Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Добромир

Участници
  • Общо Съдържание

    1722
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Добромир

  1. Кои мъдрости ви харесват най-много, т.е. да можете да ги възприемете като мото на живота си или поне като един от важните пътеводители в него?
  2. Кой за какво е във Форума? За мене Форумът е място, където мога да споделя моите разбирания за живота. Тъй като те са доста различни от масовите версии, интересно ми е съответно и тук да срещна нещо различно. Важна е и практическата насока, може би ще намеря хора, с които да си сътрудничим относно важни за нас и другите хора проекти и извън страниците на Форума. Бих желал да е по-силно застъпен експерименталният подход, например като стане дума за конкретен метод или различно отношение (към Действителността като цяло, към нас самите, помежду ни, към природата...), повече хора да споделят за своите опитности, а ако не са опитвали такива подходи, да ги опитат - и тогава да споделят вече по-целенасочено. Повишената съзнателност, която предполага Форума, би позволила този прагматичен механизъм да се задвижи и за най-основни, и за съвсем конкретни неща. Например, нека не е само теория, казвайки, че когато се отдаваме безусловно на Съществуванието, то ни отвръща с Любов. Всеки желаещ да опита, и то възможно по-истински, и да каже при него как се е получило. Или ако някой дава точна рецепта при заболяване, за отглеждането на растения или каквото и да е, нека работещите в тая област да преценят това - както спрямо досегашния си опит, така и ако намерят за нужно, да направят нови експерименти или наблюдения в споменатата насока. И после пак да споделят резултатите. В този подход до голяма степен виждам ползотворността на Форума. Степента на неговото реализиране ще определи и честотата на посещението ми в него. Иначе нека всеки си влиза за каквото си иска - спазвайки основните принципи на Форума - развлечение, интелектуална и емоционална разгрявка без делово последействие, себедоказване в теоретични области или словесно жонглиране с цел оборване на отсрещни твърдения... Но съм убеден, че който застане искрено зад своите мотиви в тази тема, ще се подсеща малко по-често за тях и когато е в другите теми. А може би това ще е полезно и за по-адекватното му разбиране от страна на другите участници във Форума?
  3. Какво мислите за използването на етерични масла с лечебни, профилактични и езотерични цели? Имате ли някакъв опит в това отношение? Българският термин е "ароматотерапия", макар че още по-често в литературата се среща буквалният превод от западното "аромотерапия"...
  4. Добромир

    Равновесието по Пътя

    Мислех си за една друга важна тема - "Опасностите по пътя", когато реших, че може би най-важният модул във връзка с тяхното предотвратяване и преодоляване е именно уравновесеното развитие. То не е приоритет само на стремящите се към духовност. Всеки човек се чувства като окастрен в живота си, ако не съчетава адекватни прояви в четирите основни области - физически нужди, нравствено съзнание, умствено разбиране и естетическо възприятие. Едностранчивостта може би също има своята роля при създаването на гении, а страданията, предизвикани от нея, могат да подтикнат и към духовни занимания. Практиката обаче показва, че ако не в началото, то по-късно, дисбалансът следва да бъде изгладен, в противен случай вместо вдъхновяваща духовност се получават озадачаващи (меко казано) деформации... Хармонията си остава важна, макар и често трудно достижима предпоставка за цялостен успех - и на стремящите се към него в светски дух, и на търсещите духовни светове... А какво мислите вие по тези въпроси? Може ли дисбалансиран в основата на живота си човек да бъде истински духовен? Кой баланс е истински, т.е. позволяващ по-нататъшния прогрес при минимизиране на рисковете, и кой е фалшив, т.е. представлява само декорите на застоя в развитието? Какви промени настъпват в задоволяването на телесните нужди, чувството за справедливост, жаждата за знания и естетическите възможности и възприятия, когато човек се развива духовно? Те претопяват ли се в една единствена нужда, която изпитва душата, или пък се издигат на по-високо равнище, като остава необходимостта да бъдат хармонизирани?
  5. Преди да навлезем в темата, нека уточним какво имаме предвид под "педагогически аспекти". Това са онези особености, условия и въздействия – интелектуални, емоционални и морално–волеви, чрез които възпитаваме и формираме детската личност така, че тя, разкривайки потенциалите си, да стане достоен, полезен и пълноценен член на обществото. От тази гледна точка шахматът може да играе безценна педагогическа роля. Ето какво казва Ювенсио Бланко, един от най–големите популяризатори на училищния шахмат: “Системното изучаване на шахмат съответства на основната цел на училището – да развива мисленето, да обучава на ценности и да води към добродетелни навици и модели на поведение.”... 1. На първо място шахматът развива чувство на етика. Тъй като е игра, базирана върху правила, определящи основни стандарти за техническото развитие на партията, както и това, какво трябва да прави играещият, шахматът изработва етика с универсален характер. Ето защо, на възраст между 9 и 12 години, когато моралната независимост започва да се формира у детето, шахматът предлага модел в подходящия момент за придобиването на морални ценности като уважение към опонента, развиване на чувство за справедливост и пр. Браун и Мирин (1981г.) откриват, че упражняването на шахмата не само упражнява личните качества на индивида, но и спомага за преодоляване на групови и поведенчески проблеми. След двугодишно изследване на студенти в програмата NYCHESS в училището Роберто Клементе, тези изследователи регистрират 60% намаляване на инцидентите извън класната стая – в коридори, тоалетни, игрища и т.н. 2. Шахматът е особено полезен за развитие на себедисциплината и концентрацията – всъщност той в това отношение е нанадминат. Няма друга игра, коята да изисква такава върховна концентрация и себевладеене. 3. Шахматът може да бъде съотнесен към ситуациите от всекидневния живот. Той може да бъде приложен към много различни области на човешкото познание (психология, компютърна наука, информационни технологии и т.н.), както и при решаването на проблеми от всекидневния живот, като например пресмятането на цената на дадена стока, избор на правилна посока в лабиринта от различни алтернативи, анализ на литературен текст; обобщаване на обяснения по време на лекции и пр. 4. Шахът може чудесно да се впише в нашето компютърно и интернет поколение. Той е алтернатива и контрапункт на повечето компютърни игри, изпълнени с агресия, насилие и примитивизъм. Взаимодействието шахмат – компютър възпроизвежда по много по–интересен и обогатяващ начин ситуации на война в контекста на игра... Но на свой ред тези виртуални динамики предлагат безценната възможност за развитие на интелектуалния и емоционалния коефициент на играещите. 5. Шахматът стимулира развитието на познавателни умения като интелигентност, памет, внимание, логико–математическо мислене и други фундаментални способности за по–нататъшното развитие на личността. В ерата, когато познанието залива нашия ефимерен живот, най–добрият инструмент, който можем да предложим на децата си, е да развиваме тяхното организирано мислене... 6. Освен математическите способности, има изследвания, които показват, че шахматът стимулира четивните и словесните умения. Това е описано в доклада на д–р Стюарт Маргуляс за втората година на Програмата по шахмат в Ню Йорк, област 9. Този доклад обобщава резултатите при четене на 53 деца от начално училище, участвали в програмите по шахмат, в сравнение с резултатите на 1118 неучастващи в експеримента техни връстници. Изследването на Маргуляс е един от най–силните аргументи за доказване на това, което хиляди учители знаят от самото начало: шахматът е инструмент за учене. 7. Шахматът стимулира творчеството, посредством търсенето на решения на проблеми, запознаването с изследвания, анализа на различни позиции и развиването на планове. Трудностите, възвикващи в различните позиции, позволяват прилагането на общи принципи, като пътят за разрешаването на тези трудности може да не е само един. 8. Шахматът развива критично мислене и дух. Например чрез изучаването на варианти от даден дебют, чрез оценяването на силните и слабите им страни, чрез взимането на решения, които биха могли да затруднят опонента, чрез оценяване на конкретните ситуации, като тези оценки шахматистът може да дискутира в светлината на видяното и демонстрираното на практика върху дъската. 9. Шахматът се практикува заради високото естетическо и интелектуално удоволствие, което доставя. В това отношение той може би е съвършената игра, която може да бъде обикната от съвременните ученици. 10. Шахът е превъзходна игра за прекарване на свободното време. Във време като днешното, което изобилства с детрадивни и агресивни начини за забавление на учениците, като дискотеки, разхайтени купони и други подобни, шахматът предлага един чудесен начин за забавление, който същевременно обогатява и извисява личността. 11. Шахматът има голямо значение за емоционалното здраве на практикуващите го. Той оказва релаксиращ ефект. Това е особено необходимо на учениците в днешните времена на хроничен стрес. 12. Особено ценен е шахматът като контрапункт на “хазартното време”, в което живеем. Днес почти всички са полудели по игри на късмета, тото, лотария, бинго и всякакви форми на узаконен хазарт, при които се флиртува със случайността. В играта шахмат обаче случайността е сведена до минимум... По този начин шахматът помага на децата да се учат да осъзнават своите действия и да носят отговорност за тях. За финал на настоящото изложение ще илюстрирам и обобщя педагогическо въздействие на шаха с едно негово правило – и то е правилото за превръщане на най–слабата фигура – пешката в по–силна фигура, дори в царица. Какъв е педагогическият и духовният смисъл на този факт? Това е надеждата на всеки ученик, който, имайки съдбата на пешка, има и шанса да стигне до края и да осъществи евентуалния си потенциал. Това правило се потвърждава и от изреченото от Исус Христос преди две хиляди години: “Последните ще станат първи!”, т.е. казано на шахматен език – “пешките ще станат царици”. Може би играта шахмат ще ни помогне това наистина да се случи - не само на шахматното поле, но и в живота ни? По Димитър Иванов - из "Педагогически аспекти на играта шахмат"
  6. Добромир

    Необходимо и... евтино!

    Огромни усилия се полагат, за да ни се внуши, че най-важните за живота ни стоки, особено ако са качествени, са и по-скъпи. Това е ЛЪЖА! Тя кара малоимотните да се чувстват отхвърлени от живота и - колкото и някои да се стремят към духовно мировозрение - да се чувстват ощетени дори от Вселената, че не могат да си позволят различни неща от първа необходимост. Добрата новина е, че "търговците-скубачи" (Хр. Смирненски) само отчасти са успели да прокарат на дело това положение на нещата, голяма част от твърденията им са фалшиви. И за храни, и за билки, и за масла, и за дрехи, подаръци, домакински вещи, книги и т.н. - са възможни значително по-евтини и достатъчно пазещи качеството на стоката варианти. Нека да си помогнем сами: 1). Чрез информация откъде да си ги купуваме; 2). Чрез обсъждане доколко са необходими и може ли да бъдат заменени с други подобни; 3). Чрез организиране покупки на едро, при което от много хора се събират пари, за да може на всички да излезе не само в проценти, но често и в пъти по-евтино; 4). Чрез свързване с производители и директни доставки; 5). Чрез дарения и бартерни взаимоотношения. Аз имам и много атрактивни конкретни предложения, но не мога да работя сам, защото много съм зает и трябва да има хора, които да способстват за разпределянето на продуктите... предлагайте!
  7. Добромир

    Светско и духовно

    Всеки, занимавал се теоретично и/или практично с духовни системи, скоро вижда, че не е лесно съгласуването на материалните ценности и опитности с духовните. Даже за хората, които смятат, че те ползотворно се допълват, има моменти на двуомене на кое да отдадат предпочитание в редица сложни ситуации. Други пък не се колебаят, но получават множество обратни връзки от приятели и непознати, че изглеждат да са повече в едната от двете крайности - или материалист под маската на духовно интересуващ се, или пък отвеян идеалист, нямащ достатъчно здрава връзка със всекидневието. В действителност, може би човек има нужда и от двата момента в определени периоди от своя живот? Да отработиш важни моменти в дълбините на материята, без които ще си твърде "хвърковат" и може би пустословен в духовните работи, сигурно е добре? Но също така е сигурно, че за повечето хора е далеч по-лесно да постигнат вътрешно, трансцендентно вглъбяване не когато са на пазара, а в усамотените си периоди... Как освен това да тълкуваме множеството, наглед противоречиви послания в практически всички свещени писания - ту например, че който е приятел на света, е враг на Бога; ту, че който не обича брата си, когото вижда, не може да обича Бога, който не се вижда?! Не е ли това редуване на всъщност допълващи се подходи, с надеждата те един ден ще се обединят във всеобхващащо, неразделящо Действителността осъзнаване?
  8. Някои са на мнение, че колкото по-малко мислиш за здравето си, толкова ще бъде по-добро. Дори в миналото да е било отчасти така, сега все повече не е. Едно време е можело по-резултатно да се съчетава немисленето дали ще живееш здравословно с приблизително здравословен начин на живот, защото такива са били традициите. Сега обаче масовите навици са подчертано нездравословни, а и масово предлаганите храни и работни дейности, лекарства, развлечения и информации често са подвеждащи. Само най-здравите генетично могат да си го позволят "носенето по течението" в това отношение - и то до известно време. Човешката природа днес е такава, че именно по-слабите организми - успешно или не дотам - по-рано стигат до диети и други природолечения, а ако щете - и до духовни учения. Зорноволно, а не доброволно. Здравите чрез природни методи биха станали още по-здрави, ама това май не ги интересува - "гледат си живота", докато не стане напечено или даже съветват другите да бъдат като тях. Тези обаче, които са зле, нямат този богат избор, ако послушат тези съвети, със сигурност ще се влошават все по-бързо - или значи трябва да вземат някакви мерки. Ако тези мерки са адекватни и състоянието им не е прекалено влошено - те могат да се стабилизират задълго. Ако пък правят сериозни грешки и/или състоянието им е твърде тежко, резултатите ще бъдат по-малки или противоречиви и в крайна сметка те наистина могат да си останат болни, а и да живеят по-малко. Но дори само заради решимостта им да направят нещо повече, вкл. да престъпят удобното статукво на инерцията "да живееш като другите", те заслужават уважение. Другият момент е, че природосъобразните методи не влияят само върху диагнозите, а и върху неконкретно определени, но важни за живота фактори - работоспособност, емоционална настройка, мислене, предразположеност към духовни практики. В широк смисъл, обобщавам всичко това като качество на живота. Как мислите, доколко оздравителните методи го повишават това качество? Аз мога да кажа, че в периоди, когато се храня по-неходходящо, преуморявам се или недоспивам, поддавам се на разни грижи или си пропускам упражненията и масажите, първото е, че ми секва желанието да медитирам и нямам никакво вдъхновение за стихове. След това намалява умствената ми работоспособност, ставам по-разсеян и по-трудно решавам какво е приоритетно за момента да се прави; и ако много упорствам в тия отклонения, едва тогава се явяват и конкретни физически признаци за заболяване. Споделете и вие своя опит в това отношение!
  9. Вибротерапията - Бахови цветя, скъпоценни камъни, цветове, ноти... Интересно е да се отбележи, че вибротерапията напоследък се оформя като самостоятелен раздел, включващ изброените терапии и някои други. То иначе всичко се състои от вибрации, но докато например при източната медицина и хомеопатията има разработени детайлно обективни диагностични критерии за причисляването към един или друг тип и назначаването на определени предписания, тук зависимостите и назначенията са повече интуитивни, установявани от сензитивни изследователи и после все по-широко прилагани. Въпреки тази особеност, както показва и моята практика през последните 15-16 г., те са действени, особено в рамките на един цялостен природосъобразен комплекс. Макар и бавно, свойствата им се признават и от конвенционални структури. В Плимутската болница във Великобритания например, от години се практикува пациентите с психологични симптоми отначало да се "поят" със спасителна смес на д-р Бах и други безвредни алтернативи на лекарствата и чак при липса на ефект да се прибягва до "тежката артилерия" на психоактивните медикаменти. Добре би било нещо подобно да се случи и у нас... но докато си го мечтаем, нищо не пречи да споделим собствените си виждания и главно опит с тези методи!
  10. Ако имаш предвид плътната закуска, притова след обилно похапване късно вечерта, съм съгласен. Но има хора, които не вечерят късно, а сутринта се занимават активно физически - те могат да закусват с леки и питателни неща - напр. плодове, натурални сокове и малко ядки. Освен това зависи от типа обмяна - някои се чувстват много добрекато не закусват, при други е обратното, а освен това после се изкушават да преяждат. Така че и тук не може да има догматични правила, важащи еднакво за всички. За 10-те чаши също, за да се стигне до такава доза, човек трябва да има поне горе-долу здраво сърце и да няма резки скокове в кръвното налягане.
  11. Вероятно има и такова директно въздействие, някои съвременни Бах терапевти препоръчват и външна употреба на есенциите, а самият Петър Димков ги е препоръчвал и като билки, а някои от тяхт - да се гледат като стайни цветя!
  12. Добромир

    Живей, както ти се иска!

    Човек изглежда някъде много дълбоко иска точно това, което е хармонично с Божията воля; проблемът е, че обикновено то е засенчено с не един пласт от егоистични желания... И е едва ли е възможно тези пластове да се смъкнат отведнъж. Ако отпадне например, желанието да се върши зло заради самото зло (при хората, които усещат от това удоволствие), ще се открие пластът, при който правим добро само на себе си, а към другите сме преобладаващо безразлични. След това може да дойде пластът, при който правим добро, но без да отчитаме същинските нужди на хората, после - като донякъде ги отчитаме, но си мислим, че доброто идва от нас, а не откъдето идва... И така, докато стигнем евентуално до хармонизирането с Едната воля - след което може да изглежда че правим това или онова, повече за себе си или за другите, но каквото и да е, то ще притежава вече съвсем друго качество!
  13. Добромир

    Шоколад

    Мисля, че емоциите на привързаност към кафявото блокче надделяват при много от пишещите! На младини много обичах шоколад и доста си навредих. После разбрах, че всичките му плюсове са безмислени, защото спокойно могат да се заменят с други неща, които да подобряват нивото на неврохормоните, да дават калории (а това далеч не винаги е плюс!), да съдържат антиоксиданти и т.н. Така позитивните му аспекти се получават, без негативните, а те не касаят само многото рафинирана захар, втвърдени мазнини и възбуждащи алкалоиди, а и пристрастяването - не мога да приема за нормално човек да се разтреперва, щом като види шоколад... Но вярно е, че много неща зависят и от дозите, и от индивидуалните реакции... Относително е, но то всичко е относително. Ние според мене трябва да гледаме преобладаващото - а то се научава от препатилите, не от мощните реклами и псевдонаучни публикации, финансирани от производителите! Т.е. ако имате специални противопоказания, включително ако сте наистово пристрастени, добре е да избягвате това изкушение, заместители бол... Ако сте добре със здравето и не сте пристрастени - понякога, по малко...
  14. Ами то защо според теб в толкова много религии се вярва във вечен рай или ад, именно поради простотата; но блазнеща е тая идея, само ако си сигурен, че си определен за рая! Определено обаче в новото време тези същите религии губят от популярността си - защото сега човек и да не си го признава, придобива все по-научно мислене. След като в природата не може ограничена причина да дава безконечен резултат, изглежда силно невероятно това да е така в духовните светове - за няколко десетилетия грехове - вечни мъки или за също толкова кратко време добродетелен живот - вечно блаженство... А то иначе и прераждането не дава само по себе си отговор за крайния смисъл на живота; та нали именно спасението от него (а не раят) се счита от автентичните езотерични школи за "целта на пътуването"?!
  15. А защо не си представиш душевното равновесие, като хармонична сплав от всички качества присъщи на човека ? Според мен, обичайното умствено равновесие е толкова по-устойчиво, колкото споманатата сплав е по-крепка и в хармонични съотношения. Но и Хриско е прав, - когато се касае за духовна устойчивост (истинска - много рядка и трудна за постигане) тя не би следвало да зависи дори и от качествата на личността!
  16. Добромир

    Хомеопатия и Аква сорс

    Проблемът при всички терапии и търговии с тях е не толкова, че човек може да даде пари за нещо не толкова полезно или че някой може да забогатее от това. Основният проблем е или би следвало да е дали въпреки това целебно-предпазният комплекс ще е оптимален. Нямам нищо против ако някой настоява да постигне оптималния баланс чредз скъпи добавки, масажи и други грижи, за които той не е проблем да даде пари. Но винаги търся вариант и за онзи, който няма парите, но може да ги замени - понякога изненадващо успешно - с интелигентни собствени усилия за правилно хранене, нескъпи добавки, упражнения и домашни процедури.
  17. Оставам с впечатлението, че прекалено много закони означават твърде малко разбиране. Някой май иска да постави рекорд на Гинес по Основни Вселенски Закони?! Това теоретически е възможно, но от това, което знаем и ако наистина говорим за Основни Закони, не изглежда основателно да са много. Всъщност както основните материални закони са малко, макар и да се проявяват различно в различните обекти и системи. Седемте принципа на херметизма например имат свои съответствия и в духовния, и в материалния свят. Е, все от тях може да се разцепи на много подзакони, но ако това поражда само объркване - няма смисъл. Ако има смисъл - то е, след някакво овладяване на основните закони, останалите - които автоматично обаче стават второстепенни, подчитени и все по-силно условни - да се изграждат, като се изясняват конкретно според обсега си на действие. Ако някой намери материал, където именно това да е направено убедително -
  18. Не мисля, че големите древни лечители - в Индия, Китай, по нашите земи ит.н. са лекували винаги палиативно, нито пък че хомеопатите сега лекуват принципно причината. Повечето билки имат състав, подобен на храните и подправките, следователно няма смисъл в забраняването им по времето на хомеопатичното лечение. А твърде силните или в огромни дози наистина действат подобно на лекарствата и могат и да навредят, но това е вярно дори и при храните и подправките. Съвременната медицина има нужда от едно по-широко и задълбочено разбиране за природата на здравето и болестта, при което различните методи ще намерят всеки своето място. Досега, според мен, никоя школа поотделно не въздейства кой знае колко върху истинските причини, макар че някои го твърдят, и резултатите са налице - т.е. това са твърде скромни резултати, ако имаме предвид масите, а не отделни, цитирани с рекламна цел случаи на възстановяване от тежки болести.
  19. Въпрос на его, според мен... Който иска всичко да контролира, да става все на неговото, ще сметне за недопустим компромис съгласуването с всичко, което му противоречи за каквото и да било! От друга страна, който няма особени светски претенции, лесно може да направи компромиси за външни неща, с които той не се усеща срастнал. Но ако се касае за компромиси с духовното му естество, там вече е въпрос на мъдрост как да не се допускат и как това да се представи като постъпка пред неразбиращите...
  20. Добромир

    Не прави непоискано добро

    Дотук май се смята, че е задължително ако и двамата смятат нещо за добро и доброволно единия го дава на другия, то наистина да е добро изобщо?! Е, не съм толкова сигурен. Например, ако една майка много глези детето с шоколадчета, тя си мисли, че е добро, то доброволно ги приема и също мисли, че са добро, но се разболява и лекарят открива алергия към шоколада. Е? Явно най-напред преценката трябва да се прецизира при нужда с помощта на по-осъзнат по отношение на проблематиката човек и тогава да се правят другите изводи!
  21. Добромир

    Реализъм и идеализъм

    Според тази терминология, да, общо взето. Но повечето хора разбират друго под тая дума... А за фантазията - защо да я няма в духовния свят?! Отричаш ли творческото пресътворяване - отначало е идея и така или иначе фантазия в ума (фантазията е образ на идеята) и после тя се материализира?!
  22. Добромир

    Лъжата. Да говорим ли истината?

    Има и друг вариант - вместо или да се каже, че му остават 6 месеца (което при това може и да не е вярно!), или да го излъжем, че няма тежка болест. То е да признаем болестта, но да отхвърлим прогнозата. "Много хора са опровергавали професорските прогнози, защо не и ти?!"
  23. Добромир

    Реализъм и идеализъм

    Идеализмът в това си значение не е в такава степен противоположност на реализма, както е в другото си значение, при съпоставянето на материализъм и идеализъм. Идеалистът вярва във възможността за конструктивно развитие, макар и не винаги да е голям оптимист. Някои виждат колко е трудно всичко мечтано, но просто не могат да изневерят на себе си и затова мечтаят - а някои и действат. Реалистът от своя страна не е готов да пожертва нещо от себе си сега, за да види едно по-добро утре. Дори и времето, отделено за мечтаене, му се струва напразно загубено време. Определено двете крайности не са за препоръчване. Човек без творческо въображение едва ли може да направи много не само за другите, но и за себе си. Но и "дървените философи" не са допринесли кой знае колко за когото и да било. Според моя опит обаче е много трудно равновесието да се постигне, ако работят съвместно тези крайни категории. По-добре е всеки да балансира себе си, така че да прояви позитивното и от двете страни на медала.
×