Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kipenzov

Участници
  • Общо Съдържание

    871
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    50

Всичко добавено от kipenzov

  1. Предносподеленото бяха ограничени размисли от едно следствие от модела за статично време-пространство. Не засегнах по-подробно структурата на организиране на събитията в статично битие. Идея мога да ,,почерпя" от вече сътвореното - природата, такава каквато мога да я наблюдавам и каквато до момента по неопровержим научен начин сме описали хората. В това отношение интересен ,,идеен ресурс" е различното състояние на веществата. Примерът, който преди 20-ина години ми мина през главата е свързан с въглерода (С). Както знаем елементът въглерод като вещество се среща в две естествени форми - графит и диамант. Характерната разлика между двете форми е устойчивостта им на триене. Това се дължи на различната структура на кристалната решетка, в която са организирани въглеродните атоми. Едната е изоморфна в едно направление - графитът, а другата - диамантът, е изоморфна и в трите пространствени направления. Диамантът е най-здравото естествено вещество. Съответно ,,типът на кристалната му решетка" е проявление на устойчива във времето форма. Този организационен модел ми беше досатъчен, за да си въведа образната представа каква би трябвало да е структурата на организация между статично разположените събития. И така, според размишленията ми, при статичен модел на време-пространството, елементарните събития би трябвало да са организирани в ,,кристална решетка, изоморфна във всички направления на тримерно пространство". Това като образна представа може лесно да се опише. Представлява това, което от позиция на наблюдаващ, всеки би виждал като един безкраен ,,океан от мехурчета", изпълващ виртуално тримерно пространство на наблюдаване. Всяко ,,мехурче" представлява индивидуална ситуация, в която материята е в потенциална енергийна форма, а разположението му в това пространство отразява местоположението му във времето. А пък манифестирането на енергийния потенциал до форма, в която да може да се прояви като материя е акт на ,,съзнателно наблюдение" отвъд моментните възможности за осъзнаване на повечето ни, но пък интуицията може да ни ,,насочи" в тази насока на размишления. Обаче с едно важно уточнение... В това ,,тримерно пространство" се съдържа умствената ми представа за ,,кристалната решетка", а самият принцип на организация не е ,,ограничен" в това пространство. Какво би се получило, ако този принцип на организация го приложа към примерната графика на развитието на елементарно събитие в четиримерното пространство? В графиката точка О и равнината Оху представляват съответно конкретното елементарно събитие и момента от времето с всичките възможни елеметарни събития за този времеви момент. За удобство равнината Оху и елементарното събитие в точка О можем да си ги представим като ,,наредени" едно до друго ,,мехурчета" като пример: Така ,,подредени" мехурчетата-елементарни събития съответстват на ,,слоестата структура на графита. Но ако ,,наложим" множеството равнини от събития за всеки последващ времеви момент по оста z на графиката ще се получи и ,,кристалната" структура на диаманта. В случая съм използвал снимка на фолио за опаковане с мехурчета, а крайната представа за ,,кристализиралото време-пространство" ще се получи ако подредим много листове фолио един върху друг... В това ,,построение" от точка О ,,нагоре" по оста z ще са ,,подредени мехурчетата" като слоеве, ограничени във формата на конус, но организирани в кристална структура всички моменти, които могат да се преживеят като реални ситуации, а ,,движението" през тях ще създава ,,илюзията за преживявани събития". Така се оформя и ,,филмът" на живота, в който изборът ни на действия вече има значение. И много важен факт, произтичащ от тази представа, който трябва да се отбележи!!! В този визуализиран модел тризмерното ни пространство съществува в ,,ограниченото" от двумерната сферична повърхност пространтство на ,,мехурчето". Това е за по-лесна представа на идеята. Така се добива и по-лесна представа за ,,повече от едномерното време". В случая само по себе си поне тримерно - бъдеще, минало и настояще. Така представено лесно се добива и представа за идеята за ,,времевите линии" или ,,времепространствени потоци". Също така и за идеята на Реципрочната система, която се базира на изследвания след допускането, че формулата за връзката на енергиято и масата- Е=мс^2, е приложима и за времето под формата Е=tc^2. Отделно и ,,посланията" на отминалите поколения, че има предопределеност, Съдба, но имаме и свобода на Избора. За повече инфо относно някои идеи за многомерното време ето интересна статия, която вече споделих в темата : https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Ima-li-zhivot-v-drugi-izmereniia_5378.html А по отношение на статичната Вселена видях, че и други във форума са запознати че и Айнщайн е споделял подобно допускане...
  2. Леле, Александре, ма как изобщо не си разбрал какво казвам! Но за сметка на това пък си продължаваш да си проявяваш ,,светлополярен фанатизъм", опитвайки се да ме съветваш как ,,да влезна в рамките" на твоите оценки за света. Дори и изразяваш МНЕНИЕ от името на цял народ. Ще аргументирам предното ми твърдение, защото гледам, че се налага да , тъй като явно има нужда отново да поясня какво имам предвид под ,,Манталитет на жертва" Александре, ,,Манталитетът на жертва" е термин, който описва обща предпоставка (архетипна) за индивидуалното проявление на множеството от характерите на индивидите в обществото ни. Като ,,обща", тази предпоставка се подразбира, че принадлежи на колективно несъзнавания ни психически ,,слой", откъдето повлиява чрез навлизането й в лично несъзнаваното и е ,,двигател", ,,драйв", неосъзнавана мотивация за съзнателните ни действия и като цяло за смислите, които бихме си формирали за съществуването ни чрез влиянието й върху мирогледа ни. И това, ама в никакъв случай не е лесно за осъзнаване и в никакъв случай не е толкова просто като да ,,вземеш две и две". Това е да ,,вземеш едно", да го ,,сложиш у всеки", да ,,видиш как става две", да ,,видиш как две става четири" и т.н. докато стигнеш до индивидуалния характер на почти всеки българин. Почти всеки, защото има и такива, който действуват и отвъд поведенческия модел ,,жертва-агресор", но със сигурност аз и ти не сме от тях, еле па ти. Защото правиш грешката без да си ме разбрал да: Че ти като не си разбрал в дълбочина какво казвам, от каква морална позиция ме ,,напътстваш"? От позицията на наблюдавалия дадено поведение у някой хора, които се държат като жертви, но всъщност са пасивни агресори? Или от позицията на ,,генерализиращия наблюдател", които е изследвал поведението на хора, които по метода на когнитивния дисонанс отхвърлят (изтласкват в подсъзнанието) обективната външна оценка, която е в разрез с позитивната им себепредстава? Пък и това го екстраполираш върху цялото общество чрез ,,на народа не му пука..."??? Не Александре, просто нивото на самопознание у болшинството от хората е ниско. Емоционалната интелигентност е слабо развита като цяло, а интелектуалното развитие пък е тотално зациклило. Александре, реципрочно ,,ще ти го кажа по най-прост начин"! Говорим за различни неща!!! Разликата е един път в мащабите, защото аз описвам причина от доста дълбока психологическа същественост, която е видно, че не познаваш. А другата разлика е, че аз защитавам теза, а ти се опитваш да критикуваш емоционално, без да си правиш труда да разбереш тезата ми!!! Но пък като цяло събитието ,,аз и ти си комуникираме" ни носи опитност. Каква? е индивидуално. Но нека да запазим уважение!!! Спри да ми ,,даваш съвети" как да мисля и да споделяш религиозните си конструкции, ами коментирай по същество, ако имаш изобщо някаква теза!
