Jump to content
Порталът към съзнателен живот

121.Съучастници в благата - УС, 24-ти февруари 1935 г., София. – Изгрев.


Recommended Posts

Молитвен наряд за начало:

 

Молитва на Духа Свят

 

Съучастници в благата  - беседа

 

Молитвен наряд за край:

 

Бог е Любов. Бог е Всемъдър... - формула

 

"Има време за всяко нещо". Така започва трета глава от Еклисиаст. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи, в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо или добро. Само по себе си, времето не може да бъде нито добро, нито лошо. То само хроникира нещата, както фотографията отпечатва образите. Не е времето причина за извършване на добри или на лоши работи, както и фотографията не е виновна, че отпечатва прави или криви образи. Нещата си стават независимо от времето и образите си съществуват независимо от фотографията. Човек е причина, времето да отбелязва добрите и лошите работи. Той става причина да отпечатва фотографията правите и криви образи.

"Има време за всяко нещо и срок за всяка работа под небето". (- 1 ст.).

 

"Време за раждане и време за умиране". (- 2 ст.). Има ли нещо лошо в умирането и в раждането? Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота. Човек става слуга - ражда се. След време господарят му го уволнява - умира. Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата. Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба си добре, той се връща при баща си. Не направи ли същото и блудният син? Докато беше при баща си, той беше недоволен от положението си, защото нищо не печелеше. Един ден той каза на баща си: Татко, дай ми дяла, който ми се пада. Искам да отида в чужбина, да обиколя широкия свят, да придобия знание, богатство и сила. Като спечеля, ще се върна при тебе, да покажа, какво съм научил и придобил. Баща му отговори: Синко, ето дяла ти. Вземи, каквото ти се пада и иди в света да работиш, да забогатееш. Той каза на баща си, че отива в света, да се научи да слугува, но не изпълни думите си. Като влезе в широкия свят, той си каза: Нека първо да си поживея, да си поям и попия, а след това ще слугувам. Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща си окъсан, бос и разочарован от живота. Той пак научи много неща, но по отрицателен път...

 

Представете си, че момъкът и момата са двата крака на човека. Докато са отделени един от друг, човек не може да ходи. Щом се съберат заедно, те носят тялото, човек ги управлява. Той изнася ту десния крак напред - момъка, ту левия - момата и върви, движи се. Значи, момъкът и момата могат да бъдат щастливи, докато се подчиняват на главата, т.е. на върховната сила. Започнат ли да спорят помежду си, кой от двамата да управлява, животът им се разваля. Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпросите. Затова казваме, че на земята няма щастие. Физическият свят показва, докъде е достигнал всеки човек. Всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, един ден ще бъде изложено пред разумния свят, да си даде всеки мнението, кой какво е направил. Като се свърши изложбата, всеки ще си вземе своите картини, да ги изучи, да разбере, какво е постигнал и какво не е могъл и да продължи оттам, докъдето е стигнал. Човек ще се ражда и умира дотогава, докато започне да различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят. Същевременно, той трябва така да различава мислите, чувствата и постъпките си, че да знае откъде идва дадена мисъл, или чувство - от низшия или от възвишения свят. Щом ги различава, той няма да изпада в заблуждения и противоречия.

"Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за да се трудят в него". (- 10 ст.).

"Направи всяко нещо хубаво на времето му". (- 11 ст.). - И това се отнася до физическия свят. На физическия свят нещата са хубави на времето му. Човек е здрав до известно време, после се разболява. Докато е млад, човек е красив; като остарее, губи красотата си.

 

"И света положи в техните размишления, без да може человек да издири отначало до конец делото, което е Бог направил". (- 11 ст.). - Как може човек да издири и разбере делата, които Бог е направил? - За да разбере това, той трябва да мине от физическия свят в духовния, от духовния - в умствения. След като обходи тези светове, той ще влезе най-напред в Божествения свят и там ще издири, т.е. ще разбере делата, които Бог е направил. Божественият свят наричаме още причинен, т.е. свят на причини и последствия, на съотношение между мислите, чувствата и постъпките.

И така, първата задача на човека е да се освободи до известна степен от своята личност. Когато даде предимство на своята личност, човек мисли, че е свободен, че може да прави, каквото иска. За да бъде свободен на физическия свят, той трябва да бъде здрав, богат и силен. Ще кажете, че не се нуждаете от богатство. Ако искате да бъдете свободни на земята, непременно трябва да бъдете богати. Друг е въпросът, ако човек е духовно богат. Щом е духовно богат, той не търси материално богатство. В противен случай той непременно трябва да бъде материално богат. На земята не можеш да ходиш бос и гол - климатическите условия не позволяват това. Следователно, докато сте на земята, материалното богатство представлява благоприятно условие. То дава възможност на разумния и съзнателен човек да реализира своите желания, а същевременно да помага и на ближните си.

 

За да бъде богат, здрав и силен, човек трябва да се ръководи от общото благо, да не мисли само за себе си. Има смисъл да бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл да бъдеш здрав и силен, за да помагаш на ближните си; има смисъл да бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество. Ще кажете, че и без учени хора може. Не може без учени. Когато някой казва, че може и без учени, той говори така, защото сам не е учен. Той иска всички хора да бъдат като него. Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно да учи, да придобива все повече и повече знания. Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат да работят? Всички хора могат да работят, но работата на учените е по-ползотворна. Не само учените работят добре, но и ония, които имат опитност.

