Помогнете ми за справяне с генерализирана тревожност и хипохондрия

[терзо]

Здравейте д-р Първанов!Извинете ме че ще се представя с псевдонима Терзо!На 45 години съм , а вече 20 и повече години страдам от ПР/паническо разстройство/!!Вече толкова години няма излизане от този почти ежедневен нечовешки,адски терор над личността и тялото ми какъвто е ПР!!Почти целият ми съзнателен живот мина в борба и сизифовски усилия да се мъча всячески да се преборя съсПР.Опитвал съм какво ли не:антидепресанти,билки,хомеопатия,самовнушение и автохипноза,иглотерапия и какво ли още не,но за огромно мое съжаление резултатите бяха нулеви или пренебрежимо малки!!Може би не съм бил настоятелен до края или не съм попаднал на правилната терапия или човек-незнам?Вече почти изгубих всякаква надежда че ,някой ден ще се отърва от този кошмар и ще заживея отново нормален живот!!За психотерапия съм споменавал на лекаря психиатър при който ходех, но той с пренебрежение и снисхождение се изказваше за своите колеги психотерапевти като ги наричаше търгаши и бърборковци, и че само с лекарства взимани месеци или дори години наред ще съумея да се почувствам "нормален" човек!И наистина цената на психотерапевтичните сеанси са прекалено високи за мен ,а с това сякаш се изчерпват и възможностите за лечението на това състояние!Тази безизходица още повече засилва отчаянието ми!Почти ежедневно съм тревожен,напрегнат,депресиран,със световъртеж,задух,сърцебиене и още куп "прелести" на които ме подлага Пр и Генерализираната тревожност!По някога получавам кризи поняколко на ден по време на работа или у дома независимо къде и с кого съм , а тревогата и страхът са неописуеми!!До такава степен съм свикнал с тези атаки ,че никой дори и не подозира как се чувствам аз в този момент и не разбира че нещо става с мен !! За капак на всичко имам и неврит на слуховият нерв който допълнително "подслажда" букетът от неприятни симптоми!!Не казвам ,че няма и хубави и сравнително спокойни дни,но те са отчайващо малко на фона на безкрайните години тормоз!!В дъното на всичко е непреодолимия страх от СМЪРТТА!!Страхувам се дори от споменаването за болести ,нещастни случаи и смърт!!Страхувам се че тези паникатаки и постоянна тревожност ще ме разболеят от рак ,инсулт и тн.Страхувам се за здравето и живота на моите близки:майка,баща ,съпруга ,дете и тн.И макар че, да благодаря на Бога всички са добре ,не ми дава покой мисълта че рано или късно ще се случи нещо лошо с тях или мен! Зная че страховете ми са преувеличени,ирационални и въпреки това съм като в психологически капан!! Хиляди пъти съм се връщал назад във времето и съм се опитвал да намеря първопричината за това ми сегашно състояние и сякаш нямам обяснение за това а само догадки! Объркан и отчаян съм:така ли ще изживея живота си като заложник на собствената си психика?Ситуацията в която се намирам в момента просто ме съсипва психически ,че и физически!!Проблемът е следният:преди няколко дни изтеглих банков кредит от1000 лв за да подпомогна финансово моя близка.Добър човек съм и го направих!Всичко бе съгласувано и обсъдено и със семейството ми, но в последствие се оказа ,че съпругата ми ми е адски сърдита за това че съм се решил на това и че как мога да помагам на хора които не познавам достатъчно добре и не е сигурно че ще бъдат лоялни, и в състояние да изпълнят своята част от задължениятат си за погасяне на вноските по кредита!!И наистина има право!!Действах импулсивно и емоционално,прибързано и с известна доза лекомисленост, понеже сумата не е чак толкова голяма и страшна, но все пак доста ще натовари семейният ни бюджет за година напред АКО моята позната не е във възможност да го погася !!И не напразно написах АКО с големи букви защото от там започнаха и моите проблеми! Писах Ви че страдам от много тежко ПР и генерализирана тревожност и тази случка отново" запали фитила" на неконтролируема тревога и стрес!Червеят на съмнението и безсилието и безпомощността ми да контролирам случващото се ме карат буквално да се треса от страх,мисля НАТРАПЧИВО И ПОСТОЯННО за риска, и при всяко подсещане за това се изпотявам,задъхвам,чувствам как стомахът ми се свива,замайвам се!Загубих и сънят си ,спя буквално по 2-3 часа на нощ което ме съсипва и физически и подсилва неимоверно страхът и тревогата, а в момента съм от два месеца на антидепресант и транквилант ,но и те не помагат!Хипохондрията /страхът ми от болести/не ми дава мира!Знам че се притеснявам за неща коитоБИХА СЕ СЛУЧИЛИ ЕВЕНТУАЛНО ,но от това не ми става по-добре!!Мъча се да се успокоя че всичко ще е на ред,че няма да има никакви проблеми ,и въпреки че вземам антидепресант и транксен се чувствам адски тревожен,относително спокоен съм само в кратки периоди от време в които се занимавам с нещо и сякаш се откъсвам за малко от проблема.Чувствам се виновен пред семейството си че едва ли не го обричам на глад и недоимък!!Изчетох едва ли не всички сайтове на български свързани с пр и гт, но сякаш се обърках още повече и се загубих в многообразието от техники!!Прочетох десетки пъти вашия блог за самопомощ при тези състояния!!Дори само като го чета изпитвам известно облегчение!!Как да се занимавам с интензивен спорт като едва имам сили да ходя а камо ли да тренирам усилено?Тревогата и безсънието до такава степен са ме изцедили че съм като призрак!!Техниките за релакс ги правя със записи от вашият,на Радио за личностно развитие сайт и от няколко руски сайта за самохипноза ! Наистина облегчават страха и дори понягога заспивам сладко по време на записа ,но още като отворя очи и се връщам в морето от тревога и страх!!Пробвам и контролирано дишане но нещо не ми се получават нещата!Моля Ви най-горещо за помощ и съвет!Имам Ви страхотно доверие и възхищение от материалите които съм чел от Вас за тези проблеми!!Нямам финансова пък и донякъде физическа възможност да пътувам до София или Плевен в това си състяние но ако се наложи и това ще сторя!!Живея и работя в Сливен!!Ходя и дневни и нощни смени на работа ,което също обърква в голяма степен ритъма на живот но нямам избор!!Моля Ви ако е възможно напишете ми няколко реда със съвети за излизане и справяне с моите здравословни и психологически проблеми!!Моля Ви Вие сте ми като последна надежда и лъч светлина!! Извинете ме за многословието и прекалената емоционалност на изказа ,но само мисълта че има с кого да споделя проблема си ме кара да се чувствам по-добре!!БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!!МОЛЯ ВИ ПОМОГНЕТЕ МИ СЪС СЪВЕТ!!ЩеВи бъда безкрайно благодарен!!Ще чакам с трепет и надежда вест от Вас!!Бъдете здрав! ps:Много ви моля ако е възможно да ми напишете ваш мобилен или друг телефон ,защото ми се ще по- директен контакт с Вас !! Поздрави

