Jump to content
Порталът към съзнателен живот

022.Под слънчевите лъчи,Рилски беседи - 27 август,1938 г, 5 ч. с.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Диамантени лъчи на светлината

Пътят на Живота - молитва

Махар Бену Аба - песен

Под слънчевите лъчи - беседа

Молитвен наряд за край:

Ученикът трябва да има-формула

Чете се евангелие от Лука, 10 глава

В живота на човека има два пътя, по които може да върви: път на светлината и път на тъмнината. В пътя на тъмнината човек събира опитности, минава през преживявания, през радости и страдания. С една дума казано, в пътя на тъмнината човек се учи. В пътя на светлината човек се освобождава, т. е. придобива свобода. Обаче, светлината и тъмнината имат, както външно или обективно проявление, така и вътрешно или субективно. Тази е причината, поради която всички хора на земята се движат във външната светлина, но всички не са свободни. Значи, външната светлина е само едно от условията за развиване на човека, но тя не е в състояние да го освободи. Въз основа на същия закон, виждаме, че всички хора, праведни и грешни, учени и прости, се движат във външната тъмнина, но всички хора не са ограничени. Външната тъмнина е само едно от условията за почивка. Вътрешната тъмнина, обаче, ограничава човека...

Какво представя смъртта? – Най-голямото ограничение и най-голямата свобода. Мнозина мислят, че като умрат ще бъдат свободни. Само онзи ще бъде свободен, който знае законите, да излиза и влиза свободно в тялото си. Който не знае тия закони, той е вързан за тялото си. Такъв човек и след смъртта си не е свободен. Той се намира в големи ограничения. – Защо? – Той сам се е свързал с хиляди нишки, за скъсването на които се иска съзнателна, разумна работа. Бог, обаче, е свързал човека само с една нишка – с любовта. Докато е в света, благодарение на връзките, с които сам се е обвързал, човек се стреми към центъра на земята. Като помисли нещо за центъра на слънцето, той усеща, че земните нишки силно го теглят надолу. Тази е причината, поради която стремлението на човека към земята е по-голямо от това към слънцето. Да бъде човек духовен, това подразбира да има силен стремеж към Бога, към Слънцето на живота. Ако този стремеж в него е естествен, чрез съзнателна и упорита работа върху себе си той може постепенно да къса една след друга връзките, които го държат за земята, и да остане само с връзката си към Бога – с връзката на любовта. Само този човeк след смъртта си може да бъде абсолютно свободен. Той ще бъде свободен и на земята, и на небето. Той може да отива на слънцето и да се връща, когато пожелае. Ще дойде ден, когато хората ще се съобщават направо със слънцето, ще знаят всичко, каквото става там. Дали вярвате в това или не, то е друг въпрос. Слънцето изгрява и за вярващия, и за невярващия, но последният малко ще се ползва от него, а първият ще се ползва от всички блага, които слизат отгоре.

Как можете да познаете, дали някой човек ви обича? Който ви обича, той може да ви вдигне от леглото, ако сте болен. При любовта болният оживява, а мъртвият възкръсва. Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. Ако влезете в една стая, херметически затворена, в скоро време ще почнете да се задушавате. – Защо? – Въздухът се е свършил. Ако в ума си човек не внася всеки ден по една нова мисъл, той ще се задуши. Ако и в любовта си не внася всеки ден по нещо ново, той ще се подпуши. Любовта е закон на велико разнообразие. Обичате ли някое дете, днес ще му дадете една ябълка, утре една круша, после слива, череша и т. н. Всяка проява на любовта е на място, ако внася живот, светлина и свобода в човешката душа. Иска ли да прояви любовта, знанието и свободата си, човек трябва да се прояви такъв, какъвто е, без никакви външни предубеждения и ограничавания. Само тази любов изключва страданията. Само това знание изключва невежеството и тъмнината. Само тази свобода изключва ограниченията. Това значи, да даде човек възможност на Бога в себе си да се прояви. Не ограничавайте Божествения Дух в себе си, за да влезете в Царството на любовта, на мъдростта и на истината. Днес, както да се говори на съвременните хора, все ще се намери нещо, което не им се харесва. – Защо? – Защото не отговаря на техните разбирания. Момата ще каже на момъка, че за да покаже любовта си към нея, той трябва да се отрече от майка си и от баща си. И момъкът ще каже на момата същото. За потвърждение на своята мисъл, те ще цитират стиха от Евангелието, дето Христос е казал, че който не се отрече от майка си и от баща си той не може да бъде мой ученик. Този стих се отнася до онези майки и бащи, които са се отклонили от пътя на любовта, на мъдростта и на истината. Ако не се откаже от кривата любов, от фалшивото знание и от изопачената свобода, човек не може да бъде ученик на Христа. Христос признава само един Баща и една Майка. Той признава само една любов, една мъдрост и една истина. Истинската любов е сляпа за погрешките на хората. И да вижда погрешките им, тя не ги отнася към душата, но към неустойчивото човешко естество. Душата, която е излязла от Бога и се стреми към Него, не греши. Който люби, той преценява и най-малката проява на любовта. Любовта закриля и най-малките същества.