Като казвам, че трябва да направите ближните си съучастници в най-малкото благо, с което разполагате, това не значи, че трябва да се отворите безогледно към тях. Споделете със своите ближни всичките си блага и не се страхувайте от нищо. Успеете ли в това, вие ще придобиете малка светлинка, която ще внесе новото във вас. Това значи втичане или вливане на Божествената вълна в човека. Благото на всеки човек представлява малки изворчета от невидимия свят, чрез които идват Божествените блага и се втичат в душата на човека. Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за да потекат Божиите блага и към вас, да опитате изобилието на живота. Колкото повече хора станат съучастници във вашите блага, толкова повече се увеличават те и вие ставате съучастници в общите блага на живота.

 

Това, което днес ви проповядвам, е проста философия, която мъчно се прилага. Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по себе си ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: Животът има смисъл, струва си да се живее, заслужава човек да служи на Бог. Само при това положение има смисъл да бъде човек слуга и господар, ученик и учител, майка и баща, съдия, адвокат и лекар. Само при това положение нещата се осмислят, въпросите придобиват вътрешно разрешаване и човек минава от ограничение в свобода, от смърт в живот. Смъртта е крайното ограничение на живота, а животът - крайното ограничение на смъртта.

Следователно, животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват. Не можете да се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага. И той не може да се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин. Ако Христос не ви направи съучастници в своите блага, ако и вие не Го направите съучастник в своите блага, между Него и вас никаква връзка не може да съществува.

 

Сега вярвам, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, говорил съм ви на разбран език. Кой човек не разбира, какво означава смъртта? Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата. - Какво представлява болната жена? - Тя е старият живот, който е на заминаване. Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив. - Какво трябва да направи човек, за да смени стария живот с нов? - Той трябва да направи ближния си, т.е. Христос, съучастник в своите блага. Само по този начин ще се домогнете до Божиите блага. Това значи влизане на човека в новия живот.

 

Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.

 

 

Съучастници в благата

Редактирано от Слънчева
Линк към коментар
Share on other sites

Благодаря за беседата!

 

Дръжте в ума си мисълта, че светът не може да се оправи по отрицателен път. Ще кажете, че писателите и поетите пишат хубави книги, с които изправят хората. Ще кажете, че учените правят открития, с които помагат на народа си. Да, писателите пишат книги, но и те сами не са изправни. Учените правят открития, с които имат предвид благото само на своя народ. Те помагат на народа си, а избиват другите народи. Това не е истинско изобретение. Светът така не се изправя. Ние признаваме само онези изобретения, които представляват благо за цялото човечество. За да се изправи животът на хората, всеки човек трябва да работи съзнателно за своето изправяне. Хората мъчно се изправят, защото помнят повече злото и пакостите, отколкото добрините, които едни на други си причиняват. - Защо е така? - Защото днес злото, лошите мисли и чувства, пуснати в обръщение, са повече от добрите, които всъщност, са по-многобройни, но са в запас. Те чакат времето на своето проявяване. Сегашните хора говорят за вяра, без да я прилагат. Те говорят за любов, за изпълнение на волята Божия, без да я изпълняват. Има смисъл да говори човек за вяра, за любов, за изпълнение волята на Бог, но ако е готов да приложи всичко това. Няма ли тази готовност и този стремеж, думите му остават напразно.

Сега, като ви проповядвам, имам предвид да ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам. Понеже пия чиста планинска вода, аз искам да ви заведа при извора и вие да пиете от тази вода. Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора, да пиете от неговата вода и да благодарите. Всеки трябва да се стреми да стане съучастник в Божиите блага. Постигне ли това, той трябва да направи и ближните си съучастници в благата, които му са дадени в живота. Следователно, добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете да направите ближните си съучастници в благата, които ви са дадени. От своя страна и те трябва да ви направят съучастници в своите блага.

 

Съучастници в благата

 

Линк към коментар
Share on other sites

 

Един стар кон карал кола, натоварена с грънци. Той вървял бавно, понеже знаел, че грънците лесно се чупят. Това той научил от опит. Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност. Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно? Я се опитай да ускориш хода си, да стигнеш по-скоро у дома. - Не мога, така са ме учили. - Дай на мене колата. - Щом искаш, опитай. Старият кон се разпрегнал и оставил младия да го замести. Младият кон веднага започнал да тича, но изпочупил всички грънци. Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок. - Чудно нещо - казал младият кон на другаря си: Никога не бях носил такъв товар. Втори път ще зная, как се карат грънци.

 

Конят представлява човек, който кара своите мисли, чувства и желания. Ако не знае, как да ги кара и бърза да ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря си. За да не чупиш грънците, трябва да вървиш полека, спокойно и внимателно.

 

- Ама аз съм нещастен човек.

 

- Щом си нещастен, това показва, че си още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря си.

 

- Как ще се освободим от нещастията и страданията?

 

- Като научите уроците си. Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може да мине във второ отделение. Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може да влезе в трето отделение и т.н.

 

- Не може ли по друг път?

 

- Не може. Определено е на човека, по какъв път трябва да мине. Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва да мине в по-висока фаза, да изучава уроците на ангелите - да стане ангел.

 

И до днес още всички ангели не са научили уроците си, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината.

 

 

Съучастници в благата

Линк към коментар
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Гост
Отговори в тази тема...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави...