Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Диана Илиева

Участници
  • Общо Съдържание

    4371
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Диана Илиева

  1. Здравей, Гери! Ще споделя само нещо, от моите наблюдения върху мой и чужд опит. Не знам доколко ще ти помогне, но поне ще те фокусира, защото в поста си изказваш различни предположения, а аз искам да ти обърна внимание на тези твои думи: "своето усещане за уязвимост". Ето това усещане е съществено според мен; то те кара не само да се затваряш у дома, но и да качваш килограми. Не е толкова дали се обичаш или не се обичаш, дали имаш ниска или висока самооценка, дали си уверен или не ... Човек може много да се обича, но когато се чувства уязвим и съответно дебелее. Мога да давам безброй примери. Например юноша, който е чувствителен и раним, поради което и неприет, дори мишена на съученици, респективно дебел, завършвайки образование и намирайки удобна за себе си среда, редуцира килограмите, е, ако не без да иска, то поне лесно и трайно. Обратно - жена, която трябва да изпълнява трудна за нея роля в живота (дали в своето професионално развитие, дали защото съпругът бързо се изкачва в йерархията и от нея се изисква да бъде на подобаващо ниво), качва килограми и не може да свали по никакъв начин, въпреки че килограмите не ѝ помагат в тази нова роля, напротив. Аз самата съм слаба по природа, но съм качвала килограми един път само, по време на първия семестър и особено на първата студентска сесия - за първи път сесия, нямах край себе си нито близки, нито приятели, съквартирантката се появяваше рядко и имах проблеми и с нея, чувствах се самотна и изгубена на новото място (град, университет, жилище), точно уязвима и ... механизмът сработи Чак родителите ми силно се изненадаха. Е, първата сесия мина прекрасно, втория семестър се преместих в друго общежитие, сближихме се с колегите и ... нещата се нормализираха. И едно уточнение - този механизъм работи при почти всички хора, но все пак при някои, които явно имат наклонност в посока качване на килограми, е подчертано.
  2. Здравей, много интересни карти! За първи път виждам три карти от боя мечове на въпрос за психо-емоционална характеристика на някого. Странно, в смисъл човекът е странен - той има ли въобще емоции, има ли сърце? С тези мечове си мисля, че (единствено) цени високо интелекта; всичко друго му се струва преувеличено, сълзливо някакво. Рязък ли е като държание? Като че ли без колебание може да "съсече" някого ей така, за нищо, включително ако му се е сторил не достатъчно интелигентен. Пък сплетни и интриги сам дори прави, не просто да дава ухо. Вторият въпрос нещо не мога да го разбера - какво влагаш в "емоционална завършеност"? По картите - ако се отнася за характера и вътрешната същност на Х. - може би той се опитва сам себе си да убеди (8 пентакли), че е (пре)успял (3 чаши с предходна 6 пентакли) и затова така реагира. Сподели, моля те, обратна информация - подходящи ли са нашите интерпретации към този човек?
  3. Мда, и аз това щях да попитам - а нужно ли е непременно да убедиш приятелката си, че това е такова, а онова онакова? Ако на нея й харесва да бъде при евангелистите, явно това е нейния път. Ако пък се интересува от друго учение, просто й дай информация, колкото е възможно точна и вярна - какво представлява, кои са опорните му точки и т.н. Ако се заинтригува, значи ти си бил човека, чрез който да го намери; ако ли не - нищо, не я убеждавай, не спори с нея. Това е.
