shelter

hrisko_89, Надгробното е всъщност живото или осъзнатото. Пишеш , че си влязъл в блок, тук ми се струва, че си спрян или сам се спираш/блокиран/. Думите в сънищата са сякаш образи и изобразеното е дума. Пред вратите има мраморни плочи, които са всъщност пазителите им/ ти като пазител/. А вратите са и вход и изход от ситуацията. Вярвам ще се сетиш, че хората са оприличавани на мраморни късове, върху които те пишат живота си. Змията застанала на опашката си ми говори, че има отдиференциране на противополжностите/твоите/, т.е. раздалечаване на двата края/полюса в психичното. Може би, все още не е осъзнато, че и двете противоположности са в твоето цяло. Може би, убиваш и отровата, но и лечителската същност на змията и затова вратите/понататъшното/ са белязани със застой и отказ от действие. Една символична смърт. Струва ми се, страхът от нарушаване на подребата в осъзнатото ни кара да избягваме прекрачването на забраните.Та нали тогава светът би бил друг!? И пак, всичко казано е според мен.

То всяка междустълбищна плоча може и да е от мрамор и си е баш пред вратите. Аватар също е врата."Ковчезите" съхраняват миналите мнения например. Ето ти и онагледяване на форума. Всеки сън може и да говори буквално, само дето говоренето му е като на чужд език. Поиграй си малко с каквото се сетиш от видяното и с това как го назоваваш.Току се появи, за каквото става реч. Май съм чувала, скрижалите да били писани върху камък. И както всеки закон си има и противозаконие, то най-често се отрича като съществуващо и е бутнато в несъзнаваното. То е зад врата, като в гроб. Но в психиката "гробовете" може да са място за приготвяне на нови съдържания, нещо като тайна лаборатория. Казваш "като дърво", в съня то е някоганякъде, а не точно пред теб. Змията не е тъй чест символ в сънищата. Не ми се връща много назад, но тъй ми се струва поне. В сънищата символите не са с еднозначен товар. Змията е и лечител, и дявол, и мъдрост, и ... някоя твоя част от знайното, която изчезва /за/из стреляна за да се появи жива отново, като почти право дърво.

Вече е излишно да обяснявам, че опитите ми да тълкувам са оправдани единствено от жадта, да разбирам и, да се уча. Мисля, човек се научава и от другите, тъй както и от себе си. Само дето понякога, възможността да причинява вреда чрез подвеждане, е налице. Нека се има предвид. Змията е символ на хтоничното и на небесното - на земята/материята и на духа. Твоята убита змия е чрез гръм. Пушката е фалически символ, т.е. на осветляващото начало, а гърмът на б/Бащината воля/глас - т.е. Божият. "Препарацио" на латински означава приготвяне. Да се препарира нещо, което остава като почти право (тук е като почти вярно/истинно - в правота) дърво. Дървото може би, тук символизира майката - онова, което подлежи на осъзнаване, но и подкрепящото/подхранващо първично у човек. Змията е сравнена т.е. паралелна/аналогична с дървото. Насетне поясняваш, как е станало това изправяне/одухотворяване (в сънищата редът на действие не съвпада с казуалния, с който сме свикнали да боравим). В блок, който е твоят осъзнат аз, живеят мъртви чужденци. За тях ти знаеш по символите на смъртта, които обичайно са само некролози. В съня ти, те са мраморни плочи/ковчези/сейфове.Това са чуждеещите на осъзнатият Аз съдържания, но погребани/липсващи. Достъпът до тях го няма, защото ако имаше некролози, ти щеше поне малко да знаеш за тези"мъртви" съдържания на психичния си живот. Огромна част от нас остава пред/зад вратите на пазителя/цензор, който разпорежда кое да изключим като несъществуващо и, кое да оставим като изгодно за в зданието/знание. Добре е, че е имало гръм, защото това бележи отваряне/ изход и последващо развитие. Има качване - препариране/ подготовка за продължение. Змията е мъртва, но ти изглежда (препарирането е подготовка за взор/виждане, изследване) като право/живо дърво. За да продължи човек, понякога се нуждае от мъртво, което да изостави в развитието си. Радвам се, че има хора, на които съновният свят е любопитен. P.S. Забравих. Момчето е твоят близнак, т.е. самият ти, но като удвоен, видимо друг. Опитвам се да разбера , нещо около "мрамор". На мен ми хрумва, но нека и ти кажеш с какво го свързваш.

Здравей! Описаното много ми прилича на неординерно състояние на съзнанието. От психолози съм чувала, че е възможно самоволно трансоподобно състояние за кратко в будността, при всеки човек. Не знам дали ти е известен Станислав Гроф. Може и да ти стане интересно. А може би е умора. Просто умора.

Да...Конкрентното е част от общото. За мен тълкуването е начин да се доближа до по-шороко осмисляне на будността. Ето защо се отнасям пристрастно. Трудното идва от механизмите на защита, които се задействат, щом "отворя" очи или "очи". Трябваше ми много време да попрочета за синхроничността /у Юнг и школниците му/ например, за да започна вече да се ползвам донейде, от нея. Та и със сънищата е същото. Това, че много често си позволявам участието тук, показва неприкрит стремеж да /се/ разузнавам. Интересно ми е, а и видно не само на мен. Всеки има предпочитани начини, докато се появят по - плодни такива.

Прелестта в тълкуването иде /за мен поне/ от последващото изричане на сънуваното. Да можех да се науча да обединявам вярно, т.е. съвпадащо и образите и думите... Аз не обичам думата вещаене. Просто защото си се страхувам. Затова тенденция, посока, тълкуване - са ми по- приемливи. В края на този пост завършваш с: "Бях силно учудена и изплашена, че съм бременна, тъй като в момента нямам партньор". Сега вмъквам и друго. Както и ти. Сънуващият прилича на човек/хора/ в нас самите.Той е тъй откровен, че единствената пречка е, че гледаме едно и също но различному, а и с говореното е същото- сякаш на различни езици. Като каза - зелено и червено, а и наедно с 8- цата - веднага ми хрумна какво може да бъде хем червено, хем и зелено в една цифра 8. Вярвам вече и на теб, защото като свържа края на поста ти, се получава твоята загриженост. Прилича на светнало, спиращо червено, което те плаши като бреме - в момента няма партньор/не само близък, интимен... значението на думата може да се разшири - съучастник, подкрепа/. Т.е за теб /и за човека- тяло в теб/ е важно да светне зеленото. Може би просто се пресилваш и тялото ти показва, че е време да му обърнеш внимание, или че копнее да създаде нов живот. Сега ми се струва, че това е най-първото ниво на тълкуването. Нататък пак си ти.

Изглежда пак без да искам, грешейки/три!? кръста/ съм стигнала, до което ми мина през ума одеве. Че междината не е границата, а отсамността и тамошността едновременно. Като че ли е по-добре да се остави сънят, да си върши неговото, защото инак в опита си да го догоним и разгадаем, него неуловимия сами/т.е. най-вероятно само аз, въпреки множественото число :)/ попадаме в непосилие.

Да... Жената може да повтори/пре-роди/ ваежа на вятъра.

Понеже е видно за всеки, че съновното ми е много интересно, пак ще направя опит за тълкуване. Осмицата премам за три свързани кръста, където освен противоположностите вече има и междината им. Осем е и месец август. Не знам под чий знак е той, но името означава "величайши". Може би висините са трудност/бременност/, но и която дава нов плод на месеца/Луната/. Луната често се представя като женствената ни част. Все се надявам и други да се включват в тълкуването. P.S. Добавям, че новолунието е и липсваща видимо, отразена слънчева светлина, бременната Луна е изпълващата се с нея. Т.е. твоята женствена част е плодоносещата/осветена/ от мъжката. А и наскоро четох, че когато се появи червеният цвят в сънищата е накъм сили и то живителни. Още добавям. Коремът е символ на алхимичния съд. Червената светлината може би символизира огъня. А където има огън има и трансформация. Розово може и да иде не от баграта, а от цветето. Сега ми хрумна да те питам, дали можеш да добавиш още думи към роза или Роза!?

Fut, това много ми допада. Много обичам думата "свят"/свет/, както и да взаимозаменям значенията й. Някога казах, че небето не е само над главите ни.

Странно какво става тук!? Аз съм "дете", което остана незаразено от Потърманията. Името Луциус свързах със светлина. Цялата тая история ми напомня на двойните картини на Ешер. Какво ли не се проектира в думите!?

Пресметнах кога идат "Близнаци". Инак, близначеството в сънищата е често. Обикновено представя двойката земно и небесно. "Вратле" може да се преведе и като аватар-врата/вратичка/, и като завъртане. С кръгове и звезди се изобразяват божествените очи. Може би и тук има укрепване на съзнаващият аз -"Тези знаци са също като моите. " Дано в действителността се случи това удвояване/свързване на материя и дух/, което ти желаеш. И на мен ми е любопитно, дали пророкуваш рожба/и/ под звездния знак Близнаци. Звездите са небесни врати, за поназнайващите астрология.

Леонардо да Винчи: Леон-ард-о, дав, да Винчи. Винчи иде от победа. Лъв с криле, който побеждава. Крилатият лъв е символ на Венеция. Венеция е лагуна. Кладенец върху, който има клад/земя, струпване, сухост/. Наричали града Невеста на морето. Ето защо след този сън се сетих за Соломон/овия пръстен/ и Саавската царица. Като и това, че от двете имена правя три, и че в тъй написаното, присъства част от първото име на човека от когото се уча, ми дават основание да мисля, че все пак донейде, несетно някак у-своя-вам несъзнавани съдържания. Може би "магьосникът" в съня ми, ще ми даде изпита наяве.

name_ , здравей! Имам идея. Не знам дали ще я одобриш, но ти я предлагам. По-горе нейде беше споменал, че ако трябва да изброиш нещата, ще изпишеш цяла книга. Би ли могъл в следващото си писмо да опишеш приятното, което ти се е случило във времето, когато не си влизал във форума. Опитай да прехвърлиш миналите дни. Колко ще е дълъг разказът ти, не е тъй важно. Важното е да намериш подходящите точни думи. Изглежда работата, която си започнал е и наченала в теб желание да говориш за нея. Ако сестра ти, майка ти и баща ти не са те питали, както на теб ти се е искало, можеш да разкажеш на нас. И още нещо, което ми хрумва в момента. Аз запомних, как hip веднъж написа, че е добре човек да може, да се усмихва. Може би утре, когато отидеш на работа или на улицата, или в кафенето, или ... изобщо някъде, ще можеш да преброиш, колко от хората край теб се усмихват. И на какво. А ако ти, опиташ от сега да се усмихнеш, какво ли ще стане!? В този момент, name_ аз ти подарявам още една усмивка. И се надявам на отговор. Имам време за него.

В петък получих писмо от мой приятел. Завършваше с думата "банка". Навикнах между споделеното в писмата ни, да търся/съзирам/ различно от видимото. "Банка" ме задържа повече време от останалото в писмото му, въпреки че нямах основания за повишен интерес. В събота, около обед, опитах да се отпусна. В него време, в ума ми се "появи" картина. В нея, освен другото, имаше пейка. Минути след това видях /наистина:)/, че блогът ми е посетен по същото това време, от човек с ник, където присъстваше думата "пейка". Градът споменат в профила на този човек е същият, в който живее и моят приятел. Тази сутрин потърсих значението на банка. Първото в речника беше, че на италиански думата означава "пейка","място за сядане". Необяснимото бяга от логичното. Т.е. там където логиката у човек, привършва силата си, бива погълната от другостта на тайното. Скритото остава скрито, поради липсващо осезаемо про-явление. Част от сетивните послания се обработват в наличност, но остават встрани като маловажни за момента. Сега си мисля, че екстрасензориката може и да е някакво ненадейно изваждане на възприетото от "килера" на маловажното. Много възможно е да бъркам синхронизирането/преподреждането на сетивната информацията с явлението синхроничност. Или имам много време, което запълвам с маловажното. P.S. Сетих се, че "пейка" може и да се разглежда "изотопно" и като "пееща". Е, не винаги "песента" е чута.

Деймиан иде от демон, но мисля , че съм чела нейде, че думата може са преведе и като дух, и като съдба. Часове след като писах "кладенец", се чудих защо избягнах "ешафод" както ми дойде и го замених със сцена. Сега поне знам, че не бива в разказа за съня да се подменят думите. Кладенец вече разбрах като кладЕнец. От тук и стената като алхимичният съд. Огънят обаче е вътре, т.е. "жертва" сам себе си. Калцинацио /според алхимията/ не се е случило, защото стената /съдът, съд-бата са с отвор/изход, направен от мен и "другите" хора. После си спомних , че едното се проявява и като друго. Сякаш сънят показва по няколко пъти и начини едното, за да може, да бъде все някак разбрано/!?/Дворът се превръща в дайре, кладЕнецът в ешафод. Владетелят Аз върху стената, който е и вече не е, в черната/траур, липса-празнина/ мантия, е онова което се трансформира/пожертва и пре-връща в ново/. Наблюдаващият "изпитваш" магьосник е може би "владетелят" Аз, но като проекция. Или като последващият го, защото стената/владението/ е вече с изход. На дайрето/двора/ е/са изобразен/и - "творец", " мъдрец" , "магьосник" - Леонардо/лъв и гълъб/, суфист, магьосник. Но дрехите са и персоната, а мантията е черна. Сякаш отвън прави невидимо, което е вътре. Дали пък "шутът" не ме подлъгва, че този сън е от големите? Или най-вече, че тълкувам сънища.

Минути преди да прочета поста ,"нарисувах" в ума си, което с поразителна точност наподобяваше аватара ти. Всъщност, то само "дойде". Снощи сънувах някакъв орел. Подобни "дивотии" ми се случват често. По-скоро ме плашат. Съобщавам го като факт. Ако или да е.

Тия дни четох "Деймиан" на Х.Хесе. Бях я чела преди много години и позабравила. Същият ден стоях в коридор с мозайка на пода. Внезапно камъчетата се "подредиха" в картина. Често се заглеждам по този начин, от малка. Знам, че се нарича парейдолии и се смята за гранично разстройство на възприятията, но не и за чисто патологично. Били характерни за хора с образно въображение. /Това мисля, съм го казвала и преди./Часове след туй прочетох страниците, които досущ повториха "видяната картина" от мозайката. Вероятно паметта ми, някак е извадила частично спомена от книгата по този начин. Може би същата или следващата вечер сънувах, че съм всред двор обграден с обширна съвършено кръгла/!/ стена - висока, но тъй че се виждаше небето - светло, ясно, кротко, бистро и сякаш приканващо. Стената приличаше по-скоро на декор, а и май някакъв филм се снимаше, и аз участвах. В средата на двора - кладенец. Или издигнато подобие на сцена.!? Пред мен имаше две дървени и боядисани в синьозелено врати.Трябваше да излезем. Аз и хората край мен. Отворихме ги, но нямаше изход. Зад тях беше пак стената, а там където би трябвало да липсва, бяха очертани с черно два/!/ зарешетени/!/ квадрата/!/./По физика, тъй ни показваха интерференцията./ От ляво върху стената се появи силует на мъж в тъмна мантия, който ме се присмя: "Давай, сега да те видя как ще излезеш от тук. Нали си учила за магьосница. Покажи силата си." Със сигурност знаех, че този мъж е също магьосник, но с висок ранг - човек, но който беше тъй вместен в съществуванието, че магьосническите му умения всъщност бяха само възползване от извънобичайното знайно. Не беше зъл. По-скоро предизвикващ. Като изпитващ. Беше естествен и сякаш разтворен във времето и пространството. Виждах го, но знаех, че е другаде. Срамувах се, но си казах, че мога да съборя тухлите/!/, които ми се сториха правени от суха/!/ кал/!/. И че ако не мога, то тогава наистина би било добре да полетя за да му докажа, че съм научила нещо от магьосничеството. С хората край мен разбихме отвор в стената. Не помня повече от съня. И сега се връщам на един пасаж от "Деймиан", четен може би часове преди съня, където пишеше, че Леонардо Давинчи бил можел да се любува на наплюта от хората стена, откривайки картини върху й. Нищо не ми хрумва. В що за стена, правех излаз в съня си? Дворът е мандала - да. Разтуреният Аз се изобразява в подредба. Маниакалното личи от името на художника, но пък ми хрумва, че иде от Леон/лъв/ , а във второто име виждам дав /dove/ гълъб или... голямо дайре. Виждала съм такова. Подарено от холандци на сина ми и приятелите му. Върху му има портрет на древен... не помня, дали суфист или... но ми приличаше много на Леонардо и на магьосник.!? И дайрето и дворът са кръгли!? Леонардо прилича на "магьосника"!? Или "шут" ми се присмива!? Помагайте, моля!? И защо Леонардо не е да Винчи!?

http://www.youtube.com/watch?v=iLGySGsoGQs...feature=related

да се превърна в човека, който искам. segregated1, ето как аз, говорейки за другия и показавам, каквото правя.Пропуснах 1-цата в първото си обръщение към теб. И понеже подобно ситуации са много чести при мен си мисля, че говорейки за желана промяна, човекът вече е започнал да се променя. Докато си мислех за теб и тази пропусната от мен цифра поподнах на цигтат от Чуан-дзъ."Едното е едно, но което не е едно, също е едно." Не знам дали си свикнал с парадоксите в мисленето, но аз навикщнах да съглеждам и липсващото, неизказаното, когато чета.Имаше още едина мисъл на Джубран Халил, която ще ти цитирам по памет, че човекът не е в онова, което споделя, а в онова което премълчава. Сега погледни, какво се получава.Можеш да го разшириш. Липса на отговорност - отговорност.Баща Негативизъм - позитивизъм.Баба. Крехкост - гъвкавост, сила.Майка. Можеш да посочиш и други качества на хората, с които си в заедност. Ако всичко това го затворим в кръг, наречен segregated1, ще се получи цялото. Носрат Песешкиян казва, че вината трябва да се търси в конфликта, а не в двете му страни. А аз казвам, че човек е средата на половините. Бих благодарила на безотговорния, защото ме прави дейна и достойна. На негативно мислещия, защото ми дава възможността да огледам по-обстойно евентуалното препятствие. На крехката си майка, която показвайки слабостта си, ти показва и предпазва и "лешоядите". Вярно е, че на думи звучи някак приповдигнато, патетично /"Прави добро от злото, защото няма от какво друго да се направи."/, но мисля може да се изнамерят примери в реалността. Като казах реалност се сетих, че реализмът не се припокрива винаги с онова, което всеки от нас приема за справедливо, но пък добронамереността и добротворството, ако не изцяло, то поне частично не са химери. От опит знам, че промененото поведение променя и последиците. И пак вчера, заради теб запомних, как Александър Велики казвал:"Ако не бях Александър, щях да искам, да съм Диоген". Помисли ако искаш и върху това. Има великолепни музиканти, но има и великолепни композитори. А, инак тази книга "дъщерята на Калояна" ще взема да я намеря най-после, че съм я чувала и от други. И пак в края , ако ти се играе, а аз обичам да се правя на психоаналитик - това име Калоян/а напомня ли ти нещо !? Какво ти хрумва след него или ако поразбъркаш буквите например!? Много ми се иска да ти покажа една песен от филм, който вероятно е по-"възрастен" от родителите ти.Може и да го намеря.

mary6, добавям защото ми се струва, че може и да се окаже, сънят буквално да ти праща в образ , онова фразеологично , което е знайно от всички ни."Не се знае, зад кой храст ще изскочи заекът".

Здравей segregated! Много искам да ми повярваш, че човек освен впечатление предизвиква и усещане за себе си у другите. Както и че неуверен може да се чуе/прочете и като неуверЕн. Много ми допадна твоето "в момента се чувствам". Още в първия ти пост забелязах яснотата, с която обрисуваш ситуацията. Възможно ли ти е да приемеш, че в нея има и недостатъчност.Човек и аз включително, когато обхваща "което и да е", може и да пропусне още съществено, отстоящо някак встрани от погледа му върху и което не му/ни се иска да признае/м. Би ли могъл да си спомниш, как се чувстваше във времето, в което "всичко е било наред"? Как се справяше тогава? Можеш ли да приемеш факта, че съществените промени биха могли да настъпват постепенно и не съвсем забележимо?Че и малък успех, може да се окаже начало на понататъшни по-големи? Любопитен ми е избраният от теб ник. Възможно ли е той да показва желанието ти, да се отделиш от онова, което те заобикаля, но привързаността ти към майка ти да те задържа? Смяташ ли, че това отделяне може да настъпи и символично - чрез промяна на твоите маркери? Казваш, че бащата не е тъй отговорен, както би трябвало да е.Че майка ти е крехка личност, че баба ти ви изпълва с негативизъм, че дядо ти е бил "здравата ръка", че около вас има, "лешояди", които ви тъпчат. Би ли се огледал и за друго, което не е тъй ярко ангажиращо те? Много ми допадна решимостта ти /пишеш, че си се зарекъл/ . Смяташ ли, че един конфликт може и да не бъде тъй силен, когато се освободи от "теснотата" на гледната точка? Вероятно плановете, които имаш ти дават и силата да ги осъществиш? Би ли приел, че могат да се намерят и хората, с които и чрез които, те могат да бъдат реалност? Струва ми се, че има деца, които някак твърде рано порастват в семействата като твоето. Когато бащата в семейството липсва, синът се "товари" с неговата роля на стожер. Роля не е случайна дума. Има майки , които са и бащи/ или обратно/, но и такива, които сякаш са непорасли деца. Понякога ролите са, като че ли негласно договорени. В края, посочи ми, моля заглавие на песен или разказ, или книга, или каквото ти хрумне! За мен е важно.

Не знам за теб.Важно е да се разбере, че олицетворението на което и да е идва от сънуващият, не от тълкувателя. Виж сама, как започваш да поясняваш. Храстът е "черен" не поради собствената си чернота, а заради нощта, в която липсва светлината. Казваш, че колата е "нашата", което също има значение на нещо, което ти принадлежи и с което си може би сигурна. Фактите/знаците/ в нечий сън може да се изтълкуват погрешно, затова е важно и чувството, което са породили у сънуващия. Личното отношение е олицетворяващото. Ти се връщаш будна към съня си, а в него самия не си изпитала нищо особено.Т.е. има някакво глождещо любопитство, което най-вероятно е провокирано, от съвсем леко преминало и неотбелязано от съзнанието нещо, което може би не е тъй маловажно. Понякога в съня, дребното приема по-големи размери или обратно. Черното/нощта/ обикновено заплашва, но и в него може да е и неоткритото/неосветено/, неподозирано/незнайно/ от теб. Инак и колата както къщата отвън, в повечето сънища показва твоят външен, т.е. видим за света образ. Хубаво е че тя е "наша".Т.е. няма разминаване, както ако би била чужда.

mary6, да осветиш не означава само да залееш със светлина, а и да проявиш, извадиш на светло, на бял свят. Или може би, да превърнеш нещо в свято. Помниш ли как изглеждаха и колата, и храстът. Какво изпита в съня си, когато видя бялото зайче?