pcheliza

Имам идея да се разходя с камера в ръка и да заснема Изгрева така, както изглежда днес. Понеже утре ще изглежда по друг начин.

Става въпрос за няколко късометражни филма. Идеята ми засега е в развитие. Не бих се отказал от вашите идеи, затова всъщност пускам темата.

Също би ми било приятно да се запозная с кинаджиите в този форум.

1. Начални кадри от Руското посолство.

2. Мястото.

2. Разходка надолу до Трафопоста, където се събирахме преди години. Трафопоста.

3. Посолствата, търговското представителство на Русия.

4. Бялата къща и къщата на Савата.

5. Гората.

6. Паневритмия.

7. Езерата

8. Съборът.

т. 1 до т. 5 = времетраене 15 мин

т. 6 = времетраене 15 мин

т. 7 = времетраене 15 мин или 30 мин

т. 8 = времетраене 15 мин или 30 мин

Бележка: Филмите са за лична и документална употреба. Ще бъдат публикувани в интернет.

Това ще го използват после за да ни СПАМ-ят.

ЗА свободния избор съм, за информираност!

В този форум /капитал/ много лични данни искат, къде работя, какво, защо... какво чета, пари имам ли и колко....
Ясно е, че битката с производителите на лекарства е огромна-бизнес е това, по печалби след оръжия и наркотици е Но е време да се попробуди съзнанието на хората. Всичко ново и различно винаги е било посрещано на нож, но идва време, което показва, че за всичко има място, иначе света ще забие на едно място, няма да се развива...

Да, вярно е това. За съжаление и в други случаи - например при изписване на лекарства - се наблюдава същото: много малко лекари питат имате ли други заболявания, непоносимост към нещо и т.н., най-често изписват лекарствата и пациента сам си сърба кашата след това.
Обаче по същата логика може да се случи обратно - да се разболее тежко неваксинирано дете, останало така по желание на родителите. В какво именно се състои поемането на отговорност от страна на родителите в този случай?! Имаме едно ощетено дете, обществото също е ощетено, защото малко или много ще се грижи за него (посредством помощи, пенсии за инвалидност и т.н.), а за родителите остава мъката; което никак не е малко, но трябва ли всеки родител да осакати по едно дете, поради липса на или погрешна информираност, за да му уври главата, така да се каже.

Защото ти е ясно, че и родителите, които отказват абсолютно всички ваксини и тези, които слагат ваксини наред - за грип всяка зима, за хепатит и всевъзможни, все действат за благото на децата си. Обаче също е ясно, че не всеки път вземат правилното решение. А опасявам се, че дори няма общовалидно вярно решение, то е различно за различните деца/хора.


Моето становище по въпроса за ваксините е да имаме право на избор, като обаче да има санкции, които да работят за защита на обществото като цяло, т.е да насърчават едно или друго решение.

Разбира се, че е въпрос на личен избор!
Не може нещо, в листовката на което има изброени сериозни странични ефекти, да бъде задължително. Не може някой да ми казва, че има риск детето ми да умре от усложнения от ваксина, но аз трябва да поема този риск, защото бил малък.

Какво значи неудачния личен избор да вреди на обществото? Ако избера да ваксинирам и детето ми се окаже увредено за цял живот, това какъв избор е? Обществото как ще се погрижи? В България няма фонд за обещетяване на пострадалите от ваксини. Просто са задължителни, а ако нещо се случи, се оправяш сам.

Има родители, които искат да ваксинират децата си по друга схема, а не по имунизационния календар на РБ. Предпочитат да слагат само моно ваксини през голям период от време, както и да пропуснат някои ваксини. Такава възможност в България няма.

Друг е въпросът, че ако се даде възможност за избор, фармацефтичните компании ще трябва да инвестират в ПР и реклама, а на лекарите ще им се наложи да обясняват вреди и ползи и да отговарят на въпроси. А сега е лесно - "задължително е и няма да ви приемат в детската градина" и въпросът е решен.

Ами Диди, отговорността е лична така или иначе. В едно от мненията много хубаво беше казано: " Ако детето ми се разболее поради ваксина, никой не носи отговорност

Да, личен избор звучи добре, уважително към човека, демократично ...


