Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Слънчева

Модератори
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    7851

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    710

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Слънчева

  1. Слънчева

    Душа

    От Слънчева,

    Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в
    Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на
    човешката душа.
    Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната
    Вселена, за да извърши работата, която ѝ предстои.
    Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно
    неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови
    качества.
    Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността,
    макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са
    излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А
    различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.
    Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило
    във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а
    всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите –
    никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа,
    Божественото съзнание.
    Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности.
    Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и
    личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.
    Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се
    съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да
    постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.
    Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в
    живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-
    високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички
    възможности на Божествената Любов.
    Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази
    напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само
    наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А
    всички слабости в света произтичат от половините.
    Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата
    епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-
    великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички
    Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката
    душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко
    онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че
    човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е
    написал развитието на цялото Битие.
    Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в
    който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него
    Своята Светлина и Своята Любов.
    А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази
    красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката
    душа, и Той се весели.
    Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на
    Отделянето на човешката душа от Бога съставя един от най-великите моменти в
    Битието. Това отделяне е известно в Ангелския свят под названието зазоряване на
    човешката душа.
    Душата излиза от своя Първоизточник като Божествен лъч и влиза в необятната
    Вселена, за да извърши работата, която ¢ предстои.
    Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно
    неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови
    качества.
    Човешките души живеят и се движат в Бога. Те съществуват у Него във вечността,
    макар и да са се проявили в различни моменти. Те съществуват заедно, макар и да не са
    излезли едновременно от Бога; живеят един и същ живот, макар и да се различават. А
    различават се, защото всяка душа представлява едно състояние на Божественото съзнание.
    Душите – това са различни състояния, в които Божественото съзнание се е проявило
    във време и пространство. Затова ние казваме: има само една Велика, Божествена душа, а
    всички други души са само нейни прояви. Всичко може да изчезне в света, но душите –
    никога. Те не могат да изчезнат, защото не може да изчезне и Божествената душа,
    Божественото съзнание.
    Днес хората не познават душата. Те не съзнават себе си като души, а като личности.
    Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – душата. Те познават и
    личностите на другите, а не душите им, които са истинските им ближни.
    Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни души, ако те се
    съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да
    постигнат. Всички тези форми на съзнанието са вече опитани.
    Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни души, ще внесат нещо ново в
    живота си, ще му дадат нова насока. Защото при сегашното развитие на човека, няма по-
    високо състояние от състоянието на душата. То носи в себе си всички условия, всички
    възможности на Божествената Любов.
    Само в душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази
    напълно само чрез душата. Ако вие изразите Любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само
    наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А
    всички слабости в света произтичат от половините.
    Досега човешката душа е напъпвала, тя е достигнала да стане пъпка. Но в нашата
    епоха тази пъпка започва да се разтваря. Туй разтваряне на пъпката-душа е един от най-
    великите моменти в Космоса и се нарича разцъфтяване на човешката душа. И всички
    Възвишени същества в Божествения свят очакват с трепет разцъфтяването на човешката
    душа. Те знаят, че в нея са написани всички прояви на Бога, че в нея е вложено всичко
    онова, което е станало преди тях, което сега става и което ще стане в бъдеще. Те знаят, че
    човешката душа е една свещена книга, в която Бог по един особен начин, непознат за тях, е
    написал развитието на цялото Битие.
    Затова с такъв свещен трепет очакват те разцъфтяването на човешката душа. Цветът, в
    който ще се разцъфне тази душа, ще блесне във всичката си красота, и Бог ще влее в него
    Своята Светлина и Своята Любов.
    А в човешката душа има такава красота, както в никое друго същество на света. Тази
    красота с нищо не може да се сравни. Дори когато Бог погледне формата на човешката
    душа, и Той се весели.
    Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички Ангели, всички служители на Бога
    ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния
    нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на
    Любовта.
    Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души.
    Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама
    трябва да разреши.
    В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За
    тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души,
    които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на
    другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е
    пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на
    Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва
    да се живее.”
    За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна
    благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни.
    И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя
    е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е
    свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е
    постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено.
    Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази
    малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори
    една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато
    много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет,
    художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.
    Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от
    него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над
    душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа
    е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико
    свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става
    необятна като Вселената.
    Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения,
    в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят
    хармонични групи.
    Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното
    пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в
    различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само
    част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига,
    която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон –
    различните души възлизат в различно редки среди.
    Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска
    да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките
    процеси, които се извършват в нея.
    Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа
    живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка
    проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато
    душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той
    пак става обикновен човек.
    Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от
    друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А
    Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за
    когото никой нищо не знае.
    И тъй, помни:
    Ти си душа, не тяло!
    Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.
    Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в
    нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш
    за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.
    Бога
    ще дойдат. Те от незапомнени времена очакват разцъфтяването ¢, за да вкусят от нейния
    нектар. А със своето идване те ще донесат Новата култура, която аз наричам култура на
    Любовта.
    Когато Христос слезе на Земята, Той слезе да помогне именно на човешките души.
    Защото всяка душа, която е слязла на Земята, има една съществена задача, която сама
    трябва да разреши.
    В света има разумни души, които искат да се повдигнат и да живеят съзнателно. За
    тях слизат на Земята Великите учители, на тях помагат и всички любещи и светещи души,
    които работят в света. Защото само души, които любят и които светят, могат да помагат на
    другите души. Те са завършили своите изпити на Земята. В тях Божественото съзнание е
    пробудено. Ето защо те не искат да напуснат Земята. Те казват: “Сега ние ще живеем на
    Земята при всички условия, ще живеем така, както Бог иска. Ние разбираме сега как трябва
    да се живее.”
    За човешката душа, която иска да се повдигне, няма нищо невъзможно. Тя е силна
    благодарение на своята връзка с другите души, които са истинските ¢ ближни.
    И колкото по-голям е броят на душите, с които човешката душа е свързана, толкова тя
    е по-силна и по-неуязвима. Успехът на душата зависи от броя на душите, с които тя е
    свързана. Съзнанието на ония души, които взимат участие в земния живот на една душа, е
    постоянно съсредоточено в Любовта, и затова те ¢ помагат безкористно и самоотвержено.
    Ето защо изкуството на земния живот се състои в това: докато човек е на Земята в тази
    малка форма, да влезе във връзка с душите на другите хора. Там е ключът на успеха. Дори
    една душа да ви обича, тя е в състояние да ви помогне в мъчнотиите на Живота. А когато
    много души насочат Любовта си към един човек, той може всичко да стане – поет,
    художник, музикант, учен. Велика сила е Любовта.
    Пътят на всяка душа е строго определен и никой не е в състояние да я отклони от
    него. Невъзможно е една душа да отклони друга от нейния път, защото Бог зорко бди над
    душите и направлява тяхното движение в необятната Вселена. Сама по себе си всяка душа
    е една малка вселена, която се движи по свой път в голямата Вселена. Но едно велико
    свойство на душата е да се смалява – да става безкрайно малка и да се разширява – да става
    необятна като Вселената.
    Излезли последователно от Бога, душите се намират помежду си в такива отношения,
    в каквито се намират тоновете един към друг. В своите отношения душите съставят
    хармонични групи.
    Те образуват отделни системи, които се движат спираловидно в безграничното
    пространство. При своето инволюционно движение те слизат на групи, но остават в
    различни по гъстота среди, защото не всички могат да преодолеят тяхната съпротива. Само
    част от тях достигат до най-гъстата материя. Така душите са свързани във вид на верига,
    която минава през различни полета. При еволюцията си душите възлизат по същия закон –
    различните души възлизат в различно редки среди.
    Да възлюбиш душата на човека – в това се състои истинският морал. Ала който иска
    да борави с човешката душа, трябва да има велик ум. Той трябва да разбира дълбоките
    процеси, които се извършват в нея.
    Дълбочина има в човешката душа, дълбочина и необятност. Защото човешката душа
    живее извън нашия свят, в един свят с много повече измерения. Тя има само една малка
    проекция на Земята. Явява се само временно като гостенка на ума и сърцето. И когато
    душата посети човека, той става велик, вдъхновен, благороден. Оттегли ли се душата, той
    пак става обикновен човек.
    Всички велики мисли и желания изтичат от извора на душата. Душата пък се пои от
    друг извор – човешкия Дух. Човешкият Дух се пои от още по-велик извор – Божия Дух. А
    Божият Дух се пои от най-великия извор – абсолютния, незнайния Дух на Битието, за
    когото никой нищо не знае.
    И тъй, помни:
    Ти си душа, не тяло!
    Ти си душа, зачената някога в Божествения Дух, зачената в Любов.
    Сега душата ти е вече пъпка, която чака да се разцъфти. Съсредоточи съзнанието си в
    нея, защото това е един от най-великите моменти на живота ти! Тогава ти ще се разтвориш
    за Великото Слънце, което озарява целия Божествен свят.
     
    Из “Учителя говори“
  2. Слънчева
    “Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение.“   Даде ми се всяка власт     Колко трудно е да пропуснем Любовта през себе си. Много по-лесно е да сме злопаметни, да мразим и да храним жажда за отмъщение. Толкова много хора живеят в миналото. Някой мрази турците, щото някога сме били под тяхно робство. Друг мрази лекарите, щото един лекар някога му отказал лечение. Мразим германците, щото имаха Хитлер. Или руснаците, защото имаха Сталин... Някои мразят всички джаз  изпълнители, защото някой им е казал, че е музика на “черните/негрите“, други мразят опера, щото не я разбират и никой не им е показал красотата й. Мразим, съдим, тровим. Себе си. И света... А е нужно просто да спрем и помислим, да анализираме случая, без да се генерализира, обобщава.   Умението да живеем тук и сега. Умението да приемем човека срещу себе си. /Сещам се за един поздрав - “Намасте!“, по-скоро един превод на тази дума-“Богът в мен, поздравява Богът в теб!“ Да се зарадваме на човека срещу себе си. Да сме утихнали и забравили, какво ни е казал баща ни, майка ни, да чуем себе си. Онази мъничка частица вътре в нас, която е чиста любов... Защо да мразя съседа си, само защото някога се е скарал с баба ми?.. Защо да мразя турчина, в чийто магазин влязох и ме обслужи, културно, с внимание, само заради това, че някога, някой турчин е властвал по тези земи?... Най-малко е добре да простя заради себе си. Защо да мразя “запада“, защо да мразя и отричам “изтока“? Та всеки човек, всеки народ, има нещо добро, развива, проявява частица от Цялото... Разбира се, трябва да се изучават фактите, да се търсят причините и да се знае историята. Но защо това да подхранва омраза, разделение?... Липсата на мислене, на знания /на светлина по някои теми/, води до отрицание, до злословене и омраза.   Трудно се обича. Трудно се прощава.  Трудно е да приемем себе си, да живеем в мир със себе си... Не с его-то, а със себе-то. Вътрешното... С шепота на сърцето и разума, разумното сърце.Трудно е да признаем своите си грешки, пред себе си. Но това е първата стъпка към смирението и желанието да се променяме. Първата стъпка да потърсим светлината вътре. Толкова е изморително да се чуват викове от всички страни кой е по-по-най-! умен, прекрасен, знаещ... Но недоволен! От себе си и света! Нужно е само да проявим мъничко здрав, аналитичен ум. И тогава се изчиства до блясък душата, благородството й... И аз имам моменти на яд, на недоволство, но не от човека от среща, а от културата му, от поведението му, от липсата на професионализъм... Тогава мога да изкажа принципно мнение и да изразя несъгласие. Но това не е, защото мразя човека, а защото обичам себе си и искам всички да сме в по-красив свят, да се променяме, развиваме и да сме разумни... Когато съм разумна, добронамерена и честна с хората, естествено е да очаквам същото. Но не е така за всички и тогава има противоречие, започвам да търся причините за несъответствието. Дали съм сгрешила с нещо към отсрещния или той просто е на различно стъпала от развитието си и не може да е друг, освен груб и неморален, например?... Но пък хора, които не искат да се променят е добре да се заобикалят... Живота ще ги научи някой ден...   “Какво ви очаква днес? – Малко пръст. Понеже сте неблагодарни и недоволни от живота, ще сипят малко пръст върху очите ви и ще станете доволни. Това е неразумно разрешаване на въпросите. Не е нужно да умре човек, за да научи истината. Тя се учи при Любовта в училището на земята. Човек е дошъл на земята да служи на Бога, на своя ближен и на себе си. Разумният живот включва три неща: да познаеш Бога чрез Любовта – великото благо на живота. После, да познаеш ближния си пак чрез Любовта. Най-после, да познаеш себе си. „Познай себе си!“ Така са казвали още старите гръцки философи. Сегашните хора обичат себе си, но не са минали през първите два закона. Предстои им да се качват нагоре: от третия закон – любов към себе си, да минат към втория – любов към ближния, а оттам към първия – любов към Бога. Този е еволюционният път на развитие. Бог живее в нашата душа и в нашия дух. Следователно, като познаеш Бога, ще почувстваш такъв мир и радост в себе си, които ще осмислят твоя живот. Любовта към ближния е пъпка, която започва да се разпуква и цъфти. Тази любов дава условия на пъпките да цъфтят и зреят. Божията Любов дава живот. Любовта към ближния дава условия за цъфтене и зреене на плодовете. Любовта към себе си е узрял плод. Това е човек с убеждение, който знае, че има една сила в света, наречена Бог. При всички грешки на хората Той седи тих и спокоен, само наблюдава, без да говори. Така Бог проявява своята Любов. Каквато грешка и да направиш – в умствения, чувствения или физическия свят, Той казва: „Изправете грешката си!“
    „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Това е новото в света. Всеки се бори за тази власт. – С кого се бори? – Със смъртта. Всеки е насочил дългобойните си оръдия срещу нея. Време е вече човек да победи смъртта, да не бъде неин роб. Който е роб на смъртта, той не може да бъде свободен. Тя е заробила, както отделния човек, така и обществата, и народите. Много народи е покосила тя и още много ще коси. Ако и нашата земя не възлюби Бога, и тя ще изчезне. Обаче земята признава Бога и Го слуша. По Негова заповед тя се движи около себе си и около слънцето. И слънцето признава Бога. Каквото Той му заповядва, всичко изпълнява. Той му заповядва да изгрява и да носи благословение на всички живи същества. Да бъдем като земята, да се въртим около своята ос и право да мислим! Да бъдем като слънцето, щедро да раздаваме благата, които Бог ни е дал. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят, да прославят Отца вашего, Който е на небеса“.
    Приемете властта, която Бог ви дава чрез Любовта. Научете се да любите Бога! Научете се да любите своя ближен! Научете се да любите и себе си! Това е новото. Само така ще имате ново разбиране, нова култура. Тогава, като се срещнат двама души, няма да се гледат като неприятели, но като братя, които служат на един Бог. Само тогава хората ще разберат, че светът е създаден за тях. И животът им ще се осмисли. При това положение разсъжденията на философите за Бога, дали Той съществува, или не, ще пропаднат. Човек чувства това по вътрешен път. Той е свързан с физическия свят чрез тялото си, с духовния – чрез чувствата си, а с Божествения свят – чрез онова, което дава от себе си. Човек взима повече, дава по-малко. Той се страхува да бъде щедър. Трябва ли планинският извор да се страхува да дава? Колкото повече дава, толкова повече се излива Божието благословение...“
    Даде ми се всяка власт
     
  3. Слънчева
    Страдания и Истина
    Щом ученикът разбере правилно страданията, той ще научи Истината.
    Излишното
    Ученикът не трябва да желае в живота сиповече страдания и повече радости, отколкото
    трябва. Те са излишни. Страданията внасят повече, а радостите повече светлина и топлина.
    Страданията
    Няма да питат ученика, колко страдания е минал, но какво е научил от тях.
    Познаване
    Ученикът ще познае своя Учител, когато издигне съзнанието си в Божествения свят.
    Търпение
    Търпение, ученико, ти, който се учиш при мен! Търпението е едно от великите качества на
    Бога. Търпение, ученико, търпение!
    Две крайности
    Ученикът трябва да се пази от две крайности: сърдцето като изстине, на лед става; умът
    като се сгорещи, буря се образува.Сърдцето трябва да бъде топло, а умът светъл.
    Чистота
    В душата си ученикът трябва да бъде всякога чист. В Новото учение ученикът преди всичко
    трябва да пази чистотата си и тая на другите.
    Правило
    Ученикът свещено държи едно правило: Божественото не се коригира. То е абсолютно!
    При Божественото няма друго мнение! Ученикът никога не престъпва това правило!
    Университет
    Когато ученикът е при Учителя си, той е в университета, а инак е в училището.
    Любовта
    Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя.
    Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта.
    Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото!
    Само Любовта прави малкото да служи на Великото!
    Девственост
    Ученикът трябва да бъде девствен. Девствеността е качество на душата; тя не е нещо външно.
    /С благодарност към Веселин Стоянов!/
  4. Слънчева
    ...Грамадна е разликата между външната форма на нещата и тяхното съдържание.

    Сега да разгледаме практическата страна на този въпрос. Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него. Това се проверява всеки ден в живота. Срещате един учен човек, който е свършил три факултета — по какъвто въпрос заговорите с него, всичко знае. Той познава всички философски системи. Обаче, ако го поставите в някакво трудно положение, въпреки всичките си знания и той ще направи същите грешки, каквито и простият човек. В дадения случай разликата между учения и простия се заключава в това, че ученият ще направи добро или зло като учен, а простият — като прост човек.
    Следователно не е достатъчно само човек да има знания, но той трябва да знае как да ги използва. Същото може да се каже и за окултните ученици. За окултния ученик не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да е готов да ги прилага, да знае как да се справя с тях. Иначе той ще се намери в положението на бедния човек, който копае, работи с мотиката по неволя, а не от съзнание. Дайте пари на този човек, да видите какво ще направи с тях. Той веднага ще напусне мотиката, ще се облече хубаво и ще тръгне с другари по театри, по концерти, по кръчми — ще удари на ядене и пиене. Той ще се мие, ще се чисти, отвън да бъде чист, а дали вътрешно е чист, за това няма да помисли. Този човек ще мяза на учените, които знаят състава и свойствата на храните, знаят кои храни са най-добри, но щом дойде въпрос какви храни трябва да употребяват, всичкото им знание пропада. Това не е наука, това не е знание.

    Първото нещо, което се изисква от окултния ученик, е да разбира себе си, да пази онези свои чувства, които съставят основа на живота му. Кои чувства са основни за него? Запример, едно от основните чувства на ученика е да влиза в положението на всички живи същества и да знае, че и те страдат поне колкото него. Колкото малко да е едно същество, и то се мъчи и страда. Лесно е да се каже: Муха е това, комар е това и т.н. Малки са тия същества, но и те имат мъки и страдания. Че нямат съзнанието и интелигентността на човека, това е друг въпрос. Разликата между всички живи същества се заключава в степента на тяхното съзнание, в степента на тяхната интелигентност. Като изучавате живота на паразитите, виждате, че и у тях има известна степен интелигентност, чрез която познават на кои части от човешкото тяло месото е по-меко, по-мазно и на които места кръвта е по-чиста, там нападат. Учените наричат тази специална интелигентност на паразитите инстинкт. Така трябва да гледате на всички живи същества. Отречете ли всякакво съзнание на малките същества, отречете ли и най-малката им интелигентност, вие не може да се наречете благороден човек, още повече не можете да бъдете окултен ученик. Ученик е само онзи, който върви по стъпките на Белите Братя. Белите
    Братя гледат на всички живи същества с подобаващо уважение и почитание. Те зачитат живота и на най-малките същества, защото всичко живо в природата има свое велико предназначение.
    И тъй, като ученици вие трябва да влизате в положението на всички живи същества, колкото и малки да са те. Ако влизате в положението на малките същества, толкова повече ще влизате в положението на човека. А колко повече трябва да влизате в положението си като ученици на една и съща Школа! Да влизате в положението на всички живи същества, това е едно от нежните, от благородните чувства на човека, което се отличава по своята форма, по своя състав. Ако анализирате нежните, благородните чувства на човека, ще видите, че те коренно се различават от другите чувства както по форма, така и по състав. Обаче и те са изложени на постоянни промени. Такова е естеството на духовния свят, към която област спадат чувствата. Там всичко се мени, всичко е в постоянно движение.
     
    Нежност_и_грубост
  5. Слънчева
    /75 години от заминаването на Учителя, 27.12.1944/
    И някой казва:
    - Сега ти като проповядваш, не искаш ли да оставиш това име сред този народ?
    - Не! То ще бъде най-голямото нещастие./.../
    Безкористие трябва да има.
    Ако приемете Любовта и живеете в името на тая Любов, то е Божието име, Великото име, което трябва да остане.
    Ако вие приемете Любовта, страдания няма да има.
    Този свят страда все от имена. Доста имена има. Сега казвам:
    За моето име няма място в света. Защо няма? Всичките имена, които трябваше да се напишат на този свят, са написани.
    И за моето име няма място.
    Аз го задържам за другия свят.
    Като се върна на Небето, там ще напишат моето име. То ще бъде името на Любовта! Разбирате ли?
    Питат ме някои:
    - Ще ли те срещнем?
    – Никъде няма да ме срещнете!
    – Няма ли да те видим?
    – Никъде няма да ме видите.
    – Тогава?
    - Аз искам вие да срещнете Бога, Който ви е дал тази Любов. Той е тази Любов.
    Волята на Отца, НБ, 9 април 1922 г.
    “Бог е турил за човечеството: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце и ближния като себе си.“ Пита ги: „Вие за бъдеще пак ще се биете ли тъй?“ Защото две войни има в света: Черната ложа воюва и убива и Бялата ложа воюва и приспива. Разликата между двете е, че тези, които убиват, са от Черната ложа, тези, които приспиват, са от Бялата ложа. Не може да не воюваме, но има два начина на воюване. Трябва да се воюва. Ще си извадиш оръжието, но ако си от Бялата ложа, ще приспиваш. Като махнеш с ножа, той ще заспи, ще го обезоръжиш. Като махнеш, тия картечници ще млъкнат. Всички от Черната ложа като махнат, картечниците се усилват, всички се усилват, косят, косят. Белите като махнат, млъкват картечниците.
    Сега нали вие казвате, че сте окултни ученици. Господ ви пита: „Тия хора, които се бият, право ли се бият?“ Как се бият, право ли се бият? Вие ако сте, която страна ще вземете, как ще се биете? Вие ще кажете: „Да се примирим.“ Но няма примирение. Мислиш ли, че ако дойде неприятелят, ти трябва да капитулираш? Понеже дадат ти заповед, че трябва да воюваш. Казват: „Ако не убиваш, ще те убием.“ Какво трябва да правиш? Ще воюваме. Тогава аз махна с ножа и той махне с ножа. Той заспи, взема му ножа. Той остава без нож. Казвам му: „Искаш ли да воюваш?“ Няма му ножа.
    Злото в света трябва да се обезоръжи. Сега ви казвам един начин: Приспивайте злото в себе си! Не се стремете да го убиете. Вие сега искате по стария начин да убивате злото. А, не, ти вървиш по пътя на Черната ложа. Не, ще извадиш ножа си, ще приспиш неприятеля, ще го обезоръжиш, после пак ще го събудиш, ще го нахраниш и ще кажеш: „Как, искаш ли пак да воюваш?“ Те трябва да ви признаят, да ви слушат. Имате мисли, които са на Черната ложа. Имате желания, които са на Черната ложа. Имате постъпки, които са на Черната ложа. Всички трябва да ги подчините. Във вас сега воюват англичаните, във вас воюват германците, воюват и французите, имате и неутрални държави, които се готвят за война. Опасна работа. Може целият свят да се хване за гушата. Кой ще ги спасява? Светлите братя идат със своите светли ножове да приспят злото в света и да внесат Божия мир. Това са новите хора. Писанието казва: „Кротките ще наследят Земята.“ Или онези, които ще наследят Земята, ще бъдат тези, които воюват и приспиват.“
    Двата закона-5 юни 1940 г. Учителя Беинса Дуно
  6. Слънчева
    Преди няколко дни гледах филма-"Херкулес". Хареса ми и се замислех, колко мъдрост има..., ако се вслушаме в думите....
    Жреците, които винаги са се старали, чрез своите тълкувания на природните явления и закони да управляват хората. А чрез страданието, което причиняват учат и ни учат на ценните уроци на Битието.
    Тълкуванието на хората, с техните слабости и грешки, обърква другите... А наистина Хера /Майката Земя/ и Зевс /небето, Слънцето ако щете/ не трябва да воюват. Любовта е, която ни помага да разбираме всичко, да приемаме света, в който живеем.
    Кентавърът научи Херкулес да се владее-или по-точно "Преди да бъдеш, герой, преди да бъдеш Бог, трябва да се научиш да бъдеш Човек!"...

    След множество изпитания, след битките с Демоните /чужди и наши/, разбираме, че не Боговете искат от нас и ни карат да вършим глупости, а ние самите... Когато /ако / се справим със собствените си страхове, разбираме, че сме просто човеци, които са дошли да научат нещо важно-Земята и Небето са заедно, а ние ги делим...
  7. Слънчева
    Чистотата на ученика
    Чистотата на ученика с нищо не трябва да се опетни. Когато той е чист и пази своята
    чистота, радва и Учителя.
    Доброто
    Ученикът, който знае и прилага знанието в живота си, е добър.
    Външно изявление на Любовта - това е Доброто!
    Жертва и Мъдрост
    Ученикът, който жертвува, е добър. Ученикът, който е мъдър, е добър!
    Истината
    Ученикът, който обича Истината, е добър. Тъй го нарича Учителят.
    Издържане
    Когато ученикът е бил при Учителя си, после ще получи изпитания, за да се изпита
    Любовта му. Ако ученикът люби, той ги издържа. Любовта издържа всичко!
    Любовта и Мирът
    Ученикът ще познае, дали има Любов, ако има мир.
    Ако Любовта не може да даде Мир, тя не е Любов.
    Доброто
    Ученикът трябва да знае, че Учителят винаги желае най-доброто на ученика си. Учителят
    желае ученикът да издържи изпитанията и да превъзмогва изкушенията.

    Младост
    Който живее в Любовта, той е всякога млад. За ученика няма старост - той живее в
    Любовта; затова е ученик. Светът не разбира Любовта.
    Който живее в Любовта, той е всякога млад!
    Истина и
    Любов.
    Ученикът трябва всякога да действува с
    Истина и Любов
    Любовта всякога оправя нещата. Тя е най-възвишеното и благородното.
    А Истината го освобождава. Тя е силата, която движи човека по вечния Път!
     Истината
    Когато дойде ученикът да каже една лъжа, нека си спомни думите на Учителя:
    Истината е наша, а лъжата - не! И ако е ученик, той няма да излъже!
      Изпит
    Ученикът трябва да знае, че никога няма да мине два пъти през един и същ изпит. Затова
    той трябва да гледа да го издържи добре. Не го ли издържи, пропада в този изпит.
    Друг изпит ще му се даде, но този няма да се повтори вече.
    Истината
    Казването на Истината е една операция без упойка. Ученикът трябва да е готов да издържи
    Истината! Тогава той е силен. Той знае, че в своята вътрешна същина
    Истината е винаги блага!
    Отговор
    Има въпроси, на които ученикът трябва прямо да отговори. Ако ученикът отговаря на
    тези въпроси със заобикалки, той не говори Истината.
    Учителят знае Истината. Изпитва се само ученикът.
    Сила и благородство
    Силен е ученикът, само когато не прави зло. И в това седи неговото благородство!
    Знание и Любов
    Ученикът трябва да се стреми към знанието с Любов. Знание, придобито без Любов,
    огрубява; а знание, придобито с Любов, облагородява. Това е истинско знание!
    Свещени чувства
    Ученикът не трябва да търгува със своите свещени чувства.
    Безкористието е качество на Любовта. В нея всичко е ценно.
    Грехът
    Когато грехът дойде, ученикът изгубва всичко, и то моментално.
    Ученикът е силен, не само когато добие богатства, но и когато умее да ги запази.
    Мир
    Ученикът трябва да бъде тих всякога. Не само привидно, но дълбоко в душата си да има мир.
    Човекът на Мира излъчва едно неземно сияние, което внася хармония в околните.
    Мир
    Мирът говори за присъствието на Духа!
    Любовта
    Ученикът не трябва да се цапа, за да може да живее в Любовта.
    Един момент, изживян при извора на Любовта, струва повече от 100 царски корони.
    Ментално поле
    Когато ученикът е в размишление и съсредоточение, той не трябва да се отвлича от
    нищо, да е в хармония със своите мисли и да се намира в умственото поле.
    Учителят
    Невъзможно е посвещение без Учител! Необходим е Учител за ученика. Той е, който
    ще му даде едно право направление в живота тук на земята и горе в невидимия мир.
    Само този може да ти разкрие Пътя, който е минал по него и го познава във всичките му
    подробности.
     
  8. Слънчева
    ...И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.
    Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето.
    Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат.
    Ще спрем тук.
    Какво имате да питате? – Нищо. Кое е по-хубаво: да обичаме ли или да ни обичат? Да даваме или да вземаме? Поставям въпроса: кое е по-хубаво – да обичаме ли или да ни обичат? /да обичаме/. Тогава, ако допуснем, че всички обичате...? – ще се отблъснете. Въпросът е рязък, пък всички искате да бъдете обичани. Да обичаш е едно, а да те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието. Да обичаш е процес на любов по сила, а да те обичат е процес на Божествената Мъдрост. Щом искаш да те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш да обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе. Какво противоречие има? Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва да създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия. Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината да ви обича, сама да дойде в очите ви, да ви причини приятно впечатление, ще стане ли? – Вие сте длъжни най-малко да отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича. А вие какво ще правите? – Вие ще ѝ се радвате.
    „Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят...
    https://triangle.bg/books/1922-02-24-18-30.1999/1922-05-24-17.html
     
  9. Слънчева
    Ние се спираме върху стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, и съ всичката си душа, и съ всичката си сила, и съ всичкия си умъ, и ближнаго твоего както самаго себе си“. Защо? Защото източникътъ на този великъ животъ, за който става въпросъ е Любовьта. Нѣкои питатъ: какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е източникътъ на този животъ, който носи свѣтлина, и топлина, и храна, и облѣкло, и сила – всичко носи въ себе си. Тъй се опрѣдѣля и животътъ и на опитъ. Всички онѣзи, които сѫ разрѣшили въпроса така, за тѣхъ е казано въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога!“ Ние подъ думата Богъ не подразбираме едно сѫщество отвънъ, на което хората могатъ да се кланятъ, но подразбираме извора на Живота, който може да се прояви въ насъ, туй безграничното. Това показва, че безграничното може да се прояви като гранично. Слѣдователно, ние хората на този свѣтъ, като проява на това Безгранично, рѣшаваме една велика задача – Вѣчниятъ Животъ да се прояви въ граничното вѫтрѣ. За да се прояви този Животъ, непрѣменно трѣбва да имаме знания, Мѫдрость, които ще създадатъ хармонични отношения между всички хора. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята...

    Какво нѣщо е Любовьта? – Любовьта е сила, която разширява човѣка, дава му подтикъ. Нѣкои хора казватъ, че човѣкъ като се влюби, не учи вече. Това не е вѣрно. Любовьта носи потикъ за знание. Онзи човѣкъ, на когото сърдцето се запали, той учи, той работи. Нѣкои казватъ, че Любовьта прави хората разсѣяни. Това което прави хората разсѣяни, не е Любовь. Когато нѣкой вълкъ иска да изяде нѣкоя овца това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ паритѣ на нѣкого, че иска да ги открадне, това не е любовь. Когато нѣкой се влюби въ нивата на нѣкого, че иска да я вземе, това не е любовь. Въ Любовьта има това качество, че когато човѣкъ залюби, не само, че оцѣнява нѣщата, но неговото сърдце се разширява, и той става щедъръ. Онзи който люби, кесията му е всѣкога отворена, и той мяза на изворъ, който постоянно изтича. Той не е като онѣзи варели, въ които се налива вино, и въ които постоянно се мѣри, колко изтича и колко остава. Той мяза на чешма, която постоянно тече и не изтича. Слѣдователно, можешъ ли да течешъ като единъ изворъ, любовьта е дошла въ тебе. Можешъ ли да виждашъ доброто въ всички хора, можешъ ли да виждашъ смисъла на нѣщата, като погледнешъ горѣ на небето, ти си при вратата на този великъ Божественъ животъ и Любовьта е дошла въ тебе...

    Казва Христосъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила, съ всичкия си умъ, и ближния си както самаго себе си“. Въ съврѣменната религия сѫ изопачили това учение и казватъ: вѣрвайте въ Бога! Не е казано да повѣрвашъ въ Бога, но великиятъ законъ, който разрѣшава въпроситѣ, казва да възлюбишъ Господа! А сега хората взели този стихъ „да възлюбишъ Господа“ и го претълкували: „вѣрвай въ Господа“! Когато се отнася до служение на Господа, вѣрно е, че не може безъ вѣра, но когато разрѣшаваме най-важния въпросъ, необходимо е друго вѣрую, съ което ще можемъ да го разрѣшимъ. А то с: да възлюбимъ Господа!

    И тъй, казвамъ: всички трѣбва да възлюбимъ Бога! Само тогава животътъ ни ще придобие смисълъ. Тогава Богъ ще ни научи, какъ да любимъ, и ти ще възлюбишъ ближния си, както самаго себе си. Туй е най-голѣмото изкуство. За да се научимъ да любимъ, Богъ трѣбва да влѣзе да живѣе въ насъ, защото ние не сме Любовь, Богъ е Любовь. Ние не сме животъ, Богъ е Животъ. Той ще ни научи като Учитель, какъ да любимъ, какъ да живѣемъ. Отъ насъ сега се изисква да възлюбимъ Господа Бога своего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичката си сила и съ всичкия си умъ. Това е най-лесното изкуство, което всѣки отъ васъ може да придобие. Вие може да ми възразите: азъ ще почакамъ малко, ще си поседя, ще прочета този-онзи философъ, че тогава. Хиляди философи може да прочетете, но и тѣ не сѫ разрѣшили този въпросъ. Той е разрѣшенъ: възлюби Господа! То значи: да възлюбишъ всичко въ свѣта, да разберешъ че всичко въ свѣта е разумно въ своето проявление. И като излѣзешъ вънъ и погледнешъ звѣздитѣ, сърдцето ти да трепне. Като излѣзешъ вънъ и погледнешъ на слънцето, сърдцето ти и цѣлото ти сѫщество да трѣпне. А вие какъ гледате на слънцето? Нѣкой казватъ, че слънцето било огнено тѣло. Азъ виждамъ всѣка сутринъ, какъ Господь взима слънцето, като една голѣма свѣтяща свѣщь и обикаля съ нея навсѣкѫдѣ. Той излиза отъ изтокъ! Тъй виждамъ слънцето. Задъ това слънце има друго нѣщо по-велико. И задъ нашия животъ по сѫщия начинъ е скрито нѣщо велико. Задъ това обикновеното проявление на живота има друго нѣщо, което всѣки отъ васъ съзнава. То е Божественото въ човѣка.

    Из Великиятъ законъ
  10. Слънчева
    Следващият път ще пишете върху влиянието на музиката в Живота.
    Понеже това е един общ клас, вие всинца не сте еднакво подготвени, не схващате предмета еднакво, имате разни разбирания. Онези, по-ненапредналите ученици, мислят, че са равни на онези, които знаят, и се заражда по някой път една малка дисхармония. Онези, които не са израснали, трябва да се учат. Тук не е място за развлечение, а ще мислите. Тук учение трябва, тук се изисква сериозна мисъл. Като кажем сериозна мисъл, страх да няма, не. Най-малко пет-десет минути на ден ученикът трябва да се спира да мисли. Може да мислите върху разни предмети: някой път имате някоя болка – мислете именно защо страдате; имате неприятности в живота си – мислете защо имате тези неприятности, кои са причините и обективно да ги разрешите, а не да казвате: „Аз съм нещастен, обществото е такова, Господ такъв ме е направил.“ Това не е философия, това не е разрешаване. Тази философия е на птиците, те разрешават по този начин – птицата, като я подгони някой сокол, спре се при някое дърво и казва: „Тук е спасението.“ Или някой лалугер, като види човек, скрива се в дупката. Ще ви кажа един пример: на нивата на един турчин се завъдили няколко хиляди лалугери; казват му: „Ей, Хасан, нивата е изядена от лалугери.“ – „Тъй ли?“ – отива той, вдига пушката си, туря сачми, за да се разправи с тях, обаче щом вдигнал пушката, всички се изправили на задните си крака – няколко хиляди лалугери. – „Ха, значи вие ме признавате за господар – казал турчинът, – харизвам ви живота“ – и свалил пушката, и те се върнали. Хасан разбира причината, че те го признават за господар, обаче тия лалугери искат да знаят какви намерения има човекът. Обаче Хасан разсъждава тъй: „Признавам погрешката си, затова ме извинете.“
    Сега вие, като влезете в Окултната школа, очаквате да станете човек, да се подготвите за окултен ученик. Да, но ум трябва – много досетлив ум трябва на окултните ученици. Не трябва да изопачавате някои факти, окултизмът не позволява да се изопачават фактите, всеки факт трябва да се тегли със своята тежест, ни повече, ни по-малко – Природата му е дала цена. Ако вие не се научите да разсъждавате тъй, знаете ли, че някой път си давате по-голяма цена, отколкото заслужавате, а някой път си давате по-малка цена, отколкото сте в същност – и двете са крайности. Та се поражда известна дисхармония, която спъва класовете, спъва се мисълта на Учителя. Защото учениците могат да спънат своя Учител, най-малкото могат да отбият течението. А като се отбие течението, техните градини ще останат неполети, нищо повече.
    Сега аз искам да ви запозная с най-елементарните неща в Природата и да ви покажа техния вътрешен смисъл, основата. Върху тази елементарна основа лежат по-нататъшните ваши познания, които ще имате. Защото в окултизма много окултисти са се повдигали много високо, има адепти, които са се качвали до Третото небе и оттам са се сгромолясвали с главата надолу. Които са почнали сами да минават в окултизма, ще ги пуснат, но после отгоре ще ги върнат назад, ще им дадат един хубав урок – през свещения път на Божественото училище без знания не се минава. Човек трябва да знае – знания му трябват, за да може да работи. Като кажа да знаете, то значи да можете всякога да проверите вашето знание, да го докажете, тъй както един ученик, който разбира своето знание – дадат му една задача и той започне да я разрешава, знае правилата, може да работи.
    Сега не смесвайте окултните истини с религиозните. И религията е един метод за възпитание на хората, но е един вътрешен метод. Църквата е един разсадник, а една Окултна школа, това е едно училище за по-напреднали души. На някои умовете са повдигнати, съзнанието им се е пробудило, за да могат да разбират основните закони, които действат в техния организъм, които действат в обществото и ръководят човешката еволюция.
    Сега, трябва да имате друго предвид: вие не можете да устроите вашия дом, да бъде щастлив, докато не разберете окултните закони; вие не можете да обичате приятелите си, докато не разберете тези закони. И затова ще се женят хората и ще се разженват, ще се сприятеляват и разприятеляват, ще се примиряват и скарват, а народите ще водят войни, докато не разберат ония окултни закони, които Природата е турила в основата на съвременното общество. Но на туй общество хората трябва да се подчиняват; ако не се подчиняват, тя допуска всички крайности, които сега съществуват – явяват се болести, които помитат здравето и знанието, което имат. Често едни малки болести отслабват паметта, помрачават разсъдъка, някой път се явяват земетресения, някой ураган, буря. Причината на земетресението сме ние, хората – хората със своите мисли стават причина да се явят земетресения. Да, и българите не са далеч от туй разбиране: когато в някое село в България се извършват престъпления, настава суша или градобитнини*. Постепенно, едно по едно като се изчистят тия прегрешения, дойде пак дъжд, а градобитнината престава.
    Сега ние всички сме свързани в Природата и така чувствително сме свързани, че можем да причиним и голямо добро, и голямо зло. И затуй Господ ни е турил натясно, не ни е дал голяма власт. Някой път вие искате да имате власт; при сегашното състояние, ако Господ би ви дал власт, вие щяхте да избесите цялото човечество – в някой ваш гняв бихте отрязали главата на някого без да искате и после щяхте да съжалявате.
    Сега, в окултната наука се изисква морална стабилност, а не обикновена стабилност. Абсолютна благонамереност се изисква от ученика – никога да не злоупотребява с онова, което му е дадено. Защото щом злоупотребите, ония, които контролират (има Същества, които контролират), Господ няма да забави да ги изпрати да направят контрол и ще те накажат – тъй както в космоса има закони, които действат навсякъде, всичко се следи. Те ще те накажат, а после Господ ще те прости. Прощение има на погрешките, но извинение на погрешките няма, погрешките в класа трябва да се изправят. Сега ние няма да се спираме защо и за какво. Нашето желание е погрешките, които съществуват в класа, да се изправят, а причините, защо и за какво, за нас не важат. За нас важи да се изправят погрешките и ако се изправят, тогава вие ще се досетите...
    *градобитнина-унищожено, повредено
    Мисъл_и_действие
  11. Слънчева

    Учител и Господ

    От Слънчева,

    От 2,000 години се проповядва, че Христос е велик Учител и е дошъл да ни спаси от греха, за да се покаем и да станем добри членове на църквата. Че вие и сега имате членове: имате синове и дъщери, които като станат на 21 години, казват на родителите си, че са оглупели. Какви ученици са тези ваши синове и дъщери? Вие мислите, че много знаете. Често Господ ви изпраща главоболие, като казва: „Дайте тази задача за разрешение на човечеството. Защо ги боли глава?“ Вие отговаряте: „Преяли сме“. – Не, друга е причината за вашето главоболие. Боли ви главата от това, че много знаете. Някой път те заболи корем. Това показва, че Господ ти изпраща тази задача за разрешение. Който не знае на какво се дължи главоболието, коремоболието и други някои болести, той нищо не знае. Коремоболието показва, че енергията в стомаха трябва да се превърне от положителна в отрицателна по отношение към другите енергии. Умът ви трябва да се занимава с възвишени работи. Като те заболи глава, иди при някоя бедна жена да ѝ помогнеш. Заболи те глава или корем, започни да работиш. Тъй казва Господ. Вие казвате: „Като ме боли глава, аз не мога да работя“. – Затова именно те боли глава, защото нищо не работиш. Ако чуят това нещо лекарите, ще кажат: „Опасна теория е тази, да работиш във време на главоболие“. Лекарите обясняват само следствията на болестта, но те не знаят от какво са предшествани болестите. По-новите лекари казват, че главоболието се явява от пикочна киселина, която се наслоила в организма, в мозъка. Кръвта се сгъстява, организмът започва да действа усилено и т.н. Но как се е появила пикочната киселина, това лекарите не обясняват. Те не могат да обяснят цял ред причини, които са предшествали появяването на пикочната киселина. Следователно причината на всяка болест трябва да се търси много отдалеч. Живеем ли по този Божествен начин, ще дойде ден, когато моментално ще се изчисти тялото ни от всякакви утайки, които днес предизвикват болестта. Някои физици допущат, че ако се употреби електричество от 10–20,000 или 100,000 волта върху човешкия организъм, той би се обновил в много кратко време, би приел детска младост. Тогава ние бихме казали: „Слава Богу, дойде Царството Божие на земята“. Господ изпраща смъртта и казва: „Повикайте това остаряло дете и го поставете върху диска на смъртта, за да се обнови и заживее друг живот“. Тогава се завърта колелото на живота със 100,000 волта и не минават 50 или 100 години, и същият човек отново дохожда, но вече обновен с нова енергия и ново име. Това е законът на прераждането – смяна на енергиите. Душата може да възприеме много хиляди форми. Вие не сте изучавали какво нещо е човешката душа. Ако бих казал всичко, каквото зная за нея, то би било девето чудо на света – толкова много неща има да се говорят за нея...
     
    https://triangle.bg/books/1917-03-25-10.1998/1919-06-15-10.html
     
  12. Слънчева

    Първото правило

    От Слънчева,

    Първото правило
    Най-първо от всичко Люби Бога с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум
    и сила. Това ти трябва и не ходи по чужди врати да просиш.
    Бог те е въвел в рая на човечеството, не търси забранения плод на Доброто и Злото.
    Търси само Него, и служи Му, и Той ще те благослови.
    Учи, на Любовта служи! Моите добри пожелания.

    (19.07.1944 г. Мърчаево, 9 часа сутринта)
    Недостигнатото
    Ученикът трябва да познава своя Учител с абсолютна вяра. Във вечната Любов, други са
    законите за живота. Любовта иска изявление.
    Мъдростта - приложение. Истината - осъществление.
    Само моята душа носи Любовта, Мъдростта и Истината.
    Аз към теб съм бил всякога абсолютно истинен. Великият закон на живота се мени,
    без да се изменя, изявява се, без да се изяви. Теб едно ти недостига - Недостигнатото.
    Царството Божие.
    Правила
    В пълната и съвършена Любов расте и се развива сърцето.
    Във Великата и пълна Мъдрост на Бога се просвещава човешкия ум.
     
    Изключване
    Истината изключва всяко удоволствие. Мъдростта изключва всяка лекост.
    Любовта изключва всяко насилие.

    Свещени думи на Учителя
  13. Слънчева
    Два обекта
    Да се концентрира - това е нещо естествено за ученика. Когато в съзнанието му
    влезнат два или няколко обекта от материалния и духовния свят и се преплетат -
    той се разсейва. Това той не трябва да допуска. Ученикът трябва да се концентрира
    само в тая посока, в която седи духовното напредване на всички души и на своята - над
    всички лични амбиции!
    Голямата паница
    Има ученици, които работят с малки мотики, а после искат голямата паница.
    Затова Учителят понякога ще заведе ученика при мотиките, сам да си избере една
    мотика, и според мотиката и паницата.
    Да и Не
    Ученикът трябва да бъде силен, че да може да каже Да и Не по принцип. Когато нещо по
    принцип не бива да се приложи, да каже: Не! А когато трябва да се приложи, да каже: Да!
    Любов и смисъл
    Ученикът трябва да знае, че живот без Любов не е възможен.
    В Любовта всички неща се осмислят.
    Любов и ум
    Само Любовта е, която може да смекчи нещата, а умът да им даде цена.
    Мекотата е външният израз на Любовта.
    Пасивност
    Само по отношение на Бога умът на ученика трябва да бъде пасивен - да
    възприема. Смирението поставя душата във възприемателно състояние.
    Синьо и бяло
    Ученикът трябва да внася в себе си Синята и Бялата Светлина. Те ще помогнат за неговото
    духовно повдигане. Ученикът трябва да използува животворното действие на разните
    видове лъчи за своето повдигане.
    Изкуствени желания
    Ученикът трябва да се пази от изкуствени желания, те съсипват. Естествените желания на
    душата, те са здравословни за ученика и служат за неговото повдигане.
    Естествено желание е само това, което е съгласно с Волята Божия - което иде от Бога!
    Естествено желание е това, което води към изобилен живот.
    Съмнение
    Когато ученикът се съмнява, той се демагнитизира и тогава изгубва тази
    естествена привлекателност, която е имал.
    Интуиция и ум
    Ученикът трябва да бъде последователен на природата си. Някои ученици, когато
    действуват по интуицията си, вървят добре, а други, когато мислят, вървят добре.
    Планът на Битието
    Ученикът не трябва да мисли как ще израсне. Той само трябва да учи. Този въпрос не
    влиза в неговия план, а в Божествения План на Битието.
    Победа
    Когато ученикът побеждава, той се радва, а с това радва и Учителя си.
    Ученикът побеждава, когато призове на помощ силите на небето!
  14. Слънчева
    „Уморен прочее от път, Исус седеше при извора. Часът беше около шестия.
    Дохожда една жена от Самария да си начерпи вода. Исус ѝ казва: „Дай Ми да пия.“
    Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.
    Жената самарянка Му казва: „Как Ти, бидейки юдеин, искаш да пиеш от мене, която съм жена самарянка?“ (Защото юдеите нямат сношение със самаряните.)
    Исус ѝ отговори и рече: „Да би знаяла дара Божий, и кой е Оня, Който ти казва: „Дай Ми да пия.“ – ти сама би изпросила от Него, и Той би ти дал вода жива.“
    Жената Му казва: „Господине, ни почерпало имаш, па и кладенецът е дълбок: отде тогава имаш живата вода? Нима Ти си по-голям от отца ни Якова, който ни даде тоя кладенец, и сам той от него е пил, и синовете му, и добитъкът му?“
    Исус ѝ отговори и рече: „Всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той вовеки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“
    Казва Му жената: „Господине, дай ми тая вода, за да не ожаднявам и да не дохождам тук да вадя.“
    Исус ѝ казва: „Иди повикай мъжа си и дойди тука.“
    Отговори жената и рече: „Нямам мъж.“
    Исус ѝ казва: „Добре каза, че мъж нямаш; защото петима мъжа си имала, и тоя, когото сега имаш, не ти е мъж; това право си каза.“
    Казва Му жената: „Господине, виждам, че Ти си пророк. Нашите бащи се покланяха в тая планина, а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, дето трябва да се покланяме.“
    Исус ѝ казва: „Жено, повярвай Ми, че настъпва час, когато нито в тая планина, нито в Йерусалим ще се поклоните на Отца. Вие се кланяте на това, което не знаете, а ние се кланяме на това, което знаем, защото спасението е от юдеите. Но иде час, и дошъл е вече, когато истинските поклонници ще се поклонят на Отца с дух и с истина, защото Отец иска такива да бъдат, които Му се покланят. Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина.“
    Казва Му жената: „Зная, че ще дойде Месия, наричан Христос; когато Той дойде, всичко ще ни възвести.“
    Исус ѝ казва: „Аз съм, Който говоря с тебе.“
    В това време дойдоха учениците Му и се почудиха, задето Той се разговаря с жена; ала ни един не рече: „Какво искаш?“ или „Какво приказваш с нея?“
    Тогава жената остави стомната си и отиде в града и казва на човеците: „Елате и вижте един човек, който ми каза всичко, що съм направила. Да не би Той да е Христос?“
    Тогава те излязоха из града и идеха към Него.
    Между това учениците Го молеха, казвайки: „Учителю, яж!“
    Но Той им рече: „Аз имам храна да ям, която вие не знаете.“
    Поради това учениците думаха помежду си: „Да не би някой да Му е донесъл да яде?“
    Исус им казва: „Моята храна е да изпълнявам волята на Оногова, Който Ме е пратил, и да извърша Неговото дело. Не вие ли казвате, че още четири месеца, и жетва ще дойде? Аз пък ви казвам: подигнете си очите и погледнете нивите, че са побелели и узрели за жетва. Вече и жетварят получава награда и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и сеячът и жетварят. Защото в тоя случай права си е думата: един сее, а друг жъне. Аз ви проводих да жънете онова, за което вие не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в техния труд.“
    И много самаряни от оня град повярваха в Него по думите на жената, която свидетелствуваше: каза ми всичко, що съм сторила.
    Затова, когато самаряните дойдоха при Него, молиха Го да постои при тях; и Той престоя там два дена.
    И още по-много народ повярва поради словото Му.
    А на жената думаха: „Ние вярваме не вече поради твоето казване; защото сами чухме и знаем, че Този наистина е Спасителят на света, Христос.“
    А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
    Защото Сам Исус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почит.
    Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Йерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.
    И тъй, Исус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
    Като чу, че от Юдея Исус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
    А Исус му рече: „Ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.“
    Царедворецът Му казва: „Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.“
    Исус му казва: „Иди си, син ти е жив.“
    И човекът повярва думите, които му каза Исус, и си тръгна.
    Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: „Син ти е жив.“
    А той ги попита за часа, в който му стана по-леко.
    Отговориха му: „Вчера в седмия час го остави огницата.“
    Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Исус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.“ - (Йоан 4)
     
     Най-великото нещо, което ние познаваме в света, това е животът. Не е въпрос до нашите схващания за живота, нито до онова, което чувстваме и мислим за живота. Това са частични схващания. Ние говорим за целокупния живот, който се заключава в това, което виждаме отвън, в което се е проявил, и това, в което за в бъдеще ще се проявява. Съвременното човечество се намира в положението на малките деца. Съвременните хора имат смътни понятия за самия живот, както и за неговите проявления. Под думата „живот“ ние разбираме онова, което човек желае. Човек желае живота. Знанието, богатството, силата, както и цялата външна обстановка, са приятни само тогава, когато животът съществува. Всички тия неща са условия за самия живот. Ако животът не съществува, те са безпредметни. Светлината е безпредметна без очите. Музиката, звукът е безпредметен без ушите. Словото е безпредметно без човешкия език.
    Днес всички говорят за новото, но в какво се състои то? Виждате една картина и казвате: „Нещо ново има в тази картина“. – Кое е новото в тази картина, не разбирате. За да се произнесете върху новото в картината, вие трябва да я нарисувате. Друг някой казва, че тази картина е хубава. В какво се състои хубавото на тази картина? Казвате за някой човек, че е красив. В какво се състои неговата сила, неговата красота? Всяко нещо, за което се говори, трябва да е опитано. Не е достатъчно само да кажете, че захарта е сладка, но трябва да сте я опитали. Белият цвят не определя захарта. Има едно вътрешно качество, което определя захарта. То е нейната сладчина. Следователно всеки човек има известни чувства в себе си, чрез които познава реалността. Дойдете ли до реалността, вие се натъквате на ред философски твърдения, според които реалността е нещо непонятно, както и Бог е невидим. За думата „невидим“ аз имам съвсем друго разбиране. Когато философите казват, че Бог е невидим, това говори за едно буквално разбиране. Че Бог е невидим, това е едната страна на въпроса. Същевременно Той е видим. Къде е видим Бог? – В най-малките си форми. За пример, всички хора виждат слънцето, но кой от тях го е видял в неговото величие? Слънцето е милион и 500 хиляди пъти по-голямо от земята. Кой го е видял в тази му големина? Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем да сложим под мишниците си. Казвате: „Колко е хубава тази светла топка! Да мога да я взема в дома си, да ми посвети!“ – Грамадна разлика има между това, което вие схващате, и това, което е в действителност. Когато философите казват, че Бог е невидим, вие разбирате тъкмо онова, за което нямате никакво понятие. Вие нямате понятие за вътрешния строеж на нещата. Често и някои учени говорят за работи, които те вътрешно не познават. За пример, някой ще започне да говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята. Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни. Като слушате да говорят за слънцето по този начин, вие питате този човек, видял ли е това, за което говори. Той нищо не е видял, но предполага, че е така. И след всичко това, ще се намерят хора, които ще повярват. Така мнозина вярват в твърдението на някои философи, че Бог е невидим. И те преповтарят това твърдение. От една страна то е вярно, но от друга – не е вярно. Всяка истина е наполовина истина и всяка лъжа е наполовина лъжа. Но във всяка лъжа има истина и във всяка истина има малко лъжа. Това е афоризъм. Като казвам, че във всяка истина има малко лъжа, аз не взимам истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за истина. Ето едно положение, което хората взимат за истина. Те казват: „Животът е нещастен“. – Това не е истина. Защо? В живота няма абсолютно никакво нещастие. Животът на хората, и то на някои само, е нещастен. Значи в тази истина има малко лъжа. Казвате още, че водата е мътна. Не, водата никога не може да бъде мътна. Тя може да съдържа различни утайки, примеси в себе си, но тия примеси по никой начин не са в състояние да изменят състава на водата. Тия примеси могат външно само да затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може да стане абсолютно никаква промяна. Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата. Той искаше с ред опити да демонстрира пред слушателите си, че каквито примеси да се сложат във водата, тя може така да се пречисти, че абсолютно да не измени свойствата си, да остане чиста вода. На масата си той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода. За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода. С тези опити той доказа, че водата не може да се опетни. Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може да се опетни. Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно, да замъглят чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може да се опетни. За пример, някой човек е нещастен по единствената причина, че в ума му е влязла мисълта, че някой го преследва, иска да го убие. Ден и нощ той все това мисли, че някой го дебне. Той казва: „Преследват ме“. – Кой те преследва? – Не зная, но някой ме преследва. И сега трябва да дойде някой човек отвън, да извади тази мисъл от ума му, да го убеди, че никой не го преследва. Как ще го убеди? С ред доказателства той трябва да го убеждава, че какъвто удар и да нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма да се забие в тялото му. Този нож е от такова естество, че не може да причини никаква пакост върху човешкото тяло.
    И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може да забие ножа в нашите тела и да умрем. Същевременно се проповядва, че можем и да възкръснем. Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма да възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение? Аз пък добавям: няма да възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат. Как ще възкръснете сега, когато сте живи? Възкресението подразбира нов живот, в нова форма. Може ли червеят да се превърне в пеперуда, докато е още жив? Докато е червей, той не може да стане пеперуда. Щом престане да бъде червей, той ще се превърне в пеперуда. Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може да възкръсне. Понятието възкресение не е отвлечено, но трудно е да се разисква върху него, защото всеки има свои възгледи. Когато хората разискват върху даден въпрос, те не се спират върху фактите, върху действителността, но се спират върху своите лични възгледи и теории и се произнасят, дали теорията им е права, или не. За мене не е важно, дали дадена теория във физиката, в химията или в друга някоя наука, е права, или не. За мене всяко научно или философско твърдение е дотолкова вярно, доколкото е израз на истината, която съществува в природата. Ако дадена теория е в съгласие с истината и дава светлина на ума, донякъде тя задоволява хората. Обаче ако не дава светлина на ума, външно тя може да е отлична, но не задоволява хората. Всяка такава теория прилича на добре сготвено ядене, приятно на вид, но след половин час то предизвиква в стомаха на човека някакви реакции, които показват, че това ядене не е било такова, каквото трябва.
    Следователно всяко учение трябва да внесе в човека едно успокояване. Новото направление в живота е в сила да внесе това успокояване. За религиозните хора има една опасност, че те отричат знанието и казват: „Знание не ни трябва. Щом обичаме Бога, Любовта всичко ще ни даде“. Това показва, че те не разбират Любовта. Любовта не изключва знанието. Който изключва знанието, той няма Любов. Вие ще цитирате стиха от Писанието, където се казва, че знанието възгордява. Да, знание без любов възгордява, но знание с любов – осмисля и украсява живота. Сега, ще направите друго възражение, че знанието ограничава човека. Не, знанието внася свобода. Без знание истината не може да дойде в човека. Животът, знанието и свободата трябва да се свържат в едно звено. На никого не позволявайте да слага клин във вашите разбирания. Никоя сила в света, била тя от физическия, духовния или Божествения свят, не е в състояние да разедини съединението, което е образувано от живота, знанието и свободата...
    ...Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение. От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е. те са неорганизирани. Значи, сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, където се забелязва най-малкото, най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи. Следователно, когато животът прониква в материята, той започва да обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми. Затова, именно, с право можем да кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва да се облагородява, да се възпитава, да се смекчава. С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва да еволюира. Където има еволюция, там има движение. Където има движение, там има и живот. Животът пък е един от елементите на духовния свят. Божественият свят се отличава с мисъл, с разумност. Оттук вадим заключение: всяко движение включва в себе си разумност. Ето защо, животът внася в неподвижното, в неразумното, т.е. в материята, подвижност и разумност. Когато свързвате неразумната форма с движението и със съзнателния живот, тя вече придобива смисъл за човека.
    И тъй, човек е съставен главно от три елемента: от неподвижно, от инертно нещо, което е материята; от подвижно, което е животът, и от разумно, съзнателно начало. Тези три елемента представляват идеята за живота. Докато свързвате движението с живота, вие можете да се лекувате, можете да бъдете здрави. Щом помислите, че движението може да се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното. И тогава ще си зададете въпроса, съществува ли материя. Разбира се, че материя съществува. Аз не поддържам теорията, че материята е илюзия. Не, материалният свят е реален свят. Материята е реалност, която служи като основа за проява на живота. Движението пък е основа за проява на разумността. Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението. Те едно от друго не произлизат, но служат като основа за проява едно на друго. Красотата на материята се състои в това, че е неподвижна. Когато става подвижна, тя изменя вече естеството си. И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството си.
    Често в хората се явява желание повече да почиват, да се успокоят, да не се движат. Това желание е опасно. Защо? Човек не може да остане в едно положение, да почива само. Ако дойде до положение само да почива, той трябва да знае, че това състояние е свойствено на материята. Само материята почива, само тя е неподвижна. Щом дойде до живота, той трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. И най-после, щом дойде мисълта, нека се радва на този елемент. Това показва, че неговата мисъл, неговата разумност работи. Човек трябва да се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и да знае, че не е дошъл на земята да решава всички въпроси. Създателят на света не е пратил човека на земята да решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък да изчислява колко светове съществуват. Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма да ги решите. Според окултната наука, сегашната вселена съществува от преди милиарди години, но един ден ще изчезне и ще се замести с нова вселена. Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават. Ето защо, при това положение, не се старайте да изчислите броя на тия светове. Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете да ги изчислите. Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират. Колко са седем ката? Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра. Каква височина са 70 метра? Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра. Каква височина представляват седем хиляди метра?
    Сега, да се спрем върху въпроса за възпитанието. Защо? Защото, ако не дойдете до новите възгледи за живота, вие не можете да изправите сегашния си живот. Всички хора са изплашени от кризата, от катастрофите в живота. Вестници ли четете, с хора ли се разговаряте, все ще слушате да разправят различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого си; един трен премазал еди-кого си; толкова къщи изгорели; толкова параходи потънали и т.н. Всички се намират под влиянието на страшно внушение, и всеки като че очаква да се случи нещо с него и да му четат надгробна реч. Какъв живот е този, всеки ден да очаквате последния си час, като че сте в положението на човек, осъден на обесване, който всеки час очаква да влязат в стаята му, да го извадят вън и да го екзекутират? Ако сте учен човек и всеки момент треперите пред мисълта, че ще умрете, каква наука е тази? Истинска наука е онази, която може да освободи човека от вечния страх и безпокойство за живота му и да каже: „Аз съм от онези хора, които не умират. Мога да се изменя, но не и да умра“. И наистина, ние постоянно се изменяме. Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете. Изменило се е това дете, пораснало е, възмъжало е. Апостол Павел казва: „Всички ние ще се изменим, но няма да умрем“. Питам: какъв живот е този, в който хората едни други се подозират? Син среща баща си с една млада мома и веднага го подозира. Дъщеря среща майка си с един млад момък и веднага я подозира. Сестра среща брата си с млада, красива мома и веднага го подозира. Благородството на човека се състои в това, като види баща си, майка си, брата или сестра си с млади моми или момци, красиво да трепне сърцето му и да помисли най-хубавото, най-доброто за тях. Защо трябва да мислите най-лошото?..
    Следователно докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат да изчезват и медът ще почне да се намалява. Защо? Настават критични години в живота. Докато има силни хора в света и свобода ще има. Щом започне да се губи силата на хората, робството идва. Докато съществува разумност в света, щастието идва между хората. Когато разумността почне да се намалява, да изчезва, тогава идват всички нещастия. Някой пита: „Защо съм нещастен?“ – Защото си неразумен. – „Защо съм слаб?“ – Защото нямаш сила, не си красив. Всеки човек трябва да има желание да бъде красив. За тази цел той трябва да държи в ума си образа на някой красив човек. Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието си върху него и се опитайте да го нарисувате. По този начин ще привикнете да задържате красиви образи в ума си. Пътувате из планината, спрете погледа си върху някой хубав пейзаж и се опитайте да го нарисувате. Следователно, ако искате да развивате някои благородни качества в себе си, спрете се, като художник, върху някой красив образ и работете върху себе си. Само по този начин вие можете да напредвате. Ако отидете на небето, между ангелите, вие ще се намерите заобиколени само от красота. Ангелите са много красиви същества. Ако един ангел би слязъл на земята, всички мъже и жени, всички учени ще тръгнат подир него. Голяма е красотата на ангела и никой не може да устои на нея. И ако ангелите днес не искат да слизат на земята, причината за това е, че те не искат да създават нещастия на хората. В това отношение, те са високо благородни и възвишени. Като знаят, че хората не могат изведнъж да постигнат тяхната красота, те се пазят да не ги обезсърчат. Когато трябва да дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха, да не предизвикват съблазън между хората. Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл да види един от тия ангели, той се е простирал на земята. Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието си и паднал на земята. Трябвало този ангел да се приближи до него, за да го изправи на краката. Това показва, че хората още не могат да издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света. Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за да достигнат до пътя на съвършенство. Значи те са минали от човешката раса в расата на съвършените хора, или в положението на ангели. Съвършените хора или ангелите служат за образец на човечеството. Днес няма още такива гениални художници, които могат да нарисуват образ с ангелска красота. Защо? Защото красотата е неуловимо качество. Красивият човек е самоуверен в себе си, той никога не се обезсърчава. Той не знае какво нещо е обезсърчение, нито какво нещо е обезверяване. И като съзнава красотата си, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията. Обаче, в който ден изгуби красотата си, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“.
    И тъй, казахме, че материята се отличава с неподвижност, животът – с подвижност, а духът – с разумност. Оттук можем да извадим няколко правила, по които човек трябва да живее. В известно отношение човек трябва да бъде неподвижен, както материята. Кога, именно, трябва да бъде неподвижен? Когато дойде въпрос за престъпленията, за изкушенията, за злото. Щом се натъкне на едно от тия положения, човек трябва да бъде неподвижен, да не се мърда от мястото си. Щом се натъкне на доброто, той трябва да бъде подвижен като живота. Този е истинският морал. Обаче, ако постъпи обратно, а именно, при злото бъде подвижен като живота, а при доброто – неподвижен като материята, той ще си създаде най-голямото нещастие, ще даде път на злото в себе си. Неподвижността е едно от хубавите качества на материята; подвижността е едно от хубавите качества на живота, но ако и двете не се употребят на своето място, те ще причинят злото в света. Следователно, във време на скръб и страдание, бъди неподвижен като материята; във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота. И тогава, във време на радост, кажи: „Да живеят всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята в доброто!“ Под думата „добро“ аз разбирам подвижното. Ако всички хора живеят в доброто, животът, сам по себе си, ще се осмисли. По този начин те ще се домогнат до вътрешната свобода в себе си.
    Едно звено
     
     
     
  15. Слънчева
    Благодаря за беседата! Толкова много имам още да уча, да се променям. Правя малки стъпчици, опити..
    ...Има някои хора, които много мислят. Много мислят и пресмятат. Други за нищо не мислят и не пресмятат. На онзи, който всичко премисля, и пръстите му показват това. Хора, които са пресметливи, обръщат внимание на фактите, имат друг строеж на пръстите. На онези, които не са разчетливи и гледат общо на всичко, пръстите им другояче са построени в основата. На онези, които не обичат да се хранят, които са неглиже в яденето, пръстите другояче са построени. И главите им са по същия начин сътворени. Сега вие ще извадите заключение: от нас зависи тогава как да си построим къщите. Къщите, хубави или не, вие сте ги построили така. Направили сте едно седло или един самар за коня. Построили сте един гем. Нима този кон за вашия гем е създаден? Създали сте гема за кон, туряте го на главата му и казвате: "Каквото аз казвам, това ще правиш. Ще вървиш в правата посока." Рече ли да върви надясно, веднага дръпвате лявата страна на гема. Този кон пита: "Защо ме теглиш?" Казвате: "В правия път да вървиш." Този прав път прав път ли е за коня или е прав път за онзи, който го ръководи. Всеки един от вас казва: "Аз вярвам в правия път." Това е въпрос. Че ходите в правия път, не се съмнявам, но че вярвате във вашия прав път, в това се съмнявам.
    Сега, ако ви говоря и вие се съмнявате, какво добива човек, като се съмнява? Човек по някой път трябва да се съмнява. Но да допуснем, че вие се съмнявате в себе си, каква полза ще имате от такова съмнение? Човек може да се съмнява в своя ум. Човек може да се съмнява в своето сърце, пък може да се съмнява и в своето тяло. Боли ли ви крак? Ако много ви боли, вие се усъмните, че няма да може да направите екскурзията, за която мислите. Казвате: "С този болен крак на екскурзия не мога да отида." Искате да предприемете нещо, но сърцето ви куца. Според мене и сърцето има крака. Умът и той има крака. И лицето, и очите, и устата, и те имат крака. Аз тъй си го представям както малките деца. Сърцето си представям като млада мома, ума си го представям като млад момък, тялото си го представям като едно малко дете. Те са двамата големи братя, че и двамата влезли, казват: "Ха, Иванчо, тук една малка работа да направиш." Ръката ти бръкне, вземе нещо, тури го на място. Казват: "Много хубаво направи." Те заповядват, ти слушаш. Братът седи в третия етаж. Сестрата седи във втория етаж. Иванчо е в сутерена. Но някой път сутеренът е влажен.

    Тази крива линия (фиг. 1) представлява идеалиста, който е щедър, иска да даде, има добро желание да даде и да върви по правия път. Този човек представя хубавата мисъл. Питам, този живот, който се събира между тия двата върха, благоприятен ли е? Двата върха са толкоз високи, че тази местност помежду им образува едно езеро. То не е поле. Значи тук може да живеят само рибите. На тия върхове, горе, е идеално място, но какво може да посадите на тези върхове? По някой път чувствате, че ви е студено. Тия, високите места, са хладни сърца. Като се качите на тези върхове, не може да имате топли сърца, може да имате светли умове, които да светят като фар. Но питам: Кого ще осветите? Ще осветите езерото, ще осветите рибите. Рибите имат ли нужда от фарове? Нямат нужда. Сега всичкото изкуство е, че това езеро трябва да се обновява, на тази вода трябва да й се намери място.

    Това е ред и порядък в света. Това е съвременният живот. Това е българският хомот. Тези линии (фиг. 2) със стрелките — това са жиглите. Казвате: "Ха, Иванчо, тури си главата, ха, Драганчо, тури си главата, тури жиглите. Ха и колата сега да потегли." Те двамата теглят, колата върви. Питам: След като впрегнете два вола на едно място, какво се постига? Но работата е, че тия волове не по свое желание вървят, впрегнали са ги там. Те са недоволни от положението, което имат. Но ако ги попитате защо са впрегнати, казват: "Съдбата е такава." И вие допускате, че съдбата е такава.
    Вие създавате един навик. Най-първо ви казват: "Я близни от тази чаша, една чаша с винце." Близнете, доста хубаво винце. То дава сила. Изобщо се препоръчва винце на старите хора, които са на осемдесет-деветдесет години, понеже стомахът им отслабва. Препоръчват пет-шест-седем-десетгодишно вино за уякване на стомаха и за разположение. Даже писателите, като пийнат малко винце, пишат по-хубаво. Днес по една чаша, утре по една чаша или по една глътка, сутрин една глътка, на обяд една глътка и вечер, докато дойде един ден, когато не пият по една глътка, но по една чаша пият. После казват: "Една чаша е много самотна, хайде още по една чаша, брат и сестра да станат." После казват: "Две чаши са много самотни, хайде да се увеличи семейството." Изпият и трета чаша. Но с три чаши работата не става, изпият и четвърта чаша. Но трябват и слуги, да работят и почнат по пет, шест, седем, осем чаши на ден да пият. Онези, които пушат тютюн, по колко цигари изпушват? — По тридесет-четиридесет цигари изпушват, а на някои и две кутии не им стигат. Взема цигарата, пухка, мисли, че много право мисли. Вдига дим. Много се пуши сега на земята. В астралния свят има два пъти повече пушене, отколкото на физическото поле. Аз виждам хората, когато пушат какво им е положението. Някой взел една пура, турил я в устата си и така разсъждава и пише. Побутне лулата и пак продължава да пише. В астралния свят от двете страни на устата си имат по една пура. Гледаш, бутне лявата лула, бутне дясната лула. Ако влезете в умствения свят, по три пури пушат в устата, отстрани на устата по една пура и една в средата перпендикулярно. Може и три лули да има, и трите димят. Сега вие искате да си представите на физическото поле, като как е тази работа. На земята три лули може ли едновременно да има в устата си човек? Виждали ли сте човек с три лули?
    Ние наричаме тия неща навици. Казвате: "Без лула не мога." Понеже мислите, че не можете, затова не можете. Лулата ще дими. Питам: Правили ли сте отчет, като живее човек петдесет-шестдесет години и има една лула, колко ще похарчи, за да поддържа живота на лулата си? Една лула с един лев може ли да мине на ден? Десет лева трябват. Триста шестдесет и пет дни по десет лева правят три хиляди шестстотин и петдесет лева на година. Той живее деветдесет години, колко ще похарчи? Знаете къде е загубата. Има една загуба в света. Парите ги харчите за нищо и никакво. Като ви дими лулата, ще гледате как димът излиза навън. Като се занимавате много със своята лула, освен че няма много да научите, но ще загубите и това, което имате. Един навик е подобен на лулата. Всеки лош навик ще ви създаде много неприятности. Например имате една лула, влизате в едно общество, където хората не пушат. Някой път са влизали при мене хора, които пушат, и казват: "Моля, позволявате ли ми да пуша?" Казвам: Бих ви позволил, ако сте поп. На попа с кандилницата бих позволил да ми кади стаята с тамян, но понеже не сте поп, не позволявам.
    Сега аз говоря за лулата, но имам предвид навиците. Ние имаме доста навици, които ангажират част от нашата енергия и най-хубавото си време го изживяваме за тях, така че не може да схванем действително хубавото. Станете сутрин, лулата ви е гладна. Яденето й не е хубаво сготвено и заради лулата вие се сърдите - как така да няма ядене за лулата? Трябва да пушите с тази лула - трябва тютюн. Сърдите се, че лулата не е яла или се сърдите, че имате само една лула. Аз не зная как казвате, какво правят с лулите? Опъват ли ги. С такъв един навик човек изгубва най-хубавото. Всяка минута в живота има предназначение. За разумния живот хубавото време е строго предназначено. Щом изгубите хубавото време, сменят се вълните. Ритмичните вълни не са еднакви. Има прилив на хубавите условия в живота, има и един прилив на лошите условия. Ако вие не събирате положителните енергии, идват неблагоприятни условия на живота. Всеки седем години се сменят условията, в които каквото посеете, това ще пожънете, в смисъл, че се формират навици, възпитание, развива се тялото. От една до седем години - това е детето. От седем до четиринадесет години - това е вече втората фаза, започват да се развиват чувствата му. От четиринадесет до двадесет и една година се развива неговият ум. Или в първите седем години расте тялото. Децата изобщо обичат да ядат, те служат на стомаха. Вторите седем години те служат на своето сърце, в третите седем години започват да мислят малко. Затуй учениците от четиринадесет до двадесет и една година стават поети. В гимназията пишат стихове почти всички. От двадесет и една до двадесет и осем те стават разумни. Тогава настава един критически период от три години и ако оживее човек, ще стане, ако не оживее, отиде. Ако до двадесет и осем години вие не уредите живота си, както трябва, оттам насетне много мъчно може да се справите. Нещата се повтарят. От двадесет и осем години нагоре вие сте в четвъртия период, влизате в крайния предел, в причинния свят. В този период са всичките възможности. Остават други три свята, които ви засягат. Наричат това идеен живот на човека, блянове на живота. Мислите за оня свят, но нямате нищо определено. Къде е раят, не го знаете. Някой ви казва: "Вътре в главата." Някой казва: "Вътре в сърцето." Но къде е всъщност, не го знаете. Така е всичко разбъркано, че не знаете в главата ли е, в сърцето ли е. Какъв рай може да има в човешката глава. В една такава малка глава какъв рай може да има. Казват: "Всичко е в ума на човека." В тази, сегашната глава рай не може да има. В туй сърце рай не може да има. Други казват: "Раят е в тялото на човека." И в тялото на човека рай не може да има. Представете си, че вие сте затворени в един замък, може векове да сте живели в този замък, но той има малки прозорци. Представете си, че тия стъкла са млечни, матови и вие усещате, че вън, извън тия прозорци може да има нещо. Някой ви казва: "Всичко е тук, в този замък. Ти имаш осветление, всичко имаш, задоволен си вътре." С години прекарваш там. Казвам: Ако ви затворят с години да седите в нашия салон, може ли да бъдете щастливи? Ако живеете в един такъв салон 90 години, ще познавате всички кьошета, какво има вътре, колко лампи, колко греди, всичко ще знаете. Питам: Какво ще ви ползва това знание, което сте научили вътре? То е вашето минало. Вие се спъвате от това, като изучавате какви сте били в миналото. Самите вас миналото не ползва. Има едно минало, което само на филм трябва да го гледате. Представете си, че сте били едно време един слон, въртели сте си опашката, хобота, тук сте откъснали един лист, там сте откъснали един лист, един клон. Тук сте се подпрели, там сте се подпрели. На училище не сте ходили, книги не сте чели, никакви философски възгледи не сте имали. Били сте един голям слон, ръководили сте цялото стадо, влезли в едно езеро, излезли от езерото, минавали из гората. Какво сте направили тогава? Никоя книга не сте написали, никое здание не сте съградили и закони не сте създавали. Но аз разглеждам въпроса другояче. Това слонско тяло е един замък, в който живеете. Вие сте мислили, че като слезете на земята и имате тялото на един слон, всичко ще ви върви напред. Но питам: Каква култура създадоха слоновете? От техните зъби какво правят? Много хубави работи има направени от слонова кост. По-рано правеха клавишите на пианата от слонова кост и бяха много хубави, бели. Сега, понеже няма слонова кост, има клавиши, направени от друг материал...
     
    Мисля си за моята Лоринка. Прекрасно, много изстрадало дете, но обичащо. Изпълнено с любов. Тя си замина на 23 години. Но изпълни мисията си. Беше дошла да ни научи на безкористна любов, научи ни да даваме и да сме милостиви. С раждането си още тя ме насочи да чета беседите и да търся други светове, обяснение за случващото се, да решавам задачите си в този живот. Много й дължим всички в семейството,  благодарни сме, че беше част с нас. Бог ни я изпрати и сега Бог се грижи за душата й. Знаем, че сме заедно завинаги, защото ни свързва Любовта.
    ...Всякога, когато в нас има едно единство, това показва степента на нашата мисъл. Ако това чувство в мисълта започне да ни безпокои, показва да бъдем внимателни. Ако се усилва лошата мисъл, приближаваме се до предмета. Тогава трябва да държим дистанция. От злото да се отдалечим. Ти може да се приближиш и да се отдалечиш от злото. Ти може да се приближиш до един водопад и може да се отдалечиш. Ако се приближиш до водопада, ще паднеш в едно голямо противоречие. Трябва да изучаваме законите на мисълта. Някоя мисъл може да бъде толкова силна, че може да причини цяло разстройство в твоя мозък. Чувството може да бъде толкова силно, че може да разстрои цялата ти симпатикова нервна система.
    Та най-първо трябва да изучаваме законите на Божествената хармония. Тази хармония може да се изучава. Молитвата е един начин за хармониране. Човек трябва да се моли да хармонира ума, сърцето и тялото. Той трябва да мисли добре, за да се хармонира. Трябва да чувства добре и трябва да постъпва добре, това са методи за добиване на хармония. Но казвам: Как ще постъпите добре? С този човек, с когото вие искате да образувате хармония, сте два противоположни полюса. Не може да завържете с него никаква връзка, ако не турите помежду вас друго някое живо същество. С някои хора, за да се хармонирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. Някой път трябва да прекарате дванадесет души в мисълта си, докато се хармонирате с един човек. Светските хора изучават този закон. Когато имат някой човек, който ги мрази, ще намерят отдалече някой негов приятел, та да каже той една дума. После ще намерят втори, трети, четвърти, докато се намерят седем-осем души да му говорят и в него все ще стане промяна. Изобщо духовните хора не изучават законите, те казват: "Господ ще уреди въпроса." Има и друг закон. Ако искаш някой човек да ти помага, да те обича, ще намериш най-хубавата черта, която има в себе си, с която той е роден, ще държиш тази хубавата черта в ума си и ще му желаеш доброто. Няма да му казваш, че го обичаш. По този начин ти може да го разположиш да измени своето отношение към тебе.
    По някой път вие искате Господ да ви слуша. Че вие правите същата погрешка. Вие отивате при Бога със съмнение. Казвате: "Бог мене не ме слуша, с други работи се занимава. Ще се занимава ли с мене, дребния човек." Вие отивате при Бога и имате една определена мисъл за Него. После не отивате с едно отворено сърце, ами криете нещо в себе си. Искате пред Бога да се оправдавате. Някои пък пред Бога ще се обвинявате. Господ не обича нито да се обвинявате, нито да се оправдавате. Бог обича да му представите нещата тъй, както са. На детето майката казала така: "Иванчо, няма да буташ туй дърво с ябълки." То откъсне и после казва: "Откъснах, много съжалявам, че откъснах, без да искам откъснах." Какво наказание ще му наложите? Друго дете ще каже, че някое друго дете го е накарало. То адвокат става. То употребява бялата лъжа, не е право, че го накарали. То само се накарало.
    Много пъти ми казват: "Да нямаш лошо мнение за мене." Казвам: Ако вие говорите френски, пък не говорите, както трябва, ще имам мнение, че вие не говорите добре френски. Може да сте филолог по български, може български да говорите много добре, но френски не можете. Има случаи и самите англичани не могат да произнесат някои английски думи. Езикът се мени. Произношението на думите и то се мени. Една английска дума се е изменила, че добила противоположно значение. Думата "prevent" на английски преди двеста години значела "Накарай ме, Господи, да направя това." Сега значи "Забрани ми, Господи." Как е станала тази еволюция в думата?
    В нас едни състояния преди две години са действали по един начин, сега тия състояния действат по друг начин. Когато хората станат религиозни, има една опасност, понеже смесват религиозното чувство с личните чувства. Защото малкият мозък има чисто физически чувствания, пък има и духовни чувствания. Някой път чувстванията на ума, на сърцето и на тялото се смесват и стане една каша. Не може да ги различим, но физическите чувствания се отличават, те са много конкретни. В духовните има по-голяма широта, по-свободни са. А това, което наричаме Божествено в Божествения свят, има изобилие, няма тази теснота. Сега е много мъчно да се обясни. Някой път на физическото поле туриш нещо много близо до очите си, само него виждаш. В духовния свят отдалече виждаш другите предмети. В Божествения свят свободно виждаш. Ти можеш да виждаш всичко, без да те препятства нещо. Всички ония желания, които имаш, които те препятстват, говорят, че си дошъл много близо до желанията. Някои от желанията може да отдалечиш от себе си. Например пияницата мисли, че без вино не може. Все чашата държи в ума си. Онзи, който е свикнал с парите, мисли, че без пари не може. Но парите са резултат на неговата мисъл. Богатството пък зависи от неговия ум. Парите зависят и от неговото сърце, и от тялото му. Най-първо, ако има една хубава връзка между сърцето и тялото, парите ще дойдат, отвсякъде ще дойдат. Един цар, който има една държава, може ли да се оплаква от сиромашия. Ако се оплаква от сиромашия, той е вече детрониран. Ако е цар, дето и да пише, ще му дадат пари. Щом е детрониран и да пише, нищо не му дават. Щом ти искаш нещо и не става, ти си детрониран. Ти се чудиш защо не става. Някой казва: "Като помисля нещо, и става." Колко пъти може да помислиш и не става работата.
    Все ще се намерите в положението на ония двама светии, които живеели в гората и все спорили за един въпрос. Единият казвал, че бобът трябва да се вари със сол. Той, като готвил боба, турял повече сол. Другият, като го готвил, не турял никак сол. Питам сега: Със сол ли да се вари бобът или без сол, как мислите? Моето мнение е, че без сол трябва да се вари бобът, после да му турите толкова сол, колкото искате. Че трябва да се соли бобът, но не трябва да се осолява общо сготвеният за всички, защото моят вкус не е мярка за останалите. Някои са по-чувствителни към солта, някои - не. Те поддържали това философски. Единият казвал: "Бобът сам трябва да се осоли." Е, той варял боба без сол. Другият поддържал, че бобът трябва да се осоли и го осолявал.
    Сега тия неща са само за обяснение. В дадения случай не ползват никого. Това, от което в дадения случай човек се нуждае, то е мисълта му да бъде динамическа. Тя е, която образува връзка между хората. Съществуват три връзки. На физическия свят съществува връзка, която свързва телата на хората. Ако погледнете, ще видите, че всички хора са свързани физически. И духовно имат по една нишка и Божествено пак имат по една нишка. Ако тия нишки са скъсани, работите не стават. Това, което ще ви кажа, е станало в Цариград. Един българин, който започнал да работи в духовните работи и духовете започнали да му говорят, отива при един мисионер и му казва: "Господ ми каза да ми дадеш три хиляди лева назаем." Мисионерът му казва: "Ти си сбъркал. Ако Господ те е пратил, аз трябваше да ги имам тия пари. Криво си дошъл при мене." Ще идеш да пиеш при онази чешма, която има вода, там ще пиеш. Отидете на чешмата - суха. Криво сте разбрали.
    Пътуваме по Рила, пълно с вода, но не искаме да пием от езерата. Двама души, приятели, вървят с мене, казват: "Няма нито един извор тук. Има реки, но не искаме да пием от тях." Рекох: Да ви заведа. Завеждам ги на едно място, няма извор. Казвам: Започнете да ровите. Започнаха да ровят, че изровиха онази чешмичка там. Поровиха и намериха извора. Казвам: Тук трябва да има извор. Но трябва човек да знае къде да рови. Не че аз създавам извора, но зная къде е туй течение. Всяка една мисъл си има път, по който върви. Всяко едно чувство и то си има път, по който върви.
    Сега всинца трябва да се пазите. Гледам някои казват: "Той е беден брат." Не е права тази мисъл. Нито един брат, който седи тук, не е беден. Един човек с една здрава глава, с едно здраво тяло, беден може ли да бъде? Ако някой е много беден, да му помогнем. Лесно може да му помогнем. Иска да диша, може да му дадем въздух, колкото иска. Хляб иска, може да му се даде. Може да му се даде, но да очаква аз да го храня, то е погрешно схващане. При това човек никога не трябва да става паразит. Ако ние искаме да ни помогнат хората, има една опасност да изгубим хубавото в нас. Ако един човек иска да помага, той, като помага, развива в себе си хубави чувства. Ако си милосърден, правиш добро на себе си. Раздаваш в себе си Божественото милосърдие. С това се благославяш. Ако се молиш, развиваш също хубави чувства в себе си. Сега ги ползваш. Ако обичаш хората, себе си ползваш. Хората са обект за тебе, за да може да се развива в тебе Божествено чувство. Когато те обичат, ти си обект за тях, да се развие в тях хубавото. Ако те обича някой, печели той. Ти си обект, от тебе се учат. Едновременно, когато хората са обект за вас, се ползвате и вие, за да се усъвършенствате. Когато те са обект, вие се ползвате. Пък когато вие сте обект, те се ползват. Някои казват за някого: "Аз го обичам." Радвайте се, че можете да обичате. Щом обичате някого на земята, то е само отражение. Не може да обичате един човек на земята, докато не го обичате горе. Вие не може да обичате човека, ако не обичате Бога. Не може да обичате хората, ако не обичате себе си. Най-първо започвате да обичате себе си. Тази идея е: Обичаме Бога, Който е в нас. Тъй ако обичаме, ние сме на правата посока. Ако обичаме себе си и намираме, че някой не е като нас, то е друго. Всеки човек мисли, че другите хора не са като него. Хубостта седи, че никой не е като другите. Всеки един се отличава с особени черти, които другите нямат. Туй е творчеството на Битието. Всички хора съставляват едно тяло с голямо вътрешно разнообразие. Вие се радвайте, че никой не е като вас. Вие се радвайте, че не сте като другите. Радвайте се, че един за друг сте условия. Тогава казвам. Има една условна любов. Има една възможна любов. Има една разумна любов. Условната любов, това е физическата любов. Възможната любов, това е духовната любов. Разумната любов, това е Божествената любов. Условната любов — това са външните условия. В какво седят външните условия? За да обичам един човек, той трябва да бъде жив. За да обичам една ябълка, тя трябва да има плод на себе си. Щом има този плод, аз мога да я обичам. Между ябълката и мене вече има една връзка.
    Всички трябва да бъдете като плодни дървета. Ще бъде жалко, ако те не ви обичат. Трябва да се разберете, защото вие представлявате плодни дървета. Христос казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките." Кой от вас няма да обича една лоза, която е увиснала с грозде? Кой от вас няма да обича един ум, пълен с хубави мисли? Той не работи за себе си, но целия си живот е посветил за доброто на другите, за доброто на себе си, на ближните и на Бога. Той служи на Бога, на ближните и на себе си. Ако вие всички посветите живота си да служите на Бога, на ближните и на себе си, може тогава да се каже: ето едно идеално общество.
    Първото нещо е отучете се да лъжете. На всички казвам: Оставете настрани всички черни и бели лъжи. С нашите черни лъжи имаме двадесет и девет хиляди лева борч за електрическата енергия (инсталация), петдесет и двама има, които не плащат, а седемдесет плащат. Другите турят ютии, туй, онуй, крадат енергия. Братството ще плати. Че кое братство? Ние изразходваме хиляда, хиляда и двеста, някой път две хиляди киловата електричество в месец. Хиляда киловата по четири лева и половина, то са четири хиляди и петстотин лева. Вземете по седем лева за киловат. Имаме хиляда киловата, остават две хиляди и петстотин лева на месец. Къде отиват парите? Колко души има, които никак не плащат? Не е хубаво. Не мислете, че не може да плащате. Вие се осакатявате така. Всеки един от вас, трябва да мисли, че може да плати. Да работи, ще му създадем работа, да изкара пари и да плати. Ние не искаме да бъдете тунеядци един за друг и да се използвате. Така се заразяват един от друг хората. Един като лъже, се заразяват и другите. Никаква лъжа не трябва да се допуска. Че ние тук минаваме за братство, минаваме за хора, които не лъжем, другите хора имат доверие в нас, а ние какво правим. Че ако ние не дадем пример за честност, за какво сме тук? Всеки тук прави, каквото си иска и казва: "То е братство." Когато е за работа, ги няма, като дойде за ядене, всички идват. После мнозина минават, чупят клонища. Не всички правят това, няколко души има, забелязал съм, го правят.
    Казвам: Ние сега се приготвяме да служим на Бога. Как ще служим на Бога за в бъдеще? Целият свят все от такива погрешки страда. Те са стари навици, с които трябва да се справим. Трябва да се живее добре, за да имаме Божието благословение. Бог благославя всякога ония, които вършат волята му. И белите, и черните лъжи ще спънат еволюцията на живота. За една бяла лъжа изпъдиха човека от рая. Когато Господ го търсеше, скри се той и най-после Господ го намери и казва: "Какво търсиш тук, защо не се обади, когато те викам?" Боя се от тебе. "Защо се боиш, защо по-напред не се боеше, а сега се боиш?" Казва: "Онази жена, която ми даде, стори с мене това, измени ума ми." Тази жена, това е светът, който ни изменя. Желанията в сърцето са, които изменят ума, изменят нашата мисъл. Те са формата на нашето сърце. То е, което изменя нашите мисли. Тогава умът ни и сърцето ни се заблуждават. Не може да извършите волята Божия, то се отразява върху тялото. Този Адам е главата, Ева е сърцето...
    Влюбване_и_любов
    Знам, колко често ми се налага да послъгвам в живота. За да оцелея физически, хем да излъжа света, хем да следвам своя си път вътрешния... Голяма сила и смелост са нужни за промяна. Например работодателя ми иска да казвам, че една стока е хубава, скъпа, а тя не е. Лъжа. И така изкривявам всичко... Лъжем се, че се обичаме, лъжем се, че сме добри, лъжем себе си, Бога... Тъжно е. Еволюцията  ни подминава.
  16. Слънчева

    От смърт в Живот

    От Слънчева,

    И трѣбва да знаете, че мозъкътъ отъ скоро е създаденъ. Нашиятъ мозъкъ е създаденъ изключително за физическия свѣтъ, той е най-крайниятъ предѣлъ и най-висшето въ природата, но центърътъ на човѣшкия животъ не е главата. Ако вземете човѣка и проточите рѫцетѣ и краката му, тогава ще търсите центъра. Дето е центърътъ, тамъ е най-важното мѣсто на човѣка. Като ви говоря, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: въ пѫпа е. Не е въ пѫпа, но близо до сърдцето. Тамъ е най-разумното мѣсто въ човѣка. Когато ти чувствашъ, че нѣщо ще ти се случи, когато ти е мѫчно или радостно, всичко това става въ този физически центъръ. Тукъ, въ сърдцето се намира духовното тѣло, съ което човѣкъ живѣе. Каквото и да направишъ за туй физическо тѣло, което така крѣпишъ, единъ день все трѣбва да се простишъ съ него. То е временно. Ние така сме свързана съ физическия си животъ, че искаме презъ цѣлия си животъ да закрѣпимъ това тѣло, безъ да обръщаме внимание на духовното. Ако бѣше красиво и съвършено, то щѣше да реформира физическото тѣло. Процеситѣ на яденето щѣха да ставатъ по другъ начинъ, процеситѣ на дишането, на кръвообращението, на мисленето, на чувствуването сѫщо. Чувствата не спадатъ къмъ физическия свѣтъ.

    От смърт в живот, Изново, НБ Сила и живот 15-та сер.
    3 януари 1932 г.
    Учителя Беинса Дуно
  17. Слънчева
    Искам да те поздравя с това стихотворение (казвали са ми, че в него се съдържа сентенцията на будизма)

    Ако мечтаеш, без да си мечтател;
    ако си умен, без да си умник;
    Ако посрещаш Краха - зъл предател,
    еднакво с Триумфа - стар циник;

    Ако на своето сърце едничко
    се довериш, но бъдеш предпазлив;
    Ако изчакаш без да се отчайваш;
    наклеветен - не сееш клевети,
    или намразен - злоба не спотайваш.
    но ни премъдър, ни пресвят си ти;

    Ако злодеи, клетвата ти свята
    превърнат в клопка и го понесеш;
    Или пък видиш сринати нещата,
    градени с кръв - и почнеш нов градеж;

    Ако накуп пред себе си заложиш
    спечеленото, смело хвърлиш зар,
    изгубиш и започнеш пак, и можеш
    да премълчиш за неуспеха стар;

    ......
    Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
    в дворците - своя прост човешки смях;
    Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
    Ако от враг и свой не те е страх;
    Ако запълниш хищната Минута
    със шейсет секунди спринт поне веднъж
    Светът е твой! Молбата ми е чута!
    И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!
    ……………………………
    Ръдиард Киплинг
  18. Слънчева

    стихове

    От Слънчева,

    Елате, елате всички в моя свят,
    елате и подайте си ръце!
    Там ни болка има, ни духовен глад,
    там всичко е огромно, пламнало сърце!

    Там няма роби на комерсиални чувства,
    там няма завист и омраза.
    Освободени всички, без духовни блудства,
    освободени от житейската зараза.

    Елате в моя чуден свят
    кадето любовта не гасне.
    Там ни болка има, ни духовен глад,
    там всичко бяло и прекрасно е!

    *******************************************************************

    "......и създаде Господ Човека.
    Мъж и Жена Го създаде......"

    Когато замечтая със затворени очи
    твоите очи отсреща пак ме гледат.
    Нахлуваш в спомени и в мечти
    и твоето лице от неизказана любов е бледо.

    Жена съм аз, а мъж си ти -
    какво ли повече да искаме?
    Живеем прагматично в безлюбието си
    желания съвсем човешки да потискаме.

    Че неприлично е да си жена
    и в женственост от плът-безплътна да догаряш.
    Мъжът е по-прието да има и права,
    макар и той от страх желанията да затваря.

    Предпочитаме да бъдем там,
    където има кяр от нещо материално.
    Но любейки се всеки си е сам,
    дори да няма обич, топлина не е фатално.

    Сега сме роби на разни правила,
    стремеж към положения обществени.
    Забравихме, че ти си мъж, а аз жена -
    любов и топлина умират девствени.
    '98

    ***********************************************************************

    Аз исках да докосна любовта ти.
    Направих жертви и не съжалявам.
    Но Бог отсъдил е така -
    в страданието любовта да изживявам.

    И няма думи, нямам вече нищичко,
    което да заложа и обричам.
    Защото всичко взето е от мен...
    и ми остава само да обичам.
    '96

    ************************************************************************

    "Душата ми обрулена и мъртва
    пустее без икони и олтар.
    В нея аз ви пуснах, като в църква,
    а трябваше да сложа катинар..."
    Д. Дамянов


    Над стиховете ти притихнала съм като пред икона.
    Ръката ми сама повдига се за кръст.
    Душата ти ме гледа от висотата на амвона,
    макар и в тялото създадено от пръст.

    Мъката голяма ще възпея,
    щом ражда толкова любов.
    Макар и аз за обич да копнея
    и мислено да пращам своя зов...

    Не знам дали е наказание, дали награда
    да носим в себе си сърца такива.
    Но участта любов да даваме, на нас се пада.
    И ще я раздаваме докрай. - Животът бързо си отива.

    Благодаря!-ще кажа на поета,
    докоснал моята душа ранена.
    А мъката ми, дваж проклета!
    Щом обич ражда да е благословена!

    **************************************************************************

    Родилни мъки - нов живот,
    в чистилище с подли същества.
    Бродираме живота - бод след бод,
    тъчем пътека - собствената си съдба.

    Изграждаме света. О, не - рушим!
    Дали със сила или със слова.
    Уж с намерения добри, а все грешим,
    живеем. А какво остава след това?

    Душата си не чуваме, не се поглеждаме,
    не търсим градивната, пречистена частица в нас.
    В живота глупост и суета отглеждаме.
    И няма Ние, има само АЗ!

    ****************************************************************************

    Политическа действителност

    Европа. Европа казвате. Към нея
    трябва ний да се стремим.
    Да забравим петвековна епопея,
    Европейско място да си отредим.

    Къде да хвърлим Българската гордост?
    Духът на наще прадеди?
    Европа казвате, тя и народност
    и граници отново да определи.

    Та тази именно Европа
    с пет века политически стремеж
    остави цял народ да гине
    и пускаше в действие най-лицемерния брътвеж.

    А тук един народ измираше.
    И клан, и бит, духовно обруган.
    Европа смисъл не намираше
    да обуздава башибозушки ятаган.
    *****
    Смятат ни сега за прости и диваци.
    Да! В пет века робство, дивота
    дедите ни са расли. Но пък си имаме герои и юнаци
    духовно войнство, измъкнало ни от чуждопоклоническа нищета!

    Гордея се със миналото диво
    на народа див, но оцелял! -
    За Паисий тук ще ви попитам
    дето нещо незначително е бил създал?..

    За век и половина лутане, свободни
    спасители си търсим и все ровим.
    Стараем се да угодим на влиянията модни,
    а своята духовност, гордост тровим.

    Ех, политици родни, наши,
    уж най-лични ви избираме.
    А пък България в света да се изправи все се плаши
    достойно място с гордост не намираме.

    За да има Българска държава,
    за да може с гордост тук детето ми да порасте,
    опознайте си предците главно!
    И се вижте вий какво не сте!
    9.07.97г.

    **********************************************************************************

    Отдавна вече всичко е казано.
    Няма стих, нито проза различни.
    Най-великото, най-просто е
    и не трябва да бъде доказвано,
    че в доказване на Великото сме безлични!
    ***********************************************************************************

    Бях вятъра бушуващ вън
    разлюлявах тревите, дървесата,
    понесох се, докосната от тихия любовен звън
    затоплена на Слънцето с лъчите колесати.

    Превърнах се в нежен полъх
    и вдъхнах аромата на цветята.
    Погалих всички с нежният си дъх,
    за да се влея с вик в Светлината.
    '99
  19. Слънчева
    "Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения.... Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината?"   — Сега аз ще ви поговоря върху думите: „Аз затова се родих, затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината“. Животът на всякой човек има по-друг смисъл, отколкото ние схващаме. След 50-60 години човек изчезва. В младини има едно стремление, а в старини — друго и като един пътник пред нашия поглед изчезва. Но какъв е този пътник, какво е искал той, не знаем. Той обаче се ражда, за да свидетелствува върху Истината, само че мнозина хора забравят своето предназначение. Защо са дошли тук и не свидетелствуват за Истината? Христос казва: „Аз затова се родих, за да свидетелствувам за Истината“. Без истината не може да се появи никакъв умствен и духовен прогрес и развитие, на които тя е носителка. Тя самата е една сила, но разумна сила. Когато вечерно време някой пътник изгуби пътя си и вие му подадете свещ, това значи, че сте му посочили истината. И тогава значи, че всякой един от нас трябва да носи истината. Съвременната човешка раса е изпратена да бъде носителка на Истината, но някои са се отказали от нея, та затова са останали назад, вследствие на което и имаме разни народи и разни култури — последното обяснява първото. Мнозина от тях са потъвали в материята, забравяли са своето предназначение, та затуй, именно, Христос е дошъл да им помогне.   Тук е тъкмо полезно да знаете, че от 25 хиляди години се състои един цикъл на завъртване, а на 2100 години се явява по един Учител, за да помага на человечеството. От сребърния период човечеството е минало в медния период, после иде железният, в който сме сега, но и той вече изтича и сега ще се върнем пак наново в пролетта. В това развитие има закони, между които е и законът за растенето и падането. Например, скарват се двама и вие усещате, че се отдалечават, а причината на това е, че те са съгрешили и с това се отдалечават. Значи, близост или далечина по отношение на разстоянието зависят от нашето състояние. И душата си има своя цикъл, кръг, в който се движи.   Христос казва, че се е родил, за да свидетелствува за Истината. Развитието на един народ зависи от неговото разположение — дали той ще свидетелствува за Истината. А за да свидетелствуваме за Истината, трябва да разбираме, че ние сме слуги на Господа, а не господари и да си спомняме какви са нашите задължения. Вие трябва да знаете много нещо — не само да го чуете, а да го разберете и усвоите. Словото Божие ние можем да го глътнем, но ще ви ползува ли? Не, то ще ви ползува само когато го сдъвчете. Много хора се спъват в това — те започват много добре и постоянно, може се каза, сеят, а не чакат да изникне. Да, Истината за да се провери, трябва търпение; за да проверите истината, изискват се години. А вие казвате, че разбирате Истината. Нямаше да имате тогава нужда от лампа, защото истината сама по себе си е светлина; щеше да придаде своите вибрации, та нямаше да имате нужда от лампа. Но най-напред светлината щеше да се яви в душата ви, докато слезе и в тялото. Оттук вече ни е ясно защо тия хора, които живеят в Истината, ги наричат светли или както в Индия ги наричат „Бялото Братство“.   Сега, който е разбрал Истината, разбрал е и Любовта. Настъпили това положение, страданията изчезват, защото те са от неразбиране на Истината. Всичките животни в света, па даже и паразитите, изпълняват по една работа в света. Всякой би си помислил защо са тия паразити, защо имаме по пет пръста и прочее, но ако знаехте Истината, щяхте да разберете какво е съотношението на ръцете ви, нозете ви, тялото ви и прочее спрямо създанието. Носът, например, показва слугувал ли е човек на Бога и колко и как е слугувал. Окото показва една по-висока култура и т.н.; отпосле се образувала уста и пр. Колкото повече човек е пътувал в материята, толкова повече си е образувал инструменти, докато си съгради и къщицата. По-отрано човек е имал много хубава къща, дворец, но като е съгрешил, и той сам е бил отхвърлен, па и къщата му взета. Та виждаме, че ние постепенно и постепенно се събуждаме и връщаме полека-лека в небето, за което казва апостол Павел. И думата религиозност не значи друго, освен всичко в теб да стане духовно: и уста, и нос, и очи, и ръце, и всичко. А съмнението в духовния свят показва, че човек ходи с пипане — това е правото определение — ни повече, ни по-малко. Като тъй, по-добре е да ходим с вяра в тези, които ни ръководят и наставляват в Истината.   Аз искам да останете със следната мисъл: да се одухотворят вашите очи. Например, срещате хора, които вие ненавиждате, защото са ви излъгали. А що е лъжата? От външните форми не се лъжете. Гледайте вътрешното съдържание, а Христос е, Който ще ви го даде, та затова е и казал, че тези стари форми трябва да се махнат. Па и действително, сам Той пак казва, че не може да туряте старо вино в нови мехове. Не може да туряте вашите приятели на дяволски столове. Кои са стари мехове? Те са всичките грешни хора и затова Христос казва: „Не примирявайте Христа с дявола, защото ако ги пуснете двамата, те ще се препират постоянно.“ Но ако пуснете във вашето сърце само Христос, Той ще урегулира всичко във вас и ще се благословите; докато ако пуснете дявола, той ще ви вземе всичко и ще ви каже сбогом. Ако за нещо Христос не е дошъл, то е да не примирява Себе Си с дявола и от туй четем да казва, че нож е дошъл да тури. Всички неща трябва да минат през Божествения огън, който като ни пречисти и станем чисти и светли, ще си кажем: „Ние се родихме, за да свидетелствуваме за Истината.“ Следователно тия, които възприемат Христа, могат да станат светли като Него, защото Христос и ние сме едно. Онзи, в когото Христос седи, няма страх, защото страхът е дяволска работа, едно отрицание, чрез което лъжата се възпроизвежда. А душата, която влезе да живее в отрицателни качества, започва да слабее и изгубва първоначалната си хубост и красота. Ако искаме да бъдем красиви, трябва да търсим своя идеал, който е Христос. И така, трябва да се повърнем на първоначалното нещо — да потърсим Христа, Който е множество в Себе Си, светлина, която озарява еднакво всички плодове на Дървото на живота. На Бога ние трябва да принесем в жертва тялото си по отношение на физическия свят; в принос сърцето си — по отношение на духовния свят; в служение ума си — по отношение на Божествения свят. С други думи, по отношение на физическия свят да принесем своята сила; по отношение на духовния — своята душа; а по отношение Божествения свят да принесем своя дух.   Дяволът казва: „Има ли задгробен живот?“ Това обаче е най-глупавият въпрос. Той казва, че няма живот, защото сам е лъжа; че няма любов, защото сам няма любов; че няма правда, добродетел, истина — защото и у него самия липсват. Но вие не слушайте дявола, когато отрича тия добродетели, защото когато нахлува едно съмнение у вас, да знаете, че то не е от Бога. Когато у вас се явят богохулни мисли, да знаете, че това тоже не е от вас — това е работа на дявола. Но ще кажете, че Господ е казал: „Идете от Мене, вие прокляти!“, но това Той казва на тия, които са събрани от дявола. Христос дойде да учи человеците да работят и се изплащат. Ние съставляваме една велика Църква, едно велико Братство и сега много жени и мъже, наши братя и сестри чакат да ги повикат. Свещеници и учители са всички онези, които Господ е поставил с мощ да ръководят хората. А всякой водител, който няма свещ, той е от лукаваго. Добрите хора въобще имат приятна, хубава миризма и вашата душа е, която в тия случаи най-добре познава и никога не трябва да се заблуждаваме чрез други самовнушения. Христос през тази година ще свидетелствува във вашата душа и ще ви даде толкова доказателства, колкото искате, само отворете очите и ушите си. Хора, които слугуват на Бога, те светят, а хора, които не слугуват, тъмнеят. Тия са елементарни работи, но като ги знаем и имаме, ще почнем да разполагаме със силите, с които ние ще можем да оправим света. Христос сега дели кози и овце, та всякой ще отиде или наляво, или надясно. Тия брожения и тия страдания, които виждаме, че са или ще настъпят, са Божественото сито. Затова отсега вие си задавайте питането: Родил ли се е Христос у мен, за да свидетелствувам за истината? И ако отговорите на тоя въпрос в смисъл, че Христос се е родил да свидетелствувате за Истината, аз ви поздравявам като мои братя и приятели и ви моля да поздравите всички други, в които Христос е дошъл, за да свидетелствуват тоже за Истината.   Протоколи от годишната среща на Веригата 20 август 1912 г., Търново  -Учителя  
  20. Слънчева
    На българския народ

    Народ-объркани души,
    нуждаят се от будност и от Вяра.
    Той-Бог е тук, за да ни утеши,
    но се бои от наш'та изневяра.

    Народ-уж, горд.
    А днес е роб на суетата.
    Ако забравим личния комфорт
    Ще се изправим, вдигнали главата!

    Народ-на кръстопът и кръстът не е лек,
    но с Любовта не ще сме само пръст,
    а Дух със Сила, показващ Пътя в този век.
    И ще вървим, ще сеем и другите ще ни се поклонят.
    Ще се покланят на Новия Човек!
×
×
  • Добави...