[д-р Тодор Първанов]

Здравейте,

Без да искате сте обединили мен и Орлин в един човек. Аз нямам записи, блог или каквото и да е в интернет. Смятам, че психичните проблеми са достатъчно сложни и опитите да се решат от самия човек с четене на книги и материали, са по-скоро вредни, отколкото полезни, защото забавят човека и го оставят ненужно дълго в проблема. Съдейки по поста ви, съм напълно прав - няма как да се справите сам.Така че имате два варианта: увеличавате дозата на лекарствата, които приемате, под контрол на психиатър, или си намирате психотерапевт. Разбира се, комбинацията от двете неща е най-добре. Но за пореден път ще перефразирам пословицата: ако с гледане се ставаше касапин, то кучето щеше да е най-добрия, т.е. с четене няма как да стане. Трябва да се отиде при специалист.

[Орлин Баев]

Принципно съм съгласен с Тодор! Психотерапията не може да се замени при всички проблеми и случаи със самопомощ. Аз съм фен на самопомощта и дори смятам, че преди да потърси терапевт, е добре човек да е пробвал да се справи сам! Тук вече идва конкретизацията на това пробване - ако не се получава в рамките на няколко месеца, това значи, че разбирането и осъзнаването не е на ниво. Или че правенето на някоя прочетена методика се пречупва силно през изкривени невротични механизми - тогава осъзнатият съвременен човек се обръща за помощ към психотерапията. Получавал съм стотици писма от хора, на които прочитането на материалите ми е било достатъчно за преодоляване примерно на паническо състояние, депресивност, фобия... Но, както и Тодор казва, психотерапията е незаменима! Някои проблеми са особено силно защитаващи присъствието си - хипохондрията е такъв проблем. При нея и най-рационалните когнитивни техники биват помитани от ирационалния страх от смъртта. Единственото, което остава тук, е работа на по-високо ниво! Докато човек не се довери на Живота, докато не се смири и приеме, че всеки миг може да си отиде, дотогава няма как и да живее свободен и самоуверен! Защото при хипохондрията съществува една огромна гордост - егото се е раздуло защитно и с малките си свръхконтролиращи усилия иска да "спаси" животеца. Разбира се, това е популярен изказ - но и по-близък до реалността ни! Та, така е - често психотерапията е незаменима! А при някои проблеми тя е и по-продължителна! Това е!

Редактирано Май 1, 2012 от Орлин Баев