Di_Va Добавено Декември 25, 2011 Доклад Share Добавено Декември 25, 2011 Здравейте! Преди време бях писала във форума по повод други мои проблеми, тревожност и т.н. Искам да споделя нещо на пръв поглед дребно и маловажно, но което ме измъчва страшно много. Вследствие тежко детство /баща побойник, скандали, тежка семейна среда/ си нося доста емоционален багаж от миналото - тревожна натура, без самочувствие, вечно нагаждаща се към хората, неумееща на казва не и с лоши взаимотоношения. Като цяло съм силен характер, амбициозен, работя от доста години, имам работа, издържам се сама, оправям се почти с всичко и т.н. Преди две години заживях с майка си, която напусна най-после баща ми в жилище, което успях да купя и обзаведа с кредит. Изглеждам добре според стандартите, даже според колегите съм малко арогантна и винаги усмихната. Помагам, раздавам се, не съм депресивен тип, боря се... Но не мога да забравя миналото.... Имам чувството, че психиката ми е разбита. Никой не ме е научил да се ценя и обичам. Чела съм много книги с психология и посещавах психотерапевт повече от година, но не намирам промяна в себе си. Не живея щастливо, макар че според другите нищо не ми липсва и съм успешна млада жена. И накрая, от години спя лошо, дразнят ме всякакви шумове, още пт времето, когато живеех с родителите и те се карах даже и нощно време. Събуждам се при най-малкия шум. Ще вметна, че съм опитвала и хомеопатия и билки и какви ли не добавки за съня. Та като купих новото жилище, така и не разбрах, че стаята за спане е външна към стълбището и се чува всичко - асансьор, съседите, които имат метална входна врата и се чува постоянно като влизат/излизат, а пък те са си доста дейни, имат студенти, куче... Знам, че може да звучи смешно за някои, но с тази моя разстроена психика, може по цели нощи да не спя, да се ядосвам и на тях и на себе си, защо съм в тази ситуация и защо не мога най-после да намеря спокойствие и все така ли ще върви живота ми..... Почнах постоянно да слухтя дали някой ще влезе/излезе, мислех да изолация, говорила съм с тях, но ... знам, че проблемът е комплексен, но много често единственото за което си мечтая е да мога да се наспя. А за терапия и как да вярваме повече на живота и себе си, уморих се от около две години да се измъчвам с терапии. Просто започнах да живея ден за ден, макар че неудовлетворението в мен дреме постоянно - какво бихме ме посъветвали? Тежък случай съм, защото отсрани 'нищо ми няма, всичко си имам, такава съм оправна', хората така ме възприемат. Може би донякъде са прави. Това са душите като мен, които са живели в нещастие, но са се научили да стискат всичко в себе си и сега изобщо не могат да се намерят.... Мечтая да се чувствам различно. Това е най-голямото ми желание! Поздрави и Весела Коледа на всички! Стоянка-таня 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Декември 29, 2011 Доклад Share Добавено Декември 29, 2011 Здравейте Di_Va, Това, което ми хрумва да отговоря като чета писмото Ви е, че за да се чувствате различно и да забравите може да отнеме няколко години психотерапия. Преживели сте много скандали, които сигурно още кънтят в ушите Ви, те са Ви направили много чувствителна към всякакви шумове (примерно отваряне и затваряне на врати, след които следват скандали, навик да се ослушвате). Също така, обстоятелството, че живеете с майка си е възможно да възобновява спомените Ви от детството, обстановката, техните скандали и проч. Вероятно се чувствате доста самотна, от писмото Ви не става ясно имате ли приятел, на колко сте години, какво работите, то харесва ли Ви и др. Възможно е да не сте попаднали на Ващия психотерапевт, хората са различни, може да не попаднете на подходящия за Вас от първия път. Съветвам Ви да потърсите сериозен психотерапевт, и да го посещавате редовно. Желая Ви успех! Поздрави Илиана Занкова Di_Va 1 Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Di_Va Добавено Декември 30, 2011 Автор Доклад Share Добавено Декември 30, 2011 Здравейте и благодаря за отговора! На 32 г. съм, работя престижна работа в публичния сектор. Работата ми харесва, макар че страдам понякога от взаимоотношенията там. Имам приятел, но връзката е трудна и се питам дали това е подходящия за мен човек. Имам много познати, но малко истински и близки приятели, нормално, защото винаги ме е било срам да споделям проблемите си и се научих да нося маска на много по-силна и непукист жена. Чувствам се обаче често много самотна, защото тези взаимоотношения не ме удовлетворяват. Защото съм изградила един удобен за другите образ, който ми тежи да поддържам а незнам как да го променя... Това, че живея с майка си, не ме натоварва, не мисля за скандалите и т.н., просто е истина, че слухът ми е много изострен от годините непрестанно слухтене. Ще помисля за друг терапевт, доста е трудно човек да попадне на подходящия, а и може би очаквам много бързи промени, а няма как да стане... Поздрави Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Илиана Занкова Добавено Януари 3, 2012 Доклад Share Добавено Януари 3, 2012 (edited) По някакъв начин изглеждате на кръстопът в живота си, настоящото положение на нещата очевидно не ви удовлетворява. Говорите за промяна във вас и вашия публичен образ, промените в живота Ви могат да вървят ръка за ръка с промените във Вас самата, това което се опитвам да кажа е, че това е взаимен процес, не е необходимо първо да се промените и после да си подредите живота. Интимните отношения са много важен елемент от живота на човек и е много тъжно и празно, ако те не са поне задоволителни, а още по-добре да са щастливи, да има любов и разбирателство. Вие очевидно нямате добър модел на интимни взаимоотношения от родителите си, за да си изградите собствен, различен от този на родителите си, трябва доста да се потрудите. Казвате, че Ви е срам да споделяте проблемите си, възможно е и да се срамувате от някаква своя част/страна, за която не искате другите да знаят. Това може да блокира общуването с другите, особено когато се засегнат проблемните за Вас теми. ... Относно продължителността на терапията, зависи от това до каква степен пациента е склонен да се довери още в самото начало, или до каква степен е приел това което му се е случило, т.е. не го отрича като не говори за него. Имах пациентка, която изглеждаше много успешна и справяща се в очите на другите, чак след около две години в терапия разказа за случай на сексуално насилие върху нея, беше го 'забравила". поздрави Редактирано Януари 3, 2012 от Илиана Занкова Линк към коментар Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts