Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Венцислав_

Участници
  • Общо Съдържание

    2341
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Венцислав_

  1. Понеже някои неща ми се виждат "странни" за приписване на Буда и понеже се засегна темата за "добрите" егрегори, бих желал да дам един цитат, който със сигурност можем да отнесем към Него: "Ако тази земя беше всичко, за което мечтаят поетите, ако цялото зло бъде унищожено, всяка болка престане да съществува, всяка радост бъде изживяна, всяка красота - възвишена, дори и ако всичко тук би било издигнато до съвършенство, то душата пак ще се умори от всичко това и, освободила се от всички желания, тя ще се отвърне."
  2. Венцислав_

    Висшият Аз

    И защо изключваш възможността свободната воля да бъде използвана за сътрудничество на общия план? А сътрудничеството изисква отделно съзнание и отделна воля. И Любовта също изисква отделно съзнание. Май думите, че с числото две идват и страданията, и Любовта са трудни за разбиране. Ако аз трябва да изпълнявам нечий план сляпо, ами мерси – не ми трябва нито такъв план, нито такъв бог. Ако общия план е действително благотворен, то с духовното развитие на индивидуалносттта, последната във все по-голяма степен ще сътрудничи за реализирането му (така става и в действителност). На Бог, безмозъчни автомати, които да му слугуват безропотно ли му трябват или можещи, знаещи, силни, непреклонни, постоянни, загрижени за общия план и за братята си сътрудници? Стан, когато микрокосмосите получиха свободната си воля, повечето от тях използваха това, за да утвърдят Божия план. Част, обаче, тръгна по споменатия път и тогава се измени и понятието "свободна воля", защото поради затвореността на света (нали вече стана личен, именно това беше пожелано), се наложи всеки следващ миг да е само резултат на предходния. Така възникна и закона за причината и следствието. Бо, напоследък, гледам, те хващат бесните и е опасно да се обръщам към теб, ама да ти кажа, че по отношение на липсата на познание, разликата между нас е, че аз непосредствено го осезавам. Не на теб липсва, а на човеците и най-вече на мен. Всичко останало от теб просто ще игнорирам, понеже нещо ми се струваш извън кондиция и няма да те донапрягам, макар, гледам, точно напрежение гониш...
  3. Венцислав_

    Висшият Аз

    Правил съм го наоколо много пъти. Чрез първата стъпка на продължаващото все още грехопадение. Чрез получената свободна воля и пожелаването на отделност от общия план, като израз на доосвобождаване (от него, от общата събожественост). Така цялостния микрокосмос се раздели, тъй като божествения му архетип не би могъл да се отдели от създателя си, а онова, което се отдели, беше отражението му. Поради новоотделността то трябваше да отрази в и от себе си и ново поле за изява. Това са естествени процеси. Сега продължаваме да правим съвсем същото, но напълно несъзнателно и нямаме очички за подобни неща. Само доразвиваме падението си. Висшият аз тук наистина е бог и няма как да го възприемем по друг начин - и творец, и оживител ни е. Това е то, липсата на познание...
  4. Сам? Може винаги да сме самотни, понеже сме си отделности, но сами не сме никога. Особено в егрегорите, нали. Да не говорим - в еоните, които на този етап направо са ни демиурзи. И архонтите с нас... Но когато се отказваш от себе си, нали именно от тях се отказваш (само трябва да я няма целта, а необходимост). И когато се изпразниш, онова, което се излива в теб, е най-свещената свързаност на всичко с всичко. Необходимост - за нея обаче наистина е нужна помощ. Личността я обзема и я превръща в цел. Нужна е среда на астрална чистота, за да може и нашият асрал да се изчиства, а не да замества "нисши" с "висши" форми. Земното жизнено поле не предоставя такава среда. Нали именно това, че сме го наситили до безкрайност с форми е основния ни проблем, който не позволява да изградим освобождението си чрез старите, вършещи работа в миналото пътища на култивирани и разделяне на личността... Но помощта от планините не се изразява с външни ръце, а готовото да я приеме сърце едва ли би останало без нея.
  5. Венцислав_

