправяли отношенията..И на мен и на него още в момента, в който обесняваме кой за какво се е ядосал и как се е почувствал и ни минаваше.И той и аз бяхме отворен към разговори и изясняване на проблемната ситуация.Но преди 10 дена се случи нещо и от тогава насам нито той ме е потърсил нито аз.А ситуацията е следната: Аз знаех нещо, което той не ми сподели, т.е той щеше да пътува по работа в близост до моя град(не сме от един град).А ми каза че идва при мен да ме види, защото му е домъчняло(което знам, че също е така).Подразни ме факта че не ми казва , че всъщност има нещо да свърши в град до нас и после ще дойде и при мен.Почнах да го разпитвам да завъртам по всякакъв начин само и само да ми каже, с кой ще пътува, до къде и защо.Аз знаех от друго място,, но ми беше важно той да ми го каже, защото го изтълкувах че крие от мен.Ядосах се много казах му че знам всичко и го нападнах че е лъжец,, измамник, че не казва истината.Той каза че това че нещо е премълчал не е лъжа, аз още повече взех да го нападам че е лъжец, .Тогава той ми каза какво те интересува с кой ще пътувам, това не касае нас, не съм лъжец , не заслужавам тея думи.Каза ми ти каква си, че да ме обиждаш така.Щом съм лъжец няма да дойда, не ми е важно вече не ми пука..... и до тук Чудя се аз ли прекалих с реакцията си от една страна, от друга защо и той толкова остро реагира?Не ми се разделя с него, но смятам ,че имам право да се ядосам че не ми казва истината, и е редно той да ме потърси, но той не го прави.И може би това значи ,че не съм му важна? Ще съм благодарна ако ми дадете правилна гледна точка, че аз много реално не мога да преценя ситуацията

А какво се прави когато сме енергийно скапани?

Да, има такива хора, за които не спираме да мислим много време, как може да се превърнем в такива магнетични личности обаче ?И как да успеем да усетим с чувство положителните мисли, които слагаме всеки ден в главата