цветна дъга

Всеки, който използва Словото и Учителя, просто го обича; пада - става, но се стреми към Светлината. И това няма нищо общо с "продажба" в "магазин и щанд - "моля, купете си" Няма как да "продадем" или "подкупим" Светлината.

"Ако посееш семето на бодили в нивата, Господ няма да даде пшеница, бодили ще даде." Из "Свещени думи на Учителя, том 3, раздел "Мисли за Бога"

"Ще страдате, докато превърнете всичко в мисъл. За да се оправи светът, всеки трябва да оправи себе си, своя свят." "Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бога"

"Бог говори само на смирените, към тях благоволи, а на големите, горделивите, тези, които се смятат за нещо, Бог към тях не благоволява. Колко голям може да бъде един човек на физическия свят?" "Свещени думи от Учителя", том 3, раздел "Мисли за Бог"

Отдавна съм убедена, че Учителят винаги е истинен - мислим ли за "злото" - с него се свързваме. По-добре е да използваме повече в речника си положителни и градивни думи, дори съветва да заменяме отрицателните думи с техни по-меки варианти. Защото всеки може да усети миризмата на "лошото" и всеки усеща благоуханието на "доброто". По-добре е, за себе си разбирам, да си насочвам вниманието и мисълта към Светлината, та с нея да се свързвам/е и да ми/ни "светва", отколкото да говоря за мрака и още повече да увеличавам силата му. Всеки знае какво са дрипите. Но по-хубаво е да се насочи поглед към слънчевата дреха, с която да обличаме ума и сърцето си. "Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни." Из "Учителя говори"

"Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал вчера." "Господи, какво трябва да изпълня днес? В името на всичко, което си ми дал, искам да Ти служа. Да бъде всичко за Твоя слава." "Господи, вложи Любовта в сърцето ми, да говоря меко и сладко, да постъпвам винаги благородно, да изразявам Твоята Любов." Свещени думи от Учителя, т.3, раздел "Мисли за Бога от Учителя"

"Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител. Когато изгубиш смисъла на Живота, търси онова, което свети. Учи се при този, който носи Светлина. Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява." "Учителя говори" Беинса Дуно

"Има само едно Същество в света, Абсолютно добро в пълния смисъл на думата - това е Бог. Той всякога е благ. В това състояние на благост, у Бога няма абсолютно никакво желание да стори и най-малкото зло комуто и да е. И покрай най-малката мушица да мине Господ, Той ще й се усмихне и ще й даде всички условия за Живот и развитие. Бог никого не съди. Никого не възпира, никого не ограничава. Красивото у Бога е това, че Той помни само доброто, което сме направили. Злото Той не помни. Единственото нещо, с което ние привличаме Бога, то е нашата немощ, нашата нищета. Когато Той ни гледа така дребни, така страдащи, така невежи, у Него във величието Му се заражда едно желание да спусне ръката Си и да ни каже: :"Нагоре сега!" Всичко, което е в нас и вън от нас, всичко, което не заобикаля, представлява фон, зад който се крие Бог като велик художник. Той е дълбоко скрит, защото иска да ни остави свободни. И понеже Бог е така дълбоко скрит, затова хората постоянно Го търсят отвън и искат по външен път да се доберат до Него, да докажат съществуването Му. Обаче Бог не е една същина, която може да се доказва. ...Защото не забравяйте това, възлюбеният на човешката душа, това е само Бог. Ето защо където и да отидеш, в каквото и положение да изпаднеш, във всичко можеш да се усъмниш, но в Бога - никога! Знай, че Той е навсякъде и призовеш ли Го, ще ти помогне. Чуеш ли хората даказват, че не вярват в Бога, взри се и ще видиш - те сами себе си смятат за божества. Не служи на такива божества! ...където има смисъл, там е Бог. Където няма смисъл, там Бог отсъства. А където Бог отсъства, там е адът. Питаш кога човек е добър? В момента, в който Бог се прояви у него, човекът е добър. "Учителят говори" Беинса Дуно