    Висшият Аз

    Висшият аз предоставя условията пред нисшия за неговите избори. Нисшият аз прави изборите си и с това носи конкретни придобивки, както за себе си, така и за Висшия. И после пак същото... Изборите са доказателство за несигурност. А целта им винаги е утвърждаване. Пътят, Истината и Животът не предполагат никакви избори. Те са просто Пълнота. Всички пътища пред нас служат само за това, да не приемем Пътя в себе си. Всяка наша действителност служи само за това, да не познаем Истината. Всяко съществуване служи на доотделянето ни от Живота. Пътищата, действителността и съществуването са ни подарени "свише" от висшия аз и неговия надиндивидуален еквивалент - диалектичния логос. Щом това търсим...
  6. Портата на Сатурн... Веднъж - врата към отвъдното царство, Веднъж - врата към Небесното царство. Зависи кой минава през нея. Земното няма къде другаде да иде, освен в земята. Небесното може да проникне в земното само в степента, в която последното се е отдръпнало за да му предостави местенце. Не - нещо в мен да намалява, а друго да расте - това е рафиниране на земното. Аз да намалявам... Тогава Той със сигурност ще расте - онзи Нов Уран, който повежда към Другата порта на Сатурн.
  7. Глас ли е, не е достатъчно вътрешен. Темата е много важна, но... Всичко, с което можем да осъществим връзка като личности, е само егрегор. Както определящо за нас е астралното ти тяло, а дихалното му поле е населено с всякакви мисъл-форми, така то е взаимоотражаемо с цялостното земно електромагнитно поле и контактува с неговите съответствия на мисъл-формите, които, поради подхранването от множество личности се превръщат в егрегори и в определен момент придобиват и собствено съзнание. Всички осезавани от личността ни мистични преживявания, от каквато и природа да са, кореспондират с егрегорите. Просто не би могло да бъде по друг начин и е естествено. Едни други с тях се взаимооформяме и взаимоподдържаме, защото това е диалектичния живот, който солидарно утвърждаваме. Изход от този конкретен проблем няма, както няма реален изход от никой общочовешки проблем. Има само Изход, който е универсален. За да преодолеем всичко земно "извън" нас, е необходимо да преодолеем земното в себе си, което е личността. Темата се припокрива много с тази за Висшия аз, но...
  8. Венцислав_

    Висшият Аз

    Нисшият аз е производен на висшия. Всеки от тях, чрез утвърждаване на себе си, утвърждава и другия. Нисшият бива управляван от висшия чрез изливане на неговите сили в плексус сакралис и чрез система от електромагнитни фокуси в мозъка. Целта и на двата аз е култивацията им. Пътят към отслабване на юздите на Висшия е чрез отказване от нисшия и неговата себецентрираност. Висшият аз, според розенкройцерите и висшият аз на Блаватска и сие е едно и също нещо. Само е погледнато от различни ъгли. Това мнение е вероятно малко по-основано от обратното на Станимир. И ми е ясно защо и как това е трудно за приемане.
  9. Венцислав_

    Висшият Аз

    Всъщност, нещата май не стоят точно така, но би могъл да се информираш, ако се интересуваш. Важно обаче беше какво е казал. Или пък какво сме чули... Ти, между другото, прочете ли? Аз цитати почти никога не чета, но този силно го препоръчвам на всички Азове.
  10. Венцислав_

    Висшият Аз

    Към него имам някои резерви и лични съображения за тях, но го уважавам, както и останалите т.нар. учители. Би трябвало и любителите на теософията и на Блаватска да проявяват интерес към него, имайки предвид, че тя го обяви за "всемирен учител" и опита още от дете да го присвои в обществото си. А също и за онези, които пък умишлено странят от теософските доктрини, понеже и той решително се разграничи от тях. Каза, че няма да бъде ничий "всемирен учител", а ще бъде, каквото ще бъде. Ето, какво казва Кришнамурти: "Истината е земя без пътища"
  11. Венцислав_

