Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Мисъл за деня-27.08.-2.09.2012г.


Recommended Posts

Мисъл за деня-27.08.2012г.

В известен смисъл душата не е нещо установено... Какво човек трябва да разбира под думата „душа“? Душата е туй, което включва всичко. Всичко онова, което е заложено в човека, което трябва да се развива във всичките векове, то се взема за душа. То е голям склад. Има и други определения.

Да живее душата ми

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула

Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"

Молитва на царството

Псалом 143

Линк към коментар
Share on other sites

...Трябва да имаш общество, условия, народ; Слънцето, звездите, това са материалната страна. Има и духовна страна, което не се вижда, но ти го чувствуваш в себе си. Твоите мисли, твоите желания, твоите постъпки невидими са. Един вътрешен свят, който ти чувствуваш. Най-после друг един свят, за който ти мислиш, но не го чувствуваш. Това са два свята невидими. Тия трите свята, които приемате, всичките хора ги познават, че те съществуват...

...Сега искам да гледате, малко тъй да се отделите временно от сегашния живот, който ви е наложен. Вие казвате, че сегашният живот ви е наложен, тъй както са наложени веригите на един затворник. Реални са тия вериги. Дрънкат. Но той не е роден с вериги. Турен е в затвора. Чувствува известни ограничения. Но не е роден така. Отпосле са дошли. Има известни причини за това. Да оставим причините. Животът се ражда без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата. Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на свободата. Туй е човешко разбиране. Ти ще минеш по една крива линия. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е свободата. То е прицелната точка. Идеалът на цялото човечество е свободата. Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за да се постигне свободата. Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.

Какво нещо е свободата? Свободата ще ви донесе щастие. Щом достигнете до свободата, тогава няма да бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават. Те стават, има причини за това. Не сте вие отговорни за това, което става. Иде една болест – не сте вие причината за болестта. Отчасти може да сте причина. Може да кажем, че ти си причината, но донякъде сте вие. За една болест една трета от болестта пада върху вас, а две трети са другите. Вие по наследство може да сте родени от слаби родители: баща ви е бил болен, охтичав, или баща ви бил неврастеник – не сте отговорни вие. Баща ви, майка ви мъчно може да ги поправите. Ако майка ви е била една отлична жена, с едно здраво телосложение, въпросът седи малко по-другояче. И нашите религиозни възгледи, и нашите социални възгледи, и нашите научни възгледи, всичко се обуславя от онова, което нашите бащи и нашите майки са вложили в нас или от онова, което ние носим в себе си. В широк смисъл е така. Религията ще разбереш според това какъв ти е умът. В правия смисъл...

Следователно ние сме сега в епохата на живеенето и дишането. Но от туй положение трябва да намерим изходния път, от туй, което е минало; за да излезем над онова ембрионическо положение, трябва да търсим пътя на растенето. Но щом влезнем в пътя на растенето, видяхме, че въпросът не се разрешава. В растенията се роди желание да излязат от туй положение, от това ограничение, и те влязоха в положението на рибите. Рибите [влязоха в] положението на птиците. Птиците влязоха в положението на млекопитающите, млекопитающите – в положението на човека и човек сега иска да се освободи, трябва да се създаде по-висока форма в света. Дали това той ще го създаде или не, но във всеки едного има един вътрешен стремеж да мине от една форма в друга. Ако ти можеш да смениш своята форма с по-висша, ти си разрешил въпроса. Ако не, ти ще останеш в същите ограничителни условия и никой не може да ти помогне. Може да ти даде един лев, два лева, но това е просия. Да просим в света, това не разрешава въпроса.

Просяците, това са Божествени стражари в света, които ходят да хлопат в сърцата на богатите. Те искат да кажат: „Не преставайте да давате, понеже ще изгубите Божественото богатство. Не преставайте да давате, защото ще те глобят и вие ще бъдете като мене“ – казва просякът. – „Аз съм пратен да ви кажа да давате щедро. Не само на мене, но на всички хора. Не само да давате на просяците.“ Като дойде един просяк, кажи му: „Много ти благодаря, че ми напомни. Кажи, кой те прати при мене?“ Нека ти каже името, който го е пратил.

Но сега и този въпрос е от неразрешените въпроси. Парите, това са механическо средство, което хората създадоха като една разменна монета. Парите са връзка между разумните хора. Разумните хора знаят как да употребят парите. Неразумните не може да ги употребят. Разумният човек е господар на парите. Неразумният е слуга на парите. Ако ти си господар на парите, парите ще те познават. Ако не си господар на парите, те няма да те познават. Парите казват, че не те познават. Щом не те познават, те са господари на тебе.

Тогава, ако някой ви каже, че той не познава добродетелта, тогава какво може да се подразбира? Познаването, това е една вътрешна връзка, която съществува между две разумни същества. Не туй, което ти познаваш в едно отношение. Два начина има за познаване: или да познаваш този, който те обича, или да познаваш [този], когото ти обичаш. Но ще имаш два различни резултата. Когато познаваш този, който те обича, ще научиш едно. Когато познаваш този, когото ти обичаш, ще научиш друго. Казвам: Въпросът е сложен от научно гледище. Този, който те обича, може ли да го обичаш? Сега, да схванете тази мисъл, къде е сложността? Сега психологически аз виждам къде е препятствието.

Но ето каква е аналогията. Онази чешма, от която иде водата и тече водата, тази чешма може ли да благодари на извора, да се върне назад? Не може по никой начин. Каквото ще даде чешмата... и онзи извор, който минава през нея, я обича. Какво ще даде водата? Единственото нещо, което може да даде, е да остави свободен ход да изтече водата навън. Следователно на онзи, който те обича, не можеш да дадеш нищо. Ти трябва да го оставиш свободно той да се прояви. Това е сега отрицателната страна на любовта. За да се оцени любовта на онзи, който те обича, трябва да го оставиш свободно да функционира в тебе. Вие казвате някой път: „Аз искам той да ми бъде господар.“ Не разбираш въпроса. Онзи, който те люби, той трябва да се прояви чрез тебе. Ако ти му дадеш пълна свобода да се прояви, то е любов. Ако ти го ограничиш и той се проявява чрез насилие, туй е робство.

Тогава, от тия вътрешни разбирания как се зараждат ония противоречиви възгледи, които може да ни спънат? Някой път мислим, че много лесно може да се разреши един въпрос. Казвате: „Може да живеем братски.“ Да се реализира братството в света е трудно. Казвате: „Да живеем по любов.“ Хубаво е. – „Ама трябва да вярваме в Бога“ – може да кажем така. Между вярване, между говорене за любовта и това, което всъщност става, има грамадна разлика.

...Природата има език. Запример природата казва тъй: „Вода ще търсиш само в долините. Водата няма да я търсиш по планинските върхове.“ Природата казва тъй: „Житото ще го търсиш в долините, няма да го търсиш по върховете.“ Тъй казва, ако разбираш езика. Пак природата казва: „Чистия въздух ще търсиш горе по планината, няма да го търсиш долу в долината.“ И здравето няма да го търсиш в материята. Материала за здравето ще го търсиш в долината. Здравето ще го търсиш по планинските върхове. Ако вие искате да бъдете здрави хора, в планините е смисълът. „Здрав“ вземам, за да бъде човек здрав, трябва да бъде умен, добър, с отлични чувства и човек с една благородна воля, воля в живота си да знае как да постъпва. Три качества. Той трябва да има висок идеал и този идеал, при външните условия макар да го огъват, както вълните един параход, но той трябва да бъде тих и спокоен, да пори тия вълни, той не трябва да се спира с тия вълни.

Тия вълни имат съвсем друго предназначение. Ако в света имате известни мъчнотии, не мислете, че тия мъчнотии са създадени нарочно заради вас. Вие страдате – това е случайност в живота. Вие се сблъсквате с някои хора в света – това е случайност. Ако бяхте взели друг път, може би щяхте да ги избегнете. Ако вие вземете един път, на който има разбойници, вие ще се сблъскате с тях. Но ако минете по друг път, дето не минават разбойници, вие ще минете спокойно. Щом минете по пътя, дето има разбойници, вие ще бъдете обрани от тях по всичките правила. Обаче има един начин, по който разбойниците не обират човека.