"Този закон засяга еднакво и мене, и вас, и всички ангели; той е еднакъв за всички. Аз поддържам възгледа, че човек е добър само в момента, когато действа добре; прав е в момента, когато постъпва право, любещ – само в момента, когато проявява Любовта и т.н. Престане ли да върши това, той не е нито добър, нито праведен, нито истинолюбив и т.н. " Малкият закон

Ето нещо, което прочетох от Учителя и ме накара да се замисля : "Процесът на развитието е обратен, т.е. да се издигнеш от това поле, в което си паднал, ти няма да минеш вече по същия път. Сега ти ще започнеш като минеш през тясната врата на единия конус в другия, който допира върха си в другия, и ще почнеш своята еволюция. Така ще минаваш от поле в поле, докато дойдеш в нашия свят. Едва си влязъл в този нов свят, ще те срещне някой философ и ще ти каже: „Защо ние, хората, не живеем така, както си искаме? Защо да не се проявяваме самостоятелно и независимо от всички закони?“ Ти ще го попиташ: „Слизал ли си ти в конуса на живота?“ – „Не.“ – „Слез да видиш, как се живее там. Аз слизах един път и втори път за нищо в живота си няма да сляза.“ Мнозина ще слезете в този конус, и когато минете през тясната врата, ще си спомните моите думи. " Учителя Бейнса Дуно, "Малкият закон", НБ, юни, 1919г. тук

Следователно, живеем ли със своя минал живот и искаме това–онова да стане, ние живеем в първия конус, а в него е лошият живот. Добрият живот е във втория конус. Аз ще уподобя първият конус на малкото дете, което по-рано е било старият човек, но се е смалил. Едно време това дете е било някой философ, някой брамин, жрец, патриарх, учен, който днес се нуждае от вашата помощ. Сега то крещи, иска да го прекарате през тясното отверстие на конуса. Питате: „Защо това дете се е явило в този дом?“ – Господ го е пратил да му покажете вратата. Майката е вратата. Тя го взема и казва: „Много интелигентно е моето дете“. Знаете ли в какво положение се намират съвременните майки? Като пораснат децата им, тогава едва разбират какви са, защото тогава се проявяват. За обяснение на своята мисъл ще ви разкажа следния пример: В една гора живял един отшелник цели 20 години и бил известен със своя чист и благочестив живот. Дяволът намислил различни начини, за да го изкуси, но не успял. Най-после той решил да влезе в стомната му и там да остане, докато отшелникът го изпие. Отшелникът, обаче, го затворил там, прекръстил стомната и го оставил затворен в нея. Като се изминали 10 години, той си казва: „Чакай да измия стомната и да си служа с нея“. Отишъл на изворчето, излял водата и си налял чиста вода. Като излял водата забелязъл в извора едно много красиво детенце. Отшелникът взел това детенце и го отгледал грижливо. Расло детенцето и станало такова интелигентно, че поразявало всички със своя ум и знание. Един ден детето казва на пастрока си: „Ще ти дам да управляваш голямо царство, а не в гората да живееш. Светът има нужда от тебе, ще те науча как да живееш и ще те направя царски зет“. Бащата се съгласил и неговият син го завел в друго царство, където го сгодил. Не се минало много време, синът откраднал всичките скъпоценности на царя и отишъл да му съобщи, че зетят е крадецът. Царят издал заповед да се улови зетя и да се накаже с обесване. Синът на отшелника отива при него и му казва, че срещу него има големи улики, затова да се пази. Отшелникът не можал да се опази и трябвало да го обесят. Когато го качили на въжето, синът му се доближил до него и му казал тихичко: „Погледни далеч в пространството и виж, какво ще ти се яви. Виждаш ли нещо?“ – „Да, виждам три магарета.“ – „Друго не виждаш ли?“ – „Виждам, че са натоварени.“ – „Какво носят?“ – „Те са натоварени с цървули.“ Тогава синът му отговорил: „Това са цървулите, които скъсах, докато те кача на въжето“. Така е и с вас: дойде ви някоя мисъл, тя ви се вижда идеална и вие започвате да работите за нейното осъществяване. Но осъществите ли я, закачват ви на въжето. Ето защо ние трябва да изпълняваме Божествените закони, които градят нашето благо и благото на всички около нас. Животът е създаден така, че всяко добро, всяка наша мисъл или действие е конкретно свързано с всички хора, растения, с цялото органическо царство, с невидимия свят и всичките му йерархии и с Бога. Малкият закон

