Jump to content
Порталът към съзнателен живот

68. Законът на молитвата (УС, 10 декември 1933 г.)


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало

- песен

Изгрев молитва

Беседа - 68. Законът на молитвата (10 декември 1933 г.)

Молитвен наряд за край

Отче наш

Ранен час - песен

Ще прочета 12 глава от Евангелието от Марка.

За да успявате в живота, трябва да имате едно качество, трябва да проявите едно качество, което досега не сте имали. Непременно трябва да измените вашия възглед за Бога. Без това, никаква култура не можете да имате. Във времето на Мойсея хората са имали едно понятие за Бога. Като дойде Христос, те имаха друго понятие за Бога. Сега трябва да имате едно коренно различно понятие за Бога. Ако вие измените само по буква понятието си за Бога, това няма да ви подтикне напред.

Когато един човек се моли, аз искам да знам, може ли неговата молитва да достигне до моето сърце? Може ли с неговата молитва да ме трогне той. Когато един човек се моли на Бога, тази молитва едновременно принася полза на всички души в света. Ако твоята молитва не може да трогне хората, тя не е приета от Бога, тя се оставя настрани. Аз само искам да ви покажа, в какво седи молитвата. Има една хубава, красива страна на молитвата и тя не е в думите.

Любовта трябва да я туриш на работа, всъщност, не да я туриш на работа, но да научиш от нея как да работиш. Същността седи в това. Има едно ново схващане за Бога. И това схващане е право. Като дойде във вас това ново схващане, ще се измени коренно животът ви, ще имате нова обстановка. Тогава целият свят, целият строй във вас ще се измени. Външният свят и той ще се измени. Всички хора пак ще бъдат около вас, но както един умен човек прави, вие ще канализирате реките. Умният човек вижда, че къщата му не е добра, веднага взема мерки да я поправи. Къщата на глупавия човек е повредена, неизмазана, прозорците счупени, стените тук-таме изкъртени, вратата му скърца. А у умния човек къщата е добре измазана, прозорците са здрави, вратите не скърцат. Умният човек се отличава по дрехите си. Някои религиозни хора ходят с петна и искат да минават за светии, искат да кажат, че не ги интересува света, обаче ги интересува мнението на хората. Някой път ние приличаме на учениците на Сократа. Един ученик отишъл при него със съдрани гащи и Сократ му казал: "Твоята гордост се показва и през съдраните гащи".

Линк към коментар
Share on other sites

Ти някой път се хвалиш със злото си и казваш, че си много лош човек. Тогава защо като ти кажат, че си лош човек, ти става неприятно? Ти очакваш, като кажеш, че си лош човек, да ти кажат: Ти не си лош човек, ти си много добър човек. Ти сам не вярваш, че си толкова лош, колкото предполагаш. Ние нямаме право да казваме, че човек е лош, защото, така ще хвърлим едно петно на Името Божие.

Кажи си: Аз съм добър човек, Бог ме е създал, няма нищо, което да ми липсва. Добро мога да направя, учен човек мога да стана, добър говорител мога да стана, красив мога да стана. Не съм развил още тези неща напълно, но се заемам да развия тези неща, напълно се заемем да развия до съвършенство тези качества.

Не казвай: От мене нищо няма да стане. Не хвърляй петно върху Божието име, но кажи: Аз съм се лутал досега нагоре-надолу, не съм учил, но ще се запретна да уча. Само по този начин животът ви ще се осмисли.

Забелязал съм в България някои сестри, които, като станат на 40-50 години казват: То е загубено време, всичко е загубено вече – и престават да се интересуват от каквото и да било. В стария човек има много повече условия да придобие каквото иска, отколкото на младини. Като си млад, имаш много условия и като си стар имаш също много условия. Ти като си млад благодари, че си млад. И като си стар, благодари, че си стар. Като си сиромах, благодари на Бога, че си сиромах. Когато си богат, благодари на Бога, че си богат. Когато си невежа, благодари на Бога, че си невежа. Като си учен, благодари на Бога, че си учен. Това е истинско разбиране на живота. Невежество и ученост, те са неща относителни в живота. Някой път аз искам да стана невежа, за да си почина. Турям настрана всичкото си знание.

При закона на Любовта, малкото и голямото ги считам за едно, без никакво различие. А пък щом няма Любов, има различие вече. Един човек искам да го погледна както Бог иска. Срещам някой вол, някое растение, някой човек, някоя река, искам да ги погледна както Бог иска. Едно дърво, една буболечка и прочее, във всичко работи Божественото. Във всички тези работи виждам Божественото, те са направени чрез Божественото. Иначе, в душата си хвърлям едно петно върху творчеството на Бога. Трябва да различаваме във всичките неща Божественото от човешкото.

При Божествените неща аз имам само една мисъл: Любовта. И за вас е същият закон. Без закона на Любовта не може да имате никакви постижения. Любовта е необходима и за здравето ви, и при храненето, навсякъде е необходима. Тя е мехлем – панацея. Сега мисля, че не ме разбрахте. Ако сте ме разбрали от любов, радвам се. И ако не сте ме разбрали от любов, пак се радвам.

Законът на молитвата

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...