  3. Донке, ако ще ти е от полза мога да ти предложа нещо... В полето на качената песен на баща ми съм сложил изображение на една гравюра, която нарисувах седмица след погребението. Черните линии при "гравирането" са доста интересна техника да "изкараш" нещо "отвътре". По-лесно ще ти е, ако предварително рисуваш с молив. Първо си скицираш някаква форма. Ако щеш и триъгълници, разхвърляно. После започваш да изрисуваш хоризонтални линии, тъничко, с молив 4Н, 2Н или само Н. Изчертаването на всяка линия изисква концентрация. Ангажираш си ума с моториката. Изрисуваш си листа с хоризонтални линии. После тези, които "се застъпват" с формата, която си си скицирала ги удебеляваш. Ако искаш да изобразиш лъч-светлина просто "изтриваш" с гумичката . Накрая тънките и удебелените хоризонтални линии, които са ти останали ги "минаваш" с тънкописец или рапидограф и изтриваш изцяло молива. Опитай!!! Сигурен съм, че ще ти хареса ефекта от дейността!!! Както е казала и Inatari А ако за миг "излезем" от оценките дали това, което си рисуваме има стойност, ние просто ще си рисуваме...
  4. И аз благодаря за по-позитивния тон, с който подхождаш! Усещам и уважение, за което също ти благодаря! Не засегна моята личност, а моето его, както правилно си отбелязал в по-предния ти пост! Мен от голямото ми его не ме е срам, защото егото можем да си го "втвърдяваме", но и може да го направим "прозрачно", "пропускащо"! Гневната ми реакция беше заради нарушаването на етиката на спора, която би довела до продуктивност, а не до безсмислени спорове. За това описах Шопенхауеровите тактики за водене на спор, от които е ясно, че ако искаме в дискусия да достигнем до изводи какво би могло да ни обедини като народ, то би следвало да споделяме причини, които да аргументираме, а не да си даваме "поучителни" съвети, без да се познаваме в дълбочина. пп. Според мен тези неща(какво ни обединява като народ) не са несъществени. За това и съм проявил желание да ги обсъждам в темата чрез публикуването ми на пост-мнение, за да не си стоя лениво в "зоната на комфорт" на старите ми разбирания: "Пазете се от старите навици, от старите разбирания. В човека има нещо инертно, неподвижно, което го прави ленив...
  5. Александре, ако не питаех уважение към теб, следствие на предните ни дискусии, щях просто да "махна с ръка" и да си те причисля към множеството на "розовобонбонените позитивисти", които си "заравят главата в пясъка като щрауси", но си падат да дават Оценки от ограничената гледка на "собствената си камбанария" ! Но разчитам на вродената ти интелигентност, за да ме разбереш, че без да си си направил труда да вникнеш във философията на човека отсреща, няма как да го разбереш! Това изисква от своя страна и лично усилие, което е проекция на уважението, което би проявил към събеседника, ако има такова. Отчитам и факта, че се изразявам сложно, но стилът, по който дадена информация е достигнала до нас е идентичен със стилът, по който е най-лесно да го предадем. В тази светлина "окепазването на личността на опонента" са тази част от множеството от 38-те начина на водене на спор, които е описал Шопенхауер, 37 от които включват атака към личностните характеристики на опонента. Ала само един от тях се основава на оборването на аргументите му. А основният аргумент на твърдението ми, че това, което може да ни обедини представлява Манталитетът ни на жертва. И също така, че той не само може да ни обедини, ами това е основна характеристика на народопсихологията ни и по тази линия вече ни е обединил като народ. На този ми довод ти не представяш котнтрааргумент, ами просто изразяваш мнението ти, че това не ти харесва, защото било "слабост". Ти не просто отсъждаш, че твърдението ми е грешно, ами дори и ми поставяш ОЦЕНКА (съдиш ме) като ме причисляваш към некви твои си категории на "групи от хора" или както ги наричаш "Псевдо интелектуалци". Благодаря за проявеното уважение! Единствената разумна причина, поради която мога да си обясня поведението ти, е че просто не си разбрал какъв е смисълът на понятието "Манталитет на жертва", който използвам! А пък реакцията ти е поредното потвърждение на мнението ми. Защото Манталитетът на жертва, на колективно ниво или т.н. "обществено" ниво, се базира на дълбоко чувственото, травматологично усещане за "изоставеност", за "самота". За изоставилия ни "по-голям брат" или "грижовен баща", който да дойде и да ни реши проблемите в ежедневния живот. Една дълбока тъга по отминалите "златни времена". Бидейки манталитет, колективен като същност, той включва и механиката на развитието на чувствения свят и съответстващите проявления като мотивация на индивидуално ниво. Така тази "капсулирана травма", на която се базира колективният ни Манталитет на жертва, предизвиква различни реакции на индивидите в обществото съобразно индивидуалният им характер. Едни хора, изправени пред дълбоката "безизходност" проявяват "героизма на борбата" със статуквото в обществото. Други са в постоянна тревожност за бъдещето и с "блокирали" стремежи за развитие. Трети, осланяйки се на инстинктите, загърбват всичко етично и по животински започват да "мачкат" и да "завладяват територии" за собственото си благополучие и т.н. Най-характерната заблуда при разбирането на колективния Манталитет на жертва е фокусирането единствено върху "жертвата", без да се взема предвид, че "агресорът" е другата страна на "жертвата" - нейното поляризирано отражение. И това, че те са неразривно свързани. Защото без да има хора, изживяващи се често несъзнавано, като жертви, няма как да се прояви и компенсиращият "образ на агресора". Попитай Орлин Баев за садомазохистичната психодинамика при характеропатиите и я екстраполирай на колективно ниво, за да видиш, че това, което пиша не са "псевдоинтелектуални" глупости"!!! Още повече, ако имаш желание можеш да се запознаеш с Дълбинната психология и целите и същността на Социалната антропология като наука. Предполагам, а и искрено се надявам, че внесох малко яснота в позицията ми!!!
