Лъчезарна
-
Общо Съдържание
1617 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
149
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Лъчезарна
-
-
Колкото и да възпитаваш мъжа, той ще си остане такъв, какъвто си е. Колкото и да възпитаваш жената и тя ще си остане същата. Който се опитал да възпитава мъж или жена, непременно е претърпял фиаско. Помни: Никой никого не може да възпита. Всеки си остава такъв, какъвто Бог го е създал.
Всички хора грешат .... Те искат да възпитат някого. - Това е невъзможно. Никой никого не може да възпита. Човек не може лесно да възпита и себе си. Нека се опита да се справи със страха. Нека се опита да се справи със своя чрезмерен апетит...
-
Ако едновременно се обнадеждиш и обезвериш, ти ще се натъкнеш на голямо противоречие. Такова противоречие ще преживееш и при сблъскване на две противоположни чувства. Една отрицателна мисъл може да парализира човека, а една положителна може да го освободи. Вяра е нужна на човека, абсолютна вяра в Бога. Надежда му е нужна. Тя представлява една трета от основата на живота. Надеждата не решава всичко, но тя урежда всички въпроси на физическия свят. Що се отнася до чувствата, това е работа на вярата. Дойдете ли до въпросите на Божествения свят, те се уреждат от любовта.
Значи, надеждата се занимава с физическия свят; вярата се занимава с духовния свят, а любовта - с Божествения свят. Това са три сили, които работят в човека; това са три пътя, по които той се движи. Надеждата има сила за сегашния живот, за настоящето; вярата - за бъдещето, а любовта включва всичко в себе си.
Казваш: Аз не обичам този човек. - Това не е любов, това е работа на надеждата. Не го обичаш, понеже нямаш материален интерес, нищо не очакваш от него. Ако може да ти услужи в нещо, ти го обичаш, т.е. обнадеждаваш се. Има хора, които не могат да ти услужат с пари, но могат да ти предадат своето изкуство. Например, някой е певец, музикант; той може да те научи да пееш, да свириш. Ти обичаш този човек заради изкуството. Значи, един обичаш за парите, друг за изкуството. И в двата случая се обнадеждаваш. Щом изгубиш парите и надеждата изчезва. Обаче, изгубиш ли силата, вярата ти изчезва. Докато имаш сила, имаш и вяра. Затова именно, вярата трябва да действа вън от силата. Силата, като качество на духовния човек, може да бъде в услуга на вярата, но не и да я управлява. Вярата има отношение към човешкия ум. Тя се проявява чрез него, но не зависи абсолютно от него.
Казваме, обаче:
Надеждата е проява на физическото в човека;
вярата е проява на ума,
а любовта - проява на душата и духа.~
Щом сте на физическия свят, ще разрешавате противоречията си с надеждата; в духовния свят, ще ги разрешите с вярата; в Божествения свят ще ги разрешите с любовта. Където са надеждата, вярата и любовта, там е щастието на земята.Облечете се с надеждата, като дреха на живота.
Вложете вярата, като кръвообращение на живота.
Вложете любовта, като светла мисъл на живота.Правете маневри, за да се калявате. Представете си, че сте богат като Йов; че изгубвате всичкото си богатство; изгубвате синовете и дъщерите си, здравето си и ако при това положение можете да запазите духа си, да останете тих и спокоен, само така ще опитате вярата си и ще я калите. И най-после, ако можете да издържите и вътрешните изпитания, да се засегне вашето здраве, вашия живот, вие сте дошли до областта на любовта, вярата и надеждата. Страданията са път за познаване и разумно действане с надеждата, вярата и любов.
~
Питаш: Какво да правя? - В надеждата ще се крепиш на земята. Във вярата ще те разпъват. В любовта ще гориш. Ако имаш любов, ще гориш. Ако не те разпъват, вяра нямаш. Кръстът на който си разпънат, трябва да покълне, да цъфне и плод да даде. Това показва, че вярата ти е Божествена. Според мене, кръстът е дърво, което се посажда, за да даде плодове. Ще минеш през всички страдания - от най-малките до най-големите. Ще видиш великите пътища, през които Бог прекарва хората.Като минеш през закона на надеждата, благославяй Господа. Като минеш през закона на вярата, благославяй Господа. Като минеш през закона на любовта, благославяй Господа.
Използвай условията, които ти са дадени на физическия свят.
Използвай условията, които ти са дадени в духовния свят.
Използвай условията, които ти са дадени в Божествения свят. -
Вие разсъждавате върху много въпроси и казвате: Какво ли мисли Господ за нас? - Какво ще мисли? Вие живеете в един разумен свят. Възвишените същества, които са създали слънчевите системи, топлината, светлината, всички живи същества, нищо не искат от вас. Те работят върху съзнанието ви, искат от вас не само да се учите, но и да разбирате. Те изпращат светлината и топлината; знаят, каква сила се крие в тях и пак нищо не искат от нас. Те казват: Учете, за да познаете себе си, да разберете своето тяло. Вие имате очи и не знаете, защо ви са дадени и от каква материя са направени. Не знаете и как да ги употребите. Уста имате, не знаете, как да я движите; ръце имате, не знаете, как да работите с тях; крака имате, не знаете, как да ходите. Знаете ли, какво голямо значение има вървежът? Който разбира това, още като тръгне от дома си, може да познае, ще има ли успех в работата си. Достатъчно е да направиш една стъпка пред мене, да ти кажа, кой си и какво ще излезе от тебе. Твоят вътрешен свят е отразен в твоята стъпка, в твоето движение. Какво може да се очаква от едно дете, което гледа ту в земята, ту настрана, когато майка му говори? И погледът изразява вътрешния свят на човека.
Велика наука е да познаваш човека, да проникваш в неговата душа.
Четири неща са необходими за познаване на човека. Първо, трябва да срещнеш погледа на човешкото сърце - дъщерята на човека. Второ, трябва да срещнеш погледа на човешкия ум - синът. Трето, трябва да срещнеш погледа на човешката душа - майката. Четвърто, трябва да срещнеш погледа на човешкия дух - бащата.
