Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Impulsa

Участници
  • Общо Съдържание

    318
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Impulsa

  1. Всички говорим за възпитание на децата. А за малките бебенца? Понякога се колебая между това да наричам бебето си ''ангелче'',''слънчице'',''пиленце'' и т.н и да я целувам много много и прокрадващата се мисъл ,че един ден може да прекрача прага на разглезването.Показвам и цветята,да ги ипне и погали.Когато я храня и говоря,че трябва да се храни,за да расте добър и силен човек,който да расте в Закона на Любовта.Ходим на църква понякога и тя гледа и се чуди...но все си мисля,че има още нещо което мога да правя за нея,за да и помогна да расте един добър и духовен човек.Книжки и молитви е трудно да се четат на едно бебе,тя е толкова немирна,а и като види книга около нея я изяжда в буквалния смисъл.Но все пак има може би някакви формули които мога да казвам и ритуали които да изпълнявам,за да привлека към нея светли същества,които да учат душата и.Приемам всякакви идеи,защото за това има доста по-малко информация.А нали знаете,че има теория,че докато фонтанелата не е все още затворена децата възприемат по-лесни фините енергии.Мисля ,че и Учитела Дънов някъде разглежда тези въпроси,но без ваша помощ ще ми е трудно да открия точната информация.
  2. Талисмани,амулети,камъчета,икони...... Сигурно всеки от вас има или е имал такъв предмет. Неща,които носим със себе си където и да отидем. Неща,за които взимаме решение,че повече не е хубаво или нужно да носим. Какво и кои са те за вас? Ние ли придаваме техния заряд или той им е изначално присъщ? Има ли място за тях и помагат ли те в определени житейски ситуации? Изобщо всичко,което споделите по темата би ми било интересно.Надявам се и на вас.
  3. Днес се замислих за името на детето.Ражда се един нов човек и на нас като родители се пада трудната задача да му дадем име.А знаете че даването на име е нещо много важно и има отношение към живота на човека.Споделете как избрахте имената на децата си и на кой,на какво и как трябва да кръщаваме децата си.Знаехте ли предварително как ще се казват,сънувахте ли името,как го избрахте? Да се включат и тези които още нямат деца сигурна съм че и те имат мнение по въпроса. За моята Йоана бях сигурна че ще се казва така..ако беше момче щеше да е Йоан(какво красиво мъжко име) Преди години бях много много болна.Сънувах сън,който ме промени,започнах да се променям,спрях лекарствата и наистина оздравях Сънувах св.Иван(или Йоан) Рилски.Ходих няколко пъти до манастира и се молих.Доколкото знам май той е един от малкото светци,които са признати и от Балото Братство,но моля ако не е така да ме извините за невежеството.Та тогава реших още как ще се казва още незаченатото ми дете. Май винаги съм знаела,че ще е момиче и макар да ми харесваше повече мъжката форма на името...обета си е обет.Всички знаеха ,че съм бременна с Йоана и не съм пазила тайна за името.Затова всички ме питаха''Как е Йоана''още докато беше в корема на мама. Споделете и вие.На кого сте кръстени самите вие и какво е отношението според вас на името към живота на човека.
  4. http://www.dokumentalni.com/?p=1427 "Воинът боклукчия" Какво е общото между бирените кутийки, автомобилните гуми и бутилките от вода? Не много, освен ако не сте архитектът ренегат Майкъл Рейнолдс, като в този случай те са отбрани инструменти за производство на термична маса и енергийно независимо жилище.
  5. Благодаря Елфче и papin4o Това колко добра майка съм,може само децата да отсъдят един ден,иначе да, чудесни са като всички деца,които виждам навън.Ако трябва да определя моите с нещо бих казала така "Имам едно,което ме учи и едно от което да се уча "
  6. Аз не бих определила детето си като индигово,казах го просто като нарицателно на новите деца.Не обичам етикетите,не се фукам или превъзнасям с децата си...винаги има и по-талантливи в едно или друго отношение и по-добри,както и обратното.Моето дете е такова,каквото Е. Но е факт,че новите деца са различни,подхождат различно и мислят различно в сравнение с това което сме били повечето от нас като деца.Това може да се дължи както и на душите им,така и на естествен ответ към действителността,с която се сблъскват. Не се хващайте за думата,не тя е основното а любовта,приемането и разбирането към всяко едно дете индивидуално.... Простете!
  7. На моята индигова дъщеря много и харесва това,което открих случайно в нета както и това утвърждение Казвам и да повтаря следното утвърждение: "Аз съм добра,аз съм слънчева,аз съм блестяща,аз съм красива..." Тя повтраря и се усмихва ,а аз продължавам "Аз обичам хората..." Тя ме поглежда с клатещ пръст и вече неусмихната и казва категорично "Не,не всички"
  8. За последните 4 години съм сменила 2 европейски държави като място за живеене. Подкрепям ,че основен проблем на българина е индивидуалното мислене,а с това нещо е трудно да се прогресира.Манталитетът е проблем,наистина,но всички хора искат справедливост,добри условия на живот и законност.Ако това отношение и поведение към нас самите,без да си даваме сметка за общото благо се промени нещата биха приели съвсем различна насока.Тогава и от масата биха се изолирали като важни за управлението на държавата фигури,които да мислят и действат глобално и за другите.Това обобщава цялата тема според мен и до някаква степен поставя нещата в шах и мат,за съжаление.
  9. Гласувах с "ДА". Самата аз след като се запознах с купища информация по темата,взех категорично решение,което беше противоположно на това,преди да се запозная. Затова съм твърдо "ЗА" информирания избор.
  10. Когато човек се е срастнал с някои принципи или представи за живота в трудна ситуация би могло да му е от полза да се консултира с добър ясновидец. Това,което за себе си съм установила е ,че се променям много бързо в последните години,под напора на тежки ситуаци,катаклизми и промени. Винаги съм имала вътрешен глас,който ме е водил,когато съм го слушала разбира се. В момент на отчаяние(когато този глас е бил заглушен),на няколко пъти ми се случи за пръв път да се допитам до други ясновиждащи.Да,не отричам,че видяха и усетиха много добре моето състояние,тревожните мисли и страховете които проектирах в бъдещето си.Но скоро след това,вече стъпила отново на краката си се промених и реалността стана друга.Голяма част от пророчествата не се сбъднаха,дори се случиха доста обратни на тях неща. Ако друг беше на мое място може би се доверил до такава степен,че да приеме нещата като непроменими и да действа според предписанията на това което следва. Но аз не съм от тези хора. В тази светлина погледнат въпроса отговорността на ясновидеца е повече от огромна,защото макар в по-голямата си част бъдещето да е предвидимо,има и един не съвсем малък процент то да е съвсем различно,ако човек има желанието и волята да се промени. И така материята става изключително пипкава.Защото давайки някакво евентуално развитие на нещата може макар и не с умисъл или желание за това да се наложат определени рамки и ограничения върху индивида. Тук идеята за помощта също започва да се колебае....доколко е помощ,ако е възможно да наложи ограничения.
  11. Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема
  12. Impulsa

    Самий чака ЕГН

    Не знам какво да кажа? Просто съм втрещена... И всички думи ми се губят...
  13. В интервю на Джон Рапапорт(известен журналист) с бивш "ваксинатор" - човек, който се е занимавал с разработване на ваксини към голяма фармацевтична компания. В един момент той се е замислил и обърнал срещу всичко това, след като бебето на негов близък е починало след ДТК ваксина. От съобръжения за сигурност човекът е анонимен. Искам да цитирам само последната част от интервюто: Q: Looking back now, can you recall any good reason to say that vaccines are successful? A: No, I can't. If I had a child now, the last thing I would allow is vaccination. I would move out of the state if I had to. I would change the family name. I would disappear. With my family. I'm not saying it would come to that. There are ways to sidestep the system with grace, if you know how to act. There are exemptions you can declare, in every state, based on religious and/or philosophic views. But if push came to shove, I would go on the move.
  14. Заинтригувах се от лабрадорита Ето линк,но на руски http://crystalarium.ru/labradorite Мисля да си закупя един и да го понося известно време
  15. Честит рожден ден Креми! Желая ти от все сърце много щастие,все по-нарастваща мъдрост и любов в сърцето.Нека компасът сочи напред и нагоре към истинското познание и усъвършенстване!Весел празник!!!
  16. Донка, Според мен неутралитетът има много аспекти и не винаги е проява на обич...... Тук не се доизясниха някои неща и всеки вложи своите асоциаци.Така и не разбрах как може да обичаш отдалеч и при какви случаи се препоръчва.Каква е тази дистанция,къде са границите.Стана много сложно и с възможност за многостранно изтълкуване.Това,че съм толерантна към нечии навици и уважавам правото на избор на човек да живее така както го чувства,без съответно да му позволявам да нарушава моето такова,не значи непременно любов,нито добрина.Тези неща са отвъд толерантността.Аз не разбирам наистина това обичане отдалеч,прилича ми на неумението да обичаш дадения човек.Моля те бъди по-конкретна с примери,за да те разберем. Ето например аз работя по въпроса да усиля обичта си към много близки на мен хора,които обаче ми бяха трудни за разбиране и чужди като душевност,с всички произлизащи от това минали разочарования и за двете страни.Колко лесно беше да ги "обичам",когато бяха далеч от мен.Но това не беше истинската обич,топлата,обгръщащата.Ето че се случи така,че с огън и жупел отново поставена в ситуация до тях трябваше да се отърся от очаквания,разочарования в душата си и погрешни представи и да ги разбера,да ги видя,всеки в неговия собствен свят и да ги заобичам лекичко полекичко,но този път истински с приемане,разбиране и без никакви очаквания.Колко по-лесно щеше да ги обичам отдалеч,пазейки се от големия огън,но не мисля,че това щеше да любов истинска. Трудно е да признаем понякога,че макар по презумция да обичаме всички хора,ние все пак не умеем да намерим път за любовта си към някои от тях.И тези някои са нашите истински задачки,от които най-много ни се иска да отложим.
  17. Да,съгласна съм,че вместо да се чудим защо някои недопускат светлината е по-добре да търсим тези със светлината.Аз също съм била и в двете позиции и знам,че едната и другата са опитност.Когато си в тъмнината си нещастен.И те са.Приемат се прекалено насериозно и защитават себе си все едно някой може да им отнеме нещо.А какво ли би могло да ти отнеме някой,като най-ценното си го отнемаш ти - любовта,безрезервната.... Донка,само едно не разбирам съвсем - какво значи да обичаш отдалеч.За мен това отдалеч ми прилича по-скоро на бягство,на не-знание как да обичаш тези хора.Лесно е да изпращаш мисли на любов и молитви за благоденствие и светлина към някой човек,но контакта,това той да усети обичта ти,да си намерил път към него....... това е трудното и реалното.Би ли ми помогнала да си изясня този казус.
  18. А има ли я някъде медитацията в текстови вид,за да е по-лесна за първоначален превод,или евентуално инструкции на български?
  19. Миналата седмица я видях в един магазин за диетични храни в Пловдив. Ако я искаш прати ЛС да ти я купя или изчакай търпеливо няколко месеца за преизданието й. В което ще има малко допълнения и леки изменения. До тогава можеш да я ползваш от някоя библиотека! Успех! Ехеее,много ме зарадва.Ще съм щастлива да я имам колкото може по - скоро.Благодаря!
  20. Нещата се случиха така............ Дълго отлагани решения на проблеми,стрес,емоции и т.н.,с една дума уроци които знаех,че трябва да науча,но все се спотайвах от себе си и отлагах,доведоха до емоционален,психологически и физически срив.Цялото ми семейство боледуваше.Но кулминацията беше някакъв вирус,който буквално ме повали мен и децата ми.Нямаше кой да ми помогне,а нужда имах голяма.Плачеше ми се,всъщност ми остана само това.И за молитва нямах нужната концентрация.Тогава просто споделих на една моя мила приятелка да се моли за мен.Тя ми даде идея и за кратка молитва с която да призова за помощ...... И ето че помощта дойде.Появи се моята феичка.... Тя влезе в моя свят тихо,деликатно,лека полека и остана до мен в един от най-трудните ми периоди. Моята прана-лечителка внимателно ме разпита за това кой от какво боледува,с какви симптоми и какви лекарства.Успокои ме.Трябваха и снимки,имена и дати на раждане на мен и децата.И без дори да ни познава се зае да ни помогне дистанционно. Първо децата полекува за кратичко,после мен,Единственото условие беше да не сключвам ръце и крака и да си държа езика на небцето.При мен сеанса продължи 20-тина минутки.Докато течеше почувствах само сънливост.После се чухме по телефона.Тя ме предупреди,че ще имам енергия и наистина се оказа така,Скочих от леглото с усмивка и пълна с енергия.Хремата спря.Температурата спадна.....Чудо! На следващия ден обаче пак се влоших.....При мен нещата наистина се бяха натрупвали дъъълго време.Нямаше да е лесна задача. Моята прана-фея обаче не се отказа.Неотлъчно беше с мен.Всеки ден се чувахме,пишехме,лекуваше ме(сеансите протичаха по гореописания начин) и имам чувството,че непрестанно бяхме във връзка.Освен няколкото сеанса на лечение,които се наложи да направим,защото при мен се отключи и синузит,тя ми оказа силна психологическа подкрепа,която до този момент не бях получавала дори и от най-добрите си приятели,Нейният позитивизъм е просто заразителен и силно въздействащ. Предодвратихме това синузита да се превърне в хроничен.Лека полека оздравявах както физически,така и психически.Връщах се при и в себе си,по-мъдра,по-добра,по-обичаща живота. Често се питах що за човек е тя,моята фея,каква огромна всеотдайност притежава.Все пак и тя има семейсво,работа...умора.....Това,също ми помогна да оздравея.Замислих се за самата мен,за това колко егоистично постъпвам в редица ситуации и колко изчерпана е любовта в сърцето ми,оттам и енергията да се справям с малките и големите задачи. За тази една седмица,този ангел за мен бе и майка,и приятелка,и лекар и учител....и всичко изпълнено с много любов. Отново едно голямо БЛАГОДАРЯ,на нея,на Бог,на създателят на лечението с прана.....на тези светли същества,които се отзоваха. П.С. В последствие сериозно се заинтересувах за лечението и потърсих книгата "Чудеса на лечението с прана" ,но за съжаление е вече изчерпана навсякъде.Моля ви,ако имате идея от къде мога да си я набавя да ми пишете.Много ще съм благодарна
  21. Много благодаря и на двамата,изключително точни сте!А ако не ви затруднявам мога ли да помоля и за още едно тълкувание,на проблемите "разширени вени" и хемороиди.
  22. Такаа.... интересно се получи... borislavil ,не знам кое си възприел като лични нападки,защото най-малкото съм целяла да нападам някой,камо ли пък теб....Нито пък оспорвам какво и как си преживял и до къде си стигнал.Не бих го направила.Всички минаваме през адове и болка,всички достигаме до там,докъдето ни позволяват възможностите и желанието.И не съм никой,че да да кажа кой е по-по най и кой не е . Както и да е.Понеже така умело си се защитил от тези видяни от теб нападки ме провокира да те питам нещо.Това,че някой много е страдал,много е научил,много е прозрял,докоснал до духовни същности и познания,имунизира ли го срещу опасностите в духовния му път.Аз лично мисля,че колкото по-нагоре е човек,толкова по-голяма е опасността.И опасността се състои в това да не я видиш,в самозаблудата.Затова един самокритичен ум е най-добрият приятел по пътя на духовното. Мария–София,простете,но това с пържолите,секса и говоренето за Буда не схванах защо го казахте ,но то тогава едно 90% от пишещите тук,дори само заради секса не бива да споменаваме нито Буда,нито състраданието.... Недейте така,не всички сме съвършени
  23. Бихте ли ми казали евентуални причини за дископатия,схващане на кръста.И формули,ако има.Предварително благодаря!
×