  6. Първото следствие, за което се сещам от идеята, че всичко е статично, а илюзията за промяна идва от самото движение на наблюдателната точка, е че всички възможни ситуации са разположени неподвижно в някакво пространство. Такива ситуации във физиката се наричат ,,елементарни събития", но за това след малко. Та необходимото условие, за да може всички ситуации да са ,,разположени" неподвижно е време-пространството да е статично. Т.е. Континуума да е неизменен, а това логично съответства на неизменното битие на Парменид. Обаче, бидейки статично, време-пространството трябва да е ,,организирано" в някаква структура, така че при ,,движението" на фокуса на наблюдение на Наблюдателя да се създава ,,история на преживяването на движението по пътя". Най-близката смислово метафора е с джпиеса на телефона и движението ни по терен, съответно ,,изчертаването" на маршрута на дисплея. Този маршрут сам по себе си е двумерна проекция на маршрутът ни в тримерното пространство. А ,,маршрутът" ни в тримерното пространство, който по разговорному наричаме ,,живот", е тримерна проекция на ,,маршрутът" ни в четиримерното пространство. Така достигам да вече възприетата дефиниция в съвремената наука, че реалността е четиримерна и всички процеси и феномени се изследват в четиримерното време-пространство наречено Континуум. Да, но следвайки идеята за проекциите се проявява и асоциацията с някои експериментално доказани факти в когнитивната наука. Такъв факт е, че ,,миналото", такова каквото можем да си го възпроизведем паметово, е субективен преразказ по спомени, запачетани в съзнанието ни чрез паметовите процеси. А това в светлината на ,,идеята за статично битие" е само по себе си ,,записът на маршрутът" ни през четиримерното пространство, което съобразно индивидуалните ни способности можем да възпроизведем като спомен. В този контекст вече спокойно мога да спомена за пренаталните спомени, които се възпроизвеждат при техниката на холотропното дишане или пък ,,превключването" след определен ,,момент" при хипнотичните регресии. Но да не задълбавам, тъй като в този контекст тук във форума има хора, които са доста по-запознати от мен и са писали доста по темата за паметовите процеси и характера... Леле, пак се отнесох, но нещата от една ,,перспектива" са толкова взаимосвързани, че направо са си ,,оплетени като свински черва", както се изразяваме по народному. Та, да се върна на елементарните събития във физиката. За простото визуализиране на развитието на подобно събитие във време-пространството се използва проста триизмерна графика. Това, между другото, е доста добре обяснено и визуализирано графично от Стивън Хокинг в книгата му ,,Кратка история на времето". С цел опростяване, хоризонталната равнина xy приемаме, че изразява тримерното ни пространство. Т.е. в сегашният момент от времето триизмерното ни пространство е представено на графиката като двумерна равнина, в която се съдържат всички възможни елементарни събития за този времеви момент. Интересното идва, когато въведем скоростта на промяната, с която е установено, че се случва изменението на материята, поне тук на Земята . А именно скоростта на светлината във вакуум. За това и този ,,конус" Ст.Хогинг нарича ,,светлинен конус на развитието на елементарно събитие". Така графиката за развитието на елементарно събитие се изменя в следната форма. От точката в равнината, съответстваща на ,,възникването" или по-точно ,,наблюдаването" на дадено събитие, при ,,достигането" на даден момент от времето, който е разположен по оста z или вертикалата на дадена ,,височина"- бъдещ момент над сегашния момент, всички възможни варианти за развитието на събитието(или промяната на ситуацията) ще са ограничени в триизмерното пространство в някакъв периметър. Това на графиката ще представлява една окръжност в равнината ху, разположена над точката на елементарното събитие. Така графично се получава триизмерният образ на ,,обърнат надолу" конус с основа кръгът от всички възможни ,,бъдещи" развития на елементарното събитие. Ето тук е най-трудният ми момент от споделянето на идеята. За това ще ползвам метафора за достигане до смисъл. Физическият смисъл на това се състои в следната конструкция: Представям си, че фокусът ми на наблюдение е в точката на ,,възникване" на елементарното събитие, т.е. самото ,,събитие" е че аз наблюдавам в този момент от време в някаква точка в тримерното пространство, където се намирам. Ако се огледам около мен ще виждам света такъв, какъвто си го възприемаме сетивно - триизмерен. Но, ако погледна в посока ,,бъдещия" момент, т.е. по вертикалата на графиката, или ,,нагоре", бих видял всички възможни развития на ситуацията, в която статично ,,се намирам" като наблюдател. От тази представа пък колко ,,творчески линии" на въображението ,,тръгват" просто не е истина какво богатство е чистото ни въображение, вкл. и етимологията на комбинацията от думите ,,ясно" и ,,виждане". Ала в ,,нормален" режим, в какъвто сме повечето, това преживяване на възможните избори го изживяваме при житейски ситуации, свързани с дилемата какво да предприемем като действия . Така разбираме, че ние живеем във времето и то живее в нас. Друга, също интересна представа като следствие от този мисловен модел, е да си представя този ,,образ" на ,,светлинния конус" в по-едър мащаб. Като ,,върхът" на конуса ще е елементарното събитие на моето раждане. Тогава в ограниченото от формата на конуса четиримерно пространство ,,ще се съдържат" всички възможни събития, които бих могъл да преживея в живота си като ,,маршрут" между раждането и смъртта. А пък тук вече възниква въпроса как така от всички възможни ситуации в статичното четиримерно време-пространство ,,изживявам" или в конкретния контекст - ,,преминавам" през едномерна линия във времето? На този въпрос се опитах да отговоря в темата за ,,Свободната воля" и защо нямаме такава, според мен. Защото реално ние не създаваме ,,събитията". Просто ,,преминаваме" през тях. А през коя от всичките възможни ,,бъдещи" ситуации ще преминем е продукт на Личният ни морален Избор измежду действията, които вършим. А ,,придвижването" го правим с намерението, което пък е опосредстваната ни воля, чиято същност пък е за друга тема... Въпросът е, че същинската ни свобода е в Избора. Следствие на последователността от изборите ни ,,си формираме" едномерния във времето ,,маршрут" през статичното време-пространство. Или както обобщаващо казват старите хора - ,,ако е писано...", то непременно ще се намира ,,в периметъра" на възможните развития на събитието. Да, но тази концепция, обикновено е трудна за ,,приемане", тъй като съдържа личната отговорност за действията ни и доста хора биха били по-склонни да възприемат противоположната концепция, че всичко е случайно и няма определени