Следователно, ако не разбираш погледа на човешкото сърце, ум, душа и дух, ти никога не можеш да познаеш човека. Ако не разбираш погледа на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина и на Божия Дух никакво познанство не може да съществува между хората. Само по този начин, може да бъдете свободни и да живеете добре. Като човек, ти трябва да бъдеш свободен да чувствуваш, както твоето сърце иска; да мислиш, както твоят ум иска; да се проявяваш, както твоята душа и твоят дух искат. Това значи свобода. Това подразбира свободни, правилни отношения.
Казах ви днес четири правила, които трябва да се изучават. - Къде се намират те? - В свещената книга на живота. Те са написани там, но трябва още да се обясняват. Преди хиляди години те са посадени в земята, но още не са израсли. Ще кажете, че първите християни са живели по-добре от вас. Това е заблуждение. Ще излезе, че първият свят, създаден от Бога, е по-добър от сегашните. Това е друго заблуждение. Сегашният свят е по-красив от миналия. И бъдещият свят ще е по-красив от сегашния.
-
Изобщо, всяко нещо, което човек не обича, се качва на гърба му. Щом го обикне или се примири с него, то пада от гърба му. - Защо се мъчи човек? - Защото не обича мъчението. Като го обикне, то го освобождава. - Не обичам мъчението. - Щом не го обичаш, то заема централно място в сърцето ти. Мъчението никога не сяда на последно място. - Докога ще седи в сърцето ми? - Докато го възлюбиш. Щом го обикнеш, то слиза от мястото, което е заемало. Иначе, ще ходиш, ще пъшкаш, ще го носиш в себе си и ще го гледаш като писано яйце.
Казваш: Скръб имам, тежко ми е. - Изпъди скръбта навън. - Не мога. - Скръбта е по-голяма майсторка от мъчението. Като хване човека, лесно не го пуска. Ако се опита да я изпъди, тя още повече се закрепва. Тя ще отскубне част от сърцето на човека, но няма да излезе.
- Как да се освободя от нея? - Като я обикнеш. - Това е невъзможно. - Друг цяр няма. Този е първият цяр.
Ако не можеш да я обикнеш, приложи втория цяр - да извикаш радостта и да я поставиш на същото място, заедно със скръбта. Често аз правя такива опити. Като видя, че скръбта се е загнездила в човека и не мисли да го напусне, поканвам радостта при него, да му гостува известно време. Тя отива на същото място, където е скръбта и между тях се започва разговор. Радостта пита скръбта: Сестро, как си? - Добре съм, занимавам се с моя господар. Той често не е разположен, но търпи. - От колко време си тук? - От две-три години. Като видя, че се позабави малко, стисна го, напомням му за себе си. Той се сепне и казва: Благодаря, че ме разтърси. Така прекарваме двамата. - Докога ще седиш тук? - Още малко ми остава. Щом ти си дошла, ще го напусна.
Питате: Реално ли е това? - Дали е реално, или не, това е въпрос на разсъждение. Обаче, реално е, че страдаш. Можеш ли да откажеш, че страдаш? Може да спорите върху въпроса, дали радостта и скръбта се разговарят и как се разговарят. Това е философски спор. Аз мога да кажа, че съм слушал, как се разговарят скръбта и радостта. Отличен разговор водят те. Как водят разговора си те, не казвам. Въпреки всичко, скръбта е реалност. Някога, като скърбиш, казваш: Няма да забравя тази скръб, но щом дойде радостта, всичко изчезва. Като че ли никаква скръб не си имал.
- Защо човек не обича скръбта? - Аз намирам в скръбта нещо много хубаво, нещо ценно. Тя е като майка, която поощрява своята ленива дъщеря да учи...
-
Колкото повече знаете, повече грешки ще правите. Аз искам да ви науча да цените и да благодарите. Ценете очите, ушите, носа, устата, ръцете, краката, които Бог ви е дал. Благодарете за всички блага, от които се ползвате. Вие нямате представа, колко струват благата, които ви са дадени. Бог е работил милиони години, докато ги създаде. С Него заедно са работили милиони същества за тия блага, от които вие се ползвате, без да благодарите.
Много хора живеят със заблуждението, че Бог не съществува, че благата идат сами по себе си, без грижата и усилията на някакви същества. Говорят за нов живот, но го търсят вън от себе си. Новият живот е вътре в човека. Освободете се от стария живот, от лъжливите схващания, от външната опаковка на нещата. Само така ще бъдете свободни. Само свободната душа може да разбере Божия свят. Не е ли свободна, няма да го разбере. Човек може да разбере отвън само онова, което е и вътре в него.
Казваш: Трябва да се борим с недъзите на света. – Те са общи, колективни. Ето защо, за да се борите с тях, нужно е разбиране, да знаете законите на общия, колективен живот. Ако не разбираш тези закони, ти ще се намериш под центъра на тежестта, дето е най-голямата сила. Всеки недъг има свой център на тежестта. Бъди умен, застани накрая, дето тежестта е по-малка. Иначе, ще бъдеш смачкан. Ако се намериш пред една река, застани накрая, дето течението е най-слабо. Ако спреш в средата, при най-силното течение, то ще те завлече.
Питам сегашните религиозни и духовни хора: Какво очаквате днес? – Да дойде Царството Божие на земята. – За да дойде Царството Божие, знаете ли какъв преврат трябва да стане във вас и вън от вас? За да израсте добро жито, знаете ли през колко изпитания минава земята? Плугът минава през нея, разорава я; лопатата и мотиката минават няколко пъти през нея, да я очистят от камъни и плевели. След това иде доброто и чисто жито.
Новото, което иде, ще преобърне и вашия живот. Това да не ви плаши. Работете върху себе си съзнателно и гледайте да запазите ангелското и светийското състояние, в които попадате. И ангели ще станете, и светии ще станете, но временно. Ще изпаднете в състоянието и на обикновения човек – важно е от всичко да се учите. Ангелът е човек, който служи правилно. Светията е човек, който прилага любовта на място. Следователно, от ангела ще се учиш да служиш, а от светията – да любиш. Ще цениш благата, ще цениш работата и труда на хората. Изучаваш музика – ще цениш това, което ти се преподава. Който може да цени и благодари, той ще задържи красивите моменти в себе си за по-дълго време. Една минута да е, но той ще я използва разумно. Щом си спомни за тази минута, той отново ще я преживее. Няма по-голямо благо за човека от това, да го посети един ангел или светия. И грешник да е, той ще живее със спомена за това посещение. Спомняйте си момента, когато Бог ви е създал с любов. Той ви е създал чисти и ви е пратил на земята с благословението си, да се ползвате от благата на живота.
Всички блага са добри, когато се оценяват. Щом не се оценяват, и добрите блага стават лоши.
-
Аз зная, че всичко, което съм ви говорил, е потънало дълбоко в съзнанието ви – не е изгубено. И доброто, което правите, не е изгубено. Бог е навсякъде. Той пази своите неща. Това, което съм говорил, не е мое, то е на Бога. Аз зная, че Бог ще запази своите хубави неща. След време всичко, което сте приели в съзнанието си, ще израсте. Нови пътища ще се открият пред вас, и вие ще благодарите за тях. В Бога всичко е хубаво.
Трите пътя
-
Молитвен наряд за начало: Молитва за плодовете на Духа
Беседа: Ликвидация на века
Молитвен наряд за край: Малката молитва
...още преди векове любовта е дала на всеки човек известни блага. Ако не ги използва разумно, тя си ги взима.
Това причинява страдания на хората.
Като не знаете, защо любовта взима благата си назад, вие се сърдите и казвате: Измъчи ни тази любов! – Не, любовта само взима старото, за да даде място на новото. Тя излива водата, налята някога в шишето, за да налее в него прясна вода.
Тъй щото, вярно е, че любовта ни причинява най-големите страдания; обаче, вярно е, че любовта ни причинява и най-големи радости. Като дойдат най-големите страдания, знайте, че вие ще ликвидирате със старото.
~
В какво се заключава достойнството на човека?
Според мене, достойнството на човека зависи от това, доколко той пази достойнството на Бога в себе си. Ако не го пази, той няма никакво достойнство. Ако не пазиш достойнството на баща си, който те е родил, какво достойнство ще имаш? Следователно, ако ти не пазиш и не цениш това, което Бог е вложил първоначално в тебе, нищо не си.
– Но Бог е несправедлив. – Ако, наистина, Бог е несправедлив, какво остава за човека? Тогава по-добре не търсете справедливост нито на земята, нито на небето. Дръжте в ума си мисълта, че Бог е мъдър и справедлив, за да бъдете и вие мъдри и справедливи. Каквато мисъл държите в ума си за Бога, такива може да бъдете и вие. Щом се усъмните в Бога, вие губите всички блага, всички дарби и способности, дадени ви от Него.
Изправете грешките си, външно и вътрешно, за да се ползвате от това, което е вложено във вас. Дръжте в ума си една права идея за Бога. Знайте, че Бог е благ и в живота, и в смъртта; и в богатството, и в сиромашията, и в радостите, и в скърбите. И при най-големите ви изпитания Бог е неизменен. Влезе ли Бог в ада, и адът се изменя, става рай. Ако зърнете лицето на Бога само за момент, нещастията ви се стопяват като лед.
– Аз вярвам в Бога, затова Той ме посещава.
– Ако вярваш в Бога, и адът, в който живееш, се превръща на рай, наистина Бог, те е посетил. Ако не вярваш в Бога, и адът ти не се превръща на рай, Той не те е посетил. Това е велика истина, която всеки може да провери.
Сега аз ще ви помоля да развалите договора, който някога сте направили. Скъсайте полицата, която някога сте подписали. – Трябва да платим известно обезщетение. – Платете обезщетението, но развалете договора, който сте подписали някога, в далечното минало. Ако изпълните този договор, съвсем сте загубени. Платете глобата, колкото и да е голяма, но откажете се от този договор. Използвайте момента! Сега е време да се откажете от него. Друг път няма да ви говоря за това. Който иска, нека се откаже от договора още днес. Голяма е глобата, но да се плати. Някой предприемач вземе едно голямо предприятие и сключи договор при известни условия. Обаче, той вижда, че ако изпълни всички условия, ще пропадне. В такъв случай, той решава да се откаже от предприятието и скъсва договора. Ще плати няколко хиляди лева глоба, но ще се спаси. Затова и на вас казвам: Скъсайте договора!
Да отворим книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ни се казва. – Ев. от Йоана, 14:16: „Ще ви даде друг утешител да пребъде с вас вовеки.“ – Значи, като се откажете от договора, който сте подписали, ще ви се даде друг утешител във вярата. Понеже ще плащате голяма глоба, ще дойде друг, който ще ви утеши. Знайте, че всичко е за добро. И тази глоба е за добро.
Да отворим още веднъж книгата „Заветът на цветните лъчи“, да видим, какво ще ни се падне – стр. 11. „И ще го водя и ще въздам пак утешение нему и на оскърбените му.“ (Исаия 57:18). „И ще обърше Бог всяка сълза от очите им.“ (Откровение 21:4). – Кога ще стане това? – Когато се откажете от стария договор. Тогава, именно, Бог ще обърше всяка сълза от очите ви. Това наричам ликвидация със старото, със старата карма. Всички хора са оплетени със старото, със своята карма. Старите дългове, старите обещания, старите мисли и желания, старите постъпки, които сте забравили, това е кармата. Сегашният човек е оголял от своите стари дългове. И до днес още той плаща дълговете си с лихвите заедно. Развалете стария договор! Дошло е време да изплащате старите си дългове. Дошло е време за ликвидация със старото. Сега е ликвидация на века.
-
Мисъл за деня - 18.04.2015 г.
Нам ни проповядват за разпнатия Христос. Аз не ви проповядвам за разпнатия Христос, аз ви проповядвам за онова Христово възкресение на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина, Правда и Добродетел и за онзи Христос, който носи живот в себе си, който носи Мъдрост, знание на света; за онзи Христос, който носи Истината, който иде да ни даде тази вътрешна светлина, да устроим домовете си, да ни даде Правдата и с нейната мярка да мерим, да ни даде и Добродетелта. Христос носи и онези велики методи, чрез които ще можем да съградим нашите домове. Този е великият Христос.
Ще кажете: „Где е?“ – Аз го виждам сега, шепне на ушите ви. Ето, виждам Христа, виждам го. А вие виждате ли го? Виждам го, виждам го, Христос шепне. Сега определям кой какво ще направи: някой ще махне с ръка на ухото си, а друг ще слуша...
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула
Молитвен наряд за събота:
Бог е любов – песен
Малката Молитва
Псалом 25 -
-
Мисъл за деня - 07.04.2015 г.
Първото нещо, което предстои на всички ви, е да се освободите от това лъжливо учение и да се убедите, че съществува Бог.
...Петър запитва Христа: „Господи, а този какво ще прави?" Аз отговарям: този цели две хиляди години ще философства има ли Господ, или не; възкръснал ли е Христос, или не; наистина ли е престоял в гроба, или не; кое общество е най-добро, коя църква е най-права, как ще се спаси светът и т.н. Днес върху всичко разискват, но не и върху самата истина. Съвременните християни ги уподобявам на критиците, които, щом излезе някоя книга, започват веднага да я одобряват или не. Светът е пълен с такива критици, които критикуват Божествената книга, разглеждат дали подлежащото или сказуемото е поставено намясто, дали този или онзи факт е верен.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
Молитвен наряд за вторник:
Ще се развеселя - песен
Пътят на живота - молитва
Псалом 27 -
Мисъл за деня - 04.04.2015 г.
Аз изхвърлям думата „равен, равенство” от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта. За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима. Тя е велика идея, велик импулс. В тая любов се крие всичко; и братство, и свобода, и знание, и мъдрост, и култура, и цивилизация. Пред Божията Любов всичко отстъпва.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула
Молитвен наряд за събота:
Бог е любов – песен
Малката Молитва
Псалом 25 -
Мисъл за деня - 03.04.2015 г.
Кое е същественото за човешката душа? Същественото е Христос, като колективна единица, като идеал за цялото човечество. Христос е Божественото начало в човека, което се проявява във всички пробудени души. Христос е проява на Бога. Той дойде на земята да покаже на хората, че има и друг живот, а също така да им даде начин, как да живеят на земята.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула
Молитвен наряд за петък:
Фир-фюр-фен – песен
Молитва на Триединния Бог
Псалом 44 -
Мисъл за деня - 02.04.2015 г.
Сега всички сте обременени от въпроса за прехраната, а това ви разединява.
Бих желал всички религиозни и духовни хора в София да създадем една приятна атмосфера, да вложим в ума си мисълта към обединяване. Нека всички дадем път на Божественото Начало в себе си. Мощна е мисълта на добрия човек. Мисълта на един добър човек е равна на мисълта на хиляда лоши хора; мисълта на двама добри е равна на десет хиляди лоши хора. Ако няколко добри хора съсредоточат мисълта си към доброто на своя народ, те биха постигнали голям резултат. Добрата мисъл твори чудеса.Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула
Молитвен наряд за четвъртък:
Той иде
Молитва за плодовете на Духа
Псалом 112 -
Мисъл за деня - 30.03.2015 г.
Какво се иска от съвременния човек? - Да зачита Бога, Който живее във всяка душа. Ако не любим Бога, никого не можем да любим. Той е един, в Него са всички живи същества. Само така хората ще се разбират и светът ще се оправи.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
Максиме, на едно ниво всички имаме едно и също - връзката с Бог. Дали сме българи или германци - просто една проява на Духа. Нищо повече. Доколко съзнаваме връзката си с Него - там са големите различия.
Дали съм в България или в Германия, дали в друга държава - имам си задача и трябва да я изпълня. Затова съм тук, на Земята. Ако трябва да съм в Хондурас - сигурно ще стигна до там, за да преместя пет камъчета. Фигуративно казано.Чувстваш се добре - някъде си, значи всичко е наред. Аз се чувствам добре - някъде си - всичко е наред. Да се убеждаваме на кой колко му е удобно - някъде си - няма смисъл. Важното е да си свършим работата, за която сме се родили. Всеки има задачи за изпълнение в живота си, та дори и да е посаждането на едно дърво, създаването на една метеорологична карта или изпяването на една песен.
-
Сетивата на човека възприемат само онзи обем от информация, за който са дораснали.
Човек опознава света само с онези сетива, които са събудени у него.
Така че субективността в отговорите на въпроса "Какво означава за вас Волята Божия?", води до перманентни спорове. Истината не е в обясненията и споделянията. Всички мравки са прави - слонът е една тръба, слонът е един стълб, слонът е едно въже с метла накрая. Но и всички мравки са в заблуждение. Слонът е слон!
-
Молитвен наряд за начало: Малката молитва
Беседа: Особености на човека
Молитвен наряд за край:
Да се съединят Любовта, Мъдростта и Истината във всичката своя пълнота в моята душа, да дойде Духът и аз ще изпълня Божията Воля на Земята.
Амин
Един млад американец отишъл в Германия да следва по философия. Той попитал един от професорите по философия: Господин професоре, курсът по философия е четири години. Аз съм бърз по темперамент. Няма ли по-кратък курс? – Има един курс от пет-шест месеца. След това професорът продължил: Когато Бог създал дъба, казал му: За да станеш здрав и траен дъб, да устояваш и на най-големите бури в живота, определям ти дълъг срок – сто години. Като създал тиквата, казал: За да се развиеш и дадеш плод, давам ти срок шест месеца, след което ще ликвидираш с живота си. Ако искаш още да живееш, ще те посадя следната година отново. Ето защо, щом искаш кратък курс, ще заемеш мястото на тиквата.
Помнете: Ако човек е недоволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от ближния си, и хората няма да бъдат доволни от него; ако е недоволен от Бога, всички живи същества няма да бъдат доволни от него. Такъв е законът. Следователно, не можеш да бъдеш щастлив, ако си недоволен от себе си. Значи, първо трябва да се справиш със себе си Намери поне една добра черта в себе си и бъди доволен, че се отличаваш по нещо от другите. Тая черта да бъде отличителна – никой друг да я няма.
~
И тъй, намерете една основна черта в себе си и се дръжте за нея. Основна черта е тая, която при всички условия остава неизменна. Казваш, че твоята отличителна черта е доброто. Наблюдавай се, оставаш ли добър при всички условия на живота. Ако се мениш, не си добър. Друг казва, че има самообладание. Имаш ли самообладанието на Епиктет? Той бил роб при един римски патриций. Господарят често биел робите си, в това число и Епиктет. Последният нищо не възразявал на господаря си, като че не се отнасяло до него. Това дразнело господаря му, и той продължавал да се отнася грубо с Епиктет. Един ден той натиснал силно крака му. Тогава Епиктет проговорил: Господарю, свободен си да постъпиш, както искаш, но ще счупиш крака ми, и няма да ти бъда вече полезен. Така станало: кракът му се счупил. Господарят преценил качествата на своя добър роб и го освободил, като му дал голяма сума да живее спокойно. Епиктет отишъл в Гърция, дето се проявил като философ, написал ценни философски съчинения.
Желая на всички да придобиете самообладанието на Епиктет. Какво правят хората? Като им се случи някаква неприятност, ходят от къща на къща да разправят, какво им се случило. Епиктет не се оплаквал никога. Когато господарят му счупил крака, той не казал нито дума по това на другите роби. Той само предупредил господаря си, че ако му счупи крака, няма да му бъде полезен. Със своята доброта, той спечелил сърцето на господаря си и придобил своята свобода. Ако имате една основна черта, вие можете да измените характера на окръжаващите. Не можете ли да подобрите характера им, вие сте слаби, нямате още основна черта, на която да разчитате.
Христос каза на Петър: „Чашата, която Отец ми даде, да я не пия ли? За тоя час дойдох." Колкото и да се гавреха с Христа, Той остана тих и спокоен Той знаеше, че благото на човечеството се крие в Неговите страдания. – Да бъдем и ние като Христа! – Искате да бъдете като Христа, но се стремите към богатство, имот и др. – Това е невъзможно. Не може да носиш корона, жезъл и да бъдеш като Христа. И Христа облякоха в царска мантия, когато Го мъчеха. Те казваха: „Радвай се, царю!"
Христос каза на Тома: „Дай си тука пръста и виж ръцете ми; и дай ръката си и тури я в ребрата ми; и не бъди неверен, но верен". Днес всички хора са Томовци. Всички искат да опитат любовта. Тя се прилага без опит. И с опит може да се приеме, но тона е І/12 от любовта. Тома беше един от дванадесетте ученика на Христа. Има неща, които трябва да се опитват; има неща, които се приемат и без опит.
Сега, намерете своята основна черта, която Бог е вложил във вас. Тя ви отличава от всички живи същества. Тая черта ще ви заведе и на оня свят. Тя е записана в Божията книга. Като отворите тая книга, сами ще видите, какво Бог е написал за вас. Това не е достатъчно. Като сте живели и работили на земята, трябва да сте развили тая черта. Ако сте я развили, ще бъдете добре дошли. Ще останете на небето цял ден, да се порадвате на небесния живот. Ако не сте развили тая черта, веднага ще ви върнат назад – една минута няма да ви задържат.
-
Ако вие сте добили опитност от толкова хиляди години, страдали сте, държали сте високо знамето на Истината, не сте се плашили от ония, които убиват тялото, и сте се жертвали за възтържествуването на Правдата, за тържеството на Царството Божие, Господ ще ви въздигне наново, Той ще ви възкреси.
И затуй казва Христос: „Не бойте се от онези, които убиват тялото“: ако убият вашето тяло, душата ви ще остане свободна, а това е ценното в живота. Всеки друг път, който ви отклонява от Истината, е пагубен и за тялото ви, и за душата ви. Защото страхливите, малодушните, няма да наследят Царството Божие. В правото дело на Господа, в правото дело на човечеството, в правото дело на народа, в правото дело на обществото, в правото дело на дома, в правото дело на индивидуалната душа, не бива да има ни страх, би боязън, ни колебание, ни малодушие, ни отстъпление от великото начало на живота.
Правото е право всякога. Любов и страх са неща несъвместими в човешкия дух, в духа на истинския човек. Там, дето е Любовта, страхът го няма; и там, дето е страхът, Любовта я няма. Любовта е признак на пълнота, на единство във всички сили, чувства и способности на човешкия дух; а страхът е признак на отсъствие, разединение на тая вътрешна хармония на душевния мир. С тия последни думи аз подразбирам високото, благородното, доброто у човека. Не подразбирам онова нахалство, оная грубост, онова жестокосърдечие, оная безчувственост, които често минават за храброст и безстрашие.
Идеалът на геройството седи в това – когато те турят на позорния стълб за правото дело, да можеш с великодушие да понесеш всички страдания, всичкия позор, всички хули и всички злорадства и обвинения на окръжаващите, па било то и на целия свят, и да кажеш на Майка си: „За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвам всичко. В Любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло, е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам. Дали ще ми дадеш смърт или живот, еднакво с благодарност ще ги приема. С Тебе и в смъртта има смисъл; без Тебе и в живота няма цел. В смъртта или в живота, бъди Ти всякога светлия Венец за моя дух“.
Страхът, Неделни Беседи, 19 октомври 1914 г.
-
Често се говори за любовта, мъдростта и истината. Някои мислят, че знаят много по тия въпроси. Не е важно, какво знаете; важно е, кой от вас е приложил тия добродетели. При това, те трябва да се приложат вътрешно, а не външно.
~
Аз се чудя на младите моми и момци. Те се срещат, обикват се, и момата очаква момъка да я направи щастлива, а той очаква на момата. Това никога няма да бъде. Щастието иде изключително от Бога. Човек може да бъде щастлив, когато държи в ума си мисълта за Господа, Който е създал всичко. Да мисли, че щастието му може да дойде от друг човек, подобен на него, това е невъзможно.
Закон е: Не уповавай на човешкото в себе си, нито на човешкото в своя ближен. Не уповавай на животинското в себе си, нито на животинското в своя ближен. Уповавай само на Божественото в себе си, както и на Божественото в своя ближен.