"Ако четете тази глава по-надолу, ще забележите, че при Исус довели един обхванат от бяс, един сляп и един ням и че Той и тях излекувал. Тия неща са свързани. Кои са: обхванатият от бяс, слепият и немият? Може да кажете, че тия работи са били само във времето на Христос. Но има ги и в наше време. За малко ще се спра и приведа един пример и с него ще обясня смисъла, който Христос е вложил в тия думи. Има един разказ за цар Соломон, в който се говори, че Соломон повикал един вещ принц на духовете, за да му помага в построяването на храма. Този принц, обаче, след като го научил как да построи храма, поискал да се докопа и до неговия престол. Когато Соломон узнал това, хванал този дух, затворил го в една стомна, запечатил я със своя печат и я хвърлил в морето. След като поседял десетина години в морето, този принц обещал на онзи, който отвори стомната, за да излезе, да му даде най-хубавата жена на света. Никой не я отворил. Минали се сто години, той прави пак обещание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най-добрите деца. Пак никой не се явява. Минават други 100, 200, 300 години – пак обещание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добрите деца, но и ще го направи най-учения човек. И за този късмет никой не се явява сега. Прави друго обещание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обещани по-рано неща, но и ще го направи цар на земята. Пак не се явява никой. След 500 години рекъл: „Който отсега нататък ме избави, него ще убия“. Минава време, един рибар отива да лови риба, хвърля своята мрежа, хваща стомната и я изважда. Помислил си, че в нея трябва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и, когато я отпушил, взело да излиза от нея черен дим и по едно време се явява фигурата на принца, който рекъл: „Аз съм обещал да убия онзи, който ме извади от стомната. Най-напред бях обещал това и това, никой не се яви; кой ти е крив сега? Такава ти е съдбата“. Рибарят си помислил: „Що ми трябваше да отпечатвам тази стомна!“ Но по едно време рекъл на принца: „Не вярвам, че ти си излязъл от стомната. Ти трябва да ми докажеш най-напред, че си излязъл от стомната и тогава ме убий“. – „В стомната бях.“ – „Не си бил в стомната.“ – „В стомната бях.“ – „Не си бил.“ – „Бях.“ – „Докажи.“ Духът започнал да влиза отново в стомната и, когато влязъл целият, рибарят веднага запушил стомната и рекъл: „Ако обещаеш първите неща, ще те пусна“.Такъв е животът. Дойдете на този свят, той е море, хвърлите своята мрежа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, вас ви няма; когато дойдат условия на страдания, бедствия, вие тогава хвърляте вашата мрежа и изваждате стомната с лошия дух. В тази приказка ще забележите една противоположност. Макар и приказка, тя показва, че всеки живот има благоприятни и неблагоприятни условия. Трябва да разбираме законите, за да използваме благоприятните условия. Ако попаднем, като рибаря, под неблагоприятни условия, ще пожънем смърт. Да се върнем към думите на Христос, които Той е казал, когато довели при Него един малоумен, друг сляп и друг ням. Малоумният, слепият и немият – те са вътре във вас. Тук всички приличат на ангели, колко сте красиви, набожни, но някой малоумен влезе във вас и от ден на ден почва плач и скърцане със зъби; мъжът, децата бягат – „майката побесняла“. Вие разумните трябва да прострете ръка, за да излекувате малоумния, като кажете: „Мир вам!“; както от една дума на Христос малоумният излязъл от човека, така и вие можете да кажете тези думи и да излекувате болния. Когато почнете да храните вашите коне в оборите, те започват да ритат, без да мислят, че наоколо има деца; какво трябва да правите? Трябва да кажете, като българина „пш“ и да го дръпнете за юздата. Юздата – това е закон. Всяко неразумно същество трябва да има юзда. На разумното му се дава реч да говори. Следователно, трябва да излекувате в себе си този малоумен. Тази овца е станала въртоглава, тя е бясна; трябва да я излекувате. Сляпа е. Хората казват: „Но ние не сме слепи“. Вярвам, може би, вие не сте, но има много, които са. Попитали една жена, която не знаела да чете, и тя рекла: „Синко, сляпа съм, сляпа!“ Не можете ли на тази жена да отворите очите? Отворете ги. Учителите са хора, които отварят очите на слепите; те са чудотворци; пратите сина си при тях, след 10–15 години го връщат с отворени очи. И на глухия и на него трябва да пробиете ушите, да чуе и схваща. За човек това е лесно, възможно, защото има разум. Затова Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца!“ В какво се състои животът на овцата? Да пасе трябва, за да си покрие гърба с малко вълна и да даде мляко и по някой път да блее насреща ви. Ще кажете какво разумно нещо има в това блеене. Някои съвременни хора са като овцете. Постоянно блеят: брат от брата се оплаква, слуги се оплакват от господари, и господари – от слуги; 365 дни през годината все една и съща песен пеят. Такъв живот не е ли постоянно блеене? Христос казва: „Колко по-горе стои човек от овца“, защото човек може да мисли. Неговата ръка трябва да бъде развързана; бесният вътре в него трябва да бъде излекуван; неговата слепота трябва да се махне и слухът му да се възстанови. Това иска да каже Христос с тия думи. Той казва на фарисеите: „Вие не разбирате основния Божествен Закон и Аз зная защо вие искате хора с вързани ръце; вашите интереси диктуват да имате недъгави хора; вие казвате за слепия: „По-добре да е сляп, за да не вижда нашите престъпления“; за глухия: „В наш интерес е да бъде невежа“. И ако има хора, които не обичат просвещение, това става по известни практически съображения. Христос, обаче, твърди обратното: Той казва, че на сакатите трябва да бъдат развързани ръцете; бесните, слепите и глухонемите трябва да бъдат излекувани. Той иска умни хора, които да разбират и да вършат волята Божия." Колко по-горе стои човек от овцата

Прекрасен филм, не ми омръзва да го гледам - кара човек да се замислим за истинските неща. Приключението не е като при Робин Худ или Индиана Джоунс, но е най-невероятно приключение от друг тип. Groundhog Day / Омагьосан ден В ролите - Bill Murray и Andie MacDowell Резюме : Циничен метеоролог в командировка открива, че преживява отново един и същ ден, докато не стане по-добър човек. Хубав, забавен и много идеен филм за положителната промяна и до какво води тя...

Зимно, топло и много уютно http://www.youtube.com/watch?v=9JhE-4LZsXk&feature=fvw http://www.youtube.com/watch?v=nqp89bkFe8k

Ако аз правя добро, каква нужда има да ме разбират децата, че аз правя добро или не? Или каква нужда има една река, която тече някъде, да я разбират хората дали тече право или не? Чудни сме хората, когато искаме да ни разбират. Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране. Бъдещото верую на човечеството П.П. Слънчева публикува този цитат в темата "Защо се появява Юда всеки път..." Благодаря!

И за алтернативната медицина, и за здравословното хранене - пълна подкрепа!

"Когато ви се каже една горчива дума, вие се докачате и се сърдите; това показва, че сте слаби. Когато се разговаряш с някого, съблечи личността си и я тури на гвоздей. Търпението е първото стъпало, на което се стъпва, за да се дойде до Любовта." "Не говорете лошо за някой човек, Бог го е създал. За тези думи сле два-три дни може да платите с живота си. Много сте отговорни, когато се произнасяте зле за някого. Всеки човек е една картина, която Господ рисува. Картината не е довършена и не я цапайте; когато тя се довърши, ще бъде красива." Акордиране на човешката душа, раздел "Развитие на добродетели", стр.451

„Любовта на ученика трябва да се издигне дотам, че да издържи всички недостатъци на хората в света. Какво значи това? Ти обичаш някои хора, но ако забележиш някои недостатъци в тях, ти ги разлюбваш. Значи твоята любов не може да издържи греховете на света. Щом обичаш някои хора, твоята любов не трябва да се изменява, ако забележиш някои недостатъци в тях. Защото ти обичаш Божественото в тях. Недостатъците са нещо външно, те не засягат човешката душа. Те са нещо временно, преходно, защото когато човек се издигне на по-висока степен на развитие, те изчезват. Първи стъпки на ученика – 1 Боян Боев - Доброто разположение (Това е цитат от Учителя, публикуван от Ася_И в темата "Пет първоначални качества на ученика")

"Като ученици, вие трябва да говорите истината. На ученика не се позволява никаква лъжа. Лъжата е двоен грях. Като направиш една грешка и не искаш да я признаеш, ти лъжеш. От вас се иска да осветявате името Божие. Ако вие не направите това, ще дойдат други, те ще осветят името Божие. Ако обичаш Бога, ти ще пазиш името Му свещено, а същевременно ще почиташ и хората. Казват, че някога съм постъпвал по човешки. Щом е така, всякога ще постъпвам по Божествено. Както и да постъпвам с хората, те всякога са неблагодарни. Бог им е дал живот, дал им е ум и сърце, дал им всички блага, и те пак са неблагодарни. От всички се иска да сложите ред и порядък в себе си; да се справите с онази компания от духове, които бушуват във вас. Вие сте председателят на тази компания. Ако не сложите ред и порядък в тази компания, от вас нищо няма да стане. Не се опитвайте да извинявате вашите членове. Не се позволява никаква лъжа. Не изопачавайте истината, не изопачавайте и моите думи. Не лъжете в мое име, не позволявам това. Помнете: Който лъже в мое име, нищо няма да остане от него. – „Тъй каза Учителят.“ – Десет пъти проверете това, което съм казал, но не лъжете в мое име. Не лъжете и в името Божие! В Школата не се позволява абсолютно никаква лъжа. След всичко това, ще дойде някой да говори за Любовта. Какво ще говориш на гладния за Любовта? Ще нахраниш гладния, нищо повече. Като го нахраниш, ти си изпълнил волята на Бога. Ще дойде някой да ми разказва, че Бог му се явил. Това е механическо разбиране. Мина времето на тези лъжи. Ако отсега нататък Бог може да ни говори, къде остава истината? Пъпката, която днес се разцъфтява, се е приготвила от дълго време за този процес. Много пъти е цъфтяла тази пъпка. Казваш: „Слънцето изгря“. – Много пъти е изгрявало слънцето, но ти не си го видял. Следователно, ако ти още не си цъфнал, гледай да цъфнеш. Силата на човека се крие в пукването на пъпката, в нейното разцъфтяване. Всеки може да си има някаква слабост, обаче лъжата се изключва. Не е позволено на човека да лъже! Аз имам най-голямото отвращение към лъжата. Всичко може да се прости на човека, но лъжата – никога. Другите ви грехове могат да се простят, но лъжата никога не се прощава. Като ви срещна, едно нещо искам от вас: да сте свободни от лъжата. Искам да видя, че прогресирате, но без лъжа. Абсолютно никаква лъжа! Не позволявай на лъжата да застане между тебе и Бога като препятствие. Където е лъжата, там всички работи се развалят. Не слагайте никаква преграда между Бога и вашата душа. Не питайте до кого се отнася това. Аз говоря за всичките хора. Това се отнася до всички, без изключение. Аз не говоря само за абсолютната чистота. Преди да дойдете до чистотата, вие трябва да изключите лъжата от своя път. Тя прекъсва всякакво развитие. След лъжата иде смъртта. Който лъже, сам прекъсва връзката на своя живот. Работете върху себе си, за да се освободите от лъжата. Само така ще дойде мирът. Където има лъжа, там не може да има мир. С лъжата си служат, а за мир говорят! Мирът ще дойде, когато лъжата престане. Мирът трябва да застане между Бога и нас. Христос казва: „Моят мир ви давам“. Сега, като излезете от класа, ще кажете, че Учителят ни нахока. Това не е хокане. Кажете: „Учителят иска от нас да се освободим абсолютно от лъжата“. Това е истината. Не кажете ли истината, вие си служите с друга лъжа. Защо ще говорите това, което не е казано? Срещна една млада сестра и я погледна. Защо я погледнах? – Искам да ѝ кажа да не лъже. Казвам мислено: Ти си млада, едва сега влизаш в света и лъжеш. Срещна една стара сестра, и нея погледна. Казвам мислено: Сестра, единият ти крак е в гроба, внимавай да не лъжеш. И младите и старите трябва да говорят истината. Някога и мене поглеждат накриво. С това хората ме питат: „Защо позволяваш на учениците си да лъжат? Защо позволяваш и на духовете да ни лъжат?“ Така те ме правят техен съучастник. Не, аз не мога да бъда техен съучастник. Има нещо, в което не мога да участвувам – това е лъжата. Ще кажете, че не може без лъжа. – Може и без лъжа. Без лъжа ще бъде вече. Аз съм доста снизходителен към вас. Всички грехове могат да ви се простят, но лъжата – никога! За предпочитане е всеки грях, но не и лъжата! Ако един човек не е направил нито един грях, а само лъже, все едно, че той е извършил всички грехове. В това отношение той е най-големият грешник, той е непоправим. Дяволът е баща на лъжата. Понеже той лъже, никой не може да го спаси. Щом престане да лъже, другите му грехове лесно ще се простят. Помнете: Лъжата не се прощава. – „Какво да правя, когато мине през ума ми една лъжлива мисъл?“ – Хвани я за ухото и я изнеси навън с думите: „Никаква лъжа!“ Това са думи на Учителя. – „Какво да правя след това?“ – Ще говориш истината. И като те питат какво говори Учителят, кажи: „Учителят ни говори да изхвърлим лъжата навън“. Ще кажете, че съм бил разгневен. – Това е лъжа. Гневът нищо не помага. Какво ще направя с гнева си? Значи ще се намръщя, ще си повдигна гласа, ще викам. – Не, с това нищо не се постига. Повтарям: Никаква лъжа! Помнете: Ако искате да имате Божието благословение през тази година, откажете се от лъжата. Иначе всичко ще изгубите. Аз не искам нито един от вас да бъде ощетен. Аз поддържам вашия интерес. Ако ви оставя с лъжата, вие съвсем ще се объркате. Лъжата не е присъщо качество на човека; тя е присадена от друга култура. Вие не можете да я обичате. Лъжата има животински произход. Ще прочета първа глава от Евангелието на Йоан: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога.“ (– 1-ви стих.) Под Слово разбирам разумността. Значи в началото бе разумността. „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“ (– 5-ти стих.) – Защо не я обзе? – Защото разумността бе там. „И Словото стана плът и всели се между нас.“ (– 14-ти стих.) „И видяхме славата Негова, слава, както на Единороднаго от Отца – пълен с благодат и истина.“ (– 14-ти стих.) – Там, където има благодат, където има истина, там няма никаква лъжа. Където има лъжа, няма благодат, няма истина, няма Слово, нито разумност. „Никой никога не е видял Бога: Единородният Син, Който е в пазухата на Отца, Той Го изяви.“ (– 18-ти стих.) – Защо никой не е видял Бога? – Защото повечето хора си служат с лъжата. Всеки, който лъже, не може да види Бога. Ако искаш да Го видиш, освободи се от лъжата. Лъжата е жената, а вие сте мъжът. Аз ви развеждам с тази жена. Никой няма право да се жени за лъжата. Ще останете девствени! Лъжата е първата жена – блудница. Ако се свържете с нея и родите деца, мислите ли, че те ще бъдат добри? Мислите ли, че те ще имат възвишени желания? Никакъв съюз с лъжата! Ако се жените, съветвам ви да се свържете с истината. Пита ме някой, да се ожени ли. – Ожени се, но само за истината. – „Трябва ли да се женим?“ – Женете се. – „За кого?“ – За истината. Който влиза в клас, трябва да се разведе с лъжата и да се ожени за истината. Ако бащата е свързан с лъжата, и него ще напуснете. Ако роднините ви са свързани с лъжата, и тях ще напуснете. Това означава стихът: „Да се отречеш от баща си и майка си“. Отречи се от себе си и от всички, които те подтикват към лъжа. „За кого да се женим?“ – За истината. – „Кого да обичаме?“ – Истината. Ще обичаш баща си и майка си, които служат на истината; ще обичаш брат си и сестра си, които служат на истината. Ще обичаш роднините и приятелите си, които служат на истината. Ще обичаш животните и растенията, които служат на истината. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото учение. Абсолютна истина! Ето идеалът на новото човечество. Дръжте този идеал в душата си." Абсолютната Истина

"Хората не разбират своите синовни отношения към Бога и вършат безобразия в света. Това безобразие се вижда в любовта, в знанието, в мъдростта, в истината – навсякъде. Навсякъде виждаме лъжа. Защо трябва да лъжеш? И като лъжеш, какво ще придобиеш? Казват за някого, че като говори, има намерение да заматохари хората. Може да е така. И аз може да имам същите слабости. Като хората. Може и у мене да се яви желание да ви заматохари. Не, вие не сте глупави. Утре вие ще видите моето заматохарване. Едно нещо ще знаете: Аз не искам да лъжа хората. Аз не обичам лъжата. Аз не искам да лъжа себе си, аз не искам да лъжа ближния си, аз не искам да лъжа и Бога. Всичко друго мога да направя, но тия три неща не мога и не искам да правя. Аз не искам да лъжа – нищо повече. Аз не искам да турям лъжата като договор на престъпление. Като направя една погрешка, казвам: Аз трябва да поправя погрешката си – нищо повече. На тебе, като човек, не ти подхожда да грешиш. Ти ще изправиш погрешката си сам – никой не ти е крив. Аз съм крив за погрешката си и трябва сам да я изправя. Какво правят някои? Някой направи една погрешка и туря веднага лъжата, като започва да се извинява, че условията били такива, че възможност нямал, че наследил такива черти от баща си, от майка си и т.н. Това са измислици и лъжи. Кажеш нещо, стой на думата си – нищо повече. Обещаеш ли нещо, изпълни обещанието си. Ценността на човека седи в неговото сърце, в неговия ум и в неговата душа. Истината се крие в душата на човека. И заради тази истина той не трябва да допуща никаква лъжа в себе си. Сега аз говоря за лъжата малко специфично. Аз не разбирам лъжата така, както вие я разбирате. Според мене лъжа е това, което спира човешкия прогрес. Лъжа е това, което осакатява човешкия ум. Лъжа е това, което осакатява човешкото сърце. Лъжа е това, което скъсява човешкия живот. Лъжа е това, което прави човека сиромах. Лъжа е това, което прави човека болен. Лъжа е всичко онова в света, което става причина за хилядите нещастия и страдания на хората. С тази лъжа именно трябва всички да ликвидират. Не е лъжа това, че някой взел един хляб отнякъде. Гладен бил човекът, три деня не е ял, взел един хляб. Не е лъжа това, че някой взел една ябълка. Не е лъжа това, че един гладен, като минавал край едно лозе, откъснал си един–два грозда, да подкрепи силите си. Лъжата седи на друго място. Всяко нещо, което спира човешкия прогрес, е лъжа. Ти, който остаряваш, престани да лъжеш. Ти, който оглупяваш, престани да лъжеш. Болестите се дължат на лъжите на миналото. Съвременните хора страдат все от лъжите на миналото. Не само това, но от хиляди години насам ние носим живота на своето минало и неговите последствия. Животът на нашето минало върви след нас като сянка и ние не можем да се освободим от тази сянка и от последствията на това минало. Сега аз не казвам, че не трябва да умираме. Трябва да умираме, но за какво трябва да умираме? Всички трябва да умрем за безлюбието в света. Всички трябва да умрем за лъжата в света. Ако не умрем за лъжата, ние не можем да се освободим от нея. Всичко онова, което лъжата ни е дала, трябва да мине през огън. Всичко трябва да изгори, че да нямате повече взимане-даване с нея. Хората имат още сделки с лъжата. Тя хване човека и му казва: „Каквото ми дължиш, всичко ще го върнеш.“ Лъжата е едно учреждение. Лъжата, безлюбието се дължат на злото в света. Те принадлежат на света на злото. Любовта, Мъдростта и Истината се отнасят към света на доброто. Като отидете на онзи свят, веднага ще ви разглобят на дребни частици и ще ви пречистят, да видят къде се крие злото във вас. След четиридесет и пет години, според индуската философия, вие отново ще се създадете. Така пречистени, частиците ще се сглобят в една нова машина и вие ще се родите като дете, със своите специфични дарби и способности. Някой от вас ще се роди като гениален музикант, или гениален художник, учен, философ и т.н. И върху всяка ваша частица ще бъде писано: „Този човек се връща от ремонта на Любовта, от ремонта на Мъдростта и от ремонта на Истината.“ Всеки, който е минал през трите ремонта: на любовта, на мъдростта и на истината, той ще бъде гениален човек. Нека след това някой се опитва да го съветва, че може да живее и с лъжа. Той ще му каже: „Ти ходил ли си в света, дето ремонтират?“ – „Не съм ходил.“ – „Аз пък съм ходил и втори път не искам да отивам.“ Та, на онези от вас, които не сте се справили със стария свят, пожелавам да отидете в света на ремонта, т.е. в заведенията на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Като се ремонтират всички хора, тогава ще дойде Шестата раса, която е раса на любовта. Когато тези хора се върнат от ремонта, тогава ще дойде Царството Божие на Земята. Ако имате вяра

Защо се появява Юда винаги, когато се яви истината? Защото мракът е нужен, за да видим светлината, нямаше да разберем силата и значението на доброто, ако го нямаше "злото". Юда - е относителното в живота, а Христос - Абсолютното. Юда е преходното, а Христос - вечното. И щом Небето е допуснало "Юда", То знае, че има своето място и роля в света. Ако го нямаше "Юда" - в този форум нямаше, предполагам, да се разговаря, спори и прочие; и в целия свят нямаше да има наранени и обиждани хора. А само раняващи и убиващи. Защо ли? Защото нямаше да го има Христос, Който да ни покаже другото лице - на Прошката, която съдържа в себе си Любовта, Мъдростта, Истината, Вярата, цялата Библия. Много точно, braman "Любовта пита: Юда имал ли е майка? Тя плака ли е за него?" Любовта казва: "Прости им, Отче! Те не знаят какво правят" Само Любовта може да бъде майка. Безлюбието е нашата мащеха. Само Любовта, т.е. Христос в нас, може да пита за Христа. Само Любовта прощава.Юда знае да хвърля камъни по Юда, защото вижда само Юда. Още спи и не вижда, че в Юда е спящият Христос. Юда държи камъка. Христа държи Любовта. За жалост, трябва да си призная, че аз виждам често пъти себе си повече "Юда", отколкото Христос - всеки път, когато цитирам Слово и името на обичния Учител, и не мога да приложа това Слово, аз съм Юда - предател на Словото, на Мъдростта, в която вярвам, на Любовта, към която се стремя, на Истината, която ми шепне: "Прощавай, както Бог на теб прощава. Виж Бог в другия - сега ти е трудно да го видиш, но Той е в него/нея". И в този шепот се събуждам, и разбирам, че тук вече е Той, а не предателят... Дошло е времето на Христос. Времето на Любовта.