  4. Ние се променяме. Как? Променя ни самия живот, ситуациите, които преживяваме. Ден след ден биваме поставяни пред различни ситуации, как реагираме на тях, това е същественото. Първосигналната реакция е да се противим, дори борим при неустройващи ни събития и обратно. Ако обаче съумеем да приемем нещото и спокойно да направим най-доброто за всички, засегнати от него, най-доброто, на което сме способни, ситуацията неусетно се разрешава, подобрява и ... ние сме издържали успешно още един изпит; такова нещо едва ли ще ни се случи отново. Ако обаче твърдо не желаем да приемем обстоятелствата - например: отхвърляме ги, правим се, че не ги забелязваме, влагаме всичките си сили и енергия да ги променим на такива, каквито смятаме, че трябва да бъдат, тогава животът дълго ще ни държи в тази неприятна ситуация, а ако продължаваме да упорстваме, може и да спомогнем да прекратим този си живот, за да дойдем пак при сходна, но още по-неприятна ситуация. В този смисъл - да, влагаме сили и енергия да се смирим, т.е да приемем нещата, но тези сили са всъщност насочени пак към нас, да уравновесят нашето вътрешно първосигнално желание за неприемане. Т.е с това не разходваме нищо навън, всичко остава в нас и затова не ставаме по-слаби. А ако егото ни не ни убеждаваше, че нещата НЕ ТРЯБВА да бъдат такива, а еди какви си, то дори и това усилие нямаше да е нужно. Ако обаче вместо да вложим сили да се смирим, влагаме сили в опити да контролираме нещата според нашите представи и виждания, то тези сили вече са изчерпващи и нахалост. С това не казвам, че не бива да реагираме никак - напротив. Всеки е добре да дава най-доброто, на което е способен, но не и да се опитва да контролира нещата, да въдворява справедливост наляво и надясно и др.п.
  5. Ами тя темата е за съвсем различно нещо, но както и да е. А ти откъде си сигурна, че в теб са влезли и то двама "навлеци" и какво да разбираме под "навлек"?
  6. Не, не бива така. Орхидеите живеят по дърветата, усукали дългите си и здрави корени около клоните им, но не паразитират, само се крепят така. Не случайно листата са събрани в розетка, макар и двустранно сплесната, за да може да се събира водата от всеки дъжд (а в джунглите вали почти всеки ден), както и за да може съборени от дъжда и вятъра листа и цветове от други растения да попаднат в същата тази розетка и изгнивайки в нея, да отделят хранителни вещества. Затова полезно за орхидеята е да се потапя до горния ръб на саксията за няколко часа в торов разтвор, който да се налива в розетката, като се постави саксията на орхидеята в друг съд, малко по-висок и широк от нея. Така тя ще може да всмукне колкото й е необходимо вода и храна. После се изважда саксията и се поставя върху суха подложка. С останалия торов разтвор може да се полеят други цветя. Може да не се слага тор всеки път, а само веднъж седмично, или веднъж месечно, ако растението е в покой след цъфтеж. Потапянето на саксията на орхидеята във вода или торов разтвор се прави съобразно температурата, при която се отглежда - през лятото на 2-3 дни, а ако е по-хладно (но не под 18 градуса) в стаята - на 2 седмици, но не по-рядко. Също така саксиите на повечето орхидеи е важно да са прозрачни. И да се ползва специален субстрат за орхидеи. Точиците може да са и от пряка слънчева светлина. Орхидеята харесва ярка, но непряка/разсеяна светлина.
  7. Не, не е нормално. Оросяваш ли цветовете на орхидеята и ако да, кога? Може би там е грешката. Ще вметна, че повечето орхидеи, предлагани за домашно отглеждане, чудесно се справят без никакво оросяване, въпреки многото изписано, колко изисквали влажни условия; този фаленопсис е много издръжлив, имаме си го у дома и в момента тъкмо го "кандърдисахме" да цъфне отново
  8. Ето какво мисля аз - не знам защо говориш за "всеки", според мен има само един единствен човек (Крал мечове - най-вероятно мъж, макар че може и жена, която обаче в някакво отношение играе мъжка роля), комуто е по силите и възможностите да осъществи това нещо. В този смисъл нищо не може да се направи, единствено ако този човек (се) реши, тогава ще е възможно. И 8 мечове показва, че този човек отдавна е можел да реализира нещото, но не го е направил и това е довело до едно дълго и затормозващо положение/състояние. А какво пречи да се осъществи? - общественото мнение. Този човек се съобразява твърде много с това, какво ще кажат хората, дори и това да са чиста проба предразсъдъци.
