Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Блог Коментари добавени от Велина Василева
-
-
Любовта е път на живота. Там, дето има Любов, има Светлина. А там, дето има Светлина, има и Топлина. А там, дето има Топлина, има и сила. Или друго яче казано: там, дето е почнала да действува Любовта, почва да действува и Мъдростта. И там, дето е Мъдростта идва и Истината и Свободата действува, по необходимост.Да ни благослови Бог всички, да стигнем до Любовта, за да подейства в нас Мъдростта и да познаем Истината, която ще донесе Свободата и така - ще влезем в Божествения Живот, напускайки временното съществувание - завинаги!...
Обаче - най-напред идва Правдата - тя е основа на Любовта... Правдата - това е еднаквото отношение, което трябва да имаме - към всички души...
Качествата на новия човек са правда, истина и светост.Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
Истината е за духа, за ума и за мислите, а
светостта е вътрешната връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата.
Следователно ако правдата не е легнала в сърцето ви като основа, ако истината не се е настанила в ума ви и ако светостта не е свързала ума и сърцето в едно цяло, питам: Как ще разберете Христовото учение? Без правда, истина и светост Христовото учение не може да се разбере.
-
Благодаря! Много полезен е твоят коментар!
Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото.Човек не съзнава, че е роб и че освобождението му е предстояща задача, а не - текущ факт, както схваща нещата обикновеният човек... Трябва да бъдем търпеливи и да не приемаме лично нещата... Поне дотолкова трябва да имаме ум, че да не се дразним от другия, защото - "другостта"
е свързана само с формата и затова е илюзорна... Ще се заобичаме, когато се научим да виждаме себе си и в "другия"... Търпение... Само търпение...Та казвам, най-първо трябва да се освободите. При тези условия, при които сега живеете, щастието е невъзможно, богатството е невъзможно, знанието е невъзможно. Временно може. Остаряваш – това е робство. Разболяваш се – това е робство. Безпокоиш се – това е робство. Не знаеш какво да правиш – това е робство. Нямаш условия да работиш – това е робство. Не ти стига ума – това е робство. Някой път, проблесне някоя мисъл, дойде едно малко разположение, и то пак се изгуби... ... Сега във вас седи идеята да поживеете на земята. Как се живее на земята? Ти на земята можеш да живееш като роб. А можеш да живееш и като свободен. Като роб, тебе те очакват най-големи изпитания, нищо повече. Но казвам, защо е така? Защото си роб. „Защо съм роб?“ – Защото не мислиш. – „Защо съм роб?“ – Защото не обичаш. „Защо съм роб?“ – Защото не постъпваш добре...... Сега казвам, трябва да имате един метод, по който да се освободите. Вие сега може да казвате: „Аз съм свободен.“ Вие имате идеята за свободата, но не сте в една земя, която е свободна...
...Какви ли не работи не стават, защото сте в един свят, който не е свободен.
Законите, които съществуват са привидни закони. Не е един закон, на който можеш да разчиташ. Това е един временен порядък. Това са временни закони.
Сега вземете това за разсъждение, това не е за обезсърчение, но обстановката, в която живеем, мястото, в което живеем, не е още организирано...
...Животът е един творчески принцип. Като влезеш в живота, там има светла мисъл, има светло чувство и има сила. Има постижение, богатство, всичко има в живота. Този живот е идеала.
А пък този живот, който сега живеем, е робство. Ние сега искаме да се освободим от живота на робството...
...Вие казвате: „Това е една жаба.“ Жабата има да разреши един важен въпрос, понеже минава от едно състояние в друго. Тя е в преходно състояние. Тя е в едно преходно състояние между водата и сушата. И затова е земноводно животно. Живее във водата и в сушата. И цялото човечество са земноводни. Че светът е вода. Желанията са вода. А онзи, добрият живот е суша, на която трябва да излезнат хората. И вие по някой път, по някоя необходимост сте ту на водата, ту на сушата – и в двата свята. Не е лошо. Жабата едновременно има образувани хриле и дробове. Нашите стари възгледи са хрилете, а пък новите възгледи, които имаме, са дробовете. Ние искаме да влезем в Божествения свят. Това са дробовете. Ше минем в друга една форма. Дробовете са създадени вече съобразно с духовния свят. Човек има на разположение една по-фина материя, с която може да създаде онези по-фини неща, които му са потребни. Сега вие трябва да имате един метод.
