Когато родителите лъжат децата си

[jul]

Да, Веско, много точно си усетил идеята, която вложих при отварянето на темата, а това дали съм я формулирала точно, може би зависи от това какво всеки от нас разбира под думата "лъжа", но като при много други теми, се получава разминаване.

Това дали родителите ми са ме лъгали за нещо външно или скрили някоя дреболия, за мен не е от такова значение, колкото онези фини и често неуловими изкриявания на нашата същност вследствие на лъжливи убеждения.

Така например аз имах дълги години изключително неправилно отношение към секса. Майка ми ме беше почти убедила в някои лъжи, които дълго време създаваха проблеми в отношенията ми - драматични и болезнени, силно чувстов за дълг, вина...Нещата се обърнаха, когато минах през личен опит, сблъсках се тук-таме и след около 10 години проведохме нов разговор - този път аз с нея

Това, че аз съм била едно обичано дете с волно и щастливо детство никак не означава, че моите родители са имали такова. Разбирам ги.Те поставиха нова основа за мен и брат ми, за което им благодаря от цялото си сърце.

Открих, че много от техните страхове, болки, проблеми, твърди разбирания за някои неща са били неусетно пренесени/проектирани в мен. Това май не е чак толкова трудно да си го представим - естествен енергиен процес, нали? С годините обелвам пластовете един по един, а това стопля нашите отношения - говорили сме на тези теми, споделяли сме си осъзнати истини, а те двамата се отвориха за много нови неща покрай брат ми и мен. За мен това е хармонично общуване при родители-деца: искрена комуникация, споделяне, отворено възприятие към новото. Горчилка няма, просто разбиране от всички страни.

Да де, но не всеки съзнава, че малко или много ние сме залепили от родителите си подобни неща - неизбежно е и намирам това за естествен процес, който няма общо с тяхната обич и грижовност, но има твърде общо с нашия съзнателен път, не мислите ли?

Редактирано Януари 24, 2012 от jul

[Guest Емил от Льонеберя]

Да, самите хора хващат да реализират точно онези черти на своите родители, които не са харесвали на времето.

Но е хубаво, че имаме очи, че да се поправяме.