Има един разказ: Минавал един светия, хващат го разбойници, карат го при главатаря, той бил болен. Той казва, като влиза: „Ако се нуждаете от нещо, аз съм готов да Ви помогна.“ Главатарят казва: „Закъсал съм. Много съжалявам, че трябва да напусна своята служба. Не може да бъда главатар.“ Светията казва: „Имам нещо, с което може да ти върна живота.“ – „Ако може да ми върнеш живота, аз ще ти върна всичко, което ти вземаха, не само това, но още ще ти дам.“

Ако ние не можем да влезем в света като този светия, тази работа няма да стане лесно. Въоръжени трябва да влезем. Сега не искам да ви кажа, не искам да ви обезсърчавам много, но казвам: Има много неща, възможни за вас в този живот. Даже някои от вас ще изгубите и туй, което може да направите. Питам: От две възможности коя е по-хубава сега? Да станеш един богат милионер или да станеш един учен човек или да се запознаеш с един цар? Онзи, който иска да избере богатството, туй богатство без знание не идва. Този, който иска да се запознае с царя, това запознанство не става без знание. Ти трябва да разбираш характера на този цар, трябва да разбираш законите. Аз говоря за богатство не в обикновен смисъл. Богатството в този смисъл е почти свързано в ръцете на живите хора. Ти трябва да разбираш живите закони. Богатството не е някъде да го изкопаваш из земята, че всичкото богатство, и в земята въглищата, мините, всичко това принадлежи на известно общество. Не мислете, че тези хора, на които сега се дават въглища, всичко това, тези богатства представляват страдания. Тия страдания на хората защо идват? Те са лихви, които плащат. Хванеш една кокошка, заколиш я. Казваш: „Господ е направил света така.“ И после страдаш. Много криво разсъждаваш. Тази кокошка принадлежи на едно общество. Ти трябва да питаш Господа може ли да я заколиш. Ти имаш овца и ти я стрижеш. Тя принадлежи на друг свят, трябва да питаш имаш ли право да вземеш нещо от нея. А не да постъпиш тъй, както не ти е позволено.

Ние виждаме страданията и търсим причините. Вие казвате: „Икономическите условия.“ Де е причината на икономическите условия? Когато големите икономисти в света решат да станат богати, да увеличат своя капитал, те ще направят криза. Кризата в света е, за да забогатееш. И в света страданието ще дойде от това забогатяване. На тях е добре, но на онези, които страдат, не е добре. Онези, които забогатяват, печелят. Онези, които страдат, и те печелят...

...Казвам: Има нещо по-хубаво от галенето. Любовта е нещо по-хубаво от галенето. Като дойде любовта, за тебе тя ще направи цял един рай. Ще ти направи един палат, ще те тури и няма да бъдеш сам. Няма да остави нито слуги, нито животни, но ще те остави да се радваш на чистия въздух, на звездите; каквото пожелаеш, ще го имаш. Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва да се направи операция, да ти извадят две ребра. Отидоха двете ребра на Адама. То беше същественото. Две ребра извадиха от мъжа. Ако разбираш числото 2, то е човечеството. Всеки, който даде живот на другите, той трябва да има живот. Законът е такъв.

Христос казва: „Ти ще дадеш живота на другите, ти ще умреш.“ Как ще разрешите въпроса, ако ти умираш? То е така: ще умреш, като дадеш живота на другите, но като умреш, пак трябва да оживееш. Ако оживееш правилно, ще се разреши правилно; ако не оживееш, въпросът не е разрешен. Силата е там.

Та, в любовта има едно умиране. Не мислете, че двама души като се съберат, обичат се. Един от вас трябва да умре. Ако двама души се обичат, единият трябва да умре. Ако умре и оживее, обичат се. Ако умре и не оживее, не са се обичали. Сега може да ви обясня. Когато една мома обича двама момци, готови са да пожертвуват всичко. Тя вземе едного, умре за другия. Какво ще стане? Нали този, който я обича, казва: „Ще се самоубия!“ Защо се самоубива? За да стане техен син, тяхно дете, да живее между тях. Понеже те обичам, аз ще умра, но ще дойда да живея при тебе. Той е първият кандидат, тяхното малко детенце. – „Кой си ти, мами?“ То се усмихне и казва: „Твоят любовник съм.“ Аз изяснявам само, не ви казвам да вярвате тия работи. Научно може да се изнесе. Не е лошо да се изнесе.