Аз ви говоря за музиката. Музиката е изкуство на ангелите.
-
Да говориш едно, а да мислиш друго , това е нечистота.
Нечистота е когато човек не е достигнал още до вътрешното, скритото, окултното разбиране на живота...
Тогава той говори неща, които не разбира -
защото това, което казва такъв човек,
се отнася до Реалността, която е духовна, а пък човекът си мисли за физическите неща, т.е. има предвид - сенките, илюзията на физическото поле...
Това изопачава смисъла на чистите духовни учения и затова е нечистота, незрялост...
-
Чудесна е тази миниатюра!
-
Отговорът - на лични...
-
Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)...
Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа...
Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...
-
Днешните хора
не могат да мислят еднакво -
причината е, че те са различни проявления на Едно и Също Нещо (наречено Първа Причина)
- във време и пространство...
И стремежът не е такъв - те да мислят еднакво, по калъп ,тук на Земята - това е нелепо... Обаче - стремежът е - те да се научат да мислят хармонично... Да станат нещо като - инструменти в един симфоничен оркестър; да свирят вярно, приятно за слуха... Това е изкуство, за което - всеки един от нас трябва лично да се потруди; да се изчисти от излишните наслоявания във формата, които смущават хармонията и така да заеме мястото си в общата симфония... Да разучи - без никакви грешки - само своята, само индивидуалната си партитура... (А не - да разучава тази на съседа си, както погрешно схващат въпроса някои скрити за себе си фанатици, които външно търсят фанатизма... Това е същият този фанатизъм, който те сами, предварително, проектират навън и по тази причина само - той е видим, но лично и само за тях... Чистият човек - външно не вижда никакъв фанатизъм , защото - чистият вътрешно няма фанатизъм и така просто няма какво да проектира външно
)Всеки един от нас - чрез четене и лично прилагане на Записаните в Чисти Източници - Чисти Идеи - може да се пресътвори и дотук само стига свободната му воля - да реши - готов ли е вече да се чисти, или още не е готов и още ще продължава със заниманията си, докато дойде определеното му време да се заеме сериозно с този въпрос...
В Беседите на Учителя - са посочени методите и начините за разучаване на "личната партитура" на всекиго - за да се свири (окултно това значи - да се мисли) вярно и да не се внася дисонанс в общата музикалност... Страданията, които търпим - са само указателни напътствия към вярното свирене (т.е. - мислене)...
Никакво насилие не следва да се прилага външно; това е отминала епоха - тази на закона на Мойсей... Когато Христос внесе братолюбието в света - който го приеме - означава, че се е отказал от насилието и вече се стреми да влезе в Любовта... Това обаче е процес, а не е акт и затова "тук е нужно търпението и вярата на светиите" (библ. цитат)
... -
Благодарим и
се прекланяме пред Духа на Учителя,
който ни е завещал това неоценимо съкровище - беседи и лекции, на български език! Това е изключителна чест за нас, българите!...
-
-
-
"Дървото ли прави сянката, или сянката прави дървото?
Дървото прави сянката.
Следователно реалността произвежда сянката."
Петър Дънов , "Граници в живота"
-
Конкретно - значи все пак загатваш по въпроса пишейки - "Ако е свободна тук - свободна е и отвъд... Низшата душа продължава да се учи отвъд, но ако има кармични дългове - връща се отново на земята..."
Това значи ли, че "нишата душа", която е свободна отвъд (след смъртта!), изпълнява собствената си воля?
Как се "уреждат" тези въпроси "ТАМ горе"?
Май,...пак се върнахме в "изходна позиция".
Светъл ден!
Нека да се разберем така: Свободна е само тази висша, разумна душа, която е завършила земната си еволюция. А не - тази низша астрална душица, която се е освободила от физическия носител, при смъртта и погребението му...
