mvm Posted February 20, 2013 Report Share Posted February 20, 2013 (edited) Модераторска бележка: В тази тема могат да се дискутират съчиненията, публикувани в темата "Най-разумният метод на работа". Всичко, което сте писали е много вярно, но според мене може да се приложи от хора, които се занимават с творчество, собствен бизнес, някакво производство , също собствено, земеделие Чудя се например една касиерка в супермаркет, която 8 часа маркира баркодове на стоките и не прави нищо друго т.е. работата й е рутинна и еднообразна колкото и любов и разбиране да вложи в своята работа дали тя би се променила особено много и би тласнала касиерката към личностно развитие? Edited February 20, 2013 by Донка Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Станимир Posted February 20, 2013 Report Share Posted February 20, 2013 Е то "работа" може да се вземе в по-широк смисъл. Важна е също настройката с която човек върши дори и рутинната работа, защото и там се изискват качества като търпение например. Също така част от работата според мен е взаимоотношението с останалия персонал, с клиентите, пък ако щете и това, което човек върши през почивките или докато отива на работа и се връща. А в най-широк смисъл човек следва да е разумен винаги, през цялото време - и на работа, и в къщи, е може би като изключим времето когато спи. Лъчезарна 1 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Диана Илиева Posted February 20, 2013 Report Share Posted February 20, 2013 Ами аз съм била обслужвана от различни касиерки - някоя много мрачна и/или намръщена (може би изморена или има проблем); някоя усмихната и любезна, но личи, че така й е казано/заповядано да се държи; някоя истински усмихната, лъчезарна ... А веднъж при едно младо момиче, то буквално цъфтеше, може би беше влюбено Всяка от тях ми въздействаше по различен начин и всяка от тях допринасяше за собствения си живот различно ... Дори и на каса, човек може да се вглежда и проучва клиентите, да размени няколко думи с тях, добронамерени, вдъхновяващи. Представи си друга работа - където човека сам в някакъв склад примерно по цял ден реди едно и също нещо в кашони и/или го опакова; още по-рутинна и скучна работа, дето се вика няма дори кой да те ядоса Но и това би могло да се прави с кеф и добро настроение, човека да си пее, да си мисли за хубави неща ... а това непременно ще се усети и от хората, които след това ще ползват опакованите от него неща. Аз съм на мнение, че дори и когато нещо не ни харесва в работата, която вършим в момента (примерно условията на труд, самата същност на работата, колегите и т.н.), няма никаква полза да се фиксираме върху това негативното, дразнещото; така само вредим, и на себе си, и на другите. Ако можем да измислим нещо конкретно и конструктивно, за да подобрим нещата - чудесно, ако изходът е смяна на работата - също, нека се огледаме за възможности и да го направим, но да въртим само едни негативни медитации в главата си ... не! ivail, Донка and Лъчезарна 3 Quote Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Join the conversation
You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.