27 юли - Св. Пантелеймон
Професионален празник на лекари и аптекари.
Именници: Пантелей, Пантaлей, Панчо, Дoбрин, Дoбринa
Обредна трапеза: осветен курбан, погача
Св. Пантелеймон великомъченик от град Никомидия, пострадал през 296 година, през царуването на Максимиан Херкул. Според житието му той бил отначало езичник и носел името Пантолеон (от гръцки – Лъв във всичко), когато се покръстил приел името Пантелеймон (от гръцки – Всемилостив).
Ученик на знаменития тогава лекар Ефросин и станал после придворен лекар на император Максимиан, който заповядал да го съсекат, защото отказал да се поклони на езическите богове.
Част от мощите му се пазят в светогорския руски манастир Св. Панталеймон.
В съответствие с характеристиката на светеца като лечител през ІХ в. в манастирите, носещи неговото име в Охрид и Преслав, били създадени медицински школи и лечебници.
В народния календар на този ден в различни крайща на България се правят различни обредни действия.
Част от мощите на св. Панталеймон се пазят в петричкото село Кулата, в църквата “Св. Атанасий”. Църква на негово име има в Бояна. Близо до чирпанското село Мирово има параклис “Св. Панталеймон”, за който се вярва, че цери черна магия.
Слепи и болни хора дават курбан за здраве, посещават свети места с името на светеца, преспиват там, мият лицата си с лековита вода и се надяват да оздравеят.
Този църковен празник се нарича още Пантелей пътник. Добавката към името се основава на народното тълкуване на името „Пантелеймон”. То е гръцко име и за първите славяни-християни не е било понятно. Българинът го е свързвал с „път”, откъдето идва и изразът „Пантелей-пътник”. Едно от най-разпространените вярвания, свързани с този ден, е че на Св. Пантелей лястовиците и щъркелите отлитат за топлите страни или „се събират да пътуват”. Близко до това е вярването, че този ден е щастлив за пътуване: онзи който има да пътува далеко, добре е да тръгне на Св. Пантелей, та да му е леко пътуването.
На много места Св. Пантелей се празнува строго за предпазване от буря, от наводнение, като разправят случки от своя живот и от живота на бащи, дядовци и баби, според които добитък, хора, къщи и др. имоти са били отнасяни или наводнявани, след като пострадалите не са зачели Св. Пантелей. На някои места, на този ден децата викат по време на игрите си „Пантелея-лея, Пантелея-лея!” Близък до този обичай е и обичаят да се празнува този ден и „за от град”, като главно не се работи по полето и по нивите. Друга особеност на този ден е, че той се празнува от врачките. На този ден те нищо не врачуват и болни не приемат при себе си, че Св. Пантелей ще ги накаже.
Този ден се свързва с края на жътвата и обичаят в селата около Попово плетене на брада. Брадата се изплита от момиче. За изплитането и се избират най-хубавите класове в нивата, близо един до друг, които се оставят неожънати. Мястото около брадата се почиства от плевелите и се разкопава. Класовете се разделят на три и при плетенето на брадата, която е във вид на плитка, вплитат червен конец и полски цветя, а на места закачат скилидка чесън и сребърна пара. Брадата се полива с вода и всички се измиват над нея, за да вали дъжд и житото да израсне високо, с едри класове и догодина. В село Кардам оставят бучка сирене и комат хляб отгоре, за да роди нивата и на следващата година. После брадата се отрязва от по- малко дете.