    Висшият Аз

    Човекът, отделността, не може да осъзнае цялото единство и взаимосвързаност в света. Може само да си втълпи, че понеже е чел за това, някак го почти разбира и т.н. Но когато оставиш съзнанието за отделност да си отиде, Единството и Пълнотата, чиято природа е да СА, просто биват непосредствено осезавани, като съществуване. И друго нищо не съществува. Колкото и да се лъжем тук, това е непроменимо. Ние сме точка (център). Колкото и да я храним, тя може само в един момент да се пръсне. В момента, в който точката се разтвари, остава Цялото. Тя може да се разтвори само като е неограничена и чиста, защото така все пак още пази усет за цялото и истинско съзнание за принадлежността си към него. Но като започнем да я уголемяваме с натрупвания и особено "духовни", тя просто започва да трупа тлъстини, да става по-тежка и инертна. И като спечели състезанието за най-тежката точка в майя, получава грамота за хващане на Господ за шлифера. Честито! Аз си имам колекцийка с такива грамоти. Понеже са непоклатими, не успявам и да ги домъкна до контейнера за смет. Сигурен съм, че шлиферът няма да ми се сърди, ама... ПП: Стан, нещо не си схванал. Аз не искам веднага да се слея с Бог. Аз искам просто да липсвам. Вярно е, че е едно и също като резултат, но... (ако някой усети това, думите относно всичко останало ще са излишни)
  12. Венцислав_

    Висшият Аз

    Не желая да участвам в полемики, но няма как да не отбележа, че този пост говори много... За мен е абсолютно неасимилаемо, как смяташ, че този безкраен егоцентризъм може да те доближи по някакъв начин до онова, което дори само ти смяташ за бог. Наистина ли здравото стискане на всичко, което си придобил и безспирната алчност за още, ще ти донесе някаква универсалност... По принцип за всяка една способност от тук изброините, бих могъл да ти докажа, че отнесена към човека тя не е истинска, но в момента няма смисъл да дребним погледите си, пък и няма да извикам друго у теб, освен съпротиви. Разбира се, че натрупването е нещо външно, иначе не би било натрупване. И по-големия проблем е, че ние се идентифицираме чрез това външно нещо и дори си мислим, че растем чрез него. Ами, всъщност, до голяма степен сме прави - растем. А това идва да покаже, че май самите ние сме само външни и нищо друго. Радостно е, от една страна, че човек има стремежи към подобни качества. Това означава, че не е изгубил напълно несъзнателния спомен за своята събожественост. Но е трагично, че той се опитва от кал да създаде външни имитации на атрибутивни за определена същност излъчвания. Нима наистина е възможно да си помислим, че опитвайки да развиваме в себе си сенки на проявления, можем да достигнем до същността, която ги изявява като част от себе си... Да, това е човешкото безумие... Но ако случайно нещо от тази същност все още не е безвъзвратно изгубено в нас, дали наистина можем да достигнем до това най-дълбоко, най-чисто и най-тихо местенце в нас чрез натрупвания... Или по-скоро чрез освобождаване от всички натрупвания, за които можем само да се надяваме, че не са успели докрай да го задушат, а само са го упоили. Бо, пътят от Първоизвора до този порядък на съществуване ли наричаш еволюция?! Да, материята е еволюирала във формите си, като естествено следствие от затворения в нея дух (само в този порядък), чието постепенно приближаване към нея, която го е отразявала, е носело и отсрещното нейното "оживяване". Но точно по силата на отразителната и способност, духът, идеите, са извървели обратния път - на пропадане, обездвижване и т.н. Това ли наричаш еволюция? Без опита не бихме стигнали до тук. С опита не бихме могли да стигнем до никъде другаде. Точно той е онзи тесен тунел, за който, до колкото си спомням, именно ти беше повдигнал тема. Това са стълбите под краката ни, но също и стените ни. Хайде сега да познаем, кои са онези храмови стени, които Христос казва, че ще разруши... Защото само така би могъл и да вдигне Нов Храм. За три дни. Казах си каквото имах, но вие по-добрете забравете какво съм казал, защото няма да продължа да споря. Прави сте си.
  13. Венцислав_

