Много точно го е описал Лазарев в началото на 11 и 12 част от диагностиката:"Защо се каем?-За да не повтаряме греха си.А за да не го повтаряме,ние трябва да се променим.За да се променим,трябва да се концентрираме върху любовта,свързваща ни с Бог.Затова смисълът на покаянието е болката от извършеното и любовта,която ще ни помогне да преодолеем това.Ако вместо лябов протича диво съжаление за миналото-това е неприемане на Божествената воля,а значи и скрита ненавист към Бог.Между другото,тъкмо при хората,вкопяени в благополучната съдба,често протича неконтролируемо неприемане наслучилото се.Затова запомни:ти се покайваш,за да сепромениш.Каеш ли се,вече си друг човек,и значи е безмислено да се мразиш за миналото.Но за да се промени,не трябва да се изпитва агресия към настоящето,минало и бъдещето."