Teemu Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Защо някой, който обича знанието и е достигнал (или се стреми към) някакво ниво/развитие в това направление, да го е грижа за другите? Така зададен, този въпрос изглежда грубоват - инстинктивно, а и някак по принцип, повечето от нас би трябвало да могат да си отговорят на него и да го отхвърлят като неестествен. Но как би могъл да се обясни интелектуално? Известно е, че в това направление егоизмът е присъщ на Черната ложа, докато алтруизмът - на Бялото братство; разбирам и това, че всички сме свързани и по някакъв странен начин сме едно цяло, разбирам и желанието да помогнеш и да направиш добро на другите, да можеш да се поставиш на тяхно място. Разбирам и, че ако искаш да се развиваш във възходяща посока, Божественият закон е такъв, че не може да трупаш само в себе си, а трябва да раздаваш на околните, но някак нещата ми убягват и в момента не мога да си отговоря задоволително на този въпрос. Някакви идеи? Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Защо го е грижа ли? Ами, защото, ако е достигнал (или се стреми) към духовно развитие, ще има чувство за отговорност, ще е отговорен към себе си, към това какво сътворява, какво излиза от него. Ако аз съм достигнала (или се стремя) към по-високо ниво на развитие...а такива сме ние по природа и по рождение...стремим се към развитие, всички, не само хората...няма да искам примерно, да мисля лошо за тебе. Или да ти кажа нещо грубо. Защото ще се чувствам отговорна...ти сам го каза, всички сме едно цяло. И както казва Павел, ние сме много части в 1 тяло. И ако една част страда, страда целия човек. Имах една колежка, казваше: "Дай боже всички да са добре, та покрай тях и аз..."И наистина - ако ти си добре, и аз ще съм добре. Ако ти си зле, как мога аз да съм добре? Слънчева и Пламъче 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 3, 2011 Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 Защо някой, който обича знанието и е достигнал (или се стреми към) някакво ниво/развитие в това направление, да го е грижа за другите? ... Това да се обясни интелектуално май е доста сложна задача. Ключът е в осъзнаването на космичните закони, в естествения ред на нещата. Освен това всичко съществуващо е взаимозависимо. Ако например клоните в едно дърво спрат да подават жизнени сокове към листата, то цялото дърво ще умре. Получавайки енергия от по-високото ниво в космическата йерархия няма начин да не я предадеш към по-низшите звена без това да се отрази на тебе самия. Друго, което може да се спомене е, че абсолютно безгрижие към другите не може да съществува. Може да обичаш малко, може да обичаш силно, може да мразиш малко, може да мразиш силно, но задължително или обичаш, или мразиш. Омразата обаче е зависимост и е абсолютно несъвместима с духовното израстване. Невъзможно е да нямаш отношение към някого. Това означава, че самия ти нямаш ясна индивидуалност. Teemu и Хармония 2 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Teemu Добавено Януари 3, 2011 Автор Доклад Share Добавено Януари 3, 2011 (edited) Сложна работа е да се обясни в по-земен начин, така че повече хора да го разберат, явно е прав в този контекст Платон, използвайки поговорката "хубавите неща са трудни". Няколко уточнения - правя разлика между мъдрост и любов, и по презумпция приемам, че човек може да развива двете едновременно и равномерно, но и да изостава с едното драстично (с мъдростта примерно), а с другото (любовта съответно) да е напред във всяко отношение - и в разбиране, прилагане и т.н. Аз визирам конкретно случая на знания, обаче без любов. В постовете ви ми се набиха две думи - отговорност и закон. Какво става ако предположим, че такава отговорност не съществува, тогава излиза, че ще е окей да се отнасяш грубо и да бъдеш егоист, само това ли е което ни спира да бъдем абсолютно неограничени и необуздани в действията си? Така си разсъждавам, иначе съм абсолютно съгласен с това, което и двамата казвате, просто според мен нещата имат още по-дълбоки измерения. "Отговорност" и "закон" ми звучат и малко принудително, а това според мен са от нещата, които просто вътрешно разбираш и правиш абсолютно доброволно и дори несъзнателно (грижата за другите). Ето нещо от Учителя, което на този етап ми звучи удовлетворяващо във връзка с темата: "Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това." Редактирано Януари 3, 2011 от Teemu Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