  9. Точно така е, проба-грешка. Тъй като контактувам напоследък по-често с млади хора, обикновено аз предлагам - Чакай малко, да помислим и ще разберем как! и в отговор чувам - А, какво да мисля, по-бързо е да пробваме и то ще си покаже как е! По принцип не бих казала, че е парадоксално, просто условията са такива: 1. има много машини - като се почне от калкулатори (реализирани на всевъзможни места) и се стигне до компютри с програми за изкуствен интелект, позволяващи бързо реализиране на метода проба-грешка; 2. лесно е да се направи виртуална симулация на какъвто и да било процес, особено подчиняващ се предимно на физико-химическите закони. Друг е въпросът, че понякога потребителят може страхотно да се подведе/излъже, разчитайки само и единствено на такива средства, но ... такива са времената явно. Аз например се усещам, как непрекъснато контролирам резултатите, които ми показва калкулатора, датчика, компютъра ... и ми се случва да кажа - А, това не може да е така, тук има някаква грешка.
  10. Да, права си, и аз имам подобно наблюдение. Това стана някак постепенно. Хората на 55-65 са тези, за които говориш, че си мълчат, траят и в един момент тръгват съвсем грубо. Измежду тези на 45-55 вече има малко, които говорят директно и спокойно, после тези на 35-45 са малко повече и на 20-25 повечето са такива. Аз забелязвам и друго - много са практично ориентирани; търсят отговори на въпроса "Как?" и почти не ги интересува "Защо?"; дори и когато попитат "Защо?", то е само, за да могат да разширят приложението. Това на мен, като на човек с 20 години над възрастта, за която говориш, дори не ми харесва. Иска ми се младите хора да мислят повече, но явно че не е удачен умозрителния тип човек за сегашното време.
  11. Аз попитах и в другата тема: ... Въпросът е друг - как да направим така, че и в България да е добре? Това със сигурност няма да стане ако сме недоволни, ако мразим депутатите, богатите или който там друг набедим за виновен. И нека се замислим - как в тези държави, където пенсионерите могат да си позволят да обикалят света (макар че и там не всички пенсионери имат кой знае какви възможности - контактувам с английски пенсионери, които откровено казват, че с тази си пенсия в Англия едва ще свързват двата края, затова са избрали България - хубава природа, добър климат, мирна и достатъчно цивилизована обстановка и основното - евтин живот), са постигнали този висок стандарт, защо и как са успели да направят държавите си богати? Със сигурност не като са бягали в други, по-богати и спокойни държави, със сигурност не като са недоволствали и оплаквали, със сигурност не като са се делили на такива и онакива, със сигурност не като са търсели виновни... Просто са се хванали здраво на работа. ... Никой не се нае да отговори в нея. Дано тук някой се реши.
  12. Здравей! Аз обикновено правя така: 3 11 2013 --------- 2027 После сумирам цифрите 2+2+7=11. Т.е числото на живота е наистина 11. Иначе гледам и конкретната дата на раждане - в случая 3. А би ли споделила за нюансите, които разглеждаш ти - примерно път на живота 8, образуван от сумиране на различни числа?
  13. Откъде е този цитат, може ли да прочетем повече? А това 75 з.д. и 30 с.ш. е някъде ... Южна Каролина май? Каква е връзката с М. Иванов?