Какъв процент от обществото според вас е в състояние да направи полезен личен избор (не само по отношение на ваксините)? Като си помисля колко хора са буквално неграмотни, за какъв информиран избор си говорим?

Вие позволявате ли на децата си да проявят личния си избор да изпият бутилката със сода каустик, защото им се струва интересна?

Неудачният личен избор дали засяга и останалите членове на обществото?


Това са въпросите, на които следва да си отговорим.


Съвсем друг е въпросът относно кои ваксини са нужни и безвредни, на кои деца и възрастни и с какви предпазни мерки е добре да се слагат, кои са абсолютно излишни и корупционни, така да се каже.

Ей, не се крийте, обаждайте се. Аз не съм някой дърт професионалист. Снимам колкото мога.

Не бих отказал идеи.

Благодаря, Сибила.

Може би трябва да ви разкажа повече за техническата страна на нещата.

Искам да продължа серията от филми, които е направил за нас човека, снимал повечето от наличните днес филми от първата половина на ХХ век от Изгрева или Езерата. И по един нелогичен начин да му благодаря за отношението, което е имал към документирането на реалността (и нейната интерпретация). Това е моят начин да му благодаря.

Едно време снимах с една видеокамера Сони Дигитал 8, която даваше доста добра картинка - имам снимани наряди, концерти - това са записи от 2001 до 2004 година. Но тази техника сама по себе си няма никаква архивна стойност - този видео формат остаря само в рамките на няколко години. Какво би означавало да снимам нещо на видео формат, който още докато снимам, е бил остарял? Нищо.

Същата участ сполетява по-бързо или по-бавно всички видео формати - някои вече почти не се срещат, други вече са достъпни за прехвърляне на ДВД само в големите филмови студиа. А и освен това, сещате се, всичко е копи-пейст при компютърната техника - няма дори оригинал - всички копия са оригинали. Тяхната сила на въздействие върху човека е много слаба - защото ако оригиналът представлява картина с маслени бои на една ябълка, то цифровите копия представляват скица на картината - ние отново виждаме, че е ябълка, но това не е онази ябълка от картината с маслени бои.

Освен това си мислех за приемственост между старите филми, снимани на Изгрева и тези, които искам да заснема. А приемственост означава да мога да прожектирам единия филм и на същата техника да прожектирам другия филм... то ест да използвам 8 мм кинофилм. Изображението при черно-белия филм се образува от кристали от атомно сребро (затова среброто е черно, а не сребристо, хаха). За да се повреди среброто по филма... този филм доста бой трябва да види. Сещате се сами какво може да унищожи среброто - по принцип няма такива въздействия при нормално съхранение. Стари филми на възраст 70 години изглеждат като чисто нови - понеже металът е чуден материал. Разбира се, при цветния филм положението не стои така. С изключение на два филма, разработени от Цибрахром за архивни цели с гарантиран срок на съхранение от 500 години (петстотин години). До скоро такъв филм беше Кодахром, който имаше гаранция от 100 години за правилно възпроизвеждане на цветовете при съхранение (но не и при прожекция - с други думи - при прожекция филмът старее по-бързо от съвременния Ектахром). И така. Схванахте, че говоря за кино. Черно-бяло кино. Има една немска фирма, произвеждат директен позитив /тоест диапозитив като краен резултат), който се обработва като негатив, но се получава позитивно копие (соларизация) - с гарантирана съхраняемост на архивираните кадри над 500 години (трудно е да се каже колко над 500 години, хаха).

Аз снимам на обикновени филми, които съм сигурен, че няма да мръднат през близките 100 години. Досегът ми с филми, които са на възраст 75 години и изглеждат като току-що излезли от фотолабораторията е достатъчен, за да оформи мнението ми, че единствено кинофилмът има архивни свойства. Няма нужда да давам за пример библиотеката на Виенския Технически Университет, която въведе повторно старите методи на архивация - чрез микрофилм (35 мм кинофилм) и пенсионира електронното архивиране. Електронното архивиране се оказало много скъпо и ресурсоемко. Тук няма нужда да раздухвам локуми. Можете да прочетете какво казва един от директорите на киноархива на Холивуд (интервюто е публикувано в сайта на кодак) - архивирането на една продукция, снимана на видео е 11 пъти по-скъпо, отколкото, ако е снимана на филм. Ясно е, че едно нещо представлява архив, когато може да се сложи в един сандък и този сандък да се зарови в пустинята за 100 години. Защото електронните носители ДВД и СД имат трайност 2 до 5 години, в резултат на което е необходима непрекъснато прехвърляне на пресен цифров носител. А все пак говорим за създаването на архив.

