Проклет да е онзи, който полива пустинята. Петър Увалиев.

[Guest Ивета]

Похвално слово за българския език

Признавам си, отдавна трябваше да направя тази тема за най-великия българин, който - неутолимо, но и безутешно не се е интересувал от мнението на света за себе си.

Който е помогнал на много, да не кажа на хиляди наши известни творци, които днес не си и спомнят за него.

Е, има хора, които го помнят.

Това познание за другия не се научава, не е урок, то е духовно изживяване, то е духовно споделяне. Въпреки времето.

Дължа това на великия човек, защото е такъв, дължа това на учителя, защото е такъв. Дължа това на езика, защото е ценен и остана единственото средство за комуникация между човеците.

Малки и големи творци на себе си, ние сме проекция на пожелавано-непожалено бъдеще.

Което, обаче, отдавна, някой е отчел като словесна приумица.

Да създаваш Богове от Слово е наука непонятна, наука висша, наука за ценители.

In memoriam.

P.S.

Линкът е слово, произнесено от Увалиев на 24 май 1995 г. в Софийския Университет. Нека не забравяме великите.

Edited May 30, 2012 by Ивета

[Guest Ивета]

Петър Увалиев (псевдоним Пиер Ув) е български теоретик на изкуството, критик, писател, публицист и семиотик ...

*

Кой е Петър Увалиев, все пак

Идолите (Извадка от писмо на Петър Увалиев от май 1948 година до първата му съпруга Ивайла Вълкова)

Абзац от статията:

Може ли да има най сетне духовен живот там, където има монопол за истината и където постиженията се мерят по липсата на оригиналност? Може ли да има човеци, където има идоли? Католиците обичат да се гордеят с това, което са направили: но те са хитри и много от днешните им светци на времето си са били отшелници или еретици.

Може ли да има рецепта за духовна дейност? Католиците казват: „Вярвай“. Ами ако не можеш да вярваш? А аз не знам дали и в католическата църква тези, които само са вярвали, са оставили името си. Свети Тома Аквински трябва да не е вярвал до край, щом като е сметнал за необходимо да пригажда Платон към християнството. И кому е вярвал Микеланджело, когато е писал могъщите си фрески във Ватикана: на догмата за съсухрения Христос или на себе си. Вярвай – ако искаш да се откъснеш от себе си. Но ако не можеш да излезеш от себе си: тогава?

Човек без спомени е куха хралупа (Би Би Си, 20 март 1994 г.)

Абзац от статията:

И ето, че тези архивни снимки събудиха един съкрушителен укор не само към мене, но и към всички, които живеят ден за ден: не е ли срамота да забравяме да помним?

Човек без спомени е куха хралупа.

Петър Увалиев за Данила Стоянова (Този текст е четен по Би Би Си)

Абзац от статията:

Данила Стоянова умира приживе, умира два пъти - веднъж косвено, през сътресението от светкавичната смърт на бащата, стрелочник в неначенатия й жизнен път, и още веднъж - пряко, в нейното собствено хождение по мъките на неумолимо, тромаво, ежедневно умиране. Би било напълно естествено тази дваж злочеста участ да изригне в неистови вопли. Такова е естеството на простосмъртните - моето и вашето. Но Данила Стоянова е друга. Тя е надсмъртна. Затова тя не ридае. Тя не роптае. С потресающо неземна ведрина тя пише: "Аз зная само, че мойто погребение/не ще се състои./ Защото трудно се погребва този, /който е изравнил смъртта с живота/ и живее и във двете." Словоредът на тази пределна изповед е пределно непристорен. Той разчупва веригите на учебникарската граматика и кухия кънтеж на казионното гръмословие. Тази безпристорна разговорност е доказателство за непринудената вглъбеност на това необикновено българско момиче.

Петър Увалиев: България и Багряна са митологичното наследство на света (Аудио файл, излъчен по БНР)

Запис, в който се коментира поезията на Елисавета Багряна и образите на любовта в стиховете й. Петър Увалиев споделя емоциите, които го връхлитат, когато чете произведенията й. Ще чуете и гласа на самата Багряна, която разказва спомени от детството си и кога е написала първите си стихове.

Какво значи да обичаш любовта?

*Снимката е от биографичната книга Петър Увалиев или Пиер Рув. Един живот. Препоръчвам я на всеки.

* Курсивът мой

Edited June 5, 2012 by Ивета

[Лиула]

Има нещо тъжно в това, все да си Петър и все да те четат отвъд теб самия ...

Да си камък, а майка ти все да те нарича - пиле невръстно.

Пиле шарено ...

 

Правя паралел между двамата Петровци: Петър Дънов и Петър Увалиев, еднакво духовни емигранти, еднакво бежанци.

Еднакво далече.

[Лиула]

Човек без спомени е куха хралупа.

Петър Увалиев за Данила Стоянова (Този текст е четен по Би Би Си)
Абзац от статията:
Данила Стоянова умира приживе, умира два пъти - веднъж косвено, през сътресението от светкавичната смърт на бащата, стрелочник в неначенатия й жизнен път, и още веднъж - пряко, в нейното собствено хождение по мъките на неумолимо, тромаво, ежедневно умиране. Би било напълно естествено тази дваж злочеста участ да изригне в неистови вопли. Такова е естеството на простосмъртните - моето и вашето. Но Данила Стоянова е друга. Тя е надсмъртна. Затова тя не ридае. Тя не роптае. С потресающо неземна ведрина тя пише: "Аз зная само, че мойто погребение/не ще се състои./ Защото трудно се погребва този, /който е изравнил смъртта с живота/ и живее и във двете." Словоредът на тази пределна изповед е пределно непристорен. Той разчупва веригите на учебникарската граматика и кухия кънтеж на казионното гръмословие. Тази безпристорна разговорност е доказателство за непринудената вглъбеност на това необикновено българско момиче.

[Лиула]

Какво е за нас любовта на Невъзвращенеца?

 

Мое скъпо момиче,

Станаха ли промените, които се очакват?

Тук ние нищо не знаеме. Чакаме. И можеш ли да си представиш какъв е животът ми?

.....

Само тогава мисълта ми не вършее из тревогата, че те няма, че не знам ни какво става, ни какво ще става с тебе ...

Наркозата на Ван Гог или Макбет изчезва и аз оставам отново сам, лице с лице срещу тревогата.

И няма нищо по-ужасно от тия часове, когато се връщам вкъщи - а Лондон е безкраен кошер от светлини, викове, тълпи, безразличие и мъгла.

Още по-ужасен е по празниците.

 

Тази дяволска съдба!

Одисей е засядал на остров - само, че този остров е бил някъде в слънцето на Средиземно море и там е живеела Калипсо.

Моят остров е мъглив и мрачен.

И не срещам никаква Калипсо. Остава само мъката по Пенелопа - защото другата е чакала двадесет години.

 

Аз не знам и не разбирам, мое скъпо момиче ...

 

П.С. Из писмо на Петър Увалиев до Ивайла Вълкова

Edited April 5, 2014 by Лиула

[Лиула]

Днес се навършват точно 100 години от рождението на Петър Увалиев. 

 

Паметна плоча за 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев беше открита днес на ул. "Кърниградска" 1 в София, където се е намирал родният дом на видния български емигрант и интелектуалец. Днес от 16.00 ч. в аулата на СУ ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Петър Увалиев, а от 6 януари в централното фоайе на Ректората е експонирана фотоизложба, посветена на неговия живот и дейност.

Който има желание, нека посети изложбата.

 

Welcome to the Petar Ouvaliev aka Pierre Rouve oficial web site

Edited January 12, 2015 by Лиула

[Inatari]

Вчера гледах по БНТ страхотен филм за Петър Увалиев, правен през 2007 от неговата жена и екип от  българи. Невероятен филм за невероятен човек, излъчен абсолютно адекватно от най-качествената за мен телевизия. Във филма има уникални интервюта с някои все-още живи негови съмишленици. За съжаление не виждам да е достъпен на сайта на БНТ, ако някой може да го открие и постне тук като линк ще е добре. Филмът беше излъчен на 11.01.2015г. 

Edited January 12, 2015 by Inatari

[Лиула]

Благодаря ти, Ина Радвам се, че има хора, за които името на Петър Увалиев, е значимо.

Добре е да се споменават истинските пътешественици на Духа.

Edited January 12, 2015 by Лиула

[Inatari]

Радвам се, че си  направила тази тема Ивета!