  14. Ммм, да, погледнах снимките. На първата повредата категорично е чисто механична, на втората - съм почти сигурна също, само третата леко ме съмнява именно за бактериоза, която пак може да е дошла от предварителна механична повреда/раничка на листа на растението. Това се е получило най-вероятно при транспортирането му, имам предвид най-вече от оранжерията до магазина. С една дума - добре си е растението, това са дребни проблеми, дори не са проблеми. Това листо на третата снимка за всеки случай е добре да не се мокри и пулверизира с вода или др. течности, а ако кафявото тръгне да се увеличава, да се премахне листото заедно с дръжката; да не се пипа кафявото петно и след това да се докосват други части на растението или други растения. Това е, успех с отглеждането!
  15. Ok, разбрах горе-долу какво имаш предвид. Аз също не апелирам към драматизиране, а към открити и честни отношения и продължавам да твърдя, че прикритата изневяра е вредна за една връзка, откъдето и да го погледнеш. Всеки човек има право да прекрати една връзка, която в някакво отношение е неподходяща за него. Но една връзка, в която има изневяра, сериозна връзка ли е според теб? Съгласна съм, че проблем има този, който изневерява - той наистина явно се чувства неудовлетворен, на него му е некомфортно в текущата връзка и затова търси друг човек. Между другото такова неудовлетворение може да има и без да е намесен трети човек, поне все още. Какво е тогава честното взаимодействие между партньорите - ами точно това, което пишеш и ти: свиква се "оперативка" и на въпросния разговор се коментират открито кой, какво и защо. И това да става преди да се пристъпи към каквато и да е изневяра (защото тя може да е не само физическа). Затова и не съм съгласна с твърдението, че прикриването ставало с цел да не нараниш партньора. Напротив - прави се от страх за самия себе си, да не си навлече гнева, ревността или прекратяването на връзката от страна на досегашния партньор, докато все още не е решил с новия ли е по-добре да бъде, със стария ли да остане. Факт е, че в момента, в който прикрито изневеряващия е взел решение да прекрати старата връзка, той спокойно разкрива изневярата си. Що така изведнъж престава да го е грижа за стария партньор? Това искам да кажа пък аз - не говоря за виновни и невинни, за жертви и не знам какви, няма смисъл от ревност, истерии и др. подобни, просто изневярата не се вмества по никакъв начин в едни сериозни и честни отношения. Такива отношения, според разбиранията на партньорите, могат да включват т.нар. отворен брак например, но всичко да става открито, без лъжа и по взаимно съгласие.
  16. Ами те компютрите не са виновни за това. Някои хора, една голяма част от времето си, прекарано пред компютъра, използват отново именно за четене на книги. Обаче наблюдавам друго нещо и го свързвам именно с нечетенето на книги - хората напоследък все повече отказват да мислят. Като казвам напоследък, имам предвид по-младите хора, новите поколения. Те, вместо да поумуват и да измислят как/какво би могло да бъде дадено нещо, предпочитат по метода на пробата и грешката, да пробват (в това пък, длъжна съм да кажа, са много сръчни и пъргави) най-различни варианти и да налучкат правилното решение. Ето за това вече са виновни компютрите, които позволяват за секунди да се проиграят/пресметнат много казуси и потребителите предпочитат това като по-лесно и мързеливо, вместо да размърдат мозъчните си клетки. Обаче какво правим, когато не знаем кое/какво е правилното решение?! А преди никой не можеше да си позволи лукса да пресмята часове, дни или дори месеци наред (скоро гледах филма за Джон Атанасов, чиито аспиранти са смятали седмици наред диференциалните уравнения за докторатите си по физика и математика) нещо недомислено, само за да установи след това, че е било напразно.