И така. Аз не мисля да създавам видеофилм, а кинофилм. Кинокамерата, която съм избрал за целта, я виждате в тази тема. Bolex H8 Reflex е най-добрата 8-милиметрова кинокамера, произвеждана някога. От съвременна гледна точка тази кинокамера издиша като "резолюция" и "динамика", но каквото се снима с нея, остава. Мислех да избера 16-милиметрова камера, но се отказах, понеже се губи "приемствеността" в излъчването на филмите.

Луната е основен преносител на желание, търсене и стремеж за свързване. Тя е и основен източник на проекции, за разлика от Юпитер, който е основна „кука” за тях.В този контекст, искам да разгледам Луната, като „преносител” в една синастрия. Идеята е проста – налагаме две карти, след което придвижваме, съответно едната и другата Луна, като наблюдаваме какви аспекти сключват те, до напускане на знака, в който се намират. Това е основна практика, при средновековните астролози и се нарича „Пренос на светлина”. В основата на тази практика, е че Луната пренася характеристиките на една планета, с която е сключила аспект, към друга, с която й предстои да сключи аспект. Макар че е прилагана предимно към наталната карта, реших да изпробваме влиянието й при синастрията.
Разгледах няколко карти, ще спомена само тези които ми направиха впечатление.
Случая на отношенията между Юнг и Фройд, е доста показателен. Луната на Фройд сключва тригон с Юпитер и Сатурн на Юнг, след разпадането на аспекта, се формира съвпад със собствения ( на Фройд ) Сатурн. Макар такова движение само по себе си да предрича разрива в отношенията им, сблъсъка на характери е много по-интересен. Срещането на Сатурн със Сатурн, посредством Луната, е като срещата на два материка, които няма какво да направят освен да издигнат планина между себе си. Още повече – Сатурн на Юнг е подсилен от Юпитер, който обещава собствено царство, от другата страна на планината. Интересното тук, е че Фройд е бил катализатора за тази промяна, без Юнг сам да се стреми към нея. Още повече че ситуацията от страна на Юнг е различна. Неговата Луна сключва квадратура с Луната на Фройд, след което пренася аспекта към собствения Марс, който е в съвпад със Слънцето на Фройд. Юнг далеч не е искал да се противопоставя на Фройд, а напротив, искал е да се учи и да намери израз на идеите и желанията, да разбере това което го вълнува, да овладее силата си, и явно го е направил.
Извън това, в доста карти ми направи впечатление, че Луната на единия участник в отношенията, прави „преноси” само „от” и „за” планети в картата на другия. Това не могат да се нарекат отношения в истинския смисъл на думата, защото дори да има свързващи аспекти като цяло, то при подобна ситуация, отношенията бързо са били изчерпани – точно защото другият е бил просто средство за личен вътрешен обмен. Например, Луната на Единия пренася светлина от Юпитер към Марс на Другия. В подобна ситуация, този на който е Луната няма значение. Той просто е медиатор, който дава възможността и механизмите на другия да се бори за кауза, да намери образ пред, който да поднася победите си или да открива и завоюва нови земи. Или друг пример. Луната на Единия пренася светлина от Венера, през инконюнкция с Меркурий, към Плутон, и трите планети са на Другия. И тук нещата са видни. Венера е искала да се прероди, да се обнови, да се почувства жива, но по средата на процеса, връзката е била прекъсната, Меркурий е убил фалша в общуването.
При двата примера, Луната показва, как Другия може да бъде просто средство за решаване на лични дилеми, осъществяване на блянове, без да се взима под внимание личността, чувствата и очакванията му. Идеалният случай е когато Луната свързва планети от една карта в друга, но се оказва че това е рядкост, надявам се да ме оборите

Любовта е най-търсеното съкровище на света. Безценно и рядко, като миг, неповторимо като спомен, нежност на две души, прегръдка на две сърца биещи, като едно. Но пътя към нея е толкова неясен, изпълнен с илюзии, бледи мечтания за нещо там в тъмнината на бъдния ден, но все пак тъй жадувано. Всяка любов трябва да се изживее, да се изпие горчивината и сладостта й до край. Но как да я намерим, как да не губим малкото дадено ни време на този свят в заблуди, и да намерим красотата на любовта в пълния й блясък?

Любовта е олицетворена от красивата Венера, нейния танц по мандалата на зодиака ни дава подаръци, с искрено и чисто сърце. Така както Слънцето при своята революция ни дава картината по която ще върви Аз-а в предстоящата слънчева година, така и възвърналата се Венера би ни показала пътищата на любовта, би ни дала ключ към щастие и радост, ще ни позволи да пием направо от извора на подмладяващата Любов.

Нека позволим на Венера да ни направи по-добри и по-истински!

Черва (проблеми)

Физически блокировки
Червата започват след дванадесетопръстника и завършват с ануса. Състоят се от тънките черва, които играят важна роля при усвояването на хранителните вещества и дебелото черво, в което окончателно се разграждат някои видове храни и се усвоява останалата вода, докато фекалните маси получат окончателната си форма. Това е резервоар за отпадъци от храносмилането, т.е. на това, от което тялото няма нужда.
С тънките черва са свързани следните проблеми: тумори, рак, дивертикулит, болест на Крон, диария.
В дебелото черво може да се получат: запек, диария, колики, колит, газове, тумори, рак, конвулсии, гастроентерит, глисти.

Емоционални блокировки
Ако възникне проблем в тънките черва, това е свързано с неспособността на човека да извлече от ежедневието и да поеме това от живота, което му е полезно. Този човек прилепва към детайлите тогава, когато е нужен глобален подход към ситуацията. Той често отхвърля всичко, което се случва, ако не му харесва. За такива хора казват, че „правят от мухата слон”.
Проблеми с дебелото черво се срещат при хора, прилепени към стари идеи или убеждения (запек), или твърде бързо отхвърлят идеи, които могат да им бъдат полезни (диария). Те често се сблъскват с големите противоречия в живота си, които не могат да усвоят. Хората от този тип обикновено са раздразнителни и не могат да видят положителната страна на дадена ситуация или човек.

Психични блокировки
Проблемите с червата ви казват, че трябва да се научите да подхранвате в себе си добри мисли и добри идеи, а не да си губите енергията в страхове и съмнения. Вие не трябва да се страхувате за материалното благополучие. Опитайте се да имате вяра в това, че у вас присъства Божественото начало и че Вселената се грижи за всички живи същества на тази планета, включително и за вас. Освободете се от старото, за да дадете път на новото.


Корем (болки)

Физически блокировки
Обясненията по-долу се отнасят за болки в корема, които се проявяват без видима причина и не са свързани с някаква болест.

Емоционални блокировки
Ако болката се среща в горната част на корема, която е в слънчевия сплит, тя ви казва, че сте твърде притеснен за други хора. Вие се страхувате за някого.
Ако болката е в долната част на корема (под пъпа), тя ви казва, че сте твърде притеснен за това, което се случва в живота ви в момента. Вие се страхувате за себе си.

Психични блокировки
Болката в горната част на корема ви напомня, че вие сте на тази планета не за да се грижите през цялото време за щастието на хората, които обичате. Можете да покажете съчувствие към тях, но никой не ви кара да си губите здравето заради това. Оставете ги да живеят живота си и им помагайте, само ако те искат и само ако наистина имате такава възможност.
Що се отнася до болките в долната част на корема, тогава трябва да спрете да мислите, че тревожността и безпокойство може по някакъв начин да ви помогнат да се отървете от даден човек или ситуация, които ви предизвикват страх. Опитайте се да се успокоите и тогава ще имате повече шансове да намерите правилния изход. Тревожността ви кара да вземате решения под влиянието на страха, а не въз основа на истинските ви нужди.



Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

АУТИЗЪМ

Физически блокировки
Под аутизъм в психиатрията се разбира състоянието, в което човек е напълно откъснат от действителността и затворен в себе си, в своя вътрешен свят. Най-характерните симптоми на аутизъм са мълчание, болезнена предпазливост, загуба на апетит, липса на местоимението „Аз” в речта и неспособност за гледане на хората право в очите.