Като не разбират силата на Божественото, хората постъпват като Пилата. Те измиват ръцете си, за да се освободят от всякаква отговорност. Пилат каза за Христа: „Не намирам никаква вина в тоя човек". Когато евреите се възбунтуваха и казаха, че искат смъртта на Христа, защото се нарича цар, Пилат отстъпи. Той беше безхарактерен, страхлив и тщеславен човек. Евреите искаха смъртта на Христа под предлог, че се нарича Син Божи. Интимната страна на тяхното желание се крие другаде: те се страхуваха от Христа, да не засегне интересите им. И до днес още човек постъпва като евреите. Дойде в ума му една светла идея, и той се колебае, да я приеме, или не; да я разпне ли по закона, който съществува? Той мисли, че ако я приеме, интересите му ще пострадат.
Помни: Докато вървиш в човешкия път, ти от ден на ден ще пропадаш. Влезеш ли в Божествения път, работите ще ти се нареждат добре. Как ще познаете, дали сте в човешкия, или в Божествения път? Ако лицето ви почернява, вие сте в човешкия път; ако лицето ви се озарява от светлината на живота, вие сте в Божествения път.
Казвате: Учителят може да направи всичко. – Не уповавайте на сламки, които сами си създавате. Аз не се качвам на сламки, не искам и вие да уповавате на тях. Аз ходя по греди, които никога не се чупят; искам и вие да стъпвате по такива греди. Ако вярвате в мене, вярата ви да е вътрешна, а не външна. Някой има отлично мнение за мене. – Докога? – Докато не засегна неговите възгледи и интереси. Засегна ли ги, той няма вече никакво отношение към мене. Това не е вяра, нито убеждение. Ако и моите отношения към вас са такива, това са човешки отношения. Трябва ли да мисля добре за вас, докато ми носите подаръци? Това не е отношение, това е само подвързия на книгата. Тя е ценна само тогава, когато съдържанието й е ценно. Ако книгата не е ценна, то е все едно, да цитирате стихове от Евангелието, без да разбирате техния дълбок смисъл.
Цитираш стиха, дето Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът." Пътят, това е знанието, необятната Божия мъдрост, която трябва да изучавате. Пътят подразбира Божествения език, който води към Божественото знание. Истината има отношение към свободата. Животът произтича от любовта. Той е крайният резултат, до който трябва да достигнем. Значи, като вървим по Христовия път, със силата на Божествената светлина и истина, ние ще дойдем до живота. Само така ще се свържем с живота, защото е казано, че любовта ражда живота. Чрез живота ще познаем величието на Бога. Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, има живот в себе си." Казвам: Само оня може да яде тоя хляб, който има живот в себе си.
~
Не се страхувайте, като Пилата, да изповядвате своята идея. Мислете за Бога, Мислете и за Христа, като образец на търпение. От своето величие Той слезе на земята, облече се в рабски образ и се смири. Той знаеше, каква работа Му предстоеше на земята. Бъдете и вие като Христа, да понасяте страданията с търпение. Ще кажете, че било определено, Христос да мине през тия страдания. И за вас е същото. Щом е определено, и вие ще си носите страданията.
Някой ви заплашва и казва: Имам власт. Ще отговориш: Имаш власт, но тя е дадена отгоре. Мнозина се страхуват от злото, което наричат дявол. Не се страхувайте от него. Дяволът е резултат на човешката мисъл. Той няма власт над човека. Следователно, човек греши, защото е свободен. Той иска да греши, вината е в самия него. Не съжалявай, че си сгрешил, но кажи: Господи, благодаря за свободата, която Си ми дал. Както съм свободен да греша, така съм свободен и да изправя грешката си. Това значи характер! Не се оправдавай с дявола. Уповавай на Господа!
За да уповаваш на Господа и да Му угодиш, нужно е вяра. Тя е въже, за което се хващаш и в тоя, и в оня свят. И в рая да отидеш, ще се натъкнеш на неизвестни неща, за които е нужно вяра. Тя има Божествен произход, а вярването – човешки. Без вяра нищо не се постига. Вярвайте, че сте свободни, силни и може да изправите погрешките си. Не казвайте, че хората ви изкушават. Признайте грешката си и я изправете. И учен да си, признай грешката си. Така ще научиш нещо ново.
-
Всички трябва да държите тази вътрешна връзка с Бога, дръжте онова, което Той ви казва: „Обичайте ближния си като себе си!“ Разбирайте това. „Любете врага си!“ Разбирайте това! Кой е най-големият враг на човека? Самият човек, низшето в човека. Ще го обичаш. Врагът е вътре в тебе. Ще го обичаш. Това е плътта. И Писанието казва: „Човек трябва да обича плътта си.“ Този враг, който ти създаде всичките ти страдания, трябва да го обичаш. Не че той ти мисли злото, той казва: „Ще живееш и заради мене. Няма да се захласваш само нагоре, но ще помислиш и върху по-близкото в живота. Най-първо ще помислиш за мен нещо.“
Та, следователно в това отношение трябва да служим на себе си, за да бъде нашият дух свободен. Така, както Бог е създал света, трябва да благодарим на Бога за тялото си, за сърцето си, за ума си, за силата си, за всичките възможности, които ни е дал. Всеки ден като станем, да благодарим, че сме станали. Да благодарим, че не е по-зле, отколкото е. Всеки ден е по-добре. По този начин всичките неща вървят добре.
