wonderful Добавено Май 13, 2011 Доклад Share Добавено Май 13, 2011 Здравейте мило мое семейство,Искам да споделя с вас как се чувствам! От известно време, усърдна в духовното Учение, в молитвите, ходенето на изгрев и паневритмията, с подкрепа на мили приятели, аз се почувствах жива, любяща, щастлива, вдъхновена и нежна! Благодарна съм за това!Но какво се случва. Когато отида на изгрев и паневритмия, тогава всичко е прекрасно! И тогава имам енергия и сила, и вдъхновение, които щедро споделям!Но не отида ли два дни и се набиват на очи лишенията, които търпя в материалният свят. Тогава усещам осезателно и липсата на духовна връзка с моя другар. И всичко до такава степен ме притиска, че се чувствам .С полета ми към Небето, с поезията, която блика от мен, се чувствам нежна и красива и ми се иска всичко около мен да е нежно и красиво. И от една прекрасна реалност, аз попадам в една малко по-груба реалност. Представете си птица, която лети и изведнъж тя се свива и пада надолу като камък. Може би това е временно. Не зная.Просто усещам как ходенето сутрин на изгрев и паневритмията стават жизнено необходими за мен.Като една духовна храна, която засища нуждите ми и тогава почти нищо от материята не ми е нужно-малко вода и храна, светли и цветни дрехи.Мислех си, дали има подходящи упражнения от Учителя, които да ми помогнат.Благодаря на дечицата ми, които с малките си ръчички, с грейнали очички и усмивки, стоплят сърцето ми!Те са ми утеха! И ми дават сила!Просто другарят ми явно е много стеснителен или пестелив, просто не се получава духовният обмен между нас. Пък и световете ни са съвсем различни. Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Това е популярно мнение. Орлин Баев Добавено Май 13, 2011 Това е популярно мнение. Доклад Share Добавено Май 13, 2011 Според мен е нужно паневритмията и въобще духовните практики да ти станат вместо бягство от материалното, в средство за вдъхновение, което да пренесеш в материалното. И да виждаш в материалното и ежедневното духовното - да ги слееш двете! Надеждна, wonderful, stanislava63 и 4 others 7 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 14, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 14, 2011 (edited) Разбрах една от грешките си. Тия дни ми е липсвал сънят. От вълнение спях малко. Но сега като се понаспах и ми е толкова хубаво! Нищо не ми липсва! Една мила сестричка ми каза скоро, трябва достатъчно сън, за да се обработят енергиите. Разбрах също колко са важни съветите на Учителя, ако искаме наистина да имаме успехи. Дисциплина във всичко, в хранене, в сън и почивка... Ред и дисциплина, но плавно, стъпка по стъпка. Забелязала съм също колко бързо се менят настроенията и емоционалните състояния и как като напишем нещо на хартия то е важало за момента, в който сме го писали, а за следващият- трябва да напишем нещо друго. Но когато споделя леката болка, с хора, които могат да ме разберат, тя изчезва напълно. Затова ви благодаря, че можах да споделя с вас и да намеря себе си отново! Пък и ако имам достатъчно Любов бих могла да прегърна и човекът до себе си, дори и той да не знае какво да прави с ръцете си! Редактирано Май 14, 2011 от wonderful Надеждна 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Eлф Добавено Май 14, 2011 Доклад Share Добавено Май 14, 2011 (edited) Праведникът общува с Бога постоянно даже и в житейските си дела, чрез молитва. Бог е навсякъде . Поздрави! п.п. За да не стане спор за праведността - Римляни 5:1 И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Исус Христос; Галатяни 5:5 Защото ние чрез Духа ожидаме оправданието чрез вяра, за което се надяваме. Редактирано Май 14, 2011 от Eлф Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Станимир Добавено Май 18, 2011 Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Здравейте мило мое семейство,Искам да споделя с вас как се чувствам! От известно време, усърдна в духовното Учение, в молитвите, ходенето на изгрев и паневритмията, с подкрепа на мили приятели, аз се почувствах жива, любяща, щастлива, вдъхновена и нежна! Благодарна съм за това!Но какво се случва. Когато отида на изгрев и паневритмия, тогава всичко е прекрасно! И тогава имам енергия и сила, и вдъхновение, които щедро споделям!Но не отида ли два дни и се набиват на очи лишенията, които търпя в материалният свят. Тогава усещам осезателно и липсата на духовна връзка с моя другар. И всичко до такава степен ме притиска, че се чувствам . В това, което пишеш няма нищо необичайно. И аз съм го изпитвал по свой си начин, а предполагам и много други. Нормално е когато си свързана с енергията на едно цяло или пък си близо до някакъв духовен източник да се чувстваш окрилена, вдъхновена и щастлива. Около големия огън е светло. Ако ние се уподобим на малки свещички, то въпреки че имаме своя светлина, то светът далеч от големия огън, няма да бъде така осветен, както когато сме близо до него. Силата на нашия собствен огън е по-малка. Това, което можем да направим е да усилим своя огън и заедно с това да осъзнаем, че в действителност разстоянията (в буквален и преносен смисъл) не съществуват извън нашето съзнание. Ние можем винаги да сме близо и да черпим светлина от големия огън, стига да допуснем това в съзнанието си. wonderful 1 Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
wonderful Добавено Май 18, 2011 Автор Доклад Share Добавено Май 18, 2011 Здравейте мило мое семейство,Искам да споделя с вас как се чувствам! От известно време, усърдна в духовното Учение, в молитвите, ходенето на изгрев и паневритмията, с подкрепа на мили приятели, аз се почувствах жива, любяща, щастлива, вдъхновена и нежна! Благодарна съм за това!Но какво се случва. Когато отида на изгрев и паневритмия, тогава всичко е прекрасно! И тогава имам енергия и сила, и вдъхновение, които щедро споделям!Но не отида ли два дни и се набиват на очи лишенията, които търпя в материалният свят. Тогава усещам осезателно и липсата на духовна връзка с моя другар. И всичко до такава степен ме притиска, че се чувствам . В това, което пишеш няма нищо необичайно. И аз съм го изпитвал по свой си начин, а предполагам и много други. Нормално е когато си свързана с енергията на едно цяло или пък си близо до някакъв духовен източник да се чувстваш окрилена, вдъхновена и щастлива. Около големия огън е светло. Ако ние се уподобим на малки свещички, то въпреки че имаме своя светлина, то светът далеч от големия огън, няма да бъде така осветен, както когато сме близо до него. Силата на нашия собствен огън е по-малка. Това, което можем да направим е да усилим своя огън и заедно с това да осъзнаем, че в действителност разстоянията (в буквален и преносен смисъл) не съществуват извън нашето съзнание. Ние можем винаги да сме близо и да черпим светлина от големия огън, стига да допуснем това в съзнанието си. Благодаря за отговора, Станимир! Цитирай Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.