Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Взаимоотношенията в семейството


Recommended Posts

В днешното напрегнато ежедневие опората в семейството според мен е основна.

Неразбирателството с родителите ,братя,сестри,деца ,близки е повсеместно.

Не пренасяме ли напрежението от живота навън ,вътре в семействата си?

Загубихме човешки ценности,морал и всичко свято в името на това на всяка цена да сме угодни някому, за да запазим работата си.

На всяка цена ли трябва да жертваме човешката си същност и неповторимост ?

Как да устоим на "течението" на времето в което живеем и да възпитаваме децата си?

Линк към коментар
Share on other sites

Мнгого въпроси ,на които ако започне да се отговаря и се търси генезиса на проблема ще се напише книга .С търпение и желание ще намириш отговорите на въпросите .Човек като има желание ,намира начин и оправя живота си във всяко едно отношение .Още при забелязването на проблемите ,вече нещо се е променило в човек и той е направил първата крачка ,втората е да се захване за работа и да си реши правилно задачките .

Линк към коментар
Share on other sites

Напрежение в семейството винаги е имало. Споменете си примерно - Гераците, Снаха ..., едва ли тези литературни произведения са само някакви авторови фантасмагории :) и нямат никаква връзка с действителността от преди близо век.

Много е лесно да се каже - времето е такова напрегнато, затова. Просто всеки човек си поставя приоритети и действа спрямо тях.

А иначе има теории, че ние се раждаме в семейства, подходящи за нашето израстване като личности - това предполага не особено гладки отношения, както с най-близките, така и с останалите роднини.

Линк към коментар
Share on other sites

В отношеният между близките хора човек не може да се повдига на пръсти. Там излизат наяве зависимостите, очакванията, условностите... Това, което можем да махнем с ръка и да не забележим, ако хората са чужди, ни засяга, когато са близки. И да, Диана е права, според мен - близките са ни най-доброто огледало.

Обаче това е вярно и в обратния случай. Аз съм в моето семейство от 52 години и помня още прадядовците си. Винаги е имало любов и разбирателство и взаимна подкрепа и те се предават от поколение на поколение.

По време на първия си брак попаднах в точно обратното семейство и останах там 20 години. Аз не бях с никого в лоши отношения, но ги наблюдавах като на сцена - не успяха да ме въвлекат. След като се върнах в реалността на семейството, в което бях израснала, проумях защо бях попаднала в другото и какви уроци е трябвало да науча - кои са корените на истинската любов между роднините и добрите отношения между тях.

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...