Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

Добрата молитва

Примирение-беседа

Молитвен наряд за край:

Аз съм човек, служител на доброто-формула

Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на посвещението. Дето е истината, там е посвещението. Следователно, който носи истината в себе си, само той може да се нарече посветен. Дето няма противоречия, смърт, там е истинското посвещение. Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На земята без тази дреха не може. На небето обаче тази дреха стои в гардероб и се облича само на празник и тържествени дни. Законът на небето е обратен на този на земята. Там съществата се обличат всеки ден в дрехата на радостта, а в празник – с дрехата на страданието. На земята човек всеки ден облича дрехата на страданието, като работна дреха, а на празник – дрехата на радостта. – Как да разберем това? – Както можете, това е ваша работа. Важно е да мислите право. Това е истината. Ако я разберете, блажени сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.

Стремете се към Божията Любов, която освобождава човека от всички ограничения. И Божията Мъдрост също освобождава човека от противоречията и мъчнотиите на живота. А човешката любов и човешкото знание го ограничават. Аз уподобявам човешкото знание на парите, а Божественото – на хляба. Истинското знание представя вътрешна връзка в човека, т.е. такава връзка, която обединява нещата. С това знание човек познава грешките си и лесно ги изправя. Обичаш някого, а се съмняваш в него. Коя е причината за това съмнение? Защо трябва да се съмняваш? Каква любов е тази, която причинява съмнение? Който прави погрешки, само той се съмнява. Да обичаш, това е Божествен подтик; да се съмняваш, това е човешко. Като придобиваш знания, ти трябва да различаваш Божественото от човешкото, да знаеш къде е границата между тях. Ако обичаш и ограничаваш, ти си пак в човешкото.

Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Следователно любовта никога не ограничава. А и нея никой не ограничава. Обаче Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава. Значи Бог се е самоограничил, но не се е ограничил. Какво представя всъщност ограничението на Бога, не знаем. Едно знаем: Дето действа Божията Любов, там има знание и свобода. От гледището на тази любов, Бог казва: Прости на човека. Забрави обидите му. Човешката любов действа обратно. Тя казва: Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе края? – Прости и не мисли за края. В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш. Ако вършиш волята Божия, ти даваш едно, десет печелиш; ако вършиш своята воля, едно печелиш, а десет губиш. Това е закон, в който няма никакво изключение. Всеки човек има една кесия с преграда, чрез която отделя човешките печалби от Божествените. Вечер, като се връщаш от работа, отвори кесията си и прегледай в кое отделение има повече пари. Ако в Божественото отделение има повече пари, ти си живял по закона на Божията Любов. Ако в човешкото отделение има повече пари, ти си живял по човешки. Ако искаш да знаеш как си живял, виж какво е състоянието на твоята кесия, дали е празна или пълна и кое от двете отделения е по-пълно. Никаква друга философия не може да разреши този въпрос.

Много пъти съм ви говорил за Божията Любов. И днес ви говоря за нея, но въпреки това, малцина я познават. Който живее в човешката любов, всякога е недоволен. И като богат, и като беден, той всякога казва, че нищо няма. Онзи, който живее в Божията Любов, всякога е доволен. И нищо да няма, той е доволен, мисли, че е е в изобилието на живота. "Роденото от Духа е дух, а роденото от плътта -плът". Аз превеждам този стих: Роденото от Божията Любов е Божествено, а роденото от човешката любов – човешко. Който живее в Божията Любов, лесно се примирява с човешкото. Но който живее в човешкото, не може да се примири с Божественото. Само Бог е в сила да примири човека със себе си. Само Той знае тайната на примирението. Що се отнася до човека, той не знае начините, по които може да се примири с Бога.

Като говоря за човешката любов, не казвам, че не трябва да живеете в нея. Искам да ви кажа кога се предпочита човешката любов. Когато човек отива на небето, за предпочитане е Божията Любов. Когато слиза на земята, за предпочитане е човешката любов. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му – сладки". Аз казвам: Корените на човешката любов са горчиви, а на Божията Любов – сладки.

Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Примирение

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

...Бог е началото на нещата, а човек – краят. Следователно, още в началото трябва да знаеш, че пътят, по който вървиш, е Божествен, а не човешки. – Не мога ли накрая да позная, по какъв път съм вървял? – Може и накрая, но много няма да се ползваш. То е все едно, като се върнеш вечер от работа, тогава да разбереш, че си вървял по един или друг път. Защо още в началото да не знаеш къде вървиш? Помни: Не може да вървиш в човешкия път и да имаш Божествени резултати.

И човешката любов има смисъл, но само за хората. Тя е полезна дотолкова, доколкото виното – за пияницата. Като изтрезнее, той сам се чуди как не е могъл да се въздържа да не пие. С човешката любов човек постоянно трупа дългове. Той пие, а кръчмарят пише на тефтера. Ако не може да плаща, кръчмарят го дава под съд. Човешката любов се точи от бъчви и се продава с чаши или шишета. Тя е опивателно средство, т.е. ферментирало, а не сладко вино. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, а Божията Любов е вода от чист планински извор. Може да пиеш блатиста вода, но когато нямаш изворна. И ще пиеш толкова, колкото да не умреш от жажда. Обаче, ако си пред извора, ще пиеш от неговата вода – няма да мислиш за блатото. Човешката любов е за предпочитане пред смъртта, но не и пред живота.

Като живее, човек непрекъснато се развива, всеки ден придобива нещо ценно. Така той върви от човешкото към Божественото и постепенно навлиза в правия път. Вашето бъдеще зависи от онзи капитал, който ви е даден от Бога. Ще работите с него и ще го увеличавате.

Аз говоря за Божията Любов и за човешката любов, като присадки на дърво на живота, т.е. на Божествения организъм. И двете присадки дават плод, но плодовете на Божията Любов не могат да се сравнят с тези на човешката любов. Първите са вечни, а вторите – временни. Докато си в човешката любов, всякога ще грешиш. Не се смущавай от това. Казал си една обидна дума – нищо от това. На другия ден ще кажеш една добра дума. Днес си постъпил лошо с някого. На другия ден ще постъпиш добре. Човек е дошъл на земята да изправя грешките си, да учи и да се усъвършенства.

Примирение

Линк към коментар
Share on other sites

Примирение

Благодаря ти Слънчева за това чудесно УС

Мислите и темите от беседата,които ме впечатлиха съм извадила тук

Прочетох го на един дъх

Беседата е базисна с общочовешките послания за това, какво значат парите и богатството,ако няма хляб,с примерите за скръбта (имала съм в себе си въпроси и сега получих отговорите) и с най-големия и вълнуващ всички хора въпрос за Божествената Любов и човешката любов

Хубав и слънчев ден от мен

Линк към коментар
Share on other sites

Имате двама ученика. И двамата учат: единият всякога свършва с хубави бележки, а другият – едва с тройки. – Защо е така? – Първият е способен, даровит, лесно учи и учителите го обичат, разположени са към него. Другият не е способен, но трудолюбив. По цели дни учи и една изкарва тройки. Първият носи истината в себе си и я прилага, а вторият сега я изучава. е кажете, че първият ученик получава незаслужено шесторки. Не е така. Всяка незаслужена бележка лесно изчезва, тя не е трайна. Заслужената бележка е валидна за всички времена. Тя никога не губи цената си. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот. В духовните гимназии единицата се превръща на шесторка, а шесторката става единица. – Кога? – Когато не е заслужена. Каквато бележка да пишат на ученика, в края на краищата, тя ще се превърне на число, което той заслужава. При това положение, може ли да има пристрастие? Представи си, че се намираш в свят, дето не можеш да кажеш никаква лъжа. И да кажеш една лъжа, всички ще я знаят. Тя ще се подложи на опит и ще стане обективна. Следователно в невидимия свят лъжата е изключена. Без да излъжеш, достатъчно е само да помислиш нещо невярно, ти ще се засрамиш. И тогава, каквото кажеш, трябва да го направиш. Например казваш, че обичаш някого, без да го обичаш. Това е лъжа. На земята можеш да лъжеш колкото искаш, но в невидимия свят ще те опитат доколко говориш истината. – Ама аз обичам истината. – И тук ще те изпитат. Не можеш да говориш за истината, без да я прилагаш.

Примирение

На мен ми допадна тази мисъл от беседата, за безкрайния път на себепознанието.За несъвършенството на човешкия свят, и дълготърпението на Бог да ни учи.

Редактирано от Дриада
Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...