Емоционални блокировки
Изследванията на това заболяване показват, че причините за аутизма трябва да се търсят в начален стадий, на възраст от 8 месеца.
Личното ми мнение е, че едно дете с аутизъм, твърде много е свързано с кармата на неговата майка. То несъзнателно избира болестта, за да избяга от реалността. Може би в предишния си живот между това дете и майка му се е случило нещо много сложно и неприятно, а сега то й отмъщава, като отхвърля храната и любовта, които тя му предлага. Неговите действия показват също и, че то не приема доброволно това въплъщение.

Психични блокировки
Детето с аутизъм трябва да осъзнае, че щом е решило да се върне на тази планета, трябва да живее този живот и да извлече от него нужния опит. То трябва да вярва, че в себе си има всичко необходимо, за да го изживее и само активното отношение към живота ще му даде възможност да се развива духовно.
Родителите на детето не трябва да се самообвиняват за болестта. Те трябва да осъзнаят, че детето им самичко е избрало това състояние и че аутизмът е едно от нещата, които то трябва да изпита в този живот. Единствено то самичко един ден може да реши да се върне към нормалния живот. То може да се оттегли в себе си за цял живот, или може да се възползва от това ново въплъщение за да преживее и други състояния.
Родителите играят важна роля в живота на едно дете с аутизъм. Ако те го обичат безусловно - ще му дават право на самостоятелен избор, включително избора между затворена и нормална комуникация. Също така е много важно те да споделят с болното дете своите проблеми и преживявания, свързани с неговия избор, но така, че в него да не възникне чувство за вина.
Комуникацията с дете с аутизъм е необходим урок за семейството му. За да се разбере смисъла на този урок, всеки един от тези хора трябва да определи кое представлява за него най-голяма трудност. Ако детето ви е болно, споделете това с него. То ще разбере всичко, така както децата възприемат не думите, а вибрациите.

Лиз Бурбо – из „Твоето тяло казва: Обичай се!”

Преди много години в НДК имах късмет да гледам на живо подобно изпълнение,но не си спомням името на балетната трупа/мисля че беше шведска/.

Беше страхотно с изключително въздействие..


 вижте това изпълнение!
Поздрави!

Преди много години в НДК имах късмет да гледам на живо подобно изпълнение,но не си спомням името на балетната трупа/мисля че беше шведска/.

Беше страхотно с изключително въздействие..


 вижте това изпълнение!
Поздрави!

Здравей, domls!
Щом проблемът е в ушите и е във вид на екзема (която не е суперопасна, но досадна, малко или повече сърби ...), която рецидивира, т.е връща се пак и пак, това ме навежда на мисълта, че ти се налага да слушаш неща, които са ти досадни, малко или повече те дразнят и не са някакво епизодично, временно явление, а постоянно ...
Та това е - ако не "излекуваш" това, което чуваш, каквото и да предприемеш относно екземата, то няма да е с траен ефект. Да уточня - "излекуването" може да стане по много начини, не само с избягване или елиминиране на източника, а дори и само с една промяна на отношението към това, което чуваме.
Все пак, ако си склонен да гладуваш, бих казала, че гладуването е целесъобразно и дава много мощен ефект при хора, които по една или друга причина предпочитат да повлияят (променят, пречистят) чувствата и мислите си чрез тялото си. Това също е възможно - чрез влияние и промяна на физическото ниво да се доведе до промяна на другите нива, но определено е по-хард процедура (поне аз смятам така). По-лесно е обратното. И тъй като болестта не е толкова скоропостижносмъртоносна, изкушавам се да препоръчам други, по-меки методи - може да се започне от реална преценка на обстановката и евентуално провеждане на изяснителни разговори с източника на дразнещите звуци, както и много други неща, за които има писано и тук в този сайт - мудри, утвърждения, формули и т.н.

Честит Рожден Ден, Звездно Момиче!

Бъди много щастлива, заобиколена от обич и красота, окрилена от вярата в сърцето си и силата на духа си. Радвай се на това, което имаш днес и се бори за всичко онова, което искаш да имаш утре.
Късмет и успех във всичко!

