Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Късмети под новогодишната елха


Recommended Posts

Е вече сме в тъй очакваната от някои и съвсем обикновена за други 2012-а година.

Едни се надяват ,че този свят ще се промени към по -добро , други че ще направят собствената си, лична крепост още по- комфортна и укрепена за живеене и лично удобство .

Човек трябва да е абсолютно зомбиран ,за да не вижда накъде върви света .

Всичко е елементарна логика и дори няма нужда, от така любимата на някои висша математика.

спирачният път вече е прекалено малък и не знам дали може ,нещо вече да се спасява.

Но това не ни пречи да бъдем по- добри, да забелязваме тези ,които имат нужда от нас /защото ако не ние, тогава кой ще го направи ../

Иска ми се да да завърша тези редове с един откъс от произведение на Стругацки - "Щастие за всички даром, и нека никой не бъде пренебрегнат"

...Но зная ,че понякога

болката, мъката и страданията са по -ценни ,от мигове безгрижно или мимолетно щастие, обгърнати в покой.

Така че най -вероятно всеки ще получи ,точно толкова , колкото е оставил зад гърба си .

Естествено че това не ни пречи , да се стремим да бъдем и по -будни ,и по- съвършени ,и по- добри / защото смисълът на щастието, не е само да получаваш ,но и да даваш ,просто защото това ти доставя удоволствие

защото този свят далеч не е само собствената крепост ,и благоденствие ,към които много от нас се стремят /понякога/

поживем ...увидем.

Желая успех на всички през тази година, и нека не трупаме само богатства и материални ценности

Link to comment
Share on other sites

Късмети под новогодишната елха...

Имаш право, състраданието и взаимопомощта са по-ценни от безметежното благополучие. Когато човек е толкова беден и си мисли, че няма какво да даде...

Връщам се от работа преди няколко дни. Точно пред себе си виждам как количката за пазаруване на една жена се счупва, пада й едното колело. В другата си ръка носи още багаж, а е заледено, студено и хлъзгаво. Втурвам се към нея, опитвайки се да закача колелото, но не се получава... Най-накрая се закачи! Вдигам очи да видя жената, оказва се много възрастна, над седемдесетгодишна. Толкова се радвам че ще може да се прибере нормално!

Вървя към къщи, а сърцето ми лети! Колко малко трябва на човек да бъде щастлив, просто да откликне и да направи едно микроскопично добро.

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share

×
×
  • Create New...