  17. Имам едно обяснение, защо самонараняването ти носи облекчение. Според мен към самонараняване са склонни два типа хора: 1. Такива, които са твърде взискателни и критични към себе си, перфекционисти, склонни да се чувстват причина или направо казано - виновни - за всевъзможни негативни събития, случващи се около тях. Нараняването води до едно привидно възстановяване на равновесието - виновния е наказан. 2. Такива, които реагират твърде меко и отстъпчиво, не умеят да се застъпят за себе си и да се защитят от външния свят, и когато около тях се случват неприятни и застрашаващи сигурността им събития, тъй като не могат да наранят другите (както им се иска, когато нещата станат напечени), посягат на себе си. С тези действия все някой е "получил заслуженото", въпреки че този някой не е точния адресат. С две думи - това са хора, които подсъзнателно са склонни да се самонаказват или да наказват другите около тях, но не могат да го направят или не си го позволяват. Самонараняването води до такова, макар и до голяма степен ... как да кажа ... символично, привидно, но все пак осъществяване на вътрешния подтик; оттам и облекчението. Ти сама можеш да прецениш към кой от двата типа принадлежиш, или пък е нещо смесено при теб и да поработиш психологически върху причините. А тук нещо не разбрах - искаш да кажеш, че не получаваш помощ и подкрепа от близките ти, когато ги помолиш и се налага да се справяш сама? Ако съм разбрала правилно, то тогава си по-скоро от втори
  18. О, аз много харесвам Уейн Дайър, но тук има някакво недоразумение. Естествено, че всеки има право да се влюби в друг човек, хората се влюбват/разлюбват, събират/разделят, но това не бива да е съпроводено с прикриване, лъжи, манипулации. Такова поведение нито преди, нито сега е било нормално и приемливо. Ти например, как предпочиташ - съпругът ти да те мами, че няма връзка или честно да ти каже, че има връзка с друга жена.
  19. Донче, ако погледнеш на ХД като на разновидност на ... астрологията например, нещата ще се поизяснят. Защото какво означава да изживеем живота си така, както ни е заложен, освен да изпълним Божията воля с това наше идване на земята? Вместо да приемаме за свои разни чужди модели и убеждения, вместо да приемаме за свои чужди желания и стремежи, по-добре е да сме наясно със своите заложби, способности, както и неспособности , ако мога така да се изразя, също и относно нашите наклонности и предразположения, за да можем на тази база да направим най-доброто, на което сме способни в този си живот.
  20. Диди, противоречиш си на много места в този пост. Само един пример - казваш - нямам право на изводи, нито на еднопосочна гледна точка и веднага след това в историята със семейството първо правиш извод и след това заявяваш кое било правилно?!?! Да не говорим за някои изречения, като оранжевото - как така според теб строгия морал и етика и т.н. не позволявали да си признае пред себе си и пред партньора?! На Ана Каренина и на всички им е пределно ясно какво правят, какво има да признават пред себе си. Защо не признават пред партньора - най-често от нежелание да развалят статуквото, от страх, от зависимост. И тъкмо моралността и етичността в едни отношения ще доведат до това, да предупредим партньора, че имаме нужда от нова посока. Или влагаш съвършено различен смисъл в понятията, които употребяваш, или ... не знам. Но едва ли - ето казваш: "Когато двамата партньори имат споделяне, дълбока емоционална съпричастност и вярно приятелство, такова нещо като изневяра не съществува.", с което съм абсолютно съгласна, но в предишния ти пост според теб човек спокойно може да изневерява на приятелите си. А в следващото изречение уж изневяра не може да съществува, но щом се появяла, значи ... е, как ще се появи? За да се появи, значи не са изпълнени тези горни условия "Когато ...", а в тези условия си написала именно морални и етични критерии, които не са се променили от не знам колко хиляди години. И ако тези условия липсват, то тези двама души партньори ли са според теб все още или не? А този абзац направо ме стресна: "Когато един закон не работи, правителствата го заменят с друг. Същото е и с морала и етиката. Само до преди стотина години, бракът е бил чисто и просто договор, който е обслужвал определени намерения. Когато зад него е стояла и истинската любов, това е било прекрасно, но много, много често това не е било така. И не случайно са се родили романи като "Мадам Бовари" "Ана Каренина", да не говорим за Балзак. Това е отражение на тогавашната любовна действителност." Според теб правителствата заменят морала и етиката от едни с други?! Точно обратното е - етиката и моралът са като природните закони (еволюират/променят се само и единствено с развитието на планетата и развитието на хората); това, че някои хора или институции периодично се опитват да наложат други, свои версии, е съвсем друг въпрос и както виждаме - само се опитват А каква е връзката на брака с морала или етиката? Това, че църквата и обществото не е одобрявало например разводите, е нещо съвсем различно. Преди 100 години всички бракове ли са били такива? А сега колко бракове са пак такива? И точно това е зависимост - да сме съпруг/а на някой богат или (преди, но и сега дори) знатен човек, за да ползваме определени облаги (понякога това са и двете страни в един такъв брак - например от единия - парите, а от другия - титлата). Иначе и преди и сега не е етично да изневериш на нещо/някого. Етично е например да съобщиш внимателно на партньора или приятеля или който и да е, че имаш нужда от нова посока и СЛЕД това да се посветиш на нова връзка да кажем, а не да криеш, лъжеш и т.н. Каквато и гледна точка да имаш - лъжата си е лъжа, с това не бива да се спекулира. А относно последния ти абзац - какво имаш предвид под етикети?
  21. Ако може снимка, ще е по-лесно. Иначе на прима виста подозирам евентуално някаква бактериоза, получена евентуално от преполиване и сравнително хладно помещение.
  22. Мисля, че това е много добре казано. Реално няма изневяра. Просто светът се мени и ние с него. A, не, не, никак не съм съгласна. Такива твърдения са твърде опасни според мен. Интересно каква ли ще е тази вяра, щом спокойно можеш да й изневериш и да поемеш в друга посока, въобще партньори ли сте с някого, щом му изневерявате, какъв приятел си, че ще изневериш и няма да ти пука? Интересно ми е как лесно се манипулират нещата. Може би не е за тази тема, но вижте: Аз държа на някой/нещо. <=> Аз съм зависим от някой/нещо. - еквивалентни ли са според вас? Вече по няколко теми се дадоха от различни хора едни меко казано абсурдни изводи, използвайки подобни методи.
  23. Хм, не знам, аз също съм объркана като Диди. Ами ето, той е щастлив, казва, че именно това му доставя удоволствие - да ти прави подаръци. Майка ти и тя явно е щастлива, че си вече с човек до себе си, който те обича. Според мен единствено ти не си щастлива и причината за това не е нито мъжа до теб, нито майка ти, нито неговите родители, а ти самата. Ти не се харесваш, ти непрекъснато се самообвиняваш за най-различни неща, ти се чувстваш не полезна, ти се чувстваш неудовлетворена и затова и така объркано говориш, когато се чудиш как да обясниш с хората и събитията около теб, чувствата които изпитваш. Но както казах, нито хората, нито събитията са причина за това, че ти не се чувстваш добре. Полезно е да поработиш върху самочувствието и самооценката си. Имаш прекалено ниски такива и това може да ти изиграе много лоша шега. Разбираш ли, ти непрекъснато си мислиш - аз съм скучна, аз съм глупачка и т.н., което като подтекст звучи така - аз не заслужавам никой да ме обича и да се грижи за мен, аз заслужавам да се отнасят зле с мен, защото нищо не струвам, аз трябва да се грижа за другите, а те само да са щастливи... Не бива така. Ти си ценна и уникална като човек, имаш си своите качества и недостатъци, които те правят нужна и желана примерно ето за този мъж, с който си сега. Това, че не можеш да дадеш идея за бизнес, не означава, че за нищо не ставаш. Ами то да се даде удачна и перспективна идея за бизнес никак не е лесно. Ако на всички хора ей така, като се замислят и хоп, им идва такава печеливша идея, нито щеше да има безработни, нито криза дори. Внимавай, това силно подценяващо поведение да не отблъсне от теб любимия човек, да не предизвика лошо или поне пренебрежително отношение на другите към теб. Някак си свикнала да се възприемаш като такава скромна, незначителна, направо казано - втора ръка човек. Най-вероятно от трудностите, които сте имали с майка ти от детството ти до сега. Но е важно, много важно, да си повярваш, че си важна и ценна толкова, колкото и другите хора, че си една уникална и неповторима комбинация от специфични черти и качества, които могат да се проявят и приложат в много добри варианти, но могат и да се пропилеят в такова самоокайване и самоподценяване, както правиш ти в момента. Помисли. Според мен е много наложително, направо спешно, да се заемеш с това, за което говоря. Прочети например книгата на Луиз Хей - Излекувай живота си - има я в интернет. И не само да я прочетеш, но и да я приложиш. Успех!