Всяко нещо, за което човек мисли, то съществува. Може формата да е крива. Няма нещо, за което да не помислиш, [и то] да не съществува. „Аз искам да стана богат!“ Някой е станал. „Аз искам да умра.“ Но не умира, друг е умрял. „Аз искам да стана цар.“ Но някой вече е станал. Каквото помислим, всичко става. Мислим да сме ангели. Но някой е станал ангел. Всичко, каквото помислим, всичко става, но аз не го зная. За нас са важни нещата. Казва: Познай. Реални са нещата заради нас. Каквото помислиш, да стане. Ако помислиш да станеш цар, друг е станал цар. Ако аз мисля да стана богат, друг става богат, но аз съм сиромах. Ако помисля да стана здрав, друг е станал здрав.

Аз какво подразбирам под думата „цар“? Нека ви изясня моята идея. Под думата „цар“ разбирам да бъда свободен. Свободен в пълния смисъл на думата. Не да правя каквото искам, но туй, което дава простор на моята душа. Аз да съм цар, да управлявам хората, това не е царуване, това е робуване. Ти като управляваш тия хора, те ще те заплашват, ще те убият. Ти като си цар в себе си, свободен в истината, то е царуване. Казва Писанието: „Да бъдем царе и свещеници.“ Всеки трябва да бъде цар и свещеник. Какво значи свещеник? Да бъдеш със светъл, велик ум, да разреши ония, великите въпроси. Тепърва има да се разрешават въпросите в този свят. И мъже, и жени, и българи, и англичани, и руси, и германци, и американци, туй, което става, тия противоречия, които сега ги имат, те след време ще изчезнат и един ден хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико семейство. Ще се образува връзка, всички ще образуват един организъм в зависимост, народите ще се уважават, ще се почитат, както ръцете се уважават. Едната ръка уважава другата; и краката се уважават. И тогава един ден ще бъдете зрители, вие тогава ще го видите. Кога? Някога. Някои сега го виждат. Някои за бъдеще ще го видят. Туй значи да живее Бог в нас и ние да живеем в Бога. Да постигнем копнежите на нашата душа, копнежите на нашия ум, копнежите на нашето сърце. То е смисълът на сегашния наш живот.

14-а неделна беседа, държана от Учителя на 31.XII.1933 г., 10 ч сутринта, София – Изгрев
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня - 29.08. 2012 година

Бог ни изпитва по два начина. Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма да ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете си.“

Постижимото

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

Молитвен наряд за сряда:

Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите"

Молитва на братството

Псалом 19

Псалом 103

Редактирано от Розалина
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня -30.08. 2012 година

Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.

Казвате, че Сатурн това направил, Юпитер, Венера. Те нищо не са направили, ти сам си го направил. Човек е съществувал преди да е съществувал Юпитер, планетите. Какво ще кажете тогава? Човекът беше преди да беше планетата Венера. Тогава кой му влияеше в света? Я кажете. Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има да става, но да считаме, че Венера е повлияла...

Слушай, сине Мой!

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог...– формула

Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде

Молитва за плодовете на Духа

Псалом 112

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня-31.08.2012г.

Всички искат да им кажа истината в света къде е. Истината може да я кажеш, но ти трябва да си я опитал. Ти сам трябва да разбереш дали това е истина, или не. Или говорите за Любовта. Че Любовта с дума не се казва. Туй, което вие разправяте за Любовта, то не е никаква Любов. Че сърцето горяло. Че сърцето гори, не показва Любовта... Аз казвам, че когато някой се запознае с Любовта, той става мълчалив, той няма време да говори, той не може да говори.

Реално и привидно

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята Молитва

Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

Молитвен наряд за петък:

Фир-фюр-фен – песен

Молитва на Триединния Бог

Псалом 44

Линк към коментар
Share on other sites

„Отче наш“ Имате ли тема? („Имаме.“) Четете. Прочете се темата „Свободна тема с практическо приложение“. Ако се зададе една тема, как бихте я разрешили? Кое е реалното или действителното в живота и кое е привидното? Ако внесете в едно здание десет картини, които представят горещ огън, бихте ли отоплили това здание? По някой път четете някои теми – не са реални теми. Запример някой път четете една тема и питате: „Добра ли е темата?“ Щом питаш другите каква е темата, вие не разбирате темата. Представете си, че вие имате една пита хляб и питате другите хора дали е хубава питата. Най-първо, дали е хубава питата, ти си авторитет. Като си опекъл питата, опитай я. Ако ти я намериш за вкусна, всичките ще я намерят вкусна.

Всички искат да им кажа истината в света къде е. Истината може да я кажеш, но ти трябва да си я опитал. Ти сам трябва да разбереш дали това е истина, или не. Или говорите за любовта. Че любовта с дума не се казва. Туй, което вие разправяте за любовта, то не е никаква любов. Че сърцето горяло. Че сърцето гори, не показва любовта. Всякога проявлението в света, каквато и да е външната страна, показва, че има някаква [вътрешна] причина. Три причини турят, за да се проявят нещата… Ти говориш, и коя е причината, за да говориш? Аз казвам, че когато някой се запознае с любовта, той става мълчалив, той няма време да говори, той не може да говори. Питам, ако вас ви турят вътре във водата, ще говорите ли? Ако те турят дълбоко във водата, ще изкажеш ли любовта си? Или ако ви турят в огъня да горите, ще изкажеш ли пак любовта си?...

...Да допуснем, че някой говорил по ваш адрес нещо лошо. Разсърдите се, дойдете вкъщи, разкряскате се. Що са виновати вашите домашни, че някой говорил нещо лошо по ваш адрес? Сърдите се на домашните си. Или по някой път вие се сърдите, че не ви одарил Господ. Казвате: „Как Господ надарил другия, направил го способен човек, пък мене с нищо не ме одарил.“ Има един анекдот. Най-първо отишли богатите хора при Бога и Той казал: „Богатството заради вас да бъде.“ След богатите дошли българите при Бога, и те искали богатство. Господ казал: „Богатството го взеха.“ Казват: „Ама че работа.“ Господ казва: „Работата за вас.“ Най-после дошли циганите. Искали богатство – няма, взели го. Искали работа, и работата била взета. Казват: „Ама че маскарлък.“ Казва Господ: „Маскарлъкът за вас.“ Та казвам, избирайте си. Ако сте богати, какво ще направите? Да допуснем, че сте богати, имате милиони. То е една външна фикция. Ние сме дали една цена, която парите нямат сами по себе си. Допуснете, че всички в света са все богати. Ти в един свят, дето хората са бедни, може да подкупиш някого с пари, но представете си, че и другите са като вас милионери. Казваш: „Ще ти дам сто лева, да дойдеш да ми копаеш.“ Ако всичките хора бяха богати, кого ще подкупиш? Ако всички хора бяха все еднакво богати, каква трябва да бъде разменната монета за работата? Ако всичките хора са еднакво богати, на тях им липсва най-същественото в живота. Знаете кое им липсва? Любовта. Всички ще бъдат първокласни бедняци. Следователно всеки един богат човек само за една сладка дума ще иде целия ден да работи на нивата. Ще работи, само за да му кажат една сладка дума. Сладките думи ще бъдат разменна монета. Това е един фиктивен съвет. Може ли да бъде? Нали някой път хората са бедни, отиват да работят за пари. Една дъщеря работи за пари, учителят работи за пари, съдията работи за пари. Няма някой, който да не работи за пари. Някому плащат, той се обижда. Ако му плащат повече, той е по-доволен. Това са сега човешки порядки...