В духа на вечните вълшебни приказни традиции:
Твой шипонос огнеметен фею Лу

Здравей Жулиен

По повод порното : Хубаво е да направиш за себе си едно много важно уточнение. Порното не е жена - ти си жена. Мъжът не вижда в порното жена - по- добра или по- лоша, затова да сравняваш порното със себе си е най- малкото безсмислено и нищо хубаво няма да ти донесе.
Естествено, че си достатъчно красива, мъжете не гледат порно защото жените им не са красиви , напротив мъжете с много хубави жени честичко си гледат порно. Добре е да излезеш от това сравнение аз - порното. Защото такава реалност няма. Действително това е първата мисъл при 99% от жените и хоп - комплекс за малоценност, тревога от загуба на партньора и всички "екстри" след това- скандали и т.н. това, че мъжът гледа порно НЕ означава, че те обича по- малко, НЕ-означава, че правиш лош секс, НЕ означава, че не си красива. Означава, че мъжът има проблем и това много често, няма общо с твоята визия и сексуално поведение.
Мъжът има проблем, но ако той не желае да го признае за такъв "защото всички го правят" е хубаво да се помъчиш да му покажеш нещата от страни. Той трябва да успее да се погледне от страни, да НЕ се хареса и да реши да прави промяна.
Това става по различен начин, зависи от човека, от характера, от индивидуалните му характеристики. Тук наистина има много ценни теми в това отношение и ти можеш много добре да проучиш проблема изчитайки казусите. И разбира се, да продължиш да задаваш своите лични и индивидуални въпроси.
Често директната атака към мъжа не води до добър резултат, ако започнеш да обвиняваш, да налагаш, да правиш скандал почти сигурно е, че мъжът ще се затвори още повече и порното ще стане най- добър приятел.
Предлагам ти нещо интересно, в много хумористичен и доста иронично- саркастичен стил една статия по темата от Карбовски. http://chitanka.info...ext/8340-egoist " Мъже в черно" се казва, защото: любимия ми цитат от нея:

" вопреки все и вся, тя — мастурбацията си е нещо лично и ваша си работа. Но да бъдете честни и осъзнати и да не срамите се, когато се самообичате нощно или на светло — след такива дела на самовъзбудие и доволяване — обличайте се в черен тон. Черна дреха! Като знак на траур, че толкова вчера не се намери кой да ви люби! И като знак на величие и неразбиране, и като претенция велика, каквато и най-жалкия онанист има."

Прочети я. Помисли си, искаш ли да я споделиш с него?, как?, посмейте се заедно на това, но бъди сигурна той вътрешно надали ще се смее. Леко и с финес можеш да започнеш по този начин, разбира се зависи от много неща и аз не съм човекът, който може да ти гарантира каквото и да е, но започни от някъде и сподели, специалистите във форума ще ти отговорят както подобава. Успех

Относно семейството, не е от хубавите преживявания разпадането на едно семейство, особено, ако си се чувствала добре в него. Но това не е твоят живот и ти не можеш, а и не бива да променяш хода на житейските пътеки на другите. Може да ти е мъчно, може да не ти харесва, но това е нещо случващо се СЪС или БЕЗ твоето мнение, значи изборът ти е да уважиш решението на другите.

Лети със слънцето

На Красотата - какво да пожелаем -
да среща само Красота,
Хармония и Мир ,
много приятели и благополучие!

Честит рожден ден, Пчелица!

Мисълта, която си изтеглих днес от моите книги, за себе си, може би е подходяща за случая.

"

"Родих се призори, детството ми мина сутринта, а около пладне прекосявах вече младостта си. И не че ме е страх, че времето минава толкоз бързо. Само малко ме тревожи мисълта, че може би утре ще съм твърде стар, за да направя всичко, което съм отлагал." Хорхе Букай

Може да се отнася за майката, може за детето, може за бащата......... може просто за времето, което пропиляваме в страхове.

Успех Кала

Чудя се има ли такова нещо като лош родител. Чудя се примерно дали моите родители са лоши ? Или може би са най-доброто за мен и аз най-доброто за тях? Впрочем родителите ми не са разделени, ама куп проблеми от друго естество е имало. И какво от това? Мечтая уж да не повтарям техните грешки, ама знам ли аз какви ще ги надробя някой ден. И като стават такива неща, какво, да спрем живота ли? Колкото повече напредвам в тоя живот (евфемизъм за "трупам годинки"), толкова повече разбирам, че всичко е точно на мястото си. Може да се жалваме и тръшкаме, ама се случва точно това, което трябва да се случи. Във всеки един миг. Единствено има смисъл човек да полага усилие да действа според закона на любовта, отговорно и внимателно към другите и запазвайки добрите чувства, но ако не успява винаги, така е трябвало.