  24. Добре, въпрос - селския туризъм и семейния бизнес ще могат ли да финансират пречиствателна станция? Ще могат ли да направят депо и завод за отпадъци? Или за това ще плати държавата, за да могат да печелят няколко семейни фирми? Това, че проектът е с чужди пари, какъв проблем е? Нашата държава има ли парите за изграждане на тази инфраструктура, за която говориш? Българите работят за жълти стотинки навсякъде - и в български, и в чужди фирми. Дори бих казала, че в чуждите фирми заплатите са по-големи и се работи по на светло; българските фирми са повече в сивия и черния сектор. Донче, в строителството изгоряха фирмите подизпълнители, защото българските фирми посредници не им платиха, а не че не дойдоха парите по проектите или от главния инвеститор. Да, тази година бях в Приморско, да, има недовършени строежи, много, но те НЕ са собственост на големи фирми. Лично познавам такава малка строителна фирма, която в бума на строителството, без да има нужния капацитет, реши и тя да бъде "Барабар Петко с мъжете." и като се награби с голям кредит и разчитайки на продажби на зелено, тръгна да прави апартаментен комплекс на морето също (не зная точно в кой курорт). Е, само след година дойде кризата, спряха продажбите, не могат да си обслужват кредита и така си им стои недовършен и техния строеж. Та, ей такива дребни проекти на парче не бива да се одобряват, те презапълниха курортите. И не само на морето. Диди, в планините работят с пълен капацитет 2-3 месеца през зимата и 2-3 месеца през лятото. Ами на морето как е? Лятото 4 месеца. Ми това е дори по-малко, отколкото в планината. И никак не съм съгласна, че базата в планината е достатъчна. Щом е достатъчна, защо все не мога да си намеря места за ски-ваканция? И Станимир е прав - с 550млн. евро не може да се направи грандомански проект, дори и в България. Не знам, според мен пишете чисто емоционално, без да мислите.
  25. И аз мисля като Станимир. Тази година видях за първи път Алпите (по-точно частта от тях, намираща се в Германия) - чудесна планина, прилича на Рила. Има пътища, има хотели, има ски-писти, има замъци, които също привличат много туристи, всичко е направено много разумно и практично, не намирам, че планината е пострадала някак. Защо и при нас да не стане така? Вие как предпочитате - да има само хижи, в които от една страна хигиенните условия за туристите са ужасни, а от друга нямат пречиствателни станции, няма възможности за извозване и преработване на отпадъците и т.н. Тази година се качих на Мусала - е, пред хижа Мусала има едни огнища, където явно се горили и отпадъците, но беше пълно с леко пообгорели кенчета от напитки, кутии от сокчета, консервни кутии и др. такива негорими неща, както и полустопени пластмасови шишета и опаковки. По-добре ли е така? Налага се да ползваш тоалетна - да, има такива, но къде отива отпадната вода от тях? Замислете се! Засилва се интереса на хората към планините, това е чудесно, срещнах много семейства с малки деца, имаше и чужденци. Но повече хора - повече отпадъци. Не съм отворила да прочета за този проект, но той най-вероятно си върви с всичко необходимо - в смисъл пречиствателни станции, депа за събиране на отпадъци и извозването им и т.н.
×
×
  • Добави...