Вие сега казвате: „В какво да вярваме?“ Туй е новото. Ако ти не можеш да вярваш в онази любов, която възкресява хората, твоята вяра не е права. Ако не можеш да вярваш в онзи добрия живот, твоята вяра е слаба. От лошия живот ще повярваш в добрия живот. От безлюбието ще [по]вярваш в любовта. Безлюбието е мантия на любовта. Тя е красива дреха, но понеже за работа не влиза, не може да я вкусиш. Безлюбието не можеш да го вкусиш, то е външен халат. Като дойде любовта, тя носи всичко. Любовта е единствената сила, която може да задоволи човека. Тя, като дойде, задоволява човека. И морално, и сърдечно, и всецяло задоволява, по това се отличава. Като дойде любовта, във всяко отношение те задоволява. Любовта е това, което задоволява човека в ума – умът може да работи добре. Любовта задоволява сърцето, има добри чувства, и сърцето работи добре. И когато тялото работи добре, това аз наричам любов. Не аз да бъда доволен от любовта, но в дадения случай любовта дава истински простор на ума ми да работи, дава простор и на сърцето ми да работи, както трябва. Любовта дава простор и на тялото ми да работи, както трябва. Това аз наричам любов в дадения случай.

Любовта се отнася към мене. В даден случай вашата любов има отношение към вас. Моята любов има отношение към мене първо. Аз съм, който се ползвам в любовта. Любовта, като дойде, дава подтик на моя ум и на моето сърце. Аз може да ви дам един подтик и вие може да ми дадете един подтик. По някой път казвате: „Защо трябва да обичам?“ Ще обичаш, понеже любовта е първият подтик на ума да мисли право, обичта е първият подтик на сърцето да чувства добре. Следователно любовта е сила, която има отношение спрямо нас. Казваме: без любов живот не може да има, без любов мисъл не може да има, без любов чувство не може да има. Чувствата не са любов. То е проявление на любовта. Мисълта не е любов, тя е проявление на любовта. Постъпките, и те са едно външно проявление на любовта.

Та под думата любов аз разбирам това, което дава подтик на ума да мисли правилно при всичките условия. То е любов в мене. Туй, което дава подтик на сърцето ми да чувства добре, че при всичките условия да превъзмогвам, то е любов. Туй, което дава здраве на тялото ми, то е любов. Тогава, щом имаш любов, няма какво да се прави. Има примери, дето човек веднага може да се излекува. В Америка има една книга написана – хора, които са страдали от неизлечими болести, с вяра са се излекували. Една жена, която дванайсет години страдала, и лекарите ѝ казали, че болестта ѝ е неизлечима, един ден тя чете тази книга – какво може да направи вярата. Повярвала и става изведнъж, и започва да си шета, да носи вода, да готви. Казват ѝ: „Как стана това?“ „Като повярвах, и стана.“ Казва: „Как ще повярваш?“ Да ви приведа друг пример за вярата. В Южна Америка имало двама паралитици, които лекарите ги считали за неизлечими. Оставили ги в една болница, не може да се мръднат, казват си: „Тук ще се мре.“ Но един ден, мястото било планинско, иде една голяма змия, една боа, в града. Погват да я убият. Змията влиза в болницата, дето лежали двамата паралитици. Като видели змията, забравили, че са парализирани и изведнъж хукват да бягат, и се намират навън в двора. Казват: „Слава Богу, че дойде тази змия да ни освободи. Туй, което лекарите не можаха да го направят, змията го направи.“

Ако една змия влезе във вашия паралитичен дом, че ви оздрави, има ли нещо лошо? Ще благодарите. Аз считам: страданията в света носят благословение на такива паралитици. Сиромашията ще те научи сладко да ядеш, сладко да спиш. Богатството, ако ти не си готов за него, ще те научи на мързел, на недоволство. Ще кряскаш, че туй не е направено, онова не е направено.

Имайте си една книга с графи и в нея отбелязвайте как сте изпълнили закона на любовта. Мислиш добре и пиши: „Днес любовта посети ума ми. На сърцето няма…“ Втория ден сърцето го посетила любовта. Ще пишеш: „Днес любовта посети сърцето ми, бях много добре през целия ден.“ През третия ден ще пишеш: „Днес любовта посети тялото ми, работих много добре. Никаква болест нямам.“ Ако любовта през три дни ви посещава, ако първия ден на седмицата посети ума ви, после, втория ден, посети сърцето ви, после посети тялото ви, прави ви визита отгоре надолу – и вие да си отбелязвате през седмицата колко пъти любовта е посетила сърцето ви, ума ви и волята ви. Някой път никак не ви е посетила.