Христос казва: „Ако не се роди изново, човек не може да влезе в Царството Божие". Значи, само онзи ще влезе в Царството Божие, който може да се подмлади, да стане млад. В този смисъл, млад е онзи, който дава; стар е онзи, който взима. Истинският живот се изразява чрез даване. Давайте без страх. Едно от качествата на любовта е даването. Колкото малко да ви дава някой, щом е от любов, оценявайте го. Като цените любовта на човека, вие цените Бога, Който се проявява в него. Какъвто плод да ви се даде, ценете го, защото той е резултат на любовта. Като ученици на Велика Школа, от вас се изисква абсолютна любов, мъдрост и истина. Любов, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Мъдрост, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Истина, която при всички условия остава една и съща, е абсолютна. Вашата любов, вашето знание и вашата свобода са на място, но почвата им трябва да се подобри.

Човек трябва да знае, каква почва е нужна за всяка негова мисъл, за всяко негово чувство и за всяка негова постъпка. Като знаете това, радвайте се, че имената ви са записани на небето, а не за това, че духовете ви се подчиняват. Радвайте се, че пред вас се разкрива велико бъдеще. Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим". Да се измени човек, това значи, да се облече с новата любов, с новото знание, с новата свобода.

Желая Божието благословение да бъде върху вас.

Великият Божи Дух носи всичките блага на живота.

Под слънчевите лъчи Edited by Слънчева
Link to comment
Share on other sites

Да има човек правилни отношения към всички живи същества, това значи, да знае, как да дава и как да взима. В това отношение природата е крайно взискателна.

*

Реалният живот се заключава в ония блага, които постоянно слизат от Бога към всички живи същества. Тези блага, именно, поддържат живота. Като не оценяват тия блага, хората не се спират върху тях, не ги използват разумно, но търсят външно щастие. Те не знаят, че не е време за щастие. Те не могат още да бъдат щастливи. Какво щастие може да им се даде, когато те не могат нито да дишат, нито да се хранят правилно?

*

На земята човек има условия да придобие вяра, надежда, любов, но въпреки това пак се чувства нещастен. Защо е нещастен? Защото хората не го разбират. За да ви разбират хората, първо вие трябва да познавате Онзи, Който ви е създал, понеже всички пребъдват в Него, и Той пребъдва във всички.

Следователно, каквито са отношенията на човека към Бога, такива ще бъдат и отношенията на хората към него.

Човек получава от Бога изобилно, а дава оскъдно. За да го научи, как да дава, природата държи сметка за всичко онова, което и на него е дадено. Един ден, когато му се отнеме всичко, човек трябва да знае, че причината за това е той сам. Когато му се е давало изобилно, той е задържал всичко само за себе си. Но и при това положение, като му отнемат всичко, Бог пак не го оставя съвсем сиромах. В замяна на отнетото му дава нещо ново. Човек трябва да се откаже от лихварството.

Невидимият свят държи сметка за всяка напразно изразходвана енергия. Тъй щото, мисли ли човек само да живее, той трябва да знае, че ще го държат отговорен за всички негови действия. За всяка празна дума човек ще дава ответ. Каже ли на някого, че го обича или мрази, ще отговаря за думите си. Не е позволено на човека да изразходва напразно Божествената енергия. И като обича, и като мрази, човек внася нещо в живота си. Като обича, той увеличава щастието си; като мрази, той руши щастието си.

*

При щастливия живот на земята хората забравят Бога. Дойде ли нещастният живот, те започват да си спомнят за Него.

*

...животът има дълбок, вътрешен смисъл, но човек трябва да намери този смисъл. Ако е въпрос да се удоволства, човек може да си позволи и това, но само според закона на любовта. Като е дошъл на земята, той не трябва само да обича живота, но същевременно трябва да го разбира.

*

Само чрез любовта той може да приема Божествените блага. Прекъсне ли се тази връзка, страданията идат. Щом дойдат страданията, това показва, че връзката между човешката душа и Бога е прекъсната, кредитът му е отнет, а заедно с това и задълженията му остават неплатени. Христос казва: „Син Человечески не дойде да Му служат, но да служи". Същото се отнася и до вас. Човек е дошъл на земята да служи, а не да му слугуват. Истинско служене е служене от любов. Това значи, да направи човек такива връзки, които да отнесе със себе си. Ако човек не прояви любовта си, с какво може да се похвали?

Кои са отличителните качества на човека?

Човек се отличава по три неща: по любовта, която може да отправя към всички живи същества; по знанието и светлината, които разнася по света, и по свободата, която дава, както на себе си, така и на своите ближни. Чрез любовта той внася радост и веселие в човешките души; чрез знанието и светлината той помага при разрешаване на задачите им, а чрез свободата, той ги въвежда в света на красотата.

Всеки човек иска да бъде щастлив, но той трябва да знае, че щастието му зависи от една страна от любовта, която има към ближните си и от тяхната любов към него, а от друга страна – от любовта му към Бога и Божията Любов към него. Без тази любов човек не може да има външно и вътрешно щастие. Чрез любовта човек примирява всички противоречия. За любещия, за светия човек и смъртта е благословение.

*

Любете без страх, за да бъдете здрави. Обичайте, за да ви обичат. Давайте, за да ви дават. Любов, която дава и взима, е чиста, безкористна. В тази любов става правилна обмяна: когато единият дава, другият взима. Като се говори за любов, някои се страхуват от нея, да не изгорят. Добре, правилно изявената любов не изгаря – тя носи щастие за човешката душа; зле проявената любов изгаря човешкия живот. Добре приложеното знание усилва човешкия мозък; зле приложеното знание го разрушава.

Под слънчевите лъчи

Edited by Лъчезарна
Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...