shining_star Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 Сложна работа е да се обясни в по-земен начин, така че повече хора да го разберат, явно е прав в този контекст Платон, използвайки поговорката "хубавите неща са трудни". Няколко уточнения - правя разлика между мъдрост и любов, и по презумпция приемам, че човек може да развива двете едновременно и равномерно, но и да изостава с едното драстично (с мъдростта примерно), а с другото (любовта съответно) да е напред във всяко отношение - и в разбиране, прилагане и т.н. Аз визирам конкретно случая на знания, обаче без любов. В постовете ви ми се набиха две думи - отговорност и закон. Какво става ако предположим, че такава отговорност не съществува, тогава излиза, че ще е окей да се отнасяш грубо и да бъдеш егоист, само това ли е което ни спира да бъдем абсолютно неограничени и необуздани в действията си? Така си разсъждавам, иначе съм абсолютно съгласен с това, което и двамата казвате, просто според мен нещата имат още по-дълбоки измерения. "Отговорност" и "закон" ми звучат и малко принудително, а това според мен са от нещата, които просто вътрешно разбираш и правиш абсолютно доброволно и дори несъзнателно (грижата за другите). Ето нещо от Учителя, което на този етап ми звучи удовлетворяващо във връзка с темата: "Нещата, които са верни, и да ги докажем, са верни, и да не ги докажем, са верни. Нещата, които не са верни, и да ги доказваме, пак не са верни. Верните неща, и да ги отхвърлите, и да ги приемете, те са все верни. Истината няма нужда от доказателство – и в самия живот се проверява това." Знание без любов... въобще има ли такова?...Учителя казва, че човек познава това, което обича. Че познаваш нещо, когато го обичаш. Ако не го обичаш, не го познаваш. Тук говорим за духовно развитие на човека, не за интелектуално знание, нали... За отговорността и закона - прав си, точно така е. Не страха от наказание ни възпира да проявим злото. Ти сам го каза, човека, който е достигнал някакво ниво на развитие, не се движи толкова в областта на злото...той преди всичко няма да изпитва желание, необходимост, да причинява страдание. Той е минал през страданието и злото, видял е резултата от тях, и ги е оставил. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Aliya Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 (edited) Защо някой, който обича знанието и е достигнал (или се стреми към) някакво ниво/развитие в това направление, да го е грижа за другите? Така зададен, този въпрос изглежда грубоват - инстинктивно, а и някак по принцип, повечето от нас би трябвало да могат да си отговорят на него и да го отхвърлят като неестествен. Но как би могъл да се обясни интелектуално? Известно е, че в това направление егоизмът е присъщ на Черната ложа, докато алтруизмът - на Бялото братство; разбирам и това, че всички сме свързани и по някакъв странен начин сме едно цяло, разбирам и желанието да помогнеш и да направиш добро на другите, да можеш да се поставиш на тяхно място. Разбирам и, че ако искаш да се развиваш във възходяща посока, Божественият закон е такъв, че не може да трупаш само в себе си, а трябва да раздаваш на околните, но някак нещата ми убягват и в момента не мога да си отговоря задоволително на този въпрос. Някакви идеи? Ако някой е достигнал до Върховната истина, то той/тя е разбрал/а, че други няма, че всичко е Едно, Не-две /Адвайта/. Такова просветлено същество е разбрало, че нито "ти" съществуваш, нито "аз", нито "другите", а само Бог, Царството Божие. Редактирано Януари 4, 2011 от Aliya Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Януари 4, 2011 Доклад Share Добавено Януари 4, 2011 ... Аз визирам конкретно случая на знания, обаче без любов. В постовете ви ми се набиха две думи - отговорност и закон. Какво става ако предположим, че такава отговорност не съществува, тогава излиза, че ще е окей да се отнасяш грубо и да бъдеш егоист, само това ли е което ни спира да бъдем абсолютно неограничени и необуздани в действията си? ... Човек както дава, така и получава. Човекът не е на върха на йерархията, т.е. самия той е зависим от по-развити от него същества. Ако човек проявява егоизъм, той се откъсва от веригата на йерархията, т.е. прекъсва всички свои възможности за развитие, които са свързани с енергиите идващи отгоре. А знаем, че развитието е естествения ход на нещата и от тази гледна точка липсата му всъщност води до регрес. Ако даден отделен човек реши да прекъсне потока от висшето към нисшето протичащ по космичната йерархия, то този поток просто ще намери друг канал по който да премине, а всички негативи остават за самия човек. Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.