Щастието в нас и извън нас?

[Guest Христо]

Казват, че истинското щастие е вътре в нас, че то ни е просъщо и просто трябва да го осъзнаем, че навън няма да намерим истинско щастие, че ние решаваме дали да сме щастливи или не и как да се чувстваме в живота. Тоест, едва ли не, трябва да може да си еднакво щастлив и в някое бедно гето, и в богаташка къща, вътрешното ти щастие не бива да зависи от едно или друго външно обстоятелство.

Това означава ли, че ние трябва да сме безразлични към външните ни условия на живот, че не бива се опитваме и не бива да се стараем да ги променим по какъвто и да е начин, че е все тая дали живеем в Манхатан или Мозамбик и че не е нужно да търсим по - добри, изгодни и приятни ни външни условия на живот, нито да се стремим да изменяме моментните ни условия там където се намираме, понеже истинското щастие и вътре в нас и трябва да сме вътрешно щастливи навсякъде и винаги ? Че не бива да се стремим към по - добро образование и работа ? Имаме ли право на предпочитания ? В смисъл щастлив съм да ям и стар хляб, но предпочитам вкусна салата, с която също ще съм толкова щастлив ? Може ли да сме еднакво щастливи и в богатство, и в бедност, и ако можем - нужно ли е да се откажем и от предпочитания, опити за промяна, махване от определено място и условия, или пък опит за тяхната промяна и пригаждане към нашите предпочитания ?

[Диана Илиева]

Няма нужда да се отказваме, примиряваме и т.н. - просто съзнанието променя битието, според собственото си ниво.

[Станимир]

Казват, че истинското щастие е вътре в нас, че то ни е просъщо и просто трябва да го осъзнаем, че навън няма да намерим истинско щастие, че ние решаваме дали да сме щастливи или не и как да се чувстваме в живота. Тоест, едва ли не, трябва да може да си еднакво щастлив и в някое бедно гето, и в богаташка къща, вътрешното ти щастие не бива да зависи от едно или друго външно обстоятелство.

Според мен е точно така.

Това означава ли, че ние трябва да сме безразлични към външните ни условия на живот, че не бива се опитваме и не бива да се стараем да ги променим по какъвто и да е начин, че е все тая дали живеем в Манхатан или Мозамбик и че не е нужно да търсим по - добри, изгодни и приятни ни външни условия на живот, нито да се стремим да изменяме моментните ни условия там където се намираме, понеже истинското щастие и вътре в нас и трябва да сме вътрешно щастливи навсякъде и винаги ? Че не бива да се стремим към по - добро образование и работа ? Имаме ли право на предпочитания ? В смисъл щастлив съм да ям и стар хляб, но предпочитам вкусна салата, с която също ще съм толкова щастлив ? Може ли да сме еднакво щастливи и в богатство, и в бедност, и ако можем - нужно ли е да се откажем и от предпочитания, опити за промяна, махване от определено място и условия, или пък опит за тяхната промяна и пригаждане към нашите предпочитания ?

Това означава, че ние трябва да изместим стремежите си към по-благоприятни външни условия малко по-назад в приоритетите си, но не и напълно да ги изоставим. Желанието да живееш в уют примерно, само по себе си не е проблем, ако не е поставено преди всичко останало. Но ако предположим, че то е толкова силно, че за да го задоволим прибягваме до лъжа и други неморални действия, то тогава то не си е на мястото.

[КраяНаИлюзиите]

Навсякъде. Защо трябва да го ограничаваме и слагаме в рамки?

[Guest Христо]

Добре, няма да му слагам рамки. Имаш ли мнение по въпросите.

П.п.: То може да е навсякъде, но нали откриването и изживяването му е свързано с нашата вътрешна настройка. Може да е навсякъде, но да не е доловимо и чувствано от всеки.

Edited September 20, 2011 by Христо

[ris_78]

В нас, извън нас.Понякога излизаме извън себе си,понякога нещо влиза в нас.....По-скоро всичко това е въпрос на настройка......... за щастие.

[Severen]

Щастието е чувство и като такова то възниква вътре в нас.Външното е само повод,оправдание.Кога се чувстваме щастливи,в това е въпросът и ако правилно си отговорим спираме да го търсим и ГО намираме.

[Guest Христо]

Добре, няма да му слагам рамки. Имаш ли мнение по въпросите.

П.п.: То може да е навсякъде, но нали откриването и изживяването му е свързано с нашата вътрешна настройка. Може да е навсякъде, но да не е доловимо и чувствано от всеки.

Тоест, имах предвид стремежа към разни външни удобства, луксове, условия, които хората възприемат като символ на по - голямо щастие.

[ris_78]

Въпрос на виждане.......Аз лично бих се стремила към това ,защото това ще ми даде възможности за много други неща....,един вид свобода от битовизмите.В голяма степен моето обяснение на тези стремежи за повечето хора са избиване на комплекси за малоценност,егото,изместване на нещата ,които наистина ни правят щастливи на по-заден план,защото те не са толкова показни и очевидни,а в повечето случаи се живее заради хората)))).Усмивката на задоволство слизайки от лъскава кола пред погледите на всички,не може да скрие всичко останало........Аз лично много рядко съм виждала преуспели хора, които да излъчват щастие и очите им да светят усмихнати и спокойни.......

[Деанна]

Щастието е просто състояние на удовлетворение. Винаги може да има и други радости, които да те правят щастлив, но по-щастлив няма да бъдеш, просто ще си щастлив по различен начин. И по-малко щастлив няма да бъдеш, ако имаш проблеми, просто ще си щастлив, че и в труден момент осъзнаваш какво имаш, а не какво нямаш.

Щастието е компас, който показва, че се движиш в правилна посока. Не знам дали е отвън или отвътре, защото когато си щастлив, то е навсякъде.

[Станимир]

По-скоро бих го определил като необходимо, но не и като достатъчно условие като показател за това, че се движим в правилната посока.

[no_self]

Казват, че истинското щастие е вътре в нас, че то ни е просъщо и просто трябва да го осъзнаем, че навън няма да намерим истинско щастие, че ние решаваме дали да сме щастливи или не и как да се чувстваме в живота. Тоест, едва ли не, трябва да може да си еднакво щастлив и в някое бедно гето, и в богаташка къща, вътрешното ти щастие не бива да зависи от едно или друго външно обстоятелство.

Това означава ли, че ние трябва да сме безразлични към външните ни условия на живот, че не бива се опитваме и не бива да се стараем да ги променим по какъвто и да е начин, че е все тая дали живеем в Манхатан или Мозамбик и че не е нужно да търсим по - добри, изгодни и приятни ни външни условия на живот, нито да се стремим да изменяме моментните ни условия там където се намираме, понеже истинското щастие и вътре в нас и трябва да сме вътрешно щастливи навсякъде и винаги ? Че не бива да се стремим към по - добро образование и работа ? Имаме ли право на предпочитания ? В смисъл щастлив съм да ям и стар хляб, но предпочитам вкусна салата, с която също ще съм толкова щастлив ? Може ли да сме еднакво щастливи и в богатство, и в бедност, и ако можем - нужно ли е да се откажем и от предпочитания, опити за промяна, махване от определено място и условия, или пък опит за тяхната промяна и пригаждане към нашите предпочитания ?

Щастието е вътре в нас. Всичко е вътре в нас, въпроса е да има осъзнаване, да стигнем до там, че да разберем, че онова, което виждаме извън нас и наричаме външен свят, е онова, което имаме вътре в себе си, проектирано от ума ни, като нещо отделно и различно.

Ние няма как да оценим щастието, без да сме се чувствали нещастно преди или след него, без да сме осмислили и разграничили себе си, като отделени от него. За това се чувстваме нещастни. Ако щастието е винаги тук и сега, защо ни убягва? Убягва ни, защото, успяваме да го засенчим, чрез мисленето, което е моментално бягство от сегато.

Когато сравняваме в ума си дали това, което ни кара да се чувстваме сега е различно от предишното или ще бъде различно от предстоящото, щастието вътре в нас няма да е осезаемо. То ще е там винаги, но няма да има осъзнаване на присъствието му. В ума си ние винаги ще изпитваме липса или само временно удовлетворение, или страх, че ще загубим, това, което имаме, или несигурност в невъзможността ни да задържим, това което е моментно. Защо? Защото така е устроен умът ни, той винаги съди и разграничава нещата,”аз тук нещастен”, от представата ми за „аз там щастлив”. Или "аз тук щастлив, но какво, ако това не продължи вечно или какво е онова нещо, което ме кара да се чувствам различно от щастлив сега?". Умът никога не е в сегато. Той процъфтява в мислите за миналото или в плановете за бъдещето, не може да съществува в сега, защото умът винаги дава само feedback за сегато, след като то е отминало вече, само според него, защото той забелязва само промените, които движат съзнанието.

Edited September 9, 2012 by no_self