последствия от действията. Само, че дори и концепцията за хаоса, която е математически описана, също се вмества в модела на статично време-пространство. Малко по-абстрактно съм го описал в темата за ,,Ентропията" Друга интересна представа е , че във всяко събитие, през което преминавам, деформираният енергиен потенциал на средата ще е в сетивно доловима за мен форма, изразяваща се в разположението в пространството на множеството обекти, които да ,,виждам" чрез отразените от тях фотони. Да, но ,,реално" в статичното време-пространство във всяко индивидуално събитие аз като ,,наблюдател" не бих ,,виждал" нищо. Все едно съм в тъмна пещера. Така малко по-абстрактно се получи алегория на Платоновата ,,пещера", в която ние гледаме сенките на отраженията на истинската ни същност . ,,Виждането", като процес, изисква от своя страна ,,време". А ,,времето" е продукт на движението ни през статичното време-пространство. Така се ,,навръзват" нещата като хем като ,,същества" се придържаме към единния принцип на Движението, на промяната, хем и Битието е неизменно, т.е. сътворено отвъд времето и пространството, т.е. трансцендентно.
  7. Александре, тъй като е доловимо и едно малко импулсивно, недообмислено, но добронамерено желание "да ми посочиш" неща от вътрешния ми свят, които предполагам си мислиш, че не осъзнавам, бих ти отвърнал със същата "загриженост" за твоето възприятие, което отрича едва ли не обединяващия ни колективен "манталитет на жертва" като ти препоръчам да си припомниш произведението на Хр.Смирненски ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" А пък и да отговоря и на последния ти въпрос Изключително се радвам на признанието, че съм специализирал повече! Но паралелно със специализирането ми, в университета ме захраниха и с уважение към Гората, което ми създава проблеми при общуването с хора, което гледат на нея като неизчерпаем ресурс. Това пък ме е въвличало в скандали с фирми и бракониери, които обобщено описах така: и за което, след като се преборвах с тях, сядахме на по кафе и ме питаха защо съм такъв "идиот". Защо стоя върху "кацата с мед" и не давам да се пипа, пък и аз не искам да пипам. Оказаха се единствено прави за това, че след време няма да получа дори и "потупване по рамото". Но пък това ми помогна да осъзная в дълбочина смисъла на това, че като даваш не трябва да искаш в замяна. И си напълно прав - "пробваха" ме, защото не вярваха, че на днешно време, на такъв пост може да има човек с подобно мислене и поведение. И да! Не съм овладял "Този демон (който) върви с тебе, ти ще го храниш, и добре ще се отнасяш с него, и той с тебе ще бъде", тъй като се отприщих в гнева от писаниците ти по мой адрес,без да ме познаваш. " Та, имам, казва една черта в себе си, сприхав съм." Особено, когато спорът не се води по единствения от 36 начина за водене на спор ( по Шопенхауер), който изключва "окепазването" на личността на опонента.
  8. Александре, радвам се, че обръщаш внимание на написаното и от друг човек! А смисълът на собствената ни интерпретация? Предполагам знаеш историята за "обръщането на парадигмата", но ако не, ето я накратко: "В купето на влака пътува баща с момченцето си и една зряла дама. Детето не спира да гледа през прозореца и да вика радостно: - Тате, виж облаци! Тате, виж, те се движат с влака! При което дамата, предизвикана от шумотевицата прави забележка на бащата да "озапти" очевидно умствено изостаналото си дете. А бащата отговаря миловидно: - Госпожо, извинявам се, че детето ми Ви притеснява, но не искам да правя нищо друго освен да му се радвам, защото днес му направиха операция на очите и за първи път вижда облаци! " Предполагам, че ще си малко по-снизходителен в ОЦЕНКАТА си, която даваш чрез "Забелязването ти у мнозина говорещи подобно , някои слабости" , ако ти поясня, че напълно правилно си доловил детинското ми учудване за обективните събития в заобикалящия ме свят. Пък и като разумен човек е добре да се замислиш тези "слабости" у другите не са ли аспект от същността на Многоликия Живот, който стои непонятен в съзнанието ти, поради нежеланието ти да "видиш" нещата от перспективата, че колективният ни манталитет на жертва е в основата на сегашното ни ниво на функциониране на обществото. Или както е казано в Корана - "Когато сочиш човек, останалите пръсти сочат към теб" Още повече, изводът, описан в поста ми, е направен преди 14-15 г., когато все още "се носех на порива" на детинското проявление на Духа ми. "Неосъзнатото ми желание за растеж" беше съпроводено с осъзнаването, че това е възможно само през призмата на общото благо, но в това ми осъзнаване се раждаше страданието от наблюдението и анализа на обществото, в което виждах, че потенциалът за растеж в оптималната, общополезна насока е нищожен. Не заради друго, а заради несъзнаваното преследване на егоистичните интереси на огромна част от индивидите в това общество. Давай аз да "се оправя", а пък за другите "ме боли фара". Пък, ако може и да "уредя" децата и шурата и баджанака, независимо дали имат качества!?! И този модел на поведение не спирам да го наблюдавам в още по-безцеремонно проявление. Пък бил той и "цивилизовано" маскиран зад паравана на еснафското налагане на "изключителните" ми отрочета, чието "изпросено" от влиятелните им родители обществено внимание "изяжда" възможността за изява и проявление на други деца, с реални качества, а не с "декларирани" от родителите им такива. Толкова ниско Его-ниво, което идентифициращите се с тази перспектива на възприемане няма как да осъзнаят как вреди като цяло на обществото, защото има една раздумка, която всеки знае, но не се отнася до него - "Един българин е повече от двама японци, но двама българи са по-малко от един японец". Даже си мисля, че вероятно и осъзнаването ти на дълбокия смисъл на личностното преживяване на Йордан Йовков, описано в откъса от „По жицата” - Боже, колко мъка има по тоя свят, боже! , ще е някаква интерпретация ИЗВЪН този Манталитет на жертва, който обединява в обобщаващо описание предизвикателството да се родиш по това време, по тези земи, като човек от този народ. От перспективата на предизвикателството на живота ката български гражданин ще ти "докладвам" по агресивно дефиниращите ме като образ, зададени от теб въпроси за мой личен размисъл: Отвратително! И в това е Предизвикателството! Не, за мое съжаление! И в това е предизвикателството! Очевидно да! И в това е предизвикателството! .... а овците без смелост да проявят собствена индивидуалност и стремеж за разумност се причисляват към стадото, водено от пастир... Да! И в това е предизвикателството! А ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО е доста добре споменато в "Мисълта на деня" като Противоречията в света са възможностите, чрез които вие можете да се развивате.
  9. Може и парадоксално да звучи, че Движението е статично, но пак искам да поясня, че Принципът на движението е статичен. Той е неизменен, което може да се долови в проявлението на влиянието му. Ние сме обречени на промяната във всеки един момент. Придвижваме се от точка до точка, от цел към цел. От желание към друго желание и съпътстващите ги мисли и чувства. Движим се и в по-дълбокото - между животинските ни инстинкти и архетипните образи. В този момент с "по-дълбокото" движение, пък започва "да прозира" и друг Принцип - този на Махалото или Ритъма. И тук се проявява пък следващ принцип - на полярностите. Фигуративно това може да се представи по следния начин: Единният Принцип на Движението, характеризиращ и организиращ изцяло "случването", лесно може да се представи като потенциално насочено движение. Импулс. Воля. Поток. Това движение е "в границите" на два екстремума, или две противоположни точки и е с определен ритъм на придвижване. Все едно се ражда скоростта и равнината. Това е доста абстрактно визуализирано в клипчето "Да си представим 10-мерното пространство", което бях линкнал тук в темата. Едномерният принцип на движението, който като вектор / импулс, потенциална енергия/ свързва едномерната точка с друга едномерна точка. Принципът, който е в основата да се придвижим от едно състояние в друго. Промяната. А самото движение между два полюса пък е отразено от втората линия, чрез която се определя равнината. В насочеността на движението "от-към" пък се проявяват и други два принципа - Принципът на причината и следствието, каузалността /основа на научността/, и противоположният - Принципът на телеологичното, че всичко което се случва е предопределено от бъдещата цел /основа на религиозността/. Или прибутващия и придърпващия фактор Но паралелно има и един друг, интуитивно доловим принцип, който е на метакомуникативно ниво. Този на разделянето. Образно това може се опише като Един принцип с един параметър, който е основа на повече от един принцип с повече от един параметър за охарактеризиране. На тази принципна основа пък се изграждат системите на организация, а и ще го използвам по-нататък в описание на една идея, което е нормално щото по този начин работи ума ни - фрагментира, за да осмисли. Но, да не задълбавам! Защото в сайта има достатъчно писано за Херметическите принципи. Пък и ако някой проявява интерес за еволюцията на формите и пространството може да потърси нещо за Сефиротическата традиция при Кабаллата. Няма да повдигам и въпроса за самата Идея, "предшестваща" формата-"принцип на еди какво си", защото малката ми идея е да отбележа просто статичността, неизменността на принципите. От тази статичност на принципите и основното следствие на Принципа на движението - че всичко се движи, всичко се променя, се поражда в съзнанието ми един логически парадокс. Принципно свободното философстване се характеризира със субективното изнамиране на парадокси, което както ми казваше баба ми ме прави дървен философ, а пък дядо ми се кефеше и отговаряше, че съм дървен, ама философ. Но посочения по-горе парадокс се ражда и в "противоречието" между философските идеи на двама доказани философи - Парменид и Хераклит. Докато Парменид поддържа тезата, че " Битието е реално, вечно, то не може да възникне от нищото или да се превърне в нищо, то е безначално и безкрайно.", то Хераклит пък е на диаметрално противоположното „Всичко съществуващо се движи и нищо не остава едно и също." Е как се случва така, че хем всичко е неизменно, хем всичко се променя? Още повече, пък и да е "разположено" в 11 измерения на дефинируема активност или българската си дума - Движение!?! Ами това е толкова просто!!! Колкото задачката с четирите точки и трите, непрекъснати линии, които да ги свържат и която описах малко след клипчето за 10-те пространства. Просто "изскачаме" от шаблона на стереотипното ни мислене и правим обединяващо предположение! Всичко е неизменно и всичко се променя, защото наблюдаващият статично разположените събития се движи! Просто и практично приложение на теорията на относителността! Да, но от тази перспектива вече изникват доста въпроси. Бе, изникват?! То направо си експлоадират! Обаче, поне на мен ми е по-лесно, да разгледам следствията от това предположение.
  10. В така представеното ми изложение на мнението ми за книгата на проф.Грийн вече се ,,откриват" голямо множество от възможни логически-мисловни концепции, описващи концентрираната откъм смисли идея за 11-мерна структура на реалността. Но подходих по линия на трансперсоналните преживявания, поради простия факт, че от една страна (личния интерес) има едно множество от мотивиращи причини /да съм интересен за евентуалната публика - да привлека внимание/, а от друга (предполагаем обществен интерес) пък има друго множество причини. Главната от тях е, че всеки узряващ или зрял човек, като обособяваща се или обособена индивидуалност и формирана или не пълноценна личност, се е сблъсквал с трансперсоналните вътрешни преживявания /пиша от позиция на личната ми опитност, която колкото повече чета, толкова повече разбирам колко е малка/. Сами по себе си те се явяват мощен мотивиращ фактор за вътрешното ни израстване. Къде чрез страхът от непознатото, който ,,носят" след себе си, къде чрез люботворящото въодушевление от осъзнаването на променящо-съзряващата ни се натура. Да, но в ,,повдигащия" ефект на инфлация на егото ни, което супер заблуждаващо, често срещам като ,,разширяване на съзнанието", забравяме за инстинктогенната основа на психиката ни - връзката ни със Земята, животинското в нас. Само ще поясня, че ,,заблуждаващото" разширение на съзнанието се изразява в това, че се споменава индивидуално, а не като резултат от ,,уголемяването" на егото ни, в резултат на което това "издигане" се съпътства и с ,,навлизане" на съдържания от личното ни несъзнавано(подсъзнанието), което пък често е проекция на ,,дълбоки движения" в колективно несъзнавания ни слой, манифестиран в динамиката на обществените процеси. Това в болшинството от случаите е мъгливо като осъзнаване, защото липсва елементарно разбиране за широко изследваната структура на психиката ни. Имам предвид, че в процеса на живеене ни правим връзки между вътрешни психични съдържания. Нагледен пример: нещо бляскащо-пипане-болка-изгаряне-огън-да не се пипа огън. Връзката между вътрешни психични съдържания наричаме Познание /Юнг добре го е описал в ,,Стадиите на живота"/, а множеството от съхранено, паметово, възпроизводимо познание формира полето на съзнанието, или по-кратко Съзнание. Центърът на това поле, центърът на изживяване на съзнанието е Азът / Юнг, "Еон - изследвания върху символиката на цялостната личност"/. В тази връзка и с оглед на ,,захванатата" като основна нишка на темата към момента - трансперсоналните преживявания, ще продължа с онагледяването на мнението ми за ,,заблуждаващото" споменаване на "разширяване на съзнанието" без да се споменава причината за това. При естествения ред на натрупване в паметта ни на познание за заобикалящия ни свят достигаме и до трансперсонални преживявания като субективно-положителните ,,осъзнаване на по-голямата картина", "всеобща и едновременна връзка на нещата", "синхроничност в действията и събитията", "проява на вътрешния глас", емпатично усещане на чуждия емоционален свят и т.н. или субективно-отрицателните като ,,безмерен страх", "непреодолим ужас", ,,сковаваща паника". Или пък, както според мен, монолитно го описва Дънов - усещане на Божията любов. В този момент вътрешното ни усещане за ,,въздигане" осигурява и по-широка перспектива на ,,взора" на Аза ни, което пък осигурява по-широк обхват на светлината на умствения ни ,,прожектор", с която осветяваме едновременно по-широк сектор от полето на съзнанието ни. Така че разглеждането на взаимнообуславящия се процес на ,,инфлация на егото-разширяване на съзнанието" като отделни елементи е твърдо подвеждащ. Антихолистичен. Небалансиран подход. Дълга аргументация се получи, но пък без синхронизирането на представата за структурата на психиката ни няма как да опиша връзката и влиянието на инстинктогенната основа в пътя към опознаване на себе ни и евентуално пълноценното индивидуално достигане до смисъл на живота като цяло. Също така и до връзките на инстинктите и архетипите с измеренията в Струнната теория, които на едно субективно и абстрактно ниво се опитвам да споделя. Та да се върна към напомнянето, че в процеса на ,,въздигане" често забравяме за животинското в нас - инстинктите. Защо го напомних? Защото на всяко издигащо се нещо му расте и сянката, а определено аз поне не съм интегрирал Сянката си, както и болшинството от хората, според наблюденията ми. За щастие във форума има достатъчно терапевти, които спомагат в този процес на интегриране на сенчестите аспекти на всеки достигнал до този етап, което ми спестява доста аргументиращо писане, защото преглед на секцията ,,Психотерапевтична помощ онлайн" би дал достатъчно инфо! Та самата идея на предното ми напомняне не е за детайлите на проявлението на влиянието на инстиктите, а за самата им същност. Като ще ,,дълбая" поне да ,,задълбая"! В самата си същност инстинктите са програми, заложени в поведенческия ни модел като функциониращи индивиди в общество от индивиди. Силно влияят върху формирането на характера ни чрез предопределящото им значение при избора на реакции на стимулите от околната среда, за взаимодействие с която изграждаме личност, чиято форма пък е архетипно проявена като Персона. От друга страна пък инстинктите взаимовъзникват като влияеща ,,сила'' в съзнанието ни с волята. В основата им е Липсата. Липсата, която поражда нужди и потребности. С нея върви и Загубата (на връзката с Източника), но това е друг ,,ръкав" на мисли и чувства... Та инстинктите както и волята за задоволяването на потребностите ни ,,движат"(драйфат ) възникването на желанията ни, но пък са и класифицирани. Най-важният инстинкт и воля, които според мен са доста неясно обяснявани (до толкова ми е развита емоционалната интелигентност към момента) са Инстинктът за истина, съответно Волята за растеж и развитие. За последното понятие вероятно достатъчно поясняващо твърдението ми ще е следния цитат за волята: ,,Понятието за воля обикновено се използва за обясняване на поведения, изникващи от конфликта между различни сили. Въпросът за енергията лежи в същността на темата. В теориите за волята, предложени от Джеймс и Левин, се приема, че източник на енергия за волята е потребността, първоначално мотивирала поведението, което в крайна сметка е било желано. Това обаче създава проблем. Ако тези потребности не осигуряват достатъчно енергия, без да я изискват, човек би се запитал как те могат да осигуряват енергия за волеизявата? Теорията на Диси дава отговор на този преди неразрешен проблем. Той смята, че вътрешната мотивация, основана на вродена потребност от компетентност и самоопределяне, осигурява енергия за волеизявата." От описаното до момента бих искал да ,,изстискам" есенцията като извод. Тя се състои в това, че в дълбоката мотивация на разумността на действията ни, която ни отделя от животинската част от същността ни стои един статичен принцип. Движението!!! Проявлението му на повърхността на съзнаването ни е дуално, както обикновено, което пък е пак принцип, но на полярностите. Та двата аспекта на принципа на движението се проявяват на полярната линия ,,инстинкти-архетипи". Последното може и романтично-метафорично да се представи като ,,Земя-Небе","Гея-Уран" и т.н Но все пак е статично проявено в динамиката на цялостното ни възприятие на Живота ни. Ето от тази статичност ще се опитам да направя асоциация с 11-те измерения в Струнната теория, описани в книгата ,,Елегантната вселена".
  11. Снощи нещо се скапа връзката със сайта ...Но поне синхронично с Брауновия газ ето една презентация на изобретение Линкът за филма и субтитрите на "Free energy, the race to zero point" ги качих с кеф от сърце, щото мислех, че ще са от помощ... Определено нямам претенции към теб, след като спомена, че си любител. Просто се надявах, че си сериозен изследовател, а не популяризатор и за това исках да дам каквото мога по темата. Не се нерви!
  12. Да! Помислих, че линкнатото филмче си гледал по ,,Бразди", а за него писах, че съм го гледал преди 2г. по БНТ. Иначе, когато пишеш за Браунов газ предполагам, че нямаш предвид освободения при обикновена електролиза водород?!? Щото има разлика и за това се нарича ,,Браунов", тъй като е смес от водород и оксиводород. А за разделянето на водата се използва импулсен ток на Тесла. За това и паралелно писах в темата за Н.Тесла... Виждам, че нямаш желание да кача книжките на Линдеман за енергията от Нулевата точка и ефектът на студеното електричество, както и на Биърден за енергията от вакуума. Но поне синхронично с Брауновия газ ето една презентация на изобретение
  13. Да! Помислих, че линкнатото филмче си гледал по ,,Бразди", а за него писах, че съм го гледал преди 2г. по БНТ. Иначе, когато пишеш за Браунов газ предполагам, че нямаш предвид освободения при обикновена електролиза водород?!? Щото има разлика и за това се нарича ,,Браунов", тъй като е смес от водород и оксиводород. А за разделянето на водата се използва импулсен ток на Тесла. За това и паралелно писах в темата за Н.Тесла... Виждам, че нямаш желание да кача книжките на Линдеман за енергията от Нулевата точка и ефектът на студеното електричество, както и на Биърден за енергията от вакуума. Но поне синхронично с Брауновия газ ето една презентация на изобретение
  14. Да! Помислих, че линкнатото филмче си гледал по ,,Бразди", а за него писах, че съм го гледал преди 2г. по БНТ. Иначе, когато пишеш за Браунов газ предполагам, че нямаш предвид освободения при обикновена електролиза водород?!? Щото има разлика и за това се нарича ,,Браунов", тъй като е смес от водород и оксиводород. А за разделянето на водата се използва импулсен ток на Тесла. За това и паралелно писах в темата за Н.Тесла... Виждам, че нямаш желание да кача книжките на Линдеман за енергията от Нулевата точка и ефектът на студеното електричество, както и на Биърден за енергията от вакуума. Но поне синхронично с Брауновия газ ето една презентация на изобретение
  15. Мечолари, имам и още две малки книжки, които мога да кача в сайта, ако имаш желание! А и за малко да забравя един интересен момент със звукова вълна и корелацията на структурата на воден поток
  16. И както всеки велик учен той носи и характеровите си особености. Разработките му са финансирани докато не ,,хваща" творческата вълна на изобретяването на метод за безжичен пренос на енергия до всяка една точка на Земята. И Уестингхаус и Дж.П.Морган се оттеглят от финансирането на проекта му. Вероятно щото в техни ръце(не общи) са собствеността на медните мини, Дженерал електрик, както и заводи за производство на медни проводници. Но пък след смъртта на Тесла, разработките му са засекретени и иззети в полза на Федералното правителство. Странно как, но разработката му за пренос на енергия през йоносферата вече има приложение. Има изградена система от 180 бр. антени с генератор за различни ел.матнитни вълни в Аляска - H.A.A.R.P. Но това е друга тема, чиято насоченост е неподходяща за тук. За сметка на това пък това е интересен клип, който е зареден с интересна информация:
  17. И аз се чудех кой филм си ,,закачил''?! ако не е проблем, ето ти шерабъл линк за филма от драйва ми https://drive.google.com/file/d/0BwcveiwoIxepeEJvWHI2T0dOdU0/view?usp=drivesdk Ето и за субтитрите https://drive.google.com/file/d/0BwcveiwoIxepZGxNSVZULW1QX2M/view?usp=drivesdk А по отношение на филма, който си линкнал- не само по ,,Бразди" го даваха! По-миналата година също го излъчиха и направо се изкефих! Ил Браун е страхотен пример за неимоверно широкия диапазон на българския колективен дух. От тотални идиоти до гениални учени и то при стопяващо се население!?! Дано тези момчета от БАН, които отново разработват заедно с дъщерята на Ил Браун неговите постижения в изследването на ,,разделената вода" да получат реализация! Не ми се иска да прозвучи обезкуражаващо, но бизнес интересите към момента определено са ограничавани от ,,някои-" монополни интереси. Но пък напоследък има ,,разчупване" - Дюпонци се ,,отказаха" уж от пластмасите, заради чието производство съсипаха цяла друга индустрия, изхранвала множество национални стопанства в началото на миналия век: https://www.obekti.bg/misterii/teoriya-na-marihuanizaciyata
  18. А доколкото е изучен и обществено НЕсподелен символния език на подсъзнанието, толкова и ,,ясно" осъзнавано ще е твърдението, че ,,каквото посееш - това ще пожънеш" и основата на този похват - че всичко се базира на цикъла "мисълта, която движи чувствата, които са предизвикани от мислите". Съответно в това ,,двойно спирално" , "мислено-чувствено поточе" като ,,посееш" определени меми, със сигурност ще се манифестират определени мисловно-чувствени модели. Та и ОКР-та... Но все пак по темата за торсионните полета вероятно ще е ползотворно да напомня това, че завихрянето или торсионното проявление е възможно при наличие на дихотомия. Или поне два аспекта. Защото завихреното движение е обединяващо. То представлява последователно преминаване през екстремумите на влиянието на двата аспекта. Най-нагледния пример в 3D е кръговата орбита, в която двата аспекта на влияние са центробежната и центростремителната сили. А пък връзката между торсионното движение и енергийната природа на мислите всеки може да си я направи... Само като се замислим за дадена цел и губим вниманието върху заобикалящото. Когато пък насоченото ни внимание е към непосредствено заобикалящото ни се губи вниманието от целта. Съзнателният ни умствен процес се подчинява на Принципа на неопределеността на Хайзенберг, а той дефинира невъзможността за точно определяне на двата параметъра на елементарните частици - местоположение(частица) и енергия(вълна). От тук пък, доста абстрактно, но за това пък целесъобразно по оттошение на личната свобода, е добре да се запитам. При положение, че торсионното движение ,,отваря" възможност за навлизане на допълнителна сила в системата, то защо не се използва този феномен. Или поне да се изгради още една отоплителна инсталация с ,,торсионен двигател", както тази изградена от фирма ,,Деметра гея" в сградата на КТ Подкрепа. Опа... то фирмата я заличиха от Търговския дрегистър скоро след монтажа. А пък избрания за почетен председател на дружеството - д-р Константин Тренчев вече не е председател на КТ Подкрепа, щото се пенсионира...
  19. По отношение на първата част от цитата бих възразил, че науката изобщо НЕ показва, че не сме част от материалното! А това, че сме част от едно съзнание е основната парадигма на Трансхуманизма! Уловката на трансхуманистичната идея е че всички хора формираме това Колективно съзнание!!!!! Което си е нагъл акт на метакомуникативно-внушаващо желание за ,,привързване" към ,,специфичен" егрегор. От това твърдение стигам и до вероятното обяснение на втората част от цитата. Защото е наистина добре, поне според мен, че не сме ,,прегърнали напълно идеята", тъй като това отразява все пак, че в обществото все още има разумни хора, които ,,отсяват" истината от ,,моркова на чуждите властови желания"
  20. ,,Леле, пак трябва да сменявам планетата?!" Започвам с този коментар на тази статия относно посещението на тримата шефове на руските служби в Щатите миналата година. За настроение!!! Но и все пак с един съвет... При диагностицирано заболяване от шизофрения, да чуваш извънземен шепот може и да е полезно!!! Не са малко примерите на хора ,,с контакт", а това може и да е особен начин вътрешният ти глас да достига до теб... Само си ,,чеквай'' връзката с реалността и може пък това да е твоят, малко куриозен начин да живееш сред хората. Успех в комуникацията!!! И ако се сетиш - попитай в твоя случай какво биха ти дали като съвет.
  21. Доста голямо статистическо отклонение се получава при така заложения параметър на изследване! Жалко, че iti отдавна не е влизал тук, за да поспорим за "извадката", съдържаща тезата за антинатализма.
  22. В памет на баща ми!!! Най-тежката му емоционална песен. И за тези, които не са запознати със събитията в Беломорието, защото на някои от нас родът ни е от Драма и Кавала. Светла му памет!!! За един живот, живян с достойнство!!!
  23. Хихи, Донке, да не би от този разговор да се е пръкнал Monavendor? Отвъд шегата. Да, много лесно е да се лепне етикета ,,псевдонаука" на нови разработки. И това е нормално, защото в днешно време се прекалява със заигравките или т.н. псевдонучни теории, поради липсата на проверими доказателства в тяхна полза. Това в малко по-подробен стил представлява повторение на опити, в контролирана среда, и получаване на едни и същи резултати. Тези резултати говорят за себе си, а не интерпретиращия ги учен, както например е в Хюман дизайна. Когато дадена теория няма практическо приложение тя е просто хипотеза. А останалото са близки до религиозните доктрини, налагани от автора на хипотезата внушения, в опита за придаване на стойност на хипотезата му. За разлика на съвременните, предимно псевдоучени, Козирев е наблюдавал реални феномени и е опитвал да създаде теория на база резултатите. В науката често е като при производството на Коняк - майсторът, сложил субстрата за производството на продукта обикновено е дядо или прадядо на майсторът, който ще затвори в бутилка Коняка. Така и синхронично с изследванията на Козирев за природата на Времето (все пак Успенски с неговото Четвърто измерение доста е повлиял руската езотерична парадигма, а тя е основата на научните открития) в днешно време вече се разработва Реципрочната система. Характерното при нея е това, което загатва и Козирев в изследванията си, че характерната триизмерна природа на пространството е присъща и на времето. Предположение, от което произтичат съвсем нови трактовки. А това ,,изправя косите" на множество ,,учени", градили кариера върху повторението на нещо заучено. Съответно отпорът в научните среди е голям. Защото, според предположенията на тази теория излиза, че въглеродният анализ за датиране е погрешен като резултати. Дори излиза, че вероятно предците ни са били свидетели на ,,разширяването" на Слънцето и обяснява ,,сегашната" му повишена активност с прехода към ,,предходния" според общоприетата теория за развитието на звездите етап на обикновена звезда с повишаваща се енергия, следствие на комулираното неутрино. За разлика от Хюман дизайна!!!!!, където всичко е поставено на неква религиозно-нравствена основа, като се взима едномерната природа на времето. А ,,огледалата на Козирев" са разработки на основа неговите теории за единния поток на времепространството. Нищо повече. Мулдашев ,,вижда" такива мегаструктури в Кайлас с предположението, че такива масивни образувания няма как да не изместват в-простр. поток в циркулираща (торсионна) форма. И това е! За повече инфо би следвало да се интересуваме от изнесена информация от Мурманския държавен технически университет, но към момента, аз поне не съм чел.
  24. А това на Тагор е невероятно "Мелодията иска да се окове в ритъм, докато ритъмът си влива обратно в мелодия. Идеята търси тялото си във формата, формата - своята свобода в идеята. Безкрайното търси докосването на крайното, крайното - освобождението си в безкрайното. Каква драма между съзиданието и разрушението- това безкрайно мятане напред-назад между идеята и формата? Робията е стремеж към свободата, а свободата търси покой в робията" Рабиндранат Тагор
  25. Тъй като и аз нездравословно се обичам, значи беше неминуемо да не се сблъскам с Тагор и ето какво "родих" Котвата, която пуснали сме на брегаподържа кораба стабилен.С камъните на желание за свободатоварим трюма му обилно.Каменно сърце. Оплетени въжетаза стабилизирането на товараОтговорността в ума - политаща комета,Понесла смисъла от миналото.Изви се буря. Корабът разклати се.Котвата се взираше във сенчест силует.На потъването образът обади секато пореден неразбран сюжет.Запален огън и огъната вода.Затворен център във една мечта.Насочен поглед в търсенето на земяНалегнал въздух недокърпени платна.А океанът бе превърнал се в поток.Изгубен корабът сред нощните вълниВ неясно търсене сред дневния амокИлюзорността на своето Аз откри
×
×
  • Добави...