    Висшият Аз

    Ех... Не знам защо разделяш нещата... Но след като си търсещ, предполагам не се задоволяваш само с външното и твърдо-явното. Та, Моисей е символ именно на Висшия Аз (или връзката му с нисшия). А каменните скрижали са неговата дреха, липиката, карма... Той е почти първосвщеник, но както добре знаем, той повежда народа израилев към обетованата земя, но в никакъв случай не го извежда. Нужни са 40 години в пустинята, изпълнени с глад, мор и т.н. и предаването на водачеството на Иисус Навин, който единствен е способен да освободи Израиля. Точно както 40 дневния Иисусов пост в пустинята... И когато противникът изкушава Иисус с хвърляне от крилото на храма в светия град, му споменава част от псалм 91: "Ще заповяда на ангелите Си за Тебе: И на ръце ще Те дигат. Да не би да удариш о камък ногата Си". Но Иисус знае как се изпълнява това: "Махни се, Сатано, защото е писано: "На Господа твоя Бог да се покланяш, и само Нему да служиш". 11 Тогава дяволът Го остави; и, ето, ангели дойдоха и Му прислужваха." И да кажа ли какво ще да означава: "Да не би да удариш о камък ногата си." Става въпрос за онзи камък, върху който е написан закона... На въпроса ти, може ли да ти задам един друг въпрос - според теб Бог има ли карма? (надявам се да не подлежи на обсъждане)
  14. Венцислав_

    Висшият Аз

    В цялото послание към римляни се говори за закона и в полочината към галатяни, а се споменава и в първо към коринтяни и евреи. И сто пъти да ги прочетем, едва ли ще ни стане много ясно за какво се говори, ама, знам ли, може поне нещо и да допуснем... Като сме тръгнали с изрезки, ето и от мен малко:
  15. Венцислав_

    Висшият Аз

    Стан, виж къде е основната отлика в нагласите ни... Манас няма нищо общо с каквито и да е натрупвания, независимо дали ни харесва да ги наричаме "духовни". Той, който е духът, няма как да натрупва каквото и да е. Той е просто е единосъщен с Пълнотата. И именно натрупванията, ако ще и наддуховни да са, сами по себе си са доказателство за отделеността ни от него. Именно поради това, завръщането не се осъществява посредством тях, а напротив - посредством освобождението от тях. Е, те, разбира се, са ни необходими, от гледна точка на законите на тази природа, с която взаимно се самоопределяме. Но някъде около осъзнаването на тези неща вероятно проблясва и възможността за нещо, което само на тази база би могло да се нарече Освобождение. Ап. Павел казва, че законът е доказателство за греха. Съзнателното изпълнение на закона е нещо, което ни помага да се движим по-безпрепятствено и облагодетелствано... в тъканта на греха (отделеността). Явно освбождението е нещо съвсем различно. Нека преди да възразим да помислим...
  16. Венцислав_

    Висшият Аз

    Целите не са обективности, а психични проекции, чиято база, много ясно, се намира в обуславящото изграждащо минало на тази психика, която смята, че в този конкретен момент ги полага. Колко твърдо и непроницаемо звучи... Точно като нас и почти колкото висшия аз. И колко жалко... За онова най-фино пламъче, което в даден момент отново е замъждукало в нас. За да ни обезпокои. И по този начин да ни направи търсещи, с един много далечен интуитивен белег за едно изгубено състояние на божественост. Но човек не би могъл да си позволи да се отдръпне от себе си, за да има това пламъче достатъчно кислород, за да се разрастне. Точно това е любимия момент на Висшия Аз, който заявява на отрочето си: „Ето, виждаш ли, ти трябва да бъдеш съвършен, започвай да натрупваш вече други придобивки, които по-трайно да носиш в раницата си.” И ние започваме да се мъчим да бъдем все по-малко егоцентрични, за да можем качествено да нахраним... егото си. И трупаме. И растем. И пламъчето се задушава. Но какво значение има, ние вече сме поели една друга посока, която ще ни изведе към така желаната вездесъщност. И тя наистина е постижима. Сава богу, че имаме този Висш Аз, който да ни помага с полусъзнателни импресии за всичко, което е било, което е и което предстои, за най-добрите начини да се издигнем.... В този свят. Какво?! Има само един свят, какво е това определение?! Разбира се, че има само един свят за личността и висшия аз, които са негов продукт. Личността се развива неимоверно, придобива много способности (как би могло да има нещо егоцентрично в това) и стига до онези среща в пустинята, представена ни в новия завет. Само не е преминала през онзи 40-дневен пост, но пак се среща в пустинята с когото трябва, със своя бог. И когато той и предлага да превърне тези камъни в хлябове, тя изпълнява, за да подчертае вездесъщността си. Ако случайно откаже да упражни тази магическа дейност, защото по някакъв странен в случая начин, е дочула от някъде, че това би предизвикало огромно обврързване с материята и причинно-следствените закони, то е възможно тя да достигне до следващия етап в тази среща. Тогава висшия и аз и предлага да се хвърли от ръба на твърдата материя, за да докаже, че е покорител на света. Тя изпълнява, защото над видимата материя вече ще се превърне в съзнателна част от диалектичната йерархия и ще служи на света. Но ако по някакъв начин, ама наистина много странен, тя успее да осъзнае извора на подбудите си, че все пак се касаят за личното възвеличаване, то има някакъв шанс да се достигне и до третият етап на тази среща. И когато висшият аз заведе личността на най-високия връх и и покаже целия свят, с обещанието, че ще и го предостави. Тя, разбира се, му се поклонява, та нали той е нейния бог и наистина получава света. И готово. Всичко, което някога е било пожелавано, е осъществено. А тази личност се слива с бога... на този свят. За радост, в един подобен миг, онази Първична жизнена искра, която е била тотално задушена, се завръща в своя Първоизвор, но необогатена и несъзнателна. На личността тя определено не и трябва, защото се е сляла с цялостния порядък на този свят и нито би могла да си представи, че би могло да съществува нещо отвъд него, нито има начин вече да бъде освободена от него. Просто когато необходимостта от този авариен порядък отпадне, поради освобождението на останалите Божествени искри, всичко ще потъне в космичната нощ, но не завръщайки се във Великата непроявеност, а просто изчезвайки, поради липсата на каквато и да е истинност в неговите форми. Те бяха създадени от човека в неговото все още близкобожествено състояние, когато тръгна (избра) по пътя на отделяне. Просто защото като изолиран (свободен) от всеобщия план, той имаше нужда от свое собствено отражение за изява. В последствие той трябваше все повече да се отделя от Пълнотата, поради което и външното му отражение ставаше все по-изолирано. Сега е естествено ние вече да нямаме и грам спомен или съзнателност за първоначалното състояние, но и заради това вече не сме съзнателни и в дотворяването на нашия си свят и затова той е вече напълно затворен за божествените сили. И все пак, Светлината свети. Светлината свети и в мрака. Но той я не позна. В този личен вариант на Новия завет инициативата на Ирод с младенците беше успешна. Ние дори не можем да навлезем в новите си предпоставки ( за този етап на земно съществуване), а да не говорим за изпълнение на този Нов завет. Природният бог на стария завет така или иначе никога няма да пусне юздите си. Можеше служенето нему да бъде само подготовка. Получихме невъоразимата милост на тази възможност. Но не успяхме да я използваме. Защото и нея опитахме да обземем. Нима Универсалното може да се хване за дръжката, за да бъде придърпано към личното... Е... все е път...
  17. Венцислав_

