Венцислав_

Донка, всичко написано от теб е несъмнено. Аз поне така го усещам. Не мога обаче да разбера, кое предизвиква колебанието ти след като и двете предположения са безспорни ( според мен отново ) и не съществува никакъв конфликт между тях. Поздрави!

Не ако спрат... Те няма да спрат, но какво би станало ако НАИСТИНА ги чувахме? Не с ограничените ни сетива, а ако ги усещахме...

Така си е... Но приемането трябва да е от само себе си, без никаквиумишлени подпомагания от получателя - нито действие, нито мисъл! Добре и с даването да стигнем до там!

Ако единият трябва да дава, за да има хармонична връзка - трябва и другият да дава.

Не е ли даването инструментът? Любовта се дава, не се приема - иначе не би било любов. И не се търси сметка за нея - дори да ти се връща, не е това основата на щастието. Даването е!

Въпросът е кое Слово? Със сигурност не познатото нам. Нашите езици са творение на самият човек, не са ни даденост. Точно това ги прави крайно несъвършенни. Вместо думите да бъдат резултат на мисълта - при нас се получава обратното. Общо взето те са параван около нас - недопускащ разпростирането на погледа. Това поне е моето мнение.

Именно!!! И целта е да не я загубим. Точно това става, като утвърдим вярата си в Бога. Защото всичко, което той прави ( а то е всичко въобще ) е изпълнено със смисъл. Това е основата на вярата в себе си. Просто не трябва да съществува нещо, което да те обезвери. Няма отчавайщи превратности на съдбата, има изпитания които трябва успешно да преминеш. Отчаянието е най-неправилното поведение. След като си разбрал това - обезверяването не съществува.

В началото на живота си душите са равнопоставени откъм нравственост и знания. Материалните въплъщавания се налагат от Бог, като начин за израстване на духа. Със своите изживявания душите се насочват нагоре, или надолу в духовната енергия, като целта на всеки е достигане на съвършенство и пряка връзка с Господ. Пътят който всяка една от тях изминава е почти вечен, но целта е непоклатима. И този път е свързан с неизброими превъплъщения, като на всяко по-горно ниво - материалният живот е по-съвършен и изпитанията на душите са от по-висшо нравствено естество. При достигане на пълно съвършенство, духът престава да се въплъщава и става непосредствено оръжие в Божиите ръце.

Една от основните опасности, както вече споменах е бездействието. В момента, в който вече сме осъзнали някои истини - най-неправилният подход е неприлагането им. Не просто да се опитваме да си изграждаме качества, а да ги прилагаме спрямо света около нас.

Че ги има - има ги! Ние винаги ги виждаме, но не винаги ги разбираме. Не са естествен процес, а причиннени от нашите симпатизиращи духове, които се стремят да ни насочат в правилният път.

Вече дори няма смисъл от въпроса. Това е едно от първите открития на наченалия търсещ. Обаче, някои хора свързват прераждането само с нашата мила Земя. А не е така. Съществува огромно множество от повече или по-малко материални светове, в които духовете се трансформират. Както има разграничения в съвършенството на световете, така има много равноетажни. На определено ниво, духът може да се въплъщава във всички тях докато не дойде момента да премине към по-ефирните.

Безкористен - да. Най-важно обаче е действието. Съзерцанието е криворазбрана духовност - без значение от мислите. Мислите - пълни с любов и добрина - трябва да се изразяват в действие.

Кармата е свързана повече с настоящият живот. Духът, който очаква поредното прераждане има знания само за харектера на изпитанията които го очакват, изестна последователност на важните за него моменти и личности. Това е всъщност кармата му, която обаче не е гарантирана. В зависимост от развитието му до момента - някои изпитания може да отпаднат, а да се наложат други - пак карма, но пренастроена може би. Това е според мен.

Здравей Дино, мога да кажа само, че си ме разбрал съвършено точно

Според мен вече трябва да се отделя много голямо внимание на развитието на духовните качества у децата. До известна степен и езотерични познания. Пак е свързано с понасяне ударите на съдбата, но по определен начин. Все пак нашите деца ще бъдат от основоположниците на новата философия свързана с прехода в ерата на Водолея. В това се крие и нашата роля за развитието на живота на планетата ни.

Още от зачеването се осъществява връзката на духа с тялото. С развитието на плода се втвърдява и перисприта ( свързващото звено между дух и тяло ), но поради засилващата се връзка - съз залиняването на общото съзнание, започва развитието на частното ( за съответното тяло ). Поради тази причина мислите и чувствата на родителите се налагат на детето в период на бременност. Неправилно е да се мисли обаче, че само майката оказва това влияние. И бащата... Моето мнение.

Относно културите и расите - мнението ми е, че те са непосредствено свързани с осевите месеци, които ние наричаме ери. Ерата на рибите си беше свързана с новата християнска философия - нова раса ?, култура ?. След 2160 години навлизама в ерата на Водолея - очаква се новата раса... Всяка нова раса е по-съвършена, по-близо до Божията истина. За развитието на живота на Земята е нужно изчезването на едни и възникването на други. Подобното развитие на цивилизациите е част от този процес.

Впечатленията ми в областта са доста ограничени. Поставих темата от информация получена от външни източници.

Малко се поотнесохте. Спиритизма си е обширна тема. Както спомена Иво, всеки малко или много е спиритист. Донякъде. Духовете са постоянно около нас - някои ни напътстват, други се стремят да ни омърсят. Обаче ние влияем на това влияние - колкото по-чист е човек, толкова по-малко лоши духове има около него. Относно контактьорите - не е чак толкова опасна връзката със съществата от отвъдното. Според споменатото горе - спиритистът, който е чист попада на добрите духове. Така или иначе от лошите няма какво да научиш - те са на най-ниското стъпало от тяхната йерархия. Това са духовете които още не са започнели развитието си. Дори да попаднеш на такъв - здавият разум го разпознава. Както знаем - всички винаги са заобиколени от духове. Повечето от тях са такива, които имат връзка със съответната материализирана душа ( в минали, или бъдещи животи, или просто симпатизиращи си духове ). Тяхното влияние над нас е почти непрекъснато, но ние не го улавяме - поне не съзнателно, въпреки че те много ни помагат. Една от задачите на духовете е именно това влияние, тъй като тяхната цел не е само усъвършенстване на тях самите, а и напътствие на останалите. Ние в материалните си животи се нуждаем повече от това, поради прекъсване на същинското ни съзнание ( в което целта на духовния живот ни е малко или много ясна ). Въпросът е да се научим да го усещаме, но това идва с времето си. Всяка крачка напред ни помага в това отношение. С всяко справяне със земен порок - тялото ни се дематериализира по малко. Това засилва връзката ни с ефирния свят. Дори думата " връзка " не е правилна, понеже връзката е постоянна, но осезанията ни са твърде ограничени. Духът няма органи които да ограничават и пореди това целият представлява нещо като осезателен орган, който прилича повече на мисъл. Общо взето - за полезните хора - връзката е полезна. За лошите ( в най-общ смисъл ) - не дотам. Това е поради факта, че техните симпатизиращи духове са такива като самия обект. Те също го съветват, но правете си извода как. Тези духове са зли, но главно от завистта която изпитват при щастието на друг.

За това си права, но темата която се опитах да въведа малко се различава от това. Мисълта ми бе дали думите ни пречат да разберем това, което е неназовано ( търсещите хора често откриват подобни неща - могат ли обаче да го разберат ), а също и дали не съществуват различни същности за хората, криещи се под названията.

Важното е, че все пак любовта се изисква. Какво е нежеланието на хората пред завета на Бог!

Вярваме в безбройните съвършенства на Бог. Оттам и в неговата върховна справедливост. Оттам и във всичко произтичащо. Като вярата в себе си.

Страхът в известна степен е нужен - прави ни внимателни, но стреса... Стресът е един от най-големите врагове на хората!

Обичам!!!

" В какво се превръщат мечтите " с Робин Уилямс - върховен!!! Особено за вярващите в силата на любовта. " Град на Ангели " с Никълъс Кейдж и Мег Райън май беше - целият филм е една голяма метафора за всеки търсещ ( независимо какво )