azbuki

Анархизмът не е хаос и отрицание на свободата на останалите.

Остаряваме бавно, неусетно почти.

Анархизмът не е хаос и отрицание на свободата на останалите.

С дълги години закъснение осъзнавам, че някои хора в сайта са били повлияни от революционния титан Бакунин.

Остаряваме бавно, неусетно почти.

Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа.

"Най-добрият метод в природата за човека", 4 април 1923.

"Най-добрият метод в природата за човека", 4 април 1923.

Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа.

Не се отървавай. Защо да се отърваваш. Личността е като листата на дървото. Те се сменят, но дървото си е все същото. Падат като им дойде времето. После нови листа, ново редуване на сезони. Нова есен - пак падат и т.н. Един дух (актьор) - различни его личности (роли). Стремежът според духовните учения е личността да е все повече в синхрон с Духа.

Това което описвате наистина е ужасно но не е и педофилия. Каква педофилия например при положение че 16-годишните могат да се женят с разрешение от съд...

Посоченото само по себе си може да е предпоставка но то не е достатъчно, за да стане човек насилник. Особено пък такъв брутален като описаните от Холивалънтайн. Трябва да е налице най - малко още един фактор. Примерно да е насилван човекът в детството си.

Има ли хора, които се опитват да покварят околните не за друго, ами за да се чувстват те самите по - комфортно такива, каквито са? За да не могат другите да ги осъждат от позицията на една по - висока морална камбанария? Да може и другите да имат същите постъпки и това да действа успокояващо на покварителите. Да не се дразнят от нечия морална чистота.
Попадали ли сте на такива?

Чел съм, че никой не идва на този свят с мисия да злодейства. Под "никой" аз разбирам и дори значими хора като Хитлер или Сталин чиито действия са променили животите на милиарди човеци. Но дали винаги е така?
Но нека спрем вниманието си на живота на украинският сериен убиец и изнасилвач (включително на деца) Андрей Чикатило. Гражданинът Х: "Х не е психопат, тъй като контролира онова, което прави, и очевидно е егоцентричен. Той е нарцистичен и надменен, гледа на себе си като на надарена личност, без да е прекомерно интелигентен. Работи по план, но не притежава творческо мислене. Хетеросексуален е, като жертвите-момчета представляват просто “делегиран заместител”. Той е некросадист и изпитва нужда да наблюдава как хората умират, за да може да постигне сексуално удовлетворение. " ( д-р Бухановски)
При наличието на следните фактори изглежда, че ако не невъзможно, то поне е изключително трудно личността да не се превърне в насилник и да не живее години наред като такъв:
- Самотен. "Голяма част от детството му минава в самота и изживяване на фантазии. Останалите деца се подиграват на неговата несръчност и чувствителност. Той започва да натрупва гняв и дори ярост в себе си. За да се забавлява и да се чувства по-силен, си представя образи на мъчения, които по-късно се превръщат в неизменна част от неговите убийства."
- Импотентен. "Първият си сексуален опит преживява като подрастващ, когато еякулира, боричкайки се със свой 10-годишен приятел. Това оставя голям отпечатък у него, особено след като установява, че му е невъзможно да получи ерекция, а може само да се освобождава."
- Имал е определена физическа грозота ("главата му е обезформена от наличието на течност в мозъка").
- Израства без баща.
- "Децата виждат обезобразените трупове и слушат страшните истории за лишенията. Чикатило израства точно в такива гладни времена и една от историите, които му разказва неговата майка, гласи, че някога е имал по-голям брат Степан, който е бил убит. Чикатило разказва в едно свое интервю от затвора: “Мнозина са полудявали и са нападали и изяждали други хора. Точно такива хора са хванали моя брат, когато е бил на 10, и са го изяли”. Брат му би могъл просто да е умрял и след това изконсумиран, ако изобщо е съществувал. Майката на Чикатило го е предупреждавала да не излиза от двора, за да не бъде изяден и той като брат си. "
- "Чикатило става свидетел и на нацистката окупация и бомбардировките, при които телата избухват по улиците. Казва, че тези гледки едновременно са го плашели и възбуждали."
- Първата му приятелка го унижава пред други хора. "Чикатило отива в казармата, а когато се връща у дома и се опитва да си намери приятелка,  установява, че все още не е способен на полов акт. Приятелката му разказва за неуспеха му на всички. Той се чувства унизен и си мечтае как я хваща и разкъсва на парчета. Животът му е пълна катастрофа."
- Наличие на брак, който дори не е постигнал сам. Критични майка и съпруга. "Чикатило става учител и успява да се ожени (бракът е уреден от сестра му). Подобно на неговата майка и съпругата му е доста критична, което кара Чикатило да се отдръпва още повече в своя свят на фантазии."
- Прикриване на първата му насилническа проява от училищната управа на училището, в което е работел. "Това го кара да се чувства силен. Когато накрая срещу него постъпват оплаквания, случаят е прикрит, което позволява на един перверзник да се превърне в сериен убиец. "
- "Медицинският преглед показва, че кръвната група на Чикатило е А, но спермата му съдържа слаби B антитела, заради което тя изглежда като АB група."
-"Убиването при него е компулсивно и би могло да спре временно, ако усети опасност от разкриване, но като цяло той не би спрял да убива, докато не умре или не бъде заловен." Тоест, била е налице натрапчивост, която е противодействала на волята му. "Безропотно следва непреодолимия импулс и често изпада в депресия, когато не може да убива. Дори е възможно да страда от главоболия."
- "Чикатило е изпратен за два месеца в института “Сербски” в Москва, където е подложен на психиатрични и неврологични прегледи, при които се установява, че има мозъчно увреждане по рождение. Това увреждане влияе върху способността му да контролира пикочния си мехур и отделянето на сперма. Въпреки тази диагноза, той е обявен за вменяем. Чикатило е знаел какво върши и е могъл поне да се опита да се контролира. "
"Този човек, с университетска диплома по руска литература, с жена и деца и без данни за насилие в детството му, със сигурност е имал кръвожадна душа. Както сам казва за себе си, очевидно е “грешка на природата”. "
Ако е възможно една душа да е кръвожадна, защо е пусната в този свят? Все едно да пуснеш гладен вълк в кошара. Имал е самоконтрол, но предвид на определени предпоставки е изглеждало супер вероятно да стане насилник (дори и не в такъв мащаб, в какъвто реално е станал). В този ред на мисли: "Възможно ли е някой да е дошъл в този свят, за да върши насилие??"
Ако душата на украинеца не е имала намерение да става един от най - прочутите убийци, то значи е била доста смела и хазартно настроена, за да приеме такива условия на живот.
Източник: https://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/grazhdaninat-h-andrey-tchikatilo-kaniba/ .
 

Преекспониране в случая не просто няма, а точно обратното. Проблемът с педофилията е много по-голям отколкото си представяме. Мащабът е невъобразим и смразяващ.
Политици и изобщо влиятелни личности на топ ниво, католици (колко скандала с педофилски гаври имаше само за последните години, със замесени хиляди случаи на свещеници, злоупотребяващи сексуално ), случаят Телфорд, където масово и необезпокоявано, години наред сутеньори подлагат момичета на 14-15-16 години на ужасяващ тормоз, групови изнасилвания, умишено пристрастяване към наркотици, всички отрепки, които изнасилват децата си като посоченият тук, които са ужасно много, независимо дали ни харесва да мислим за това или не. Всички изоставени деца, които напълно легитимно са давани за осиновяване от педофили (случат от западен берлин, това е продължавало в продължение на 30 години) или на хора, които са издевателствали над тях по всякакви начини (имаше разкрития за масови практики 60те години от Швеция, Австралия, Англия, Канада...). А в третия свят, там какво ли става?
Да, казваме, не съдете. Гледайте това, което зависи от вас. Но когато става дума за такава осакатяваща шокираща жестокост... На тези деца може ли някой да им каже: Всичко в тази вселена е на мястото си. Всичко се случва, защото така е трябвало. Можем ли да им го кажем? Можем ли да застанем пред тях и да пофилософстваме по темата за злото в света. 
Разбирам, че свободният избор е част от обяснението. За да можем да летим, трябва да можем и да пропадаме. Но все пак е прекален този ужас.
А човек би казал, че дори само болката на животните, които ползваме за нашите цели е достатъчна, за да прелее чашата на страданието
Изобщо има ли смисъл да се казва каквото и да е в лицето на толкова болка.
Като пиша това нямам предвид да се заяждам или да споря. Просто винаги въпросът с жесткостта на хората винаги ме е вълнувал. Защото идеята за божествената същност на всичко, която е Добро как се съчетава с този бяс на злото

Преекспонираното в темата е въпросът за сексуалните посегателства върху непълнолетни.
Нима само хора, които са имали нещастно, патологично детство, прераснало в садистично отношение, дори и към собствените им деца, са единствените, които могат да попаднат в категорията "зли"!?
За това зададох и подвъпроса "Ами какви са тези, които преекспонират престъпленията, давайки и подробни детайли?!" Това, че са просто "вестоносци" не означава, че не биха  могли да наблегнат на фактът, че е открито престъпление и са взети превантивни мерки, а не да "търсят сензацията", която да им продава медийния продукт.
п.п. навсякъде "черния ПР" е по-скъп от "белия", щото привлича повече резултати. Хората като цяло сме си такива... повече се интересуваме от "провала" и "грешките", отколкото "успехите"... вродено ни е да обръщаме повече внимание на "негативното". Така си подхранваме и собствения "манталитет на жертва".
А самото "осъждане" всъщност е една "суетна поза"- "Аз съм по- , над-", некво несъзнавано чувство за превъзходство, което най-често е съпътствано на съзнателно ниво като Съжаление, а не просто Състрадание.

На Бойко  Борисов ли учението . Коментирай си го колко искаш   .

Здравейте. От няколко месеца съм във връзка с момиче и доскоро бях много щастлив от този факт. Един ден обаче, тя забрави лаптопа си вкъщи. Реших да проверя Фейсбука й, защото беше забравен отворен. Отворих съобщенията и изчетох всичко за 2 години назад. Втрещих се, разстроих се, сринах се, възмутих се. Ще стане ясно защо. Изграденият образ, който имах за нея за тези 3 месеца беше, че тя е морален, почтен, чист човек, който отстоява своите граници, не одобрява авантюрите, пада си само по сериозните връзки, отвращава се от мимолетните такива, не може да прави секс с някого, ако не го обича, не одобрява неморалното поведение на някои жени и т.н. Отваряйки съобщенията видях, че всичко това е една лъжа. Когато е била без сериозни връзки, се е чукала с някакъв, който е видяла само веднъж в живота си. Правили са секс в колата му на някаква ливада. След това е изпращала свои еротични снимки на свои клиенти от работата, единият от които е почти на 50, а тя е на 25. Но дори това не е най-големият проблем. Открих чатове с нейна приятелка, на която споделя всичко за себе си и живота си. Не видях тя да има критичност към това поведение. На приятелката си е споделила, че е изчукала този в колата брутално и перверзно, с цигара в устата, че е побъркала някакъв чичко, че е възбудила еди кого си. Самият начин, по който двете разговарят на тези теми е лековат, брутален, материален и арогантен. Видях как комуникира и с приятелите си, с които не са имали интимни отношения – не спазва никакви морално-етични граници, казва им, че ги обича, говори им мръсотии и перверзии, държи се за ръка с тях по центъра на града и т.н. Притесни ме тази тенденция. Обича да "чешат" егото й с комплименти, лайкове във Фейсбук, да получава внимание и одобрение. От друга страна, откакто е с мен /няколко месеца/, няма абсолютно никакви индикации за подобно поведение – видях, че са й писали хора, които изобщо не е отразила, т.е няма никакви физически и морално-етични прегрешения към мен засега. Говорих с нея по този въпрос и тя ми каза, че тогава е била объркана, предавана, наранена, убедила се е, че този път, по който тогава е поела, не е за нея, лош е, взела си е уроците и изводите и това дори й било от полза, тъй като така знаела, че никога повече няма да поеме по него. Че това бил нейният начин да се предпази от повторно нараняване, като поддържа неангажиращи отношения. Първо ме излъга, защото твърдеше че е върл противник на всички тези връзки и случвания. И второ – притеснява ме самата тенденция. Ако ти си на 25 години и до момента си изповядвал и следвал подобни принципи, дали тепърва заради една връзка от няколко месеца ще се промениш? Как да имам същото доверие? Това много го разклати. От друга страна наистина виждам, че ме обича, прави всичко за мен, казва, че е намерила любовта на живота си, че това много я е променило, че живее втори живот. Вярвам в това, защото наистина виждам колко много ме обича. Но сега всичко е още ново, интересно. Тя е човек, който бързо се запалва за нещо, но и бързо угасва. Нещата, които ме притесняват са коренните разминавания между повечето неща, за които говори и върши. Давам пример – отвращава се от цигари, а се чука с цигари. Не може да си легне никога с някой, към когото няма чувства и сериозни намерения – правила го е многократно. Никога не би излъгала – ето, излъга за доста неща и т.н. Нямала никой мъж една година преди мен - ето, че е имала много. Приятелката й била също като нея – честен и почтен човек, а си говорят за неморални и нечестни действия. Не видях нейната приятелка по някакъв начин да я спира от пътя, който е поела. В един момент се запитах – аз кого обичам – нея самата, или моя изграден образ за нея? Коя всъщност е тя? Тази, която твърди, или тази, която е? Може ли почти цял живот да си бил един, а само за 3 месеца да станеш друг, под давление на силната любов? Какво значи за нея силна любов? Обича ли ме истински, или просто вижда в мен добра партия и нещо ново, което й е интересно?
Аз лично никога не съм изневерявал. Никога не бих легнал с човек, когото почти не познавам и нямам чувства и намерения към него. Никога не бих се подценил така /ако бях жена/. Никога не бих позволил наличието /или по-скоро липсата/ на граници. Никога не бих контактувал по такъв начин. От друга страна, пред мен се държи супер - възпитана, културна, изискана, морална, честна, принципна... В един започнах да се питам какъв човек стои до мен?

Как да продължа да имам доверие занапред? Как да приема това за нормално? Как да се отърва от страха, че няма да се случи отново? Аз мисля, че я обичам. От една страна любовта е безусловно приемане на някого, но от друга - може ли да се приеме такова нещо и да имаш доверие на този човек? Ясно е, че нищо в живота не може да се предвиди, но аз съм на път да започна нова връзка с изначално недоверие. Хубаво ми е с нея, привързан съм, много ми липсва когато не сме заедно, уважавам я, бих искал цял живот да съм с нея, изпитвам невероятни емоции и правя страхотен секс, прекарвам си чудесно, но това е нещо, което много ме нарани и не зная дали да продължа тези отношения. Тя казва, че ме разбира, че ще говорим колкото е нужно, предложи ми да ми даде паролата си на Фейсбук и да следя всичко, каза че съжалява, че винаги ще ме успокоява, че вече не иска никой и нищо, защото била намерила любовта си. Всеки имал минало, но важно било настоящето. Ок, но кима ли критичност към това минало? Все пак донякъде и то ни определя като хора, защото съдържа голяма част от нашите избори. Ако един човек е бил крадец 25 години, дали никога повече няма да открадне през живота си? Допреди тази случка нямах никакво съмнение в нея, никаква ревност. Седях и благодарях на Бог всеки ден, че ме е срещнал с такава жена - красива, умна, сродна душа. А какво се оказа? 
След тази случка имам и проблеми с апетита и съня. Чувствам се апатичен, леко тревожен и потиснат. Не ми се иска да я оставям, но не знам как да продължа напред с това разклатено доверие. Тя казва, че не си струва да губим такава любов заради едно минало. По-важно било настоящето и бъдещето. Как да процедирам?

Аз мисля, че хората, макар и несъзнателно, всъщност правят точно това - набързо преценяват човека срещу себе си. Някак си ни е заложено. И не само в отношенията по остта мъж-жена. Ще дам един съвсем елементарен пример. Кола удря леко друга кола. И двамата шофьори излизат с намерение да се разправят. Първото, което правят е много бързо да се преценят един друг и от това зависи в каква посока и с какъв тон ще протече караницата. На преценка подлежат всевъзможни неща като колко по-силен физически е опонентът, какво казва езикът на тялото му, какво казват очите му, каква е колата му, какви са дрехите му и т.н. Това бързо "сканиране" на другия става много бързо и несъзнателно, но ни дава идея как да се държим в тази точно ситуация с този точно човек. Разбира се изводите, които си правим (отново несъзнателно), зависят много от нашето възпитание, ценностна система, предрасъдъци, образование, житейски опит, емоционална памет, моментно емоционално състояние и какво ли още не. Та, съблазняването, както го наричате, първо е абсолютно спонтанна (и може би инстинктивна) реакция да влезеш в пълноценен контакт с някого и това не значи, че не си искрен, напротив много даже си искрен. Неискреността може би идва после, когато решиш да се възползваш от слабите места на другия. Или когато се опитваш да се представиш за нещо, което не си. Не знам. Знам само, че хората се преценяват точно както парвят животните. Мислила съм по темата и съм наблюдавала различни ситуации.

Ами, горе-долу, се оформя  вътрешната интерпретация на житейската ти история към момента. Та и аз май познах...
,,Жената"(анимата ти) е била вече ,,при теб". ,,Отказвал" си да излезнеш пред хора, независимо от окуражаването ти от един аспект на анимата ти, докато си се ,,мачеел" бягайки(политайки, впечатлявайки) други аспекти на анимата ти( отново женски образи). Дори си изпитвал и идентифициране с "женския" ти вътрепсихичен образ.
Толкова ти се иска да избягаш от "женското" в теб, че си готов и ,,черен принц" да станеш в извисяването си. 
А това "извисяване" е един вид ,,бягство". Бягане в "безопасността" на възвишението("хълма"), до който не достигат талазите на несъзнаваното("тъмната вода", То често се проявява и като нощно, бурно море, океан). Бягане от предизвикващите отвращение ,,мъжки" образи, от ,,потопения" в невежество ,,град", от страховете, непознатото, непроявеното.
,,Градът", ,,Театърът" - това са проекции на обществения живот, социума. Мястото, където можеш да се ,,омърсиш" и така да загубиш/замърсиш  ,,светлият, чистият, божествен образ на младостта".
Общо взето, отвъд ,,вътрешния екшън", живееш удивителния живот на всеки млад човек, тепърва навлизащ в сериозната(отговорната) страна на живота.
На болката от загубата, липсата, неразбирането, но и на творческия порив да ,,ковеш собствената си съдба", да търсиш вдъхновено, да чувстваш неограничено.
Само не приемай твърде лично взаимоотношенията с другите и техните действия! Избягвай крайните оценки! ,,Не съди, да не бъдеш съден"! Чети и между редовете! Това е най-краткото, което искам и мога да ти кажа. Вече не си малък, а и вече те посъветвах нещо в предния ми пост!

Здравей!
Голям екшън, големо чудо! 
Оставаше по некое време да ти се появи и Георги Христов и да запее ,,Черно и бяло в нас се преплитат във неделим кръговрат"...
Като цяло иначе е доста контрастен съня ти. Бели, черни, черни, бели и никакво червено. Червеното на ,,кръвта", на ,,живото", на ,,обединяването на полярностите".
Очевидно си бая ,,опък" човек в живота. Крайността на "Или-или" е малко незряло, но явно си на такъв етап от Пътя ти.
Между крайните ,,Черно" и ,,Бяло" има доста нюанси на ,,Сивото". Някой хора с 50 от тези нюанса написаха книги, та и ги филмираха... да не говорим пък за сивите пилигрими, че ще стане задруга за кръгли украшения
Обаче не може да се отрече комплексността на сюжета. Предполагам, че този ти сън е бил предшестван от доста други, по-опростени като конструкция сънища. Нещо като ,,преследвания", ,,неравни битки с много противници", ,,стоене гол пред хора"... все такива сънища, които предхождат проявяването в съня и на ,,женския" образ. Това е анимата ти. Контрасексуалния ти вътрешен психичен образ. Зомбясалата мъртво-жива ,,красавица с хубав тен" е точно този архетип - анимата. 
Катакомбата, гробницата й е мястото, където стои тя, незахранена от твоята сила. Съвсем нормално е да е толкова ,,изпостеляла".
Въпреки ,,недохранването" й от твоя страна (ниското ниво на интегриране), тя все пак ти показва, че тя е ,,инструментът" ти, чрез който можеш да се ,,изправиш пред Черния змей", ,,Сатан", непознатото, неосветените в съзнанието ти ,,кътчета  Живот". Сатан е и Сатурн, повелителя на формите.
Анимата е инструментът на мъжа за извличане в съзнаваното на съдържанията от безсъзнаваното. 
В твоя случай ,,бялото змийско чудовище", анимата ти напомня за предназначението й - да ,,влезне в тялото" на несъзнаваното (змеят не е само символ на непознатата сила на Хаоса, но и на безбрежната Мъдрост). Рептилоидната форма е да ти напомни, че имаш бая работа по осъзнаването на първичното, животинското - инстинктите. Осъзнаването на егото явно ти е на дневен ред.
В този аспект анимата(жената в теб) завоалирано ти подсказва, че ако я захраниш със силата си ще има тя самата сили да ,,бъде погълната и да излезне" от тъмното тяло на несъзнаваното, за да ти донесе ,,магическата сила" на знанието(змията, кундалини). На алхимичната трансформация на ,,черното в бяло", направляваната Енантиодромия. ,,Гъсеницата" в ,,Пеперуда".
Да, ма ти кво правиш? Отблъскваш я. Бягаш. Политаш. Къде?
Бягаш от ,,църквата", от вече трансформираната й полярност, и къде отиваш? Нагоре!
Е историята в края вече е показателна за вътрешното ти състояние.
Този, който бяга от анимата(жената, майката) е вечномладия бог(puer aeternus), ,,малкият принц". В твоя случай - величествения Черен принц, който е 
,,Звездното дете".
Това ,,бягство" е полезно до време. Мечтите, когато не намират почва в реалността, се превръщат в кошмарите на сивото ежедневие. Живот без любов под формата на страст, която да превръщаме в градивни действия е метафорично казано ,,живот на Сянка", "безкраен спомен за нереализираното бъдеще".
Съветът ми е да ,,омекотиш контрастите". ,,Войнът на светлината" също е до време. И Дон Кихот е бил войн като млад, но като е остарял се е биел с вятърни мелници. 
Вероятно си ,,водна" зодия, щото мистичното и религиозното те влече. Така или иначе си в контакт с 
Поинтересувай се как ,,се приземява Детето"!