Христос казва: „Любете враговете си“. На този зов всички възразяват: „Невъзможно е човек да люби врага си“. Как ще любиш онзи, който ти е причинил страдания и пакости? Когато обичате онези, които ви обичат и ви правят добро, това е естествено; но да обичате онези, които не ви обичат и ви причиняват злини, е неестествено. Така е за хората, но не и за Христос, човек на Любовта. Когато ходите по улиците и се каляте, бързате да изчистите обувките и дрехите си, за да не внесете калта в къщи. Обаче от същата кал растенията вадят хранителни вещества, обработват ги и дават сладки плодове и хранителни продукти. Растенията заравят главите си в черната земя и се ползват от нея. Те намират в земята това, което хората не виждат и не знаят как да го използват. Растенията стоят с години заровени в земята и тихо, спокойно работят. Ние виждаме едно дърво, окичено със сладки, зрели плодове, но как са станали тези плодове, не мислим за това.....не знаете ли колко милиона същества измират, за да живеете вие? Как ще оправдаете това? То се оправдава с туй, че тия същества ще живеят във вас. Вие ще им дадете живот. Ако злото се умъртви във физическия свят, то ще се прояви във вас. Това е вярно. Направете следния опит. Имате един неприятел, който постоянно ви напада, пише във вестниците за вас, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господ от него, да се освободя от този вагабонт, ще ми светне“. Един ден той умира, вие казвате: „Слава Богу, аз се освободих“. И действително, всички хора наоколо ви са добри, но веднага вие станете недоволен в себе си, почвате да ставате кисел, гневлив, хокате жена си, децата си – неприятелят е влязъл вътре във вас. И когато нашите врагове измират на физическото поле, те влизат в нас. Ще ги търпите или отвън, или отвътре. Това е факт. Някой казва: „Аз се разгневих“ . Враговете са умрели отвън, но са дошли отвътре. „Много нервен съм.“ Защо? Ще разбираш този закон. Ще кажеш така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризираш.Положителни и отрицателни сили в природата
Христос казва: „Любете враговете си“. – Как можем да любим враговете си? – Това е наука. Ти мразиш някого, но Бог го обича. Щом го обича Бог, и ти трябва да го обичаш. Знаеш ли, че той може да стане цар, а ти – негов поданик? Какво ще правиш тогава? Ще се научиш да обичаш и дявола, да не говориш лошо за него. Ако си позволяваш да говориш лошо по негов адрес, той ще изпрати стражари да те хванат и сложат в затвор. Днес дяволът е цар. При това положение щеш, не щеш, ще казваш, че царят е добър.
...Християнската философия, като практична философия на живота, препоръчва на всички хора да не се произнасят за злото, както и за дявола. Никой няма право, нито власт да съди дявола и да се произнася за него. Кой ти даде право да обвиняваш за всичко дявола? Ако, наистина, дяволът е толкова лош, защо Бог го допусна в съвета на Синовете Божии? Даже Бог го запита: „Познаваш ли моя раб Йова? Знаеш ли, че няма подобен на него?“ Дяволът отговорил: „Аз съм на особено мнение за Йова. Ти си му дал много богатства, осигурил си го. Отнеми всичкото му богатство, тогава ще видиш колко е вреден. Дай го на мене, аз да го изпитам. Тогава ще си кажа мнението“. Така се разговарял сатаната с Господа.
Сега и на вас казвам: Не се занимавайте с дявола. Не говорете лошо за него. Колкото по-лошо говорите за дявола, толкова по-зле за вас. Закон е: За каквото говори човек, това го сполетява. Ако говориш за злото, зло те сполетява; ако говориш за доброто, добро те сполетява. От каквото се страхуваш, това става. Дали вярваш в тоя закон, или не вярваш, не е важно. Някога ще го провериш. Ти желаеш смъртта на някого. Той може да не умре, но друг някой ще умре. Като знаете това, бъдете внимателни в своите мисли и чувства. Искаш да застреляш някого. – Защо ще го стреляш? – „Защото не го обичам.“ Обаче по невнимание куршумът попада на друг някой, за когото скърбиш. Също така и мисълта ви рядко попада там, където я отправяте. Та отива там, където не сте очаквали.
Казвам: Ония, които вървят в Божия път, трябва да изпразнят пушките си. Пълната пушка има място само на бойното поле. Не е позволено на човека да носи пълна пушка и да си служи с нея. Всяко действие на човека, който живее в Божествения свят, трябва да бъде съвършено и добре обмислено. Той отговаря за всяка празна дума. Всеки съдия трябва да постъпва според законите на правдата. Ако не спазва тия закони, той носи отговорност.
Както съдията е отговорен пред закона, така и ние сме отговорни за своите действия. Всеки носи отговорност първо пред себе си, а после и пред окръжаващите. Сегашните хора държат другите отговорни за постъпките им, а те държат отговорни тях. Малцина държат себе си отговорни за делата си. Докато държиш ближния си отговорен за нещо, а той държи тебе отговорен, светът никога няма да се оправи. Господарят държи отговорен слугата; слугата държи отговорен господаря и светът остава неоправен. Първо ще държиш себе си отговорен, а после другите.
Опитах се да намеря цитати, които леко открехват вратата на "Обичайте враговете си!" Всеки е свободен да разсъждава върху тях както намери за добре. И да потърси други, при добро желание.
Не съм срещала думи на Учителя, в които да се говори за "заобикаляне на грешниците. По-скоро, Учителят говори, че трябва да се отнасяме спокойно към грешките си и да се стараем да не ги повтаряме. И да не критикуваме сгрешилия, защото не знаем тази грешка за какво му служи - нямаме цялостен поглед върху нещата. И още, че Бог ни е оставил свободни и точно избора на правия или грешния път потвърждава тази ни свобода. Но всеки закон си има правила и ние не сме свободни от последствията на нашия избор. Това, че не познаваме закона не ни оправдава - просто следва страдание, учене, израстване и т.н.
Всъщност, за да помогнеш на сгрешилия, трябва да си силен, разумен и да изявиш Любовта в себе си. Защото когато помагаш, то взимаш върху себе си и част от товара на другия. Тук е въпросът и за силата - дали можеш да понесеш този товар, или той ще те завлече надолу.
Какво изисква новата философия от човека? – Да служи на Бога. Новата философия е Божествената. Тя подразбира служене на Бога с Любов. Страшно е да служиш без любов. Помнете: Никога не ограничавайте силите на любовта и силите на доброто в себе си. Ограничите ли ги, ще се натъкнете на злото в себе си. Влезе ли Любовта да действа в тебе, остави я свободна, да се прояви, както тя знае. Не давай упътвания на Любовта, как да действа, ако искаш да бъдеш далеч от злото. Който дава упътвания на Любовта, той се поставя по-горе от Първата Причина на нещата. Не спъвай Любовта, в каквато форма и да се проявява. Ти мислиш, че Любовта прави зло, затова искаш да я спънеш. Помни: Единственото нещо, което никога не прави зло, е Любовта. Тя гледа към всички същества еднакво. Дайте пълна свобода на Любовта в себе си, да се прояви, както тя желае. Този закон е верен и по отношение на доброто. Сложиш ли на силите на доброто в себе си преграда, ти сам се спъваш.
Има нещо в човека, което е по-високо и от неговата мисъл. То е Светлината на Духа. Стане ли въпрос за доброто, не се спирай, не мисли, да го направиш, или не. Каже ли господарят ти да дадеш нещо на някого, веднага изпълни желанието му. И скъпоценен камък да е, веднага го занеси, където трябва. Не се отказвай от доброто. Каквото и да е времето, изпълни го. Че времето е лошо, бурно, това да не те спъва. Лошото време е за страхливия. Любещият не се спира пред нищо. Ако разбираш закона на Любовта, вятърът ще дойде зад гърба ти, ще те подтикне, вместо да те спъне. Ако сложиш препятствие на Любовта, вятърът ще застане на пътя ти пред тебе и ще те спъне. Обаче ако разбираш Любовта, тя ще те вдигне на ръце. Всеки е изпитал и едното, и другото положение.
-
Сега всички хора искат да бъдат щастливи извън това, което Бог е създал. Например, срещате една млада мома, която иска да се ожени за един момък, с когото да бъде щастлива. Тя иска той да бъде добър, умен, силен и справедлив. Добрият, умният, силният и справедливият момък от Бога се дава. И хубавата, добрата, умната, силната и красивата мома, и тя от Бога се дава. Питам: Какво очаква момата от момъка?
Сега, трябва да ви обясня тази мисъл, за да не изпаднете в крива посока. Какво иска ученика от учителя си? – Да го научи, знания да му даде. Какво иска гладният от гостилничаря? – Храна. Той иска да се нахрани. Какво иска болният от лекаря? – Здраве да му даде, да му помогне. На същото основание питам: Какво иска младата мома от момъка или момъкът от младата мома? С други думи казано: Какво ще иска човек от душата или от духа си? Според мене духът е младият момък, а душата е младата мома. Какво иска душата и какво иска духът? Душата не иска сила, тя иска доброта. Духът иска справедливост. Следователно, за да бъдат хората на земята щастливи, за това се предполагат противоположни типове. Момата, била тя млада, или стара, важно е, че жената трябва да бъде добра, а мъжът, стар или млад, трябва да бъде справедлив. Щом мъжът е справедлив, той непременно е умен, и каквото пожелае, може да го постигне. А в жената той ще вижда Божествената доброта въплотена. Следователно момата представя Божествената доброта, а момъкът – Божествената справедливост. В този смисъл какво представя старостта? Старостта е въплотената мъдрост в Бога. Ако в лицето на стария човек вие не можете да видите Божията Мъдрост въплотена, това не е никаква старост, това не е стар човек. Какво трябва да виждате в майката и в бащата? В майката и в бащата трябва да виждате Божията Любов, Божествената топлина. Ако любовта не е въплътена в майката и в бащата, те не са никакви майка и баща! В това отношение съзнанието на майката и на бащата представя двете страни на въплотената любов, те представят игра на сцената. Момъкът трябва да представя въплътената справедливост, а момата – въплътената доброта. Когато момъкът ходи, той е левент. Когато красивата мома ходи, тя трябва да се отличава с целомъдрие. Следователно, жената в света е в конфликт с Бога. Любовта е в конфликт с омразата. Справедливостта е в конфликт с безправието. Това са две противоположности. Момата разрешава въпроса за доброто, а момъкът – въпросът за справедливостта. Младите разрешават въпроса за любовта, а старите въпросът за мъдростта. Майката и бащата са въплътената любов в света, които дават импулс на всичко в света. Земята се движи по силата на майката и на бащата. Ако извадите всички майки и бащи от земята, последната ще спре движението си около своята ос. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите. Защо изгрява слънцето? – За да се радват техните деца – доброто и справедливостта. Защо изгрява слънцето? – За да се радват и старите със своята мъдрост, защото те са служители на майката и на бащата. Старият човек трябва да бъде служител.
Ще каже някой, че не е женен. Какво иска той? На земята ли иска да се жени? Щом си дошъл на земята, ти вече си женен. Ти имаш душа и дух – женен си вече. Ти трябва да носиш тази идея в себе си, да познаваш Бога. Като познаваш Бога, ти ще познаеш и своята душа, и своя дух. Като познаеш своята душа, чрез душата си ще познаеш своята майка. Като познаеш своя дух, чрез него ще познаеш своя баща. А като познаеш доброто и справедливостта, в тях ще познаеш своите братя и сестри, които се подвизават в този свят заедно с тебе.
Заведоха Исуса, Неделни Беседи, 12 април 1936 г.
-
Хората говорят за истината, без да я познават. Истината трябва да се опита. Говори се за факти, но фактът не е истина. Под „истина“ разбирам най-високото положение, до което е достигнала човешката мисъл. Дойдеш ли в това положение, ти си доволен от всичко. И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея.
Както не можеш да утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може да се доказва на човека, какво е истината. Ти си сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача. Ако искаш да задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай.
Влияние на музиката, ООК, 18 януари 1933 г.
(чрез Велина Василева)
-
Мисъл за деня - 20.01.2015 г.
По какво се различава човешкото учение от Божественото? Всяко човешко учение ограничава.
...Божественото учение се познава по един елемент, влязъл в душата, който носи радост, мир, светлина, всички благородни пориви.
Влезеш ли в човешкото, там има раздвояване, поляризиране, омраза, завист; дребнавости вълнуват хората – кой да бъде пръв, кой да заеме челно място в обществото, и ако не се отдаде нужното внимание и място, явяват се претенции, обиди. Говорят за несправедливости. А че бедната вдовица умира от глад; че оставя сирачета гладни, голи, това е второстепенен въпрос.
Питам сега: Кое е същественото? Съществени ли са тия неща пред Бога? Ако влезем сега в невидимия свят, колко ще струват там нашите вярвания?
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
Молитвен наряд за вторник:
-
Мисъл за деня - 19.01.2015 г.
Всички бъдете сега смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. За всички страдания бъдете благодарни! Не философствайте защо и за какво, а кажете: „За добро е“ – нищо повече. Бог е Любов.
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143
Мисли от Учителя за Доброто
в Мисли от Учителя по теми
Добавено
Всичко, каквото човек направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него.
И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне в другия свят.
Светлина на мисълта, ООК , 10.02.1926 г.