"Ако е свободна тук - свободна е и отвъд"... Тук под "свободна душа" - се разбира разумната душа, на съвършения човек, която, бидейки в земно въплъщение, е живяла на небето - т.е. - пребивавала е отвъд първите четири свята, които са земни светове, а именно - физически, астрален, ментален и причинен... (Причинният е преходният към Божествения свят, в който живеят само учениците - четвъртото земно ниво на съзнание... Моля те, запознай се , разучи подробно тази таблица на категориите съзнания, за да можем да разговаряме на един и същ език)...
Със смъртта, при напускането на физическото тяло - душицата не се освобождава автоматично от самсара; тя само отива "да си почине" и да се подготви за следващото прераждане ... И щом още не е завършила земната си еволюция, в зависимост от нивото на съзнанието си - отива и "отвъд" - пак в земен свят - астрален, ментален , със съответните им поднива...
Значи:
1. Има свободна, висша, разумна душа, която , макар и във въплъщение, тук, на Земята - живее на небето...Тя не е от този свят...
2. Има и несвободна, низша, астрална душа, която (и при живот в тяло, и при смърт на това тяло) - алтернативно сменя само земни светове; тя няма достъп до светове - над висшия ментал (където са починалите гении)... Несвободната душа няма достъп до небето, дори тогава, когато не е във въплъщение, защото, бидейки отвъд - тя пак си е в земен свят... Напр. "гори в ада"... Шегичка...
Нещо такова е...
"която е свободна отвъд (след смъртта!)" -
Смъртта на физическото тяло не е фактор за освобождението на душата... Тази смърт е само сянка на другата "духовната смърт" на егото, на низшия ум у човека, при който наистина става освобождението на душата... И всичко това - взето в контекста на - "СМЪРТ НЯМА"...
-
Явно - останала съм с впечатление, че ме питаш нещо, защото ние с тебе имаме много сериозни, принципни различия...
Обясненията тук, пък и във форума - ги давам само на себе си и уча само себе си, споделяйки мисли с другите, които също колекционират идеи и мисли, защото сега се учат да различават нещата... Смисълът на различното, което се проявява сега, чрез всеки един от нас - е да се научим да различаваме, защото това не се отдава лесно на земното съзнание... То живее в каша от мисли, идеи, хипотези и суеверия... Всяко земно съзнание, без нито едно изключение...
Съвършените - не четат и не пишат по форумите - те просто - нямат такава нужда, нито пък задължение...
Колкото до спама - това е твърде относително - кое е спам и кое не е спам... Твърде ниска топка е, ако обявя част от творчеството на брата си за спам; все пак - блогът му е личен и той е в правото си - да следва вътрешните си подбуди, щом желае...Мисля, че няма спам , но критиката е нелепа... Всеки е прав, от своята си гледна точка ; има място за всички становища и щом вече съществуват - те са полезни, ако ги оценим; ако не - пак е добре...И в двата случая се учим... Полезно е... В този смисъл - не се обяснявам и не се оправдавам за грешки... Грешки няма... Има уроци...
Всеки един от нас, според Учителя, е "проявление на Божествената мисъл във време и пространство" така че, от това гледище - наистина всеки е прав, във всичко... Трябва спокойно да приемем факта, че не се разбираме един другиго, докато се учим...Това е предопределено...
В този смисъл само - гостите в блога ми са добре дошли, ако искат да ме питат нещо и коментират, защото очакват допълнителен отговор на въпросите, които са предмет на разглеждане тук; но критиката и похвалите - това е губене не време и за двете страни...
-
Мисля, че не е разбран точно въпроса,... или може би аз си го "превеждам" по друг начин?!?
"А доколко е свободен човешкия дух да проявява волята си когато не е окован в човешкото тяло?" - аз го разбирам например така -
"Как проявява човешкият дух своята свободна воля, след като напусне човешкото тяло" ... или "Как стои въпроса за свободната воля след смъртта на човек?"
От написаното от теб е ясно, че ако приживе човек се осъзнае , справи се с проблемите с мисленето си, той се слива "с Христос в себе си" (респективно сливане с Бог) и следователно - "за човек (в тяло или без тяло!) няма свободна воля, а съществува само Божия воля, която се изпълнява". Добре!
Какво става обаче с "неосъзнатите" и тяхната свободна воля (на духът им) след смъртта? Как се проявява тя?
Нямам предвид човек "да се справи с проблемите на мисленето си", а тотално да се откаже да мисли, след като предварително развие ума си - до гениалност - и ... стигне до задънена улица...
Само гениалният ум може да "схване" идеята на самоотричането и да я приеме като спасителна... Мисленето е антипод на знаенето... Започваш да знаеш - едва когато се откажеш да мислиш, а не преди това... Преди това - ти търсиш, анализираш, сравняваш, правиш заключения, подреждаш, приемаш, отхвърляш и след като се умориш - чак тогава ти "просветва"... И то - когато си се отказал САМ (ти) - да търсиш - и си капитулирал, фалирал си в личната си фирма (егото).. Докато ти търсиш, докато ти искаш - ти си в егото, в низшия си ум, който не е стигнал до края ... ("Казва: „Кое е истина?“ Истина е туй, което не се доказва. Ти го знаеш моментално. Туй, което се доказва, то е въпрос дали е истинно. Ние мислим, че туй, което се доказва, е истина. Истината непосредствено иде до ума ти."Дънов "Гордост и смирение" )
Колкото до мъртвите - това е условно казано, защото ние с умрялото тяло не се занимаваме, а душата не
умира... Душата бива низша , астрална , или висша - разумна душа... След смъртта на тялото - тя си е същата , каквато е била и преди смъртта на тялото - носител, затова същото се отнася и за нея... Ако е свободна тук - свободна е и отвъд... Низшата душа продължава да се учи отвъд, но ако има кармични дългове - връща се отново на земята...
-
Казваш (казвал Учителя?!?) "Защото смирението е вътрешно качество; то е само пред Бога, а не е външно, пред хората..."
Всъщност може ли, ако няма смирението своето външно проявление (и пред хората!), да е истинско и да си се проявява само и единствено вътрешно,... (та дори и пред Бога)?
Аз не можах да се сетя за такива примери (светли и смирени хора!), а ти имаш ли?
Безспорно е , че има външно проявление на едно вътрешно качество... "Каквото отвътре - такова и отвън"/Хермес/... Проблемът не е в това, че смирението не се проявява външно, напротив - то винаги се проявява... Проблемът е, че смирението не може да бъде разпознато , като такова, от низшия ум (егото)... Този ум просто - няма капацитета да разпознае истинското смирение... (Егото разпознава като смирение само фарисейството - когато друго его - външно, показно дава израз на своята представа за смирение)...
Пример : Исус Христос (най-смиреното Същество, Което е било на Земята) - формално е бил разпънат за това, че е богохулствал и че се е представял за юдейски цар. Това обвинение е било написано на Кръста Му - явно Той не е изглеждал никак смирен, външно (на мъчителите си)... Освен това - смирението пред Бога - на всички ония светци, мъченици на вярата, които са изгубили живота си, защото са били набедени в хиляди измислени грехове - също външно не е било разпознато...Напр. - дякон Стефан , от Новия Завет - докато зверовете от тълпата са го убивали с камъни - той се е молил за тях: "Господи! Не им считай този грях..."
Ако четеш Библията - ето няколко стиха :
но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога. 1 Коринтяни 4:5
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
Самият Дънов - също не е минавал за смирен човек, пред света... Бил е гонен, интерниран, хулен... А той е отдал целия си живот - в служба и послушание на Бога...
-
-
-
!
-
Красиво!
-
Благодаря, изключително красив стих!
Светъл празник!
-
Благодаря ти, Ася, че акцентираш върху смирението и мекотата в живота...Полезно е често да четем това, което поднасяш, тъй като ограниченията, в които живеем - по-точно ЕГОТО, ни подхлъзва и се увличаме, без да усетим... Забравяме, че като съдим с ума си, най-напред осъждаме себе си.
Книгата Битие
в hristo_vatev- Блог
Блог от hristo_vatev
Добавено
Благодаря...!