Jump to content
Порталът към съзнателен живот

149,Ядоха и наситиха се


Recommended Posts

И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит. ...човек без убеждение нищо не може да направи. Това е същият закон.

*

Този живот е скрит в ябълката, в житото, в царевицата, в ръжта и прочие, във всички тия плодове е скрит един невидим живот и когато вникнем в неговия дълбок смисъл, ще разберем, че съобразно с тоя живот се развива и нашият умствен кръгозор.

*

...туй наше тяло, което имаме, защо ни е дадено. Понякога ние налагаме, бием нашето тяло тъй, както онази жена е набила восъчната мумия. Правим грехове, грехове и после кажем: „Хайде да набием нашето тяло – ти да не грешиш вече“. Господарят греши, а конят си бие.

*

Вашето тяло не е виновно за нищо! Яденето е едно благословение, което Бог е дал, и неговата задача е велика. И той иска да разрешим тази задача. „Яжте и пийте – казва апостол Павел, – и благодарете.“

*

„И ядоха и се наситиха.“ Кои? Ония, които изпълниха великия закон на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.

Ядоха и наситиха се

Link to comment
Share on other sites

Благодаря Ани и Лъчезарна за интересните бележки по беседата.

Днешната беседа е сякаш заключена със 7 ключа.С други думи казано ,беседата ме затрудни . А това означава само едно,че беседата съдържа послания ,над които трябва да работя .

В търсенето на ключето,също се спрях на цитата от бележките на Ани.

Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме. Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. . ..Не е въпросът, следователно, да разгадаваме света.

А първият цитат от мнението на Лъчезарна

И ние, докато сме свързани с невидимото, докато сме във връзка с Бога, откъдето иде нашата сила, докато Той е наша задна стража, докато Неговите сили са проектирани в нас, ние сме отлични певци на сцената, но когато някой грях се появи и връзката се скъса, тогава всичко се прекъсва, всички таланти се свършват и моментално всичко изчезва. Тази връзка се скъсва и у всички писатели и поети, у всички учени и прости, всички са опитали това. Тия хора не са яли и наситили, защото човек пее само когато е сит. ...човек без убеждение нищо не може да направи. Това е същият закон.

е може би едно от най- важните послания днес

.Поздрави

Edited by Розалина
Link to comment
Share on other sites

По изказаното от Ани по-горе, първата мисъл, която пристигна в главата ми, докато още четях беседата, беше мисълта за романа на Арундати Рой „Богът на дребните неща” – обикновено не говорим за нещата, които са дълбоко в съзнанието ни, а всъщност те са тези, които ни движат в правилната посока, те са тези, които биха могли да ни „наситят”, но увлечени от течението, често ги пропускаме, потискаме и се плъзгаме по повърхността. Тези неща са връзката с невидимото, с Бога, с щастието, което не можем да уловим, защото то всъщност е в облагородяването на душата, а не в трупането на имоти и вещи, не даже и в престижните професии. Восъчната мумия на Гарио е неговият опит да не прекъсва тази връзка, защото така ще бъде истински любящ съпруг, но младата му жена не го разбира. ( Май и на някои от нас се е случвало :hypocrite:) Младият момък, влюбен в певицата Берта с приказния глас, не разбира също, че Фурио е музата (пак това невидимото), която изпълва цялата й публика, а и него самия с благоговение, докато я слушат. Постигането на мечтите ни, материализирането на копнежите ни, „впрягането”им в ежедневния бит ги убива, ако не сме облагородили душите си с Любовта, Свободата и Мъдростта да приемем, простим и обичаме не-зависимо.

Ние трябва да разрешим въпроса на Фурио, ние трябва да разрешим въпроса на Гарио, трябва да решим въпроса на Зензибо – те са важни въпроси – нашата връзка с Бога, онази восъчна мумия, туй наше тяло, което имаме, защо ни е дадено. Понякога ние налагаме, бием нашето тяло тъй, както онази жена е набила восъчната мумия. Правим грехове, грехове и после кажем: „Хайде да набием нашето тяло – ти да не грешиш вече“. Господарят греши, а конят си бие.

И тъй, ние сме призовани да разрешим един от най-важните въпроси – яденето и насищането. Насищането има смисъл само тогава, когато нашият живот се облагороди. Облагородиш ли се, ти си наситен и животът ти има смисъл, а ако не се облагородиш, в душата ти ще има вечен глад и ти ще изгубиш смисъла на живота си.

И тъй, яжте и се насищайте! Значи тази запалена свещ, която имате в себе си, почнете да я проучвате. Ако по някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете. Ако някой път скърбите или сте радостен, за всяко ваше състояние дайте си един правилен отчет, за себе си. Туй е правото разбиране на великото учение, което иде сега, което слиза и прониква долу. От две посоки иде туй учение: отчасти иде отгоре, а другата част иде отдолу, от центъра на земята. Следователно тия двете вълни ще се срещнат.

Ядоха и наситиха се

Не е лесно наистина да си направим този отчет, но когато започнем да се опитваме, каквито и услия да ни коства това, ключетата сякаш сами се врътват и отварят непроницаемите порти. :rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Много силна беседа, благодаря!

Много обикновени думи: „Ядоха и наситиха се и вдигнаха остатките 7 кошници“. Какво трябва да яде човек на физическото поле? – Хляб, най-важното нещо. В духовния свят какво трябва да яде човек?

А в Божествения? На двата въпроса отговорете вие. В духовния свят няма хляб като нашия. И там се яде, но какво? Сега за себе си отговорете – ако си отговорите правилно.

- Слово и Любов

И когато човек пристъпя към великото в света, трябва да има онова велико смирение, трябва да знае, че той не е разгадал света. За да може да разгадае света, той трябва да бъде съвършен като Бога, а веднъж не е съвършен, изтича от Бога и се учи от Него, той никога няма да разгадае великата загадка. И философите твърдят, че ще я разгадаят – не, никога! Светът всякога ще остане една загадка неразгадана. От една страна, ще я разгадават, а от друга, ще се загатва пак; от една страна, ще разплитаме, а от друга, ще заплитаме. Това ще мяза на един параход, който отпред разцепва водата, а отзад тя пак се слива. И тъй ще ходим. Не е въпросът, следователно, да разгадаваме света. Ако анализираме вашето тяло и зная колко водород и колко азот, кислород, желязо и т.н. съдържа, мислите ли, че аз съм намерил есенцията на вашето битие? А може да не зная нищо за вашето тяло, от колко елементи се състои, а трябва да зная елементите на вашата душа. Възможно е и едното, и другото. Следователно, казва: „Яли и се наситили“. Човек трябва да яде. И Христос казва, че сте яли живия хляб, „Аз съм живият хляб“. Е как ще изясните този жив хляб? Казва още: „Аз съм живата вода“, изворът, който ще извира от вас вечно, и няма да има нужда да идвате, да черпите от този кладенец. Следователно ние трябва да се стремим да имаме една пряма връзка с произхода на нашето битие. И често връзките ни се късат по външни съображения.

Интуицията ни е нужна, правата мисъл, за да разбираме на мига.

„И ядоха и се наситиха.“ И всички хора все ядат и се насищат, все сме наситени, но главният въпрос в света още не е разрешен. Той е – мирът, великият мир, който трябва да съществува между всички хора, той още не е въдворен в техните сърца. И казвам, мир няма в нас. Любовта се появява, тъй както в яденето, но едновременно се появява и недоволство. И Мъдростта също така се появява, някога сме много мъдри, но пак изгубваме своето равновесие.

Мирът, вътрешния мир, той е знение, че всичко е за добро. Мирът знае причините за случващото се, но е свързан със състраданието, съчувствието...

И тъй, ние сме призовани да разрешим един от най-важните въпроси – яденето и насищането. Насищането има смисъл само тогава, когато нашият живот се облагороди. Облагородиш ли се, ти си наситен и животът ти има смисъл, а ако не се облагородиш, в душата ти ще има вечен глад и ти ще изгубиш смисъла на живота си. И тъй, яжте и се насищайте! Значи тази запалена свещ, която имате в себе си, почнете да я проучвате. Ако по някой път поплачете, дайте си отчет защо плачете. Ако някой път скърбите или сте радостен, за всяко ваше състояние дайте си един правилен отчет, за себе си. Туй е правото разбиране на великото учение, което иде сега, което слиза и прониква долу. От две посоки иде туй учение: отчасти иде отгоре, а другата част иде отдолу, от центъра на земята. Следователно тия двете вълни ще се срещнат...

„И ядоха и се наситиха.“ Кои? Ония, които изпълниха великия закон на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина.

Ядоха и наситиха се Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...