Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лъчезарна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1616
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    148

Всичко добавено от Лъчезарна

  1. Настоящето слово е дадено в софийския кръжок чрез г-н Дънов на 11 август 1913 г., неделя.
  2. Ако едновременно се обнадеждиш и обезвериш, ти ще се натъкнеш на голямо противоречие. Такова противоречие ще преживееш и при сблъскване на две противоположни чувства. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а една положителна може да го освободи. Вяра е нужна на човека, абсолютна вяра в Бога. Надежда му е нужна. Тя представлява една трета от основата на живота. Надеждата не решава всичко, но тя урежда всички въпроси на физическия свят. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. Дойдете ли до въпросите на Божествения свят, те се уреждат от любовта. Значи, надеждата се занимава с физическия свят; вярата се занимава с духовния свят, а любовта - с Божествения свят. Това са три сили, които работят в човека; това са три пътя, по които той се движи. Надеждата има сила за сегашния живот, за настоящето; вярата - за бъдещето, а любовта включва всичко в себе си. Казваш: Аз не обичам този човек. - Това не е любов, това е работа на надеждата. Не го обичаш, понеже нямаш материален интерес, нищо не очакваш от него. Ако може да ти услужи в нещо, ти го обичаш, т.е. обнадеждаваш се. Има хора, които не могат да ти услужат с пари, но могат да ти предадат своето изкуство. Например, някой е певец, музикант; той може да те научи да пееш, да свириш. Ти обичаш този човек заради изкуството. Значи, един обичаш за парите, друг за изкуството. И в двата случая се обнадеждаваш. Щом изгубиш парите и надеждата изчезва. Обаче, изгубиш ли силата, вярата ти изчезва. Докато имаш сила, имаш и вяра. Затова именно, вярата трябва да действа вън от силата. Силата, като качество на духовния човек, може да бъде в услуга на вярата, но не и да я управлява. Вярата има отношение към човешкия ум. Тя се проявява чрез него, но не зависи абсолютно от него. Казваме, обаче: Надеждата е проява на физическото в човека; вярата е проява на ума, а любовта - проява на душата и духа. ~ Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с надеждата; в духовния свят, ще ги разрешите с вярата; в Божествения свят ще ги разрешите с любовта. Където са надеждата, вярата и любовта, там е щастието на земята. Облечете се с надеждата, като дреха на живота. Вложете вярата, като кръвообращение на живота. Вложете любовта, като светла мисъл на живота. Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йов; че изгубвате всичкото си богатство; изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания, да се засегне вашето здраве, вашия живот, вие сте дошли до областта на любовта, вярата и надеждата. Страданията са път за познаване и разумно действане с надеждата, вярата и любов. ~ Питаш: Какво да правя? - В надеждата ще се крепиш на земята. Във вярата ще те разпъват. В любовта ще гориш. Ако имаш любов, ще гориш. Ако не те разпъват, вяра нямаш. Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене, кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания - от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората. Като минеш през закона на надеждата, благославяй Господа. Като минеш през закона на вярата, благославяй Господа. Като минеш през закона на любовта, благославяй Господа. Използвай условията, които ти са дадени на физическия свят. Използвай условията, които ти са дадени в духовния свят. Използвай условията, които ти са дадени в Божествения свят. Великите пътища
  3. Лъчезарна

    224.Трите пътя

    Аз зная, че всичко, което съм ви говорил, е потънало дълбоко в съзнанието ви – не е изгубено. И доброто, което правите, не е изгубено. Бог е навсякъде. Той пази своите неща. Това, което съм говорил, не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си, ще израсте. Нови пътища ще се открият пред вас, и вие ще благодарите за тях. В Бога всичко е хубаво. Трите пътя
  4. Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа Беседа: Ликвидация на века Молитвен наряд за край: Малката молитва
  5. Мисъл за деня - 18.04.2015 г. Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос. Ще кажете: „Где е?“ – Аз го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам го. А вие виждате ли го? Виждам го, виждам го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша... Целувание ми не даде Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25
  6. Мисъл за деня - 07.04.2015 г. Първото нещо, което предстои на всички ви, е да се освободите от това лъжливо учение и да се убедите, че съществува Бог. ...Петър запитва Христа: „Господи, а този какво ще прави?" Аз отговарям: този цели две хиляди години ще философства има ли Господ, или не; възкръснал ли е Христос, или не; наистина ли е престоял в гроба, или не; кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът и т.н. Днес върху всичко разискват, но не и върху самата истина. Съвременните християни ги уподобявам на критиците, които, щом излезе някоя книга, започват веднага да я одобряват или не. Светът е пълен с такива критици, които критикуват Божествената книга, разглеждат дали подлежащото или сказуемото е поставено намясто, дали този или онзи факт е верен. Като го видя Петър Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог... - формула Молитвен наряд за вторник: Ще се развеселя - песен Пътят на живота - молитва Псалом 27
  7. Мисъл за деня - 30.03.2015 г. Какво се иска от съвременния човек? - Да зачита Бога, Който живее във всяка душа. Ако не любим Бога, никого не можем да любим. Той е един, в Него са всички живи същества. Само така хората ще се разбират и светът ще се оправи. Детето растеше Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143
  8. Лъчезарна

    Мисъл за деня 30.03 - 05.04.2015 г.

    Мисъл за деня - 04.04.2015 г. Аз изхвърлям думата „равен, равенство” от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта. За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима. Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко; и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва. Нито тържик Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25
  9. Лъчезарна

    Мисъл за деня 30.03 - 05.04.2015 г.

    Мисъл за деня - 03.04.2015 г. Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин, как да живеят на земята. Защо сте тъжни Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за петък: Фир-фюр-фен – песен Молитва на Триединния Бог Псалом 44
  10. Лъчезарна

    Мисъл за деня 30.03 - 05.04.2015 г.

    Мисъл за деня - 02.04.2015 г. Сега всички сте обременени от въпроса за прехраната, а това ви разединява. Бих желал всички религиозни и духовни хора в София да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото Начало в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса. Господ му рече Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112
  11. Лъчезарна

    Чужбина и любовта като стимул.