    Висшият Аз

    Бихме ли могли да спорим, че в дълбините на всесъществуването има Един Първоизвор... Но на онзи, който твърди, че този свят е непосредствено Негово творение, просто му липсват елементарни езотерични познания. И тук въобще не става въпрос за някакви философски системи, древни предания или тям подобни, с които малцина биха могли да имат невероятната избраност да се запознаят, прибавяйки ги към всичко вече натрупано. Не, става въпрос за поне бегло понятие, поглед, проникване в начина, по който нещата си функционират - сега и по принцип. Ясно е, че материята има основна атрибутивна склонност - да запечатва. По-фината материя, естествено, възприема много по-лесно идеи и макар, че е много по-пластична, тя привлича своите подобия и по този начин се уплътнява, докато в даден момент не се роди и видимата за нас форма. Затова и земният астрал бива наричан още и "огледална сфера", макар определението да би било по-подходящо за частта на видимите явления, на които по им приляга да бъдат определени като рефлекции. Къде обаче се образуват заобикалящите ни форми и кой ги зарежда... Знам, че ние все обичаме да търсим "дълбочината", но нека сега започнем от очевидното. Нашата жалка "творческа" дейност, под формата на емоции, мисли и т.н. от гледище на огледалната сфера, позната и като колективно подсъзнание, остава следите си точно като пътеките с боклуци, които сипем предимно поради цивилизованост. И понеже нашето съзнание образува своите лични форми посредством "преписване" от баткото "колективно подсъзнание", но после пък му предава листа с бисерите си пак на него, то последния събира достатъчно хартия, за да не спира да си прави оригами. И така се раждат видимите форми в любимия наш свят. Това е нещо, което е достатъчно видимо, ако ние сме недостатъчно повърхностни. И някак ни говори за съмнителна изолираност от всичко останало. В голяма степен висшият аз може да се приеме за индивидуализация на цялостното колективно подсъзнание. Но е и малко повече, тъй като по доста по-осезателен наин се явява създател на личността и в последствия я управлява, според своите потенциали. Такива, които са изграждани според изявите на всички предходни личности, населявали съответния микрокосмос. Той наистина е бог. Богът на този свят. И тъй като външното и вътрешното взаимно се отразяват, той е баща, но и дете на този свят. Къде тук е Първоизворът?! Ако кажем, че тук няма нищо от него, това ще бъде абсурд, защото просто нямаше да съществуваме. Но едно обикновено разумяване на тази постановка би достигнало до действителността на един друг абсурд - частта, която сме имали от Бог, просто сме решили да си я откъснем (щото нали и ние сме много божествени). Изолирали сме я от Пълнотата. Е, не е кой знае какво. Голяма работа... Само дето, отрязаните пръчки вече нямат нищо общо с лозата. Най-много след време да могат да се използват за тор, макар да е много по-вероятно просто да бъдат изгорени. Мислих още много да пиша, ама ме домързя. Аз няма да затварям цикъла на това изложение - нека, който има върху какво да се замисли тук, да потърси изхода си. "Ако светът ви намрази, знайте, че мене преди вас е намразил." (Йоан 15:18)
  18. Венцислав_

    Фанатизмът

    Да. Но не това е основата. Основата е търсенето. И отчаянието. Фанатикът е точно като нас. Желае да стъпи върху една истинна основа. И обхожда всички посоки, за да я подири. Но когато успее - без значение дали полусъзнателно или напълно подсъзнателно - да прозре фундаменталната си невъзможност, посредством дадеността си да докосне Онова, което е скрития извор на същността, той без избор отдава цялостната си личност на външното. Той изпитва нужда да се отдаде напълно и с това е много повече от всички нас. Но не успява да притихне в този си стремеж, за да потъне към основата на нещата. И се самопосвещава на някаква конкретна твърдост, защото осезанието и му носи удовлетворение. Той е просто човек. С посока. И ние не сме по-добри с нищо. Превъзхождаме го само с надменност. Мирът на нашия Господ да дойде върху нас!
  19. Венцислав_

    Ентропията

    На какви езици говорим... Нали се самоцитирах именно заради обосновката. Прочети по-внимателно какво съм написал.
  20. Венцислав_

    Ентропията

    Да, точно обратното е.
  21. Венцислав_

    Тунели на реалността

    Това е много опасна посока към себезаблуждение. Няма такова нещо като сливане на личната воля с божествената. Може само личната воля на нисшия аз да се слее с волята на висшия аз и поради невежеството ни да си мислим, че сме я слели с божествената. Но за да стигнем до божествената воля реално, има само един начин - личната воля да се предаде и разпъне на кръста. Тя трябва да умре, защото когато изчезне, чисто и просто остава онава, което прониква всемира, на което ние пречим с нашите индивидуалности. Когато тях ги няма, съществува само онова, което Е. На който не му харесва думата "умиране", да я замени с "предаване", но тотално.
×