Раздялата на родителите в много случаи обаче е нещо, което децата всъщност много силно желаят, защото много добре знаят, че родителите им живеейки заедно Най-често заради "общественото мнение", или защото са пъзлЮвци и не им стиска, или поради това, че не искат да си отстъпват лептата било от жилище, било от други "семейни блага", като децата всъщност са на последно място като приоритет...или още по-зле и съответно- още по-разпространен случай е децата да се ползват като инструмент в отношенията на родителите...и те си отнасят нещо, което, сигурен съм, немалко хора познават от личен опит...

В природата най-разпространено е отглеждането на малките до съзряването им от единия родител- майката, следвано от отглеждането на малките съвместно от цялата група, представлявана от членове с родствена връзка помежду им. "Родителска двойка" в природата е нещо извънредно рядко като явление, и по принцип е нищожно разпространено сред бозайниците. Честно казано, децата сами по себе си, нямат претенции относно това, дали ще ги отглежда един или двама родители- родителския "чифт" е нещо, което им се набива в главиците от обществото, което е измислило "правилата", така че всичко що се е отклонило от "моделът" бива посочено...с повече или по-малко користни намерения- на върха на посочващия пръст...(с който преди това посочващия си е чоплил корички и сополи от носа- примерно...)

Ако разгледаме много внимателно човешката история и се поровим в нея по-задълбочено, ще установим, че почти всички забележителни личности и от двата пола, са били деца на самотен родител- било майка или по неволя баща. Посредствените хора в повечето случаи са имали чифт родители и детство, на което би му липсвало само един сериен номер...Това е положението...

А поради това, че човечеството е достигнало връхната точка на проява на съзнание от егоцентричен тип, то в наши дни семейството по-скоро е като ограждение, което отвън е декорирано с привидно красива фасада, а единственото, което е отвътре, е импровизиран боксов ринг...Децата ако имат късмет оцеляват, ако ли не- в някой пореден рунд може да си отнесат такъв тупаник, след който дори и дълбоко заровеното зрънце Светлина да загине...така че, до края на земния си живот това дете- бъдещ зрял човек, да бъде лишен от всякаква способност да осъзнае единствената причина, поради която му е дадена възможност да се роди във физическо тяло- а тя е Живот (вечен разбира се), и няма нищо общо със съществуването (това, което има начало и край, и което ние хората погрешно наричаме живот).

На децата винаги трябва да им се обяснява причината за раздялата на родителите.Разбира се когато станат на възраст,на която са в състояние да разберат.(Според мен на около 10 годишна възраст.)

Всяко дете приема раздялата на родителите си като личен провал,дори да е свидетел на неприятни домашни сцени.Ако не му се обясни,детето може да пренесе цялата вина върху себе си и цял живот да се пита къде е грешката му,довела до раздялата на най-близките му хора.
Познавам хора,чиито родители са се развели когато внуците са били вече факт.И те са наранени,въпреки че прекрасно осъзнават ситуацията.

Подсъзнателно всеки човек иска да има майка и баща до себе си.И има това право.
След раздялата и двамата родители трябва да продължат да изпълняват ролята си на такива.

Абсолютно вярвам, понеже нали се сещаш, че проститутката познава за един живот толкова мъже, колкото други жени за стотици... обаче не ми се пробва този начин... представяш ли си колко труд и емоции...
Предпочитам старото изпитано четене на книжки, чатъркане по клавиатурата и взиране в екрана...

Сетих се една случка отпреди два дни. Пътувах в трамвая и срещу мене седеше една ромка, очевидно изкарваща си хляба с проституция. В горещината беше с черен скъсан чорапогащник, а под него прозираха големи гнойни разранени язви. Очевидно имаше инфекция по тялото. Останалата част от облеклото няма да описвам. Държеше в ръце баница и ядеше гладно. Сви ми се сърцето, когато видях очите й. Тази жена беше крайно нещастна, унижавана, знаеща глад и мизерия, побоища, болести, скитничество, студ, омраза и отхвърляне.

Къде по-лесно се живее в манастир.