    Максиме, на едно ниво всички имаме едно и също - връзката с Бог. Дали сме българи или германци - просто една проява на Духа. Нищо повече. Доколко съзнаваме връзката си с Него - там са големите различия. Дали съм в България или в Германия, дали в друга държава - имам си задача и трябва да я изпълня. Затова съм тук, на Земята. Ако трябва да съм в Хондурас - сигурно ще стигна до там, за да преместя пет камъчета. Фигуративно казано. Чувстваш се добре - някъде си, значи всичко е наред. Аз се чувствам добре - някъде си - всичко е наред. Да се убеждаваме на кой колко му е удобно - някъде си - няма смисъл. Важното е да си свършим работата, за която сме се родили. Всеки има задачи за изпълнение в живота си, та дори и да е посаждането на едно дърво, създаването на една метеорологична карта или изпяването на една песен.
  12. Аз ще засегна закона на кармата от гледището, от становището на Божествената окултна наука. Кармическият закон води своето произхождение от първото излизане на човека от Бога – от там води своето начало. А неговото действие или проявление започва с поляризирането на човека или с явяването на двата пола в света. Другояче казано, съзнанието на човека се е раздвоило на положително и отрицателно, възходяще и низходяще, съзнание на Любов и съзнание на Мъдрост у човека. Това са два полюса. Сега, вложено е във всяко едно съзнание желанието да обсеби и да завлада; то е стремеж на всеки индивид, на всяко его, вътрешен стремеж да влада. И понеже тази първична сила е подействувала да раздвои човешкото съзнание, тия два полюса на съзнанието са се заблудили. И следователно, раздвоили се, те искат да се завладат по един особен начин. Тъй по един механически начин искат да се завладат, а там, дето това механическо завладане започва, се явява насилието. Първото положение, което природата изисква от човека е: човек за човека да се жертвува. Сега, да определя думата жертва, от това становище какво се подразбира.Жертва – това е закон за правилното растене и развитие. Това подразбира жертвата, защото само това, което расте, което се развива, цъвти и дава плод, то може да услужи на света, то се принася в жертва. Сега как е започнала кармата? Първото съзнание в света, което е ограничило второто съзнание, то е родило сегашната карма. ~ Сега, аз ви говоря върху кармата. Не се мъчете да я разберете изведнъж, във всичката ѝ пълнота. Но в една школа как ще се зароди злото между вас? Злото е, че вие ще почнете да искате да господарствувате с вашето знание. Някой от вас има някоя идея, иска да я наложи на другите. Или той може да има някакъв навик, някаква характерна черта, някакви сили, той ще иска да ги прокара, да ги наложи, но знаете, че в природата има закон за регулиране нашите действия. Всяка сила има граници, в които тя може да се развива. Дойдат ли тия граници, има вече обратни действия. Дотогава, до когато хората не знаят вашите същински намерения, те може да ви слушат, но в момента, когато те узнаят целта, към която вие се стремите, веднага ще почнат да ви противодействуват и то по закона на самосъхранението. Всяко същество иска да се предпази, т.е. всеки иска да цени своята свобода. Следователно, кармическият закон може да се урегулира само чрез закона на самопожертвуването, т.е. да станеш слуга на другите, да отдадеш правото на всекиго. Правото, което искаш за себе си, туй право да дадеш и на другите; благото, което искаш за себе си, туй благо да го имат и другите. Правото, което искаш в своя ум, в своето сърце и в своята воля, туй същото право дали си ученик, слуга или господар; тия права всички трябва да ги имате еднакво, защото по този начин, в школата сега, в окултната школа има друга една опасност, от тъй наречения вампиризъм, разбирате ли вие. Вампиризъм – черпене на жизнените сокове на окръжаващия чрез тия окултни закони, нещо, което е абсолютно забранено. В тази школа, в която сте абсолютно, разбирате ли, ни помен, ни сянка от тунеядство. Сега другите школи учат, че силата на човека е в неговата мисъл. Силата на човека е само временно в неговата мисъл; тя не седи нито в неговата воля, нито в неговото чувство, нито в неговата мисъл. Малко по-ясно. Да вземем известна проява на Любовта, тази Любов може да се яви по форма, по съдържание и по смисъл. Давите се в реката. Минава някой прост работник, отива на работа. Дава ви ръка, изважда ви от водата и казва: „Върви си!“ То е физическото проявление на Любовта. Той не се спира повече. Второто проявление: вие сте гладували три дена; по пътя минава друг, вижда вашия глад по лицето ви, взема ви вкъщи, нахранва ви и той ви праща. Третото: вижда ви, че искате знание, взема ви, но след някоя година, след като придобиете знанието, каже ви: „Вървете си по пътя!“ Мислите ли, че животът се е използувал след като сте подали ръка на някого, нахранили сте някого и сте дали знание на някого? – Не! Вие трябва да влезнете в причинния свят, дето основният закон е следующият: там един живее за всички и всички живеят за един; благото на едного е благо на всички и благото на всички е благо на едного. Следователно, по този закон, което и да е същество на света, колкото и да е малка неговата деятелност, неговата радост и неговата скръб трябва да бъдат за вас свещени. Една муха може да бъде, но на тази муха, тъй трябва да се радвате, както на един човек и тогава може само Бог да се весели. Туй е свойствено само на Бога; само Той може да гледа дребните работи, а хората забелязват само едрите (неща).Понеже в школата ще се учите за себе си, ни помен от лъжа да няма! Единственото нещо, което в школата не се прощава, то е лъжата. Туй трябва да го знаете! Всичко се извинява, но лъжата – никога! Вие ще се пазите като от огън да не се подавате на лъжата, то е един принцип, който ще ви заведе в противоположностите на живота и после много мъчно ще се избавите. Попаднете в най-трудното положение, казвате си: Без лъжа не може, нали? Без Истина не може, а без лъжа може! Точно е турено. Само без Истина не може, а без лъжа може. И ще турите. Без Любов не може, а без омраза може! Без Мъдрост не може, а без глупост може! Защото, щом кажете, че без лъжа не може, значи, лъжата ражда Истината, то не е вярно. Щом кажете, без глупост не може. И според съвременната наука от невежеството е излязло знанието. ~ Да подчини съзнанието на един човек, то значи да подчини Бога на себе си. А единственото нещо, което в света е невъзможно, то е това. Сега ще знаете, че и чувствата, и сърцето, и то се преобразява, и умът се преобразява, както учат и теософите – висшият и нисшият манас, низшето и висшето сърце на човека или духовното и плътското то са все полюси. Когато искате да обсебите нещо в чувствата си, вие създавате сами кармата. Щом искаш да обсебиш нещо – създаваш карма, щом даваш свобода, ти ликвидираш с кармата си. Сега, да допуснем, че вие имате един приятел и ти кажеш: „Аз искам ти да ме обичаш“ и той каже: „Ще те обичам“. Турне на главата ти юлар, а отзад остен и каже: „Ти съгласен ли си?“ – Съгласен съм. Те си създават карма. Щом туриш юлар някому на главата и вземеш остен – кармата е започнала. Сега този юлар може да седи в една горчива дума. Кармическият закон е ужасен. Една горчива дума може деликатно да е казана, с една усмивка или лека подигравка, кармата е започнала. Даже в най-тънката форма да кажеш нещо, противникът даже не подозира, но ти си прикрил едно чувство невярно и ти в душата си усещаш, че кармата е започнала, може в бъдеще туй чувство да донесе хиляди злини. Следователно, в себе си ще бъдете строги, ще прецеждате! Защото от туй гледище на окултната школа, умът е филтър, сърцето е филтър и волята е филтър. Всяка мисъл трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира; всяко чувство трябва да мине през ума, сърцето и волята, да се филтрира и всяко действие трябва да мине през ума, сърцето и волята; всичко туй трябва да се филтрира и тогава да влиза в градината на душата за посаждане. Сега не трябва човек да бъде голям ясновидец, даже и неясновидецът може да знае кога е започнала кармата да действува. Ако вие не спазвате закона на Любовта в себе си, веднага двете полушария на мозъка ще се поляризират по два противни начина; в едното полушарие ще се събере повече енергия, а в другото – по-малко. Ако в дясното полушарие се събере повече енергия, вие ще почнете да се сърдите, даже вашите близки приятели може да ги нагрубите. Ако се набере повече енергия в лявото полушарие, може да станете учтив, любезен, но туй е още едно неустановено явление. Тогава мускулите, да кажем, от дясната страна на лицето, ако в лявото полушарие има повече енергия, ще почнат по-силно да се съкратяват; и тогава у някои хора виждаме, че стават неволни движения от едната страна на лицето. Движения, които са дисхармонични, показват проявата на някаква мисъл нехармонична, чувство нехармонично, действие нехармонично. И ако туй действие продължава дълго време, често устата на хората се изкривяват от едната страна, едни мускули се разширяват, а други – се свиват, и кармата налага своя печат на лицето ви, може на очите ви. Ако запример употребявате лъжата, известни мускули на лицето ви ще се съкратят и тогава ъгълът на вашето око, под който светлината пада на вънка, е обърнат надолу и като ви гледа човек, ще види, че ъгълът на вашето око е насочен към центъра на земята и само като се погледнете в огледалото, няма да се харесате. Та, като говорите за красотата, красотата произтича само от тази вътрешна хармония. Абсолютно човек трябва да бъде чист. Аз турям, т.е. така ще турите едно от правилата: Истината в душата ви. Светлината в умовете ви. Чистотата в сърцата ви. Туй трябва да бъде едно правило, ще го турите в стаята си и всяка вечер ще се питате дали Истината е във вашата душа, светлината – в умовете ви и чистотата в сърцата ви. Сега Истината ще ви даде свобода, по това ще я познавате. Ако е в душата ви, ще давате широк замах и на себе си, и на окръжающите ще давате свобода.Ако светлината е в ума ви, светлината ще ви даде знание; тя е проводник на знанието. Ако чистотата е в сърцата ви, вие ще бъдете силни, ще бъдете еднолични във всяко отношение. Те са второстепенни прояви. Сега по някой път виждате у себе си някое чувство погрешно. От гледището на този кармически закон, кой каквато погрешка види у другите, тази погрешка той сам трябва да я изправи. Ти, който си забелязал някоя погрешка у приятеля си, трябва да се постараеш ти да я изправиш. Ще кажете: Как ще я изправя? Аз ще ви приведа един малък пример. При един евангелист, книжар, във Варна отива един млад момък да си купи книги. Книжарят му казва: Преди време дойде един твой познат да иска пари на заем от мене, но и до днес не ги е върнал. Твоите приятели са такива. – Колко ти дължи? – Толкова. Той взема и му дава парите. – Считайте, че въпросът е свършен, аз и приятелят ми сме едно; извинете, моят приятел и аз, това е едно и също нещо. И плаща той всичкия дълг на приятеля си. Ние сме честни хора. – То е благородство на характера. И ако някой почне да одумва някого, извадете кесията си. Аз и приятелят ми е едно и също нещо. А при сегашното ни разбиране много пъти вие казвате: Аз зная, той има тази слабост, той е нехаен малко, аз ще му поговоря да ти плати... Не, не в тази школа животът седи малко по-другояче, ще отвориш кесията си, ще ликвидираш сметката и на приятеля си нищо няма да казваш. И ако вие приложите тъй закона, ще опитате другите резултати. Сега, това е за онези, които трябва да плащат, пък онези, които има да плащат, ако те почнат да правят такива дългове по книжарите и други да им плащат, те образуват негативната си карма; един ден те ще изгубят своите добри приятели и ще останат сами да си изплащат дълговете, защото когато имат добри приятели, които да ви плащат дълговете, и вие сгрешите, тогава, по обратен път, проявлението ще ви турне подобни на вас, и освен че няма да ви плащат, но ще ви натоварят двойно. Този закон на кармата, който мисли, че ще го надхитри, лъже се. Българите казват: „Хитрата лисица с двата крака в капана влиза“. С него игра не става! Той е един, как го казвате на търговски език – кредитор. Той не допуща закъснение нито половин ден; нищо не отпуска, точно ще платиш и всичките му лихви; и от лихвите не отстъпва, от нищо не отстъпва, той отстъпва само като му платиш. И тъй, ще знаете, че всичките ваши добри мисли и добри желания ще се поляризират в една или друга посока. Сега, когато ви говоря за кармата по този начин, вие ще се противопоставите. Съпоставете съвременните две учения. Туй учение, което сега имате, ще го поставите долу, в корените на вашето същество да функционира, а новото учение ще го поставите в клонищата, горе, да функционира. От кармата си няма да се боите. Кармата обича хора смели; вие ще бъдете смели, да посрещнете кармата си. Които бягат от кармата си, тя има пречка за тях. Ще бъдете смели, може да ви убие, но в края на краищата едно благородство има в нея. Тя е като мечка. Мечката като иска да ви изяде, тя почва полека да ходи да си глади козината, гладка става, но да знаеш, кожата ти отива. А когато иска да не ти направи пакост, тя се нахохори, като мине, ще те наплюе и ще замине. Само страх дето ще теглиш. Само страхът ще запомниш, щом се нахохори, само страхът ще ти остане. Та кармата като мине ще ви наплюе, ще се нахохори, а вие ще благодарите, че тя е постъпила тъй. Тя казва: От мен да замине плюенето и страха, който ще ви внуши. Следователно, тъй ще разрешавате.Когато дойде голямо нещастие, ще кажете: „Моята възлюблена карма се е нахохорила, плюе“. Туй е много вярно. Тъй ще си кажете: „Плюе ме малко, но тя повече от това не може да направи“. Сега аз не обяснявам, те са отделни случаи и закони на кармата, но ще ви дам друго едно изяснение: Представете си два успоредни, железни пътя, по които един влак пътува на запад, а другият на изток. Представете си от източния път 100 трена се движат, има известна дистанция, първо те се движат с еднаква скорост; следователно, дистанцията е една и съща. Но представете си, ако почне да се намалява движението на тия тренове какво би станало? Нали ще почнат да стават сблъсквания по пътя. Следователно, в кармическия закон, дали отиваме към изток или запад, бързините от изток и запад трябва да бъдат едни и същи. Когато двама души не се движат с една и съща скорост, всякога става сблъскване, ако се движат в една посока, схванахте ли вие? Ако, да кажем, сега първият трен, който тръгва от изток и отива на запад, се движи със 100 клм в час, другият се движи с 80 клм, нали той ще остане и онзи, който се движи със 100 клм, няма опасност да остане. Представете си, че първият се движи с 80 клм, а вторият – със 100 клм. Тогава има опасност. Да. Представете си, че те се движат вечерно време в тъмно, непременно ще има сблъскване. Тогава, за да не става сблъскване, онзи, който се движи с по-голямата бързина, трябва да намали бързината, да се движи най-малко, както първият, за да се пази някаква дистанция. И тъй, между хората не трябва да бъдеш нито много умен, нито много глупав, защото глупостта ти е пак закон кармически; интелигентността е пак закон кармически. Щом Господ съпостави двете, ако си много интелигентен, ще се движиш много бързо и ще дойдеш в стълкновение с другите; ако си много глупав, ще се движиш много бавно и пак същият резултат. Ще бъдеш толкова интелигентен, колкото всички окръжающи. Вие сега ще си зададете въпроса колко трябва човек да прояви своята интелигентност? Вие ще запазите своите сили за по-благоприятни условия. Щом има един трен с по-малка бързина, ти ще спреш парата си, а като няма препятствие напред ти ще препускаш, колкото искаш. ~ Да критикуваме, значи, да кажем онези факти, които са истинни, онова, в което съм напълно сигурен да кажем, че сме в съгласие с природата. Критикуване подразбира: да поставим нещата тъй, както си са в природата, в нейната първа проява. Това значи. ~ Ако си отпред, с малка бързина не се движи. Ако си отзад, с голяма бързина, не се движи. От тук една тема е отговор на новата философия. Отпред бързо се движи, отзад бавно се движи! Ама то само от части се разрешава, ако има втори трен, трети подир тебе, тогава друго правило: ако има някой отпред, давай му място да се движи, колкото иска, но отзад ли си, ще вървиш с малка бързина. Тогава е безопасно. Тъй щото, има 4 положения. И тъй, някои искат от нас да им дадем право, Учителят на ученика няма да даде право да се движи. Аз ви казвам сега с малка бързина да се движите. Ако си ученик, който е свършил, ще кажа: Турни парата си, движи се колкото искаш, но ако има някой пред тебе, не бързай! Който е отпред, с голяма бързина; да се движи, а който е отзад, с малка бързина да се движи. Сега те са символи, ще ги превърнете вие в живи дела. Бързината ще превърнете, голямата бързина на какво съответствува? – Добродетелта. Нали тогава значи: в доброто бъдете бързи, т.е. отпред, а в злото бъдете мудни, отзад. Превеждане трябва. Ние превеждаме от физическото поле в духовното поле. Значи голямата скорост означава добродетелта, а малката скорост означава злото. Ако се разгневиш, ще кажеш: Аз съм отзад. Полека ще се движиш. Учителят, из "Проява на кармическия закон", Младежки Окултен Клас, 26.04.1922 г.
  13. Сетивата на човека възприемат само онзи обем от информация, за който са дораснали. Човек опознава света само с онези сетива, които са събудени у него. Така че субективността в отговорите на въпроса "Какво означава за вас Волята Божия?", води до перманентни спорове. Истината не е в обясненията и споделянията. Всички мравки са прави - слонът е една тръба, слонът е един стълб, слонът е едно въже с метла накрая. Но и всички мравки са в заблуждение. Слонът е слон!
  14. Един познат ми разказваше: На всичко в себе си станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах да се откажа. Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст, да си близна малко. Макар и несъзнателно, ще бръкна. После ми дохожда наум, че не трябва да правя това, но станало вече. Казвам му: Щом си се справил с всичко, и с това ще се справиш. – Не зная, престъпление, грях ли е това, но все ще бръкна в кацата. – Добро е в тебе това, че си недоволен от себе си, от лошия навик. Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед. Защо става така? – Сами не знаете. Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам си вземеш. Не е лесно да се освободиш от една слабост. Тя е подобна на нечистите духове. Когато Христос освободи, беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа да живее при новите условия и каза: Да се върна в стария дом, в човека, отдето излязох. Той се върна в човека и като намери дома очистен, взе със себе си още седем духове, по-лоши от него. Така и младият иска преждевременно да стане възрастен. И малкото дете иска да стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска да стане по-голям. Като стигне до едно място, повече не може да расте. Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен. Той иска да има брада, мустаци, да бъде по-внушителен. Като няма какво повече да желае, няма с кого да се сравнява, казва: Едно време, като бях млад. беше добре. Сега, ден след ден, губя силите си: краката ми, ръцете ми треперят. Не мога сам да си услужвам. Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще си остана вечно млад. Няма да помисля за старост. Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска да порасне; като млад, иска да стане възрастен; сега иска да стане като дядо си. Дядото е кацата с меда. Колкото пъти се заричаш да не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш. Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда? Има ли право човек да бърка в меда? Ще кажете, че без разрешение никой няма право да бърка в меда. Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може да стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия. Човек често бърка в меда, без да знае, че това е мед. Той знае само едно, че му е приятно. Тази приятност няма да ти допринесе нищо ценно. Какъвто си бил, такъв ще си останеш: ако си бил нечист, нечист ще си останеш; ако си бил невежа, невежа ще си останеш; ако си бил слаб, беден, пак такъв ще си останеш. Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда. Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста си. Казвам: Може ли жадният да види чешма, и да не се напие от нея? Колкото малко и да пиеш, все ще глътнеш няколко глътки. Какъвто и да си, все ще бръкнеш в кацата с мед. Казвам: Не е лесно да се откажеш от меда. – Ако се отвикнеш да бъркаш в меда, ти си постигнал нещо. Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо, да се откажеш от кацата с мед. – Не, оттам трябва да започнеш – от малките неща. Виждате как постъпват хората с растенията. Кой как мине, все ще си откъсне един лист и ще го хвърли на земята. Казват, че колкото повече късаш листата на растенията, толкова повече растат. – Не е така. Това е отрицателната страна на въпроса. Няма да късате листата и цветовете на растенията. Казваш: Живея добре, но нещо ме мъчи. – Мъчи те нещо, защото не спазваш закона за малките работи. Някога това, което те мъчи, е видимо; някога е невидимо. Неразположен си, търсиш причината в себе си, но не я намираш. Търсиш я вън от себе си, пак не я намираш. Като си неразположен, ти не искаш да гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш. Ако си господар, вземаш камшика и търсиш, кого да биеш. И като християнин и като философ, пак си неразположен. – Много просто, бръкнал си в кацата с мед без позволение. Като не намериш причината на неразположението си, започваш да критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна. – Потърси причината в себе си. ~ Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може да излезе. За да излезеш от подземието, трябва да се справиш със своята слабост. Кажи си сам на себе си, че тази слабост няма да те изведе на добър край. – Помогни ми ти, сам не мога да изляза от подземието. – За да излезеш, трябва да ти туря юлар на главата. Аз ще те тегля, а ти ще вървиш след мене. Значи, аз отпред, ти отзад. Ако искаш да знаеш, трябва ли да бъркаш в меда, питай пчелите. Те плащат скъпо на всеки, който си позволи да пипа техния мед. Добрият живот се основава на следния закон: Не бъркай в кацата с мед без позволение. – Приятно ми е да бъркам в меда. Изкуство е доброволно да се откажеш от това, което ти е приятно. Казвам: За да се справи със слабостите си, човек трябва да уравновеси силите в своя организъм. Това значи, да постави равновесие между ума, сърцето и волята си. Този е пътят, по който човек може да стане господар на своите мисли, чувства и постъпки. В който свят влезеш – в света на мислите, чувствата или постъпките – трябва да бъдеш ориентиран. Религиозните и до днес разискват върху въпроса, накъде да се молят – на изток или на запад. Значи, те още не са ориентирани по този въпрос. Силата на молитвата не е в това, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства влагаш в молитвата. Не е безразлично, какво носи човек в себе си. Дето седне, той оставя нещо – добро или лошо. ~ – Толкова приятно, колкото да бръкнеш с пръст в меда и да го близнеш. След това трябва да дойде цяла експедиция от невидимия свят да те спасява. Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая. – Де отидоха? – В затвора. Ето, вече осем хиляди години, как седят в затвора. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали. И досега още хората бъркат в меда без позволение. – Не може ли да не грешат? – Може, от тях зависи. Грехът не е нищо друго, освен бъркане в кацата с мед. Според вас, грехът подразбира нещо голямо – убийство, кражба, лъжа. – Не е така. И най-малкото нарушение на закона е грях. Искаш да те обичат хората, да те славят, да бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда. Невъзможно е да се ползваш от едно благо и да не платиш за него. Разумен трябва да бъдеш. Ако си силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако си учен, ще го оплетеш в мрежата си; ако си богат, ще го заробиш; ако си красив, а не знаеш как да употребиш красотата си, ще причиниш ред нещастия на хората. ~ Казваш: Защо светът е създаден така? – На този въпрос няма отговор. – Защо страдам? – Бръкнал си в меда без позволение. – Какво да правя? – Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът? Ще платиш и ще си вземеш, колкото трябва. Започнеш ли да се оправдаваш, че си бръкнал само с един пръст, ти повече ще се объркаш. С този мед, който си взел на пръста си, могат да се нахранят десетина пчели. Според тебе, малко мед си взел, но не и според пчелите. Казваш: Малка е погрешката ми, но тежки последствия носи: изгубих мира, радостта, разположението си. Значи, Духът те напуснал. Щом Духът те напусне, погрешката ти не е малка. Човек трябва да дойде до истинската мярка на нещата и, според случая, да си служи с малката, или с голямата мярка. Важно е да знаеш, кога каква мярка си приложил. За да възстановиш мира, радостта и разположението си, ти се молиш, плачеш, дано Бог ти помогне. Бог помага, но някога оставя човека да сгреши, да придобие известна опитност. Ако от първия път не научи урока си, Той ще го остави да повтори и потрети опитността, докато научи урока си. ~ Нека остане в ума ви следната мисъл: Не бъркай в кацата с мед без позволение. Ще кажете, че това не е никакъв грях. – Да, не е грешно, че си бъркал в кацата – никой не те държи отговорен за това. Обаче, нещо в тебе ти нашепва: Не направи добре, че бръкна в кацата с мед. На това се дължат всички страдания в света. Всъщност, няма никакво престъпление, че си близнал малко мед с пръста си. Адам и Ева пожелаха да вкусят от забранения плод, но и до днес човечеството изкупува последствията на тяхното желание. Какъв грях има в това желание? Вкусиха, зарадваха се, но изгубиха свободата си. Като изгубиш свободата си, хората ще те убеждават, че отново ще я придобиеш. – Възможно е, но кога ще я придобиеш? Можеше да минеш и по друг път, а не да бъркаш в кацата с меда. Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях бъркат всички хора. ~ ... ако искате да бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение. Не желайте да бъдете щастливи; не желайте да бъдете и нещастни; не желайте да бъдете учени, нито силни; не желайте да бъдете невежи и слаби. Човек желае само онова, което няма. Остави в душата си да се развива само това, което Бог е вложил в нея. Знанието, силата принадлежат на Бога. Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат. Не желай онова, което не ти е дадено. ~ Мнозина са идвали при мене да ме питат: трябва ли да бъркаме в кацата с мед, или не? – Може да бъркате, колкото искате. – Има ли грях за това? – Грях няма, но има последствия. Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще си вземеш, колкото ти трябва. Касиерът трябва да знае, че си взел мед от кацата. Казваш: Имам право да взема десет пъти повече. – Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед. ~ Няма по велико нещо за човека от това, да чувства Божията Мъдрост. – Да съм като Бога! – Това значи, да бъркаш в кацата. Не е нужно да бъдеш като Бога. Достатъчно е да чувстваш Неговата Мъдрост, да се радваш на това, което Той е създал. Всичко, направено от Бога, е за тебе. Бъдещето е на твое разположение. А ти бъркаш в кацата и мислиш, че ще постигнеш нещо особено. Освен че нищо няма да постигнеш, но ще си създадеш нещастия. Нека остане в ума ви мисълта, да не бъркате в кацата. Значи, нищо не ми трябва. – Ще правиш това, което ще те задоволи. Днес, ходиш гол – не си доволен; облечен си – пак си недоволен. Учен си – не си доволен; невежа си – пак си недоволен. Силен си – не си доволен ; слаб си – още по-зле. Ако си добър – зле е; ако не си добър – още по-зле. Какво трябва да правиш тогава? Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма да мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам. Няма да се отделям от Бога. Какво съм аз, няма да правя въпрос за това. Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал. Така, именно, ще поддържам своето вътрешно равновесие. Ако започна да разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави. Аз нямам право да се питам, какво мога да създам. Бог е създал всичко. Аз трябва да изучавам това, което Той е създал. ~ Сега аз мога да изнеса работите така, че да се обезсърчите, но не искам това. Аз се радвам на всичко, създадено от Бога. По-хубаво нещо от това не може да се създаде. На мене предстои да изучавам законите на живота и да се върна там, дето Бог ме е поставил. Оттам ще продължа своя живот. – Сиромах съм, нямам възможности. – Мисли, че си богат. Ако не беше така, сиромашията не би те посетила. Ако си богат, не мисли за богатството си. Ти не си нито богат, нито сиромах. Следователно, ако си богат, не мисли, че си богат; ако си беден, не мисли, че си беден. Богатството е в Господа, знанието също е в Господа. Ти не си нито учен, нито невежа. Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния. Ако нямаше богати, нямаше да има и бедни. Казваш, че еди-кой си е голям грешник. – Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше да бъдеш праведен. Ако ти не беше добър, нямаше да има лош човек на земята. Това са полюси. Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека. За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството. Окултистите обясняват причината за положението на човека. Те я намират в неговото минало, във връзка с живота на неговите деди и прадеди. Това се дължи на кармическия закон, т. е. на закона за причини и последствия. Дядото не е живял добре, и внуците му носят последствията на неговия лош живот. Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате. – Как да се отвикнем? – Аз не съм се отвикнал, че вие ще се отвикнете! Но има една разлика. Преди да бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам. Ако и вие вървите по моя път, никога няма да страдате. Следователно, колкото мед претеглиш, толкова ще изядеш. В това се крие разрешението на въпроса. Ако намерите друг начин за разрешение на въпроса, приложете го. И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам. Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш. Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш. Днес научихте един закон – как да бъркате в кацата с меда. Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще си близнете. Да се отвикнете да бъркате в кацата, това е невъзможно. Обаче, ще внимавате да не правите грешката, да бъркате в меда и да не плащате. Първо ще плащате, после ще бъркате. Това е разрешението на въпроса за забранения плод. Учителят, из "Забраненият плод", Утринни Слова, 11 декември 1932 г.
  15. Молитвен наряд за начало: Малката молитва Беседа: Особености на човека Молитвен наряд за край: Да се съединят Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота в моята душа, да дойде Духът и аз ще изпълня Божията Воля на Земята. Амин
  16. Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси. И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота. Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир. С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие. Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“. Страхът, Неделни Беседи, 19 октомври 1914 г.
  17. В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш да ограничиш, но нямаш право да ограничиш [неговата] воля. Свободата може да ограничиш, понеже свободата е резултат на волята. Да ограничиш – ето какво се подразбира. Един извор извира. Нямаш право да потискаш извора да не извира, но можеш да [му] дадеш каквото направление искаш. Ти не можеш да ограничиш водата или да затвориш извора. Ти ще направиш престъпление. Следователно, ограничавай себе си, без да затваряш извора на своята воля. Волята в човека е Божественото вътре. Трябва да правите едно ограничаване. – „Аз не искам да ме ограничават“. – „Ще те огранича“. Ограничение на свободата, но да няма туй ограничение – твоята воля да се прояви. Или в себе си никога не допускай да се ограничи волята. Допуснеш ли да се ограничи твоята воля, може да се лишиш от много работи, може да се лишиш от живота. Животът е резултат, когато разбираме. Мъчениците са жертвували своя живот, но не са жертвували своята воля. Казва: „Убеждение“. Той за убеждението [си] умира, жертвува живота си, но онази воля, която има, за да изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита да умре, отколкото да ограничи извора му. Животът е един извор, който извира. Вие не правите разлика. Казва: „Аз не искам да ограничат свободата ми“. Че кой от вас не е ограничен? Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой да ми заповядва“. Дойде един стражар, каже: „Хайде пред мене!“ Ти тръгваш пред него. Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво да се прави“. Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар! И милиони стражари да се явят, никакъв стражар да не признаваш, да кажеш: „Не се мърдам оттук“. То е човек, който не си ограничава волята. „Може да ме убият, но не се мърдам“. Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля. Щом дойде стражарят, единият тръгва, другият – седи. Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска да върви сам, занасят го в участъка. Казва: „Свободен съм, те са слуги, да ме носят“. Единият върви, другия го носят, той седи човекът свободен. Той не иска да върви, казва: „Ако искат – да ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“. Тебе те бият в участъка, ти казваш: „каквото искат“. Ти не ограничаваш волята си. Бият те, ти нищо не казваш. „Бийте този тъпан, колкото искате. Тъпанът никога няма да каже своята истина“. Ти си свободен. Казва: „Смазаха ме“. Кой те смаза? То е заблуждение. Ти, ако ограничиш волята си, ти тогава си смазан, хасъл си смазан. Докато волята ти седи неограничена, ти си свободен, то е свободата на човека. Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля. Всяка една скръб е признак за едно малко ограничение на волята ви. Някой път ограничението на волята ви е външно. Но най-голямата скръб, която ние опитваме [е], когато потискат човека, един извор – запушат го там. За да бъдеш радостен, отвън можеш да имаш страдания колкото искаш, [но] за да бъдеш радостен, непременно Божественото трябва да бъде свободно, в съзнанието да знаеш, че си свободен. – „Иде ми да се пръсна“. – Какво ще се пръснеш? Една гайда, като я надувате, може ли да се пръсне? Може ли един гайдарджия, който свири, да пукне гайдата? Никога не е неговото желание да пукне гайдата. Тази гайда е толкоз еластична, колкото и да надуваш, не се пука, никога не се пука. Нищо не е в състояние да пукне един човек. Но сам може да се пукне. Кога? – Когато криво мисли. Ще ви приведа един пример. Преди 3–4 години дойде един доста млад човек, женен, чиновник. „Ще се самоубия“ – ми казва, на мене ми разправя. Казвам: „Защо?“ – „Не искам да живея вече“. – „Не зависи от тебе, ти ще живееш“. Питам: „Защо искаш да се самоубиеш?“ – „Потънал съм в борчове до гуша“. Казвам: „Искаш да се самоубиеш? Защо?“ Казва: „Изтеглил съм 2 000 лева, ще ме тикнат в затвора, аз ще се самоубия“. Рекох: „Ти знаеш ли какво нещо е самоубийството?“ – „Мен не ми трябва да зная. Ще се самоубия, да се освободя“. – „Ти душа имаш ли?“ – „Остави тази душа“. Рекох: „Продаваш ли душата си?“ – „Продавам я, че как?“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?“ – „Продавам я“. – „Хубаво“. Тъй щото имам сега една душа купена. Продаде си душата и я купих. Платих му две хиляди лева. Ние му купихме душата, за да го избавим от едно робство. Той иска да ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска да се ограничи. Пък не знае. Той иска да се самоубие, да ограничи страха в себе си. Да ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в себе си страха. Ограничи в себе си празната гордост. Ограничи в себе си глупавото щестлавие. Ограничи в себе си удоволствията. Пък реши да живееш спокойно, да бъдеш последният човек на света. Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички да се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“. То значи самоубийство. Казва: „Не мога да разреша този въпрос, как така аз да гладувам“. То е неразбиране. То е неразбиране на онзи велик закон, който говори в нас. Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без да го питаш, като един вълк го изядеш. Тогава как ще разбереш Божественото? Утре тебе някой по-силен ще те хване. Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде. Кой е крив? Ти си дал лош пример. Престани да ограничаваш хората и другите ще престанат тебе да те ограничават. Започни да ги обичаш и те ще започнат да те обичат. Не им говори ти за любовта. Любовта е много реално нещо. Сега да ви представя един пример. Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи си, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки? И ти пак го оставиш в хамбара. Любовта какво подразбира? Да вземеш това житено зърно и да го посееш. Това подразбира любовта. В любовта може житеното зърно временно да страда, [това] нищо не значи. Любовта започва със страданието. Страданието не е нещо такова страшно. Че вие давате изяснения, такива криви изяснения. За да изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой да не минава да го тъпче. То е основата. После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко да го полееш с вода. Туй е обичай вече. Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката си и ще го туриш в хамбара. Ще кажеш: „Доволно ли си от разходката?“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара. То е истинският път на любовта. Тогава, ако тебе не са те посадили, любовта я няма. Ако не са те оградили, любовта я няма. Ако не са те полели, любовта я няма. То са залъгвания. Ако не те ожънат, ако не те овършеят, любовта я няма. Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето си излязъл. То е важен закон на съзнанието. Този е процесът на любовта. Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира. Една своя мисъл да я направиш свободна, ти трябва да я посееш, да я оградиш, трябва да я поливаш, да узрее, да я пожънеш, да я освободиш от люспите – да я овършееш, да [я] туриш пак на същото място, отдето излязла. То е любовта. Същият закон е и за чувствата. За всяка постъпка е същият начин. Всяка една постъпка, ако разбирате, то тя е семе. Не мислете за вашите мисли като за отделни камъчета, които не растат. Всяка постъпка е семенце, което расте и всяка мисъл е семенце, което расте. Всичките неща са живи в природата. Не ги считайте като камъчета, които може да ги хвърлите, където искате. Нещата, които вие хвърляте, те са непотребни. Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот. Вие искате да имате един метод, да имате известни постижения. Каквато и да е идея, ако тази идея вие не може да я посеете, ако не може да я оградите, [ако] не може да я поливате, ако тази идея не може във вас да узрее и да я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може да имате. Законът е един и същ. Сега има методи за постижения. Въпросът със житеното зърно е лесен. Аз може да ви разправям откъде може да го вземете. Какво да направите? Най-първо със житеното зърно е лесно. Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва да постъпите? Къде ще го посеете? Или имате една мисъл вътре в ума си, къде ще я посеете вие? Сега може ли да приведете един пример. Къде може да посеете едно ваше чувство? Лесна работа, много лесна работа е посяването, начинът [е] как ще го посееш. Не навсякъде в даден случай човек може да сее. В света не можете да сеете безразборно. Всяко нещо идва на определено място. В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва да го посеете. Срещнеш човек, който има крайна нужда да му покажеш някакво съчувствие. В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание. След години вие ще пожънете добрите резултати. Сега да обясня мисълта си. Какви са резултатите? Аз съм привеждал този пример и друг път. Един българин, който свършил във Франция, бил запознат с французката литература, свършил по музика, после в тогавашните времена свършил по пеене, свършил по танци. Тогава се играеха кадрил, полки и др. Идва в България, във Варна. За пръв път работите [му] тръгнали. Учил чорбаджийските дъщери да свирят, да пеят, да танцуват. Случило се нещо, скарал се с чорбаджиите, бойкотират го, уволняват го. Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял. Мълчи, никому не казва, не иска да каже, че гладува. Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време. Заповядайте у дома“. Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци. След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението си. Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“. – „Че как?“ Разправя си той историята. „Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата – да туря край на живота си. Много ти благодаря, че ме спаси“. Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа. Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“. Не се минало един месец, назначават го секретар при варненския валия. Голям чиновник става този българин. [След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които да увисят свещеника на въжето даже. Но не могат да намерят човек, който да прегледа книжата. Най-после пашата ги дава на своя секретар. Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника. Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“. Това значи посяване и плодът иде сега вече. Този човек е подложен на големи изпитания. Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може да ги прегледа, който иска. Няма нищо в книгите, с което може да обесят попа. Неприятели имал този човек, надули са работата“. – Но всички подозрителни писма ги нямаше там. Туй вече е една постъпка, едно чувство, което той показал, същевременно има вече един отглас. И той е готов да направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника. Та казвам: По някой път вие казвате: „Що ще се занимавам с този, с онзи“. Вие не знаете. Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може да имате нужда от него. В света всичките хора са тясно свързани. Туй трябва да знаете. Всичките същества са в една вътрешна зависимост. Един ден ти даже може да имаш нужда той да ти направи услуга. Даже едно дърво може да ти направи услуга. Едно дърво може на тебе да ти направи грамадна услуга. Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще си играя с едно дърво“. Но случи се, ти три дни не си ял [и] минеш покрай дървото, което си посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“. Ето, дървото услужва. То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“. Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“. Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките. Само че тази услуга да дойде навреме. Тази идея трябва да седи в ума ви. Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества. Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас. Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга. Ти си човек, който можеш да помогнеш, едно растение може да помогне, едно животно може да помогне и всички хора в даден случай могат да помогнат. Че така е. Този велик закон функционира в природата. Такова широко съзнание трябва да имате. ~ Изворът, който извира, да го не запушвате. Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие. Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой да го запуши. То трябва да бъде свещено място. Никога да не хвърляш камъче, нито да позволяваш някой да хвърля и да запуши извора. Там да е оградено мястото, ти сам да ходиш. Да погледнеш и да знаеш, че благото иде оттам. То е Божественото. Има ли този извор, Божественото е там. Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено. Тази е идеята. Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което да ви въодушевлява. И да си остарял, пак ще се подмладиш. Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко. Това е прераждането. Прераждането, то е подмладяване на човека. Старият човек е кандидат за подмладяване. За какво е кандидат младият човек? Той не е кандидат за остаряване. Младият човек е кандидат за ученик. Понеже, нали казахме, че младият трябва да живее и да обича, той не се е научил да учи. Той е кандидат за учение. За да стане учен, той е кандидат за живота. Той още не се [е] научил да работи, вследствие на това прави много грешки. Извинително е. В живота без любовта погрешки се правят много. Но това е по нямане на думи. Не са погрешки, това са пак опити. Животът не може да прави, любовта не може да прави погрешки. Те са изключени, те са неща непонятни. Животът не може да прави погрешки. Тази мисъл дали [я] разбирате или не? Ние правим погрешки в нашето съзнание. Животът погрешки не прави. Любовта погрешки не прави. Ако си посял едно житено зърно, погрешка има ли? Ако си излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка? Може би е погрешка, ако си излял тази вода от едно шише, от което човек щял да пие водата. Но като си полял едно цвете, погрешка има ли? Няма погрешка. То е относително нещо. Никаква погрешка няма. Погрешка в света има, когато не използуваме Божественото начало. Кога има погрешка? – Когато ти подпушваш Божественото. Ако ти противодействуваш на Божественото, погрешката седи там. из "Божественият извор", ООК, 8 ноември 1935 г.
  18. Положителни и отрицателни сили в природата Конкретното в Любовта Опитах се да намеря цитати, които леко открехват вратата на "Обичайте враговете си!" Всеки е свободен да разсъждава върху тях както намери за добре. И да потърси други, при добро желание. Не съм срещала думи на Учителя, в които да се говори за "заобикаляне на грешниците. По-скоро, Учителят говори, че трябва да се отнасяме спокойно към грешките си и да се стараем да не ги повтаряме. И да не критикуваме сгрешилия, защото не знаем тази грешка за какво му служи - нямаме цялостен поглед върху нещата. И още, че Бог ни е оставил свободни и точно избора на правия или грешния път потвърждава тази ни свобода. Но всеки закон си има правила и ние не сме свободни от последствията на нашия избор. Това, че не познаваме закона не ни оправдава - просто следва страдание, учене, израстване и т.н. Всъщност, за да помогнеш на сгрешилия, трябва да си силен, разумен и да изявиш Любовта в себе си. Защото когато помагаш, то взимаш върху себе си и част от товара на другия. Тук е въпросът и за силата - дали можеш да понесеш този товар, или той ще те завлече надолу. Сила, живот, здраве
  19. Сега всички хора искат да бъдат щастливи извън това, което Бог е създал. Например, срещате една млада мома, която иска да се ожени за един момък, с когото да бъде щастлива. Тя иска той да бъде добър, умен, силен и справедлив. Добрият, умният, силният и справедливият момък от Бога се дава. И хубавата, добрата, умната, силната и красивата мома, и тя от Бога се дава. Питам: Какво очаква момата от момъка? Сега, трябва да ви обясня тази мисъл, за да не изпаднете в крива посока. Какво иска ученика от учителя си? – Да го научи, знания да му даде. Какво иска гладният от гостилничаря? – Храна. Той иска да се нахрани. Какво иска болният от лекаря? – Здраве да му даде, да му помогне. На същото основание питам: Какво иска младата мома от момъка или момъкът от младата мома? С други думи казано: Какво ще иска човек от душата или от духа си? Според мене духът е младият момък, а душата е младата мома. Какво иска душата и какво иска духът? Душата не иска сила, тя иска доброта. Духът иска справедливост. Следователно, за да бъдат хората на земята щастливи, за това се предполагат противоположни типове. Момата, била тя млада, или стара, важно е, че жената трябва да бъде добра, а мъжът, стар или млад, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда Божествената доброта въплотена. Следователно момата представя Божествената доброта, а момъкът – Божествената справедливост. В този смисъл какво представя старостта? Старостта е въплотената мъдрост в Бога. Ако в лицето на стария човек вие не можете да видите Божията Мъдрост въплотена, това не е никаква старост, това не е стар човек. Какво трябва да виждате в майката и в бащата? В майката и в бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако любовта не е въплътена в майката и в бащата, те не са никакви майка и баща! В това отношение съзнанието на майката и на бащата представя двете страни на въплотената любов, те представят игра на сцената. Момъкът трябва да представя въплътената справедливост, а момата – въплътената доброта. Когато момъкът ходи, той е левент. Когато красивата мома ходи, тя трябва да се отличава с целомъдрие. Следователно, жената в света е в конфликт с Бога. Любовта е в конфликт с омразата. Справедливостта е в конфликт с безправието. Това са две противоположности. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъкът – въпросът за справедливостта. Младите разрешават въпроса за любовта, а старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и на бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите. Защо изгрява слънцето? – За да се радват техните деца – доброто и справедливостта. Защо изгрява слънцето? – За да се радват и старите със своята мъдрост, защото те са служители на майката и на бащата. Старият човек трябва да бъде служител. Ще каже някой, че не е женен. Какво иска той? На земята ли иска да се жени? Щом си дошъл на земята, ти вече си женен. Ти имаш душа и дух – женен си вече. Ти трябва да носиш тази идея в себе си, да познаваш Бога. Като познаваш Бога, ти ще познаеш и своята душа, и своя дух. Като познаеш своята душа, чрез душата си ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, чрез него ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш своите братя и сестри, които се подвизават в този свят заедно с тебе. Заведоха Исуса, Неделни Беседи, 12 април 1936 г.
×