Сега аз виждам в ума ви една идея: „Много добре, но кой да го направи?“ Щом няма кой да го направи, старият ред ще си върви. Щом може да се направи, новият ред на нещата може да дойде. „Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

Шеста лекция на младежкия клас

Реално и привидно
Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня -01.09.2012 г.

Любовта изключва закона. Мойсей, който служеше на закона, не влезе в Обетованата земя.

Любов към врага - това е една школа

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за събота:

Бог е любов - песен

Малката молитва

Псалом 25

Линк към коментар
Share on other sites

Много е силна днешната беседа, за това извадих някои важни моменти.

Често след лекция, вече с повдигнат дух, ние влизахме в разговор и се засягаха разни идеи, за които Учителя бе говорил. Изнесеното пред нас Слово ни караше да мислим и нови проблясъци и прозрения идваха, тъй като ни се откриваше един нов, широк свят на Светлина и Красота. Ние постоянно се допитвахме до Учителя, а Той с присъщото си търпение поддържаше разговора, за да разберем Живота по нов начин.

За да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, който живее в него. Някой ти е неприятен; за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Има един велик закон в Природата: като прощаваш, добиваш своята Свобода. Христос казва: „Прости им, защото не знаят що правят.“ Това значи, че Той не иска да има връзка с хората, които Го насилваха, не иска да останат неприязнени чувства в Него към тях. Защото връзките, създадени от неприязнените чувства, не са в наша власт и когато искаме да ги развържем, трябва да дойде някой отвън да ни развърже. А връзките при добри чувства са в наша власт да ги развързваме и да ги свързваме. Някой път не само че не прощавате някому, но не давате и на Господа да го прости. Ти го даваш под съд. Тогава идва Господ и Той те дава под съд. Когато всички отидем да слугуваме, изведнъж всички ще се освободим...

...Трябва да покажем, че в нас има нещо Божествено. На врага ще гледаш да му направиш едно добро. Чрез това добро ще се парализира неговата сила, с която иска да ти направи пакост. Така ще го обезвредиш и той ще хвърли оръжието.

Когато някой ти е говорил половин час и ти е казвал обидни думи, дай му един подарък. Кажи му: „Аз никога не съм слушал такава хубава реч. Заповядай две английски лири.“ Говоря символично. Това значи да му направиш една услуга, когато има нужда.

Умен човек е този, който може да превърне своя неприятел в приятел. А глупав е този, който може да превърне своя приятел в неприятел. Ако ние не можем да разрешим мъчнотиите, тогава де ви е Учението? Ние сме пратени да разрешим най-мъчните задачи. Ще разрешиш задачата на омразата чрез Любовта...

Линк към коментар
Share on other sites

Мисъл за деня -02.09.2012 г.

Да се образува една група от трима души, чийто събрания да стават в 24 ч., два пъти през седмицата – петък срещу събота и събота срещу неделя. Тези дни ще бъдат временно и после ще кажа окончателно в кои дни. На тези събрания ще се размишлява върху Любовта и ще се пожелае Божията Любов да протече през всички сърца.

Във време на събранията няма предварително да се умува много, но ще оставите да заговори във вас Божественото, да ви упъти какво да правите и как да размишлявате върху Любовта.

Трима души за групата на Любовта са достатъчни. Бог нали казва: „Аз съм Бог на Авраама, Исаака и Якова“ – трима души. В колко часа ще се молят хората, това са второстепенни и третостепенни въпроси.

Когато ме потърсите с всичкото си сърце, ще ме намерите

Молитвен наряд за всеки ден :

Добрата молитва

Псалом 91

Псалом 23

Господнята молитва

Да се прослави Бог... - формула

Молитвен наряд за неделя:

В началото бе Словото - песен

Добрата молитва

Псалом 61

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...