mushin Добавено Август 13, 2011 Доклад Share Добавено Август 13, 2011 Здравейте, Извинявам се, че първия ми пост е именно тук, че първо търся съвет преди да съм дал или допринесъл с нещо за вашия форум и общност. Търсейки информация и опитвайки се да разсея и успокоя мислите си случайно видях този раздел и си позволих да се регистрирам и да потърся професионален съвет. Ето и моята история... Цял живот се подготвях психически, физически и морално за една професия която съм приел за мое призвание. Първо я приех несъзнателно, като дете, по-късно и напълно съзнателно като юноша. Юноша, какъвто съм и сега. Изграждах ум, воля и тяло. Сега, когато дойде момента на истината издържах всички изпити с почти максимален успех, с изключение на един. И тук е разковничето, според който се оказах непригоден за въпросната професия. Открито ми беше вродено, нейзлечимо заболяване което не съм осъзнавал. Въпросното не ми пречи в нормалния живот, но ми е спънка в пътя който съм избрал(въпросното е в много лека форма, но системата е такава). Естествено посрещнах новината с гняв, след което с тъга... човек съм, и нищо човешко не ми е чуждо. Проблема ми пройзтича от това, че сякъш изгубих искрата. Изгубих "свещенния гняв" с който ставах всеки ден и създавах това което съм, в момента ме крепи дисциплината която изградих през годините. Не бих си позволил да бъда слаб, включително и да оставя пътя си, всеки ден оттогава търся мотивация и отговори за да върна пламъка... практически ми е ясно какво трябва да свърша за да изчерпвам всички варянти и възможности да бъда това което желая, но духовно, емоционално незнам какво да правя. Въпреки краткия ми житейски път, съдбата ме е прекарала през доста огън и жупел. Не ми е първата дълбоко емоционална фрустрация. Но двама персонажа нямащи нищо общо с тази професия, да ми отнемат най-голямата чест в живота е твърде несправедливо и неприемливо. Всички останали мисли ще спестя, тъй като са в пряк разрез с конституцията на Републиката и основните човешки права и свободи. В момента съм като бледа сянка на покосен лъв. Лошото е, че май и близките ми го забелязват. Чел съм, че за малките неща трябва да слушам ума, за големите сърцето, но в момента то сякъш мълчи. Това е. Стараех се да бъда максимално кратък и ясен, без излишни подробности, надявам се да остана разбран. Най-добри пожелания, Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Август 13, 2011 Доклад Share Добавено Август 13, 2011 (edited) Гледал си "Гатака" предполагам. Разбирам те, но малко твърде поетично и същевременно егоцентрично описваш себе си и ситуацията. Вземи се малко в ръце - едно такова нещо не е краят на света. Не знаеш какво ще бъде бъдещето, не знаеш кое е за добро и кое не. Да, опитай докрай. Но тези хора сигурно просто си вършат работата и не са виновни. Може би този урок изисква от теб малко смирение (не съм казала много). Успех ти пожелавам. Искрено! Редактирано Август 13, 2011 от д-р Тодор Първанов mushin 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mushin Добавено Август 13, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 13, 2011 Не съм гледал въпросния филм, но обещавам да го изгледам. Извинявам се, че съм прозвучал егоцентрично, нямал съм го на предвид. Опасявам се да кажа, че май не го и осъзнавах. Да се откажа от призванието си, от това което обичам и умея е като да предам себе си, за това го приемам толкова навътре. Да се откажа от себе си е по-зле и от края на света. Единия от въпросните които визирах е политик, преди приемането на 'новия закон'(т.е 2-3 години) можеше свободно да се практикува въпросната професия от хора с моя недъг у нас. Нещо което в момента е възможно в остатъка от развитите страни по света, но не и тук. Това ме огорчава, нейскам да опетнявам другата институция тъй като тя е подвласна на правителството и просто си върши работата. Благодаря за отделеното внимание, най-искренно Ви пожелавам успеха също да е с Вас! Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
griet Добавено Август 14, 2011 Доклад Share Добавено Август 14, 2011 Не може, когато си дал всичко от себе си за най-голямата ти мечта в живота и се спънеш на финала, да си доволен . Разбираеми са чувства като омраза, ярост, тъга, а също и загубата на мотивация. Единственото, което можеш да направиш за себе си и за никой и нищо друго на света сега е да докажеш колко силен си и да продължиш да се бориш за това, което искаш истински. И аз обичам поговорката "Всяко зло за добро", но понякога си мисля, че не и е сега момента. Дори да не стане аз съм сигурна, че целият този труд, който си положил за тази си своя мечта ще намери приложение в осъществяването на някоя друга. В живота няма нищо случайно ... в това вярвам дълбоко. Креми (късметче) и mushin 2 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
mushin Добавено Август 15, 2011 Автор Доклад Share Добавено Август 15, 2011 Благодаря за добрите думи. Явно найстина времето ще покаже. Поздрави! Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
lullaby Добавено Август 15, 2011 Доклад Share Добавено Август 15, 2011 Виж, преживяла съм такава ситуация - административни пречки, абсолютно глупави и недомислени, които мен ме поставиха пред невъзможен избор. Знам какво е. Ужасно е. Но животът продължава и човек започва да мисли за алтернативни как да си го случи. Гневът е нормална реакция...... когато се простира до конституционно определените си граници обаче. Ти така и не каза за каква професия и какво заболяване става въпрос. Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts