Венцислав_

Ева ябълка не е яла, освен адамовата.

Интересно, интересно... Като казваш "ездач", добре е да се замислиш именно за "интереси". Интересно е, че ти въвеждаш понятието. Интересно е и, че за теб свобода и отговорност са неразривно свързани. Волност и поемане на последствията... Понеже много аспекти ти убягват (да замажа - на всички ни), нека да вмъкна един - отговорностите и последствията по необходимост са предпоставени от нещо, което наричаме "закон". Виждаш ли, дори и аз да бях писал този закон, подчинеността ми на него всякак ме ограничава. Някой светъл пак ще кресне, че законът е от Бог. Аз тихичко ще кажа, че от Бог е Любовта само, а законът е онова, което се получава, когато един микрокосмос, съответно - макрокосмос, е привел себе си в състояние на несъответствие с Любовта. Баш изправителен дом... Предполагам, че малолетните престъпници са си най-волните възможни същества. И добавям - разбира се, че са - нали въобще не могат да вдянат нито отговорности, нито последствия... Големите наричаха този свят - "свят на гнева", "свят на страданието" и т.н. Казвам - да им се надсмеем. Упс, грешка, исках да кажа - нека сме изпълнени с радост, че не сме толкова Големи, понеже явно боли... И как да не. Тези човеци носеха на раменете си и нашето невежество. И сега пак се учудвам на въведения термин "ездачи"...

Corpus Hermeticum Общ диалог между Хермес и Асклепий:

Въобще не е косвено! Утре сутрин ще ви направя незаслужен подарък в темата.

Търси, Мързи, мадрагорови ябълки и се опитай да си разтълкуваш осма глава на "Песен на песните".

Стан, дай да се видим, че отдавна чакам Създателят да ме приеме, ама му е претрупан графикът. Чак сега разбирам, че Оня ти е бил само секретарката. Ти дори и плътските страсти ми уби.

Добре Венци, ти навярно имаш също отговор, който не е тъй плитък нека го чуем и него. Защото Любовта е една дума, но тя не е празна нито плитка и има доста своето дълбоко значение и смисъл и форми... Тази вметка беше насочена към последвалите постове, в никакъв случай към твоя. Относно него - закачих му непосредствено моята щампа отдолу.

Стан, конкретиката и раздробяването показват не друго, а именно зависимостта от всичко споменато и скрито, нима не виждаш това?! Аз съм на мнение, ама многократно изказвано вече и на други места, че наоколо само говорим глупости, маркери единствено на невъзможността ни да осъществим. И повтарям също и това - как точно тези дето си отстояват на думи свободата, показват зависимост от деветте си кладенеца, стомните и всичко друго, само не и от водата, която би могла да им измие по нещичко... Свобода ти дава само пълната липса. Но ние, трупащите хора, не бихме могли май да вденем...

Тема не съм разделял, а само погледи, за да регистрирам кривогледство. А от астегматизма вече произлиза и дуализмът.

Да бе, не се сетих, че отговорите може и да са толкова плитки...

Ти май пак искаш просто да управляваш - каква свобода... Избираме ли, след като не знаем какво избираме (непознавайки последствията)? Ако ще се научаваме да управляваме последствията, още по-малко избираме, а повече робуваме на собственото себеутвърждаване първо, а после, но повече, на онова, което, видиш ли, управляваме (няма голяма разлика между едното и другото, но няма как да не ги разделя сред повсеместната индуктивност наоколо). Интересното в тази тема е, че отбор черешка, който държи най-много и на свободата, и на волята, чрез доводите си показва много повече органичения, отколкото показва отбор ягодка, който уж именно цели да изведе на преден план самите ограничения и своята пълна зависимост.

Всички бихме могли да отговорим с това, но заучено, без да сме наясно със значението и съдържанието му и без ние самите да бъдем печат на осъществяването.

Ако Спасителят не дойде в теб, определено няма смисъл от Голгота. След като прокара обръщението на термина "покаяние", остава да обясниш действения му смисъл и накрая наистина ще се разберем.

Просто го разглеждам като литературен герой, чийто епос (Корпус херметикум) съм чел множество пъти (и ще продължавам). Лука 23: 39 И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас! 40 А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение? 41 И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо. 42 И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си. 43 А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая. Да кажа и за разните думички, че дори и за тях сме плитки... Лобното място чисто и просто се намира сред лобовете - в главата, там се издига кръстът. Йерусалим е изявата на микрокосмоса. Да напомня, че откровението ни води към Нов Йерусалим.

Не ми остава друго, освен да чакам някой от вас да ми обещае още днес да бъда с него в рая. Но, като се замисля, това няма как да стане, след като никой не се е запътил към Голгота. На тази земя няма по-здраво нещо от забития в черепния хълм кръст. Но нека не разводняваме темата, след като ние още не сме се отправили нито към пустинята, нито към Кръстителя. И как - този път е непосилен, щом още ни тежат старозаветните скрижали. Хермес знае за какво говори, или по-точно Пимандър знае. Онзи Пимандър, който съвсем случайно нямаше нищо общо със земята. Помощта за душите на хората е съвсем друго нещо, особено когато в ръцете сме впрегнали единствено себе си. Сигурен съм, че всички ще са ни благодарни след като погостуват в нашия дом. Но как се влиза в дома на Отца. Няма да споменаваме живата вода, за да не разводняваме... Нека сме твърди скали, ако ще и хвърчащи...

Много обичаш да използваш този глагол. И аз се чудя, как душата се чуди за кой ръб точно да го хване, че видиш ли, налагат и да го впряга. На тази душа знаеш ли как и се вика? его

Да, така е. Който открива "духовното" още в етикетите, няма нужда от дълбочини. Блажени дебелите по дух!

Мислих, че накрая трябва да кажеш, че е моя... Ако пък си я стискаш здраво, то поне ми изплети крилца, че утре да съм не-тук, по възможност не-сега, но най-вече не-аз.

Исках да кажа точно каквото казах и определено не бъркам земното с друго. Даже е твърде възможно да му придавам доста повече широта, отколко е възприето. Но явно имаме много различни очи и как иначе, нали и те са земни. Както и всички 7 или 12 чакри. Ако се въртят в обратна посока, вече бихме могли да поговорим и за друго, но...

Не е сътворена от нас само субстанцията, която нашата психичност е оформила. Не е сътворена от нас първоматерията, но именно самото земно - е. Това са есенциални езотерични въпроси, по които всички сме изключително невежи, на фона на което отправностите ни се явяват едни безмерни нелепости.

Аз не бих говорил за презрение, но ако замести думата с малко по-подходяща, ще отговоря - Да. И ако случайно не си чул още клюката, да ти кажа, че земното е сътворено от мен и теб, не от друг създател.

Стан, явно фактът, че си просветлен и резултатната ни вибрационна несъвместимост, не позволява да проследиш последователността на земно-мрачните ми буквички. Но аз питах друго, прочети пак.

Само да беше ми казал защо въобще сме родили пилетата...

което скоро ще бъде опечено на грил, нали

Доказателство е, че нашият "създател" няма нищо общо с Първоизвора, а само със собствените ни човешки глупо-представи. Неизмерима радост е, че Бог е неприкосновен и абсолютно недостижим за нашата ограниченост. Но именно заради това, ние сме създали нерушими връзки с фантомни образи от нашето си жизнено поле, на които се молим и които отговарят на молитвите ни. Колко естествено... И какво неасимилаемо безумие... Моля, дръжте си егрегорите на каишка и с намордник.